Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Четиридесет и седма глава
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Четиридесет и седма глава
Наистина тук Ким видя най-неописуемото нещо в живота си. Да не се споменава, че преди да дойдат тук, бяха минали доста по-различни помещения. И те не изглеждаха добре. Меко казано. Бяха се изкачили много високо. Може би последния етаж. И всичко изглеждаше нереално. Самото помещение приличаше на хангар. Две от стените и покривът бяха стъклени. На останалите две... Как ги беше нарекъл Конър? Аа, да. Огнестрелни оръжия. Висяха като заплашителен черен рояк, безшумно готов да сее смърт и разруха. Ким си мислеше как би могла да среже всяка една пушка или пистолет със своите ножове. Но, разбира се, не беше достатъчно умна, за да се въоръжи с нещо повече от кама, пристегната под мишницата ѝ. И все пак... Не, не. Трябваше да се научи да ползва тези чудесии. В стаята имаше един-единствен мебел. Очукан шкаф с чекмеджета. Впечатляващото обаче беше гледката. Ким имаше чувството, че може да види целия Сийтауър. Цяла Селестиана. Пред очите ѝ кварталите се преливаха един в друг, разрухата преминаваше в разкош, пустошта - в обикновени къщи. Беше красиво. Съсредоточи се, скара се сама на себе си. Чака те работа. — Е - свали една заплашително изглеждаща пушка от мястото ѝ на стената. - Как се ползва тази красавица? Тя поглади с пръст студената черна повърхност. — Искаш да започнем с DSR 50? М14 не ти ли звучи по-добре? Или пък някой Люгер? Калашников? Ким не разбра половината изречение. — DSR 50 ми е супер. Обичам предизвикателствата. — Хубаво - засмя се Конър. - Да донеса само патрони. Отиде до шкафа и отвори най-горното чекмедже. Извади няколко малки метални късчета. — Това е снайперска пушка. Това бебче е способно да произведе точен изстрел на 2500 метра. Дължината на цевта е 600 мм, 50-ти калибър. Ти си любимият снайпер на татко - погали той пушката. - Така, сега вкарваме патроните ето тук, нагласяме стойката на пода. Сладка, моля, отвори прозорците. Елън натисна някакво копче на стената и прозорецът се сви на руло и се прибра до пода. Навън се зазоряваше. От розовото небе прииждаха ветрове, които пилееха косата на Ким във всички посоки през отворения „прозорец”. В далечината не се виждаше нищо друго, освен скали. Къде отидоха блоковете? — Тази стая не е наистина тук, нали? - Ким вече се съмняваше в това, което вижда. — Еее, брат ми, приятелката ти била много наблюдателна - подсмихна се Ел. - Харесвам те, Райдър. — Ъмм, благодаря. А, всъщност, къде сме? — Извън Сийтауър - поясни Конър. - Абе, то аз нали съм Они, та си имам някой друг номер в ръкава. Мога да телепортирам себе си и други живи неща и да призовавам неживи при мен. Нещо като КЪДЕ на Пространствените, ама с повече екстри и отнема по-малко време. Но както и да е. Та, за мунициите... — Не, не, не. Не ги разбирам тия работи. Просто нагласи пушката за стрелба. Конър кимна бавно, леко пренебрежително. Не очакваше Ким да се оправи със снайпера. Това му недоверие обаче можеше само да я нахъса. Тя мразеше да я подценяват. Легна по корем на пода и погледна през мерника. Другите бяха хванали бинокли. — Ще се целя в една скала на около километър и половина западно. Виждате ли я? — Да - отвърна Джейк. - Но Ким... — Никога няма да уцелиш - засмя се Рики. Тя не му обърна внимание. Фокусира се. Представи си, че пръстът ѝ, който лежеше на спусъка, ще метне един от любимите ѝ шурикени. Вдиша и издиша. Натисна спусъка. Не уцели за около 10 сантиметра. Ядоса се. Стреля отново и отново, докато накрая не уцели. Точно тогава огнено кълбо се удари в прозореца отляво и го разби. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|