Наредба №3 от 6 октомври 2017 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "спешна медицина"



Изтегляне 2.95 Mb.
страница2/15
Дата25.02.2018
Размер2.95 Mb.
#59415
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


5.4. Ретриаж на спешния пациент.

5.5. Незабавно или дефинитивно лечение в спешно отделение.

6. Мениджмънт на спешния пациент и разпореждане със спешния случай в спешно отделение:

6.1. Планиране на изписване от спешно отделение с определяне на план за наблюдение/вторичен преглед.

6.2. Решение за обсервация с настаняване в спешно отделение.

6.3. Предложение за хоспитализация на спешно болния в лечебно заведение за болнична помощ.

6.4. Решение за предприемане и осъществяване на подходящ междуболничен транспорт при нужда от превеждане на спешен пациент в друго приемно лечебно заведение.

6.5. Периодична оценка на спешното състояние, нова преценка на спешния пациент с корекция на предварителната диагноза и лечение при нужда.

7. Приоритетна организация и действия при нужда от преценка, грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално лечение в спешно отделение:

7.1. В случаите на наличие на множество спешни пациенти се извършва и прилага непрекъснато отчитане на индивидуалните нужди на конкретния спешен пациент в зависимост от триажната категория, тежестта на състоянието и медицинския приоритет с цел насочване на дейността към спешно болните с висок приоритет.

8. Клинично документиране на спешния случай:

8.1. Навременно, прегледно, кодирано по подходящ начин и точно отбелязване в специфичния за дейността документооборот при спешен пациент на:

8.1.1. анамнестични данни за болния;

8.1.2. основно оплакване и абнормна клинична находка;

8.1.3. витални белези, документирани в динамика;

8.1.4. предварителна диагноза и планирани изследвания;

8.1.5. резултати от направените изследвания и тяхната интерпретация;

8.1.6. предприети терапевтични стъпки и действия;

8.1.7. заключение и клинично разрешаване на случая;

8.1.8. автор на клиничното документиране.
Раздел V

Транспорт на спешния пациент
1. Обект на спешен транспорт е спешният пациент, по отношение на който са изпълнени относимите критерии за необходимост от осигуряване на транспорт, съобразно състоянието, нозологията и нуждите на пациента в зависимост от конкретното му спешно състояние.

2. Категории и дефиниции на транспорт на спешен пациент:

2.1. Категория 1: Спешен първичен транспорт:

2.1.1. Спешен първичен транспорт е транспортът на спешен пациент от мястото на инцидента до подходящо приемно лечебно заведение при необходимост.

2.1.2. Спешният първичен транспорт се осигурява с определени по изисквания на този стандарт мобилен екип и медицинско превозно средство.

2.1.3. Спешният първичен транспорт се извършва от мястото на инцидента до приемно лечебно заведение за болнична помощ или до филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП) към ЦСМП.

2.1.4. Изборът на направление за транспортиране при осъществяване на спешния първичен транспорт се прави въз основа на предварително изготвения от лечебното заведение болничен транспортен план и след преценка на:

2.1.4.1. очакваното транспортно време до приемното лечебно заведение;

2.1.4.2. степента на спешност, оценена по медицински триажни критерии;

2.1.4.3. конкретната нужда от спешни медицински действия в болнични условия с насочване към приемно лечебно заведение с подходяща компетентност.

2.1.5. Спешен първичен транспорт се извършва само в случите на изпълнени критерии по състояние, нозология и медицински нужди при спешен пациент във или със:

2.1.5.1. критично състояние;

2.1.5.2. очаквано влошаване с потенциал за достигане на критично състояние;

2.1.5.3. нестабилни витални белези с нужда от постоянна поддръжка на вентилацията, оксигенацията и циркулацията;

2.1.5.4. нужда от постоянен физиологичен мониторинг;

2.1.5.5. застрашена проходимост на дихателните пътища с потенциал за обструкция;

2.1.5.6. признаци на шок;

2.1.5.7. нужда от кислородотерапия;

2.1.5.8. исхемичен/хеморагичен мозъчен инсулт;

2.1.5.9. остър инфаркт на миокарда;

2.1.5.10. остра аортна дисекация;

2.1.5.11. руптура на аортна аневризма;

2.1.5.12. остра вътрекоремна хеморагия;

2.1.5.13. ампутация с планирана реимплантация;

2.1.5.14. исхемия на крайник;

2.1.5.15. некротизиращ фасциит;

2.1.5.16. малигнена хипертензия;

2.1.5.17. епидурален хематом;

2.1.5.18. субарахноидална хеморагия;

2.1.5.19. субдурален хематом;

2.1.5.20. епилептичен статус;

2.1.5.21. кардиогенен шок с нужда от постоянна фармакологична или механична поддръжка на циркулацията/сърдечния ритъм;

2.1.5.22. сърдечна тампонада;

2.1.5.23. остра клапна сърдечна дисфункция;

2.1.5.24. черепномозъчна травма с прогресиращо стеснение на съзнанието;

2.1.5.25. гръбначномозъчна травма с прогресиращ неврологичен дефицит/хипотензия;

2.1.5.26. гръден капак;

2.1.5.27. нужда от венозен достъп и постоянна инфузия на течности или лекарствени продукти;

2.1.5.28. травматични увреди с нужда от имобилизация;

2.1.5.29. невъзможно безрисково придвижване до лечебно заведение посредством алтернативен транспорт;

2.1.5.30. сърдечна контузия;

2.1.5.31. тазова фрактура с хипотензия;

2.1.5.32. изпълнени индикатори за тежка политравма;

2.1.5.33. множествени фрактури на дълги кости с хипотензия;

2.1.5.34. открити фрактури;

2.1.5.35. изпълнени критерии за тежко изгаряне;

2.1.5.36. инхалационна увреда при изгаряне;

2.1.5.37. комбинирана травма;

2.1.5.38. електрически изгаряния;

2.1.5.39. кървене от гастроинтестиналния тракт и хемодинамична нестабилност;

2.1.5.40. нужда от спешна хемодиализа;

2.1.5.41. давене;

2.1.5.42. нужда от приложение на хипербарна оксигенация (СО отравяне);

2.1.5.43. тежка/о интоксикация или предозиране на медикаменти;

2.1.5.44. ангиоедем или епиглотит;

2.1.5.45. ретрофарингеален абсцес;

2.1.5.46. нужда от специален режим на механична вентилация;

2.1.5.47. нужда от прием в педиатрична интензивна клиника;

2.1.5.48. астматичен и епилептичен статус;

2.1.5.49. предтерминно раждане с тегло на новородено под 2000 g;

2.1.5.50. хидропс на плода;

2.1.5.51. неонатално сърдечно заболяване;

2.1.5.52. прееклампсия/еклампсия;

2.1.5.53. абрупцио плаценте;

2.1.5.54. диабетна кетоацидоза;

2.1.5.55. кома от всякъкъв произход;

2.1.5.56. персистираща хипогликемия или температурна нестабилност (деца);

2.1.5.57. сепсис или менингит (деца);

2.1.5.58. гърчове (деца);

2.1.5.59. некротизиращ ентероколит;

2.1.5.60. дефект на коремната стена (деца);

2.1.5.61. диафрагмална херния (деца);

2.1.5.62. състояние след сърдечен арест.

2.1.6. Като подкомпонент на спешния първичен транспорт може да бъде осъществен бърз приоритетен транспорт (ранен транспорт) - транспорт, който се осъществява преди настъпване на вторични вредни последствия от първоначалната животозастрашаваща увреда или заболяване при спешен пациент.

2.1.7. Основни елементи и дейности на спешния първичен транспорт:

2.1.7.1. Преди спешния първичен транспорт се извършват:

2.1.7.1.1. транспортен триаж;

2.1.7.1.2. определяне на транспортното време и маршрута;

2.1.7.1.3. проверка на транспортното средство и екипировката.

2.1.7.2. По време на спешния първичен транспорт се извършват:

2.1.7.2.1. поддържане и гарантиране на сигурността на болния, екипировката и спешния екип с оглед специфичния транспортен риск;

2.1.7.2.2. поддържане на сигурност на имобилизацията на спешния пациент;

2.1.7.2.3. поддържане на адекватен достъп до спешния пациент;

2.1.7.2.4. осигуряване на адекватен физиологичен мониторинг;

2.1.7.2.5. осъществяване на температурен контрол и физиологична стабилност на спешния пациент;

2.1.7.2.6. осъществяване на постоянна периодична оценка на съзнанието, дихателните пътища, дихателната и циркулаторната функция;

2.1.7.2.7. поддържане на постоянна вътрешна (между членовете) и външна (на екипа) телекомуникация на мобилния спешен екип;

2.1.7.2.8. при изпълнени критерии за това - отправяне на искане/предложение за предоставяне на медицински контрол или искане/предложение за пресрещане/прихващане от мобилен екип с по-висока компетентност.

2.1.7.3. Спешен първичен транспорт се инициира в зависимост от тежестта на спешното състояние, от наложената транспортна политика съобразно спазвания диагностично-лечебен алгоритъм и от надделяването на транспортния или лечебния приоритет при спешния пациент.

2.1.7.4. Инициирането на спешен първичен транспорт, когато такъв е необходим, от мобилния екип на спешна медицинска помощ трябва да бъде извършено до 10 минути от момента на пристигането на екипа на мястото на инцидента, освен в случите на налични обективни пречки и непредвидени обстоятелства, които задължително трябва да бъдат изрично описани и мотивирани в специфичния за дейността документооборот.

2.1.7.5. Всички извънболнични структури, които осъществяват дейност в областта на специалността "Спешна медицина", изготвят болничен транспортен план - по триажна и диагностична категория на спешните състояния и зависещо от това планово направление за транспортиране в приемно лечебно заведение, съобразено с Националната здравна карта, с изключение на случаите на вторичен транспорт.

2.1.7.6. Приоритет при избора на направление за транспортиране в процеса на спешния първичен транспорт е настаняването на спешния пациент в приемно лечебно заведение, което поддържа структура за спешна медицинска помощ, в съответствие с изискванията на настоящия стандарт, осигуряваща най-висока компетентност и възможности за лечение на конкретното спешно състояние при пациента при оценен транспортен риск в зависимост от прогнозното транспортно време.

2.1.7.7. При наличие на еднаква компетентност и равностойни условия за болнично лечение в повече от едно приемно лечебно заведение изборът на направление за транспортиране при спешен първичен транспорт зависи единствено от очакваното транспортно време и транспортния риск.

2.1.7.8. Екипът, осъществяващ спешния първичен транспорт, може да не спази разписания болничен транспортен план и да пропусне настаняване в най-близкото приемно лечебно заведение за болнична помощ, в случай че състоянието и нуждите на спешния пациент изискват настаняване в друго лечебно заведение с по-висока компетентност в условията на съобразен транспортен риск, транспортно време и под задължителен медицински или диспечерски контрол.

2.2. Категория 2: Спешен вторичен транспорт:

2.2.1. Спешният вторичен транспорт е транспорт на спешен пациент от приемното лечебно заведение към друго лечебно заведение, предоставящо специализирано лечение, при:

2.2.1.1. изчерпване на локалните болнични ресурси за интензивно лечение на критичен (категория А1) и нестабилен (категория В2) спешен пациент;

2.2.1.2. необходимост от интензивен мониторинг и интензивни грижи по време на транспорта и след транспортирането;

2.2.1.3. липса на болничен ресурс за специфично третиране на животозастрашаващо състояние при спешен критично болен.

2.2.2. Спешният вторичен транспорт трябва да бъде извършен при задължително изпълнени алгоритъм за вторичен транспорт при спешен пациент, компоненти на сигурността и етапи на вторичния транспорт, показатели по контролен фиш за предтранспортна подготовка на пациента, показатели по контролен фиш за предтранспортна проверка на изправността и функционирането на транспортната екипировка и мониториращите устройства и показатели за оформяне на клиничната документация.

2.2.3. Вторичният транспорт на спешен пациент се прилага само при изпълнени критерии за безопасност и подсигурени условия за прием в приемното лечебно заведение с използването на реанимационен наземен спешен мобилен екип с наземно медицинско превозно средство (линейка) тип С или на аеромедицински екип.

2.2.4. Решението за спешен вторичен транспорт се съобразява и със:

2.2.4.1. характеристиката на района на действие и условията на достъп на планираното за извършване на вторичния транспорт медицинско превозно средство;

2.2.4.2. наличието на информирано съгласие на пациента или негов законен представител;

2.2.4.3. обстоятелството, че при невъзможност да бъде получено информирано съгласие - медицинските действия се извършват по решение по целесъобразност, взето от лекуващ лекар;

2.2.4.4. правилата по т. 2.2.5 - 2.2.11.

2.2.5. Изборът на приемно лечебно заведение при нужда от вторичен транспорт зависи от:

2.2.5.1. основната причина за състоянието на пациента - пациентът се транспортира до лечебно заведение за болнична помощ, разполагащо със структура със съответното ниво на компетентност за овладяване на конкретното спешно състояние;

2.2.5.2. прогнозното транспортно време при възможност за избор между повече от едно приемно лечебно заведение за болнична помощ с налична необходима компетентност за лечение на конкретното спешно състояние, с насочване на пациента към най-бързо достъпното (като времева рамка) такова.

2.2.6. Вземането на решение за вторичен транспорт се осъществява след проведена консултация и становище на специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист) от болнична структура от трето ниво на компетентност относно възможностите за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ.

2.2.7. Преди провеждане на вторичен транспорт изпращащото лечебно заведение е длъжно да уведоми за това приемното (дестинационното) лечебно заведение.

2.2.8. Вторичният транспорт се осъществява при предварително избран режим на транспорт и предварително планиран оптимален транспортен маршрут до приемното лечебно заведение.

2.2.9. При планиран вторичен транспорт на спешен пациент се предпочита осъществяването му през светлата част на денонощието и на благоприятни метеорологични/транспортни условия, а в случай че състоянието на пациента не позволява изчакването им, се изпълняват дейностите по т. 2.2.11.

2.2.10. Вторичният транспорт на спешен пациент се координира от диспечерските екипи в районните координационни централи на ЦСМП във връзка със спешните отделения на изпращащото и на приемното лечебно заведение за болнична помощ.

2.2.11. В случай че спешният пациент се намира в структура на лечебно заведение, която е с неадекватно за състоянието му ниво на компетентност и състоянието му не позволява да се осигури вторичен транспорт въпреки наличните индикации за такъв, лечебното заведение е длъжно да осигури максималния възможен обем от животоспасяващи и стабилизиращи диагностично-лечебни дейности в рамките на своята компетентност и по възможност присъствие или консултация от специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист по съответната специалност) от болнична структура от трето ниво на компетентност.

2.3. Категория 3: Вътреболничен транспорт на спешен пациент:

2.3.1. Вътреболничният транспорт е транспорт на спешния пациент в рамките на функционално обособения спешен болничен комплекс в приемно лечебно заведение при нужда от извършване на диагностични действия и продължаване на лечението.

2.4. Категория 4: Специализиран транспорт на спешен пациент:

2.4.1. Специализираният транспорт на спешен пациент е вторичен транспорт на пациент с нужда от специализирано лечение, мониторинг или грижи по време на транспорта, осъществяван от специализиран екип по определена медицинска специалност или при нужда от наличие в екипа на специалист по спешна медицина със специална подготовка, на специалист по анестезиология и интензивно лечение със специална подготовка, при нужда от неонатален транспорт и нужда от транспорт на пациент с помощта на специализирана апаратура и екипировка.

3. Режими на транспорт при спешен пациент:

3.1. Режимите на транспорт при спешен пациент са:

3.1.1. наземен транспорт;

3.1.2. въздушен транспорт.

3.2. Решението за избор на режима на транспорт при спешен пациент се основава на презумпцията, че времето до дефинитивното лечение и качеството на лечението/грижите за спешния пациент в приемното лечебно заведение от негова структура със съответстващо на спешното състояние ниво на компетентност са от приоритетно значение за постигане на оптимален клиничен изход при спешни състояния.

3.3. Наземен транспорт на спешен пациент:

3.3.1. Наземният транспорт на спешен пациент се осъществява от мобилни спешни екипи с използването на наземни медицински превозни средства (линейки) от центровете за спешна медицинска помощ при пациенти с транспортна категория 1 и 2. Вторичният наземен спешен транспорт и вътреболничният транспорт могат да бъдат осъществявани и от линейки и медицински екипи, осигурени от лечебни заведения за болнична помощ в съответствие с изискванията и по реда и условията на този стандарт.

3.4. Въздушен транспорт на спешен пациент:

3.4.1. Основни компоненти на въздушния транспорт на спешен пациент са спешен първичен въздушен транспорт и вторичен въздушен транспорт.

3.4.2. Осъществяването на въздушен транспорт при спешен пациент се подчинява на оценка на отношението риск/полза по медицински критерии и трябва да бъде извършван само при отношение < 1.

3.4.3. Общите критерии за искане и последващо осъщестяване на въздушен транспорт са: тежест и приоритет на спешното състояние, отдалеченост на мястото на инцидента от мобилния спешен екип и приемното лечебно заведение, възможност за достъп на наземния спешен медицински екип, условия на наземния транспортен трафик, моментни метеорологични условия, ресурсна осигуреност с подходящ за състоянието мобилен наземен спешен екип и медицинско превозно средство в зависимост от нуждите на спешния пациент.

3.4.4. За осъществяване на въздушния транспорт е необходимо задължително покритие на изискванията за: оправдана медицинска нужда от въздушен транспорт, времеви критерии на въздушния транспорт, медицински триажни индикатори и критерии за въздушния транспорт и налични спешни състояния с изпълнени медицински критерии, както следва:

3.4.4.1. Оправдана медицинска нужда за осъществяване на въздушен транспорт е налице при спешно състояние, при което необходимото/прогнозното транспортно време или нестабилността на физиологичните функции при изпълнение на наземен транспорт поставя под висок риск живота на спешния пациент.

3.4.4.2. Времеви критерии за искане и изпълнение на въздушен транспорт:

3.4.4.2.1. Общото прогнозно/очаквано транспортно време, включващо времето за организиране на транспорта, транспортното време за достъп до мястото на инцидента, времето на мястото на инцидента и транспортното време до подходящо приемно лечебно заведение, при осъществяване на наземен транспорт надхвърля с повече от 30 минути очакваното/прогнозното транспортно време (включващо същите компоненти) при осъществен въздушен транспорт.

3.4.4.2.2. При искане за въздушен транспорт от спешен наземен екип на мястото на инцидента отговорът на въздушния транспорт до мястото на инцидента (времето за организиране на транспорта и транспортното време за достъп до мястото на инцидента) трябва да може да се осъществи с по-малко транспортно време от това на спешния наземен екип от мястото на инцидента до приемното лечебно заведение с цел спестяване с над 20 минути транспортно време.

3.4.4.2.3. Спешното състояние на пациента изисква приоритетен (бърз) транспорт, който не може да бъде осъществен в медицински допустимите срокове от наземен спешен екип поради ограничен, блокиран или несигурен наземен достъп до спешния пациент.

3.4.4.3. Спешни състояния с изпълнени медицински критерии и оправдана медицинска нужда от въздушен транспорт:

3.4.4.3.1. изпълнени индикатори за тежка политравма - физиологични, анатомични, клинични и по механизъм на травмата;

3.4.4.3.2. травма с нужда от спешна оперативна интервенция в специализиран център;

3.4.4.3.3. интракраниална хеморагия с нужда от спешна неврохирургична интервенция;

3.4.4.3.4. кардиогенен шок или остър коронарен синдром с време - критична нужда от спешна интервенционална терапия;

3.4.4.3.5. тежки изгаряния с нужда от лечение в специализиран център;

3.4.4.3.6. комбинирана термична и механична травма;

3.4.4.3.7. спешни състояния с нужда от терапия в център с налична апаратура за хипербарна оксигенация;

3.4.4.3.8. спешен пациент с неконтролируемо кървене;

3.4.4.3.9. спешен пациент или критично болен с нужда от междуболничен трансфер за осъществяване на животоспасяващи действия или терапия поради локална липса или изчерпан ресурс;

3.4.4.3.10. инциденти с множество пострадали с преобладаващи триажни категории на мястото на инцидента А1 и В2;

3.4.4.3.11. нужда от подпомагане и осъществяване на дисперсен транспортен триаж при масови инциденти, бедствия и аварии;

3.4.4.3.12. тежки отравяния с нужда от настаняване в специализирана структура;



Изтегляне 2.95 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание