Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Тридесет и девета глава
По-черна и от катран — Джейк. Джеейк! - крещеше му тя, но той не реагираше. Спеше като пън. — Ако не станеш до две секунди, ще излея тази чаша ледена вода на поспаливата ти главица - добави със спокоен тон. — Ще броя до три. Едно, две... Чашата с вода се изля върху главата му. — В името на Светлината! - разврещя се Джейк и понечи да седне в леглото, но после се олюля и главата му отново потъна във възглавницата. — Предупредих те. Ставай! Няма да пропускаме тренировка. — Няма да... - започна, но изведнъж запуши с ръка устата си и претърча до тоалетната. Чу се отвратителният звук на повръщане. — Гадост! - възкликна Ким, щом Джейк се върна в стаята, с лице, менящо различни оттенъци на зеленото. Досети се каква е работата. — Колко? - попита. Джейк я погледна въпросително. Още държеше ръката на устата си. — Колко изпи? Кратко мълчание. Джейк обмисляше отговора си. Явно не помнеше много от вчера. — Шест-седем скоча. Или малко повече... — Оххх! И за какво ти беше?! - промърмори нещо не особено красиво под носа си и след кратка примирителна въздишка продължи - Стой и не мърдай. Ще дойда след минутка. Върна се с малка чашка с течност, по-черна и от катран. Джейк имаше чувството, че отново ще повърне. — Каква е тази гадост? - попита. — Не говори, а пий - скастри го Ким и набута чашата в ръката му. С неохота Джейк глътна всичко на един дъх. — Две лъжички кафе в малко вода плюс нещичко от мен. След пет минути махмурлука ти ще е история. След десет те чакам в оръжейната. Отправи се към вратата като изрита няколко въргалящи се на пода тениски. Преди да излезе отново се обърна към него. — Ясно? След като получи отговора, който очакваше, излезе и затръшна вратата след себе си. ~
— Хей, Кар. По-скоро килията би проговорила, отколкото тя да му отвърне. — Е, добре. Не че очаквах да проговориш, просто да се пробвам. Както и да е. Мисля, че днес храната не е толкова ужасна. О-о, я виж какво си имаме тук! Замразени зеленчуци! Вкусно! След няколко часа ще си имаш прекрасен... късен обяд! Затвори вратата и зашепна: — ТОЙ отново е в играта, Кар. Знаеш ли, мисли си, че е открил малката сестра на Зак. Обаче не може да докаже, че изобщо твоето момче е имало такава. Тя не каза нищо. — Е, явно няма да ми говориш. Както винаги. Въздъхна отегчено. — Чао, Кар. Заключи и си тръгна. ~
Влудяваше го. Мразеше я заради това, че винаги получаваше каквото поиска, но и в същото време едва ли щеше да я обича толкова, ако не беше така. Но най-вече мразеше, когато е права. А тя винаги беше. Без да знае, че така го наранява, тя му даваше решение. Не го попита защо се е напил. Не го попита какво е станало. Защо е бил тъжен, ядосан. Просто му помогна да разкара махмурлука и го накара да продължи нормалния график. Безчувствено същество! — Днес си необичайно мрачен. — Аха. — Кафето не свърши ли работа? — Свърши. — Виж какво, не те разпитвам за снощи, защото това си е лично. Не искам да си пъхам носа. Но като те гледам какъв си кисел, питам официално: Какво направих, че реши да се напиеш? И не ми отричай, че не съм виновна аз. И двамата знаем, че няма да се хвана. Ето това не го очакваше. — Хайде, говори. Това и щеше да направи. — Ти си... Но, разбира се, не му се отдаде възможност да довърши. Някой така силно удряше по врата, че беше чудо, че още не я е разбил. — Джейк! Ким! Отворете! Важно е! - крещеше Рики. ~
— Какви ги говориш бе, човек?! - Джейк не можеше да си намери място. Препускаше нервно напред-назад от около десет минути. - Как така е бил в Найтъни! Глупости! Нали от една седмица ходи все в онази зловеща къща с котката! Как пък точно днес реши, че обядът е най-подходящото време да пийне едно? Рики обаче не отстъпи. — Казвам ти, братле! Не знам какви извратени работи е вършил там, но наистина отиде! — Ей, вие двамата! - кресна им Ким. - Ще спрете ли най-после? От два часа само едно и също. „Той отиде! Не може да е отишъл! Абе казвам ти, отиде! Не бе, не бе, не е...” - не пропусна нито да направи кавички с ръце във въздуха, нито да промени гласа си, така че да остави впечатлението, че ги имитира. — Хора, слушайте ме внимателно. Това, че ходи при зловещата къща с котката, е друг въпрос. Погледнете си часовниците. 10:30! — Точно преди да отиде в имението! - възкликна Ким. — А ние в колко го следяхме досега? — 12:30 - отговори Джейк. — Аа, добро утро! Просто вашият стар Рики е гений и се сети да го проследи и по-рано, идиоти такива! — А как разбра къде живее? - замисли се Ким. — Райли от фирмата. Тя отговаря за графиците на доставките. Знае къде живее всеки един човек, който е поръчвал. — Браво! Да не повярваш, та ти си бил умен! - потупа го Джейк по-гърба и се ухили. — Ще гледам да не го приема лично. — Момчета, при това положение довечера трябва да огледаме. — Добре - изстреляха двамата едновременно. — А сега идвате с мен в оръжейната. Претендирате, че сте много умни, нали? Тогава ще ме научите да се оправям с глупавата вода! - двамата кимнаха, а тя се усмихна на Рики. - Добра работа! Стана червен като домат. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|