Ти си вечножив и благословен Личността ти се състои от най-малко два основни елемента: твоята материална същност и твоята нематериална същност. Отвън имаш физическо тяло, а отвътре душа-дух: способността да мислиш, да чувстваш, да избираш (разумът, емоциите и волята често като цяло се определят като душата) и да общуваш с Бога (дух). Твоето тяло е в съюз с твоята душа-дух и това те прави физически жив.
Когато Бог сътвори Адам, той го направи напълно жив — физически и духовно. Но заради греха на Адам и последвалата духовна смърт, всеки, който се ражда в света, се ражда физически жив, но духовно мъртъв. Тъй като си бил отделен от Бога, липсвало ти е присъствието и мъдростта на Бога в твоя живот, ти си се научил да живееш независим от Бога, насочил интересите си към самия себе си. Тази заучена независимост от Бога се нарича в Писанието плът.
Когато се новороди, твоята душа-дух бе съединена с Бога и ти оживя духовно, както жив бе Адам в градината преди да съгреши. В Посланието до ефесяните на няколко места се повтаря, че сега си в Христос и Христос е в теб. Тъй като Христос, който е в теб, е вечен, духовният живот, който си получил от Него, е вечен. Не е нужно да чакаш да умреш, за да получиш вечния живот, ти го притежаваш още сега! И за разлика от това, което Сатана би желал да вярваш, той не може по никакъв начин да ти отнеме вечния живот, защото не може да отнеме Исус от теб, който е обещал никога да не те остави или забрави (Евр. 13:5).
Ти си превърнат от грешник в светия Чувал ли си някога християнин да нарича себе си „само грешник, спасен по благодат"? Наричал ли си себе си така? Ако гледаш на себе си като на грешник, ще съгрешаваш, какво друго би могъл да прави един грешник? Твоят християнски живот ще бъде в най-добрия случай посредствен, по нищо няма да се различава от живота на невярващия и следователно ще те преследват мисли за поражение. Сатана ще се възползва от възможността да ти внуши вина и да те убеди, че си обречен на духовно съществуване с възходи и падения. Като победен християнин ще изповядваш греха си и ще се стремиш да вършиш добро, но вътрешно ще признаваш, че си само грешник, спасен по благодат, който просто чака грабването.
Това ли си ти в действителност? В никакъв случай! Библията не нарича вярващите грешници, дори не грешници, спасени по благодат. Вярващите са наречени светии, святи хора, които понякога съгрешават. Ние ставаме светии в момента на спасението (оправдание) и живеем като светии във всекидневния си живот (освещение), като продължаваме да вярваме в това, което Бог е направил, и продължаваме да утвърждаваме кои сме всъщност в Христос. Ако не успееш да видиш себе си като Божие дете, напразно ще се опитваш да живееш като такова, а Сатана без много усилия ще успее да те убеди, че не си много по-различен от онова, което си бил преди да повярваш и че нямаш никаква стойност за Бога или за който и да е друг. Но ако приемеш с вяра радикалната промяна в своята същностна идентичност от грешник в светия, ще имаш мощно положително влияние върху всекидневното си съпротивяване срещу греха и Сатана.
