Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 4.

10. И когато остана насаме, онези които беха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата. 11. И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи; 12. за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете. 13. И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи? 14. Сеятелът, словото сее.15. А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им. 16. Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат; 17. немат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват. 18. И в трънете посеяното са тези, които слушат словото; 19. и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива. 20. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.

21. И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника? 22. Защото нема нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве. 23. Който има уши да слуша, нека слуша.

24. И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мерка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък. 25. Защото който има, ще му се даде; а който нема, и онова което има ще му се отнеме.

26. И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята; 27. и спи и разбужда се ноще и дене; и семето никне и расте, както той не знае. 28. Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа. 29. И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30. Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним? 31. Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най малко е от всичките семена, които са на земята; 32. а когато се посее, израства, и бива по големо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сенка могат птиците небесни да превитават. 33. И с много таквизи притчи говореше тем словото, както можеха да слушат. 34. А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.

35. И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд. 36. И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него. 37. И дига се голема буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода. 38. И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме? 39. И стана та запрети на ветъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана ветърът, и стана тишина голема. 40. И рече им: Защо сте така страхливи? Как немате вера? 41. И убояха се с голем страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и ветърът и морето му се покоряват?

ГЛАВА 5.

21. И като премина пак Исус в ладията отвъде, събра се при него народ много; и той беше край морето. 22. И ето, идва един от началниците на съборището, на име Яир, и като го виде, падна на нозете му; 23. И молеше му се много и казваше: Дъщеря ми душа бере; да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да се избави и ще живее. 24. И отиде с него; и следваха го народ много, и притискаха го.

25. И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, 26. и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала, 27. като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допре се до дрехата му. 28. защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея. 29. И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в телото си че изцеле от болестта. 30. И тутакси Исус като позна в себе си че излезе от него сила, обърна се към народа и казваше: Кой се допре до дрехите ми? 31. И казваха учениците му: Видиш народът че те притиска и казваш: Кой се допре до мене? 32. И обзираше се да види тази която бе сторила това. 33. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше това което стана с нея, дойде и припадна му, и каза му всичката истина. 34. А той й рече: Дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром, и здрава бъди от болестта си.

35. Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умре; що задаваш вече труд на учителя? 36. А Исус, щом чу думата която говореха, казва на началника на съборището: Не бой се, само вервай. 37. И не остави никого да го придружи, тъкмо Петра и Якова и Иоана брата Яковов. 38. И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищеха много. 39. И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умрело, но спи. 40. И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които беха с него, и влезва дето лежеше детето. 41. И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани. 42. И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много. 43. И много им заръча никой да не научи това; и рече да и дадат да яде.