Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Четиридесет и шеста глава
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Четиридесет и шеста глава
Кака — Защо гледаме романтичен филм? Някой ще ми обясни ли защо гледаме шибан романтичен филм! - Рики не бе млъкнал в продължение на час. - Ей, Джейк! Джейки, събуди се, братле! Така не е честно! - разтърси заспалия на дивана Джейк, който до голяма степен бе легнал в скута на Ким. Не последва никаква реакция, освен леко похъркване. - Оххх! Искам да се гръмна! — Млъкни най-после! Никой не те държи насила в тази къща! - разкрещя му се Ким и Джейк леко помръдна. Спеше по-дълбоко и от мечка през зимата. — Значи ме гониш, така ли? Ехх, докъде я докарахме, Ким? Докъде? Да ме гониш заради някакъв измислен Ромео, който се мляска с Жулиета само защото е забранено? Не мога да повярвам! - Рики постави ръка на сърцето си и затвари очи – О-о, приятелко любима! Защо прободе като с кол сърцето мое, заради една лигня фалшива? — Рики, да ти напомня ли, че вие със сериозното ти „братле”, което в момента ми ползва бедрата за възглавница, не пожелахте да чуете и дума за нещо важно, камо ли да помогнете да измислим план? - тя изключи филма, изгасвайки и екрана на компютъра. - Исках поне да правя нещо, което ми харесва, след като смятате да си бъдете все същите идиоти. Но добре тогава! Джейк, ако не станеш до трийсет секунди, смятам да те изхвърля на пода без да ми мигне окото! Едно, две, три... трийсет! Докато падаше си удари главата в холната масичка. — Оххх! Какво по дяволите... — Братленцее! - Рики се метна отгоре му и едва не го премаза. - Благодаря ти! Благодаря ти, че се събуди! — Ставайте веднага! Отиваме в кухнята, ще вземем листове и моливи и ще измислим план. Ясна ли съм? - никаква реакция. - Ако ли не, Ромео и Жулиета е свален торент и нищо няма да ме спре да го пусна пак - от гласа ѝ се излъчваше такова ледено спокойствие, че двете момчета много бързо си направиха извода в какво сериозно положение се намират. — Да, шефе! - креснаха в един глас и за секунди се озоваха седнали на малката кухненска маса с бели листове, химикалки и подострени моливи пред тях. Ким си пое дълбоко въздух. Успокои дишането. Успокои ВОДА. Заговори: — Лин се включва в отбора. Лин е приятелката ми от Имението. Не съм на сто процента сигурна дали може да ѝ се има доверие. За пред нея съм Хейли Купър. Ясно? - последваха две отсечени кимвания. - Добре. Говорих с нея преди два дни. Тя ще ни помогне. Ще влезе под кожата на Итан, както сама се изрази. Тя ще е нашият най-важен шпионин. Остава седмица до рождения ден на Родригес. Колкото повече научим за него, толкова по-лесно ще ни бъде да го задържим или, в краен случай - убием, докато освобождаваме принцесата. Може дори да разберем нещо повече и за охраната ѝ. Ясно? - кимване, кимване - Въпросът е какво ще правим с Кенеди. Съвсем го оставихме, вече никой не го следи. Крайно време е да проникнем в онази къщичка, в която ходеше. А и какво ще го правим по време на самия рожден ден също не се знае. Идеи? Умислено мълчание. Изведнъж смехът на Джейк разкъса настаналата тишина. — Какво? - повдигна вежди насреща му Рики. — Ще го поканим тук на пица - изречението му бе прекъснато от нов пристъп на смях. - После ще му опрем пистолет в слепоочието и ще го накараме да говори. Ако не пожелае, ще прибегнем към най-свирепото мъчение - Джейк и Рики се спогледаха, за да са сигурни, че си мислят за едно и също. - Ромео и Жулиета! Ким изпусна ВОДА от контрол. Усети енергията да бушува под кожата ѝ, косъмчетата на врата ѝ настръхнаха и за части от секундата от ръцете ѝ се изсипа порой. След като изплю малко вода, Рики прошепна предпазливо: — Май трябва да поработиш над справянето със стреса. Колкото и пъти да ме намокриш, няма да стана по-водоустойчив. Ким не му обърна внимание. Постара се да не затваря очи и с едно-две вдишвания изсуши всичко, което бе подгизнало предната секунда. Лицето на Джейк придоби сериозен вид. — Това не е сила на ВОДА. Не съм виждал някой да прави това от много отдавна. Това е ВЪЗДУХ. — Абе да, друг път - скръсти ръце Ким. - Чиста ВОДА си е. Та не е ли логично: щом мога да давам вода, мога и да си я взимам обратно. Джейк само поклати глава. Не обичаше да спори (особено с Ким), освен това не бе сигурен. По-вероятно бе тя да е права. Както винаги. Това бе едно от качествата ѝ, които харесваше. Не трябваше да се притеснява за несигурността си и факта, че не винаги преценяваше нещата. Ким винаги беше там, за да бъде права и разумна. — А откъде изобщо се научи да правиш координирани движения? Досега беше като - пръска тук, водопадче там, о-о-о Рики, помощ, не мога да се оправя! - смени темата Рики и изкара Джейк от мислите и съмненията му. — О-о, моля те. Аз съм си мастер по природа - подсмихна се Ким. За нищо на света нямаше да им каже за всичките си допълнителни тренировки и колко плачевно е било положението в началото. Осъзна, че сериозността ѝ вече си е отишла. Нейните любими момчета отново я бяха заразили със своята несериозност. — Е, все пак, имате ли идеи? - опита се за последно. След няколко секунди Рики скочи на крака. Лампичката в мозъка му бе светнала. Идея. — Развратник ли е? — Моля?! - зяпна Ким. — Отговори ми, мамка му! Кенеди развратник ли е? — Да - тя не разбираше какво значение има това. - Изял е доста пердах от Лин заради това. — Е, значи имам идея - той се ухили и Ким си отдъхна. Сериозен Рики беше нещо противоестествено. Все едно огънят да е студен. - Ще включим кака. Тя ще ме убие, разбира се, но на кого му пука! Ще стане перфектно! — Кого ще включваме? - Джейк реши, че не е чул правилно. — Кака. Сестра ми. ~
Ким закопча до горе палтото си и мушна ръце в джобовете. Студеният вятър брулеше лицето ѝ. Как бе възможно да е толкова студено по това време на годината? Тя имаше чувството, че вече не са в Сийтауър. Градът сякаш бе създаден от много малки, все коренно различни един от друг градчета. Джейк ѝ бе обяснил, че те са в Източния квартал. С наплашени хора, малки къщички, повечето от които напълно разрушени. Център беше главният квартал. С чисти улици, красиви сгради и, разбира се, черното Имение. Отново безлюдни улици. Южният квартал представлявал абсолютно заравнена площ, почти без къщи - поле, от което населението изкарваше храна. Разбира се, рядко се срещаха повече от десетина човека на едно място. Никой не искаше да среща хора. Никой не искаше да види или чуе нещо, което да му донесе аудиенция при Дявола. Западният квартал, някога живописен и красив с планините и езерата на своя територия, бил напълно разрушен. Докато Северният квартал... Тук имаше живот! Нямаше къщички както в Източния и Южния, нито пък красиви сгради като в Център. Тук се издигаха разноцветни блокове, подредени в редички, някои по-високи, други - по-ниски. Разделяха ги тесни павирани улички, като повечето прозорчета гледаха едно в друго. Ким имаше чувството, че човек с един скок би бил при съседите. Цареше хаос и мръсотия. По улиците имаше хора, някои сто процента пияни, други - дрогирани. Имаше и майки с деца, които се опитваха възможно най-бързо да се приберат зад металните врати на старите наприветливи блокчета. След толкова време, прекарано в тишина, прекъсвана само от нейната музика, шумът и светлините на тази чат на града свариха Ким неподготвена. Улични музиканти, просяци, търговци. Различни Они, практикуващи всякаква магия направо навън. Не можеше да повярва, че Итан бе дал такава свобода на тези хора. Чак след известно време успя да си обясни дивата радост, която я обземаше от това покъртително изглеждащо място. Не видя страх в очите на нито един човек. Привидно липсваше какъвто и да било ред. Свобода. Дързост. Чувстваше се като у дома си на това отвратително място. Както се беше замислила, се блъсна в една жена, твърде заета да отглежда растение между паветата само със силата на ума си. ЗЕМЯ. Жената я наруга, по нейните думи Ким за малко да премаже цветето. Ким смотолеви извинение и продължи напред. Докато вървеше, не можа да спре да мисли за това колко цветен всъщност е този привидно сив свят, за колко неща не знаеше тя. Осъзна, че се е отдалечила и забърза към момчетата. Рики се ориентираше с удивителна лекота. Джейк не изглеждаше достатъчно учуден от факта, че Рики има сестра и че живее в Северния, че Ким да се върже. Тези момчета пак бяха скрили от нея. Не можеше да повярва. Най-накрая ги настигна. — ... се намира след още две пресечки, после наляво и си там - тъкмо обясняваше Рики. - Блокът е висок, леко занемарен, в едно такова кафеникаво-оранжево. Абе, не е кой знае какво, ама си е сигурно местенце. Поне докато Родригес не се сети колко е тъп да дава такава свобода на Северните. — За нас е по-добре да не се сети, нали? Колкото по-омагьосан го държи Лин, толкова по-добре - включи се Ким. — Не бих го казал по-добре - съгласи се Рики. - А, я виж ти, стигнахме. Стояха пред метална врата, с нищо по-различна от всички останали, можеше да се отвори с ключ или ако те пуснат - от самия вход. Рики позвъни на 12-ти апартамент. След няколко дълги секунди получи отговор: — Какво търсиш посред нощите тук, бе, кретен?! - кресна писклив женски глас. — Здравей и на теб. Отваряй, моля ти се без театри - подкани я Рики със спокоен и настойчив тон. — Уфф, пак ли ти, Мартинес! Довличай си задника и гледай приятелчетата ти да не са от кученцата на Родригес. Чу се леко изщракване. Вратата се отвори и тримата се вмъкнаха вътре в слабо осветения вход. Видяха стар ръждясал асансьор и малка вита стълба. Апартаментът не беше твърде високо, така че решиха да използват стълбите. Винаги някой можеше да среже въжетата, държащи асансьора. Стъпалата бяха мръсни като всичко останало. Обелки от банани, следи от кални обувки, прах и мухъл и още какви ли не боклуци. В Северния лесно се свикваше с това. Когато всичко е мръсно, една бананова обелка не прави особено впечатление. На седмия етаж, точно централният апартамент в дъното. Това трябваше да е. Или поне така си мислеше Ким. Вратата беше отворена и разкриваше разхвърляна стая. Във въздуха се процеждаше гъст дим с розов оттенък. Когато приближиха, Ким можеше да се закълне, че миришеше на плодове. Рики излезе напред, прекоси набързо разстоянието до апартамента и отвори широко вратата, без да почука или да направи каквото и да било друго. Откриха малка стая с мокет, който някога може би е бил зелен, но сега приличаше повече на едно голямо мазно петно. Имаше няколко малки клаустрофобични прозорчета и диван, с гръб към вратата и лице към прозореца. Зад ъгъла бе забутана кухничката, с мивка с мръсни чинии и бар плот, отрупан с разни книжа. На едно от столчетата седеше оскъдно облечена жена. Дори „оскъдно“ беше голяма дума. Гладките ѝ бели крака бяха обути във високи мрежести чорапи, прикачени към дантелени жартиери, скриващи се под твърде пристегнат корсет. Тя най-невъзмутимо прелистваше някакво подобие на книга, отпиваше от катраненочерно кафе и вдишваше през някаква дълга тръба. Щом издишаше, от дробовете ѝ излизаше същият дим с розов оттенък, миришещ на плодове. Отметна назад боядисаната си в червено коса и фокусира мъжа на дивана, който беше с гръб към Ким. — Няма ли да кажеш здрасти на брат ми и компания, бебе? - подсмихна му се тя с топлите си кафяви очи. Очите на Рики - но не съвсем. Тях би оприличила на тъмен шоколад - сладък, но и горчив. За нещастие, мъжът стана. И се обърна. За него оскъдно облекло беше наистина пресилено определение. Той беше чисто гол. Ким едва се сдържа просто да не се обърне и да си тръгне. Вместо това реши да се фокусира върху мустаците на мъжа. — Привет - махна им с ръка и се усмихна. Ким гледаше усмивката му. — Облечи се - каза рязко Джейк и Ким можеше да се закълне, че той е бесен, без да е сигурна защо му пука толкова. Мъжът поогледа дивана, накрая намери едни раирани боксерки и ги навлече. Ким въздъхна от облекчение. Така беше по-добре. Вече спокойно можеше да разгледа мъжа по-хубаво. Всяка героиня от книга би направила така, за да прецени каква е заплахата. Така реши да направи и Ким. Загоряла кожа подчертаваше мускулесто тяло. Ким прецени, че човекът знае поне една бойна техника. Имаше къдрава черна коса и мустаци, светлокафявите му очи изглеждаха развеселени от забележката на Джейк. — Ще прощаваш, друже. Бяхме леко заети с... — Не искаме да знаем - прекъсна го Рики. Обърна се към момичето, което би трябвало да се пада сестра му. - Какво стана със Сам? Таман бях почнал да го харесвам - огледа мъжа с мустаците от главата до петите. – Ц-ц-ц, Ел, Ел, развратна както винаги. — Да мълчиш! - кресна му червенокосото момиче и дойде при тях. Вдигна от пода яркожълта рокля и я облече. С нея не беше кой знае колко по-облечена, но пък тя подчертаваше страшно добре изящните ѝ форми. Ким реши да се фокусира другаде, за да не се депресира. Чувстваше се като беднячка, която е взела синята си риза от някой магазин за втора употреба. Ако все още съществуваха такива, де. Вместо да се депресира, тя се засмя. — Какво? - повдигна вежди червенокоската. — Това „да мълчиш” го използвам толкова често срещу брат ти, че вече е направо смешно - усмихна се топло на сестрата на Рики. — Елън Мартинес - представи се червенокосата и подаде ръка на Ким. Тя се поколеба, преди да я поеме. Мислеше си за това дали трябва да има доверие на тази жена и да ѝ каже истинското си име. Заключи, че щом Елън бе сестра на Рики, нямаше да има проблем. — Ким Райдър - пое ръката. Рики се плесна по челото. — Джейки, свършен съм! Тези двечките се съюзиха, братле! Спукана ми е работата. Ти си на моя страна, нали, братле? Тъмносините очи на Джейк блеснаха дяволито. — Млъквай, Рики! Всички се засмяха, освен мустакатия. Той изглеждаше, сякаш не знае къде се намира. — Кой е тоя, бе, Ел? - посочи го с брадичка Рики. — Конър - представи се мъжът - уважаван снайперист от Северния. — Уфф, снайперист - включи се Джейк. - Как ги ненавиждам огнестрелните оръжия. — Ненавиждаш DSR 50?! Друже, толкова изпускаш! - отвърна Конър. — За какво говорите? - Ким не схвана и половината. — Сериозно ли си мислеше, че само компютърът и плейърът ти са технологиите на Селестиана? Може да се пази в тайна от повечето хора, но като за начало има и други оръжия, освен хладните. Имаш толкова да учиш, черна ми стихийке - рече Джейк. Ким сведе поглед засрамено. Чувстваше се като някоя невежа. Джейк се наруга мислено. Как си мислеше, че щеше да я впечатли с такива изцепки? — Ама ти сериозно ли не знаеше? - учуди се на свой ред Рики. - Какво си мислеше, че е пушката? — Онова окаченото на стената ли? — Да. — Ами... - Ким поруменя. Чувстваше се толкова глупава. - Знам ли, някаква декорация? — Доста опасна декорация, ако мога да отбележа - вметна Конър. - Споко, ще се научиш. — Е, защо сте тук? - запита Елън. - Нека поседнем. — Ким, моля те, нека речта е прочувствена - отвърна ѝ Рики с насмешка. Ким не му обърна внимание. Идиот, както винаги. Обърна се към Елън и думите започнаха да се леят от нея като дръзка и необуздаема река. ~
— Няма да се отметнеш, а, Ел? - попита Ким уж с насмешка, но вътрешно си знаеше, че май това бе по-скоро закана. Елън и Конър се бяха съгласили да участват в новия план. Ел бе дала думата си. Ким обаче още се съмняваше. — О-о-о, скъпа, скъпа моя Ким - подсмихна се червенокоската - като гледам дяволчетата, скрили се в тези бурни инатливи вълни, които наричаш очи, съм сигурна, че по-скоро би ми прерязала гърлото, отколкото да ни оставиш да се отметнем. Нали, бебе? — Мхм - съгласи се Конър, докато полираше снайпера си, така, както си беше по боксерки. — Мислех, че ще ми е малко гузно да го призная, но честно казано... Просто, чуйте ме всички. Това нещо е по-важно за мен, отколкото сигурно си мислите. Но все пак не знаете мотивите ми. Това е може би единственото нещо, което желая с цялото си сърце. Знам. За да постигнеш нещо в живота, трябва да се бориш. Трябва да имаш цел, трябва да браниш тези и това, което обичаш. И както аз няма да се отметна от това, защото ми е станало трудно или нещо от сорта, знайте, че Ел е права. Добре, не бих имала силите да убия когото и да било от вас, но не знам как бих ви погледнала в очите, без да виждам там предател. Е? Много искам, а? — Нее, какви ги говориш - сарказмът на Рики нямаше равен - нищо сложно. Поне ме зарадва, че главата ми ще си остане на мястото. — Оффф - изсумтя Джейк и Рики не пропусна да му се оплези. — След като се изяснихме, Конър, ще ми обясниш ли как работи това нещо? Тя посочи оръжието, на което не знаеше името. Искаше да може да борави с него. Незабавно. Не можеше да е по-назад с материала от двамата КЪДЕ. — DSR 50? Искаш да те уча да стреляш със снайперска пушка? - Конър остана леко озадачен от незабавното ѝ кимане. Леко. — Ами, добре, но трябва да отидем в една друга стая - един поглед към Ел, и вече беше готов да помогне. Ким харесваше тази предизвикателна... дама. — Хайде, патенца, пред мен! Конър ще води колонката! Нали, бебе? - Елън я беше прихванало нещо. Ким не знаеше точно какво, но беше почти сто процента убедена, че предизвикателният поглед и лигавенето не са добра комбинация. — Разбира се, сладка - смигна ѝ Конър. Тръгнаха. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|