Неофициален превод от английски език оиср дирекция за финансови и фирмени въпроси българия: фаза 3


Разследване и съдебно преследване на престъпленията, свързани с подкупване на чужди длъжностни лица



Изтегляне 1.06 Mb.
страница3/6
Дата13.01.2018
Размер1.06 Mb.
#45722
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6

5. Разследване и съдебно преследване на престъпленията, свързани с подкупване на чужди длъжностни лица
(а) Провеждане на разследването и наказателното преследване
55. В България предварително производство се образува от прокурор, когато са налице „законен повод” и „достатъчно данни” за извършено престъпление (НПК Чл. 207). Законен повод включва съобщение до досъдебните органи, публикация в печата, самопризнание или непосредствено разкриване на извършено престъпление (НПК Чл. 208). Анонимните сигнали не представляват законни поводи (НПК Чл. 209 (1)). По време на посещението прокурори заявиха, че все пак анонимните сигнали се анализират и изпращат на административния ръководител на съответната районна прокуратура, който преценява дали да предприеме действия.
56. Дали са налице достатъчно данни за образуване на предварително производство, зависи от това, дали може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление (НПК Чл. 211). Когато законовото основание не е подкрепено с достатъчно данни, прокурорът е задължен да направи предварителни проверки, лично или чрез компетентните органи. Процедурата по предварителните проверки в момента се регулира от инструкция, издадена от главния прокурор, вместо от НПК.31 Прокурорът издава документ, съдържащ подлежащите на проверка въпроси, и причините, поради които има необходимост от допълнителна информация. В общия случай проверката следва да приключи в рамките на 30 дни, но би могла да бъде удължена до 6 месеца в зависимост от сложността и обхвата на задачите. След завършването й прокурорът отново преценява, дали са налице достатъчно данни, за да бъде образувано предварително производство.
57. Веднъж започнато, разследването в рамките на предварителното производство трябва да бъде приключено до 6 месеца, като този срок може да бъде удължен от старши прокурор с 4 месеца или дори повече в изключителни случаи (НПК Чл. 234). Българските длъжностни лица заявиха, че тези срокове не създават проблеми за продължителните разследвания, вкл. такива изискващи международна правна помощ. Например, производството по делото „Йоцов” за подкуп на чуждо длъжностно лице продължава от 2008 г. до смъртта на обвиняемия през 2009 г.
58. След приключване на разследването, разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора (НПК Чл. 235). С цел да се ускори предварителното производство беше премахнато изискването, разследващият орган да изготвя формално заключение по разследването. Правото на следователя да предостави мнение по разследването беше запазено, но без множеството формалности, които преди водеха до забавяне в предварителното производство.32
59. След като получи делото, прокурорът съставя обвинителен акт, ако са събрани достатъчно доказателства и няма основание за прекратяване или спиране на производството (НПК Чл. 246). Ако прокурорът установи съществени нарушения на процесуалните правила, преди да състави обвинителния акт (НПК Чл. 246 и Чл. 242), той/тя ги отстранява (или дава указания на разследващия орган за това). Прокурорът може да реши също така да прекрати случая, ако действието не представлява престъпление, периодът на давност е изтекъл или нарушителят е освободен от наказателна отговорност НПК чл. 24(1) и чл. 243).. Едно дело не може да бъде прекратено единствено на база на факта, че наказателното преследване не представлява обществен интерес.
60. Както беше посочено в Доклада за България Фаза 2, съдилищата връщат значителен брой дела на органите на предварителното производство поради нарушения на процесуалните правила, като по този начин се стига до забавяне. В рамките на оценките по настоящия Доклад Фаза 3, при посещението съдиите потвърдиха, че делата се връщат заради процесуални нарушения, а не заради качеството на обвинителните актове. Прокурорите обаче предоставиха вътрешна статистика, според която броят на върнатите спрямо всички дела намалява от 9.5 % през 2007 г. до 7% през 2008 г. и до 5% през 2010 г. Подобрението не е незначително, но все пак приблизително 3500 дела са били върнати през 2008 г.33
61. България обърна внимание на изразената загриженост във Фаза 2 относно прекомерния имунитет на магистратите, който възпрепятства наказателното преследване в случаите на корупция. При оценката на Доклада за България 2006 Фаза 2 Работната група подкрепи предложение за промяна на Чл. 132 от Конституцията на Република България, с цел да се намали имунитетът на магистратите. Тази промяна влезе във сила през 2007 г.34
(б) Свързани органи: основни звена отговорни за разследването и обвинението, тяхната структура и ресурси
62. Няколко прокуратури могат да водят делата за подкупване на чужди длъжностни лица. Софийска градска прокуратура и други по-големи окръжни прокуратури имат специализирани отдели и звена „Антикорупция”, а по-малките окръжни прокуратури имат специализирани прокурори против корупцията. По време на посещението България каза, че Софийска градска прокуратура и други окръжни прокуратури водят разследване на подкупване на чужди длъжностни лица „на първа инстанция”. Отдел І „Противодействие на корупцията, изпирането на пари и други престъпления с голям обществен интерес”35 към Върховна касационна прокуратура, която е специализирана в престъпленията на корупция, също може да води дела за подкупване на чужди длъжностни лица. Прокурорите от Отдел І упражняват общ надзор върху работата на подчинените им прокурори, като по дела с изключителна сложност те могат да се поемат воденето на дело за подкупване на чужди длъжностни лица вместо или съвместно със Софийска градска прокуратура или окръжна прокуратура.
63. Разследващите органи в България се делят на „следователи”, „служителите от МВР, назначени на длъжност "разследващ полицай и „полицейските органи в МВР” (НПК Чл. 52). Следователите отговарят за разследването на престъпления, извършени в чужбина и за дела с фактическа и правна сложност (НПК Чл. 194). Следователно, случаите на подкуп на чуждо длъжностно лице биха попаднали под юрисдикцията на „следователите”. Законът за съдебната власт определя „следователите” да са структурирани в окръжни следствени отдели във всяка окръжна прокуратура, вкл. Софийска градска прокуратура. Включена е и Националната следствена служба (НСлС), която е към Върховната касационна прокуратура и има отдел за разследване на престъпления по дела с особена фактическа и правна сложност. Българска страна заяви, че следователите от НСлС могат да бъдат натоварени с разследване на подкупването на чужди длъжностни лица, но не е ясно кога ще стане това. Като че ли няма специализиран орган за разследване на сложни икономически дела, като например подкупване на чужди длъжностни лица.
64. Всички предварителни производства се възлагат на следователите чрез софтуер за разпределение на делата на принципа на случаен избор. Въпреки че този подход е полезен за насърчаване на честността сред служителите на правоприлагащите органи, той не успява да се възползва от опита на следователите. Прилагането на случайния подбор в рамките на групи от разследващи със специализиран опит би било по-подходящо. Отговарящият за разследването прокурор има право да използва външен опит, като формира съвместен разследващ екип от съответните разследващи от различни институции, като МВР, ДАНС и НСлС.
65. Въпреки че беше помолена, българската страна не е предоставила информация относно наличните човешки и финансови ресурси за разследване на случаи на подкупване на чужди длъжностни лица, като изключим информацията, че в Отдел І на ВКП има 11 прокурори, като и 31 прокурори в новосъздадения в Софийска градска прокуратура отдел за разследване на икономически престъпления по дела с особена правна и фактическа сложност.36
(в) Координация, обмен на информация и статистически данни
66. С цел координиране на разследванията съществува изискването следователите да докладват ежемесечно на своя административен ръководител за образуването, движението и приключването на производствата. След това административните ръководители докладват на всеки три месеца на директора на НСлС (който е и заместник на главния прокурор), който на свой ред докладва на главния прокурор. Координацията между правоприлагащите звена се осъществява на базата на множество споразумения за сътрудничество.
67. Във Фаза 2 (Препоръка № 9) Работната група насърчи българските правоприлагащи органи да предоставят своите бележки в отговор на докладите на други публични институции, като така съдействат за подобряване на способностите им за разкриване и подаване на сигнали за случаи на подкупване на чужди длъжностни лица. По време на посещението представител на НАП потвърди наличието на такава практика. От Дирекция „Финансово разузнаване” (българското звено за финансово разузнаване) обаче заявиха, че не са получили отговори от прокуратурата на всички докладвани случаи, и че допълнителни статистически данни им се предоставят само при поискване, като се работи случай за случай. Представителят на Върховна касационна прокуратура по-късно обясни, че по закон прокурорите трябва да уведомят сигнализиралите ги ведомства за решението да не се образува предварително производство под формата на прокурорско постановление. Не е ясно какво става в случаите, когато е образувано производство.
68. Прокуратурата на България създаде Единната информационна система за вътрешно ползване в прокуратурите. Това е похвално, но системата позволява събиране на данни само в прокуратурите и е на разположение напълно само на главния прокурор, заместниците му, ръководителите на отдели и административните ръководители на прокуратурите и на съответните прокурори по техните дела.37 Според изявленията на български длъжностни лица липсват финансови средства за разширяване на обхвата на системата, така че да бъдат включени други институции и да се разработи Цялостна единна информационна система за борба с корупцията. Данните, предоставени от българската страна по време на оценките във Фаза 3 не бяха достатъчно подробни и информативни, което говори за необходимост от допълнителни подобрения.
(г) Давност
69. В България предвидената от закона давност за подкупване на чуждо длъжностно лице е десет години от извършването на престъплението (НК Чл. 80). Давността се прекъсва от всяко действие, предприето за целите на наказателното преследване, вкл. искането за международна правна помощ. На пръв поглед този срок би трябвало да осигури достатъчно време за приключване на следствието и съдебното преследване. За съжаление по-обоснована оценка не е възможна, тъй като българската страна не предостави статистически данни по случаи с „изтекла давност” .
Коментар
Оценителите приветстват усилията на България да намали броя на върнатите от съда дела. Предвид броя на делата, които продължават да се връщат, те препоръчват на Работната група да проследи работата по въпроса. Оценителите също така считат, че срокът от 6 месеца, в който могат да бъдат завършени предварителните проверки, би могъл да доведе до забавяне. Затова те препоръчват на Работната група да следи отблизо, дали тези проверки се приключват в разумни срокове. От българската страна се изисква да предостави нужните данни за оценяването по тези въпроси.
Оценителите отбелязват усилията на българската страна за подобряване на организацията на прокуратурата и разследващите органи, както и за укрепване на тяхното сътрудничество. Те препоръчват България да издаде официална писмена процедура за възлагане на дела за подкупване на чужди длъжностни лица за различните прокуратури и следствени органи. Оценителите препоръчват също така цялостно изпълнение на Препоръка №4 от Фаза 2 (статистика). България трябва също така периодично да преразглежда своя подход за борба с подкупване на чужди длъжностни лица (вж. Препоръката за борба с подкупването от 2009 г., т. V) и да въведе централизиран механизъм за преглед и оценка, съгласно Препоръка №14 от Фаза 2.
(д) Обучение
70. За периода след Фаза 2 българските власти предоставиха дълъг списък със състояли се обучения за съдии, прокурори и други правоприлагащи служители. Някои от обучителните дейности покриват по-общи области, като разследване чрез съвместни екипи и ефективност на разследването. Други са фокусирани върху по-специфични теми като организирана престъпност, пране на пари, финансови интереси на Европейската общност, данъчни и технологични престъпления и международно съдебно сътрудничество.
Коментар
Оценителите отчитат значителния брой обучения за съдии, прокурори и правоприлагащи служители за периода след оценката за България по Фаза 2. Някои от тях, като тези по пране на пари, са свързани с прилагането на Конвенцията. Въпреки това българската страна следва да проведе повече обучения, които директно касаят същината на Конвенцията. Затова оценителите препоръчват България да проведе допълнителни обучения за съдии, прокурори и други правоприлагащи служители, свързани с престъплението подкупване на чуждо длъжностно лице, корпоративна отговорност за такива престъпления, разследване на юридически и физически лица за такива престъпления и наказания за подкупване на чужди длъжностни лица (вкл. отнемане).
(е) Банковата тайна и комплексните финансови разследвания
71. В Доклада за България Фаза 2 (стр. 33 – 34) беше изразена загриженост относно значителните забавяния от страна на съда при искания за вдигане на банковата тайна. Съдилищата не се съобразяваха със законовото изискване да се произнасят по такива искания в рамките на 24 часа и това им отнемаше до една седмица. Във Фаза 3 оценките на срока, необходим за решения по такива молби варират от 24 часа до три дни.38 При решение за сваляне на банковата тайна банковите институции предоставят съответната информация в рамките на един месец.39 Един прокурор добави, че фактът, дали определен човек има сметка в дадена банка или не, не представлява банкова тайна. По тази причина искания за такава информация могат да бъдат отправяни директно към банките без наличието на съдебна заповед, което смекчава загрижеността за забавянията на съдебните решения. Така Препоръка № 16 от Фаза 2 е изпълнена.
72. По-голямо безпокойство буди провеждането на комплексни финансови разследвания като цяло. Разследванията на случаи на подкупване на чужди длъжностни лица често включват проверка на множество финансови транзакции, за да се изясни движението на паричните потоци или да се проследят и остойностят подкупите и средствата, придобити чрез тях. За тези разследванията също така често е необходимо събирането на голям обем материали, вкл. в електронна форма. Обратно на нейните твърдения, българската страна изглежда не провежда редовно такива разследвания, нито притежава способности за това. При посещението длъжностните лица не бяха наясно с важността на познанията за изготвяне на съдебно-счетоводни експертизи или информационни технологии при разследванията за корупция. Съответно те не можаха да посочат следователи или прокурори, притежаващи такъв опит. Прокурорите също не успяха да дадат пример за използването на такъв опит в разследвания на корупционни практики. Представеният след края на посещението случай касаеше извършването на поредица данъчни измами, главно чрез фалшификация на документи, но без използването на съдебно-счетоводни експертизи или информационни технологии. България твърди също, че не й е необходим опит в комплексни финансови разследвания, защото тя е нямала такива случаи. Липсата на такива разследвания обаче може сама по себе си да бъде резултат от неспособността да се образуват такива дела.
Коментар
Оценителите констатират, че България не провежда рутинно комплексни финансови разследвания по корупционните случаи, нито притежава капацитет за това. В бъдеще това би могло да попречи на възможностите на българската страна за разследване на сложни дела за подкупване на чужди длъжностни лица. Това може да е допринесло и за това да няма конфискувани облаги, получени чрез подкупване на чужди длъжностни лица, както е описано по-горе в настоящия доклад. По тази причина оценителите препоръчват България да осигури обучение за следователи и прокурори за това как да провеждат комплексни финансови разследвания, както и да предприеме мерки, с които да се гарантира, че при необходимост такива разследвания се предприемат. Те препоръчват също така България да обезпечи необходимите ресурси за провеждане на такива разследвания, вкл. наличието на опит в изготвянето на съдебно-счетоводни експертизи и в информационните технологии.
(ж) Специални разузнавателни средства
73. Подобно на проблема с банковата тайна, Докладът от Фаза 2 (стр. 32 – 33) изразява загриженост относно забавянията на съдебните решения по искания за използване на специални разузнавателни средства. За използването на такива средства, вкл. в разследвания на подкупване на чужди длъжностни лица, се изисква предварително одобрение от съда, с изключение на спешните случаи. Съдилищата са задължени да се произнасят по исканията в рамките на 24 часа, но често това отнема до един месец. В рамките на Фаза 3 българската страна не можа да предостави данни за времето, необходимо на съдилищата за издаване на такива решения. По време на посещението обаче един прокурор заяви, че вече в 99% от случаите съдиите излизат с решение в срок от 24 часа. В болшинството от случаите използването на специални разузнавателни средства се разрешава от съда.40 По този начин на изразеното от Работната група във Фаза 2 безпокойство беше отговорено задоволително.
74. Съгласно законови изменения, настъпили след Фаза 2, данните, получени чрез специални разузнавателни средства вече имат доказателствена сила в съдебното производство (НПК Чл. 177). Преди направените изменения тези данни можеха да бъдат използвани само в предварителните производства. Статистиката сочи значително увеличено използване на специални разузнавателни средства в разследванията (на всички видове престъпления, не само корупционни). Само в първата половина на 2010 г. са издадени над 7000 разрешения за подслушване.41 Както беше отбелязано преди, тези специални разузнавателни средства изглежда не са на разположение при разследване на юридически лица.
6. Изпиране на пари
75. В България престъпленията свързани с изпиране на пари се третират в НК чл. 253 и чл. 253а. Те представляват „престъпления от общ характер”. Подкупването на чужди длъжностни лица се квалифицира като предикатно престъпление. Отговорността на юридическите лица за престъплението изпиране на пари се урежда по ЗАНН.42
76. Българският закон против изпирането на пари претърпя някои изменения в периода след оценката по Фаза 2. Измененията от 2006 г.43 позволиха прането на пари да се преследва като самостоятелно престъпление. Сега предикатните престъпления, извършени в чужбина, са изрично включени в закона. Български прокурори заявиха, че дадено лице може да бъде осъдено за изпиране на пари, дори ако извършеното от него в чужбина предикатно престъпление не е обект на наказателно преследване в България. Също така не се изисква наличието на предварително или едновременно осъждане за извършено предикатно престъпление.44 През януари 2008 г. Дирекция „Финансово Разузнаване” в ДАНС придоби статут на българско звено за финансово разузнаване.45
77. Изпирането на пари се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години, а при квалифициран състав на престъплението – с лишаване от свобода от 3 до 15 години. На теория, тези максимални наказания са ефективни, пропорционални и имат разубеждаваща сила. Беше докладвано обаче, че наложените до сега наказания са били сравнително ниски при това с голям брой отложените и условни присъди.46
78. Изпирането на пари се разследва от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на Национална служба Полиция и наказателно се преследва от прокуратурата. Двете институции разполагат със специализирани екипи от съвместно обучени експерти по прането на пари. Броят на разследванията и осъдителните присъди обаче остава нисък спрямо сигналите за съмнителни транзакции, подадени към правоприлагащите органи. От януари до март 2010 г. финансовото разузнаване е регистрирало 583 сигнала за съмнителни транзакции, свързани с изпиране на пари, и е насочило 171 от тях към компетентните правоприлагащи органи, но само по 3 сигнала са заведени дела в съда. Броят на присъди за пране на пари, свързано с подкуп, вероятно е много малък. От 2006 до май 2010 г. има само 51 присъди за пране на пари (за всички предикатни престъпления). Нещо повече, твърде малко е направено по проблема за изпирането на пари, свързано с корупция чрез обучение, повишаване на осведомеността и типологизиране на корупционните практики.
7. Счетоводни изисквания, външно одитиране и фирмени програми за етика и лоялност
(а) Счетоводни изисквания и фалшиво счетоводство
79. Изискванията към фирменото счетоводство са залегнали в Закона за счетоводството от 1991 г. Българските компании са длъжни да спазват Международните стандарти за финансова отчетност (IFRS). Изключение обаче правят малките и средните предприятия (МСП), които представляват огромен дял от българските фирми. Интервюираните при посещението официални лица и професионални счетоводители отбелязаха, че България наскоро е приела счетоводни стандарти за МСП. Законът за търговския регистър от 2006 г. въвежда изисквания за публичност, съгласно които всички субекти с търговска регистрация следва да публикуват информация, съдържаща финансови отчети и годишни управленски и одиторски доклади (в зависимост от случая).
80. Изискванията на чл. 8 на Конвенцията за борба с подкупите са залегнали в Закона за счетоводството, чл. 46(1). Трудно е да се направи оценка за използването на този закон във връзка с предотвратяването и разкриването на подкупването на чужди длъжностни лица в международни сделки, тъй като България не е предоставила информация за прилагането на закона. Загриженост предизвиква по-специално неадекватността на наказанията за счетоводни пропуски, фалшифициране и измами. В България в тези случаи юридическите лица се наказват с максимална парична санкция от 500 лв. (приблизително 255 евро), а максималната санкция за физическите лица е 300 лв. (приблизително 153 евро). Тези санкции не са ефективни, пропорционални и разубеждаващи, когато облагите за лицата, извършили престъпление биха могли да са много по-големи.
81. Според българските власти изискванията на чл. 8 от Конвенцията за борба с подкупите са покрити от множество разпоредби на НК.47 Тези престъпни състави обаче съдържат допълнителни елементи, които липсват в чл. 8 от Конвенцията, например някои от закононарушенията са ограничени до фалшифицирането на документи единствено с цел укриване на данъци. Насочеността е към фалшивото счетоводство извършвано от одитора, а не от неговите клиенти.
(б) Изисквания към външното одитиране
82. Регистрираните одитори в България са задължени да прилагат Международните стандарти за одитиране (Закон за независимия финансов одит). Международните стандарти за одитиране 240 съдържат детайлно разписани процедури за отговорностите на одитора при случаи на измама чрез финансовите отчети.
83. Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е създадена през 2008 г. и започва работа през 2009 г. Тя осъществява надзор върху дейността на Института за дипломирани експерт-счетоводители (ИДЕС) и обезпечава съблюдаването на Международните стандарти за одитиране от страна на ИДЕС и неговите членове. Тя може да налага наказания, включително глоби и отнемане на регистрация на одитор за две години. Комисията издава препоръки, правила и процедури за гарантиране на качеството. Освен това комисията е отговорна за разглеждането на оплаквания и жалби срещу решенията на ИДЕС. При посещението представители на регистрираните одитори заявиха, че комисията допринася за спазването на стандартите и за възприемането им от компаниите клиенти.
(в) Обучение и повишаване на осведомеността

Изтегляне 1.06 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание