Най-хубавото

Ти си участник в божественото естество

Изтегляне 0.97 Mb. страница 12/82 Дата 18.05.2022 Размер 0.97 Mb. #114348

Навигация на страницата:

• Можеш да бъдеш победител над плътта и греха

Ти си участник в божественото естество Ефесяни 2:1-3 описва нашето естество преди да дойдем при Христос: „Бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт... и по естество сме били чада на гнева". Преди да станем християни самата ни природа бе грешна и резултатът на нашия грях бе смърт (отделяне от Бога). Като такива ние служехме на себе си и на Сатана. Но при спасението Бог промени самата ни същност; ние станахме „участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление на света" (2 Петр. 1:4). Вече не си в плътта, ти си в Христос. Преди обръщането ти имаше грешно естество, но сега си участник в Христовото божествено естество. Не си нито вечен, нито божествен, но си завинаги свързан с Христовата божественост. Апостол Павел определя това така: „Някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината (Ефес. 5:8); Затуй ако е някой в Христос, той е ново създание" (2 Коринтяни 5:17). Пред обвиненията на Сатана, че изобщо не сме се променили, трябва да вярваме и да живеем в хармония с факта, че сме завинаги различни в Христос. Новият Завет говори за личността, която си бил преди да приемеш Христос, като старата същност („стария човек"). При спасението твоята стара същност, която бе мотивирана да живее независимо от Бога и следователно се характеризираше с греха, умря (Римл. 6:6), а оживя новата ти същност, мотивирана от новата ти самоличност в Христос, която се характеризира със зависимост от Бога (Гал. 2:20). Твоята стара същност трябваше да умре, за да бъде прекъсната връзката ти с греха, който доминираше в нея. Да бъдеш нов човек не означава да бъдеш безгрешен (1 Йоан 1:8). Но тъй като старата ти същност е разпъната и погребана с Христос, вече не си принуден да съгрешаваш (1 Йоан2:1). Ти съгрешаваш, когато избереш да действаш независимо от Бога. Можеш да бъдеш победител над плътта и греха Твоята смърт за греха сложи край на връзката ти с греха като твой господар, но не сложи край на съществуването на греха. Грехът все още е жив, силен и привлекателен, но силата и властта му бяха разчупени (Римл. 8:2). Освен това твоята плът, онази част от теб, която бе обучена да живее в независимост от Бога, преди да срещнеш Христос, също не е умряла. Ти все още имаш спомени, навици, обусловени реакции и мисловни модели, заложени в твоя мозък които те изкушават да се насочиш към собствените си интереси. Вече не си в плътта, както бе старото ти естество, сега си в Христос. Но можеш все още да избереш дали да ходиш по плът (Римл. 8:12, 13) в съюз с онези стари импулси да служиш на себе си вместо на Бога. Ти си отговорен да разпъваш плътта си (Римл. 8:13) всекидневно, като се учиш да ходиш по Духа (Гал. 5:16) и да моделираш отново старите си мисли, като позволяваш ума ти да се обновява (Римл. 12:2). Макар да си мъртъв за греха, силното привличане на греха може все още да те кара да се бориш с чувството, че си повече жив за греха, отколкото за Христос. Но Римляни 6:1 - 11 ни учи, че това, което се отнася за Господ Исус Христос, се отнася и за нас по отношение на връзката ни с греха. Бог Отец позволи Синът Му да „стане грях" (т.е. да установи връзка с греха), за да паднат върху Него всички грехове на света — минали, настоящи и бъдещи (2 Коринтяни 5:21). Когато умря на кръста греховете ни бяха на Него. Но когато възкръсна от гроба, върху Него нямаше грях. Когато се възкачи на небето, върху Него нямаше грях. И днес, когато стои отдясно на Отца, върху Него няма грях. Тъй като стоим в небесни места ( Христос, ние също сме умрели за греха. Когато намерим обещание в Библията, можем да го приемем за себе си. Когато стигнем заповед, подчиняваме й се. Но като че, й вярваме. Стиховете в Римляни 6:1-11 не са заповеди, за да им се подчиняваме, те са истини, които трябва да вярваме. Христос вече е умрял за греха и тъй като ти си в Него, също си умрял за греха. Не можеш да умреш за греха, защото вече си мъртъв, можеш само да го вярваш. Срещал съм християни, които все още се опитват да умрат за греха и животът им е нещастен и безплоден като резултат, тъй като се опитват да направят нещо, което вече е направено. Забележете използването на миналото време в Римляни 6:1-11 (курсивът е добавен): „Ние, които сме умрели" (стих 2); „ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му" (стих 3); „ние се погребахме с Него" (стих 4); „нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха" (стих 6); „защото който е умрял, той е оправдан от греха" (стих 7); „ако сме умрели с Христа, вярваме, ще и да живеем с Него" (стих 8). Тъй като тези стихове са в минало време и сочат това, което вече е вярно за нас, можем само да ги вярваме. Стих 11 обобщава това, което трябва да вярваме относно връзката си с греха заради положението си в Христос: „Така и вие, считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса". Няма значение дали се чувстваш мъртъв или не; трябва да считаш себе си мъртъв, защото е така. Хората неправилно се чудят: „Какво трябва да преживея, за да стане това реалност?" Единствената необходима опитност е Христос на кръста, а това вече е станало. Когато решим да вярваме в това, което е вярно за нас и греха, и да ходим въз основа на това, което вярваме, нашите правилни взаимоотношения с греха ще се проявят в нашата опитност. Но докато поставяме опита си пред вярванията си, никога няма да познаем напълно свободата, която Христос купи за нас на кръста. На базата на това, което Римляни 6:1-11 ни сочи да вярваме, Римляни 6:12, 13 ни казва как да се отнасяме към греха: „И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата, но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата." Грехът е суверен господар, който изисква служба от поданиците си. Ти си мъртъв за греха, но все още имаш възможността да му служиш, като поставяш тялото си в услуга на греха. От теб зависи да избереш дали ще позволиш на тялото си да бъде използвано за греха или за правдата. Сатана, който е в корена на всеки грях, ще се възползва от онзи, който се опитва да остане неутрален. Като илюстрация да предположим, че твоят пастор те помоли да използва колата ти, за да занесе помощи с храна на нуждаещи се хора и крадец пожелае колата ти, за да ограби банка. Това е твоята кола и ти можеш да решиш да я услужиш на този, който избереш, на добрия или на злия. Кое ще избереш? Едва ли ще се замислим! Твоето тяло също е твое да го използваш или за Бога, или за греха и Сатана, но изборът зависи от теб. Ето защо апостол Павел писа толкова настоятелно: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение" (Римл. 12:1). Заради Христовата победа над греха, ти си напълно свободен да избереш да не се подчиняваш на греха като на свой господар. Сам си отговорен да не позволяваш на греха да царува в твоето смъртно тяло. Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели: