Неофициален превод от английски език оиср дирекция за финансови и фирмени въпроси българия: фаза 3
Изтегляне 1.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- А. Въведение 1. Работно посещение
- 3. Случаи на подкупване на чужди длъжностни лица
- В. ПРИЛАГАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ ОТ БЪЛГАРИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА И ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ 2009 г.
- 1. Подкуп на чуждо длъжностно лице.
- (а) Подкупи с нематериални облаги
- (b) Трети облагодетелствани лица
- (с) Действие или бездействие при изпълнение на служебните задължения
- (d) Престъплението неуспешно посредничество
- Защита: дребни плащания за улеснение и действително разкаяние
- 2. Отговорност на юридическите лица
- (а) Юридическите лица са отговорни за наказателни действия
- (b) Стандарт за отговорност
| Неофициален превод от английски език
ОИСР Дирекция за финансови и фирмени въпроси БЪЛГАРИЯ: ФАЗА 3 ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА БОРБА С ПОДКУПВАНЕТО НА ЧУЖДИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ И РЕВИЗИРАНАТА ПРЕПОРЪКА ОТ 2009 г. ЗА БОРБА С ПОДКУПВАНЕТО В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ Този доклад беше одобрен и приет от Работната група по подкупването в международните търговски сделки на 18 март 2011 г. РАБОТНО РЕЗЮМЕ В доклада по Фаза 3 за България Работната група по подкупването на ОИСР прави оценка и дава препоръки за изпълнението и прилагането на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки и свързаните с нея инструменти. Докладът фокусира както върху основни въпроси за цялата Група (хоризонтални въпроси), в частност изпълнението, но разглежда също така и специфични за страната въпроси (вертикални въпроси) във връзка с напредъка, направен след оценката за България по Фаза 2 през 2003 г. или въпроси, свързани например с промени във вътрешното законодателство или институционалната рамка на България. Приоритети на българското правителството са борбата с подкупването на местни длъжностни лица, организираната престъпност и измамите с европейските фондове. Това накара България да реформира съдебната власт, правоохранителната система и много от своите закони. България даде обаче много по-малък приоритет на подкупването на чужди длъжностни лица. Работната група отбелязва със загриженост, че в България съществува обща неосведоменост за риска от подкупването на чужди длъжностни лица. В резултат на това много малък приоритет се дава на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на това престъпление. Поради това Работната група препоръчва България да повиши информираността за риска и отговорността за подкупване на чужди длъжностни лица в съответните държавни институции и частния сектор. България трябва да предостави необходимите средства и обучение на съдиите, прокурорите и следователите по разследването и наказателното преследване на юридическите лица и сложните финансови дела. Тя трябва да гарантира също така, че такива разследвания се водят винаги когато е необходимо. Освен това, България трябва да обърне внимание на някои недостатъци в своите закони. Работната група препоръчва България да усъвършенства състава на това престъпление и съществено да измени сега действащия закон относно отговорността на юридическите лица, за да се отстранят много законодателни недостатъци. Правната рамка за отнемането трябва да бъде осъвременена и изменена, за да отстрани някои недостатъци. Също така, България не забранява изрично данъчните облекчения при подкупи, въпреки препоръката в Доклада по Фаза 2. Работната група приветства поемането на ангажимент от страна на България да отстрани този недостатък. Докладът отбелязва също със задоволство, че България има една осъдителна присъда за подкупване на чуждестранно лице и е предприела разследване по втори случай. След законодателна промяна, направена наскоро, резултатите от подслушване се допускат директно като доказателство в съдебния процес. През 2007 г. влезе в сила конституционно изменение и намали имунитета, като така беше изпълнена препоръката на Работната група във Фаза 2. Докладът и неговите препоръки отразяват констатациите на експертите от Чили и Полша и са приети от Работната група на ОИСР по подкупите. В срок от една година след одобряването на доклада на групата България ще направи последващ устен доклад за изпълнението на някои препоръки. Освен това в срок от две години тя ще представи писмен доклад. Докладът е изготвен въз основа на законите, наредбите и други материали, предоставени от България и информацията, получена от екипа за оценка по време на своето тридневно посещение в София от 26 до 28 октомври 2010 г., когато екипът се срещна с представители на българската държавна администрация, съдебната власт, частния сектор и гражданското общество. А. Въведение 1. Работно посещение 1. Екип на Работната група на ОИСР по подкупването в международните търговски сделки (Работната група) посети София от 26 до 28 октомври 2010 г. като част от Фаза 3 на партньорската оценка на изпълнението на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки (Конвенцията), Препоръката от 2009 г. за по-нататъшна борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки (Препоръката от 2009 г. за борба с подкупването) и Препоръката от 2009 г. на Съвета относно данъчните мерки за по-нататъшна борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки (Данъчните препоръки от 2009 г.). Целта на посещението беше оценка на прилагането и изпълнението на тези инструменти от България. 2. Членове на екипа за оценка бяха водещи оценители от Чили и Полша, както и членове на Секретариата на ОИСР.1 Преди посещението България изпрати отговори на Въпросника по Фаза 3 и на допълнителни въпроси. Тя предостави също така преводи на съответното законодателство, документи и съдебна практика. По време на посещението екипът за оценка се срещна с представители на публичния и частния сектор и на гражданското общество на България.2 В работата на екипа по оценката при посещението участие взеха много български длъжностни лица. Екипът за оценка отбеляза обаче отсъствието на поканените членове на парламента. Екипът благодари за времето, което българският заместник министър на правосъдието отдели за среща с оценителите. Той изразява благодарността си за съдействието, оказано му от българска страна по време на оценката и отбелязва, че български длъжностни лица не присъстваха на срещите с представителите на бизнес сектора, гражданското общество, адвокатите и академичните среди.3 Екипът за оценка благодари на всички участници в работата при посещението за сътрудничеството и откровеността по време на разговорите. 2. Описание на доклада 3. Структура на доклада: В Част В се разглеждат усилията на България за прилагането и изпълнението на Конвенцията и Препоръките от 2009 г. във връзка с (хоризонталните) въпроси на Работната група, отнасящи до всички в Групата, за оценка във Фаза 3, като специално внимание се обръща на работата по изпълнението и резултатите, както и конкретните (вертикални) проблеми на страната, произтичащи от напредъка на България по отстраняване на слабостите, посочени във Фаза 2 или въпросите, произтичащи от промените в националното законодателство или институционалната рамка на България; а в Част С са дадени Препоръките на Работната група и последващите мерки, които следва да бъдат предприети по проблемите. 3. Случаи на подкупване на чужди длъжностни лица 4. България представлява малка, но сравнително открита икономика. По БВП тя се нарежда на 34-то място сред членовете на Работната група.4 Частта на експорта на стоки и услуги е около 60% от БВП на България, което е високо за членовете на ОИСР, но е типично за икономиките в преход.5 Малките и средни предприятия (МСП) представляват 99.5% от всички български предприятия и техният принос е около 30% от БВП. Счита се, че само 5% от МСП са ориентирани към чужди пазари.6 Основните стоки за износ включват дрехи и обувки (13.4%), метали (11.2%), нефтени продукти (11.1%), желязо и стомана (7%) и машини и съоръжения (4.7%).7 Страни, към които основно се извършва износ по значимост са Германия, Турция, Гърция, Италия и Румъния, следвани от Сърбия, Франция, Русия, Белгия и Испания.8 България не е член на ОИСР. 5. България притежава ограничен опит в разследването или наказателното преследване на подкупването на чужди длъжностни лица. Тя съобщава за шест разследвания на подкупване на чужди длъжностни лица, четири от които са били прекратени в начална фаза поради липса на данни или по други причини. В два от случаите производството е напреднало или приключено:9
6. Във връзка със случаите Работната група отбелязва, че българските длъжностни лица, частният сектор и гражданското общество не считат подкупването на чужди длъжностни лица за високо рискова област за българския бизнес. В резултат на това правителството и правоохранителните органи обръщат малко внимание на рисковете от подкупването на чужди служители. Не се отделят специални средства за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на случаите на подкупване на чужди длъжностни лица. Това положение може да се дължи на ниската степен на участие на българските компании на чуждестранни пазари и на по-големия приоритет, който се дава на борбата с местните подкупи, организираната престъпност и измамите със средства на ЕС,10 тъй като всички те са широко разпространени престъпления. Наскоро правителството предприе някои законодателни и институционални мерки за повишаване на ефективността на разследването; подготвят се и допълнителни мерки. Въпреки че тези усилия са насочени към вътрешната корупция, те биха могли да засилят общия капацитет за прилагане на анти-корупционните закони и ако се окажат успешни, те биха могли да подобрят също така и капацитета на България за борба с подкупването в международен мащаб. В. ПРИЛАГАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ ОТ БЪЛГАРИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА И ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ 2009 г. 7. В тази част на доклада се разглежда подходът на България към ключовите напречни въпроси за цялата Група, посочени от Работната група за оценката на всички Страни във Фаза 3. В зависимост от случая се разглеждат също и вертикални (конкретно за страната) въпроси, във връзка с напредъка на България за преодоляване на слабостите, посочени във Фаза 2 или въпроси, произтичащи от измененията в националното законодателство или институционалната рамка на България. 1. Подкуп на чуждо длъжностно лице. 8. Престъплението подкуп на чуждестранно длъжностно лице е предмет на чл. 304 от българския Наказателен кодекс. То не е изменяно от оценката, извършена по Фаза 2, но удовлетворява в голяма степен изискванията на Конвенцията за борба с подкупването, с някои изключения. Този доклад за Фаза 3 ще разгледа въпросите, които са останали висящи или не са били разгледани в оценката по Фаза 2, както и някои последни разработки. (а) Подкупи с нематериални облаги 9. По принцип престъплението подкупване на чуждестранно длъжностно лице в България включва подкупите както с материални, така и с нематериални облаги. По време на оценката по Фаза 1 подкупването на чуждо длъжностно лице съгласно Наказателния кодекс включваше изрично подкупването с „дар или всяка друга материална облага”. Това накара Работната група да изрази загриженост от това, че престъплението не покрива подкупите с нематериални облаги. В отговор на това през 2002 г. България направи изменение на определението за престъплението подкуп, в което включи „дар или всякакъв друг вид облага”. Работната група приветства това и в Доклада си по Фаза 2 през 2003 г. (стр. 28-29) заяви, че този въпрос вече е решен. 10. Въпреки тази законодателна промяна, съществуват някои доказателства, че на практика престъплението подкуп съгласно българския Наказателен кодекс се отнася само за случаите, когато има подкуп с материален характер и когато има „стойност” на легалния пазар. Според неотдавнашен доклад, такова е становището, застъпвано от някои представители на българския Върховен съд и Върховната касационна прокуратура.11 По време на оценката по Фаза 3, едно българско длъжностно лице призна, че някои практикуващи юристи продължават да считат, че Наказателният кодекс забранява само материалния подкуп. Двама представители на академичните среди изразиха мнение, че разпоредбата на Наказателния кодекс за престъплението подкуп е задоволителна, но на практика би било трудно да се докаже подкуп с нематериални облаги. 11. Тези проблеми показват необходимостта от по-добро обучение и повишаване на информираността. Предишната формулировка за престъплението подкупване, която се отнасяше само за материални ползи е била в сила повече от 30 години, докато не беше променена през 2002 г. Според едно българско длъжностно лице по-трудно е било да се промени виждането на по-дълго практикуващите юристи. Новоназначените съдии и прокурори се подлагат на изпити, с които се проверяват познанията им по сега действащото право. По-старите практикуващи юристи обаче може би не са били информирани по подходящ начин за разширяването на понятието за престъплението подкупване с нематериална изгода, направено през 2002 г. (b) Трети облагодетелствани лица 12. За разлика от чл. 1 (1) на Конвенцията за борба с подкупването, съгласно българското право престъплението подкупване не включва изрично облага, дадена на чуждо длъжностно лице за трета страна. Докладът за Фаза 2 (стр. 29-30 и 43) счете това за „област на несигурност” и отбеляза въпроса за проследяване. 13. Един въпрос, който Докладът по Фаза 2 не разреши беше, че съгласно българското право престъплението пасивно (а не активно) подкупване на национални и чужди лица се отнася изрично за трети облагодетелствани лица. В чл. 303 на Наказателния кодекс се казва, че длъжностно лице се наказва за пасивен подкуп „когато с негово съгласие дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.” Решението на законодателя да включи в тази разпоредба „другиму” вероятно предполага, че при липса на тези думи престъплението пасивен подкуп не би включило трети облагодетелствани лица. Това навежда на мисълта също така, че щом като такова определение липсва в чл. 304, престъплението активен подкуп не включва трети облагодетелствани лица. 14. В отговор на този аргумент българските власти цитират „огледалната теория”. По тяхно мнение престъплението активен подкуп представлява огледален образ на престъплението пасивен подкуп. Така изричното посочване на трети облагодетелствани лица при престъплението пасивен подкуп би означавало еднакво и подразбиращо се посочване при престъплението активен подкуп. Последната съдебна практика в подкрепа на тази позиция датира от преди 34 години.12 На практика обаче прилагането на „огледалната теория” може да бъде съмнително. При посещението се оказа, че един от съдиите не е чувал за такава теория. Друг би предпочел Наказателният кодекс да бъде изменен така, че в разпоредбата на чл. 303 към активния подкуп да се включат и третите облагодетелствани лица. Освен това престъплението подкуп в частния сектор на България включва изрично третите облагодетелствани лица както за активния, така и за пасивния подкуп в частния сектор (чл. 225в(3), НК). България обяснява, че когато през 2002 г. тази нова разпоредба е била приета, „от техническа гледна точка по-удобно” е било да се включат изрично и третите облагодетелствани лица както за активния, така и за пасивния подкуп в частния сектор. Но мнението на Работната група е, че ако огледалната теория беше добре установена, тогава това посочване на трети страни не би било необходимо.13 (с) Действие или бездействие при изпълнение на служебните задължения 15. Конвенцията за борба с подкупите изисква включване на даването, предлагането или обещаването на подкуп, „така че длъжностното лице да извърши или да не извърши действие във връзка с изпълнението на служебните му задължения”. Това изречение „включва всяко използване на положението на длъжностното лице, независимо от това дали влиза в или е извън разрешената компетентност на служителя.” Пример за това е когато изпълнител от една компания дава подкуп на висше длъжностно лице от правителството с цел то да използва служебното си положение – като действа извън неговата компетентност – за да накара друго длъжностно лице да възложи договор на тази компания.14 16. Престъплението подкупване на чуждо длъжностно лице съгласно българското право като че ли не отговаря на това изискване на Конвенцията. Чл. 304(1) се отнася само до подкупване на длъжностно лице, „за да извърши или да не извърши действие в рамките на неговите служебни задължения или загдето е извършило или не е извършило такова действие”. Ако длъжностното лице е нарушило служебните си задължения се налага максимално наказание (чл. 304(2)). Очевидно престъплението подкупване на чуждо длъжностно лице съгласно българското законодателство не включва подкупено лице, което не нарушава служебните си задължения, но въпреки това действа извън неговата разрешена компетентност. (d) Престъплението неуспешно посредничество 17. Ако посредник убеди длъжностно лице да приеме подкуп и улесни предеването на подкупа може да се приложи един от двата състава за посредничество.15 Ако посредничеството е “успешно”, т.е. посредникът действително предаде, предложи или обещае подкупа на чуждо длъжностно лице, тогава посредникът е виновен като съучастник в подкупването на чуждо длъжностно лице. Съучастниците се наказват със същото максимално наказания както основното лице, „като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие”(чл. 20-21, НК). Ако посредничеството е „неуспешно”, т.е. посредникът не предаде, предложи или обещае подкупа на чуждо длъжностно лице по причини, извън неговия(нейния контрол, тогава посредникът е виновен за отделно престъпление за неуспешно посредничество съгласно чл. 305а и се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до 5 000 лв. (приблизително 2 600 евро). Така чл. 305а се отнася за ситуация, която попада извън чл. 1 на Конвенцията, тъй като подкуп не е предложен, даден или обещан на длъжностно лице. Защита: дребни плащания за улеснение и действително разкаяние 18. В българското законодателство не се предвижда защита за дребни плащания за улеснение; плащанията за подкуп независимо на каква стойност са, се считат за престъпление. България казва, че по Наказателния кодекс престъплението подкупване на национално и международно равнище се отнася за подкупи дори на много ниска стойност (напр. 5 евро или по-малко). България представи също така съдебна практика, съгласно която лица са били осъдени за подкупи на ниска стойност. 19. Чл. 306 предвижда защита при изнудване/действително разкаяние. Не се наказва лице, което е било изнудено от длъжностното лице и ако незабавно и доброволно е съобщило на властта. Във Фаза 2 България каза, че тази защита не се отнася за случаите на подкуп на чуждо длъжностно лице, тъй като защитата се отнася само за изнудване от „длъжностно лице”, а не от „чуждо длъжностно лице”. В Фаза 3 българските прокурори и един съдия от Върховния съд подкрепиха това мнение. Коментар Престъплението подкупване на чуждестранно длъжностно лице съгласно българското право отговаря до голяма степен на Конвенцията за борба с подкупването, с две изключения. Първо, престъплението като че ли не се отнася за всички случаи на подкупване, с цел длъжностно лице да действа извън неговата разрешена компетентност. Второ, престъплението не се отнася изрично до подкупи, дадени за трети облагодетелствани лица. Оценителите отбелязват, че България има намерение да направи промени в Наказателния кодекс в близко бъдеще. Затова те препоръчват България да използва тази възможност да направи изменения във връзка с престъплението подкупване на чуждо длъжностно лице, с които изрично да включи тези две положения. Освен това те препоръчват България да организира обучение на практикуващите юристи и да повиши тяхната информираност по въпроса за подкупите с нематериален характер. 2. Отговорност на юридическите лица 20. За да отговори на загрижеността, изказана от Работната група, през 2005 г. след оценката по Фаза 2, България предвиди отговорност на юридическите лица за подкупване на чужди длъжностни лица, като въведе в действие чл. 83а-83е на Закона за административните нарушения и наказания. С въвеждането на тези разпоредби се създаде административна, а не наказателна отговорност на юридическите лица за подкупване и други престъпления. Установеният в резултат на това режим съответства на основния български правен принцип, че наказателната отговорност трябва да бъде персонална. Работната група не е извършила оценка на Фаза 1bis на новите разпоредби след тяхното влизане в сила. Така че тази оценка по Фаза 3 представлява първа възможност за Групата да проучи задълбочено разпоредбите и тяхното практическо приложение. (а) Юридическите лица са отговорни за наказателни действия 21. Съгласно ЗАНН административна отговорност може да се търси от всякакъв вид „юридическо лице” (чл. 83а). Според мнението на български представители на академичните среди, представено след посещението, този термин включва всяко юридическо лице, създадено по устав и включва юридическите лица с нестопанска цел, политическите партии, търговските дружества, министерствата, държавните агенции, изпълнителните агенции и държавните комисии. България каза, че отговорност може да бъде потърсена от предприятия, партньорства и съвместни предприятия, притежавани или контролирани 16 от държавата. Освен това тя уверява, че ЗАНН се отнася и за някои предприятия със статут на юридическо лице, като например партньорства и съвместни предприятия. Чл. 83а(5) на ЗАНН изключва изрично държавата, държавните органи (например министерствата и държавните агенции), органите на местното самоуправление и международните организации от налагането на „имуществени санкции” (по-специално глоби) съгласно ЗАНН. (b) Стандарт за отговорност
22. Съгласно чл. 83а(1) и (2), юридическо лице може да бъде отговорно в случаите когато е извършено подкупване на чуждо длъжностно лице от:
23. Българските власти потвърждават, че юридическите лица са отговорни по ЗАНН, ако посредник (напр. представител, работник или служител на второ юридическо лице) извърши подкуп на чуждо длъжностно лице и първото юридическо лице има облага от подкупа. В този случай лицето от първото юридическо лице вероятно е било подстрекател или е подпомогнало представителя, работника или длъжностното лице на второто юридическо лице (чл. 83а)2).
24. Юридическо лице може да бъде отговорно само ако се е обогатило или е можело да се обогати от подкупването на чуждестранно длъжностно лице, извършено от едно от посочените по-горе лица (чл. 83а(1) ЗАНН). Българските власти потвърждават, че не е необходимо юридическото лице да е получило в действителност някаква облага. Според България, отговорност може да възникне ако длъжностното лице е отказало подкупа и/или не е сторило нищо в полза на компанията. Каталог: Files Files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на Files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност Files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти Files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|