Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Четиридесет и осма глава
Аз Пръстите ѝ отново срещнаха стената. Танцуваха с бавни и изящни стъпки по студения сив камък. Къде беше натиснал, за да се озовем тук?, питаше се Лин. Отдели се от стената и се отпусна по гръб на леглото. Дори не си направи труда да се покрие с чаршаф. Беше се провалила. Честта вече нямаше значение. Ако не се беше вглъбила в себе си, би могла да забележи Итан, който я гледаше дяволито от другия край на стаята. Само по шорти, с неговата бледа кожа и чорлава руса коса. Тя не го харесваше. Не изпитваше нищо. Нищо, нищо, нищо!... — Хей - подсмихна се той - да имаш нещо против да взема душ? Малко се разгорещихме, знаеш, и... Но в усмивката му имаше нещо. Притесняваше я, но не знаеше какво е то. Сякаш очите му не се смееха. Сякаш ѝ казваха колко го е страх, колко съжалява. Молеха я. Но защо? — Да! - възкликна твърде бързо. - Разбира се. Аа, тоест, имам предвид, няма проблем. Итан се усмихна извинително и се шмугна зад вратата. Шумът от водата изпълни ъгълчетата на стаята. Лин това и чакаше. Нямаше време за размишления над противоречивите чувства, които Итан изпитваше. Скочи на крака. Преди обаче да почне да се прави на шпионка на ЦРУ от някой от филмите на Светлия свят, реши, че е редно да... ами да! Редно беше да облече нещо. Нахлузи бикините си, закопча сутиена. Погледна се в огледалото и приглади малко косата си. Не искаше да прилича на опороченото момиче, делящо легло със самия Дявол. Което, всъщност, беше що-годе ситуацията, в която се намираше. — Боже, наистина съм секси - отбеляза на глас, разглеждайки отражението си. - Стегни се, Лин! - добави строго и изгледа лошо тази в огледалото. - Итан няма да е в тая баня вечно. Започна отново да натиска сантиметър след сантиметър каменната стена. Лакираният ѝ в червено нокът внезапно потъна. Но стената не се измести, не се появи и някакъв вид врата. Щом махна пръста си, се подаде едно единствено чекмедже. На дъното му лежеше черен плик. ТОЙ. Лин едва успя да го отвори, без да го скъса с треперещите си от вълнение пръсти. Разгъна намачкан лист дебела хартия. Лист от блок за рисуване. На него бе изобразен разрушен трон насред Цветните пустини. Там седеше мъж в края на четиридесетте със сребристо бяла коса и златисти очи. На главата му почиваше корона, посипана с камъни. Той се усмихваше самодоволно. В краката му беше коленичил слаб мъж с бледа кожа и пепеляво руса коса, облечен в черен костюм. Итан. На гърба на листа с главни ръкописни букви пишеше: Не забравяй кой е кралят, дребен Они. Не забравяй, че дори и да ме мислят за мъртъв, винаги съм бил и ще бъда на трона. Силвърскар е име на истински владетел. Това не си ти, глупаво момче. Аз съм ти. Аз съм твоята душа, ум, действия. Знаеш какво ще стане, ако опиташ да направиш нещо. Ти си само черупка, Итан Родригес. Само тялото, което използвам. Животът ти ми принадлежи. Аз съм кралят. Аз съм и винаги ще бъда. Накрая, в десния долен ъгъл, бяха изрисувани различни завъртулки в странна комбинация. Татуировката на Итан. Нейната татуировка. ТОЙ... ТОЙ беше... Лин изпусна листа на пода. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|