Неофициален превод от английски език оиср дирекция за финансови и фирмени въпроси българия: фаза 3

Изтегляне 1.06 Mb.

страница	5/6
Дата	13.01.2018
Размер	1.06 Mb.
	#45722
Тип	Доклад

1 2 3 4 5 6

103. Българската изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП), която замени Агенцията за насърчаване на търговията, предоставя на сайта си информация, свързана с Конвенцията на ОИСР, но без да информира за свързани инструмент или препоръки към България. ИАНМСП е разяснила на служителите си техните отговорности, свързани с възможни корупционни действия, и е приела „Правила за приемане и докладване на сигнали за корупция и оплаквания от физически или юридически лица”. Агенцията предоставя на фирмите информация на компании чрез електронни канали, например копия от закони, но не е организирала дейности за повишаване на информираността относно подкупването на чужди служители. Работната група е загрижена, че ролята на ИАНМСП в повишаване на осведомеността и предотвратяването на подкупването на чужди длъжностни лица не е развита достатъчно добре, каквато беше Препоръка №2 от Фаза 2.
104. Представителите на частния сектор, интервюирани по време на посещението, не можаха да посочат насочени към фирмите правителствени инициативи за повишаване осведомеността за рисковете и отговорностите съгласно българското законодателство, свързани с подкупване на чужди длъжностни лица, нито мерки за насърчаване на доброто корпоративно управление. Те отбелязаха, че българските клонове на международни компании обикновено научават за Конвенцията на ОИСР от съответните компании-майки. Те също посочиха Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България като полезен източник на информация за новите политики и законодателни промени, касаещи фирмите. Конфедерацията обаче досега не е обръщала внимание на проблема за подкупване на чужди длъжностни лица. Що се отнася до публично-частния диалог, представителите на частния сектор потвърдиха, че веднъж годишно бизнесът провежда дебат с правителството по въпросите на управлението и прозрачността. Представителите на частния сектор, интервюирани по време на посещението, заявиха, че според тяхното разбиране, рискът от съдебно преследване в България за подкуп на чуждо длъжностно лице не е висок. Работната група отбелязва необходимостта от по-нататъшно развитие на публично-частния диалог в България; мерките на правителството в тази връзка досега не са допринесли за подобряване на информираността по въпроса подкуп на чуждо длъжностно лице в частния сектор.
(в) Задължение за уведомяване при подозрения за подкуп на чуждо длъжностно лице
105. Чл. 205 от НПК задължава гражданите и служебните лица да уведомяват компетентните органи, когато узнаят за извършено престъпление, включително корупция. Гражданите могат да докладват случаи на корупция директно на полицията. Всяка държавна институция има и денонощно отворени телефонни линии и имейл адреси за сигнали за корупция сред служителите; съществува и централен интернет сайт за такива сигнали; българските дипломатически мисии в чужбина имат пощенски кутии за сигнали за корупция. Съгласно етичните кодекси за поведение и Закона за държавния служител длъжностните лица са задължени да докладват административни грешки и нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами и нередности.^⁵³ Съгласно Закона за администрацията от 2009 г. създадените във всички министерства и агенции инспекторати имат задачата, да събират, анализират и разследват сигнали за конфликт на интереси и други нарушения, извършени при изпълнението на служебните задължения на работниците. Ако инспекторите разкрият данни за извършено престъпление, те трябва да уведомят прокурор. Но това задължение и начинът на уведомяване задължават българските служители на сигнализират за корупция с участие на други български служители, а не изискват уведомяване, когато български частни лица участват в корупционни действия спрямо чуждестранни служители. По време на срещата интервюираните представители на МВнР нямаха сведения за получени сигнали за искане на подкупи или активни корупционни действия на български граждани в чужбина и не бяха наясно, какви комуникационни канали биха могли да се използват, в случай че мисиите в чужбина получат такива сигнали. Според представителите на МВнР, докладите за корупция могат да се изпращат от съответното посолство до централата. Те смятат, че на свой ред централата може да препрати сигнала до български, чуждестранни и международни компетентни органи. Работната група счита, че са необходими допълнителни усилия за изпълнението на Препоръка №10 от Фаза 2, която призовава българската страна да осигури на всички служители, които играят роля при разкриването и уведомяването за подкупване на чужди длъжностни лица, детайлно и редовно обучение и ръководство, като това се отнася и до служителите на МВнР.
г) Защита на лицата подаващи сигнали.
106. Член 32 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) съдържа разпоредби за защита на лицата подаващи сигнали, които са приложими само в случаите на конфликт на интереси в публичния сектор. Този член задължава лицата, които проверяват сигналите да запазват в тайна самоличността и други данни за лицата, които подават сигнали и да правят предложения до ръководителите на съответното ведомство „да предприемат мерки за опазване достойнството на подалия сигнала, включително мерки, които да предотвратяват действия, чрез които му се оказва психически или физически тормоз.” По-нататък тази разпоредба установява, че лицето, «което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало искане, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред».^⁵⁴ Работната група за борба с подкупването поздравява България за усилията й да въведе защита на лицата, подаващи сигнали, но отбелязва, че разпоредбите, въведени с ЗПУКИ, биха могли да се отнасят до случаи на корупция в публичната администрация, но не се отнасят до случаите на корупция, съгласно НК, включително и до престъплението „подкупване на чужди длъжностни лица”. Работната група отбелязва също така, че тези разпоредби предвиждат защита срещу психически или физически тормоз, както и срещу уволнение, но не предвиждат защита от други дискриминационни или дисциплинарни действия. И накрая, тези разпоредби не предвиждат никаква защита за лицата от частния сектор.
107. Декларацията срещу корупцията съдържа апел към българския бизнес «да окуражава и осигури защитата на българските работници и партньори, които докладват добросъвестно за корупционни практики на всяко ниво”^⁵⁵, но все пак, тази декларация не предвижда правни разпоредби, на които на практика да се опре защитата на лицата от частния сектор, подаващи сигнали. Един представител на частния сектор по време на посещението на оценяващия екип описа случай, в който лице, подало сигнал в компания за потребителски стоки, не е получило никаква подкрепа или защита.
Коментар
За да може българската общественост да бъде по-добре информирана за задълженията на България, произтичащи от Конвенцията на ОИСР и да се подобри тяхното изпълнение, оценителите препоръчват в своята антикорупционна политика България да обърне сериозно внимание на борбата с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки.
Относно мерките за повишаване на осведомеността по отношение на подкупването на чужди длъжностни лица, по време на писмения доклад за изпълнение на препоръките по фаза 2, препоръка 1 е била счетена за изпълнена отчасти, а препоръки 2 и 10 – за изпълнени задоволително, но оттогава българските власти не са направели никакви усилия за по-нататъшното повишаване на осведомеността. Повтаряйки препоръки 1, 2 и 10 (от проверката по фаза 2) оценителите препоръчват България да предприеме активни мерки за повишаване на нивото на осведоменост по отношение на подкупването на чужди длъжностни лица и да осигури провеждането на редовни обучения по състава на това престъпление, както и задълженията и каналите за подаване на сигнали за служителите в съответните правителствени агенции, които биха могли да играят някаква роля в откриването и докладването, включително служителите на Министерството на външните работи. Оценителите препоръчват България да предприеме ефективни дейности по повишаване на осведомеността за целите на обучението и консултирането на частния сектор по отношение на престъплението, с взаимодействието на ИАНМСП и сдруженията на частния бизнес.

Наскоро приетото законодателство за защита на лицата подаващи сигнали, които докладват за случаи на конфликт на интереси удовлетворява Препоръка 7 от фаза 2, с която България бе приканена да обмисли въвеждането на такива мерки, но в тези разпоредби не се включват случаите на подаване на сигнали за други престъпления, като например подкупването на чужди длъжностни лица. Оценителите препоръчват България да обмисли разширяването на тези разпоредби за случаите на подкупване на чужди длъжностни лица или да създаде друг механизъм за защита от дискриминационни или дисциплинарни действия на лицата от публични и частния сектор, които подават сигнали до компетентните органи, добросъвестно и въз основа на разумни доводи, за подозрителни действия, свързани с подкупване на чужди длъжностни лица. Освен това те препоръчват България да предприеме мерки за повишаване на осведомеността на тези механизми.

11. Публични привилегии
(а) Официална помощ за развитие.
108. България съвсем наскоро е започнала да разработва своя политика по предоставяне на помощ за развитие. Тази дейност се ръководи от Съвет, състоящ се от 16 други институции и председателстван от министъра на външните работи; МВнР има също така звено по въпросите на официалната помощ за развитие. В приоритетните страни за Българската помощ за развитие се включват шест държави от Балканите, Черноморския и Кавказкия регион, които по случайност са точно региони за които се смята, че съществува голям риск от корупция.^⁵⁶ Настоящия бюджет за помощ за развитие е ограничен и включва поръчки в малък размер. Докато се разработват специфичните разпоредби за предоставянето на официална помощ за развитие, като правна база за нейното осъществяване понастоящем се използва Законът за обществените поръчки. Предвижда се бъдещите разпоредби за предоставянето на официална помощ за развитие да се базират на практиката на ЕС и да включват критерии за предоставяне на такава помощ и система за провеждане на проверки на заявителите за предоставяне на помощ и за гарантиране, че те не са включени в черния списък. Към момента не са предприемани действия за повишаване на осведомеността относно рисковете, свързани с подкупването на чужди длъжностни лица при предоставянето на официална помощ за развитие или за създаване на канали за докладване на подозрения за подкупване на чужди длъжностни лица в тази област.
(б) Официално отпускани експортни кредити
109. България не е участник или наблюдател в Работната група на ОИСР за експортни кредити и кредитни гаранции. Тя не се придържа към свързаните инструменти, като например Препоръката на Съвета на ОИСР от 2006 г. за подкупите и за официално отпусканите експортни кредити. Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) е изцяло държавно дружество, което извършва застраховане на експортни кредити. Агенцията финансира щетите от премиите, а държавата е задължена да финансира Агенцията само в случаите, когато премиите не са достатъчни за да покрият щетите. Агенцията смята, че това не е в обхвата на препоръката на ОИСР, защото до сега премиите са били достатъчни да покрият щетите и на практика никога не са се възползвали от държавно финансиране. Според българските власти се извършва анализ, за да се прецени необходимостта от въвеждането на Препоръката на ОИСР за подкупите и за официално отпусканите експортни кредити в националното законодателство. Работната група отбелязва със загриженост, че Агенцията не изисква никаква информация от заявителите, с цел извършване на оценка на риска от подкупване на чужди длъжностни лица.
(в) Обществени поръчки
110. Българските власти са предприели редица мерки за подобряване на прозрачността в обществените поръчки и за гарантиране на лоялна конкуренция. Агенцията по обществени поръчки (АОП) организира обучение с цел да се гарантира правилното възлагане на обществените поръчки. Представителите на частния сектор потвърдиха, че има известно подобрение в процедурите по възлагане.
111. Член 47 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) забранява лица, които са били осъждани за даване на подкуп по членове 301 до 307 от НК да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки. Процедурата е приложима и за осъдени за други престъпления срещу финансовата, данъчната и осигурителната система, включително пране на пари. Разпоредбата освен това забранява участието на кандидати или изпълнители, които са свързани с възлагащото ведомство или служител, заемащ отговорен пост в неговата структура, съгласно Закона за установяване и разкриване на конфликт на интереси. Тази разпоредба обаче не съдържа забрани свързани с отговорността на юридическите лица, съгласно ЗАНН. Член 16 от Закона за концесиите установява критериите за изключване от участие във възлагане на концесии на независими участници или компании, ако те или членовете на техния управителен съвет са били осъждани за подкуп или други стопански престъпления.
112. Кандидатите в процедури по възлагане на обществени поръчки са задължени да представят декларации за липса на предходни осъждания. Според българските власти представянето на фалшива информация се счита за престъпление в България, което може да се окаже разубеждаващо за кандидатите да представят неверни данни. Въпреки че комисиите за оценка на офертите могат да проверяват тези декларираните данни, на практика не съществува процедура за проверка на тези декларации. При подписване на договора физическите лица са задължени да представят свидетелство за съдимост. Законът за концесиите изисква от кандидатите предоставянето на същите свидетелства в началото на процедурата по възлагане; Комисията по концесиите може да проверява тези свидетелства. Изпълнителният директор на АОП води списък на лицата, за които е установено неизпълнение на договор за обществена поръчка, както и на лицата, които са извършили нарушения при разходването на средства от фондовете на Европейския съюз, но не и за корупционни престъпления. Списъкът се основава на данни, предоставени от договарящите ведомства въз основа на влезли в сила определения на съда и както бе признато от интервюирани по време на посещението длъжностни лица, той е непълен. Българските власти поясниха още, че този списък не съдържа никаква информация, поради това че кандидатите предпочитат да уреждат споровете извън съда. Не съществува задължение за възложителите да използват този списък и списъците, водени от международни организации, като например многостранни банки за развитие за целите на недопускане до участие в процедурата.
Коментар
Оценителите отбелязват, че в България политиката и процедурите по предоставяне на официална помощ за развитие са все още на ранен етап от развитието си и включват малки суми от публични фондове. Те препоръчват в хода на тяхното развитие България да предприеме мерки за предотвратяването, разкриването и докладването на случаи на подкупване на чужди длъжностни лица в процедурите по присъждане и изпълнение на договори за официална помощ за развитие.
България не спазва Препоръката от 2006г. на Съвета по подкупите и официално отпусканите експортни кредити, която е приложима както за експортните кредити, така и за кредитните гаранции. Оценителите препоръчват БАЕЗ да се присъедини към Препоръките. Освен това те препоръчват БАЕЗ да въведе ефективни мерки, за да информира клиентите си за правните последици от даването на подкупи в международните търговски сделки, да изисква от клиентите си да представят антикорупционни декларации и да полага нужното старание в процеса по предоставянето на кредитиране/застраховане (включително посредством използването на наличните черни списъци). България следва също така да осигури наличието на ефективни механизми за докладване на подозрения за подкупване на чужди длъжностни лица в операциите, свързани с експортни кредити.
Относно обществените поръчки, оценителите поздравяват България за положените усилия за подобряване на прозрачността и законността в обществените поръчки. Те отбелязват, че ЗОП предвижда възможност за отстраняване от процедурата на физически лица, осъдени за подкуп, а Законът за концесиите предвижда също така теоретична възможност за отстраняването на юридически лица. Оценителите обаче отбелязват, че няма изградена ефективна система за проверка на верността на информацията, посочена от заявителите. Те отбелязват също, че списъкът, воден от Агенцията за обществени поръчки, който може да бъде използван за отстраняването на кандидатите не съдържа информация за физическите и юридическите лица, осъдени за подкуп и договарящите ведомства не използват този списък. Оценителите препоръчват България да въведе правна норма, която да позволи изключването от участие в процедурите по обществени поръчки на юридически лица и да укрепи системата за отстраняване от участие като помисли за създаването на списък на осъдените за подкуп физически и юридически лица, който би могъл да бъде ползван от договарящите ведомства и като предоставя ръководство на възложителите на обществени поръчки за полагане на дължимата грижа.
C. ПРЕПОРЪКИ И ВЪПРОСИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ПОСЛЕДВАЩА ПРОВЕРКА.
113. България е положила известни усилия след Фаза 2 за прилагането на разпоредбата, с която престъплението подкупване на чужди длъжностни лица се криминализира. Има една осъдителна присъда за това престъпление и е имало съдебно преследване по втори случай (въпреки че обвиняемият е починал преди приключване на производството). Работната група отбелязва обаче неосведомеността на държавните служители и на частния сектор за рисковете от подкупването на чужди длъжностни лица и недостатъчния приоритет, даден на предотвратяването и разкриването на случаите на подкупване на чужди длъжностни лица. Освен това, въпреки че след Фаза 2 България е приела законодателство, с което се създава отговорност за юридическите лица за подкупване на чужди длъжностни лица, тя не е положила никакви усилия по прилагането на този закон. Работната група приветства поетия от България ангажимент да въведе изрична забрана за признаването на разходи за подкупи за данъчни цели, което ще разреши този голям недостатък.
114. В Доклада за България по Фаза 2, приет през 2003 г. бяха включени препоръки и въпроси, подлежащи на последваща проверка (както е посочено в Приложение 1 към този доклад). От препоръките, който са били частично изпълнени или не са били изпълнени по време на писмения доклад на България от 2006 г. Работната група прави заключение, че: препоръки 1, 3, 4, 5 и 15 остават частично изпълнени; а препоръки 7, 9 и 11 остават неизпълнени.^⁵⁷
115. На фона на това и на базата на другите констатации в този доклад относно прилагането от България на Конвенцията и Препоръките от 2009 г., Работната група: (1) дава следните препоръки на България по част 1; и (2) ще извърши последваща проверка на въпросите по част 2, когато им достатъчно практика. Работната група приканва България да докладва устно за изпълнението на Препоръки 2, 7(а), 8 и 11 в срок от една година от този доклад (т.е. през март 2012 г.). Тя приканва също така България да представи писмен последващ доклад за изпълнението на всички препоръки и въпросите за проследяване в срок от две години (т.е. март 2013 г.).

Препоръки на Работната група

Препоръки за гарантиране на ефективно разследване, наказателно преследване и санкциониране на подкупването на чужди длъжностни лица.

Относно престъплението подкуп на чуждо длъжностно лице Работната група препоръчва България:

(а) да измени състава на престъплението подкуп на чуждо длъжностно лице, за да се обхванат и случаите на подкуп, когато длъжностното лице действа извън своите правомощия (извън действията по служба), както и да криминализира изрично подкупите, давани на трети облагодетелствани лица (чл. 1 на Конвенцията).

(b) да предприеме мерки съдиите, прокурорите и следователите да бъдат осведомени, че престъплението подкуп се отнася и до подкупи с нематериален характер (чл. 1 на Конвенцията; Препоръката от 2009 г. III(i)).

По отношение на отговорността на юридическите лица във връзка с подкуп на чуждо длъжностно лице Работната група препоръчва България да измени съществено режима по ЗАНН, за да гарантира:

а) юрисдикция за наказателно преследване на български компании, в случаите когато лице, което не е български гражданин извърши подкуп на чуждо длъжностно лице извън България (членове 2 и 4 на Конвенцията);

b) разследването и наказателно преследване на юридическите лица за подкупване на чужди длъжностни лица не са повлияни от факторите, посочени в чл.5 от Конвенцията, както и че пълният набор от средства за разследване по НПК са приложими в такива случаи (членове 2 и 5 на Конвенцията, Препоръката от 2009 г., IV и Приложение I(D));
c) ясна процедурна рамка, която определя компетентния съд за разглеждане на дела срещу юридически лица и която не пречи на образуването на производства срещу юридическите лица, когато производството срещу физическото лице е прекратено или не е образувано поради някое от съдържащите се в НПК основания (член 2 на Конвенцията, Препоръката от 2009 г., IV и Приложение I(D)).

Относно санкциите за подкупване на чужди длъжностни лица Работната група препоръчва България да:

а) гарантира, че налаганите на практика наказания за подкупване на чужди длъжностни лица по отношение на физически лица са ефективни, пропорционални и разубеждаващи във всички случаи на подкупване на чужди длъжностни лица (член 3 на Конвенцията);

b) въведе разпоредба, с която квалифицираните случаи на подкуп на чуждо длъжностно лице да се санкционират по същия начин, както квалифицирания подкуп на местни длъжностни лица (член 3 на Конвенцията);
c) увеличи максималния размер на санкцията, приложима по отношение на юридически лица в случаите, в които получената облага от юридическото лице е неимуществена или когато стойността на облагата не може да бъде установена (член 3 на Конвенцията).

Относно отнемането Работната група препоръчва България да:

a) рационализира законодателството си относно отнемането и да го измени така, че то да включва изрично (i) отнемането на подкупа от юридически лица; и (ii) отнемането от физически и юридически лица на облагите, придобити непряко от лицето, дало подкупа, както и имущество, което е в притежание на трети страни

b) предприеме мерки, за да гарантира, че прокурорите изискват редовно отнемането на подкупа, както и на пряко и непряко придобитото от лицето, даващо подкупа (член 3 на Конвенцията).

Относно разследването и наказателното преследване Работната група препоръчва България да:

а) осигури необходимите човешки и финансови ресурси за разследвания и наказателни преследвания на физически и юридически лица за подкупване на чужди длъжностни лица, включително и наличието на опит в изготвянето на съдебно-счетоводни експертизи и в информационните технологии (членове 2 и 3 на Конвенцията, Препоръката от 2009 г. IV и Приложение I(D));

b) обучи съдиите, прокурорите и следователите по производствата срещу юридическите лица и сложните финансови дела и да предприеме стъпки за да гарантира, че такива разследвания се провеждат във всички възможни случаи (Препоръката от 2009 г., III (i) и IV и Приложение I(A) и (D));
c) вземе мерки за да гарантира, че българските институции са по-активни при търсенето на международна правна помощ (член 9 на Конвенцията, Препоръката от 2009 г., XIII (i) и (iii));
d) издаде официална писмена процедура за възлагане на случаи на подкуп на чуждо длъжностно лице на съответните прокурорски и следствени органи (член 5 от Конвенцията);
e) поддържа статистика за броя, източниците и последващото разследване на случаи на предполагаемо подкупване на чужди длъжностни лица и разгледа начините за публикуване на предоставената на съдилищата информация, както е посочено в препоръка 4 от проверката по фаза 2 ( Препоръката от 2009 г., III (i));
f) създаде централизиран механизъм за периодичен преглед и оценка на подхода на правоприлагането и ефективността на усилията по правоприлагане на различните институции, участващи в борбата с подкупването на чужди длъжностни лица, както е посочено в препоръка 14 от проверката по Фаза 2 (членове 1 и 5 от Конвенцията и Препоръката от 2009, V).
Препоръки за гарантиране на ефективно предотвратяване и разкриване на случаи на подкуп на чужди длъжностни лица.

Относно счетоводните изисквания, външния одит, вътрешния контрол и етика и лоялност Работната група препоръчва България да:

а) въведе ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за фалшиво осчетоводяване и да организира повече обучения и да повиши осведомеността по отношение на престъплението подкуп на чуждо длъжностно лице сред лицата упражняващи счетоводни и одиторски професии (повтаряне на препоръка 3 от Фаза 2) (член 8 от Конвенцията, Препоръката от 2009 III (i) и X (A (iii)));

b) поощрява компаниите за въвеждане на етични кодекси и програми за лоялност, както и да поощрява прилагането на мерките, препоръчани с „Ръководството за добри практики по вътрешен контрол, етика и лоялност“ и ясно да определи в чии правомощия попада това поощряване (Препоръката от 2009 X (С) и Приложение ІІ).

Относно данъчните мерки Работната група препоръчва България да изпълни декларираното си намерение да:

а) въведе изрична забрана за данъчно приспадане на подкупи, вкл. такива платени на чужди длъжностни лица и да преразгледа данъчното си законодателство, за да идентифицира и отстрани евентуалните пропуски, които позволяват укриването на суми платени за подкупи като разходи, подлежащи на данъчно приспадане (Препоръката от 2009 VІІІ(i));

b) предостави ръководство и обучение на данъчните инспектори за видовете разходи, които съставляват подкупи на чужди длъжностни лица, като използват Наръчника на ОИСР за данъчни инспектори (Препоръката от 2009 VІІІ(i));

Относно повишаването на осведомеността Работната група препоръчва:

а) в своята антикорупционна политика България да обърне изрично внимание на борбата с подкупването на чужди длъжностни лица в международните сделки (Препоръката от 2009 ІІ и ІІІ(i));

b) да повиши осведомеността за престъплението подкуп на чуждо длъжностно лице сред съответните министерства и да предоставя редовно обучение за престъплението и задълженията за докладване на служителите в държавните институции, които биха могли да играят роля в разкриването и докладването на такива случаи, вкл. служителите на Министерството на външните работи (Препоръката от 2009 III(i) и IX(ii));
c) да повиши осведомеността на частния сектор за престъплението, в сътрудничество с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и бизнес организациите (Препоръката от 2009 III(i)).

Относно защитата на лицата, подаващи сигнали Работната група препоръчва България да разгледа възможността за разширяване на наскоро приетите разпоредби за защита на лицата, подаващи сигнали за конфликт на интереси и до случаите на подкуп на чуждо длъжностно лице или да въведе друг механизъм, който да гарантира, че лицата от публичния и частния сектор, които добросъвестно и при наличие на разумни доводи подават сигнали до компетентните ведомства за подозрения за подкупи на чужди длъжностни лица, са защитени от дискриминационни или дисциплинарни действия. Освен това Работната група препоръчва България да предприеме необходимите мерки за повишаване на осведомеността за тези механизми (Препоръката от 2009 IX(iii)).

Относно официалната помощ за развитие Работната група препоръчва България в хода на разработването на своите политики и процедури по предоставяне на офцициална помощ за развитие, да приеме мерки за предотвратяването, разкриването и докладването на случаи на подкупване на чужди длъжностни лица в процедурите по предоствяне и изпълнение на договори за официална помощ за развитие (Препоръката от 2009 II, IX(i) и IX(ii)).

Относно официално отпусканите експортни кредити, Работната група препоръчва България да:

а) спазва Препоръката от 2006г. на Съвета относно подкупите и официално отпусканите експортни кредити (Препоръката от 2009 XII(i));

b) въведе мерки за информиране на заявителите относно правните последици от даването на подкупи на чужди длъжностни лица, да изисква от заявителите попълването на анти-корупционни декларации и да полага нужното старание в процеса по предоставянето на кредитиране/застраховане (включително посредством използването на наличните черни списъци) и да докладва подозрения за подкупване на чужди длъжностни лица в операциите, свързани с експортни кредити (Препоръката от 2009 XII(i)).

Относно обществените поръчки Работната група препоръчва България да въведе правна разпоредба, която да позволи отстраняването на юридически лица от процедури по възлагане на обществени поръчки, да предостави ръководство на възложителите на обществени поръчки за дължимата грижа, която следва да полагат и да разгледа въпроса за въвеждането на списък с физически и юридически лица, осъдени за подкуп, който да може да бъде ползван от договарящите ведомства (Препоръката от 2009 ХІ)).

Въпроси, изискващи по-нататъшно проследяване от Работната група:

Работната група ще проследи следните въпроси в светлината на развитието на практиката:

а) Броя и причините за връщането на дела от съдилищата на органите на досъдебното производство (Член 5 на Конвенцията и Препоръката от 2009 Приложение I(D));

b) Времетраенето на предварителните проверки, в случаите когато е налична достатъчно информация за образуване на досъдебно производство (Член 5 на Конвенцията и Препоръката от 2009 Приложение I(D));

ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ПРЕПОРЪКИ НА РАБОТНАТА ГРУПА ПО ФАЗА 2 И ВЪПРОСИ,КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ПРОСЛЕДЯВАНЕ
Препоръки по Фаза 2

Писмено проследяване^⁵⁸

Препоръки за подобряване на осведомеността:
Работната група препоръчва България:
1. Да предприеме мерки за повишаване нивото на осведоменост за престъплението подкуп на чужди длъжностни лица сред служителите в държавните институции, които биха могли да играят роля при разкриването и докладването за него и да осъществи ефективни дейности по повишаване на осведомеността сред обществеността, с цел обучаване и консултиране на частния сектор по въпроси, свързани с това престъпление. (Ревизирана препоръка, член I)
2. Да развие ролята на Агенцията за насърчаване на търговията в областта на повишаване осведомеността и осигуряване на възпиращ ефект чрез обсъждане на мерки, насочени към предотвратяване използването на държавни средства за подпомагане или предоставянето на официална помощ на дружества, замесени в подкупване на чужди длъжностни лица. (Ревизирана препоръка, член I)
3. Да работи активно със счетоводителите, одиторите и юристите за осъществяване на обучение и дейности за повишаване осведомеността за престъплението подкуп на чужди длъжностни лица с цел оптимизиране на условията за предотвратяване и възпиране в стопанските среди. (Ревизирана препоръка, член I)
4. Да поддържа статистика за броя, източниците и последващите разследвания на сигналите за нарушение на законите, отнасящи се до подкупването на чужди длъжностни лица и да обсъди начини за осигуряване на достатъчно информация чрез създаване на публичен регистър на делата за корупция, разгледани от съда, включително случаите на оправдаване, осъждане и тълкуване на закона, за да се отговори на потребностите на съдиите, адвокатите и изследователите на корупцията, както и медиите и обществеността. (Ревизирана препоръка, член I)

Препоръки за превантивни мерки
Работната група препоръчва на България:
5. Да насърчи въвеждането на кодекси за поведение и лоялност в дружествата. (Ревизирана препоръка, член VI)
6. Да обсъди реализирането на политиката за отстраняване от процедура за възлагане на обществени поръчки на физически лица или дружества, за чиито ръководители или служители е било установено, че са участвали в подкупване на чужди длъжностни лица (Конвенцията, член 3, Ревизирана препоръка, член VI).
Препоръки за уведомяването на компетентните органи за случаи на подкупване на чужди длъжностни лица
Работната група препоръчва на България:
7. Да обсъди мерки за защита на лица, които уведомяват за случаи на корупция, достатъчни да защитят работещите както в публичния, така и в частния сектор от уволнение, с цел да насърчат лицата да уведомяват за съмнения за подкупване на чужди длъжностни лица без страх от ответни мерки. (Конвенцията, член 5)
8. Имайки предвид важната роля на счетоводителите за разкриване и уведомяване при подкупване на чужди длъжностни лица, да обсъди мерки за насърчаване увеличаването на уведомленията от страна на представителите на професията; и да обсъди въвеждане на изискване за одиторите да уведомяват компетентните органи при съмнения за подкуп (Конвенцията, член 8, Ревизирана препоръка, член V B 4).
9. Да насърчи правоприлагащите и правозащитните органи да осигурят обратна информация по направените уведомления, с оглед да се съдейства на данъчните и други органи при подобряване на капацитета им за разкриване и уведомяване в случаи на подкупване на чужди длъжностни лица. (Ревизирана препоръка, член I и II (ii)).
Препоръки за разкриваемостта
Работната група препоръчва на България:
10. Да осигури на всички служители, които играят роля при разкриването и уведомяването за подкупване на чужди длъжностни лица, детайлно и редовно актуализирано обучение за състава на престъплението подкуп, както и при необходимост ръководство, под формата на основни насоки или типология на условията, при които то се извършва и как да го разпознават. (Ревизирана препоръка, член I)
11. Да приеме ясни указания за данъчните служители, с оглед насърчаване на разкриването на подкупа на чужди длъжностни лица и да обсъди въвеждането на изрична забрана на данъчни облекчения за подкуп, с оглед да се укрепят механизмите за разкриване и възпиране на престъплението. (Ревизирана препоръка, член IV)
12. Да предприеме мерки за обучение на служителите, които отговарят за обработване на молбите по Закона за достъп до обществената информация, с цел информацията, необходима за разкриване на подкупа на чужди длъжностни лица, да бъде достъпна в най-високата степен, допустима от този закон (Ревизирана препоръка, член I).
Препоръки за осигуряване на подходящи механизми за ефективно наказателно преследване на престъплението подкупване на чужди длъжностни лица и свързаното с него престъпление изпиране на пари
Работната група препоръчва:
13. Работната група отбеляза несъобразяване с член 2 на Конвенцията, поради което насърчава България да продължи усърдно изпълнението на неотдавна предприетите мерки, насочени към изпълнение на задълженията по Конвенцията, като въведе отговорност на юридическите лица за подкупване на чужди длъжностни лица, както и да предвиди ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции и в частност отнемане в случаите, когато придобитото от подкупа или активите се намират в юридическо лица. (Конвенцията, член 2 и 3).
14. Да обсъди създаването на централизиран механизъм за периодичен преглед и оценка на ефективността на дейността на различните органи, изпълняващи функции в борбата с подкупа на чужди длъжностни лица (Конвенцията, член 5).
15. Когато е необходимо да използва специални разузнавателни средства по отношение подкупването на чужди длъжностни лица и: а) да гарантира, че тези средства могат да бъдат използвани в случаите, когато има искане за сваляне на имунитета на магистрати, и б) да разясни процедурата във връзка с исканията за използване на специални разузнавателни средства, с оглед последователното им използване и спазване на предвидените срокове (Конвенцията, член 5)
16. Да направи преглед на правилата за вдигане на банковата тайна в хода на финансовите разследвания и начина, по който те се прилагат понастоящем, за да гарантира, че процедурата се прилага опростено и последователно. (Конвенцията, член 5, 9)
17. Да обсъди в рамките на конституционните принципи мерки, които могат да бъдат предприети, за да се гарантира, че имунитетът на магистратите не е пречка за ефективното разследване, наказателно преследване и санкциониране на подкупването на чужди длъжностни лица (Конвенцията, член 5).
Последващ преглед на Работната група
Работната група ще следи за следните въпроси в светлината на развитие на бъдещата съдебна практика в областта на подкупването на чужди длъжностни лица, за да направи оценка на:
18. Прилагането на санкциите, в частност глобите по член 304 и 305а на Наказателния кодекс, с цел да определи дали те са достатъчно ефективни, пропорционални и разубеждаващи, за да предотвратят и накажат престъплението подкуп на чужди длъжностни лица (Конвенцията, член 3).
19. Дали съществуващата формулировка на елементите на престъплението подкуп на чуждо длъжностно лице е достатъчно ясна, за да се прилага на практика в случаите, когато облагата е предназначена за трето лице. (Конвенцията, член 1).
Работната група ще наблюдава също така развитието в следната област:
20. Дали предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари е приет от Народното събрание (Конвенцията, Член 8).

Частично изпълнена

Задоволително

изпълнена
Частично изпълнена

Частично изпълнена

Частично изпълнена

Задоволително

изпълнена

Изисква допълнително разглеждане

Задоволително

изпълнена
Неизпълнена

Задоволително

изпълнена

Изисква допълнително разглеждане

Задоволително

изпълнена

Задоволително

изпълнена

Задоволително

изпълнена

Частично

изпълнена
Неизпълнена

Задоволително

изпълнена

Приложение 2

Списък с участниците в посещението за оценка

Министерства и държавни ведомства
Дирекция „Главен инспекторат” на Министерския съвет Министерство на правосъдието Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) Министерство на външните работи Агенция по обществени поръчки Междуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет Дирекция „Международно контролирана търговия и безопасност” на МИЕТ Национална агенция по приходите Министерство на финансите	Главна прокуратура Софийска градска прокуратура Министерство на вътрешните работи Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС) Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” Дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС
Органи, финансирани от държавата
Институт по публична администрация Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия	Българска агенция за експортно застраховане Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори
Съдебна власт Върховен касационен съд Софийски градски съд	Национален институт по правосъдие
Частен сектор
Частни предприятия Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ) Инатрейдинг ООД „Фикосота Синтез“ ООД и „Итал фууд индъстри“ АД АББ България ЕООД Сименс България Ели Лили ООД (Швейцария) Представителство в България	Интертекс 2000 АД Аман България ЕООД Текстайл логистикс България Колев и Колев, български производител на детски храни Астра Занасе България Едноличен предприемач
Бизнес сдружения
Национална предприемаческа и занаятчийска камара Българска търговско-промишлена палата Национална асоциация на МСП Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес	БАРДА Български икономически форум Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), наследник на Българската международната бизнес асоциация (БИБА) Българска асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил
Финансови институции
Българска банка за развитие
Юридическа професия и преподаватели Нов български университет Българска академия на науките	Преподавател по наказателно право Доктор по конституционно право
Счетоводство и одит Институт на дипломираните експерт-счетоводители Ърнст и Янг Одит ООД	Отдел за одит, Делойт одит ООД АК Консулт ЕООД
Гражданско общество Транспаранси Интернешънъл България Център за либерални стратегии Клуб на журналистите срещу корупцията Дарик радио	Вестник СЕГА Вестник Монитор Вестник Телеграф Вестник 24 часа

Приложение 3

Списък с използваните съкращения

Приложение 4

Извлечение от относимото законодателство

Наказателния кодекс

Чл. 53. (1) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:

а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;

б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и:

а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и

б) придобитото чрез престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване. Когато придобитото липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 301. (1) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(3) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(4) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, или от полицейски орган, или от разследващ полицай;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;

3. повторно и

4. в големи размери,

наказанието е:

а) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

б) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 302а. За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Чл. 303. Съобразно различията по предходните членове длъжностното лице и чуждото длъжностно лице се наказват и когато с тяхно съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.
Чл. 304. (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.

Чл. 304а. Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, или на полицейски орган, или на разследващ полицай, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.
Чл. 304б. (1) Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

Чл. 305. (1) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

(2) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

Чл. 305а. Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 306. Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307. Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години.

Чл. 307а. Предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Закон за административните нарушения и наказания

Чл. 4. Този закон и другите закони и укази, в които са предвидени административни наказания, се прилагат за всички административни нарушения, извършени на територията на Република България, на български кораб или самолет и по отношение на български граждани, извършили административни нарушения в чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на нашата държава.

Чл. 83а. На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление по чл. 108а, 109, 110 (приготовление към тероризъм), 142 - 143а, 152, ал. 3, т. 4, чл. 153, 154а, 155, 155а, 156, 158а, 159 - 159г, 209 - 212а, 213а, 214, 215, 225в, 242, 250, 252, 253, 254, 254б, 256, 257, 280, 283, 301 - 307, 319а - 319е, 320 - 321а и 354а - 354в от Наказателния кодекс, както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:

1. лице, овластено да формира волята на юридическото лице;

2. лице, представляващо юридическото лице;

3. лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, или

4. работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена, а когато облагата няма имуществен характер или размерът й не може да се установи, санкцията е от 5000 до 100 000 лв.

(2) Имуществената санкция се налага на юридическото лице и когато лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 са подбудили или подпомогнали извършването на посочените деяния, както и когато деянията са спрели на стадия на опита.

(3) Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на извършителя на престъпното деяние по ал. 1.

(4) Облагата или нейната равностойност се отнема в полза на държавата, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс.

(5) На държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, както и на международните организации не се налага имуществена санкция по ал. 1.

Чл. 83б. (1) Производството по чл. 83а се образува по мотивирано предложение на съответния прокурор до окръжния съд:

1. след внасяне на обвинителния акт; или

2. когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание, че:

а) деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

б) наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

в) деецът е починал;

г) след извършването на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.

(2) Предложението трябва да съдържа:

1. описание на престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, и наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице;

2. вид и размер на облагата;

3. наименование, предмет на дейност, седалище и адрес на управление на юридическото лице;

4. лични данни на лицата, представляващи юридическото лице;

5. лични данни на обвиняемите или осъдените за престъплението лица;

6. опис на писмените материали или заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по т. 1 и 2;

7. списък на лицата за призоваване;

8. датата и мястото на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора.

(3) Към предложението се прилага и препис за юридическото лице.

Чл. 83в. Прокурорът може да поиска от съда да вземе мерки за обезпечаване на имуществената санкция на юридическото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 83г. Съдът разглежда предложението в открито заседание с участието на прокурора.
Чл. 83д. Съдът разглежда делото в рамките на обстоятелствата, посочени в предложението, и въз основа на събраните доказателства преценява:

1. получило ли е юридическото лице неправомерна облага;

2. има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице;

3. има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице;

4. какъв е размерът на облагата, ако е имуществена.

Чл. 83е. Съдът се произнася с решение за налагане на имуществената санкция след влизане в сила на осъдителна присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс и при доказване на обстоятелствата по чл. 83д.

(2) Решението трябва да съдържа данните за юридическото лице, произхода, вида и размера на облагата, размера на наложената имуществена санкция.

(3) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 15 дни.

(4) Срещу решението може да се подаде въззивна жалба или протест пред съответния въззивен съд в 14-дневен срок от съобщаване на решението.

(5) Въззивният съд разглежда жалбата по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Решението му е окончателно.

Граждански процесуален кодекс

Чл. 124. (5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Каталог: Files
Files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
Files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
Files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
Files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения

Изтегляне 1.06 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6