Необходими законодателни промени за подобряване работата на Търговския регистър

Г-н Заместник-министър председател,

Г-жо Председател на Правната комисия,

Уважаеми гости, На първо място бих искал да извиня посланик Уорлик, който нямаше възможност да присъства днес.

Също така нормално е да предам приветствията на американското правителство към представителите на българското правителство за успешното изпълнение на този проект. Спомням си, че преди две години, когато пристигнах, една седмица след това бях на среща в Борда на директорите на AmCham и прекарахме един час, обсъждайки българския търговски регистър. Сега, две години по-късно, виждаме, че този проект е успешно изпълнен и е огромен принос към успеха на България като държава. Това е нещо, което трябва да отчитаме като постижение на правителството и постижение на организациите, които подкрепиха тази инициатива. Така че независимо от всички технически подробности и предизвикателства, които трябва да бъдат изгладени, това е едно огромно постижение и ние трябва да го отчитаме като такова. Поздравления към всички вас.

От друга страна, Правителството на САЩ е много доволно от успеха на този проект и от името на Американската агенция за международно развитие бих искал да кажа, че прозрачността е от основополагащо значение за всички инвеститори. Всеки път, когато те решават да инвестират, всъщност търсят процедури, които са прозрачни, където има нормални административни бариери и в този смисъл търговският регистър е изключително важен компонент и ще превърне България в изключително конкурентноспособна страна в района.

Също така трябва да кажа, че компаниите са много доволни от създадената възможност. Винаги е добре обаче, ако успеем да укрепим позициите на нещо положително, което вече е постигнато. Аз вече доста чух от хората, които говориха преди мен колко важно е електронното правителство. То е бъдещето и ние знаем, че България в момента разработва план или стратегия, за да разшири неговия обхват. Ние сме тук, за да ви помогнем, да работим заедно с правителството в тази насока. Много е важно за компаниите процедурите за възможности за инвестиции в страната електронните услуги за огромна много важна част от това.

Бих искал да спомена и нещо друго, което вече беше споменато. Необходимо е да се намери много точен баланс, когато се регистрират дружества, се вписва лична информация, лично данни, които трябва да бъдат надлежно защитени. Т.е. трябва да има баланс между данните, които се вписват и тези, които се оповестяват публично. Тъй като има данни, които очевидно трябва да бъдат защитени, знаем че правителството работи в тази насока, ние също ще продължим да ги подкрепяме и насърчаваме.

Също така мисля, че правителството успя да свърши изключително добра работа. Това е още един пример за важното партньорство и двустранните отношения между САЩ и България, които в момента се развиват изключително добре, по-добре отколкото в минали периоди. За нас това е изключително удовлетворяващо, като се надяваме, че това партньорство ще продължи и в бъдеще по други проекти.

Още веднъж поздравления и успех на усилията ви в бъдеще. Благодаря ви.

Понеже подкрепата беше много широка от страна на страните-членки на Европейския съюз сред нас са посланици и представители на посолства. Ще им дам възможност, ако имат нещо да споделят и дадат препоръки към нас бизнеса и препоръки към правителството, ще ни е много приятно сега да чуем тяхното мнение. Заповядайте.

Много ви Благодаря. Аз съм посланик на Нидерландия.

Вчера получих награда като водещата държава-инвеститор в България. Ние много се гордеем с нея. Както виждате, за нас е много важно какъв е бизнес климатът в България и за това искам да ви поздравя за тази инициатива и се надявам, че ще успеете. Защото подобряването на бизнес-климата в България е приоритет № 1, който ще помогне за развитието на икономиката.

Г-н Дянков, който преди това е работил в Световната банка за развитие знае много добре колко практично ние холандците гледаме на бизнес средата. На 28 юни ще има кръгла маса за по-добра регулация на тема: „Подобряване на климата за стопанска дейност”. Искам да ви поканя. Искам да ви информирам, за да узнаете, че следва една поредица от подобни мероприятия, които са част от това обединено усилие за подобряване на бизнес средата в България. Благодаря ви.

Благодаря, Ваше Превъзходителство.

Кралство Холандия е третият бизнес-партньор на Съединените американски щати – инвестиционен и търговски. Това е забележително. Една малка Холандия е третият в листата на Съединените американски щати като бизнес партньор инвестиционен и търговски. Това мисля, че кара много други страни, включително и една малка България да се замисли какво прави една малка Държава като Холандия, за да бъде в листата на най-голямата икономическа сила в света и да прави бизнес с нея. Какви стимули дава тя за инвестициите и за търговския оборот.

Благодаря ви за вашия коментар г-н Посланик.

Сега преминаваме към представяне на промените, които предлагаме на Народното събрание. Бизнесът е изготвил този проект въз основа на социологически проучвания и на много дискусии, които направихме през изтеклата година.

Адвокат Владимир Пенков ще представи нашите предложения.

След това ще чуем г-н Боян Терзиев, директор на дирекция „Длъжностни лица по регистрация в Агенцията по вписвания за вижданията на Агенцията по тези въпроси.

Давам думата на г-н Пенков.

Първо искам да кажа, че е страшно мотивиращо, че толкова много официални лица присъстват тук и подкрепят един добре функциониращ регистър.

На второ място, бях впечатлен от голямата конкретика на изказаните мнения, което показва че проблемите са видени и вероятно ще бъдат взети мерки.

Много ми е лесна задачата, защото почти всичко вече беше казано.

Ще изложа конкретните предложения за изменения в закона, както и накратко едно обобщение за сегашната политика и практика. Като технология, ще го представя на слайдове, които трябва да бъда четени, тъй като аз няма да ги чета, а ще правя съпътстващ коментар към тях в по-голяма степен. За тези, които не могат да виждат надалеч, към материалите за кръглата маса са представени слайдовете и на хартиен носител.

Предложения за изменение на Закона за търговския регистър

Особено е важно да знаем, че регистърът е направен за бизнеса, за предприемачите и е важно средство за борба срещу сивата икономика. Той трябва да осигури сигурност на инвеститори, да не позволява злоупотреба и по този начин подобрява инвестиционния климат в страната и създава сравнителни предимства. Именно поради тази причина обръщам внимание, че бизнесът винаги се е борил за стабилност и бързина на регистрацията; за създаване на равни конкурентни условия за всички предприемачи.

Нищо, за съжаление, при предишната работа на 28 регионални и една софийски фирмен регистър това не можеше да се реализира, тъй като те имаха различни критерии, изискваха различни неща да бъдат попълнени. Имаше известна непредсказуемост за крайното решение. Нямаше възможност за бързи справки. Именно затова преобладаваше виждането в бизнеса, че същият трябва да бъде изваден от съдебната система, предназначена по-скоро за искови производства. Тази идея първоначално принадлежи на Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара. Но много бързо държавата реши и в крайна сметка нейно право е, да създаде една специална държавна агенция.

Ние виждаме, че тези изисквания на бизнеса до голяма степен бяха реализирани. В момента регистърът може да се похвали с еднакви критерии, транспарентност, бързина и възможност за мигновена справка от всички потребители.

Съвсем накратко искам да напомня за началото на регистъра. В началото поради липса на достатъчно добре обучени кадри, недостатъчно добра организация и някои пропуски, разбира се и в законодателството, се стигна до 2 месеца чакане, вместо за един ден да става регистрацията. Но с усилията на съсловието на юристите и представителите на неправителствените организации (те винаги вървят ръка за ръка с държавните власти, защото са най-заинтересовани от един добре функциониращ регистър) бяха изменени Закона за счетоводството, можаха да се използват повторно вече внесените документи, адвокатът можа да стане представител и бяха решени проблемите с електронното подаване. До голяма степен 8-9 месеца след стартирането на регистъра същият започна да работи по един много добър начин, както го познаваме сега. Въпреки това анализът показва и впечатленията от бизнеса са, че има още потенциал, който не е бил използван от този регистър. Именно затова AmCham възложи на нашия правен офис „Пенков, Марков и партньори” да изготви един анализ на политиките и практиките, който показа четири групи проблеми, някои от които изискват съществени законодателни изменения и други изискват по-малко изменения.

В същото време, беше направена една доста обширна анкета сред бизнеса от Market Links. На базата на тези резултати бяха организирани три кръгли маси, които се проведоха в различна обстановка. Първата беше в обстановка на „опашки”, а последната в Стара Загора беше при един добре функциониращ регистър, но доста отдалечен от крайните дати за служебната ликвидация и спокойна атмосфера, на които присъстващите дадоха много идеи. Много от идеите за законодателни изменения дойдоха точно от тези кръгли маси и от тези анализи и идват от самите потребители на регистъра с пожелание той по-добре да функционира.

На следващия слайд започват предложенията на конкретни изменения на закона. В него се включват основополагащите принципи и то не само, за да бъдат те декларирани, а защото принципите в един закон представляват една манифестация на волята на законодателя, както и поставят целите на законодателя. Те безспорно улесняват прилагането на закона, както и неговото тълкуване и прилагане от самите служители.

Промените в законодателството ги презентирам не по важност, а по една друга логика – неща, които могат по-лесно да станат, да станат в самото начало. Както и г-н Дянков каза, да има една процедура – един кратък срок, преди да се изкаже отказът. Тогава, когато липсват някои документи, които очевидно съществуват в правния мир, ако има някои технически грешки и пропуски, не е редно веднага да се направи отказ, да бъде необходимо едно ново заявление, нова процедура и да се плати цялостна нова такса. Това бизнесът счита за несправедливо и неправилно. А усложнява и административната работа. Също така е свързано с необосновани излишни разходи за бизнеса. Затова се предлага едно справедливо решение – да се даде такъв срок. А при попълването на документацията и изправянето на грешките да се доплати само една допълнителна такса. Дискутира се за 30%. Бизнесът именно такъв подход би адмирирал. Разбира се, в рамките на тези параметри би могло да се търси и друго решение, ако има някои технически трудности. Важното е да се постигне икономия на административна работа, от една страна и икономичност да потребителите на регистъра, от друга страна.

На второ място става дума за грешките в стария регистър, които са налице. В момента процедурата изисква да се пререгистрира грешката и след това чрез нова процедура тя да се изправи. Предлага се самата грешка с една лесна, не бюрократична процедура в самия съд по молба на заинтересованото лице да бъде отстранена и тогава да се извърши пререгистрацията. Т.е. да няма пререгистрация и пренасяне на грешка от стария регистър.

На трето място много важният въпрос е за разширяване кръга на представителството на самите търговци. Частично този въпрос беше решен още в първата година на съществуването на регистъра, допускайки адвокатите, но в момента практиката на регистъра на много места е да не допуска прокуристите като законни представители, както и пълномощниците с нотариално заверено пълномощно. Абсолютно би било неправилно и неразбираемо как един прокурист, който управлява едно предприятие, който сключва сделки от името и за сметка на дружеството, което управлява, макар и в началото с малко по-малка представителна власт, да не може да представлява търгове в регистъра. Този прокурист дори може да назначава адвокати за процесуално представителство в съда и пред арбитража.

В различна степен това се отнася и за пълномощника с нотариално заверено пълномощно.

В предложението е залегнало да се допълни тази част от закона с допускането и на прокуриста и на пълномощника да подписват заявленията в регистъра.

Следващият слайд касае сложния въпрос с фирмените наименования и по-точно с тяхната защита. И нещо, което за първи път се извършва от 20 години в България е да се допусне един правен ред за защита на интелектуалната собственост по повод на регистрацията на фирми.

Какъв е режимът досега. Той предвиждаше задължението за проверка дали друго лице има права върху фирмата. Но липсваха законови критерии, липсваше дефиниция какви са тези права и практиката тълкуваше, без да има дефиниция за идентичност, че трябва да е налице идентичност, за да не се допусне. При това цифрите, буквите, знаците, правните форми, които следват фирменото наименование се считаха за достатъчна отлика, т.е. за различие. Това, разбира се, прибавено към съществуването на независими 29 търговски регистъра доведе до пълно съвпадение, пълна идентичност на фирмени наименования сега след като се създаде единен регистър. За да илюстрирам това нещо, ще ви покажа една справка, която сме направили. Счита се за допустимо да се регистрира Балкан АД (два пъти) и Балкан ООД – това се счита за различие. Или Банкя -21 (два пъти) и Банкя 28 ООД или Сони ЕООД, Сони -3 ЕООД, Сони – М ЕООД. Освен това много фирми заимстват имената на световни марки като Майкрософт, Канон, Армани, Сони, Ауди, Ситроен и много други – това, което г-н Дянков го посочи. И наистина, тъй като хората не сме роботи, ЕИК не може да бъде идентификационен номер и да представлява различие във фирменото наименование. Все пак фирменото наименование изключва ЕИК. Затова е много важно тази практика да може да бъде променена. Защото става дума за очевидни нарушения.

В проекта за законови изменения се предвиждат и важни способи за защита на фирмените наименования. Първият важен способ е да се предвидят едни минимални критерии, ясни критерии кое фирмено наименование има качествата на заблуждаващо сходство. Най-малкото да има две различни букви или знака, а различията в цифри, букви или знаци е твърде недостатъчно.

Предвижда се за първи път и обособена процедура в Търговския закон за съдебни искове на заинтересованите лица, на правоимащите лица.

Предвижда се за първи път и ясни процедури при вече регистрирана търговска марка самото лице, което е регистрирало тази марка, да търси съдебна защита. Това усъвършенстване на режима на защита на интелектуалната собственост създава действително условия за намаляване на кражбите на репутация, а и за самото увреждане на репутацията на правоимащите собственици на наименования на фирми. Тъй като една фирма, която е нарушила, едни собственици, които са регистрирали и са злоупотребили с чуждо наименование, те много често вършат и друга дейност в сивия сектор. Т.е. този аспект на защита има и значение в тази насока. Ние запазваме репутацията на истинските собственици на тези наименования.

Също така трябва да се каже, че това в значителна степен увеличава сигурността на търговците, на самия регистър, а е и много важно за подобряване на инвестиционния климат в страната.

В следващия слайд се показват едни други важни идеи за изменение на търговския регистър, а именно да се стимулира електронното подаване на заявления. Само от обстоятелството, че с около 25% цената е по-ниска, чувам че около 25-30% от заявките се подават по електронен път. Предложението сега е да се намали с 50% и този процент значително да порасне. Това ще има позитивната последица, че ще се разтоварят административните служби в регистъра, ще стане по-бързо, по-евтино и това в крайна сметка е една нова стъпка в посока за създаване на електронно правителство.

В следващия слайд се посочват още две важни изменения, които се предлагат в законодателството, а именно в случаите на преобразуване е предвиден един отлагателен срок от 14 дни. Мисля, че има и други срокове в закона отлагателни, а може би и в бъдеще да се създадат такива срокове във връзка с някои обстоятелства. В предложението фигурира, че непременно трябва да има оповестяване, тъй като този срок иначе няма да има смисъл. Няма да се защитят интересите на кредиторите, ако няма оповестяване. Това е една техническа промяна, обаче с огромно значение за защита интересите на кредиторите.

При отмяната на отказите се предвижда, когато съдът е произнесъл отказ и е разпоредил на регистъра фирмата да бъде регистрирана, липсващите документи, които не са били представени в регистъра и е ставало дума за основателен отказ, да бъдат изпратени, за да може безпроблемно регистърът да извърши своята работа. В момента положението е такова, че съдът се произнася, документите се представят от търговеца в съда. Същите не се изпращат в регистъра и регистърът изпада в положение или да регистрира без тези документи, или пък да откаже регистрирането поради липса на тези документи и повторно да ги изиска.

Също така, анализът показа, че практиката на съдилищата е различна. Някои допускат такива документи да се събират, други – не. Ако при дискусията има въпроси по това, мога да покажа едно съдебно решение, когато е било допуснато и сме изправени точно пред такава хипотеза. За пълнота обезателно трябва да се предвиди една такава промяна в законодателството.

Много тежката тема за служебната ликвидация. В момента сме изправени пред една уредба, която е скъпа, сложна, с много правни процедури. Със сигурност не могат да бъдат спазени сроковете при тези бавни, скъпи и сложни процедури. За да напомня, (точна статистика г-н Терзиев ще може да даде) в момента едва ли има и 300 хиляди регистрирани фирми за 2.5 години, а може би ще остане едно близко число или малко по-малко за ликвидация, която да се извърши при сравнително кратки срокове при сложни процедури. Вие виждате, че това е неизпълнима задача. Именно поради това в следващия слайд се предлагат съкратени стъпки, по-бърза и по-икономична служебна ликвидация на фирмите. Тези стъпки предвиждат да няма сканиране на досиетата, да няма пререгистрация. Да се изпраща служебно удостоверението, както и списък на фирмите, които не са се пререгистрирали до този момент. Разбира се, тук трябва да се търси в интерес на държавата и търговците и предприемачеството най-рационалното решение. И особено в условията на криза, да се търси и най-икономичното за държавата решение. Може би това предложение, което се прави от бизнеса за уредбата на този въпрос, да бъде допълнено, примерно, с предвиждане на спиране на дейност без ликвидация за срок от пет години; възможност за възстановяване на дейност, когато има такава стопанска дейност, възстановяване на регистрацията. Когато има спиране на дейност да има служебно заличаване след изтичане на петгодишния давностен срок. Стига тези възможности да са законни, допустими и да не пречат на бизнеса. Трябва да се търси възможно най-рационалното решение и в панела за дискусия това да бъде допълнително обсъдено. Винаги на кръглите маси идваха много рационални идеи. Тук целта не е една идея да бъде наложена над друга, а най-доброто решение да бъде взето.

Следващата тема е темата за защитените лични данни, която напоследък малко нашумя в пресата може би поради неправилно разбиране на тази тема. Тук се поставя въпроса за обстоятелството, че примерно търговците твърде често предоставят незадължителни данни, някои път доброволно, някой път от незнание, но така или иначе те не могат да бъдат лишавани от правата да се откажат от публичността на такива незадължителни лични данни, които нямат нищо общо с публичността. Например, това са заплати, лични адреси, семейни състояния, актове за брак от най-ново време. Може би ще има някои данни за брачни договори. Документи са собственост, когато има апорт в някое дружество. Това са данни, които са от личен характер. Те касаят правата на гражданите. Те касаят интимната сферата на гражданите и те също не бива да имат публичен характер. Става дума за тези данни, които не са свързани с изискванията за публичност в Европейския съюз и в Директивите, и в българското законодателство. Понеже регистърът следва една политика и то правилно, че нищо не се заличава, защото иначе би се разрушила единността и сигурността на този регистър, трябва да се намери някакво рационално решение в тази насока. Именно това решение е чрез контролирания достъп и то само на такива лица или групи лица, които разполагат със съответните права за съхраняване и обработка на тези данни. Защото те имат личен характер, касаят правата на гражданите. Само за тези данни става дума за тях да има контролиран достъп на определени групи лица, които са посочени в слайда.

Много е важно да се предвиди за защита на личните данни не същите да бъдат скрити. Напротив, те са показани, те са включени, но да има достъп само с индивидуализиран код, който позволява индивидуализацията на самата проверка, когато това се налага. Обратното, с оглед публичността и прозрачността, защото анализът от своя страна показа, че сума ти неща не са решени по най-подходящ начин в сегашното законодателство от гледище публичността на данните се предлага в закона да има свободен достъп до ЕГН. В момента този въпрос не е решен, защото те са отнесени към личните данни. За тези лични данни трябва да има свободен достъп, за да може всеки потребител на регистъра да се ориентира. Ако не би било така, той няма да може да се ориентира.

На второ място, след като се направи Законът за търговския регистър, се получи едно противоречие между Търговския закон и търговския регистър по отношение употребената терминология. В единия закон се говори, че се представят едни данни, а в другия се говори за предявяване. Затова изрично предвиждаме в предложението за изменение на Закона, че учредителните актове, уставите, дружествените договори в ООД, в Акционерните дружества и в Командитните дружества с акции трябва да бъдат публични, трябва да се обявяват. В момента всички данни се обявяват, но не е законодателно решено да се избегне това противоречие в приложението. Именно това е Европейската директива за публичност, която е обединена в десетки директиви, защото там се предвижда определянето на един ред в тази насока.

На второ място, Търговският закон до голяма степен е хармонизирал разпоредбите с европейското законодателство и е предвидил обявяването, но тези актове и информация, които са признак на публичността, на европейската публичност на демократичната държава.

Искам да наблегна на обстоятелството, че трябва да има неограничена публичност на регистъра.

Ще обърна внимание на още две изменения на Търговския закон. В заключителните разпоредби се предлага едно уточняване, тъй като когато се предвиди възможността за минимален капитал от два лева, се пропусна, че търговецът не е обвързан с минималния капитал и имаме случай с 5 млн.лв. и с 10 млн. лв., а е останала разпоредбата, че трябва да се внесе само минималният капитал от два лв. Предвижда се 70% при регистрацията, а останалата част до две години, за да няма заблуждаване на добросъвестните партньори и кредитори.

И последното изменение се отнася до ограничаването на представителната власт на колективните органи в акционерното дружество. Тъй като в момента регистърът има противоречива практика – един път допуска регистрацията на такова ограничаване, а друг път – не го допуска, като случаите с Кремиковци и КАПШ. В КАПШ не го допуска, а в Кремиковци го допуска. Направи се анализ и всъщност, ако се следват разпоредбите на Търговския закон, това не е противопоставим на трети лица, не бива изобщо да се допуска вписване. Това е предложението в крайна сметка на авторите на този проект.

В заключение, регистърът наистина е един много успешен проект за развитие на електронното правителство. Все още има някои слабости, които трябва да бъдат преодолени и ще бъдат преодолени с този законопроект. За прът път се обръща внимание на защитата на интелектуалната собственост. Предвиждат се и други средства за подобряване на процедурите. Наистина с приемането на тези промени, българският регистър ще бъде един от най-добрите в Европа и ще създаде конкурентни предимства за инвестиционния климат у нас.

С това приключвам представянето. Благодаря ви.