Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 10.

13. И доведоха при него деца за да се прикосне до тех; а учениците запрещаваха на тези които ги водеха: 14. Това като виде Исус възнегодува, и рече: Оставете децата да дохождат при мене; и не ги възпирайте; защото на таквизи е царството Божие. 15. Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие като дете, нема да влезе в него. 16. И прегърна ги, и възлагаше ръце на тех, и благославяше ги.

17. И когато излезваше на пътя, притече се некой си та коленичи пред него и го питаше: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? 18. А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. 19. Заповедите знаеш: «Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си.» 20. А той отговори и рече му: Учителю, всичко това упазих от младостта си. 21. А Исус като го погледна, възлюби го, и рече му: Едно ти не достига; иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай. 22. Но той се наскърби за тая дума, и отиде си нажален; защото имаше имот много. 23. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство? 24. А учениците му се смайваха за неговите думи. И Исус пак отговори и рече им: Чада, колко е мъчно да влезат в царството Божие тези, които имат надеждата си на богатството? 25. По-лесно е камила да мине през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. 26. А те се твърде много удивяваха и говореха помежду си: И кой може спасен да бъде? 27. А Исус погледна на тех и рече: У человеците е невъзможно; но не у Бога; защото у Бога всичко е възможно. 28. И начна Петър да му говори: Ето, ние оставихме всичко и последвахме тебе. 29. А Исус отговори и рече: Истина ви казвам: Нема ни един който да е оставил къща, или братя, или сестра, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя, заради мене и за евангелието, 30. и да не вземе стократно сега на това време къщи и братя и сестри и майки и чеда и нивя наедно с гонения, и в идущия век живот вечен. 31. Мнозина обаче първи ще бъдат последни, а последните първи.

32. А когато беха в пътя на възлезването си в Ерусалим, Исус вървеше пред тех, а те се чудеха, и като вървеха подире му беха на страх. И като прибра пак дванадесетте, начна да им казва това което имаше да му се случи: 33. Ето, ние възлезваме в Ерусалим, и Син Человечески ще бъде предаден на първосвещениците и на книжниците, и ще го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците; 34. и ще му се поругаят, и ще го бият, и ще го заплюват, и ще го убият, и в третия ден ще възкръсне.

35. И идват при него Яков и Иоан, синовете Зеведееви, и казват: Учителю, искаме да ни сториш каквото ти попросим. 36. А той им рече: Що искате да ви сторя? 37. А те му рекоха: Дай ни да седнем един от десно и един от лево до тебе в славата ти. 38. А Исус им рече: Не знаете що просите. Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението с което се аз кръщавам? 39. Те му рекоха: Можем. А Исус им рече: Чашата която аз пия, ще пиете, и с кръщението с което се аз кръщавам, ще се кръстите; 40. но да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но комуто е приготвено. 41. А като чуха десетимата, хванаха да негодуват за Якова и Иоана. 42. А Исус ги повика и казва им: Вие знаете че онези които се имат господари на езичниците господаруват над тех, и големците им владеят ги. 43. А между вас няма да бъде така; но който между вас иска да бъде големец, ще ви бъде слуга; 44. и който от вас иска да бъде пръв, ще бъде раб на всичките. 45. Защото Син Человечески не дойде да му слугуват, но да слугува, и да даде живота си откуп за мнозина.

46. И идват в Иерихон; и когато излезваше из Иерихон той и учениците му, и народ доволно, Тимеевът син слепият, седеше при пътя та просеше. 47. И като чу че е Исус Назарянин, начена да вика и да казва: Сине Давидов, Исусе, помилвай ме! 48. И запрещаваха му мнозина, да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! 49. И спре се Исус и рече да го повикат, и повикаха слепият и казаха му: Имай дързновение, стани, вика те. 50. И той си хвърли дрехата, и стана та дойде при Исус. 51. Отговори Исус и му рече: Що искаш да ти сторя? И слепият му рече: Учителю, да прогледам. 52. А Исус му рече: Иди, твоята вера те изцели. И тутакси прогледа, и последва Исус в пътя.

ГЛАВА 11.

12. И на утринта, когато излезоха из Витания, огладне. 13. И като виде издалеч смоковница що имаше листе, дойде дано би намерил нещо на нея, и като дойде до нея, не намери нищо тъкмо едни листе; защото не беше време на смокините. 14. И отговори Исус и рече й: Никой вече до века да не яде плод от тебе. И слушаха това учениците му.

15. И дойдоха в Ерусалим; и като влезе Исус в храма, начна да изпъжда онези които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите, и столовете на онези, които продаваха гълъби, претури. 16. И не допущаше да пренесе некой никакъв съсъд през храма. 17. И поучаваше и казваше им: Не е ли писано: Домът ми ще се нарича дом на молитва за всичките народи? а вие го направихте «вертеп разбойнически.» 18. И чуха книжниците и първосвещениците, и търсеха как да го погубят; защото му се боеха; понеже всичкий народ се удивяваше на учението негово. 19. И като мръкна, излезе вън от града.

20. И сутринта когато минуваха, видеха смоковницата изсъхнала от корен. 21. И усети се Петър, и казва му: Рави, виж, смоковницата която прокле ти изсъхнала. 22. А Исус отговори и казва им: Имайте вера в Бога. 23. Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но поверва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл. 24. За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вервайте че ще получите, и ще ви бъде. 25. И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху некого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения. 26. Но ако вие не прощавате, нито Отец ваш който е на небеса ще ви прости съгрешенията ваши.

27. И идват пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при него първосвещениците и книжниците и старейшините. 28. И казват му: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт да струваш това? 29. А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч; и отговорете ми, и ще ви кажа с коя власт правя това. 30. Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от человеците? Отговорете ми. 30. 31. И размишляваха в себе си и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: А защо не повервахте в него? 32. Но ако речем: От человеците,- боеха се от народа; защото всички имаха Иоана че бе наистина пророк. 33. И отговориха и рекоха на Исуса: Не знаем. Тогаз Исус отговори и рече им: Нито аз ви казвам с коя власт правя това.