Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 6.

6. И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там некой си человек, комуто десната ръка бе суха. 7. И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него. 8. Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи. 9. Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що требва да прави некой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби? 10. И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата. 11. А те се изпълниха с буйство, и разговаряха се помежду си що да сторят на Исуса.

12. През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цела нощ бе там на молба към Бога. 13. И като стана ден призова учениците си; и избра от тех дванадесет, които и нарече апостоли: 14. Симона, когото и наименува Петър, и Андрея брата му, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея, 15. Матея и Тома, Якова Алфеева, и Симона нарицаемаго Зилота, 16. Юда брата Яковов и Юда Искариотскаго, който и стана предател. 17. И като слезна с тех, спре се на едно место равно; и там беха мнозина от учениците негови, и големо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които беха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си, 18. и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха. 19. И всичкият народ искаше да се допре до него, защото сила излезваше из него и изцеляваше всичките.

20. И той подигна очите си към учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие. 21. Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете. 22. Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина Человеческаго. 23. Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците. 24. Но горко на вас богатите, защото приимате вече утешението си. 25. Горко на вас наситените; защото ще изгладнеете. Горко на вас които се смеете нине; защото ще жалеете и ще плачете. 26. Горко вам когато всички человеци ви позахвалят, защото бащите им така правеха на лъжливите пророци.

27. Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат, 28. благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост. 29. На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си. 30. Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай. 31. И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тем. 32. И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тех. 33. И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото. 34. И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното. 35. Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ към неблагодарните и злите. 36. Бъдете прочее милосерди както и Отец ваш е милосерд. 37. И не съдете, и нема да бъдете съдени; не осъждайте, и нема бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; 38. давайте и ще ви се даде; мера добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мера с която мерите ще ви се възмери.

39. Рече им още една притча: Да ли може слеп слепого да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? 40. Нема ученик по-горен от учителя си: а всеки ученик усъвършенствуван ще бъде както учителят си. 41. И защо гледаш съчицата която е в окото на брата ти, а гредата която е в твоето око не съзираш? 42. Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави да извадя съчицата, която е в окото ти, кога ти сам не видиш гредата която е в твоето око? Лицемере! извади първом гредата из окото си, и тогаз щеш виде чисто за да извадиш съчицата която е в окото на брата ти. 43. Защото нема добро дърво което прави лош плод, нито лошо дърво което прави плод добър; 44. понеже всеко дърво от своя плод се познава; защото не берат от трънки смокини, нито късат от къпина грозде. 45. Добрият человек от доброто съкровище на сърцето си износя доброто; и злият человек от злото съкровище на сърцето си износя злото; защото от препълнянето на сърцето говорят неговите уста.

46. И защо ме зовете: Господи, Господи, а не правите това, което казвам? 47. Всеки който иде при мене, и слуша моите думи, и ги прави, ще ви покажа кому е подобен. 48. Подобен е на человек що зида къща, който изкопа и задълбочи, и положи основа на камик; и когато стана наводнение, нападна реката върх онази къща, и не можа да я поклати; защото беше основана на камик. 49. А който слуша и не прави, подобен е на человек който е съзидал къща на земята без основа; върх която нападна реката, и на часа падна, и стана срутяването на тази къща големо.

ГЛАВА 7.

11. А в следващия ден отхождаше Исус в град нарицаем Наин; и с него вървеха мнозина от учениците му и народ много. 12. И когато наближи до вратата градска, ето, изнасяха на вън мъртвец, син единороден на майка си; и тя бе вдовица; и народ много от града имаше с нея. 13. И като я виде Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака. 14. И приближи та допре носилото; а носещите се спреха: И рече: Момче, тебе казвам: Стани. 15. И мъртвият се подигна и седна, и начна да говори; и даде го на майка му. 16. И страх обзе всичките, и славеха Бога, и казваха: Пророк велик се подигна между нас; и: Бог посети своите люде. 17. И разчу се това слово за него по всичка Юдея, и по всичката околност.

18. И възвестиха Иоану учениците му за всичко това. 19. И призова Иоан двамина от учениците си та проводи при Исуса да му кажат: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме? 20. И като дойдоха при него человеците, рекоха: Иоан Кръстител ни проводи до тебе, и казва: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме? 21. И в истия час изцели мнозина от болести и немощи, и от лукави духове, и на мнозина слепи подари прогледване. 22. И отговори Исус и рече им: Идете и възвестете Иоану което видехте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръснуват, и на сиромасите се благовествува. 23. И блажен е който се не съблазни в мене.

24. А когато си отидоха проводените от Иона, начена да говори на народа за Иоана: Какво излезохте да видите в пустинята? тръст ли от ветър разлюлявана? 24. Но какво излезохте да видите? человек ли облечен с меки дрехи? Ето, светло облечените и онез които пируват в царските палати са. 26. Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей, казвам ви, и повече от пророк. 27. Този е за когото е писано: «Ето аз проваждам вестителя моего пред лицето ти, който ще устрои пътя ти пред тебе.» 28. Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по голем от Иоана Кръстителя; но най малкият в царството Божие по-голем е от него. 29. И всичкий народ като чуха, и митарите, оправдаха Бога, като се кръстиха с кръщението Иоаново. 30. А Фарисеите и законниците отхвърлиха за себе си волята Божия, понеже се не кръстиха от него.

31. И рече Господ: А на какво да уподобя человеците на този род? и на какво са подобни? 32. Подобни са на деца, които седят на пазаря и викат едно на друго и казват си: Свирихме ви, и не играхте: жално ви пехме и не плакахте. 33. Защото дойде Иоан Кръстител, нито хлеб яде, нито вино пие, и казвате: Бес има. 34. Дойде Син Человечески, яде и пие, и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците. 35. И оправда се мъдростта от всичките си чада.

36. И молеше го един от Фарисеите да яде с него, и той влезе в дома Фарисеев, и седна на трапезата. 37. И, ето, жена некоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро. 38. и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото. 39. А Фарисеят който го бе призвал, като виде, рече в себе си и думаше: Този ако да беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената която се допира до него, че е грешница.

40. И отговори Исус и рече му: Симоне, имам нещо да ти река. А той казва: Учителю, речи. 41. Некой си заимодавец имаше двама длъжници; единът беше длъжен петстотин динарии, а другият петдесет. 42. И понеже немаха да му платят, прости им ги и на двамата. И тъй, кажи ми кой от тех ще го възлюби повече? 43. Отговори Симон и рече: Мисля че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. 44. И като се обърна къде жената рече на Симона: Видиш ли тази жена? Влезох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обле нозете ми, и с космите на главата си ги отри. 45. Ти целуване ми не даде; а тя, от как съм влезъл, не е престанала от да целува нозете ми. 46. Ти с масло главата ми не помаза; а тя с миро помаза нозете ми. 47. За това ти казвам: Прощават й се многото нейни грехове, защото много възлюби; а комуто се малко прощава, малко люби. 48. И рече й: Прощават ти се греховете ти. 49. И тези които седеха с него наедно на трапезата наченаха да си говорят помежду си: Кой е този който и греховете прощава? 50. И рече на жената: Верата твоя те спаси; иди си с миром.