Емил Радев: Благодаря Ви, г-жо Колева. Заповядайте. Костадинка Недкова

Благодаря Ви, г-жо Колева. Заповядайте.

Аз ще акцентирам върху това, което най-много касае съдилищата. Това е съдбата на не пререгистрираните фирми след 1 януари 2011 г. Аз ще помоля за една конкретизация г-н Пенков и евентуално г-н Терзиев във връзка с предложенията, защото те бяха много схематично представени, без да се разбере конкретно какво ще стане на 1 януари. Предвидено е без пререгистрация да останат тези фирми. Питам два търговски регистъра ли остават в този случай за пререгистрираните фирми до 1 януари 2010 г. в Агенцията по вписванията, а старият съдебен търговски регистър за тези, които не са пререгистрирани. Просто няма конкретизация на въпроса.

На следващо място се предвижда ние да издадем удостоверения след 1 януари 2010 г. Има над 290 хил. пререгистрирани фирми. На фона на 900 хил. непререгистрирани в страната, това представлява 1/3 от фирмите в страната, което означава, че към 1 януари 2011 г. ние сме изправени пред голям проблем. Имайте предвид, че капацитетът на Софийски градски съд дневно за издаване на удостоверение е 100 броя. Да кажем, че по някакъв начин успеем да го увеличим двойно и стане на 200 броя, въпреки всичко искам да ви посоча една статистика, че до 31 май 2010 г. от началото на функционирането на новия търговски регистър удостоверенията, които успява да издаде Софийски градски съд са 84 хиляди. Виждате за 2.5 години 84 хиляди. За колко време си представете Софийски градски съд ще издаде за 290 хиляди. До края на годината да кажем, че се пререгистрират още 40 хиляди. Остават 250 хиляди удостоверения. Това технологично ние не можем да го направим. Ще минат години, за да го направим.

Другото, което искам ад ви посоча, е технологичен проблем, но е проблем, който просто ние с Агенцията няма да можем да го изпълним. Искам да подчертая, че ние работим в много добър синхрон с Агенцията с г-н Терзиев, който пряко отговаря за търговския регистър. Оказваме му всячески помощ и ние се стараем. Но това не помага на технически проблем, който съществува. Когато съдът издава едно удостоверение, той удостоверява, че данните в него са верни. Не може просто от електронната система на информационно обслужване ние да издаваме някакви удостоверения без това да се сравни с фирмените дела, които са при нас. Ние нямаме капацитет за това. Няма как да го придобием. Просто настоявам за една по-голяма конкретика.

Във връзка със защитата на интелектуалната собственост, колеги, искам да подчертая, че по Закона за марките и географските означения в чл. 76 има четири иска за защита на правата на притежателите на марките, включително и срещу лица, които са регистрирали фирмени наименования, които са сходни с марката. Има изключително добър механизъм в Закона за марките и географските означения за защита на притежателите на правата върху марки и не е вярно, че в момента няма такъв механизъм за защита на техните права. Имайте предвид, че ние оттам сме преписали голяма част от регламента за общностната марка. Изключително добър е Законът за марките и географските означения. Поне така е оценяван досега от всички евроструктури. Даже го водят за един от най-модерните закони в тази област в Европейския съюз. Така че все пак що се касае до нарушаване на правата върху марката смятам, че и в момента има защитни механизми. Съвсем друг е въпросът, когато има съвпадане на фирмените наименования на двама търговеца и там вече се нарушават съвсем други права.

Това, по което също искам да взема становище е във връзка с пълномощниците с нотариална заверка на подписа, които могат да участват. Просто искам да попитам дали ще бъдат изрични пълномощни за извършване на това процесуално действие. Там моментално практиката ще възроди големи спорове.

Другото за което искам да попитам е когато идеята да се включат юрисконсултите ли или въобще лица, които нямат юридическо образование, тъй като много общо е формулиран – пълномощник с нотариална заверка на подписа, което предполага всяко трето лице, което е упълномощено – законният представител на търговеца. Благодаря ви.

Емил Радев:

Благодаря. Заповядайте.

Не мога да се въздържа да не взема думата след това, което каза колегата Недкова. Ще разберете как на еднакви вибрации са притесненията и няма как да е различно.

Най-напред искам да благодаря на инициаторите, организаторите и участниците в тази среща, без да ги изброявам изрично, защото единственото по-непротоколно нещо от това да не пропусна някого. Пред угрозата да го направя искам само да благодаря за възможността да си кажем днес нашите големи притеснения.

Аз имам патологична привързаност към фирмените дела. Декларирала съм го много от отдавна. Може би защото започвайки работа преди 15 години в Окръжен съд Варна започнах във фирмено отделение. След това разбрах, че това е било база да битува усещането, че не съм повишена, а съм наказана, защото беше ясно каква е реалността. Беше подценявано като материя, няма какво да се лъжем в онези години (1994-1995 г.) И може би накрая дължа привързаността си по подобие на Стокхолмския синдром към фирмените дела. Всичко това го разказвам, за да си призная публично и откровено, че аз бях последния човек, който се бореше да не излиза търговския регистър от съда. Смятах, че на съда трябваше да се подпомогне, давайки софтуер, давайки хора, давайки логистика и тази база, която бяхме натрупали 20 години да не е без последици. Тази предистория ми позволява да си призная, че търговският регистър работи добре. Работи все по-добре, поне от това, което виждаме в Окръжен съд Варна – индикация са минималния брой откази, които намаляват с годините. И отказите са по много принципни въпроси, по много гранични хипотези. В началото бяха многобройни, до степен да се паникьосаме и да кажем, че по-добре да не бяха излизали делата и да си ги бяхме гледали. Агенцията трупа опит, трупа работещ опит и партньорството ни с тях дава своите добри резултати.

Няколко неща, според мен, са много важни. Аз ще започна оттам, където колегата Недкова акцентира. Какъвто ще да е административният механизъм, който ще разпишете за фирмите, които няма да се пререгистрират до 31 декември 2010 г., какъвто и да е, за Бога, направете го. Във Варненския окръжен съд към момента има 60 хиляди непререгистрирани търговци, които на фона на цифрата, която колегата Недкова каза, може и да не е голяма, но в момента в Окръжен съд Варна работят трима души във фирмено деловодство. Дори и да се постига подвигът на шипченци, е изключено да си го представим теоретично как това би могло да се случи с физическото вадене, прибиране на неколкостотин хиляди дела, сравняване и представяне на удостоверения. Въобще няма да говоря какво означава чисто финансово това, вие сте хора държавници и го знаете по-добре от мен.

Не на последно място, ако ние спестим на търговците ходенето от съда до Агенцията, после връщане на опашка, втора опашка, трета, пета, десета, ако ние им го спестим, те може и да не знаят какво са си спестили, но ако им причиним това движение от опашка на опашка, от гише на гише, от напрежение на напрежение, ще се отключи негативна обществена енергия, от която аз мисля никой няма интерес към момента. Сигурно имате емпирика какво означаваше преди няколко години да се сдобиете с удостоверение за актуално състояние или в определени моменти на изтичащи срокове и предизвикващи лавини, когато трябва нещо да се свърши, какво се случваше в фирмените деловодства. Ругатни, напрежение, вибрации, скандали, РПУ идваха да помагат преди да дойде съдебна полиция и т.н. Нека да си го спестим, ако дори да е теоретично възможно. Сега си давам сметка всъщност колко много ни е олекнало, след като е влязъл търговския регистър.

По повод на това как сме готови да приемем всякакъв административен режим, който да облекчи досегашния ред. Да има специален ред за тези търговци, които не са пререгистрирали и сме готови да съдействаме активно и логистично в разписването му. Но има нужда, наистина има страхотна нужда финансово-икономическа, обществена и социална от това да се случи час по-скоро.

Другата много важна тема е темата за сигурността и на информацията, и на кражбата на дружествени дялове и на фирми. Аз не съм съгласна с г-жа Манолова по повод на това как под кражба на фирма се разбира поставянето на „сламен човек”. Това е друга фигура, каквато винаги е имало и най-вероятно винаги ще има. Сега им берем плодовете по повод на делата за несъстоятелност, които се водят от НАП. Значи това са дружества, които никога не ги е имало нито на заявения адрес, нито ... фирми. Но за темата по сигурността, аз искам да посоча една друга гледна точка. Тя е свързана с едно безспорно достижение, каквото е бързината на регистрацията. Искам да се обърна към представителите на работодателите. Наистина ли ви е необходимо във всички случаи, без изключение по часово регистриране на промени. Толкова ли много е необходимо? Защото, според мен, трябва да се разпише един двоен режим. Има случаи, в които наистина е необходимо да има изключителна бързина на вписването. Тогава, за да се предпазим от злоупотреби, нека да има един по-сложен режим, ако щете на заявяване, нотариалната заверка на подписите, ако щете на провеждане на общо събрание в присъствие на нотариус. Да няма проблем. Нека да е за 24 часа. Но когато е толкова бързо вписването, вие разбирате, че се обезсмисля една друга процедура, каквато е спирането на охранителното производство. Имаме една огромна част от отказите по тези искания, когато просто се оказва, че каквото и да пише един, втори, трети съдружник или който и да е, при положение, че е отразено толкова бързо като промяна, просто нужда от реда по спиране не съществува или както се пише, няма правен интерес.

Отново по темата за сигурността. Категорично разбирането и моето и на колегите от търговско отделение е, че след като съдът може да спазва реда за заличаване на личните данни, като не постановява много малко съдебни актове (за това си има софтуерна програма) аз мисля, че това трябва да се случи и в данните по търговския регистър. Страхотно постижими са и прозрачността и достъпа до тази информация. Но трябва да си даваме сметка за сложността на времето, в което живеем и за чудесата на информационните технологии, които могат да се случат. Някои от тези чудеса сме ги гледали с очите си кое и как може да се получи. Говорихме си с колегите, че за всички нас би било по-спокойно тази сигурност да има своите пропускателни ниши. Когато регистърът беше в съда, при всяка една справка се оставаше хартиен носител кой е искал фирменото дело, подпис и всичко останало. Сега това няма как да бъде направено. Нека обаче да сложим някакъв режим.

Завършвам с благодарност за организацията. Защото ако не се предприемат спешни мерки по тема № 1, на което ние изцяло разчитаме да се случи, аз ще искам подкрепление от жива сила в Окръжен съд Варна. Благодаря.

Благодаря Ви, г-жо Аракелян. Заповядайте.

Извинявам се, че взимам втори път думата, но понеже двете дами съдийки много се притесняват от пререгистрацията, искам да припомня каква беше идеята на тази пререгистрация. 1991-1992 г., когато Търговският закон влезе в сила, беше модерно всеки да си регистрира фирма. Тогава колкото броя граждани в държавата, толкова броя фирми. Целта на тази пререгистрация беше да се отсеят жизнеспособните фирми, жизнените които действат, от тези които съществуват само формално. Така че не бива да се очаква всички фирми да се пререгистрират. И аз в това отношение предлагам фирма, която не е пререгистрирана в определения срок, да е равна на юридически починала, на юридическа смърт на фирмата. По този начин ще се отсеят жизнеспособните от тези, които не функционират, не действат и собствениците им са се дезинтересирали от тях. Така че не бива да се очаква, че всички 290 хиляди или 60 хиляди трябва да се пререгистрират. Не беше това целта на промените, доколкото имам спомен, и изискването за пререгистрация. Благодаря.

Нека само да не забравяме, че към настоящия момент от 1200000 фирми са пререгистрирани едва 17%. Да не забравяме, че все пак в тези фирми, макар и за кратко или за малко повече, са работили работници и служители. Имаме задължението примерно да предадем ведомостите в Националния осигурителен институт, да гарантираме на тези хора правото на пенсия. Някои от тези фирми имат и доста кредитори. Да не забравяме процедурата по ликвидация и защитата на кредиторите, защото в един момент това не е само бизнесът. Това е в големите случаи и държавата, като кредитор на тези фирми. Да не забравяме също, че макар и да очакваме в малък процент, но ще има фирми, които са с имущество. Които не са само едни кухи фирми, които са правени преди 20 години и не са функционирали. Там проблемът също ще е сериозен, защото процедурата по ликвидация трябва да се произведе. Там, където са еднолични търговци, наистина проблемът е лесно решим. Прекратяване, заличаване, физическото лице е неограничено отговорно. Там не съществуват такива проблеми. Но що се касае до капиталовите дружества, кооперациите, там наистина имаме една доста сложна процедура и ние не можем да загърбим основните принципи на търговското право, защитата на работниците и служителите в тези фирми, на държавата и на останалите кредитори. Така че ние трябва да сме много внимателни и да подходим много професионално по този въпрос и да намерим едно наистина междинно решение. Защото този процес ще струва скъпо на държавата. Защото преди три години се създадоха такива правила и никой не мислеше, че ще дойде моментът след три години, когато тези дружества и тези фирми трябва да се заличават по някакъв начин. Но този момент идва. Краят на годината настъпва. За съжаление държавата трябва да отдели един доста голям ресурс за ликвидацията и заличаването на тези фирми. Ние по всякакъв начин в тези кризисни години трябва да намерим начин да се осигури този ресурс и той да струва възможно най-малко на държавата, защото все пак се касае за едни недобросъвестни търговци, които имаха тригодишен срок да изпълнят дадена процедура и въпреки това очакванията са, че по-малко от половината ще изпълнят тези свои законови задължения.

Заповядайте.

Георги Събев: Адвокатско дружество „Събев и съдружници”

Аз ще се концентрирам само върху темата за ликвидацията, но преди това искам да направя една уговорка. Донякъде се чувствам в конфликт на интереси, тъй като Адвокатското дружество „Събев и съдружници” с подкрепата преди всичко на USAID и по възлагане навремето беше един от организаторите на процеса по приемане на Закона за търговския регистър. Ние вложихме освен труд и много емоция в този закон. Благодаря за добрите думи, които се казаха по повод на закона. Приемам ги и към нашия екип.

По отношение на ликвидацията аз искам да взема думата преди всичко, ползвайки репликата на г-н Радев. Съжалявам, че г-жа Манолова излезе и в момента не е тук, защото аз си спомням едно много голямо обсъждане точно в тази зала преди три години, на което се обсъждаха въпросите на търговския регистър, депутати каза (няма да цитирам имена), че няма да има проблеми с пререгистрацията и сега не е моментът да се говори по този въпрос, но този момент дойде вече на дневен ред.

Аз искам да ви споделя едно мое виждане, което тогава изложих, което в годините претърпя някакво развитие, някакви корекции, но мисля, че е достатъчно ясно, поне за мен. Дали то ще намери отражение не знам, но съм сигурен, че ще облекчи проблемите, ако до края на годината бъде прието като законодателна рамка. Какво е предложението?

Първо, аз изхождам от тезата, че проблемът с ликвидацията касае най-общо казано три или четири групи фирми. Първата група фирми са тези, които съвсем точно бяха назовани като съществуващи по-скоро на книга, регистрирани в бума на стопанската активност, от които са се дезинтересирали в някаква степен или изцяло техните собственици или мениджмънт. По отношение на тези фирми имаше едно много просто решение, което се предлагаше още преди три години да се въведе. А именно, след изтичане на определен срок, защо не края на тази година, буквално те да бъдат извадени от оборота. Какво означава това? Предложението беше да намята възможност да оперират с банковите си сметки, да не могат да комуникират с органите на държавната и местната администрация при ползване на различни услуги. Да не могат да правят сделки с недвижими имоти, с коли, с ценни книжа и дружествени дялове. Предложението се базираше на идеята, че това ще е достатъчно мотивиращо те в някакъв срок да подадат съответни документи за своята пререгистрация. Пак казвам, това е първият сегмент фирми, които по някаква причина не работят достатъчно активно, но са честни, изрядни към държавата и са готови да си изпълнят и задълженията, било като се пререгистрират, било като се заличат. Аз смятам, че този ресурс в момента е налице и той е най-бързият, а именно като се въведат ограничения пред фирмите, които до 31 декември, включително, тази година не представят ЕИК пред предоставящите им услуги различни лица. Смятам, че банките са особено важни в това отношение.

Следващият сегмент фирми, обобщавам ги в една група, са фирми, които по някакви причини имат проблеми. Като казвам проблеми, това не са проблеми, свързани с техните задължения към кредитори или задължения към фиска. Това са фирми, в които по някакви причини има конфликти между съдружниците. Всички, които сме в бранша знаем, че в последните години покрай кризата нараснаха тези проблеми. Има много фирми, в които има проблеми с мениджмънта, които са на различно ниво на съдебни спорове и дела. Трябва да обърнем внимание на тези фирми, защото понякога причината да не са се пререгистрирали в срока са именно тези усложнени корпоративни взаимоотношения. За тези фирми аз лично смятам, че няма особен проблем да се даде удължен срок за пререгистрация, включително и с лична отговорност, засилена, (има я в § 5 в Закона за търговския регистър, но може малко по-добре да се разпише по отношение на отговорността на съдружниците и органите за управление, включително и за персонални санкции и глоби.

Най-големият проблем мисля, че са фирмите, които не са изрядни било към свои кредитори, било към един от тях, а именно държавата. Очевидно тези фирми създават особен проблем. Лично моето мнение обаче е, че проблемът има изключително просто решение и нещо повече. Има решение, което отдавна е намерено в Търговския закон. Буквално то трябва по аналогия да се разпише по отношение на ликвидацията на тези фирми. Тук има хора от Министерството на правосъдието, които са по-големи експерти от мен в тази област. Има и много съдии, които са най-големите експерти. Това е процедурата, разписана в Глава „Несъстоятелност”, а именно аналогията с фирми, които нямат имущество, спиране на производството по несъстоятелност, прекратяване на фирмата (на съответния търговец) след изтичане на определен срок. Това е една правна техника, която нашето законодателство добре познава. Нещо повече, и Софийски градски съд и Варненски окръжен съд имат достатъчно опит с прилагането на семплите разпоредби на Търговския закон и те отдавна работят задоволително. Не казвам отлично, но задоволително.

Какъв е смисълът на тези разпоредби? Достатъчно е да бъде назначен (приемам идеята) служебно ликвидатор, както е в § 5. Достатъчно е той да докладва пред съответния орган (тук може да се поспори дали да продължи да бъде окръжния съд или да бъде Агенцията по вписванията, това е въпрос на законодателно решение и аз не излагам своето виждане в това отношение) в смисъл, че липсват средства за продължаване на ликвидацията, което ще бъде редовният случай при фирмите от третата група – тези, които уж най-много ни притесняват. След което производството по ликвидация може да се спре. Спирането на производството по ликвидация има два ефекта.

Първо, многократно в порядък се ограничават разходите по самата ликвидация и те няма да бъдат в тези плашещи размери, за които прочетохме по медиите, а съвсем семпли. Може би 10-15 пъти по-ниски. В същото време обаче се дава възможност на кредиторите ,които желаят да се развитие реално производство по ликвидация, преди то да се прехвърли в производство по несъстоятелност, се дава възможност да имат инициатива и да внесат самите кредитори разноските, което отново е практика в производството по несъстоятелност, добре отработена през годините или достатъчно отработена. След изтичане на определен срок, засега той е една година (производството по несъстоятелност), но тук може да бъде и по-кратък, не виждам причина да не е 6 месеца, с един допълнителен доклад на ликвидатора, на който може да се гласува допълнително възнаграждение, просто да бъде заличена фирмата. Рискът, последиците, негативните не само правни, но и обществени ефекти от една такава процедура ще бъде абсолютно аналогичен на риска и негативните обществени последици от прекратяването на фирми в рамките на производството по несъстоятелност заради липса на средства в масата. Техниката е проста. Може да бъде разписана буквално в три-четири текста, да реферира или към функции на окръжния съд, или към Агенцията по вписванията, ако това пак е преценка на възможностите на двете системи в момента. И може в кратки срокове да регулира този трети, може би най-плашещ сегмент от фирмите, които подлежат на ликвидация. За другите два сегмента според мен е много по-лесно да се намери и по-просто и по-ефективно решение.

Извинявам се, че аз не споделям някаква по-обща политика по отношение на Търговския регистър, а споделям едни разсъждения, които преди три години част от тях бяха коментирани и мислени. Дойде им времето обаче това Народно събрание действително в рамките на няколко месеца да приеме някакво решение. Благодаря ви.

Благодаря. Заповядайте.

Не мога да не реагирам на това изказване. С удоволствие отбелязвам, че това са идеите, които формулира и работната група в Министерството на правосъдието с мъничката разлика, че не планираме удължаване на срока за пререгистрация за нито една от фирмите, които са посочени в сегментите. Единият подход на оставяне на фирмите във висящо състояние с ограничаване на дейността им, така че те да бъдат стимулирани или да извършат регистрацията в Търговския регистър, тъй като след 31.12.2010 г. тези фирми са извън закона. Те не са в търговски регистър, който е задължителен за всички търговци.

Другият подход се основава на по-активното действие на кредиторите, които ще имат възможност в определен срок да внесат разноски за ликвидация. Назначаването на служебните ликвидатори е непосилно за държавата, не само за бюджета на Агенцията, а за държавата в момента. Не знам какво е излязло по медиите, но информацията, която ми даде Агенцията по вписванията е 450 млн.лв. за служебното ликвидиране на фирмите. Не мога да не си задам въпроса защо беше необходимо това да се направи. Защото за мен е по-голям рискът от заличаването на търговския субект с всички права и задължения, които той има, отколкото съществуването на фирми в неработещо състояние в търговския регистър.

Искам да предупредя и за обратната тенденция. Ние сега заличаваме фирми от търговския регистър, но при капитал от два лв. тече обратния процес на регистрацията на кухи фирми, които отново ще бъдат използвани за нелегални търговски операции. Така че за в бъдеще трябва много да се мисли дали държавата ще предприема такива рискови операции само и само да изчисти търговския регистър от неработещи фирми.

Апелирам към гъвкав законодателен подход и поне що се отнася до намеренията на Министерството на правосъдието мислим да го приложим.

Каня колегата Събев в работната група, тъй като може да бъде изключително полезен с идеите, които току-що ни представи.

Аз искам да взема становище във връзка с това, което каза адвокат Събев във връзка с фирмите, които са неплатежоспособни.

Колеги, за резюмираме, че 1/5 са от тях, това означава за Софийски градски съд 50 хиляди. Когато нещо става масово, съдът не може да го поеме. Когато става в един и същи момент. Основно задължение на ликвидатора, който представлява в ликвидационното производство, когато установи, че не може да удовлетвори всички кредитори, той е длъжен да подаде молба по чл. 625 на Търговския закон за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Имайте предвид, че има разписани разпоредби в Търговски закон - чл. 272а на Търговския закон, който предвижда, че ликвидационното производство се спира след като вече е налице универсално принудително изпълнение, каквото е несъстоятелността, и когато влезе в сила решението, с което е обявен в несъстоятелност съответния длъжник –търговец, тогава се прекратява ликвидационното производство и цялото производство се изнася в несъстоятелността.

Кажете ми, в момента наличния състав на Търговското отделение на Градския съд е 14 човека, доскоро бяхме 10, как тези 14 души ще поемат около 50 хиляди дела, ако презюмираме и може би ще е така, както казва адвокат Събев, че поне 1/5 ще бъдат неплатежоспособни. Т.е. ликвидатор ще гледа да изпълни това свое задължение, защото носи наказателна отговорност. Има съответни членове в Наказателния кодекс, който предвижда, че ако в 30 дневен срок от установяване на това състояние той не подаде молбата си пред съда, носи наказателна персонална отговорност, освен останалите отговорности.

Когато масово подтикнем някого да заведе дела в съда, по никакъв начин това ние не можем да го обхванем и по никакъв начин няма да разрешим проблемите на тези търговци.

Това се получава както в Софийския районен съд сега една фирмите, която решава, че ще подаде 30 заявления за заповед за изпълнение в един и същи момент (80 хиляди заявления). Как мислите, Софийски районен съд с неговите 100 души, които работят в гражданската колегия общо, как могат и само за този ли кредитор, който иска да си упражни правата, може да работи. Просто трябва да преценяваме какво може да се случи на практика и моята молба всъщност е точно там да се акцентира.