Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 14.

13. И като чу това Исус отиде от там с ладия в пусто место самичък; и като разбра народът, отидоха след него пеши от градовете. 14. И като излезе Исус, виде народ много, и смили се за тех, и изцели болните им.

15. А като стана вечер, дойдоха при него учениците му и рекоха; Пусто е местото, и времето вече мина; разпусни народа, да идат по селата да си купят за ядене. 16. А Исус им рече: Не им требва да идат; дайте им вие да ядат. 17. А те му казват: Немаме тука освен пет хлеба и две риби. 18. А той рече: Донесете ми ги тука. 19. И като повеле на народа да насядат на тревата, взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови; и като преломи, даде хлебовете на учениците, а учениците на народа. 20. И ядоха всички, и наситиха се; и дигнаха изостаналото от укрухите, дванадесет коша пълни. 21. А онези които ядоха бяха до пет хиляди мъже, освен жени и децата.

22. И тоз час принуди Исус учениците си да влезат в ладията, и да идат преди него отвъд, докато разпусне народа. 23. И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли. И като стана късно, там бе самичък. 24. А ладията бе вече всред морето, обуряваема от вълните; защото вятърът бе противен. 25. А в четвъртата стража на нощта Исус отиде къде тех, и вървеше по морето. 26. И като го видеха учениците че върви по морето, смутиха се и думаха че е призрак, и от страх извикаха. 27. Тоз час Исус им проговори и рече: Дързайте! аз съм: не бойте се. 28. Отговори Петър и рече му: Господи, ако си ти, повели ми да дойда при тебе по водата. 29. А той рече: Дойди. И като слезе от ладията Петър вървеше по водата да дойде при Исуса. 30. Но понеже виждаше ветъра силен, уплаши се, и, като начна да потъва, извика и рече: Господи, избави ме. 31. И тутакси Исус простре ръка, улови го, и каза му: Маловере, защо си се усъмнил? 32. И от как влезоха в ладията, утихна ветърът. 33. А които беха в ладията, дойдоха та му се поклониха и думаха: Наистина Син Божий си.

34. И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска. 35. И щом го познаха тамошните человеци, разпроводиха по всичката онази околност, и доведоха при него всичките болни; 36. и молеха го да се допрат само до полите на дрехите му; и колкото се допреха оздравяха.

ГЛАВА 15.

10. И като призова народът, рече им: Слушайте и разумейте: 11. не осквернява человека което влезва в уста, но което излезва из уста, то осквернява человека.

12. Тогаз пристъпиха учениците му и рекоха му: Знаеш ли че Фарисеите като чуха тази дума съблазниха се? 13. А той отговори и каза; Всеко растение, което не е насадил Отец мой небесен, ще се изкорени. 14. Оставете ги: те са слепи водители на слепи; а слепец слепца ако води, и двамата ще паднат в ямата. 15. Отговори Петър и рече му: Изтълкувай ни тази притча. 16. А Исус им рече: Още ли сте и вие без разум? 17. Не разумевате ли още, че все що влезва в устата, сместя се в търбуха и в захода се изхвърля? 18. А което излезва из устата, излезва из сърцето, и то осквернява человека. 19. Защото от сърцето излезват помисли лукави, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули. 20. Тези неща са които оскверняват человека; а да яде некой с немити ръце не осквернява человека.

21. И като излезе от там Исус, отиде къде Тирските и Сидонските страни. 22. И ето жена Хананейка, която бе излезла от онези предели, извика му и казваше: Помилвай ме, Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле страда от бес. 23. А той ни реч не и отговори: и дойдоха учениците му, та му се молеха и казваха: Отпусни я, защото вика след нас. 24. А той отговори и рече: Не съм проводен, освен до погиналите овце от Израилевия дом. 25. А тя дойде та му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми. 26. А той отговори и рече: Не е добро да вземе некой хлеба от децата и да го хвърли на псетата. 27. А тя рече: Ей, Господи; но и псетата ядат от трошиците що падат от трапезата на господарите им. 28. Тогаз отговори Исус и рече й: О жено, голема е твоята вера; нека ти бъде както искаш. И оздраве дъщеря й от онзи час.

29. И като премина Исус от там, дойде при морето Галилейско; и възлезе на гората, и седеше там. 30. И дойде при него народ много, които имаха със себе си хроми, слепи, неми, клосни, и други много; и подметнаха ги пред нозете Исусови, и ги изцели: 31. Така що народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, клосни оздравени, хроми да ходят, и слепи да гледат; и прославиха Бога Израилева.

32. А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят. 33. И казват му учениците му: От де у нас в пустинята толкози хлебове, щото да наситим толкоз народ? 34. И казва им Исус: Колко хлебове имате? А те рекоха: Седем и малко рибици. 35. И повеле на народа да наседат на земята. 36. И като взе седемте хлеба и рибите, и благодари, проломи и даде на учениците си, а учениците на народа. 37. И ядоха всички и наситиха се: и дигнаха изостаналото от укрухите седем кошници пълни. 38. А онези които ядоха беха четири хиляди мъже освен жени и деца. 39. А като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в пределите Магдалински.