Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Четиридесет и втора глава
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Четиридесет и втора глава
Жажда Добре, спокойно. Ще се справиш. Ти си добра актриса. А и не е като да ти е съвсем противен. Или да не си най-добрата в това. Лин безуспешно се опитваше да се окуражи. Защо ѝ трябваше да предлага това на Ким? Нямаше да се справи. Щеше да провали всичко. Не, не. Не биваше да си позволява такива мисли. Трябваше да бъде силна и смела. Както винаги е било. Пое си дълбоко дъх. Приглади косата си и оправи червилото. Пак вдиша и издиша. Токчетата ѝ прекрачиха прага на кабинета на Итан. Шоуто може да започне. Той дори не вдигна глава от документите. — Няма ли да кажеш поне „здравей“? — Здравей - тонът му бе по-остър от бръснач. Това не беше добре. Тя затвори вратата след себе си с цялата грация, на която бе способна, и се надяваше той да забележи какво трябва да значи това. —Тези документи са много интересни, предполагам - чудеше се колко време ще трябва и на най-големия кретен, за да се усети кога една изключително, наистина страшно красива жена иска него. Предположи, че на Итан ще му отнеме много повече. Надяваше се, че черната ѝ рокличка, която не покриваше кой знае каква част от тялото ѝ, и фактът, че захвърли токчетата си и седна с кръстосани крака на бюрото му, може би ще ускорят нещата. А може би не. — Предполагам, дошла си тук с някаква цел, след като пренебрегваш задълженията, за които ти се плаща да вършиш - каза той безизразно. — Спри с това позиране, по дяволите! Итан я погледна и повдигна вежди. Тя се изпусна. Не биваше да го допуска. В момента ѝ се искаше просто да разкъса рокличката, за да може Итан да разбере най-после намеренията ѝ и да се свърши с това. Все пак никой не те е карал да спиш с него, напомни ѝ мозъкът. Тя му заповяда да мълчи и го прати по дяволите. — Дойдох, защото искам теб. Защото не ми пука дали си най-големият злодей в цяла Селестиана - май не беше толкова добра идея да изкара мозъка от играта и да остави всичко на инстинктите си, интуицията и...сърцето. - Не ми пука дали си груб, мил или пък дали някога отново ще пробваш да се самоудушиш. Надявам се не. Защото иначе няма да имам друг избор, освен да те последвам - приближи се към него, наведе леко глава, точно когато той отново откъсна поглед от документите, за да я погледне. Неочаквано падна в обятията му, горещи тръпки преминаваха през тялото ѝ всеки път, щом той я целунеше. Отново и отново и отново. Лин обви ръце около врата му и се наслади на бавни целувки, които постепенно ставаха пламенни, страстни. Целувки, които говореха, когато нямаше думи. Такива, които решаваха всички проблеми и създаваха пълни катастрофи. Такива, които бяха ярки като звезди и нежни като затишие пред буря. Тя разтвори с устни неговите и прокара език по зъбите му, вкуси дъха му. Той и отвърна, захапа леко горната ѝ устна и тя облиза червилото, останало по белите му резци. Сподави един стон и зарови пръсти в рошавата му руса коса. В този момент забрави всичко - защо е тук, защо е всичко това, коя е тя, кой е той - и просто потъна в забвение, като се остави изцяло на желанието и силните му ръце, които си играеха с косата ѝ. Със сърцето ѝ. После той я повдигна и тя изненадана заби нокти в гърба му. Итан само простена и после я понесе на ръце и изведнъж, между целувките, тя пропусна нещо много важно. Стената се бе отдръпнала от мястото си и сега пред нея се простираше огромна спалня. Леглото се оказа и доста удобно, когато се озова задъхана върху него. Лежеше по гръб, Итан беше върху нея. Очите му светеха, ръцете му, на които се подпираше, трепереха едва доловимо. Гледаха се за няколко секунди. В погледа му се четеше изненада, страст и това, което тя най-малко очакваше - щастие. Лин се уплаши, че очите ѝ могат да станат прозрачни, да се превърнат в огледала и да отразят всяко кътче на съзнанието ѝ. После той се наведе и щом устните му докоснаха голата кожа над ключицата, врата ѝ, вътрешната страна на бедрата..., Лин осъзна, че вече нямаше смисъл да се надява на потайността на мозъка си. Но през цялото време продължи да си повтаря, че това е игра, че тези думи, които бе изрекла, са просто чист фалш, че тези целувки не са нищо повече от това, което трябваше да се направи, за да може да получи информация. Продължи да си го повтаря и докато той бавно разкопчаваше роклята ѝ. Продължи да си го повтаря, докато разкъсваше ризата му и покриваше с целувки всеки милиметър от плоския му корем. Продължи да си го повтаря, докато той нежно прокарваше пръсти по извивката на червения ѝ дантелен сутиен, по изваяния ѝ ханш и накрая не ги мушна под ластика на бикините ѝ. Продължи да си го повтаря докато нетърпеливо разкопчаваше колана му, докато двамата рисуваха телата си с устни и пръсти като с изящни четки, докато се вкусваха отново и отново. Продължи да си го повтаря между леките стонове и въздишки, които се прокрадваха през устните ѝ. Продължи да си го повтаря до самия край, когато вече нямаше връщане назад. Когато пламъците я обхванаха, когато се удави във вълните и вече не виждаше пред себе си. Продължи да си повтаря, че това е най-голямата грешка в живота ѝ, че винаги ще се чувства омърсена. Че винаги ще знае, че това е било грешка. Продължи да си повтаря, че не изпитва нищо, освен жажда за мъст и справедливост. Но щом не можеше да убеди и сама себе си, какво оставаше за когото и да било друг? Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|