Емил Радев: Благодаря Ви. Колега Пенков, заповядайте. Владимир Пенков

Благодаря Ви. Колега Пенков, заповядайте.

Аз искам да взема отношение отзад напред по някои от въпросите. Всъщност бяха поставени 17 въпроса, които са изключително ценни, от които 5-6 взаимно се изключваха като разрешение. Искам само да кажа колко е сложно да се намери баланса между разумното решение.

Г-н Събев предложи нещо много важно – да се назначи служебен ликвидатор, но ние знаем, че в момента държавата няма средства, дори и 100 лв. за служебен ликвидатор да плати.

Или пък статистиката е много хубаво нещо – 20% колежките съдии го приемат, може да са 30% дори, но кой ще го прецени и кога ще го прецени. Т.е. теоретични решения са нещо много хубаво, но едва ли една работна група би завършила с едно рационално разрешение и може би това е тежък въпрос и затова преди четири години не е бил решен този въпрос.

В момента в изложението, което направих, от авторите на закона както виждате се възприеха всички предложения като опция за мислене и от Министерството на правосъдието, стига да не касаят някакви нарушения на гражданско правни принципи. Примерно, да се възлага задължения на кредитор или пък да се налага нещо на ликвидатор, след кат в момента той трябва да даде съгласието си за това. Става дума всичко в рамките на общите гражданско правни принципи.

На второ място, кръглата маса показа една много интересна ситуация. Едни от участниците наблягаха на публичността, нищо да не се нарушава. Разбира се, това всички го предлагаха, дори и тези, които призоваваха за известен контролиран достъп до някои данни. Колежката от Варна посочи и този въпрос, че все пак българският закон защитава и личния живот и личните данни. Всъщност авторите на закона търсят този баланс между българския закон, който е в съответствие с Директивите на Европейския съюз и има неприкосновеност на личността и личния живот. Тези Директиви 2002/58 и 45/2001, които говорят за неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и говорят за защита на физическите лица относно обработката на личните данни. Тук сме извадили една група от лични данни, такива които касаят личния живот и правата на гражданите, например личен адрес, пол, религиозни убеждения, политически убеждения, расов етнически произход, семейно положение, лични данни относно здравния статут, сексуална ориентация, имотно състояние, финансово състояние, възнаграждение, образование, биометрични данни, място на раждане, постоянен адрес на физическото лице и т.н. Говорим само за тези данни, че трябва до тях да има контролиран достъп и то след като приехме за невъзможно да има в този смисъл заличаване в електронния регистър, тъй като в него не бива да се пипа. Може само да се изключи от общата достъпност, от общата публичност. Иначе става опасно този регистър да бъде манипулиран. С други думи конкретното предложение за законодателно изменение да държи абсолютно сметка за всички тези неща.

На следващо място искам да взема отношение по въпроса, за който колежката юрисконсулт представи. Все пак в Търговския закон пише, че е непротивопоставимо това ограничение на представителната власт и имаме два избора: или да изменим тази императивна норма в Търговския закон, или пък да не вписваме, за да не създаваме бъркотия в това дали в крайна сметка е противопоставимо или не. Т.е. единият ще си мисли, че е противопоставими, а всъщност Търговският закон казва, че това ограничаване на представителната власт на определени власт на определени лица е непротивопоставимо на добросъвестните трети лица. Тук за мен важна е стабилността на стоково паричните отношения и трябва да се търси това нещо. А във вътрешните отношения не се нарушава тази отговорност.

Реплика:

Непротивопоставимо тогава, когато не е вписано. Но когато е вписано и това е волята на собствениците и на съдружниците, респективно акционерите, трябва да се уважава.

Аз изказах това мнение с оглед императивната норма на Търговския закон, както е написано там, без тази добавка. Там не е записано с тази добавка. Или трябва да се добави, но тогава ще се създаде стопанска несигурност, или ако не се добави, трябва да не се вписва, защото създава объркване.

Разбира се, тук може да се постави въпроса за размера на таксите тогава, когато се изпълняват задължения на държавата, но и сега има тази диференциация. Това е въпрос на преценка по целесъобразност, а не юридическа преценка. Дали този регистър може да поеме и други регистри, които вероятно биха могли – има такива идеи, но аз съм на мнение, че когато един регистър добре функционира, макар и не включен в този единен регистър, а този регистър има финансови и други организационни проблеми, които още не са решени, не трябва в момента да се мисли. Може би в едно бъдеще може да се мисли по тези въпроси.

Много е сериозен проблемът с интеграцията с другите информационни масиви. Този въпрос вероятно не може с тази законодателна промяна да се реши, но е един въпрос, който предстои наистина да намери законодателно решение въз основа на анализи и справка.

Същевременно с голямо уважение чух проблемите на съдилищата. Затова заемам позиция, че много трудно те ще се справят без да се намери едно рационално решение, свързано със служебните ликвидации.

Съгласявам се с колежката от Софийски градски съд, че има много добър Закон за търговски марки, но той не решава въпроса с фирмените наименования, както тя накрая се коригира и правилно го отбеляза. Тук точно тази корекция или липса на правна уредба уреждаме. Т.е. ние не преразглеждаме Закона за търговски марки, както накратко го назовавам, а създаваме една нова уредба, която досега липсва ,свързана със защитата на фирмените наименования. Иначе тези стотици злоупотреби нямаше да могат да станат възможни.

За юридическата смърт няма да коментирам. Мисля, че тя се видя, че има едно изкуствено дишане преди това, което струва пари и трябва да се реши от страна на държавата.

Това са моите отговори по поставените въпроси. Благодаря.

Българската търговско-промишлена палата още от самото начало, когато се постави идеята за създаване на търговския регистър активно участваше и беше един от инициаторите за приемането на закона. Това беше продиктувано най-вече от желанието на нашите членове да се извършва бърза, общодостъпна публична регистрация, която е от полза за тях. Смятаме, че приемането на закона беше нещо много важно. В началото наистина имаше проблеми, но те постепенно бяха преодолени.

В процеса на практиката се установи, че наистина законът трябва да се усъвършенства в една или друга степен. Дори и сега да се приемат някои от промените, вероятно в по-късен етап отново ще трябва да се направят някои промени. По настоящия проект ние одобряваме тези предложения, които са свързани както с въвеждането на принципите за регистъра, така и с намаляването на таксата при подаването на документите по електронен път, което е един много важен стимул за търговците и ще бъде едно улеснение за Агенцията по вписвания.

Одобряваме също разширяването на кръга на лицата, които да могат да заявяват и да подават документи за обявяване в регистъра, тъй като това беше един проблем, който съществуваше не само при българските фирми, а така и при чуждестранните лица. Това ще бъде едно улеснение и за тях.

Предоставената възможност за отстраняване на непълноти и несъответствия това многократно в дискусии е било изтъквано. Защото действително един отказ, незабавен отказ не беше в полза на предприемачите, които желаят да регистрират фирми, тъй като все пак понякога става въпрос за някакви много елементарни грешки и несъответствия, или пропуски в представянето на документи. Би трябвало да има срок, в който да се даде възможност те да бъдат отстранени.

По въпроса за годишните счетоводни отчети това е проблем, който вероятно всяка година ще възниква през м. юни, тъй като до края на юни трябва да бъдат предадени. Ние имаме едно предложение да се даде възможност Агенцията по вписванията да предоставя чрез сключване на договор с подизпълнители да бъдат подпомагани при събирането и обявяването на счетоводните отчети от страна на фирмите. Разбира се, това може да става само с организации, които са доказали, че имат капацитет, материално техническа база, за да го направят.

По отношение на ликвидацията на фирмите. Действително този срок, който изтича в края на годината, ще създаде големи проблеми. Удължаването на срока смятаме, че няма да реши проблема, тъй като това ще успокои нещата и когато наближи следващия краен срок, отново ще бъдем изправени пред същата ситуация. Но ако се направи служебната ликвидация, трябва да се помисли за разходите, които ще коства един такъв процес.

Накратко, считаме, че все пак промените трябва да бъдат направени, но след още допълнителни анализи. Ние сме готови да участваме в тях.

Благодаря. Заповядайте.

Програма „Достъп до информация” е неправителствена организация, която е участвала в работните групи по изработване на повечето закони, свързани със свобода на информацията, защита на личните данни. Ние сме силно притеснени относно някои предложения, които се правят във връзка с промяната на Закона за търговския регистър, свързани с публичността. От една страна, абсолютно подкрепяме и мислим, че е изключително рационално решение за изричното записване, че единният граждански номер не може да бъде защитена лична данна и наистина сме много радостни, че това е направено в текста на закона, тъй като за добро или за лошо единният граждански номер към настоящия момент е единственият уникален идентификатор за гражданите и то наистина няма как да представлява защитена лична данна.

От друга страна обаче, целта на търговския регистър, една от функциите на търговския регистър е оповестителната функция и гаранцията за публичността на пълния обем от данни, които съдържа търговския регистър, е изключително важна и това е гаранция за сигурността на търговския оборот. Адвокат Пенков изброи една голяма категория данни, така наречените чувствителни лични данни, които наистина следва да бъдат защитени съгласно Закона за защита на личните данни. Аз не виждам, макар че Вие имате много по-богата практика от мен, но аз не съм чувала досега търговският регистър да съдържа данни за здравословното състояние или философска, етническа принадлежност на търговците. За това мисля, че всяко ограничаване на достъпа за търговския регистър и определянето на определени категории лица, които да имат пълен достъп до данните, които се съдържат в търговския регистър, просто не е рационално решение и мислим, че това ще наруши сигурността на търговския живот.

Последното ми изречение е, че вече има доста сериозна и утвърдена законова практика, включително Върховният административен съд, който определя пределите на търговската тайна, като прави баланс между обема от данни, които търговците могат да защитят, и надделяващия обществен интерес.

Само едно уточнение, ако мога да направя. 2007 г. Фирменото отделение в Окръжен съд Варна, в което аз работих 15 години, имаше императивно изискване при регистрация на дружества или при промяна, да се дават личните карти фото копирани на всички членове и т.н. Да се дава спесимент в оригинален подпис, да се дават документи за собственост на апортираните имоти. Всяко фирмено дело във Варненския окръжен съд има електронен носител. То е в електронна папка. Аз съм абсолютен лаик в тази област, но отново ще кажа като търговски съдия видях какво може да се направи от този сканиран вид документи – перфектна кражба на имот, на дружествени дялове и на всичко останало. Идеята е да се спре достъпа до тези видове по този начин документи. Нали така?

Искам да добавя, че търговският регистър е централизирана електронна база данни, съдържаща вписаните обстоятелства и обявените актове. Това е търговският регистър. Това трябва да се вижда. Електронните технологии не могат да бъдат водещи. Правото трябва да е водещо, а електронната технология да облича това, което правото изисква. Вие ми напомняте да помисля доколко Агенцията по вписванията е изпълнила изискванията на действащия закон.

Аз не мога да подмина с лекота този дискусионен въпрос, не за друго, а защото в хода на тази дискусия се правят едни, мисля, много погрешни внушения. Това че една организация, като вашата, която уважаваме, е сложила в наименованието си, че е Програма „Достъп до информацията” или друга организация е сложила друго в наименованието си, не означава да се претендира, че това са единствените и само организации или да се правят внушения, които едва ли не следят за една публичност. Защо го казвам това в един малко по-остър тон. Защото в случая с търговския регистър няма по заинтересовани от бизнеса да има максимална прозрачност и публичност. Не вашата програма, не която и да била програма, а бизнесът има този най-голям интерес. Не законодателят, не Народното събрание, не политическата партия ГЕРБ или БСП, или Синята коалиция, не някой друг – бизнесът го иска това нещо, за да може да знае с кой си има работата. С кой той може да се сдружава, с кой може да сключи сделки и т.н.

В хода на тази дискусия може би сме изтървали нещо по пътя и изтървавайки по пътя, влязохме в едни спорове с вашата и други организации, включително и медиите се въвлякоха в едно неразбиране докъде и какво искаме ние от страна на бизнеса. Ние искаме максимална публичност. Ние искаме защита на личността. Аз мисля, че това беше много ясно казано днес и в изказването на търговското аташе на Съединените американски щати и се споделя и от посланиците на страните от Европейския съюз. Защото когато говорим за неща, които идват от Брюксел или така да се каже от модерните икономики, това е именно, че те са намерили този баланс – публичността на кои актове, кои вписани обстоятелства трябва да ни дадат сведение с кого аз имам вземане, с кого той е свързан и това няма да бъде по никакъв начин отстъпено от бизнеса първо. Медиите и вие гражданите ще можете да правите тези проверки, за да знаете кой, кой е и къде стои.

В хода може би изтървахме и думата „лични данни” и някак си изведнъж се загуби прилагателното „лични” и с сложи само „данни” и оттам насетне се каза, че ние изведнъж искаме затваряне на това нещо. Няма такова нещо! Не вие, Американската търговска камара, Търговската палата, Стопанската камара, КРИБ – бизнесът първи ще дойде тук в Народното събрание да поиска съхраняване на търговския регистър такъв какъвто е, защото той работи в нас интерес. Пак ви казвам, не вашата програма, а ние ще си помогнем да искаме максималната прозрачност и която и да е друга програма – не, а ние бизнесът ще си поискаме това нещо. Но да се правят подобни внушения и неправилни тълкувания, че ние искаме затваряне, даже се отива и крачка напред и се казва, че едва ли не тези организации, едва ли не промотират сенчести интереси и сенчести групировки – това мисля, че е едно внушение, което отива твърде далече. Моля това да го разберете.

Днес, когато бяхме в студиото на Българската национална телевизия аз казах. Какво повече от това искате – изявление на изпълнителната власт, законодателната власт и представителите на бизнеса да кажат, че публичността е в наш интерес и ние ще вървим в тази посока. С лозунги ли да излезем и да се разхождаме един месец насам-натам, за да видите публичност, публичност да декларираме. Много моля, ако четете някакви неща, изпаднали от някъде, аз мисля, че дебатът който сега го водим е принципен, но когато влязат законодателните текстове, такава каквато е била винаги практиката на Народното събрание, в публичните слушания в парламента ще имаме възможност да видим какви са конкретните текстове. Ние не ги знаем още, защото не знаем какъв проект ще бъде внесен. Благодаря ви.

Емил Радев:

Ако няма други изказвания, да се ориентираме към приключване на настоящия дебат. Г-н Боян Терзиев иска думата.

Аз също си водих бележки по въпросите. Ще започна с последната тема за публичността.

Това, което специално се предлага в законопроекта реално в никакъв случай не ограничава публичността. И най-просто, ако има журналисти тук, мога да им кажа, че примерно един журналист влиза свободно, безплатно, откъдето си иска влиза в търговския регистър, пише едно ЕГН и вижда едно лице навсякъде какви фирми има. Оттам насетне, като вижда фирмите, вижда и ЕИК на съответните фирми. Влиза в съответната партида на търговеца. Какво може да види? Може да види всичко за търговеца: наименованието, ЕИК, адреса на управлението, предмета на дейност, управителното му тяло, капитала. Този, който е работил с търговския регистър знае, че като щракне на история може да види назад как се е променяло управлението, кои са били в управлението, кога е станало тяхното заличаване, кога е имало промяна в предмета на дейност, кога е имало промяна в капитала – отколко на колко, това в история се вижда.

Оттам на сетне по отношение на публичността, дружествените договори, уставите на съответните дружества. Те си остават публични. Наложените запори. Вписаните залози на търговско предприятие остават публични. Несъстоятелността на съответния търговец остава публична. Единствено няма да се вижда спесименът на съответния търговец. Няма да се вижда личния адрес на изпълнителния директор или на управителя. Става въпрос за личния адрес, а не адресът на управлението на дружеството. Аз не виждам защо е този интерес да знаем къде живее съдружника. Когато са приложени договорите за управление какъв е нашият обществен интерес да знаем какво възнаграждение получава управителят на съответното дружество. Когато по отношение на адресите на управление е приложен договор за наем, какъв е нашият обществен интерес да знаем това дружество какъв наем плаща, за да ползва този адрес на управление.

Търговският регистър трябва да съдържа всички обстоятелства, подлежащи на вписване и всички актове, подлежащи на обявяване. Това е единната електронна система на търговския регистър. До всичко това нещо всички граждани ще имат пълен, безплатен достъп от всяко едно кътче на планетата, стига да имат интернет. Това е по отношение на публичността.

По отношение на служебната ликвидация. Аз още веднъж искам да благодаря на този форум. Защото ние доста време служителите на агенцията алармираме за този проблем, който ще се случи във връзка със служебната пререгистрация и оттам насетне с ликвидацията. Дали ще се възприеме на 100% идеята, която се инициира от авторите на този проект, дали ще се приемат други идеи, важното е, че днес има този дебат и важното е, че всички са насочени към някакво решение. В тази връзка, аз поддържам добри отношения с по-големите окръжни съдилища, смятам, че наистина при една последваща законодателна промяна наистина трябва да се отчете становището на тези съдилища. Защото както Софийски градски съд, така и Варненски окръжен съд, поне 2/3 от тези търговци, които няма да бъдат пререгистрирани в последствие по отношение на част от тях ще стартира процес на ликвидация, ще засегне точно тези съдилища.

Казаха се различни идеи по отношение на ликвидацията. В лично качество и аз имам идеи и много идеи от Агенцията на базата на своя опит, защото там работят много добри професионалисти – хора с опит и с познания, ние също сме готови, когато въпросът стигне до пленарна зала, да се изразят и други идеи. Най-общо къде могат да се търсят решения.

Могат да се търсят нестандартни решения. В момента базата данни по отношение на търговците явно в момента се поддържа от информационно обслужване държавно предприятие и съответно това е структурата, която е ангажирана със издаването на удостоверенията по § 4. Нестандартното решение с оглед на облекчаване на тези процеси е примерно да избегнем на хартиен носител издаването на удостоверението по § 4 въз основа на което ще бъде извършена пререгистрацията. Как това може да стане. Това е моя лична идея, без да ангажирам който и да е с тази идея. Удостоверението по § 4 може да бъде издадено по електронен път, да има електронен образ. И тук г-жа Недкова е права. Оттам насетне да се прави трансфера в нашата система. Т.е. едната система, поддържаща базата данни, която е в съда, да става трансфер към нашата система, да се интегрират двете системи и по този начин да реализираме и икономия на време, и икономия на човешки ресурс от страна на съда. Тук г-жа Недкова е права, че без служител на съда, който да свери данните от фирменото дело с това, което в крайна сметка ще бъде в удостоверението, няма как да стане. По отношение на самата организация могат да се търсят решения.

Проблемът със служебния ликвидатор са средствата. Този вариант, който е описан, си работи. Въпросът е, че е свързан с големи разходи. Той не само, че е свързан с големи разходи, но тук си поставяме въпроса трябва ли заради един не добронамерен търговец, независимо дали са му уважителни причините или неуважителни, с години наред е бил приспан, няма абсолютно никаква функция, трябва ли за това нещо държавата да плаща. Държавата като плаща, тя парите ги взима от всички редовни платци. Тук трябва да се търсят решения.

Върху още един въпрос искам да се спра, който беше малко засегнат. Проблемът с ликвидацията наистина е сериозен проблем. Но друг сериозен проблем е с кампанийното подаване на годишните финансови отчети. Всяка една година по едно и също време регистърът реално се натоварва с финансовите отчети. В тази връзка аз искам да изкажа благодарност на г-н Пенков на техния проект за решението, което предлагат по отношение на финансовите отчети и по отношение на срока.

На следващо място беше повдигнат един въпрос от г-жа Аракелян за срока на произнасяне и затова дали ние трябва по най-бързия начин да се произнасяме. Вярвайте, имало е време и за в бъдеще ще направим всичко възможно с организация, когато един търговец си подава заявлението и докато излезе да си намери колата, защото е трудно с паркирането, фирмата му е регистрирана. В рамките на 10-15 минути сме правили регистрация.

Но тук веднага се поставя следващия въпрос, за така наречената кражба на фирми. Въпросът е за възможността за противодействие. Единственият начин, по който може да се противодейства, да се препятства един съдружник, който има даден правен интерес да възпрепятства дадено вписване, така както е описано в закона чрез обезпечителна заповед за спиране на регистърното производство. При това бързо вписване няма как да се реализира тази защитна функция. По това трябва в бъдеще да се помисли с оглед намиране на едно решение за баланс на интересите.

По отношение на кражбите на фирми. Да, зачестили са. Но почти всички фирми и така наречени кражби на фирми, са свързани с документни престъпления. Тук искам да подкрепя идеята на г-н Величков за интеграция на данните на различните регистри. Категорично искам да кажа. Не искаме да правим интеграция на регистрите. Т.е. в един регистър да съвместява абсолютно всички функции. Но интеграция на данните между различните регистри, примерно, в момента централният регистър си работи отлично, изграден е организационно и т.н. Но въпросът, който се постави, при вписване на залог на търговско предприятие, където първичното вписване е в Агенцията по вписванията, защо е необходимо да караме впоследствие съответният заявител да си подава наново заявление пред Централния регистър за особените залози, така че това нещо да се пренесе. Специално в този случай може да има някакъв трансфер на информация. Но за другите неща, които са за ЕГН, за връзката на тези регистри, за регистъра, който създадоха нотариусите с оглед пълномощните да се види надлежната представителна власт на съответното лице. Именно това са превантивните действия, които тази цялата проверка може да бъде заложена в системата и автоматично, без да е необходимо човешки ресурс, а самата система да прави сверка има ли го, няма ли го съответното пълномощно, редовно ли е, оттеглено ли е и т.н.

Това исках да кажа. Благодаря.

Ако няма други изказвания, искам да изкажа благодарност на всички участници в настоящата кръгла маса.

Мисля, че тук се чуха мнения на всички заинтересовани страни, работещи с търговския регистър. Това на нас като законодателен орган ще ни бъде в полза при изготвяне на предстоящите промени в Закона за търговския регистър. Надяваме се, те да се приемат в най-скоро време и това да улесни още повече функцията на търговския регистър, а също така да допринесе за още по-добро обслужване на бизнеса, така и на гражданите в работата им с търговския регистър.

Благодаря ви още веднъж за участието.

Закривам кръглата маса.

Модератори:

Валентин Георгиев

Емил Радев