Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 21.

5. И когато некои си говореха за храма че е украсен с хубави камене и с посвещения, рече: 6. Ще дойдат дни, в които това що гледате нема да остане камик на камик който да се не съсипе. 7. И попитаха го и рекоха: Учителю, а кога ще бъде това? и какво е знамението когато ще бъде това?

8. А той рече: Гледайте да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в мое име да казват че: Съм аз; и уж времето наближи; но да не отидете след тех. 9. И кога чуете бойове и размирици, да се не убоите; защото първом те требва да бъдат, но не е тутакси свършването. 10. Тогаз им казваше: Че ще възстане народ връх народ, и царство връх царство; 11. и ще бъдат на места големи трусове и глад и мор; още страшилища и знамения големи от небето ще бъдат.

12. А преди всичко това ще турят ръце на вас, и ще ви изгонят, и ще ви предадат на съборища и в тъмници, и ще ви извождат пред царе и пред владетели заради моето име. 13. И това ще ви стане за свидетелство. 14. И тъй, положете на сърцата си да не преговаряте от по-напред що да отвещаете; 15. защото аз ще ви дам уста и мъдрост на която не ще могат да противоречат нито да противостоят всичките ваши противници. 16. И ще бъдете предадени и от родители и братя и роднини и от приятели; и ще умъртвят некои от вас. 17. И от всички ще бъдете ненавиждани заради моето име. 18. Но косъм от главата ви нема да загине. 19. С търпението си придобийте душите си. 20. А кога видите Ерусалим обиколен с войски, тогава знайте че наближи запустението му. 21. Тогаз които са в Юдея да бегат по горите; и които са в сред него да излязат навън, и които са в околностите да не влезват в него. 22. Защото тези са дни на отмъщение за да се изпълни все що е писано. 23. И горко на непразните и на доещите през онези дни! защото ще бъде голема тъга на земята, и гнев Божий връх този народ. 24. И ще да паднат под острото на ножа, и ще бъдат закарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде потъпкуван от езичниците, докле се изпълнят времената на езичниците. 25. И ще бъдат знамения в слънцето и в луната и в звездите, и по земята тъга на народите в недоумието им, и ще шуми морето и вълните. 26. Человеците ще издъхват от страх и от очакване на бедствията които ще постигнат вселенната, защото силите небесни ще се поколебаят. 27. И тогаз ще видят Сина Человеческаго че иде в облак със сила и слава голема.

28. И когато начне да става това, възправете се и подигнете си главите, защото наближава избавлението ви.

29. И рече им притча: Вижте смоковницата и всичките дървета. 30. Когато вече ги виждате че се развиват, знаете от само себе си че е близо вече летото. 31. Така и вие, кога видите това че става, знайте че е близо царството Божие. 32. Истина ви казвам, че нема да премине този род, докато се сбъде всичко това. 33. Небето и земята ще преминат, а моите думи нема да преминат. 34. Но пазете себе си да не би да отегнат сърцата ви от обядене и пиянство и от житейски грижи, и ви постигне напрасно този ден; 35. защото като примка ще дойде на всички които обитават по лицето на всичката земя. 36. За то бъдете будни, и молете се на всеко време, за да се удостоите да избегнете от всичко това което има да бъде, и да предстанете пред Сина Человеческаго.

37. И дене той учеше в храма; а ноще излезваше та нощуваше на гората нарицаема Елеонска. 38. И всичкият народ подраняваха при него в храма да го слушат.

ГЛАВА 22.

3. И влезе Сатана в Юда, който се казваше Искариот, който беше от числото на дванадесетте; 4. и отиде и наговори се с първосвещениците и войводите как да им го предаде. 5. И възрадваха се те, и нагласиха се да му дадат сребро. 6. И даде обещание, и търсеше сгодно време да им го предаде без народа.

7. Дойде же денът на безквасните в който требваше да жертвуват пасхата. 8. И проводи Петра и Иоана, и рече: Идете и пригответе ни да ядем пасхата. 9. А те му рекоха: Де искаш да приготвим? 10. А той им рече: Ето, щом влезете в града ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода: идете след него в дома в който влезе, 11. и речете на стопанина на къщата: Учителът казва на тебе: Де е гостинната стая в която наедно с учениците си ще ям пасхата? 12. И той ще ви посочи горница голема постлана: там пригответе. 13. И като отидоха намериха както им рече: и приготвиха пасхата.

14. И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него. 15. И рече им: С желание пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си; 26. защото ви казвам че нема да ям вече от нея, докле се не изпълни в царството Божие. 17. И като взе чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18. защото ви казвам че нема да пия от плода на лозата докато не дойде царството Божие. 19. И взе хлеб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е телото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание. 20. Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива. 21. Но, ето, ръката на тогоз който ме предава с мене е на трапезата. 22. И Син Человечески отхожда според както е определено; но горко на тогоз человека чрез когото се предава! 23. И те наченаха да разискват помежду си кой ли от тех ще е този който ще стори това.

24. Стана още и препирня помежду им кого от тех ще имат за по-голем. 25. А той им рече: Царете на народите господаруват над тех, и тези които ги владеят наричат се благодетели. 26. А вие не така; но най-големият изпомежду ви да бъде както най-малкия, който началствува, както оногоз който слугува. 27. Защото кой е по-голем, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува. 28. А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти. 29. За това аз вам завещавам царство както Отец ми завеща на мене; 30. за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да садите дванадесетте племена Израилеви.

31. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито; 32. но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вера; и ти когато се обърнеш утвърди братята си. 33. И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида. 34. А той му рече: Казвам ти, Петре: Петелът днес нема да попее преди да се отречеш ти триж че ме не познаваш.

35. И рече им: Когато ви пратих без кесия, без тържик, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те рекоха: От нищо. 36. Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който нема, нека продаде дрехата си и нека купи нож; 37. защото ви казвам че още и това писаното требва да се изпълни на мене: «И с беззаконните се счете,» защото писаните за мене вземат край. 38. И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са.

39. И излезе та отиде по обичай на гората Елеонска; отидоха след него и учениците му. 40. И като дойде на местото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение. 41. И той се отлъчи от тех колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се, 42. и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде. 43. И яви му се ангел от небето та го укрепяваше. 44. И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята. 45. И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб; 46. и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение.

47. И когато още говореше той, ето народ, и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше напред тех, и приближи при Исуса да го целуне. 48. А Исус му рече: Юдо, с целуване ли предаваш Сина Человеческаго? 49. И тези които беха с Исуса, като видеха това що имаше да стане, рекоха му: Господи, да ударим ли с ножа? 50. И един от тех удари първосвещениковия раб и отреза му десното ухо. 51. А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допре се до ухото му и го изцели. 52. И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що беха дошли върх него: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи? 53. Всеки ден бех с вас в храма, и не прострехте ръце на мене. Но това е вашият час и властта на тъмнината.

54. И като го хванаха, заведоха го, и въведоха го в дома на първосвещеника. А Петър идеше след него от далеч. 55. И наклали беха огън насред двора та беха наседали; и Петър седеше между тех.

56. И вижда го една слугиня че седи до огъня, вгледа се в него, и рече: И този беше с него. 57. А той се отрече от него и рече: Жено, не го зная. 58. И след малко друг един го виде и рече: И ти си от тех. А Петър рече: Человече, не съм.

59. И като се мина до един час, друг некой потвърдяваше и казваше: Наистина и този беше с него; защото е Галилеянин. 60. А Петър рече: Человече, не зная що казваш; и тоз час още като говореше той, петелът попе. 61. И обърна се Господ та погледна Петра; и смисли Петър речта Господня що му рече че: Преди да пее петелът ще се отречеш от мене триж. 62. И излезе Петър вън и плака горко.

63. И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха. 64. И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари? 65. И други много хули казваха върх него.

66. И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си, 67. и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, нема да повервате; 68. а ако ви питам, не ще ми отговорите, нито ще ме пуснете. 69. От нине Син Человечески ще бъде седещ отдесно на силата Божия70. И всичките рекоха: Ти прочее Син Божий ли си? А той им рече: Вие казвате право че съм аз. Божия. 71. А те рекоха: Що ни требва още свидетелство? защото ние сами чухме от устата му.