Нещо като любов

233
— А кой мислеше, че ще направиш това, което направи?
— Беше „Туитър“ — промърмори на себе си Кайл.
— Май трябва да сменим темата — пред ложи Джордан,
усещайки, че разговорът може да тръгне на зле.
— Добре, да поговорим за теб тогава — каза Грей. — Така и не те попитах, как мина партито на Ксандър?
Стъпиха върху мина.
— Мина добре. Почти както обикновено. — С изключение на шпионажа. Тя стрелна Кайл с поглед, нуждаеше се от помощ.
Смени темата. Бързо.
Той я гледаше неразбиращо.
Защо?
Тя го погледна свирепо.
Просто го направи.
Той направи физиономия.
Добре, добре.
— Като говорим за вино, Джордо, как мина пътуването ти в
Напа?
Страхотно. Остави на гениалния си брат да избере другата
тема, която искаше да избегне.
— Ходих в онази нова винарна, за която ти казах. Тази седмица,
трябва да сключим сделка и моят магазин ще бъде първият, който ще внесе виното им в Чикаго.
Тонът на Грей беше непринуден.
— Води ли с теб високия, мургав и сериозен?
Джордан остави пръчиците и погледна към баща си. Той се усмихна нахално, докато отпиваше от виното си.
— И ти ли си чел „Чуто и Видяно“? — попита тя.
Грей се изсмя.
— Разбира се, че не. Имам хора, които четат рубриката вместо мен. През повечето време това е единственият начин, по който разбирам какво се случва с вас двамата. И не избягвай въпроса.
Разкажи ни за новия си, с когото излизаш. Странно ми е, че не го споменаваш — Той я погледна изпитателно.
Джордан пое дълбоко въздух и внезапно се почувства много уморена от лъжите и игрите на тайни агенти. Освен това в даден момент трябваше да се изправи пред истината.

234
— Е, татко, не зная дали трябва да се тревожиш за високия,
мургав и сериозен. В момента не ми говори.
Лицето на Кайл помръкна.
— Този висок, мургав и сериозен ми прилича на идиот.
Грей кимна с неодобрително изражение.
— Съгласен съм. Заслужаваш повече от идиот, хлапе.
— Благодаря, но нещата не са чак толкова прости. Работата му поставя известни… предизвикателства.
Това определено не трябваше да го казва.
— Защо? Какво работи? — веднага попита баща й.
Джордан се запъна. Може би малко се изхвърли с обещанието, че повече няма да лъже. Тя отново погледна към Кайл отчаяно.
Направи нещо. Пак.
Кайл кимна Ще поема нещата. Той се разположи в стола си и протегна сплетените си ръце, като размърда пръсти.
— На кого му пука какво работи този идиот? Прати ми имейла му, Джордо, ще се погрижа. Мога да му опустоша живота за по-малко от две минути.
С дяволита усмивка той се престори, че пише на клавиатура.
Баща им беше готов да избухне.
— О, я не си прави такива шеги — каза той на Кайл. — Само
Джордан и аз може да се майтапим. На свобода си от четири дни и сериозно се надявам да си си научил урока, млади човече…
Лекцията на баща им продължи и Джордан благодарно се усмихна на брат си.
Кайл намигна в отговор. Няма проблем.
Но трябваше да разбере, че не се е откачила напълно от куката.
— Искаш ли да ми кажеш защо беше цялата работа? — попита
Кайл веднага щом баща им си тръгна.
Джордан въздъхна.
— Не знам откъде да започна — нещо я глождеше цяла вечер.
Да, беше бясна на Ник, че не й се обади, но беше започнала да се чуди дали пък и тя не носеше някаква отговорност за кавгата им.
Разсеяно заигра със столчето на чашата.
— Мислиш ли, че не сме… достатъчно открити? — попита тя
Кайл. — Относно изразяването на чувствата си, искам да кажа. Мисля,
че понякога сме доста саркастични.

235
За негова чест той нито се разсмя, нито се подигра на въпроса.
— Мама изразяваше чувствата си. Когато умря, мисля, че и тримата придобихме този навик. — Той се усмихна в този рядък момент на откровеничене помежду им. — Но мисля, че се справяме добре.
Джордан също се усмихна. И тя мислеше, че семейството й се справя добре. С изключение на федералния затвор.
— А по отношение на другите?
Кайл сви рамене.
— Изключих „Туитър“, след като открих, че приятелката ми изневерява. Това е доста силно изразяване на чувствата.
— Можеше просто да й кажеш колко наранен се чувстваш —
каза нежно Джордан.
Кайл замълча в отговор на коментара й. Бяха говорили много за инцидента с „Туитър“, но не и за чувствата, които бяха довели до него.
Беше усетила, че брат й не иска да признае пред себе си, че има подобни чувства.
— Да кажеш на някого как се чувстваш може да е рисковано,
Джордо — каза той накрая. — След като думите са изречени няма връщане назад.
И тя мислеше така. Но ако алтернативата на това да събере кураж и да изложи чувствата си беше да стане известен интернет терорист,
вероятно нямаше нищо да й стане, ако бъде откровена с Ник. Да, той можеше да улесни нещата, ако не се държеше като упорит глупак, но още от вечерта, в която се запознаха, нищо, свързано с Ник, не беше лесно. Това беше едно от нещата, които харесваше в него. През осемдесет и два процента от времето. Тя пое дълбоко дъх, готова да започне да бъде честна пред себе си.
— Кайл… мисля, че се издъних — Тя вдигна ръка, за да смекчи казаното. — Отчасти. Голяма част от вината е на високия, мургав и сериозен. Поне половината. Може би две трети. Разбира се, точно сега вероятно се цупи, смятайки, че аз съм виновната. Което е малко дразнещо. Влязъл ми е под кожата като кърлеж или треска, или трън,
или… — тя погледна към брат си за помощ — Какво друго ти влиза под кожата?
— Краста? — предположи той.
— Краста? Това ли успя да измислиш?

236
Кайл я зяпна, сякаш губеше нишката.
— Нямам представа за какво говориш, Джордо. Но ще ти кажа следното. Ако мислиш, че си се издънила, има един въпрос, който трябва да си зададеш — същия, който ми зададе преди пет месеца —
можеш ли да оправиш нещата?
Джордан въздъхна.
— Старая се.
Погледът на брат й беше непоколебим.
— Постарай се повече.
Тя го погледна враждебно.
— Добре.
След миг, кимна в съгласие.
— Добре.

237
31
Джордан имаше готовност да отвори „Дивайн Селърс“ точно в десет. Ник все още не й се беше обадил, но нямаше проблем. Тя беше накъсана, презаредена и нямаше значение, че той не й вдигаше. Беше решила да отиде до измисления му офис, за да му каже лично как се чувства. Надяваше се, че ще има съответна индикация, че и той има подобни чувства, но в момента не можеше да мисли за това. Това беше нова територия за нея — сантименталното нещо с изразяването — и ако се замислеше прекалено, можеше да прояви малодушие и да се оттегли към саркастичното си, самозащитно поведение. А ето докъде я беше довело то.
Знаеше от последния им разговор, че Ксандър ще се среща с
Трилани тази сутрин, и предполагаше, че Ник ще бъде зает до късно през деня. За да ангажира вниманието си дотогава, тя се нахвърли на задачите по отварянето на магазина. Когато приключи с всичко до
10:22, тя се огледа за нещо друго, с което да се захване. Чудеше се дали да подреди вината в магазина по азбучен ред според вида и географския им произход, когато се чу звънчето на вратата.
Слава Богу, клиент. Джордан се обърна и се усмихна, преди да разбере какво става.
В магазина й влезе Ксандър Екхарт.
Тя бързо скри изненадата си. Очевидно Ксандър и Трилани бяха пренасрочили срещата си, но тъй като не беше говорила с Ник от неделя, не беше в течение на нещата.
Джордан пристъпи към стандартния си метод за справяне с неясни ситуации — държеше се естествено. Или поне се опита.
— Ксандър. Радвам се да те видя отново. Минаха няколко седмици.
— От нощта на партито ми. — Предвид ниската температура навън, не беше изненадващо, че носи тъмно палто и черни кожени ръкавици.

238
— Как си? — Джордан се надяваше да не звучи толкова притеснена, колкото беше. Не смяташе, че ще види Ксандър отново преди… ами всъщност… изобщо някога. Вероятно това си беше самозалъгване от нейна страна — той все пак беше редовен клиент в магазина й.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: