Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Четиридесет и трета глава
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Четиридесет и трета глава
Лед Ким не беше доволна от себе си. Изобщо. Но знаеше, че не трябва да се отказва. Това не беше като рисуването, танците или каквото и да било друго. То беше дори повече от бойните изкуства, от книгите и музиката. То беше част от нея. ВОДА беше част от нея. Тя трябваше да се научи да я контролира. Затова и беше тук сега. В четири сутринта, седнала на пода в оръжейната, с кръстосани крака. Медитираше. Реши, че няма как да успее, ако не стигне до вътрешното си уединение или нещо от сорта. За успешна медитация се изисква да успокоиш ума си, казваше ѝ Ханс, главният човек от охраната на бившия ѝ дом, който я обучаваше - представи си как почистваш с метла всяка мисъл и всичко ненужно. Остави духа си да се нахрани с тях и да стане нов, по-добър. На теория - добре. На практика - зле. Ако трябваше да се изразява в метафорите на учителя Ханс, би казала, че боклукът прелива от кофите, че метлата ѝ е счупена, а душата ѝ е преяла. Колко по-лесно би било с една кама. Прорязва, пронизва, промушва. И тогава боклукът изчезна и умът ѝ се прочисти. А защо не кама от вода?, помисли си Ким. В главата ѝ, насред вече чистата бяла стая, се появи кристалният образ на едно от любимите ѝ оръжия. Острият като бръснач край на късото студено острие, гладката повърхност, извивката му. Докосна сякаш с връхчетата на пръстите си меката черна кожа, обвиваща дървената дръжка. Семпло, секси и опасно. Да видим как би изглеждало, направено от вода. Образът в главата ѝ се смени. Същата кама, допреди малко от метал, дърво и кожа, сега стоеше насред нищото в цялото си кристално великолепие. Водата стоеше втвърдена на лед, острието бе също толкова силно. Ким отвори очи. В средата на стаята бе същата кама. Беше направила оръжие. От ВОДА. От нейната Стихия. Реши да си поиграе с него. Завъртя леко ръка. Камата повтори движението. Придърпа лакът към гърдите си. Камата се придвижи с няколко сантиметра в същата посока. Накрая Ким рязко изнесе цялото си тяло напред, представяйки си, че напряга мускулите на ръцете си и мята камата. Острието прониза чучелото. Премина през плата като през перце и се заби в стената. Или поне щеше, ако беше просто кама. Но това бе ВОДА. Оръжието ѝ се разби на парчета и измокри целия под. Ким знаеше, че бе изгубила контрол. Но щеше да се научи. Щеше да идва всеки ден, да повтаря отново и отново нови и различни действия, докато не станеше перфектна. Тя знаеше, че без усилие не би могла да постигне нищо. Затова щеше да вложи цялата си същност. И щеше да успее. На всяка цена. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|