Нещо като любов
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Julie-James - Svatbena ludost - 11531-b, Колийн Хувър - Лейла (1)
| Кажи, че не искаш да си тръгнеш. Ник дълго я гледа. — Не, мисля, че не. Настъпи тишина. — Смятам, че предвид всичко, сега ще е най-добре да тръгваш. — Джордан се насили да го погледне в очите, а после трябваше да отмести очи, преди да я е разгадал. Той кимна. — Да, и аз така мисля. Ник тръгна към вратата, после спря. — Да ти се обадя ли във вторник да ти кажа как вървят нещата с Екхарт? — Разбира се. Джордан го последва и го загледа как взема багажа си. Образът му, как излиза от къщата й с куфар в ръка, щеше да се отпечата в съзнанието й за дълго време. Но засега държеше главата си изправена. Само трябваше да се държи, докато излезе. Ник сложи ръка на дръжката и когато се обърна да я погледне за последно, гневът в очите му я изненада. — Е, Роудс, благодаря за уикенда — каза той със стиснати зъби. — Ще ти изпратя чек за моята половина от сметката. Кой знае, може даже да го мина като служебен разход. Това вече беше плесница в лицето и Джордан не разбираше. Защо й беше ядосан? — Това е доста нелюбезно. Не е нужно да се държиш като задник. Той я погледна невярващо. — Аз ли съм задникът? — Има ли нещо, което пропускам? Защото единственото, което казах беше… — Не си прави труда, чух те още първия път — каза Ник и рязко отвори вратата. — Чух всяка твоя дума. 230 Той изхвърча и затръшна вратата след себе си. Джордан стоеше в хола и гледаше вратата с объркване. Нямаше представа какво беше всичко това. 231 30 Когато Кайл посрещна Джордан в просторния си апартамент, в коридора се появи мъж облечен в черен смокинг и я поздрави. — Добър вечер, госпожице Роудс. — Протегна ръка той. — Може ли да взема палтото ви? — Разбира се. Благодаря. — Джордан подаде дрехата си и погледна брат си кисело, когато мъжът се оттегли. — Наел си иконом? — Беше толкова в негов стил. Той метна ръка през врата й, наполовина прегърнал я, наполовина влачейки я към гостната. — Не, татко доведе сервитьор за вечерята. Надявам се, че си в настроение за суши, защото е подкупил главния готвач на „Джапоне“ да готви за нас. Всъщност не беше в настроение за суши. Нито за каквато и да е вечеря. През последните двайсет и четири часа единственото, за което можеше да мисли, беше Ник. И мисленето беше единственото й занятие, тъй като той не беше върнал никое от обажданията й. Беше звъняла на мобилния му три пъти и му беше оставила съобщения. Нито думичка нямаше в отговор. Предвид начина, по който изхвърча от къщата й в неделя вечерта, беше очевидно, че има някакво недоразумение. Беше ясно, че трябва да поработят върху уменията си за общуване. Въпрос, който смяташе да обсъди с него веднага щом й се обади. Засега обаче трябваше да се заеме със семейството си. Това беше празничната вечеря на брат й и първият път, когато тримата щяха да се съберат след излизането му от затвора и болницата. — Изглежда татко се е развихрил — каза тя на Кайл. Грей ги чакаше в гостната с чаша скоч в ръка. Той разпери ръце благородно. — Какво да кажа? Колко, често баща празнува пускането на сина си от затвора? — Живите му сини очи се присвиха и той погледна към Кайл. — Най-добре да кажеш „само веднъж“. 232 Кайл невинно вдигна ръце. — Само веднъж. Обещавам. Заеха местата си около масата, на която бяха наредени кристални чаши и порцелан. — Тъй като това си е вид празненство, добре че и аз донесох нещо. — Джордан подаде торба с логото на магазина си на Кайл. — Предполагам, че от доста време не си пил прилично вино. Затова мислих дълго и задълбочено за идеалната бутилка за теб. Кайл изглеждаше трогнат. — Ау, Джордо, не трябваше. Но с радост ще я изпия въпреки това. — Той извади бутилката и погледна етикета. Стрелна я с поглед. — Много смешно. Грей се наведе напред. — Какво е? Кайл остави бутилката на масата, за да му покаже етикета. — „Орин Суифт“. „Затворникът“. Баща му се изсмя и Джордан се усмихна невинно. — Всъщност е едно от любимите ми. Докато сервитьорът им поднасяше сашими и якитори, Джордан и баща й слушаха Кайл да разказва за Изправителния център. Говореше предимно за това как все още не може да повярва, че е навън. — Такъв срам, че не успях да се сбогувам със съквартирантите си — каза той саркастично. — Всъщност Пучалски беше единственият, когото харесвах. Още не мога да разбера какво го прихвана. Докато Джордан използваше клечките да вземе парче „хамачи“, тя реши, че е най-добре да отвлече вниманието на брат си от тази тема възможно най-бързо. — Изглежда нещо му е станало на момента. — Но защо ще носи вилица в обувката си — разсъждаваше Кайл. — Това ме кара да мисля, че е планирал нападението, което не е логично. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|