Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти



страница92/102
Дата22.07.2016
Размер8.7 Mb.
1   ...   88   89   90   91   92   93   94   95   ...   102

6.2.4. Хартиеният филтър се поставя в първата конична колба, която съдържа утайката. Добавят се 25 сm3 (ml) (n1) разтвор на йод (4.3), около 20 сm3 (ml) солна киселина (4.1) и 50 сm3 (ml) дестилирана вода.

6.2.5. Определя се излишъкът на йод, като се титрува с разтвор на натриев тиосулфат (n2) (4.2).

7. Изчисления

Съдържанието на сулфиди в пробата, изразено като сяра в % (M/M), се изчислява по следната формула:
% сяра = 32(n1x1 - n2x2)/20М,
където:

n1 е използваният стандартен разтвор на йод (4.3) в сm3 (ml);

x1 - моларността на този разтвор;

n2 - стандартният разтвор на натриев тиосулфат (4.2) в сm3 (ml);

x2 - моларността на този разтвор;

М - масата на пробата за изпитване в g.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на сулфиди около 2 % (M/M), разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,2 % (M/M).
ХХIV. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГЛИЦЕРОЛ 1-(4-АМИНОБЕНЗОАТ)
А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ
1. Област на приложение

Методът се отнася за откриване на a-моноглицерил 4-аминобензоат (глицерол 1-(4-аминобензоат). Определя се и етил-4-аминобензоат (бензокаин INN), който може да присъства като онечистване.

2. Принцип
Идентификацията се извършва чрез тънкослойна хроматография на силикагел с флуоресцентен индикатор и откриване на свободна първична аминогрупа чрез образуване на диазо багрило върху плаката.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.1. Смес от разтворители: циклохексан : пропан-2-ол : стабилизиран дихлорметан = 48:64:9 (V/V/V).

3.2. Подвижна фаза: петролеев етер (40-60) : бензен : ацетон : разтвор на амониев хидроксид (min 25 % NH3) = 35:35:35:1 (V/V/V/V).

3.3. Реактив за проявяване:

а) натриев нитрит: 1 g в 100 cm3 (ml) 1 М солна киселина (приготвя се непосредствено преди употреба);

б) 2-нафтол: 0,2 g в 100 cm3 (ml) 1 М калиев хидроксид.

3.4. Стандартни разтвори:

- -моноглицерил 4-аминобензоат: 0,05 g в 100 cm3 (ml) смесен разтворител (3.1);

- етил 4-аминобензоат: 0,05 g в 100 cm3 (ml) смесен разтворител (3.1).

3.5. Плаки със силикагел 60 F254 с дебелина на слоя 0,25 mm, 20 x 20 сm.

4. Апаратура

4.1. Стандартна апаратура за тънкослойна хроматография.

4.2. Ултразвукова вана.

4.3. Филтър Мillipore FH 0,5 m или еквивалентен.

5. Процедура

5.1. Приготвяне на пробата

В мерителна колба от 10 cm3 (ml) се претеглят 1,5 g с точност 0,001 g от изпитвания продукт. Долива се до марката с разтворител (3.1). Колбата се затваря и се оставя поне един час при стайна температура в ултрaзвукова вана (4.2). Филтрува се през филтър Мillipore (4.3) и филтратът се използва за хроматографиране.

5.2. Тънкослойна хроматография

Върху плаката (3.5) се нанасят по 10 l от разтвора на пробата (5.1) и стандартните разтвори (3.4).

Хроматограмата се развива до 15 сm височина във вана, предварително наситена с подвижната фаза (3.2). Изсушава се при стайна температура.

5.3. Проявяване на петната

5.3.1. Плаката се наблюдава на УВ-светлина с дължина на вълната 254 nm.

5.3.2. Напълно изсушената плака се напръсква с реактив 3.3 (а).

Подсушава се при стайна температура за 1 min и веднага се напръсква с реактив 3.3 (б).

Плаката се изсушава в сушилня при 60 °С. Появяват се оранжеви петна на -моноглицерил 4-аминобензоат с Rf-0,07 и на етил 4-аминобензоат с Rf-0,55.
Б. ОПРЕДЕЛЯНЕ
1. Област на приложение

Методът се отнася за определяне на a-моноглицерил 4-аминобензоат. Определя се също и етил 4-аминобензоат. Не може да се определя съдържание, по-голямо от 5 % (M/M) -моноглицерил 4-аминобензоат и 1 % (M/M) етил 4-аминобензоат.

2. Дефиниция

Съдържанието на -моноглицерил 4-аминобензоат и етил 4-аминобензоат, определени по този метод, се изразяват в % (М/M) от масата на пробата.

3. Принцип

Изпитваният продукт се суспендира в метанол и след подходяща обработка на пробата се определя чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация за "ВЕТХ ", а водата - бидестилирана.

4.1. Метанол.

4.2. Калиев дихидрогенортофосфат (KH2PO4).

4.3. Цинков диацетат (Zn(CH3COO) 2.2H2O).

4.4. Оцетна киселина (d420 = 1,05).

4.5. Тетракалиев хексацианоферат (K4(Fe(CN) 6).3H2O).

4.6. Етил 4-хидроксибензоат.

4.7. -моноглицерил 4-аминобензоат.

4.8. Етил 4-аминобензоат.

4.9. Разтвор на фосфатен буфер, 0,02 М: Разтварят се 2,72 g калиев дихидрогенортофосфат (4.2) в един литър вода.

4.10. Подвижна фаза: фосфатен буфер (4.9) : метанол (4.1) = 61:39 (V/V).

Съставът на подвижната фаза може да бъде променен така, че да се постигне разделяне R 1,5.
R = 2(d'R2 - d'R1)/(W1 + W2),
където:

R1 и R2 са времената на задържане на пиковете в min;

W1 и W2 - широчините на пиковете при половината на височината им в mm;

d' е скоростта на хартията в mm/min.

4.11. Основен разтвор на -моноглицерил 4-аминобензоат: претегля се около 0,04 g с точност 0,001 g a-моноглицерил 4-аминобензоат и се поставят в мерителна колба от 100 cm3 (ml). Разтварят се в 40 cm3 (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.

4.12. Основен разтвор на етил 4-аминобензоат: претегля се около 0,04 g с точност 0,001 g етил 4-аминобензоат и се поставят в мерителна колба от 100 cm3 (ml). Разтваря се в 40 cm3 (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.

4.13. Разтвор на вътрешен стандарт: претегля се около 0,05 g с точност 0,001 g етил 4-хидроксибензоат (4.6) и се поставя в мерителна колба от 100 cm3 (ml). Разтваря се в 40 cm3 (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.

4.14. Стандартни разтвори: приготвят се четири стандартни разтвора чрез прибавяне в 100 cm3 (ml) подвижна фаза (4.10) на горните разтвори съгласно следната таблица:





(*) Тези стойности са дадени за сведение и съответстват на точните маси от 4.11, 4.12 и 4.13.

Забележка. Тези разтвори могат да бъдат приготвени по различен начин.

4.15. Разтвор на Carrez I: 26,5 g тетракалиев хексацианоферат (4.5) се разтварят във вода и обемът се довежда до 250 cm3 (ml).

4.16. Разтвор на Carrez II: 54,9 g цинков диацетат (4.3) и 7,5 cm3 (ml) оцетна киселина (4.4) се разтварят във вода и обемът се довежда до 250 cm3 (ml).

4.17. Lichrosorb RP-18 на Merck или еквивалентен, със среден размер на частиците 5 m.

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. ВЕТХ апарат, снабден с UV детектор с променлива дължина на вълната и термостат, нагласен на 45 °С.

5.3. Колона от неръждаема стомана: дължина - 25 сm; вътрешен диаметър - 4,6 mm; пълнеж - Lichrosorb RP-18 (4.17).

5.4. Ултразвукова вана.

6. Процедура

6.1. Приготвяне на пробата.

6.1.1. Претегля се около 1,0 g от пробата с точност 0,001 g в стъклена чаша от 100 cm3 (ml) и се прибавят 10 cm3 (ml) метанол (4.1).

6.1.2. Чашата се поставя в ултразвукова вана (5.4) за 20 min за получаване на суспензия. Така получената суспензия се прехвърля количествено в мерителна колба от 100 cm3 (ml), използвайки не повече от 75 cm3 (ml) подвижна фаза (4.10). Последователно се прибавят 1,0 cm3 (ml) разтвор на Carrez I (4.15) и 1,0 cm3 (ml) разтвор на Carrez II (4.16), като се разбърква след всяко прибавяне. Долива се до марката с подвижна фаза (4.10), разбърква се отново и се филтрува през нагънат хартиен филтър.

6.1.3. В мерителна колба от 50 cm3 (ml) се прехвърлят с пипета 3,0 cm3 (ml) от получения в 6.1.2 филтрат и 5 cm3 (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.13). Долива се до марката с подвижната фаза (4.10) и се разбърква. Така полученият разтвор се използва за провеждане на хроматографския анализ, съгласно т. 6.2.

6.2. Хроматографиране.

6.2.1. Скоростта на потока на подвижната фаза (4.10) се нагласява на 1,2 cm3 (ml)/min, а температурата на колоната на 45 °С.

6.2.2. Детекторът (5.2) се настройва на 274 nm.

6.2.3. С микроспринцовка в хроматографа се дозират най-малко два пъти 20 l от разтвора (6.1.3) и се измерват площите на пиковете.

6.3. Стандартна крива.

6.3.1. Инжектират се 20 l от всеки стандартен разтвор (4.14) и се измерват площите на пиковете.

6.3.2. За всяка концентрация се изчислява отношението между площите на пиковете на -моноглицерил 4-аминобензоата и площите на пиковете на вътрешния стандарт. На графиката тези отношения се нанасят по абсцисата, а по ординатата се нанасят отношенията на съответните маси.

6.3.3. По същия начин се процедира и за етил 4-хидроксибензоата.

7. Изчисления

7.1. От стандартната крива, получена съгласно 6.3, се отчитат съотношенията на масите (RP1, RP2), съответстващи на отношенията между площите на пиковете, изчислени в 6.2.3,

където:

RP1 е масата на -моноглицерил 4-аминобензоат към масата на етил 4-хидроксибензоата в g;

RP2 - масата на етил 4-аминобензоата към масата на етил 4-хидроксибензоата в g.

7.2. От получените отношения на масите се изчислява съдържанието на -моноглицерил 4-аминобензоат и етил 4-аминобензоат, изразено в % (M/M), съгласно формулите:






където:

M' е количеството на етил 4-хидроксибензоат (вътрешен стандарт), 4.12 в g;

M - количеството на пробата (6.1.1) в g.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на -моноглицерил 4-аминобензоат от 5 % (M/M) разликата между резултатите от две успоредни определяния, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 0,25 % (M/M).

За съдържание на етил 4-аминобензоат 1 % (M/M) разликата между резултатите от две успоредни определяния, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 0,1 % (M/M).

9. Забележки

9.1. Преди провеждане на анализите се проверява дали пробата съдържа вещества, които се застъпват с пика на вътрешния стандарт (етил 4-хидроксибензоат) на хроматограмата.

9.2. За да се провери отсъствието на всякакво застъпване, определянето се повтаря при променено относително съотношение на метанола в подвижната фаза с 10 %.
ХХV. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХЛОРБУТАНОЛ

1. Област на приложение

Методът се отнася за определяне на хлорбутанол (INN) до максимална концентрация от 0,5 % (M/M) във всички козметични продукти, с изключение на аерозолите.

2. Дефиниция

Съдържанието на хлорбутанол, определено по този метод, се изразява в % (M/M) на пробата.

3. Принцип

След подходяща обработка на продукта, който ще се анализира, определянето се провежда с газова хроматография, като се използва 2,2,2-трихлоретанол за вътрешен стандарт.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".

4.1. Хлорбутанол (1,1,1-трихлор-2-метилпропан-2-ол).

4.2. 2,2,2-трихлоретанол.

4.3. Абсолютен етанол.

4.4. Стандартен разтвор на хлорбутанол: 0,025 g в 100 cm3 (ml) етанол (4.3) (M/V).

4.5. Стандартен разтвор на 2,2,2-трихлоретанол: 4 mg в 100 cm3 (ml) етанол (4.3) (M/V).

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. Газхроматограф с електронулавящ детектор, Ni63.

6. Процедура

6.1. Приготвяне на пробата

Претеглят се между 0,1 и 0,3 g от пробата с точност 0,001 g (М). Поставят се в мерителна колба от 100 cm3 (ml). Разтваря се в етанол (4.3), прибавя се 1 cm3 (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.5) и се долива до марката с етанол (4.3).

6.2. Газхроматографски условия

6.2.1. Работните условия трябва да дават разделяне R 1,5.
R = 2(d'R2 - d'R1)/(W1 + W2),
където:

R1 и R2 са времената на задържане на пиковете в min;

W1 и W2 - широчините на пиковете при половината на височината им в mm;

d' е скоростта на хартията в mm/min.

6.2.2. Като пример следните работни условия дават желаното разделяне:


Колона

I

II

Материал

стъкло

неръждаема стомана

Дължина

1,80 m

3 m

Диаметър

3 mm

3 mm

Стационарна фаза

10 % Carbowax 20M

5 % OV 17 върху

 

TPA върху Gaschrom

Chromosorb WAW

 

Q 80-100 mesh

DMCS 80-100 mesh

Кондициониране

2 до 3 дни при 190 °С

 

Температура:

 

 

- инжектор

200 °С

150 °С

- колона

150 °С

100 °С

- детектор

200 °С

150 °С

Газносител

азот

аргон/метан = 95:5

 

 

(V/V)

Скорост на потока

35 куб. см (ml)/min

35 куб. см (ml)/min


6.3. Стандартна крива

В пет мерителни колби от 100 cm3 (ml) се поставя по 1 cm3 (ml) от стандартния разтвор (4.5) и съответно 0,2; 0,3; 0,4; 0,5 и 0,6 cm3 (ml) от разтвор 4.4, доливат се до марката с етанол (4.3) и се разбъркват. В хроматографа се инжектира по 1 ml от всеки от тези разтвори, съобразно работните условия, описани в 6.2.2, и се построява стандартна крива, като на абсцисата се нанася отношението на масата на хлорбутанола към масата на 2,2,2-трихлоретанола, а на ординатата - отношението между съответните площи на пиковете.

6.4. Инжектира се 1 l от разтвора, получен в 6.1, и се процедира съгласно условията, описани в 6.2.2.

7. Изчисления

7.1. От стандартната крива (6.3) се отчита количеството "а" на хлорбутанола в разтвор 6.1, изразено в g.

7.2. Съдържанието на хлорбутанол в пробата се изчислява съгласно формулата:






8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на хлорбутанол 0,5 % (M/M) разликата между резултатите от две успоредни определяния, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 0,01 % (M/M).

Забележка. Ако резултатът е равен или надвишава максимално допустимата концентрация, е необходимо да се провери за отсъствие на пречещи вещества.
ХХVI. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХИНИН
А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ
1. Област на приложение

Методът се отнася за откриване на хинин в шампоани и лосиони за коса.

2. Принцип

Идентификацията се извършва чрез тънкослойна хроматография върху силикагел. Хининът се доказва чрез неговата синя флуоресценция в кисела среда при 360 nm.

За допълнително потвърждение може да се използва изчезването на флуоресценцията при насищане с бромни пари. При насищане на същата плака с амонячни пари петната се появяват повторно с жълтеникава флуоресценция.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.1. Плаки със силикагел без флуоресцентен индикатор, дебелина на слоя 0,25 mm, 20 x 20 сm.

3.2. Подвижна фаза: толуен : диетилов етер : дихлорметан : диетиламин = 20:20:20:8 (V/V/V/V).

3.3. Метанол.
1   ...   88   89   90   91   92   93   94   95   ...   102


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница