Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 8.

4. И понеже се стичаше народ много, и идеха при него от всеки град, рече с притча: 5. Излезе сеятелът да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни го озобаха. 6. А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото немаше влага. 7. Друго пък падна всред трънете, и като порастоха трънете заглушиха го. 8. А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: Който има уши да слуша, нека слуша.

9. А питаха го учениците и казваха: Що значи тая притча? 10. А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие; а на другите се проповедва с притчи, щото гледаще да не видят и слушаще да не разумеват. 11. И тая е притчата. Семето е словото Божие. 12. А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да поверват и се спасят. 13. А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен немат; които за малко време верват, и във време на напаст отстъпват. 14. А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод. 15. А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение.

16. И никой като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светилника, за да гледат виделината тези които влезват. 17. Защото нема скришно което не ще бъде явно, нито утаено което не ще да бъде знайно и не ще да излезе наяве. 18. За това, гледайте как слушате; защото който има; ще му се даде; а който нема, и онова което мисли че има ще му се отнеме.

19. И дойдоха при него майка му и братята му, и поради множеството не можеха да приближат до него. 20. И известиха му некои и казваха: Майка ти и братята ти стоят вън и искат да те видят.21. А той отговори и рече им: Мен са майка и братя тези които слушат словото Божие и го изпълняват.

22. И един ден влезе в ладия той и учениците му; и рече им: Да минем отвъд езерото; и отплуваха. 23. И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност беха. 24. И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на ветъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина. 25. И рече им: Де ви е верата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелева и на ветровете и на водата, и го слушат?

26. И изплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27. И щом излезе на земята, срещна го от града некой си человек който от много време имаше бесове, и дреха не обличаше, и в къщи не стоеше, но в гробищата. 28. И като виде Исуса, извика, и припадна нему, и с глас голем рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога Вишнаго? моля ти се недей ме мъчи; 29. защото повеле нечистому духу да излезе из человека. (понеже от много време бе го прехванал; и връзваха го с вериги и с окови та го вардеха; но той разкъсваше връзките, и гонеше го бесът по пустините.) 30. И попита го Исус и рече: Как ти е името? А той рече: Легеон; защото много бесове влезоха в него. 31. И молеха го да им не повелее да идат в бездната. 32. А там имаше стадо от много свине що пасеха по гората; и молеха му се бесовете да им дозволи да влезат в тех; и дозволи им. 33. И като излезнаха бесовете от человека, влезоха в свинете; и впусна се стадото през стръмнината в езерото та се издави. 34. А свинопасците като видеха това що стана побегнаха, и отидоха та известиха в града и в селата. 35. И излезоха да видят станалото; и дойдоха при Исуса, и намериха человека от когото беха излезли бесовете седнал при нозете Исусови, облечен и смислен; и убояха се. 36. И тези които беха видели това известиха им как изцеле бесният. 37. И всичкото множество от околността Гадаринска молиха му се да си отиде от тех; защото беха обзети от голем страх; а той влезе в ладията и върна се. 38. А человекът, от когото беха излезли бесовете, молеше му се да бъде с него; но Исус го изпрати и рече: 39. Върни се у дома си, и разкажи това което ти стори Бог. И отиде та проповедва по всичкия град това що му стори Исус.

40. А когато се върна Исус, прие го народът; защото всички го чакаха. 41. И, ето, дойде един человек, на име Яир, (и той бе началник на съборището,) и падна на нозете Исусови, та му се молеше да влезе в дома му; 42. защото имаше дъщеря единородна, като на дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отхождаше, народът го притискаше.

43. И жена некоя си що имаше кръвотечение от дванадесет години, която бе издала на лекари всичкия си имот и не може да се излекува от никого, 44. приближи се изотзад, та се допре до полата на дрехата му; и тоз час престана течението на кръвта й. 45. И рече Исус: Кой е що се допре до мене? И понеже се отричаха всички, рече Петър и които беха с него: Наставниче, народът те притискат и угнетяват, а ти казваш: Кой е що се допре до мене? 46. Но Исус рече: Некой се допре до мене; защото аз усетих че сила излезе из мене. 47. И като виде жената че се не укри, дойде разтреперана и припадна нему та му изказа пред всичкия народ за коя причина се допре до него, и как на часа оздраве. 48. А той й рече: Дързай, дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром.

49. И когато още говореше, идва некой си от началника на съборището и казва му: Дъщеря ти умре: не труди учителя. 50. А Исус като чу отговори му и рече: Не бой се: тъкмо вервай, и ще се избави. 51. И когато влезе в къщи, не остави никого да влезе освен Петра и Якова и Иоана, още бащата на момичето и майката. 52. И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умрело, но спи. 53. И присмиваха му се, понеже знаеха че е умрело. 54. Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани. 55. И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде. 56. И удивиха се родителите му; а той им повеле да не кажат никому това що стана.