Въведение Кратка предистория на Схемата на Петте нива на сигурността

По-късно, в следващи свои публикации, аз добавях нови разсъждения и доразвивах тази Схема^2,3,4. Оказа се обаче, че със своята простота и адекватност Схемата се „хареса” на професионалната общност и започна да се използва много често^5,6,7,8,9,10. При това в множеството публикации^III подходът при използването на Схемата бе коренно различен — някои го правеха коректно, цитирайки първоизточника, други — не твърде коректно, трети — твърде некоректно, а четвърти направо плагиатстваха.

Запознавайки се с излизащите публикации от български автори, работещи по проблемите на сигурността, констатирах с разбираемо удовлетворение, но и с нарастваща тревога, че Схемата на Петте нива на сигурността се смята от една значителна част от тях като подразбираща се, като естествена и общоприета, като дошла сякаш от западна посока (най-малкото от Harvard University или RAND Corporation), като аксиома или азбучна истина, като неподлежаща на съмнение и подразбираща се систематизация, за която всички, естествено, знаят и която всички, разбира се, използват в анализите си.

В своята книга „Равнища на сигурност”¹¹ Димитър Йончев, един от водещите български изследователи, анализира категорията „сигурност”, базирайки се изцяло на предложената от мен Схема, която той нарича „една от популярните систематизации на сигурността” и пояснява, че „това разделяне е, разбира се, условно, но то дава добра възможност да се обясни и да се възприеме сигурността в нейната сложност и всеобхватност”¹². По-нататък в текста на Димитър Йончев има малка неточност, която искам да отбележа с разбираема ревност. Той е написал: „В нашата литература по сигурността това разделяне е използвано от Николай Слатински в книгата му „Измерения на сигурността”¹³. Обаче за да бъде твърдението му напълно вярно, в него думата „използвано” би трябвало да се замени с думата „въведено”.

Огромното количество научни разработки в областта на сигурността, както и излизащите у нас непрекъснато и своевременно монографии на видни американски, европейски и руски автори, позволяват да се разшири и задълбочи погледът върху Схемата на нивата на сигурността; предоставят допълнителни възможности тя да бъде защитаема, защитима и защитена като добър помощен инструмент; дават нови аргументи за признаването на нейния принос по отношение на намирането на надежден изследователски апарат и адекватен подход към тази ключова философска категория „Сигурност”.
И така, ще разглеждам пет нива на сигурността:

1. Сигурност на Индивида.

2. Сигурност на Групата от индивиди.

3. Сигурност на Държавата.

4. Сигурност на Общността от държави.

5. Сигурност на Света.

Сходен е подходът на учените от т.нар. „Копенхагенска школа” за изследвания на сигурността, най-вече — Бари Бузан (Barry Buzan), Оле Уевер (Ole Wæver) и Яп де Вилде (Jaap de Wilde), които също разглеждат пет „равнища на анализ в международните отношения”. Тяхното разбиране за равнища може да се адресира почти изцяло и към използваните от мен нива на сигурността. Както те пишат: „Под „равнища” ние разбираме обекти за анализ, които са дефинирани от набор пространствени йерархии, от малки до големи. Равнищата са локации, където могат да се разполагат както резултати, така и източници на обяснение. Теориите може да предлагат причинни обяснения от едно равнище към друго, като например отгоре надолу — от системна структура към поведение на отделни елементи (например пазар към фирми, анархия към държави) или отдолу нагоре — от човешката природа към характеристиките на съвкупности от хора, независимо дали са фирми, държави или народи. Обаче няма нищо вътрешноприсъщо на самите равнища, което да говори за някакъв особен модел или приоритет на отношения помежду им. Равнищата са просто онтологични референти (обозначения) повече за това къде се случват нещата, отколкото източници на обяснение сами по себе си. […] Равнищата дават рамката, в която може да се теоретизира, те не са сами по себе си теории”¹⁴.

Бари Бузан, Оле Уевер и Яп де Вилде въвеждат следните пет равнища на анализ в международните отношения:

1. Международната система — най-големият конгломерат от взаимодействащи си или взаимозависими елементи, която няма друго системно равнище над себе си. Това равнище обхваща цялата планета.

2. Международните подсистеми — групи от елементи в рамките на Международната система, които могат да бъдат разграничени от цялата система по специфичния характер или интензивността на техните взаимодействия или по тяхната взаимна зависимост. Подсистемите могат да бъдат регионални, когато са свързани териториално (Европейският съюз), но могат и да не бъдат регионални (НАТО).

3. Формациите — àктори (actors), съставени от различни подгрупи, организации, общности и множество индивиди, достатъчно сплотени и независими, за да бъдат разграничени от другите и да имат свое извоювано положение на по-високите равнища (например държави, народи, транснационални компании и т.н.).

4. Подформациите — организирани групи от индивиди в рамките на Формациите, които са в състояние (или се опитват) да въздействат върху поведението на своята Формация (например бюрокрации, т.е. административни апарати, лобистки групи и т.н.).

5. Индивидите — в повечето случаи най-ниското равнище на анализ в обществените науки¹⁵.

Както можем да се убедим, има общи елементи между петте равнища на анализ на международните отношения на тези изтъкнати автори и предложените от мен пет нива на сигурността (но в обратен ред). Две от равнищата при тях — „Международната система” (първо равнище) и „Индивидите” (пето равнище) — са идентични с две от нивата при мен — „Сигурност на Света” (пето ниво) и „Сигурност на Индивида” (първо ниво). Други две техни равнища — „Международните подсистеми” (второ равнище) и „Подформациите” (четвърто равнище) — са в голяма степен частни случаи на две от нивата при мен —„Сигурност на Общността от държави” (четвърто ниво) и „Сигурност на Групата от индивиди” (второ ниво).

По-особен е случаят с „Формациите” (третото равнище при тях) и „Сигурността на Държавата” (третото ниво при мен). Има известни различия, поне доколкото техните „Формации” се нуждаят от допълнителна спецификация. Аз говоря за ниво на Държавата, защото се базирам на убеждението, че понастоящем се запазва нейната ключова роля в обезпечаването на сигурността. Това обаче не означава, че в анализа на петте нива на сигурността аз се придържам изцяло към философията на неореализма, макар че оставането в рамките на тази школа би позволило да се изработи един съвременен и работещ подход към сигурността, в т.ч. и към сигурността на България.

Бари Бузан, Оле Уевер и Яп де Вилде също не искат да бъдат свързвани с неореализма и неговата държавоцентричност, за да не се смята, че те в своите равнища на анализ разбират „Международната система” и „Международните подсистеми” като изградени само от държави. Аналогично, те не биха желали „Подформациите” да бъдат разглеждани единствено вътре в рамките на държавите и смятат, че равнището „Формации” „може да обхваща много повече àктори, отколкото държавите”¹⁶.

Разбира се петте нива на сигурността не са изолирани и независими едно от друго, не са разделени с непроницаеми стени. Напротив, те са тясно свързани помежду си и сигурността може да бъде изучавана и осмислена само когато тези пет нива се разглеждат като едно интегративно, комплексно и консолидирано цяло.

Важното е, обаче, да се помни и осъзнава, че оставайки в рамките на всяко отделно ниво, ние ще можем да доловим основните аспекти и измерения на това ниво, да извлечем най-главното и специфичното за него. Обособяването на съответното ниво от останалите, ще ни позволи да се концентрираме върху неговата неизменна същност, върху неповторимостта му и така ще навлезем в безспорната му оригиналност, която дава свой важен, трудно оценим принос към изучаването на една от най-важните, най-сложните и същевременно най-красивите и спиращи дъха научни категории — Сигурност. По-нататък в тази книга ще разгледам последователно всяко едно от петте нива на сигурността.