Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 8.

10. И тутакси влезе в ладията с учениците си, и дойде в Далманутанските страни. 11. И излезоха Фарисеите и начнаха да му правят питания; и като го изкушаваха искаха от него знамение от небето. 12. А той въздъхна от сърце, и рече: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: Нема да се даде на този род знамение. 13. И остави ги и влезе пак в ладията, и мина отвъд.

14. Но забравиха учениците да вземат хлеб, и немаха със себе си в ладията освен един хлеб. 15. И заръча им и казва: Гледайте, пазете се от кваса Фарисейски и от кваса Иродов. 16. И размишляваха помежду си и думаха: Това е защото хлебове немаме. 17. А Исус разуме, и рече им: Защо размишлявате че хлебове немате? Не разбирате ли, нито разумевате? Още ли имате сърцето си окаменено? 18. Очи имате, и не видите ли? и уши имате, и не чуете ли? и не помните ли? 19. Когато преломих петте хлеба на петте хиляди, колко кошове пълни с укрухи дигнахте? Казват му: Дванадесет. 20. И когато седемте на четирите хиляди, колко кошници пълни с укрухи дигнахте? А те рекоха? Седем. 21. И казваше им: Как не разумевате?

22. И идва във Витсаида: и довождат му едного слеп и примолюват му се да се прикосне до него. 23. И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо. 24. И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят. 25. После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и виде всичките чисто. 26. И изпрати го в дома му, и казваше: Нито в селото да влезеш, нито некому в селото да кажеш това.

27. И излезе Исус и учениците му по селата на Кесаря Филипова, и из пътя питаше учениците си, и казваше им: Кого ме казват человеците, че съм. 28. А те отговориха: Иоан Кръстител; други пък Илия; а други, един от пророците. 29. И той им казва: Но вие кого ме казвате че съм? И отговори Петър и рече му: Ти си Христос. 30. И запрети им да не казват никому за него.

31. И начена да ги учи това, че Син Человечески требва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и след три дни да възкръсне. 32. И говореше словото явно. А Петър го взе на страна, и начна да му запрещава. 33. А той като се обърна и виде учениците си, запрети на Петра и рече: Махни се от пред мене Сатано; защото не мислиш това което е Божие, но това което е человеческо.

34. И призва народа с учениците си, и рече им: Който иска да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и дигне кръста си и ме следва. 35. Защото, който иска да упази живота си ще го изгуби; и който изгуби животът си заради мене и за евангелието, той ще го упази. 36. Понеже какво ще ползува человека, ако спечели всичкия свет, и отщети душата си? 37. Или какво ще даде человек в размена за душата си? 38. Защото, който се усрами за мене и за думите ми в този блуден и грешен род, и Син Человечески ще се усрами за него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели.

ГЛАВА 9.

2. И след шест дни взема Исус Петра и Якова и Иоана, и възвожда ги на гора висока на страна сами, и преобрази се пред тех. 3. И дрехите му станаха лъскави, твърде бели като снег, каквито белилник на земята не може да убели. 4. И яви им се Илия с Моисея; и разговаряха се с Исуса. 5. И отговори Петър и казва на Исуса: Рави, добро е да сме тука; и да направим три шатри, за тебе една, и за Моисея една, и за Илия една: 6. защото не знаеше що да рече; понеже беха уплашени. 7. И облак ги засени; и глас дойде из облака който казваше: Този е Син мой възлюблений: слушайте него. 8. И внезапно като се обзърнаха, не видеха вече никого със себе си, освен Исуса самичък. 9. И когато слезваха от гората, заръча им да не кажат никому това що видеха, освен кога Син Человечески възкръсне от мъртвите. 10. И задържаха словото в себе си, като разискваха помежду си що е това да възкръсне от мъртвите. 11. И питаха го и казваха: Защо казват книжниците, че требва да дойде първом Илия? 12. А той отговори и рече им: Истина че ще Илия първом да дойде и да устрои всичко; и как е писано за Сина Человеческаго че требва да пострада много, и да бъде унижен; 13. но казвам ви, че Илия дойде, и сториха му каквото щеха, както е писано за него.

14. И като дойде при учениците виде, около тех народ много, и книжници които се препираха с тех. 15. И тутакси всичкий народ щом го виде смая се, и притекоха се та го поздравяваха. 16. И попита книжниците: Какво се препирате с тех? 17. И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем. 18. И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха. 19. А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене. 20. И доведоха го при него; и като го виде бесният, тутакси духът го покъса, и той падна на земята, и валяше се запенен. 21. И попита Исус баща му: Колко време е от как му стана това? А той рече: От детинство. 22. И много пъти и в огън го хвърля и във вода да го погуби; но ако можеш нещо, смили се на нас, и помогни ни. 23. А Исус му рече: Това, ако можеш поверва, всичко е възможно за тогози който верва. 24. И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вервам, Господи: помогни на моето неверство. 25. А Исус като виде че се стича народ, запрети на нечистия дух, и му казваше: Душе неми и глухи, аз ти повелявам: Излез от него и да не влезеш вече в него. 26. И духът като изпище, и го покъса силно, изкочи, и момъкът стана като мъртъв, така що мнозина думаха че умре. 27. А Исус го хвана за ръка, и дигна го, и той стана.

28. И когато влезе в къщи, учениците му питаха го на страна: Защо ние не могохме да го изпъдим? 29. И рече им: Този род не може да излезе с нищо друго освен с молитва и пост.

30. И като излезоха от там, минуваха през Галилея, и не искаше да узнае това никой. 31. Защото учеше учениците си, и казваше им, че Син Человечески ще бъде предаден в ръце на человеци, и ще го убият; и след като го убият, в третия ден ще възкръсне. 32. Но те не разумеваха думата, и боеха се да го попитат.

33. И дойде в Капернаум, и когато влезе в къщи, питаше ги: За какво се разговаряхте в пътя помежду си? 34. А те мълчаха; защото в пътя беха се препирали помежду си, кой е по-голем. 35. И като седна призова дванадесетте, и казва им: Който иска да е пръв, ще бъде най-последен от всичките, и на всичките слуга. 36. И взе едно дете та го постави по сред тех, пригърна го и рече им: 37. Който приеме едно от таквизи деца в мое име, мене приима; и който приеме мене, не приима мене, но тогози който ме е проводил.

38. Отговори му Иоан и казваше: Учителю, видехме некого си, който ни не следва, че изпъждаше бесове в твоето име; и забранихме му, защото не следва нас. 39. А Исус рече: Недейте му забраня, защото нема никой който да стори чудо в мое име, и да може на часа да ме злослови. 40. Понеже който не е против нас, той е откъде нас. 41. Защото който ви напои една чаша вода в мое име, понеже сте Христови, истина ви казвам: Нема да изгуби заплата си. 42. И който съблазни едного от малките, които верват в мене, за него по-добре би било да се обложи воденичен камик около шията му, и да бъде хвърлен в морето. 43. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре ти е да влезеш клосен в живота, а не да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в огъня негасим; 44. дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » 45. И ако ногата ти те съблазнява, отсечи я: по-добре ти е да влезеш хром в живота, а не да имаш две нозе и да бъдеш хвърлен в пъкала, в огъня негасим, 46. дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » 47. И ако окото ти те съблазнява, извади го; по-добре ти е да влезеш с едно око в царството Божие, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен; 48. дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. » 49. Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50. Добро нещо е солта; но ако солта бъде безсолна, с какво ще я поправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.