Нов Завет Съдържание



страница76/105
Дата08.12.2017
Размер5 Mb.
#36315
1   ...   72   73   74   75   76   77   78   79   ...   105

ГЛАВА 2.


1. И аз, братие, когато дойдох при вас, дойдох не с превъзходството в слово или в мъдрост да ви възвестя свидетелството Божие; 2. защото решил бех да не зная между вас нищо друго освен Исуса Христа и него разпет. 3. И аз при вас бех немощен, в страх и в големо треперане; 4. и словото ми и проповедта ми не биваха с думи убедителни от человеческа мъдрост, но с доказателство от Дух и сила; 5. за да бъде верването ви не чрез человеческа мъдрост, но чрез сила Божия. 6. А говорим мъдрост между съвършените; но не мъдрост от този век, нито от господарите на този век, които преминават; 7. но говорим в тайна премъдростта Божия, скритата, която Бог от преди вековете е предопределил за наша слава; 8. която никой от господарите на този век не е познал; защото ако биха познали, не биха разпели Господа на славата, 9. Но според както е писано: «Око не е видело, и ухо не е чуло, и на человек на сърдцето не е дохождало, това което е приготвил Бог на тези които го любят.» 10. А нам Бог откри това чрез своя Дух; понеже Духът всичко, даже и дълбините Божии, издирва. 11. Защото кой от человеците знае человеческите неща освен духа на человека който е в него? Така и Божиите неща никой ги не знае освен Духа Божий. 12. А ние приехме, не духа на света, но Духа който е от Бога, за да познаем това което е дарено нам от Бога; 13. което и възвестяваме, не със словеса научени от человеческа мъдрост, но със словеса научени от Духа Светаго, като сравняваме духовно с духовно. 14. Естественият обаче человек не побира това което е от Духа Божия; защото за него е безумие, и не може да го разумее, понеже то духовно се изпитва. 15. Но духовният человек всеко нещо изпитва; а той от никого се не изпитва. 16. Защото, «Кой е разумел умът Господен за да може да го настави?» А ние имаме ум Христов.

ГЛАВА 3.


1. И аз, братие, не могох да ви говоря като на духовни, но като на плътски, и като на младенци в Христа. 2. С млеко ви нахраних, и не с ястие; защото не можахте още да го приемете, а и сега още не можете; 3. Понеже сте още плътски; защото, докле има помежду вас завист, разпря и разногласие, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по человечески? 4. Защото кога един казва: Аз съм Павлов; а друг: Аз съм Аполосов; не сте ли плътски? 5. Кой е прочее Павел, и кой е Аполос? Не са ли служители чрез които повервахте, и то както е Господ всекому дал? 6. Аз насадих, Аполос напои; но Бог възрасти. 7. Тъй щото, нито който сади е нещо, нито който пои, но Бог който възрастява, 8. А който сади и който пои едно са, и всеки според своя си труд ще приеме своята си заплата. 9. Защото ние сме съработници на Бога; а вие сте нива Божия, Божие здание. 10. Аз, според дадената ми от Бога благодат, като изкусен домозидател основание положих; а друг на него зиде. Но всеки да гледа как зиде на него. 11. Защото никой не може да положи друго основание освен положеното, което е Исус Христос. 12. И на това основание отгоре ако зиде некой злато, сребро, драгоценни камене, дърве, сено, слама, 13. всекиму работата ще стане явна; защото денят ще я покаже, понеже с огън се открива; и огънът ще изпита всекиму каква е работата. 14. На когото работата която е зидал устои, той ще вземе заплата. 15. А на когото работата изгори, ще се отщети; а сам той ще се избави, но тъй като из огън. 16. Не знаете ли че сте храм Божий, и Дух Божий живее във вас? 17. Ако развали некой Божия храм, него ще Бог да развали, защото храмът Божий е свет, който храм сте вие.

18. Никой да се не лъже; ако некой отпомежду ви мисли че е мъдър на този свет, да стане безумен, за да бъде мъдър. 19. Защото мъдростта на този свет е безумие пред Бога; понеже е писано: «Улавя мъдрите в пронирството им;» 20. и пак: «Господ знае помишленията на мъдрите че са суетни.» 21. И тъй, никой да се не хвали с человеците; защото всичко е ваше; 22. Павел ли, или Аполос, или Кифа, или свет, или живот, или смърт, или сегашното, или бъдещото; всичко е ваше; 23. и вие Христови, а Христос Божий.



ГЛАВА 4.


1. Всеки человек така да ни има като служители Христови и строители на Божиите тайни. 2. А това което се иска от строителите е всеки да се намери верен. 3. А за мене е твърде малко нещо да бъда от вас или от человеческа съдба съден; но нито аз сам себе си съдя. 4. Защото съвестта ми в нищо не ме изобличава; но с това не съм оправдан, а Господ е който ще ме съди. 5. За това, нищо недейте съди преди време, докле да дойде Господ който ще и да извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви сърдечните намерения; и тогаз ще бъде всекиму похвала от Бога.

6. И това, братие, загатнаха върх себе си и върх Аполоса заради вас, да се научите от нас да не мъдрувате повече от писаното, да се не превъзнося некой от вас за едного против другиго. 7. Защото кой те предпочита от другиго? и що имаш което да не си приел? Ако ли си приел, защо се хвалиш като че не си приел? 8. Сити сте вече, обогатихте се вече, въцарихте се без нас; и дано да царувате, та да бихме и ние с вас наедно царували. 9. Защото ми се струва че Бог показа нас апостолите най-последни като осъдени на смърт; защото позор станахме на света, и на ангели, и на человеци: 10. ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа; ние немощни, а вие крепки, вие славни, а ние безчестни. 11. До този час и гладуваме, и жадуваме, и голи сме, и сме биени, и скитаме се, 12. и трудим се та работим с ръцете си; като ни укоряват, благославяме; като ни гонят, търпим; 13. като ни хулят, молим се; станахме като измет на света, смет на всичките до днес. 14. Не пиша това за посрамване на вас, но като любезни мои чада вразумявам ви. 15. Защото ако имате хиляди наставници в Христа, но мнозина отци немате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването. 16. И тъй, моля ви се, бъдете подражатели на мене. 17. За туй ви проводих Тимотея, който ми е любезно и верно в Господа чадо, който ще ви напомни моите в Христа пътища, както поучавам на всекъде във всека църква. 18. Но некои си се възгордеха като че немаше да дойда аз при вас; 19. но ако ще Господ аз скоро ще дойда при вас, и ще позная, не словото, но силата на тези що са се възгордели. 20. Защото царството Божие не е в слово, но в сила. 21. Що искате? С тояга ли да дойда при вас? или с любов и кротък дух?




Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
1   ...   72   73   74   75   76   77   78   79   ...   105




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница