КЪ СОЛУНЯНОМ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТАГО АПОСТОЛА ПАВЛА

КЪ СОЛУНЯНОМ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТАГО АПОСТОЛА ПАВЛА

ГЛАВА 1.

2. Благодарим всекога Богу за всички вас, и поминуваме ви в молитвите си, 3. като помним непрестанно вашето дело на верата, и труда на любовта, и търпението на надеждата в Господа нашего Исуса Христа, пред Бога и Отца нашего; 4. понеже знаем, братие възлюблени от Бога, вашето избрание; 5. защото нашето към вас благовествуване не стана само със слово, но и със сила, и с Духа Светаго, и с големо удостоверение, както знаете какви бехме заради вас помежду ви. 6. И вие станахте подражатели нам и Господу като при много утеснения приехте словото с радост на Духа Светаго; 7. така щото станахте пример на всите верващи които са в Македония и в Ахаия. 8. Защото от вас се прогласи словото Господне не само в Македония и Ахаия; но и на всеко место се разчу вашата вера в Бога, щото ние не требва да говорим нещо. 9. Защото те възвещават за нас как стана нашето влизане при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога за да служите на живия и истинния Бог, 10. и да очаквате от небеса неговия Син, когото възкръси от мъртвите, Исуса, който ни освобождава от идещия гнев.

1. Защото вие сами знаете, братие, нашето при вас влизане че не бе напраздно; 2. но като бехме от по-напред, както знаете, пострадали и обезчестени във Филипи, дързнахме в Бога нашего да проповедаме вам евангелието Божие с голем подвиг. 3. Защото нашето увещание не бе от прелъгване, нито от нечистота, нито с измама; 4. но както бехме удобрени от Бога да ни повери благовествуването, така говорим, не като че угождаваме на человеци, но на Бога който изпитва сърдцата ни. 5. Защото, както знаете, нито ласкателно слово употребихме некога, нито причина за лихоимство; Бог е свидетел; 6. нито поискахме слава от человеци, нито от вас нито от други; (ако и да можехме да сме в тежкост като Христови апостоли;) 7. но бехме тихи посред вас, както кърмилница се грижи нежно за чадата си. 8. Така, като имахме гореща любов към вас, имахме благодарение да ви предадем не току евангелието Божие, но и душите си, защото станахте любезни нам. 9. Защото вие, братие, помните нашия труд и мъка, понеже, дене и ноще като работехме за да не отеготим ни едного от вас, проповедахме вам евангелието Божие. 10. Вие сте свидетели и Бог как свето и праведно и неукоризнено се обходихме с вас верващите; 11. както знаете как всекиго от вас, като отец чадата си, увещавахме, и утешавахме, и строго ви заръчахме 12. да ходите достойно Богу който ви призва в своето царство и слава. 13. За туй, и ние благодарим Богу непрестанно че, като приехте словото Божие което чухте от нас, приехте го, не като слово человеческо, но (като е наистина,) слово Божие, което и действува между вас верващите. 14. Защото вие, братие, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви които са в Юдея, понеже и вие пострадахте истото от своите си съплеменници както и те от Юдеите, 15. които и Господа Исуса убиха и своите си пророци, и нас разпъдиха, и Богу не угодяват, и на всичките человеци са противни; 16. и възбраняват ни да говорим на езичниците да се спасят, за да изпълнят греховете си винаги; но постигна ги гневът до край.

17. А ние, братие, като осиротехме от вас за малко време, с лице а не със сърдце, още повече с големо желание се постарахме дано видим лицето ви. 18. За това, поискахме да дойдем при вас (и аз Павел) и веднъж и дваж; но направи ни пречка Сатана. 19. Защото коя е нашата надежда, или радостта ни, или венецът на похвалата ни? Не сте ли вие пред Господа нашего Исуса Христа в пришествието негово? 20. Защото вие сте нашата слава и радост.
ГЛАВА 3.

1. За това, като не можахме да търпим вече, разсъдихме за добро да останем сами в Атина; 2. и проводихме Тимотея, брата нашего и служителя Божия и сътрудника нашего в евангелието Христово, да ви утвърди и да ви утеши от към верата ви, 3. да се не колебае никой в тези скърби; защото вие знаете че на това сме определени, 4. защото когато бехме при вас, предсказвахме ви че има да претърпим притеснение, както и стана и знаете. 5. За това, и аз като не можах вече да търпя проводих да разумея за верата ви, да не би да ви е изкусил изкусител, и да бъде трудът ни напраздно. 6. А сега като дойде Тимотей от вас при нас та ни донесе добри известия за верата и любовта ваша, и това че имате всекога добро поменуване за нас и желаете да ни видите, както и ние вас, 7. за това, при всичката наша скърб и нужда, утешихме се, братие, за вас чрез верата наша; 8. понеже сега живеем ако стоите вие в Господа. 9. Защото кое благодарение можем да въздадем Богу за вас заради всичката радост с която се радваме за вас пред Бога нашего? 10. Ноще и дене преусърдно се молим да видим лицето ви и да допълним което ви не достига във верата ви. 11. А сам Бог и Отец наш и Господ наш Исус Христос дано управи пътя ни към вас. 12. И вас Господ да умножи и да ви направи да преизобилвате в любовта един към друг и към всичките, както и ние към вас, 13. за да утвърди сърдцата ви непорочни в светостта пред Бога и Отца нашего в пришествието на Господа нашего Исуса Христа с всите негови светии.

1. При това още, братие, просим и молим ви в Господа Исуса, каквото сте приели от нас как требва да ходите и да угодявате Богу така да преуспевате повече; 2. защото знаете какви заповеди ви дадохме от Господа Исуса. 3. Понеже това е волята Божия, вашето освещение, да се въздържате от блуд: 4. да знае всеки от вас да държи съсъда си в светост и честност, 5. не в страст на похот както и езичниците които не знаят Бога; 6. да не преминува некой предела и да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е отмъстител, както ви и от по-напред казахме и засвидетелствувахме; 7. защото Бог не ни е призовал на нечистота, но на светост. 8. И тъй, който отхвърля това не отхвърля человека, но Бога който е и дал нам Духа своего Светаго.

9. А за братолюбието немате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един към друг; 10. защото и правите това на всите братя които са по всичка Македония. И молим ви се, братие, да преуспевате повече, 11. и усърдно да се стараете да живеете тихо, и да вършите своите си работи, и да работите със своите си ръце, както ви заръчахме; 12. за да ходите благообразно пред външните, и да немате нужда от нищо.

13. И не искам, братие, да не знаете за умрелите, за да не скърбите както и другите които немат надежда. 14. Защото ако верваме че Исус умре и възкръсна, така и Бог умрелите в Исуса ще приведе с него заедно. 15. Защото това ви казваме със слово Господне, че ние живите които останем до пришествието Господне нема да предварим умрелите; 16. понеже сам Господ ще слезе от небето с повеление, с глас архангелов, и с тръба Божия; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; 17. после ние живите които сме останали с тех наедно ще бъдем грабнати на облаци да срещнем Господа на въздух; и така ще бъдем всекога с Господа. 18. И тъй, утешавайте се един друг с тези думи.

1. А за годините и времената, братие, немате нужда да ви се пише; 2. защото вие знаете известно че денът Господен както крадец през нощ, така ще дойде; 3. понеже когато казват: Мир и безопасност, тогаз ще нападне на тех внезапна погибел както болезните на непраздна жена; и нема да избегнат. 4. Но вие, братие, не сте в тъмнина та да ви постигне денът като крадец. 5. Всички вие сте синове на виделината и синове на деня; не сме на нощта нито на тъмнината. 6. И тъй, да не спим както и другите, но да бъдем будни и трезвени. 7. Защото които спят ноще спят, и които се опиват ноще се опиват; 8. но ние като сме синове на деня да бъдем трезвени, и да облечем бронята на верата и на любовта, и за шлем, надеждата на спасението. 9. Защото Бог не ни е определил за гнев, но да получим спасение чрез Господа нашего Исуса Христа, 10. който умре за нас, за да живеем с него и когато сме будни и когато спим. 11. За това, утешавайте се един друг, и назидавайте един другиго, както и правите.

12. И молим ви, братие, да познавате тези, които се трудят помежду ви, и са настоятели ваши в Господа, и ви поучават, 13. и да ги почитате премного с любов за делото им. Живейте мирно помежду си. 14. Молим ви още, братие, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, поддържайте немощните, бъдете към всички търпеливи. 15. Гледайте да не отдава некой некому зло за зло; но търсете всекога доброто един на друг си и на всичките. 16. Винаги се радвайте. 17. Непрестанно се молете. 18. За всичко благодарете; защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. 19. Духа не угасяйте. 20. Пророчества не имайте за нищожни. 21. Всичко изпитвайте: доброто дръжте. 22. От всекакъв вид зло въздържайте се. 23. А сам Бог мира да ви освети всесъвършено; и да се съхрани целокупен духът ви, и душата, и телото без порок, в пришествието на Господа нашего Исуса Христа. 24. Верен е онзи който ви призовава, и ще го направи.

25. Братие, молете се за нас. 26. Поздравете всичките братя със целуване свето. 27. Заклевам ви в Господа посланието да се прочете на всите свети братя. 28. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с вас. Амин.