БОЛНИЦИТЕ ЩЕ РЕГИСТРИРАТ ПАЦИЕНТИТЕ СИ ПО ЕДИННА СИСТЕМА

Вдигнаха карантината заради птичия грип

Отменят се извънредните мерки заради огнището на птичи грип от подтип H5N1 при домашни птици в бургаското село Константиново. Това съобщават от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Припомняме, първичното огнище на селото, което се намира в община Камено, област Бургас, бе обявено на 2 февруари. Около огнището бе създадена 3-километрова предпазна зона и 10-километрова надзорна зона. Всички домашни птици в предпазната зона са умъртвени по хуманен начин. В надзорната зона пък експерти от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са извършили клинични прегледи на птиците. Сред мерките бе и забрана за търговия и придвижване на домашни и диви птици, търговия с прясно месо и месни продукти, организирането на пазари. Забранен бе и ловът на пернат дивеч на територията на областите Бургас, Варна, Добрич, Силистра, Шумен, Стара Загора, Ямбол, Търговище, Разград, Русе и Сливен.

В земеделското министерство е проведено заседание на Националния кризисен щаб, сформиран със заповед на министър-председателя предвид възникналата епизоотична обстановка. Извънредните мерки са отменени, след като не са констатирани нови случаи на заболели птици на територията на Бургаска област. По време на заседанието заместник-министърът на земеделието и храните д-р Цветан Димитров е заявил, че "справянето със ситуацията и недопускането на разпространението на заразата и в други области на страната е пример за добрата координация и взаимодействие между институциите, които се ангажираха с проблема в усложнената епизоотична обстановка". Европейската комисия също ще бъде уведомена за отмяната на извънредните мерки, уточняват от МЗХ.

България с най-вреден въздух в Европа, причинява атеросклероза и диабет

Интелигентността на бъдещите поколения е застрашена заради замърсяването, алармират учени от Харвардския университет.

Ръководителят на екипа професор Филип Гранжан изтъква пред в. "Монд" негативните ефекти, които излагането на замърсяване предизвиква върху функцията на мозъка. Дългогодишни изследвания на професора от Харвардския университет установяват пряка връзка между излагането на опасни агенти във въздуха в ранна възраст и по-късни прояви на различни смущения като проблеми с концентрацията, забавяне на реакциите, хиперактивност и дори аутизъм. Според учените замърсяването крие най-много опасности за работата на мозъка.

Екипът на професор Гранжан изследва деца от гъстонаселени области в САЩ. Учените стигат до заключението, че излагането на опасните агенти - най-вече във въздуха, има негативно влияние върху когнитивните способности на мозъка. И понижава коефициента на интелигентност

При малчуганите, живеещи в най-рисковата градска среда, се наблюдава забавяне на реакциите, по-трудно концентриране, по-слаби резултати на тестове за интелигентност.

Най-опасни за функцията на мозъка са полицикличните ароматни въглеводороди, образуващи се от изгарянето на горива, използвани в моторните превозни средства. Както и фините прахови частици, намаляващи растежа на невроните в мозъка и съответно провокиращи проблеми с ученето и паметта.

"При най-малките опасните агенти крият много по-голям риск за мозъка, отколкото за другите органи - казва Гранжан пред в. "Монд". - Точно защото при плода, бебетата и децата мозъкът е все още в процес на развитие. Затова излагането на висока концентрация на замърсяване на бременните, бебетата и малките деца може да окаже негативен ефект за цял живот

Защото веднъж приключило развитието на мозъка, ще живеете с крайния резултат цял живот. Истината е, че е възможно да се живее пълноценно с намалена работоспособност на някои органи, дори може да се живее само с един бъбрек, но не и с намалена работоспособност на мозъка."

Екипът на професор Гранжан изследва не само негативните ефекти най-малките, но и върху още неродените. Учените от Харвардския университет са категорични, че излагането на високи нива на замърсяване по време на бременността може да компрометира коефициента на интелигентност на бъдещото поколение. Професорът дори излага теорията, че в дългосрочен план животът в големите градове с високи нива на замърсяване може да доведе до спад в интелекта на цялото общество в бъдеще

Според Европейската агенция по околна среда България е страната с най-мръсен въздух в Европа. Резултатите са част от годишния доклад за качеството на въздуха в ЕС, публично оповестен през 2014 г., базиращ се на данни от 2012 г. В челната тройка се нареждат също Полша и Словакия.

В документа, цитиран от Българската изпълнителна агенция по околна среда, се подчертава, че почти 95% от градското население в Европа е изложено на замърсители на въздуха с нива, смятани за опасни от Световната здравна организация. Както и че само през 2011 г. в Европа са регистрирани около 400 000 случая на преждевременна смърт, свързани с влиянието на замърсения въздух върху човешкия организъм.

Данните за България са регистрирани от Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух на Изпълнителната агенция по околна среда. Според тях най-замърсените градове в страната за отчетения в доклада период са Перник, Димитровград, Видин и Пловдив

София е на по-задно място в класацията в сравнение с други български градове. Но и с доста по-мръсен въздух от този в Париж, Мадрид или Рим например.

Като основни причини за замърсяването на въздуха в България от Европейската агенция по околна среда цитират: "Битовите, транспортните и промишлените дейности, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки.

Допълнителен принос оказва и влиянието на неблагоприятните климатични условия в страната като ниска скорост на вятъра и продължителни засушавания."

От агенцията подчертават, че най-сериозният замърсител както за България, така и за Европа са фините прахови частици. За отчетен тригодишен период (2010 -2012) в нашата страна процентът на населението, изложено на наднормени нива на фини прахови частици, е над 90 - значително над средния за Европа -38%.

Относно другите фактори за замърсяване в доклада се цитира: " По отношение на концентрацията на озон регистрираните нива в България са около нормата, като най-високи концентрации са установени в Гърция, Италия и Хърватия. А по отношение на концентрация на азотен диоксид България е сред страните със сравнително ниски нива - превишаване на нормата е регистрирано единствено на места в София и Пловдив в близост до транспортни пунктове

Концентрациите на серен диоксид също са под нормите, като има локални и епизодични замърсявания в Перник и Гълъбово."

В специалния информационен проект "Сигнали 2013" на Европейската агенция по околна среда се подчертава, че праховите частици са замърсителят на въздуха, който нанася най-големи вреди за общественото здраве в Европа: "Някои от тези частици са толкова малки (една тридесета до една пета от диаметъра на човешки косъм), че те не само проникват дълбоко в нашите дробове, но и преминават в кръвта ни също като кислорода. Тези частици могат да бъдат съставени от различни химични компоненти, дори тежки метали като арсен, кадмий, живак и никел."

Според доклада на Световната здравна организация "Преглед на фактите относно здравните аспекти на замърсяването на въздуха " дългосрочното излагане на фини частици може да предизвика атеросклероза, аномалии при раждането и респираторни заболявания при децата. Съществуват съмнения и за влияние върху развитието на диабет, проблеми с нервната система и увеличаване на смъртните случаи в следствие на сърдечносъдови и респираторни заболявания.

В проекта "Сигнали 2013" на Европейската агенция по околна среда се цитира като опасен замърсител на въздуха и озонът: "В човешкото тяло той причинява възпаление на белите дробове и бронхите. Когато бъдат изложени на озон, телата ни се опитват да му попречат да навлезе в дробовете ни. Този рефлекс намалява поетото количество кислород, което кара сърцата ни да работят по-усилено. Ето защо за хора, които вече страдат от сърдечносъдови или респираторни заболявания като астма, периодите с високи концентрации на озон може да доведат до инвалидизиране или дори до смърт."

Но озонът и праховите частици не са единствените замърсители на въздуха, будещи безпокойство в Европа, подчертават от Европейската агенция по околна среда. Сред опасните агенти те цитират също въглероден оксид, азотни оксиди, амоняк, серен диоксид, бензен, тежки метали: "Някои от тези замърсители имат краткосрочно въздействие върху здравето на човека

Други, като някои тежки метали и устойчивите органични замърсители, се натрупват в околната среда. Това им дава възможност да навлязат в хранителната верига и да попаднат в организма ни. А дългосрочното излагане на някои от тях води до увреждане на генетичния материал на клетките и може да провокира рак."

Като причини за завишените нива на замърсяване в Европа от агенцията обясняват: "Изгарянето на горива е безспорно един от ключовите фактори за замърсяването на въздуха в Европа. Селското стопанство е друг важен фактор, допринасящ за специфични замърсители. Около 90% от емисиите на амоняк и 80% от тези на метан идват от селскостопански дейности. Други източници на метан включват отпадъците (депата за отпадъци), каменовъглените мини и преноса на газ на дълги разстояния. Над 40% от емисиите на азотни оксиди идват от автомобилния транспорт, докато около 60% от серните оксиди са от производството и разпределението на енергия."