Неофициален превод от английски език оиср дирекция за финансови и фирмени въпроси българия: фаза 3
Изтегляне 1.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- (г) Вътрешен контрол, програми за етика и лоялност 85 .
- 8. Данъчни мерки за борба с корупцията (а) Непризнаване на подкупите като разходи за данъчни цели 86.
- (б) Откриване и уведомяване за подозрения за подкупване на чуждо длъжностно лице 91.
- (в) Двустранни данъчни договори 93.
- 9. Международното сътрудничество 95.
- 10. Осведоменост на обществеността и уведомяване за случаите на подкуп на чуждо длъжностно лице (а)
- (б) Информираност относно Конвенцията и престъплението подкуп на чуждо длъжностно лице 102.
84. В рамките на Фаза 2 (Препоръка №3) Работната група препоръча на българската страна „да работи активно с представители на счетоводители, одитори и юристите за провеждане на обучение и информационни дейности, свързани с подкупването на чужди длъжностни лица, за да се създадат максимални възможностите на бизнеса за превенция и противодействие в самата бизнес общност”. Във Фаза 3 беше докладвано, че българските регистрирани одитори задължително преминават обучение от 40 часа годишно. Според представители на одиторите и счетоводителите, интервюирани при посещението, тези годишни обучения не се спират на въпроси, свързани с корупцията. Нещо повече, тези представители не можаха да назоват нито една конкретна правителствена инициатива, свързана с международна или вътрешна корупция. Счетоводни и одиторски фирми провеждат допълнително вътрешно обучение, но само големите фирми включват в тях и въпроси, свързани корупцията, като например подаване на сигнали („вдигане на червен флаг”) и докладване. Работната група е обезпокоена, че българските власти не са предприели мерки за повишаване на осведомеността относно подкупването на чужди длъжностни лица, насочени конкретно към одитори и счетоводители. (г) Вътрешен контрол, програми за етика и лоялност 85. По време на посещението представители на бизнес сектора отбелязаха, че в България само клоновете на чуждестранните многонационални корпорации имат свои програми за вътрешен контрол и лоялност, които включват темата за корупцията. МСП изглежда не са наясно с необходимостта от подобни мерки. Доколкото МСП съставляват 99.5 % от българските фирми, този факт наистина представлява проблем. Представителите па бизнеса не можеха да разберат важността на разработването на свои програми за етика и лоялност. Те отбелязаха също така, че не съществува правителствено звено, което да насърчава такива мерки. Българските власти не предприеха действия за повишаване на осведомеността относно мерките, предложени в „Ръководство за добри практики по вътрешен контрол, етика и лоялност”, съдържащо се в Приложение 2 на Антикорупционната препоръка от 2009 г. По тази причина Препоръка №5 от Фаза 2 не е изцяло изпълнена. Коментар Оценителите считат, че България не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 2 на Конвенцията за борба с подкупите относно ефективността, пропорционалността и разубеждаващата сила на наказанията за фалшиво счетоводство за целите на подкупване на чужди длъжностни лица или за укриване на такива подкупи. Административните санкции по Закона за счетоводството са много малки, а закононарушенията включени в НК осигуряват само ограничено регулиране, насочено към други типове деяния. Затова оценителите препоръчват България да въведе подходящи наказания за престъплението фалшиво счетоводство. Оценителите повтарят Препоръка №3 от Фаза 2, като препоръчват българската страна да увеличи усилията си за провеждане на обучение и повишаване на осведомеността на одитори и счетоводители по въпросите на корупционни случаи с чуждестранни служители. Оценителите са обезпокоени от липсата на подходящи програми за вътрешен контрол, етика и лоялност сред българските фирми, които не са клонове на чуждестранни компании. По тази причина оценителите повтарят Препоръка №5 от Фаза 2, като препоръчват да се предприемат стъпки за окуражаване на фирмите да въведат кодекси на поведение и програми за лоялност. Те препоръчват също така българската страна активно да насърчава изпълнението на мерките от „Ръководство за добри практики по вътрешен контрол, етика и лоялност” в Приложение 2 към Антикорупционната препоръка от 2009 г. и да гарантира ясно разпределение на отговорностите при насърчаването на тези мерки. 8. Данъчни мерки за борба с корупцията (а) Непризнаване на подкупите като разходи за данъчни цели 86. По време на Фаза 2 Работната група отбеляза, че в българския Закон за корпоративното подоходно облагане липсва изрична разпоредба, забраняваща признаването на подкуп на чуждо длъжностно лице за разход за данъчни цели. Препоръчано беше, българската страна да обмисли въвеждането на такава забрана (Препоръка №11). Тогава българските власти обясниха, че установеният принцип на националната правна система не позволява въвеждането на изрична забрана, тъй като се тя се базира на противоположния принцип и предоставя само списък с данъчно признатите разходи. Преди Работната група да проведе дискусии по този доклад през март 2011 г. българските власти дадоха допълнителни пояснения, като посочиха, че Законът за корпоративното подоходно облагане, който е бил в сила до 2006 г., е предвиждал изрично както определянето на данъчно признати разходи, което се прилага само за дарения, така и непризнати разходи. Нов Закон за корпоративното подоходно облагане е приет през 2007 г., а през 2009 г. той е допълнен и изменен. Към списъка с данъчно признати разходи, свързани с дарения новият закон включва и списък с разходи, които не се признават за данъчни цели. Българските власти твърдят обаче, че в закона за данъците не е необходимо да се включат изрично непризнатите разходи за подкупи. В резултат на това, списъкът на непризнатите разходи за данъчни цели не включва подкупите, платени на чужди длъжностни лица. 87. Списъкът с разходи, които не се признават за данъчни цели е даден в чл. 26 на новия Закон за корпоративното подоходно облагане и включва разходи, които не са свързани с търговски дейности, разходи, които не са които не са документално обосновани и разходи, представляват скрито разпределение на печалбата. Според българските власти тази разпоредба се отнася за подкупите, които не се признават за данъчни цели, тъй като те не са свързани с легални търговски дейности и не са документално обосновани, независимо от това дали длъжностното лице е български или чужд гражданин и независимо от размера на подкупа. Освен това българските власти считат, че чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който гласи, че сделки, сключени за целите на отклонение от данъчно облагане и договори, плащания, кредити и заеми, дадени на цени по-ниски от пазарната стойност или за услуги, които не са били предоставени, може да представлява допълнителна гаранция за непризнаване на разходите за подкупване на чужди длъжностни лица за данъчни цели. 88. Работната група е обезпокоена и от възможни злоупотреби с прикриване на подкупи, свързани с прилагането на чл. 31 от Закона за корпоративното подоходно облагане, съдържащ изчерпателен списък дарения, които са данъчно признати разходи, може да бъде нарушен за прикриване на подкупи. Българските власти твърдят, че чл. 31 предоставя достатъчен защитен механизъм срещу възможни злоупотреби, като гласи, че „Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.” Струва ни се обаче, че за данъчните инспектори не е организирано обучение, нито е издадено ръководство за разкриване на такива възможни злоупотреби на практика. 89. Работната група счита, че настоящата разпоредба в Закона за корпоративното подоходно облагане не е достатъчна за покриването на изискванията на Антикорупционната Препоръка от 2009 г. и на Данъчната Препоръка от 2009 г. Липсата на ясна забрана за данъчно признаване на подкупа като разход, заедно с ниското равнище на осведоменост сред данъчната администрация по въпросите на подкупването на чужди длъжностни лица, не действа възпиращо за данъкоплатците и не насърчава данъчните инспектори да разкриват разходи за подкупване на чужди длъжностни лица в обявените отчети???. (плащане на подкупи в заявените разходи…???) Това беше потвърдено и от едно от длъжностните лица по време на посещението, което отбеляза, че съществува презумпцията за законност и няма причина данъчните инспектори да подозират простъпка. 90. Непосредствено преди дискусиите в Работната група по този доклад през март 2011 г. българските власти отбелязаха, че ще преразглеждат Закона за корпоративното подоходно облагане в близко бъдеще и това ще даде възможност за разглежданите на въпросите, будещи безпокойството на Работната група и за въвеждане на изрично включване на подкупването на чужди длъжностни лица в списъка на непризнатите разходи. Те отбелязаха още, че ще разработят обучителни програми и материали за данъчните инспектори, за да повишат тяхната осведоменост по тези въпроси и да насърчат усилията им за разкриване на укрити разходи за подкупване. (б) Откриване и уведомяване за подозрения за подкупване на чуждо длъжностно лице 91. Националната агенция за приходите (НАП) е приела „Вътрешни правила за докладване на подозрения за корупционно поведение на служителите”, които се отнасят до случаите на пасивна корупция сред заетите в данъчната администрация. Въпреки препоръка №11 от Фаза 2, подобни правила не бяха разработени що се отнася до активното корупционно поведение спрямо чужди длъжностни лица. За тези случаи се прилага общата процедура на данъчна проверка: ако декларираните разходи не са удостоверени със съответните документи, данъчните власти трябва да започнат разследване, за да установят освен другото, дали става дума за корупция. Съгласно чл. 34 (2) ДОПК48, ако в хода на производството данъчните инспектори установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството, те са задължени да изпратят материалите на съответния прокурор49. През 2006 г. Министърът на финансите и главният прокурор издадоха „Инструкция за организацията и формите на взаимодействие между министерството на финансите и главна прокуратура”, която задава механизмите за обмен на информация и сътрудничество между НАП и прокуратурата при разследване на данъчни престъпления, измами и корупция, включително предоставяне на експертиза от страна на НАП на досъдебните органи при заявена необходимост. През 2009 г. НАП е изпратила на прокуратурата 921 уведомления за данъчни измами; в 46 случая срещу българските данъчни инспектори са предприети дисциплинарни действия. Въпреки това интервюираните по време на посещението служители не можаха да се сетят за случаи на активна корупция, които да са били докладвани от българските данъчни инспектори. Относно обратната връзка от страна на правоприлагащите органи към НАП, съгласно препоръката на Работната група във Фаза 2 (Препоръка №9), от НАП потвърдиха, че прокуратурата ги информира за случаи, при които предоставената в сигнала информация не е достатъчна за образуване на досъдебно производство, както и за предявените обвинения при инициирано производство. 92. НАП разполага с наръчници за прилагането на данъчните закони, които се актуализират ежегодно и се публикуват на нейния интернет сайт. Наръчниците обръщат внимание на методите за определяне на данъчни задължения, на теми свързани с професионалните рискове, вкл. закононарушенията, в които могат да бъдат въвлечени данъчните инспектори. НАП провежда антикорупционни обучения за своите служители. В периода август 2008 – май 2009 г. НАП е организирала обучителни курсове, посветени на явлението корупция и предотвратяването й, като сред обучаемите са били и служители на ръководни позиции, както и обикновени служители. Никой от българските длъжностни лица не посочи като фокус на наръчниците и обученията на НАП корупционното поведение спрямо чуждестранни служители. В последващите мерки по Фаза 2 българската страна посочи, че от 2005 г. се изпълнява обучителна програма за данъчни проверители, включваща Информационно Ръководство по Антикорупция на ОИСР за Данъчни Инспектори. В отговорите си на въпросника от Фаза 3 обаче, както и по време на посещението, българските власти не успяха да посочат проведено обучение за използването на Ръководството. (в) Двустранни данъчни договори 93. Българските двустранни данъчни договори не включват опционния език на т. 12.3 от Коментарите към чл. 26 от Конвенцията на ОИСР за модел на данъчно споразумение. Във Фаза 3 България заяви, че данъчните й власти анализират възможността за включване на такъв език, но резултатите от анализа не са готови. С оглед насърчаване на обмена на информация между данъчните власти на различни държави, Работната група счита за важно България да включи езика по избор в своите двустранни договори. 94. Преди срещата на Работната група през март 2011 г., на която щеше да бъде дискутиран този доклад, българските власти поясниха, че език, подобен на използвания в т. 12.3 на от Коментарите към чл. 26 от Конвенцията на ОИСР за модел на данъчно споразумение се съдържа в чл.7, ал. 3 на Директива 77/799/ЕИО относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане. Тази разпоредба е въведена в българското законодателство с текста на чл. 143л, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в който се предвижда възможност за използване в наказателното производство на данъчна информация, обменена между държавите членки на ЕС. Коментар Съгласно Антикорупционната препоръка от 2009 г. и Данъчната препоръка от 2009 г. и с цел повишаване на осведомеността и увеличаване разкриването и докладването на подозрения за подкупване на чужди длъжностни лица, оценителите препоръчват, България да изпълни заявеното си намерение и да приеме незабавно конкретна законова разпоредба, забраняваща признаването на подкуп за разход за данъчни цели, вкл. подкуп на чуждо длъжностно лице. България също така следва да преразгледа своя данъчен закон с оглед идентифициране и премахване на потенциалните „вратички” за прикриване на подкуп като данъчно признат разход, каквито биха могли да бъдат даренията. За да се насърчи разкриването на корупционни случаи с чуждестранни служители, българската страна би трябвало да изготви основни насоки и да предостави обучение за данъчните инспектори относно типа разходи, които могат да съставляват подкуп на чуждо длъжностно лице, като използват Информационното Ръководство на ОИСР по Антикорупция за Данъчни Инспектори. 9. Международното сътрудничество 95. Правната взаимопомощ и трансферът на осъдени лица се регулират съответно от Глава 36 на НПК и от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. При липса на сключен договор българската страна може да осъществява правна взаимопомощ и екстрадиция на принципа на реципрочност. Европейската заповед за арест се прилага при екстрадиции между България и страни членки на ЕС. За екстрадиция при случай на подкупване на чуждо длъжностно лице се изисква двойна наказуемост (съществено противозаконно поведение, което се наказва със затвор от 1 година), с изключение на екстрадициите по Европейската заповед за арест. За осъществяване на международна правна взаимопомощ двойна наказуемост не се изисква. България има двустранни споразумения за екстрадиция и правна взаимопомощ с Индия, Южна Корея и САЩ. Тя е страна по Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Втория протокол към Конвенцията, по Конвенцията срещу корупцията на ООН (UNCAC) и Конвенцията срещу международната организирана престъпност на ООН. България каза, че ще предостави данни съгласно тези многостранни договори (и Конвенцията за борба с подкупите) на чуждестранни органи за използване в административни и ненаказателни дела. 96. Българската страна предостави обща статистика по международната правна взаимопомощ. През 2007 г. българската страна е изпратила искане за правна взаимопомощ, свързано със случай на подкупване на чуждестранно длъжностно лице, към държава, която не е страна по Конвенцията за борба с корупцията (повече информация се съдържа по-долу). От 2008 г. България не е изпращала или приемала искания за правна взаимопомощ по такива случаи. За същия период българската страна е изпратила и получила приблизително 35 искания, свързани с други видове корупционни закононарушения (местна корупция, незаконно присвояване, пране на пари, търговия с влияние и др.). В общия случай изпълнението на входящите искания за правна взаимопомощ отнема между четири и шест месеца, а в някои случаи – по-малко от месец. Необходимите сведения от банки и фирми обикновено се получават в рамките на два дни. Изходящите искания за правна взаимопомощ отнемат често много повече време, макар че българската страна не предостави точна статистика по въпроса. Не са изпращани или приемани искания за правна взаимопомощ, в които обект на разследване е юридическо лице. Както беше посочено вече, буди съмнение, дали разпоредбите на НПК относно правната взаимопомощ са приложими при разследванията на юридически лица. 97. Работната група не е в състояние да направи цялостна оценка на практиката на предоставяне на правна взаимопомощ в България. Българската страна заяви, че не е получавала искания за правна взаимопомощ по случаи на подкупване на чужди длъжностни лица и предостави само общи данни за случаите, свързани с други видове закононарушения. Работната група също така не разполага с механизъм, чрез който да получи информация от други държави страни по Конвенцията относно опита им в правната взаимопомощ с България. Това представлява хоризонтален въпрос, който изисква допълнително разглеждане от страна Работната група. 98. От българска страна беше заявено, че основно предизвикателство при случаи на подкупване на чужди длъжностни лица е невъзможността да се получи правна взаимопомощ от държави, които не са страни по Конвенцията.50 Например в случая „Йоцов” се предполага, че обвиняемият е подкупил секретаря на министерството на здравето на Замбия през 2000 г. Замбийското длъжностно лице е осъдено през 2007 г. на пет години лишаване от свобода. България е започнала предварително разследване в 2007 г. и е изпратила искане до Замбия за правна взаимопомощ при липса на сключен договор. Досъдебното производство срещу предполагаемия извършител на корупционното действие продължава и през 2008 г. В очакване на отговора на Замбия делото остава в състояние на неопределеност до смъртта на обвиняемия през юни 2010 г. Друг случай, свързан с Програмата „Петрол срещу храни” на ООН, също е бил прекратен, поради това че България не е получила отговор на искането си за правна взаимопомощ. 99. Трудността при осъществяване и получаване на правна взаимопомощ е предизвикателство за всички страни по Конвенцията, макар че България би могла да помисли за повече инициативност в такива случаи. Докато са изчаквали получаване на правна помощ по случая „Йоцов” българските власти на три пъти са отправили писмени запитвания по дипломатически канали до зимбабвийската страна, за да се осведомят относно отправеното искане. България заяви, че тя „е използвала всички възможни и допустими начини, методи и канали”, за да потърси правна помощ по този случай. Работната група е на мнение, че все пак България вероятно би могла да предприеме и допълнителни ходове като иницииране на директен контакт със замбийски прокурори и полицейски служители и поставяне на въпроса на по-високи дипломатически нива. Друга възможност би било да се проучи, дали информацията не е публично налична в Замбия, например в архив със съдебни дела. Вместо изпращането на искане, което не се базира на договор за правна взаимопомощ, българската страна можеше да изпрати искане по Конвенцията срещу корупцията на ООН (UNCAC), по която и Замбия и България са страни. 100. През 2010 г. България прие законодателство, което да позволява изпълнение на решения за замразяване и отнемане от други страни членки на ЕС.51 Компетентните правоприлагащи органи могат да получават директно искания за замразяване и отнемане от чуждестранни институции, като Централен орган за получаване на исканията е Министерството на правосъдието. Комисията по ЗОИППД е българската служба за възстановяване на имущество, придобито от престъпна дейност. 52Български длъжностни лица заявиха, че тя е получила поне две искания за замразяване на открити в България облаги от престъпления и едно искане за отнемане. Повечето запитвания от чужбина са свързани с облаги от трафик на наркотици, а не с корупция. България също така е формирала екипи за съвместно разследване с други страни от ЕС в общо пет случая, никой от които не е свързан с корупция. Коментар Както и много други държави страни по Конвенцията, България изпитва трудности при получаване на правна помощ в случаи на подкупване на чуждо длъжностно лице. За да може да се справя с трудностите при бъдещи такива случаи, оценителите препоръчват, България да предприеме стъпки за осигуряване на повече инициативност у своите власти при осъществяване на правната взаимопомощ. В допълнение, липсата на механизъм, чрез който Работната група да получи информация от други държави страни по Конвенцията относно опита им в правната взаимопомощ с България, представлява хоризонтален въпрос и изисква допълнително разглеждане от Работната група. 10. Осведоменост на обществеността и уведомяване за случаите на подкуп на чуждо длъжностно лице (а) Национална стратегия за противодействие на корупцията 101. Интегрираната стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност беше приета от Министерския съвет през ноември 2009 г., а изпълнението й е подкрепено от План за действие. Стратегията определя за ключови приоритети борбата с корупцията в България, организираната престъпност и злоупотребата със средства на ЕС, като не се споменават случаите на подкупване на чужди длъжностни лица. Комисията за превенция и противодействие на корупцията (КППК) е консултативен орган, председателстван от заместник-министъра на вътрешните работи и носи изцяло отговорността за координацията на антикорупционната стратегия. До септември 2009 г. Дирекция „Главен инспекторат” на Администрацията на Министерския съвет изпълнява функциите на секретариат на Комисията. Очаква се функциите на секретариат да поеме нов орган – Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Дейността на Центъра се ръководи от Указ от 29 юли 2010 г. на Министерския съвет; Наредбата за Центъра е приета на 24 ноември 2010 г.; по време на изготвянето на този доклад се извършваше необходимата за функционирането на Центъра техническата и логистична подготовка. По време на посещението никоя институция не носеше отговорността за координацията на антикорупционната стратегия, липсваше информация за резултатите от изпълнението на предишните стратегии и напредъка в изпълнението на сега действащата, както и информация, дали е обсъждано включването на подкупването на чужди длъжностни лица в стратегията. (б) Информираност относно Конвенцията и престъплението подкуп на чуждо длъжностно лице 102. Министерството на правосъдието предоставя на своята интернет страница информация за Конвенцията на ОИСР, вкл. текста на Конвенцията, други свързани инструменти и Доклада за България от Фаза 2. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е публикувало на сайта си текста на Конвенцията и Антикорупционната препоръка от 2009 г., но не предоставя информация относно изпълнението на Конвенцията от българска страна или препоръките към България от Фаза 2. Институтът по публична администрация (ИПА) осигурява основно антикорупционно обучение за държавните служители, както и обучения за служители, работещи в сфери с висок корупционен риск, висши държавни служители и такива от инспекторатите към органите за местно самоуправление. През 2006 г. ИПА разработи своя нова обучителна програма, която обаче не включва темата подкуп на чуждо длъжностно лице. ИПА планира да включи темата в своята учебен план за 2010 – 2011 г. Министерството на външните работи (МВнР) е наясно с възможните корупционни рискове, свързани с предоставяне на консулски услуги, организиране на различни доставки за чуждестранните мисии и други възможни злоупотреби от страна на работещите в чужбина служители. МВнР обаче не беше обезпокоено и няма предприети действия за популяризиране на риска от подкупване на чужди служители от граждани на България. Работната група със загриженост констатира липсата на проактивни мерки за повишаване на осведомеността по въпроса за подкупването на чуждо длъжностно лице сред служителите в правителствените агенции, каквито мерки биха допринесли за разкриването и уведомяването, съгласно Препоръка №1 от Фаза 2. Каталог: Files Files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на Files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност Files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти Files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|