Нещо като любов

239
Ник крачеше из измисления си офис и чакаше телефона да звънне. Беше казал на Хъксли да му се обади веднага щом Трилани пристигне в „Бордо“, но нямаше никаква вест. Докато крачеше, се опитваше да не мисли за Джордан.
Като мъж, той знаеше, че не трябва да си признава подобни неща, но караницата с нея го беше изкарала извън релси. В рамките на няколко дена беше побеснял, когато я видя да говори с онзи тъпак,
беше се обадил на всеки, който му дължи услуга, за да изкара брат й от затвора, бяха прекарали главозамайващ уикенд и то не къде да е, а в страната на виното, даже се беше замислил дали да не смени работата си заради нея, а после се скараха и той изхвърча от дома й с усещането, че е бил използван за секс.
Беше ясно, че не е на себе си тези дни. А единственият път,
който той знаеше да се върне към себе си, беше да отреже проблема.
Да избута напълно Джордан от живота си. Това го караше да побеснее още повече.
Някак си беше успяла да му влезе под кожата и да прецака всичките му планове. Беше абсолютно доволен от живота си, преди да се появи тя с виното си и дързостта си, с искрящите си сини очи и чувството си за хумор. Би се присмял на себе си, че е такъв кретен…
само дето не се беше усмихвал, откакто напусна къщата й в неделя.
Всичко се беше случило прекалено бързо. Винаги беше предполагал, че един ден ще му писне от работата под прикритие и че полека ще се отърси от ергенството. Но това — това диво, взривяващо сърцето и въодушевяващо чувство като спускане с влакче между него и
Джордан — беше откачено. Ето какво обаче го побъркваше най-много
— ако беше от онези сантиментални типове, би казал, че чувствата,
които изписва към Джордан доста приличат на нещо като любов, а той,
Ник Маккол, не обичаше да обича. Или по дяволите, може би обичаше.
Все още крачейки из офиса, той изрече цяла купчина бруклински ругатни, за повечето от които предполагаше, че средно чувствителният тип даже не знае значението им.
Според него имаше два варианта. План А да продължи да избягва Джордан и да види дали това взривяващо сърцето чувство ще изчезне толкова бързо, колкото се е появило. Спомни си нещо, което веднъж беше дочул на едно семейно парти — братовчедка му Мария бърбореше за проблемите с приятеля си и каза, че била чела в

240
„Космополитън“, че на човек му трябва половината от времетраенето на връзката, за да превъзмогне раздялата.
Това не звучи зле, помисли си Ник. Ако броеше времето, през което с Джордан бяха заедно като двойка, това правеха само три дни.
Според „Космо“ щяха да му трябват трийсет и шест часа да я забрави.
Погледна часовника си. По дяволите. Според изчисленията му трябваше да я е забравил преди три часа и двайсет и пет минути. Това не беше добър знак.
Което го доведе до план Б: майната му на „Космо“, трябваше да приеме факта, че това взривяващо сърцето чувство никога няма да изчезне. План Б имаше една добра страна — трябваше да отиде в магазина на Джордан и да й каже колко е бесен, че му е объркала всички планове. Не беше сигурен после накъде щеше да тръгне разговорът, но поне беше измислил нещо. Можеше да зареже приказките и да я целува докато тя осъзнае колко скучен би бил животът й, ако излиза със смотаняци с шалчета. Това вече беше план.
Мобилният на Ник иззвъня и той го погледна. Хъксли. Време беше. Но новината беше неочаквана.
— Изглежда Екхарт пропусна поредната среща — каза Хъксли.
— Още ли е болен?
— Нямам представа. Няма никаква комуникация от офиса му цяла сутрин.
Това не се хареса на Ник. Екхарт беше много тих през изминалите няколко дена. Тъй като бяха решили, че е болен от стомашен грип, това не ги разтревожи веднага, но онези, които работеха с Роберто Мартино, нямаха навик да връзват тенекии на хората му.
— Не ми харесва, че мълчи.
— Мислиш ли, че ни е разкрил? — попита Хъксли.
Ник изруга тихо. Не знаеше как е възможно, или какво изведнъж е прищракало на Екхарт, но вече беше участвал в достатъчно разследвания под прикритие за да знае, че ако един агент си зададе въпроса дали не са го разкрили, тогава да — най-вероятно са го разкрили.
— Трябва да приключим с това възможно най-скоро.
— Мислиш ли, че имаме достатъчно доказателства за присада срещу него?

241
— Сигурно. Ще се обадя на Дейвис да му кажа, че трябва да действаме бързо с арестите на Екхарт и Трилани.
Другата линия на Ник замига и той провери кой го търси.
— Като говорим за вълка. Заклевам се, Дейвис сигурно ни подслушва телефоните. Винаги знае кога нещата се влошават.
Натисна копчето, за да приеме обаждането на вълка.
— Тъкмо щях да ти звъня, шефе. Имаме проблем с Екхарт.
Гласът на Дейвис звучеше необичайно рязко.
— Какъв проблем?
Ник обясни, че Екхарт не се е появил на срещата с Трилани.
— Къде е Джордан Роудс в момента? — въпросът на Дейвис го хвана неподготвен.
Ник не разбираше защо го пита.
— Предполагам, че както обикновено отваря магазина си в десет.
Защо?
— Прихванахме обаждане от телефонна линия в „Дивайн
Селърс“. От линията, която е свързана с алармената система — каза
Дейвис; — Някой е натиснал паникбутона.
Джордан.
Ник вече беше грабнал ключовете си и тичаше към вратата.
— Тръгвам.
Джордан спря поглед на насоченото срещу нея оръжие и се опита да запази спокойствие.
— Ксандър. Какво правиш?
Той стисна пистолета по-здраво.
— Излез иззад бара. Бавно. И отиди да пуснеш щорите.
Телефонът в магазина зазвъня. Сигурно е охранителната компания, помисли тя. Ако не вдигнеше, щяха да изпратят полиция.
Което означаваше, че трябва да накара Ксандър да говори, докато пристигнат. Като го огледа по-добре, видя, че не се е бръснал от няколко дни, а под очите му има тъмни кръгове. Очи, които я оглеждаха с премерена ярост.
— Мисля, че трябва да оставиш пистолета, за да поговорим.
— Аз пък мисля, че трябва да си затвориш лъжливата уста. Иди и пусни проклетите щори.

242
Тъй като не беше в позиция да спори, Джордан направи така,
както й нареди. Ксандър държеше оръжието насочено към нея, докато тя вървеше към витрините и пускаше щорите една по една.
— И тази над вратата — нареди той. Стоеше точно зад нея и постави пистолета зад главата й. — Да не ти минават никакви идеи да бягаш.
Джордан затвори очи, когато усети натиска на дулото към скалпа си. Просто печели време. Докато пускаше последната щора над вратата, тя се огледа с надеждата да види някой минувач, който да подаде сигнал, но напразно.
Прецени набързо — вече си беше спечелила поне три или четири минути. Полицията сигурно пътуваше насам. След като приключи с пускането на щорите, тя чу мобилния си да звъни в задната стаичка.
— Заключи вратата! — Пистолетът се заби още по-плътно в главата й.
Направи така, както й нареди.
— Сега се върни в центъра на помещението.
Джордан се огледа из магазина, огледа бутилките вино, които бяха навсякъде. Вероятно можеше да грабне някоя и да я използва като оръжие… с риск да бъде застреляна от мъжа, който само чакаше повод да натисне спусъка. Това не беше най-добрата идея. Тя се премести в средата на магазина и се обърна.
— Сега може да говорим, без да се притесняваме, че ще ни прекъснат — каза Ксандър.
Още печелене на време.
— Страхотно. Може би сега можеш да ми кажеш защо си насочил пистолет към мен.
— Стига с шибаните игрички, Джордан. Знам всичко. Гаджето ти, Ник Маккол, работи за ФБР Доведе го на партито ми, за да може да сложи подслушватели в офиса ми. — Ксандър вдигна глава и се приближи към нея. — Тогава, когато ме помоли да дойда с теб на терасата, нали? Тогава ли го направи?
— Името на приятеля ми е Ник Стентън и се занимава с недвижими имоти — каза Джордан невъзмутимо. — В нощта на партито те помолих да дойдеш с мен на терасата, за да говорим за вино. Това е.
Със свободната си ръка Ксандър я удари през лицето.

243
Хваната неподготвена, Джордан падна и се препъна в крака на една от масите. Понеже се опита да смекчи падането си с ръка, китката й изпука, когато се удари в керамичния под.
Очите й се замъглиха от острата болка в скулата и пронизващото усещане в китката. Тя докосна лицето си предпазливо и примигна.
Държеше лявата си ръка към тялото, а с другата се подпря и се обърна с лице към Ксандър.
Той стоеше пред нея с доволен блясък в очите.
— Сега не си толкова самодоволна, напи? — Ксандър коленичи до нея. — Кажи ми истината. — Той отново опря пистолета до пивата й.
Предвид обстоятелствата Джордан знаеше, че трябва да му каже нещо. Когато бе в беда… обикновено пробваше обичайното.
— Направих го заради Кайл. — Гласът й беше напрегнат заради пулсиращата болка в китката, когато започна да разказва лъжите си. —
От ФБР ме заплашиха. Казаха, че ще се постараят да не излезе по-рано от затвора и че ще превърнат престоя му там в истински ад. — Тя погледна Ксандър, сякаш го умоляваше да я разбере. — Той ми е брат,
Ксандър. Нямах избор.
Той се поколеба за миг, след което възвърна непоколебимото си изражение.
— Глупости. Казаха го по новините — пуснали са брат ти от затвора. Сключили са сделка с теб.
— Мислиш ме за толкова глупава, че да се съглася да оставят
Кайл в затвора, след като го заплашиха? Казах им, че няма да съдействам, освен ако федералният прокурор писмено не обещае да го пуснат.
За миг Ксандър почти й повярва.
И отново Джордан щеше да се възползва от всеки миг, който можеше да спечели. После той поклати глава.
— Добър опит. Но не мисля, че би се изчукала с Маккол, след като е заплашвал брат ти.
— Цялата ни връзка беше нагласена. Заради подслушвателите в офиса ти от ФБР знаеха, че ще следиш Ник. Накараха ме да играя ролята по-дълго. Казаха, че трябва да се преструвам, че ми е гадже.
— А отиването в Напа с него — и това ли беше част от плана?
Джордан замълча, нямаше представа, че Ксандър знае.

244
— Беше предварително планирано бизнес пътуване и Ник реши,
че ще бъде по-убедително, ако дойде с мен.
Молеше се да е повярвал.
— Трябва да ти го призная, Джордан — добра си. — Ксандър се засмя без чувство за хумор. — Почти ти повярвах. Но е дошъл краят на дните, в които ме разиграваш — Той я посочи с пистолета. — Всичко се получи почти идеално за теб. Измъкна брат си от затвора и междувременно заби гадже. Даже си успяла да работиш по време на романтичното пътуване до Напа, което винаги си искала. И получи всичко на мой гръб — каза той през стиснати зъби. С трепереща ръка притисна пистолета към слепоочието й.
Джордан затвори очи. О, Боже.
— Ти срина живота ми — изсъска той. — Ще загубя всичко.
Ресторантите, дома си, колекцията си от вина. Парите на Мартино са докоснали всичко и федералните ще ми го отнемат. — Той заби пистолета още по-силно в кожата й. — Ще отида в затвора, ако
Мартино не стигне до мен преди това. Аз съм мъртвец, Джордан.
Заради теб.
Докато лежеше на пода на магазина си и трепереше, Джордан осъзна, че не е мислила какво ще се случи с Ксандър, след като разследването приключи. Може би не искаше да мисли.
— Ксандър, аз…
— Недей — размаха ръка той. — Ти ме унищожи и сега ще ти върна услугата. Изчезвам оттук. Отивам на далечно място, с което нямаме договор за екстрадиране. Ще прекарам остатъка от живота си,
като гледам през рамо и треперя кой ще ме намери пръв — ФБР или
Мартино. Не си представях, че така ще се развият нещата за мен. Но поне едно ще имам — удовлетворението да си спомням изражението ти, когато натисна спусъка.
Беше отчаян. Джордан виждаше как по челото му избива пот и знаеше, че гледа човек, който е на края на силите си. Затова се пребори със страха, който заплашваше да я погълне, и изигра последната си карта.
— Баща ми ще ти плати каквото поискаш — изтърси тя.
Ксандър застина. Беше привлякла вниманието му. После чу гласове пред вратата.

245
Ник спря пред „Дивайн Селърс“ точно на време, за да види как двама униформени полицаи се приближават към вратата. Спряха на няколко крачки от магазина, когато той наслуки паркира до бордюра.
Изскочи от колата и бързо оцени ситуацията — забеляза спуснатите щори на прозорците и вратата — и притича към задната част на колата да отвори багажника. Показа значката си с една ръка, когато полицаите се приближиха и се пресегна за средна по размер метална кутия в багажника.
— ФБР — каза той тихо, защото не искаше Ксандър да ги чуе.
— Получихме обаждане, че идвате насам — каза по-възрастният.
— Установихте ли контакт с някой отвътре? — попита Ник.
— Пристигнахме преди секунда, тъкмо преди да спрете.
— Може да се окаже, че имаме заложник. — Ник отвори кутията и докато вземаше още един пистолет и шперц, чу как спира и друга кола. Погледна през рамо и видя познатия форд „Краун Виктория“,
Затваряше багажника на колата си тъкмо когато Джак Пелъс и партньорът му Уилкинс се приближиха. Пелъс не загуби време с условности. Подаде бронежилетка на Ник.
— Какъв е планът?
Ник нахлузи жилетката върху ризата си. Не беше нужно да казват, че той ще ръководи операцията. Това беше неговото разследване и по-важното, Ксандър Екхарт беше задържал неговото момиче. Проклет да е, ако някой друг се опиташе да поеме нещата в свои ръце.
— Влизам през задната врата — каза той. — Джак, покривай ме.
Уилкинс — пази входа. — После кимна към двамата униформени полицаи. — Те може да бъдат подкрепление.
— Ще ти дам знак, когато влезем — каза Джак на Уилкинс,
посочвайки приемника в ухото си. Уилкинс също имаше приемник в ухото, а и двамата носеха предаватели на яките на бронежилетките.
— Не мърдай, преди да получиш сигнала ми, Сам.
Уилкинс дръпна плъзгача на пистолета си, беше готов.
— Втори екип пътува насам и ще пристигне до няколко минути
— каза той на Ник. — Сигурен ли си, че не искаш да изчакаш?
— Няма да чакаме. — Ник тръгна към пътеката, а Джак го последва.

246
Пресякоха я и стигнаха до задната врата на „Дивайн Селърс“.
Ник видя, че ключалката е стандартно резе и се замоли Джордан да не е сложила верига от вътрешната страна на вратата, което щеше да осуети бързото им и тихо влизане.
Докато вадеше комплекта с шперцовете, той погледна към Пелъс.
— Аз поемам Екхарт. Ти се уверяваш, че сцената е чиста.
Възможно е и Трилани да е с тях.
Захвана се да работи по бравата. Действаше бързо и уверено, но пак му отне време, което се притесняваше, че нямат.
В главата си превърташе отново и отново какво може да се случва вътре. И знаеше едно — беше шибан глупак. Това, че в работата си беше топ агент и глупавата му гордост нямаха никакво значение.
Единственото, което искаше да разбере беше, че тя е добре. Стисна зъби, когато успя да издърпа зъбците с шперца.
— Не може това да е краят. Няма начин. Има прекалено много неща, които искам да й кажа.
Той не осъзна, че го е изрекъл на глас, докато Джак не му отговори.
— Ще имаш тази възможност.
Ник го погледна в очите.
— Дано да е така. И да сме наясно — в зависимост от това какво заваря вътре, има голяма вероятност да убия това лайно.
Ксандър беше чул гласовете и стрелна с поглед входната врата.
— Кой е това?
Дано да е полицията, молеше се Джордан. И двамата гледаха вратата сякаш цяла вечност. Когато нищо не се случи, Ксандър леко отпусна хватката си около пистолета.
— Изглежда си тръгнаха.
— Да се върнем на въпроса за парите — каза Джордан, отново печелейки време. — Баща ми може да ти изпрати каквото искаш в замяна на свободата ми. Петдесет милиона. Сто. Където и да смяташ да отидеш, тази сума ще ти стигне да живееш добре.
Устните на Ксандър се разтеглиха в презрителна усмивка.
— Има само един проблем — не мога да докосна тези пари.
Благодарение на теб федералните следят всичките ми сметки.
— Брат ми спря „Туитър“ от лаптоп в Тихуана, Мексико.
Повярвай ми, той и баща ми могат да ти отворят банкова сметка където

247
поискаш, под каквото име им дадеш.
Ксандър отново замълча. Джордан видя колебанието му.
— Парите ще ти върнат живота обратно, Кса…
— Млъквай! — Той я бутна към пода и тилът й се удари в плочките. Избърса потта от челото си с една ръка и извиси глас. — Не мога да мисля от приказките ти! Просто млъкни!
Джордан се стегна, когато го видя как отдръпва другата си ръка и се кани да я удари с пистолета. Затвори очи и мълчаливо се замоли —
нека не боли прекалено… В магазина отекна изстрел. Тя отвори очи.
Ксандър отскочи назад и изпусна пистолета си на пода. Стисна рамото си и ръката му увисна отпуснато от съвършено точно изстрелян куршум.
Той видя, че нещо се задава откъм задната врата и очите му се разшириха от ужас. Бързо се изправи на крака и се отдалечи от
Джордан. Вдигна ръка да се защити.
— Не, аз не…
Ник се спусна към него със заплашителен поглед.
— Казах ти да не я докосваш — изрече той с тихо ръмжене.
Сграбчи Ксандър за шията и го метна на земята с една ръка.
Натисна гърдите му с коляно и го прикова към пода, като насочи пистолета точно между очите му.
— Сега кой не е в категорията си, задник такъв?
Ксандър стоеше без да мърда и без да говори — несъмнено най- разумното решение, което беше вземал от сутринта.
Ник дълго го гледа с ледено изражение. После попита Джордан.
— Добре ли си?
Тя кимна.
— Да. — Като чу треперенето в гласа си, прочисти гърло. —
Така мисля.
Привдигна се с една ръка, като държеше контузената китка към гърдите си.
— Ти си ранена — Ник бутна с пистолет Ксандър, който полуизръмжа, полуизхленчи. — Искаш ли да обясниш как се случи?
— Тя се препъна и падна.
— Оригинален отговор — каза Ник отвратено.
Някой се приближи към тях Джордан се обърна и видя агента,
който беше сложил проследяващото устройство на глезена на Кайл.

248
Агент Пелъс, ако не я лъжеше паметта.
— Проверих избата — каза той на Ник. — Няма следа от
Трилани или някой друг. — Той повдигна вежда, като видя положението на Ксандър. — Тук всичко наред ли е?
Ник махна пистолета с огромна доза неохота.
— Да, всичко е наред.
С една ръка взе чифта белезници, които агент Пелъс му подхвърли, и дръпна Ксандър за реверите на палтото.
— Опитай се да се съпротивляваш. Това ще ми достави голямо удоволствие.
— Майната ти, Маккол — каза Ксандър и подаде ръце безучастно, докато Ник му слагаше белезниците.
Агент Пелъс отиде до входната врата и я отключи.
— Чисто е. — В магазина нахлуха друг ФБР агент с бронежилетка и още двама полицаи с извадени пистолети. Ник предаде Ксандър на колегите си и се приближи към Джордан. Наведе се и я хвана за ръка.
— Ще можеш ли да се изправиш? — попита той нежно.
Тя много добре знаеше, че я гледат още пет чифта очи, един от които принадлежаха на мъжа, който току-що беше държал пистолет до главата й.
— Ще ме изведеш ли оттук?
Ник кимна. Помогна й да се изправи, като внимаваше с китката.
На път към вратата спря и се обърна към по-младия ФБР агент.
— Обадихте ли се за линейка?
— Идва насам — каза агентът.
Ник погледна към изкривеното от болка лице на Ксандър.
— Извикай още една за него, но им кажи да не бързат.
Докато извеждаше Джордан от магазина, тя удари китката в гърдите си и дъхът й спря от прилива на болка.
— Мисля, че се влошава.
— Защото адреналинът спада — кратко отвърна Ник. Отведе я в колата си и отвори вратата на задната седалка.
— Трябва да поседнеш, докато чакаме линейката.
— Но да те предупредя — може да повърна от болка.
Очите му проблеснаха, но не последва саркастичен коментар.
Беше много нетипично за него.

249
— Ще го преживея — отвърна й.
След като я настани, той се изправи и започна да се държи странно, като закрачи край колата. Джордан го гледаше как минава напред-назад — вървеше напрегнато и ядосано се завърташе. В един момент прокара ръце през лицето си и пое дълбоко дъх. После спря рязко и коленичи до колата.
— Все още ли мислиш, че ще повърнеш — попита я той.
Джордан поклати глава, объркана.
— Не.
— Добре — Ник я хвана за тила и я целуна. — Добре тогава.
Тя съвсем забрави китката си.
Ник се отдръпна и я погледна с лице изпълнено с тревога.
— Още една секунда и той щеше да те удари с пистолета. И кой знае още какво. Като помисля само какво можеше да се случи… — Той решително я хвана за раменете. — Трябваше да ти го кажа по-рано,
Джордан. Сега имам тази възможност и ще го чуеш, без значение дали искаш или не. Ти влезе в живота ми и обърна всичко с главата надолу.
Сега съм прецакан, защото съм влюбен в теб. Лудо, до уши, готов съм да гледам „Да танцуваме със звездите“ в понеделник вечер, готов съм да правя любов с теб във вана с балончета и вино. По дяволите, мисля,
че даже бих носил и декоративен шал заради теб.
Джордан се усмихна със замъглени очи и докосна бузата му.
— Това е най-хубавата любов.
Тя дълбоко пое въздух.
— И аз имам да кажа няколко неща. Всъщност само едно. Не приемай следващата задача под прикритие. Остани с мен вместо това.
Очите на Ник пронизаха нейните — не искаше да я остави да се измъкне толкова лесно.
— Кажи ми защо.
— Защото… те обичам. — Тя въздъхна. Нямаше връщане назад.
Думите оставаха завинаги. И усещането беше страхотно.
Той я придърпа към бронежилетката си.
— Беше време да го кажеш — каза той прегракнало. — Минаха три проклети седмици.
Той я целуна и тъкмо когато обви с ръка тила й, някой зад тях се изкашля. Джордан се отдръпна и видя мъж със сива коса и строг костюм в стил ФБР.

250
Също така видя, че допреди малко спокойното място пред магазина й сега беше пълно с ФБР агенти и полицаи. Опа!
— Първо Пелъс, а сега и ти — каза човекът със сивата коса,
клатейки глава към Ник. — Сякаш имам проклета агенция за запознанства. — Той се извърна и извика. — Уилкинс! Хъксли!
Поемате следващия случай, в който е замесена свободна жена.
Уилкинс застана на тротоара и развълнувано напомпа юмрук.
— Йес.
Хъксли нагласи очилата си с усмивка, изглеждайки определено доволен.
— Това трябваше да е саркастично. Остарявам вече за тези работи — измърмори сивокосият на себе си.
После усмихнат се обърна към Джордан.
— Госпожице Роудс, аз съм Майк Дейвис, главен специален агент. Не мога да ви кажа колко се радвам, че сте добре. — Той кимна одобрително към Ник, преди да си тръгне. — Добра работа, Маккол.
Както винаги.
Джордан се сети нещо.
— Почакай, как разбра, че съм в беда? — попита тя Ник. —
Паникбутонът е свързан с полицията, не с ФБР.
— В деня след партито на Ксандър сложих подслушватели в дома ти и на телефонните линии в магазина — отвърна той.
— Не си спомням да сме го обсъждали.
Ник се усмихна самодоволно, отново се беше върнал към своето аз.
— Казах ти, че те наглеждам, Роудс.
Тя чу сирената на приближаваща линейка. Беше неин ред.
— Не че искам да се правя на глезла или нещо подобно, но мислиш ли, че можеш да дойдеш с мен в болницата? Всеки момент може да откача, понеже към главата ми беше насочен пистолет.
Нямаше представа какво беше казала, но по внезапната нежност,
изписала се на лицето на Ник, личеше, че изглежда го беше разчувствала.
Той се пресегна и погали наранената й буза.
— Няма да те оставя, щом имаш нужда от мен. Обещавам.

251
32
Накараха го да я остави.
Заради „политиката“ на болницата, от „съображения за сигурност“ и още куп глупости не разрешиха на Ник да придружи
Джордан в рентгеновата зала. Тъкмо се чудеше дали да извади пистолета си, или ФБР значката, убеден, че поне едното ще свърши работа, когато Джордан стисна ръката му.
— Ще се оправя. Защо не опиташ да ми намериш „Викодин“ или нещо друго за китката? — предложи тя.
Той я погледна многозначително.
— Опитваш се да ме разсееш.
— Да. Защото виждам, че правиш физиономията „не се опитвай да ме прецакаш“. А ако започнеш да стреляш по хората, ще ме прередят на опашката за рентгена и тогава наистина ще съм прецакана.
Ник погледна кръвнишки персонала на болницата и с неохота се отправи към чакалнята. За да се разсее, звънна на Дейвис.
— Имаш ли представа как Екхарт е разбрал, че го следим?
— Не казва и дума — каза Дейвис. — Освен че иска да говори с адвокат, разбира се. Как е Джордан?
— Правят й рентгенова снимка. Китката й определено е счупена,
за скулата не знам. Кажи на прокурора, че очаквам да видя обвинения в покушение, нанасяне на побой и противозаконно задържане към обвинението на Екхарт. — Ник замълча. — А когато се върна в офиса,
искам да говоря с теб по личен въпрос. За вида работа, който ще извършвам оттук нататък.
Дейвис замълча за миг.
— Добре, Маккол. Когато кажеш.
Ник забеляза как в отделението по рентгенология влизат двама мъже, които би разпознал навсякъде, и забърза към рецепцията.
— Трябва да вървя, Майк. Пак ще се обадя.
Той затвори телефона и видя как по-младият от двамата ядосано размаха пръст към чиновника зад бюрото. Очевидно и на Кайл Роудс

252
не му харесваше, че не му дават да види Джордан.
Ник се приближи. Хубав начин да се запознае със семейството.
Когато линейката тръгна, той видя как пред „Дивайн Селърс“ спират телевизионни екипи. Някой очевидно беше уведомил медиите.
— Господин Роудс, може ли да поговоря с вас, моля. Става въпрос за Джордан.
Грей и Кайл се обърнаха. Бащата на Джордан изглеждаше така,
както в списанията „Тайм“, „Дюзуийк“ и „Уолстрийт джърнъл“ — с изискана прошарена коса и костюм по мярка. Кайл, който носеше карго панталони и тъмносив пуловер, изглеждаше готов да се скара с всеки, който се изпречи на пътя му. Интересен контраст с Джордан,
помисли Ник.
Разбира се, тя беше саркастична, но по-спокойна и уравновесена от брата си близнак. Грей погледна Ник въпросително. Очите му се спряха на кобура, който той носеше върху ризата си.
— А вие сте…?
Той протегна ръка.
— Специален агент Ник Маккол. Първо да започнем с това, че дъщеря ви е добре. — Видя как и Кайл, и Грей въздъхнаха облекчено.
— Джордан мина през голямо изпитание, но тя е… — Невероятна.
Силна. Умна. Страхотна. В леглото е като фурия. Реши да запази тази част за себе си. — Доста силна — довърши той.
Грей Роудс поклати глава предпазливо.
— Благодаря ви, агент Маккол. Така е.
Ник посочи към една ниша, където можеха да говорят, без да ги гледат всички.
— Защо не поговорим там на по-спокойно място?
Двамата мъже го последваха.
— По новините казват, че сестра ми е била нападната в магазина си — каза Кайл, щом останаха насаме. Загрижеността му за Джордан беше изписана на лицето му — Това означава ли, че ФБР разследва случая?
— Нещата са по-сложни. Джордан беше нападната от мъж на име Ксандър Екхарт, местен бизнесмен. Може и да го знаете.
Последвала е борба и Джордан е със счупена китка и натъртена скула.
Екхарт имаше пистолет, но Джордан е успяла да го залъже, докато се появим.

253
Кайл и Брей си размениха ужасени погледи.
— Но Ксандър и Джордан са приятели — каза Брей. — Или определено близки познати. Тя посещава благотворителното му събитие всяка година.
— От ревност е било, нали? Ще убия този Екхарт — каза Кайл.
— Бил съм в клубовете му няколко пъти и той все ме пита за нея. —
Той се обърна към баща си. — Обзалагам се, че е защото на партито я е видял с новия — „господин висок, мургав и сериозен“ или който и да е. Идиотът, който не й говори.
На идиота му трябваха всички професионални умения, за да не реагира на изказването.
— Не е било от ревност — каза Ник. — Поне не директно.
Екхарт нападна Джордан, защото тя съдейства на ФБР в тайно разследване, чиято цел беше той. По някакъв начин Екхарт е разбрал за участието на Джордан и е потърсил отмъщение.
— Тайно ФБР разследване? — повтори Грей. — Как е възможно дъщеря ми да ви помага с нещо подобно.
— Трябваше ни достъп до офиса на Екхарт, който е на долното ниво на „Бордо“. Партито беше единствената ни възможност, така че
Джордан се съгласи да заведе таен агент като свое гадже.
Очите на Грей бяха стоманено студени.
— Това звучи много опасно, агент Маккол.
— Така е. — Кайл се приближи към Ник. — Преди пет месеца усетих вкуса на благосклонността, която ФБР питае към семейство
Роудс. Така че да си спестим глупостите. Какви заплахи сте отправили на сестра ми, че да я накарате да ви съдейства?
По принцип Ник не се отнасяше любезно към бивши буйни затворници, които навлизат в личното му пространство. Но този бивш буен затворник случайно имаше същото ДНК като приятелката му,
така че беше склонен да е по-мил от обичайното.
— Не съм заплашил сестра ти, Кайл.
— О, предполагам, че е решила да ви помогне от добро сърце —
каза той саркастично.
— Ако искаш да разбереш причините, поради които Джордан ни помогна, предлагам да попиташ нея.
— Повярвай ми, смятам да го направя. — Кайл повиши глас и посочи към коридора, който водеше към рентгеновото отделение. —

254
Защото сестра ми е там със счупена китка и доколкото разбирам за малко не са я убили, защото от ФБР са я сложили на фронтовата линия.
Затова бих искал да знам от къде на къде ще ви помага, освен ако…
Той спря и през лицето му премина моментно осъзнаване.
— Не.
Той посочи с пръст.
— Не казвай, че го е направила заради мен.
Не беше нужно Ник да казва каквото и да е.
Кайл отстъпи назад и прокара ръце през косата си. За миг замълча. После изтри очи, докато гледаше тавана и клатеше глава.
— По дяволите, Джордо.
Грей прочисти гърло и погледна Ник многозначително.
— Бих искал да разбера повече за този таен агент, който е играл ролята на гадже на дъщеря ми. Вездесъщият „висок, мургав и сериозен“.
Ник сложи най-хубавата си усмивка.
— Предпочитам да ми казват Ник.
Кайл не можеше да повярва.
— Ти? Ти си идиотът, който излиза със сестра ми?
— Това проблем ли е?
— Ъм, да. Един вид — каза сухо Кайл. — Защото последният
ФБР агент, когото срещнах, за малко не ми откъсна глезена, докато ми слагаше проследяващо устройство, а други двама преди това ме хвърлиха в затвора. Така че никакви ФБР агенти няма да се навъртат около семейството ми. Точка.
Ник скръсти ръце на гърдите си без ни най-малко да се притесни.
— В коя алтернативна реалност мислиш, че Джордан ще разреши някой друг да взема решения вместо нея? — Той посочи вратите, които водеха към рентгеновото отделение. — Иди да й го кажеш сега. Сигурно добре ще се посмее.
— Господи, той е саркастичен като нея — измърмори Кайл на
Грей.
Когато чу това, Ник разбра, че го е приел. В клана Роудс това беше знак на одобрение.

255
Джордан седеше на болничната кушетка с вдигната китка и разглеждаше новата си гипсова превръзка от фибростъкло.
— Колко време трябва да я нося? — поне скулата й не беше счупена, макар че благодарение на Ксандър щеше да има синина поне една седмица.
— Шест седмици — каза лекарят. — И се постарайте да пазите гипса сух. Бих препоръчал да си вземате вана.
Джордан се сети за последната вана. Ако трябваше да е суха,
вероятно трябваше да държи настрана и ФБР агента.
— Написал съм ви рецепта за „Викодин“ заради болката. Ако ръката започне да ви сърби, може да си включите сешоар на студена степен — продължи лекарят. — Ако това не помогне, пробвайте с
„Бенадрил“.
След като й даде и останалите напътствия, лекарят излезе.
Джордан се опитваше да си вземе портмонето, палтото и болничните документи, когато чу познат глас от вратата.
— Вече всичко се опитва да прави сама. Представяте ли си!
Тя се обърна и видя Кайл. Той се приближи, взе нещата от ръцете й и ги остави на кушетката.
— Ти си тук — каза Джордан изненадана.
— И татко също. Втурнахме се насам, когато разбрахме, че си била нападната. — Кайл вдигна крачола на панталона си и посочи проследяващото устройство на глезена си. — Колко странно, мислех,
че ако изляза извън определени граници, това би трябвало да изправи на крак отдела по условните присъди. През цялото време, докато бях отвън в чакалнята, си мислех, че ще влети екип от шерифи с насочени пистолети. Но не, нищо.
Той силно почука по монитора и вдигна рамене.
— Знаеш ли, Джордо, започвам да си мисля, че проклетото нещо не работи.
Джордан се наведе към кушетката. Струваше й се, че щеше да има нужда от „Викодин“, за да изкара разговора без главобол.
— Добре. Колко знаеш и колко само си мислиш, че знаеш?
Кайл посочи към нея.
— Зная всичко. Например факта, че си най-глупавата, упорита,
прекомерно загрижена… най-добрата сестра на света. — Той я сграбчи и я стисна в голяма мечешка прегръдка. — Ако нещо ти се беше

256
случило, никога нямаше да си простя — каза той. — Защо го направи?
Казах ти, че се справям в затвора.
Джордан се замисли как най-добре да му обясни.
— Знаеш каква паника изпита, когато чу, че са ме нападнали в магазина?
— Да. Беше гадно.
— Е, изпитвах нещо подобно всеки ден, откакто влезе в затвора.
— О, мамка му, Джордо! — Той я стисна още по-здраво.
Тя примигна. Не че не искаше да удължи прекрасния момент на братска прегръдка, но ръката й беше прикована към гърдите.
— Кайл… китката ми.
Той се отдръпна и се усмихна смутено.
— Съжалявам. Всъщност колко време трябва да носиш този гипс?
— Шест седмици.
— О, по дяволите. Обзалагам се, че ръката ти ще е сбръчкана и хилава, когато го свалят.
И така, прекрасния момент на братска обич беше приключил.
— Благодаря — каза Джордан. — Не каза ли, че и татко е тук?
Кайл й хвърли поглед „яко си го загазила“.
— Ами да, тук е. В чакалнята е и пече на бавен огън високия,
мургав и саркастичен.
Устата на Джордан оформи мълчаливо „О“. Беше го загазила.
— Срещнали сте Ник?
— Да, срещнахме се. Беше достатъчно мил да ме информира, че нямам никакво право да казвам дали вие двамата може да излизате.
— Ами така е.
— Знаеш ли, поне можехте да се престорите, че мнението ми има значение. — Кайл я стрелна косо с поглед. — Харесваш този тип,
нали?
Джордан не можеше да свали усмивката от лицето си.
— Да, харесвам го. Спаси ме от луд с пистолет, разсмива ме и казва на майка си „маме“. Бих казала, че става.
Ник беше преживял разговора с бащата на Джордан, беше обяснил почтеността на намеренията си и й беше казал, че я обича, без

257
да му мигне окото. Сега оставаше само още едно нещо, за да направят връзката официална.
Използва устройството на волана си, за да набере номера. Беше му приятно отново да е в колата си, а преди няколко минути се беше почувствал така и в стария си апартамент. Беше отишъл да си вземе някои неща, след като остави Джордан у тях. Приятелите й и Мартин бяха чули по новините за нападението и се бяха спуснали към дома й като хаотично, загрижено ято. Тъй като те бяха при нея, Ник можеше да я остави и да отскочи до апартамента си.
Тя го помоли да дойде в дома й за известно време — беше се пошегувала, че има нужда от помощник, докато свикне с гипса на китката си — и той се беше съгласил да остане. Честно казано, по принцип смяташе да остане с нея. Сега, след като го беше впримчила в ролята на гадже, трябваше да й покаже, че ще се справи добре.
Човекът от другата страна на линията вдигна след третото позвъняване.
— Спомни си номера ми. Представяш ли си?
Ник се усмихна. Някои неща никога не се променяха.
— Това значи ли, че пак ми говориш?
Майка му подсмръкна неохотно.
— Предполагам. Още ли си зает в Бюрото? Имаш ли по-важни случаи?
Ник се развълнува. Да, понякога беше трудно да се справи с майка си, но тя толкова се гордееше с работата му.
— Всъщност току-що направих един арест. Закопчах голям собственик на ресторант. Беше забъркан със случая Роберто Мартино,
за когото сигурно си чела във вестниците. Това означава, че задачата ми под прикритие е приключила.
— Знаеш ли какво ще ти възложат сега?
— Нямам представа. Но ще помоля повече да не се занимавам с работа под прикритие.
Долавяше шока на майка си през колонките.
— Отказваш се от работата под прикритие? Защо?
Ник пое дълбоко дъх и се подготви за разпита.
— Ами, маме… има едно момиче.
Последва мълчание.
Той провери дали линията не се е разпаднала.

258
— Там ли си, маме? Чу се подсмърчане.
— Не може да си се разплакала вече — каза той. — Още нищо не съм ти казал за нея.
— Няма значение, Ник — каза майка му през сълзи. — Това са трите думи, които чакам да чуя от трийсет и четири години.
Около шест часа следващата вечер, в края на първия си работен ден в офиса, Ник почука на вратата на Джак Пелъс и влезе. През деня беше направил още един арест, имаше да оформя документи и становища, свързани с Екхарт (закопчаването на заподозрян, дори и на задник, имаше бюрократичните си недостатъци) и сега беше готов за почивка.
Пелъс се облегна на стола и помаха с ръка.
— Добре. Да ги пресметнем.
— Намерихме Трилани с една от бившите му приятелки в студио в южната част на града — каза Ник. — С Екхарт ми стават общо двайсет и девет ареста за изминалите четири седмици.
— Все още те водя с трийсет и четири.
— Не бих разчитал много на тази преднина — вдигна глава Ник.
— Свободен ли си да пием по едно? Аз черпя.
Пелъс го огледа любопитно.
— Разбира се, стига да не е в някой моден винен бар. Чух за хората, с които се събиращ напоследък.
— Федералният прокурор знае ли, че прекарваш дните си в офисни клюки?
Джак се усмихна доволно.
— Федералният прокурор е развълнувана, че най-сетне има още някой в този офис, за когото да се клюкарства.
Тръгнаха към спортния бар от другата страна на улицата.
Поръчаха си пиене и говориха за работа, предимно за разследването,
на Екхарт и предстоящия процес на Мартино. Ник беше работил под прикритие дълго време и осъзна, че е пропускал приятелските отношения между агентите, които възникваха, когато човек работи в офиса.
Това го отведе до причината, поради която искаше да говори с
Джак. Беше измислил възможен начин да продължи с работата си, да

259
остане на върха и пак всяка нощ да бъде с Джордан. Или поне през повечето нощи.
— Казах на Дейвис, че искам да си почина от работата под прикритие — започна той.
Джак отпи от уискито си „Грей Гуус“ с лед.
— Чудя се защо.
— Нека го наречем пренареждане на приоритетите. — Ник не виждаше причина да го усуква, Пелъс беше добър човек и отличен агент.
— Има и още. И двамата знаем, че Дейвис мисли за пенсиониране. Днес му казах, че когато това стане, бих искал да ме имат предвид за неговата позиция. Исках да го чуеш първо от мен,
защото си помислих, че и ти може да си хвърлил око на тази работа.
Джак се замисли.
— Мислил съм по въпроса — призна си той. — Но политически погледнато, се съмнявам, че ще се приеме добре, ако главният специален агент на Чикаго и прокурорът на същата област имат връзка.
— Изражението му излъчваше гордост. — И след като Камерън е стигнала първа до поста си, изглежда че и аз си пренареждам приоритетите. — Той замълча. — Освен това, чувам, че хората ме смятат за ексцентричен. — Той потърка лицето си замислено. — Не разбирам защо.
— Вероятно защото все мълчиш и си намръщен.
— Никой не се оплаква, когато ти си сложиш физиономията „не се опитвай да ме прецакаш“.
— Така е. Обаче аз имам естествен чар, който печели хората.
Ник отново стана сериозен.
— Значи се разбрахме?
— Ник Маккол, главен специален агент. — Джак го плесна по рамото. — Предполагам, че и по-лоши неща може да се случат на този офис. — Погледът му се премести към телевизора на стената зад Ник.
— Ето една гледка, която никога няма да ми омръзне.
Ник се обърна да види. По телевизията федералният прокурор.
Камерън Ливд даваше пресконференция за ареста на Ксандър Екхарт,
за ситуацията със заложницата в „Дивайн Селърс“ и връзката с делото на Роберто Мартино; Двамата агенти гледаха как Камерън с лекота се справя с въпросите на журналистите.

260
После новините бяха прекъснати от видеорепортаж с героя на деня — „милиардерската наследница и бизнес дама“ Джордан Роудс.
На екрана се появи Джордан, която, въпреки гипса на китката,
елегантна и изискана както винаги, слизаше от колата си.
Джак се наведе.
— Някога струвало ли ти се е, че тези жени са доста над категорията ни?
— Арестувах последния, който ми го каза.
— А хората казват, че аз съм бил ексцентричен.
Ник се засмя, след което върна поглед към телевизионния екран.
Както се оказа, на него не му пукаше в чия категория е Джордан.
Единственото, което имаше значение, беше, че тя е негова.
Четири дни по-късно Ник седеше на огромния диван в хола на
Джордан. Той се обърна към нея, сложи малка черна кутия в ръцете й и изрече три думи.
— Нека го направим.
Тя погледна първо кутийката, после него.
— Това е наистина голяма стъпка, Ник.
— Готов съм.
— Сигурен ли си? След това няма връщане назад.
— Искам да го направим официално — той кимна към кутийката. — Хайде, напрежението ме убива.
— Добре. Само не казвай, че не съм те предупредила. —
Джордан насочи малкото черно дистанционно към телевизора. След три щраквания Ник чу думите, които щяха да определят съдбата му завинаги.
— На живо! „Да танцуваме със звездите“!
Джордан се настани до него на дивана, докато парадът от звезди плавно се носеше по голямо стълбище на екрана. Погледна го да види реакцията му.
— Отчая ли се?
Ник погледна телевизора. Не последваха думи.
— По-зле е… отколкото съм си представял — прошепна той. —
Има ли причина, поради която никой от тези мъже няма копчета на

261
ризата си? — Ужасен, той гледаше изкуствения им тен, пайетите и перата, натруфения грим и дълбоките деколтета. И това бяха мъже.
— Този пич очна линия ли има?
Джордан нежно потупа коляното му.
— Не е твърде късно. Вероятно на някой канал дават баскетбол.
Ник хвърли поглед на дистанционното, което стоеше на масичката пред тях. Беше изкушаващо. Но беше обещал.
Отново насочи, вниманието си към екрана, толкова шокиран и смаян от странните гледки и звуци, че почти не забеляза кога Джордан стана и отиде до към мокрия бар зад тях. Чу я да отваря бутилка и да налива питие. После обви ръце около него и постави чаша в ръката му.
— Ето. Това може би ще ти помогне.
Ник погледна надолу, очаквайки да види чаша вино. Вместо това видя позната кехлибарена течност в чаша с лед. Бърбън.
— Ти си богиня — каза й.
Джордан се усмихна.
— Даже издълбах улей за бутилката в избата си.
Ник остави чашата на масичката и придърпа Джордан в скута си.
— Цял улей? Това вече е знак за сериозна връзка. — Той я целуна и предизвикателно захапа долната й устна. Когато Джордан отвори устни за неговите, той я дръпна по-близо и плъзна ръце под ризата й. Ник затвори очи и устните й направиха пътечка по врата му.
Гласът й беше дрезгав и съблазнителен.
— Знаеш ли, мисля, че е наистина секси, че ще гледаш това шоу само заради мен.
Изведнъж му просветна. Той отвори очи и се усмихна многозначително.
— О, сега разбирам защо мъжете го гледат. — Той въздъхна с облекчение и с възстановена вяра в своя пол.
— И всичко си дойде на мястото — усмихна се Джордан.
Ник погледна към закачливите й очи, докато тя лежеше сгушена в ръцете му. Така беше.

262

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: