Нов Завет Съдържание



страница85/105
Дата08.12.2017
Размер5 Mb.
#36315
1   ...   81   82   83   84   85   86   87   88   ...   105

ГЛАВА 12.


1. Истина, не ми е за полза да се хваля, защото ще дойда до видения и откровения от Господа. 2. Зная в Христа едного человека който, преди четиринадесет години, (в телото ли, не зная; вън от телото ли, не зная; Бог знае;) възхитен бе до третото небе. 3. И такъв един человек зная, (в тело ли, вън от тело ли, не зная; Бог знае,) 4. че бе възхитен в рай, и чу думи неизречени които не е простено человеку да ги говори. 5. С такъв человек ще се похваля, а с мене си нема да се похваля освен с немощите си. 6. Защото ако поискам да се похваля безумен не ще бъда, понеже ще река истина; но свеня се да не би помислил некой за мене повече от каквото ме види или чуе от мене. 7. И за да се не превъзносям за премногото откровения даде ми се трън в плътта ми, ангел Сатанин да ме мъчи, за да се не превъзносям. 8. За това нещо три пъти се молих Господу да го отмахне от мене; 9. и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова. 10. За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен. 11. Станах безумен с хвалбите си; вие ме принудихте; защото аз требваше от вас да се препоръчвам; понеже не съм бил по-долен от най-първите апостоли, ако и да съм нищо. 12. Знаковете на един апостол показаха се делом между вас във всеко търпение, със знамения и чудеса и сили. 13. Защото в какво останахте по-долни от другите църкви освен дето сам аз не ви отеготих? Простете ми тази неправда. 14. Ето, трети път съм готов да дойда при вас, и нема да ви отеготя; защото не искам вашето, но вас; защото не са длъжни чадата да събират имот за родителите, но родителите за чадата. 15. А пък аз с крайна радост ще иждивя и цел ще се иждивя за душите ви; съвсем че, като ви обичам аз повече, вие ме обичате по-малко. 16. Но тъй да е: аз ви не отеготих, а като хитър улових ви с измама. 17. Спечелил ли съм аз нещо от вас чрез некого от тези които изпроводих до вас? 18. Примолих се Титу, и с него проводих брата. Тит ли припечели нещо от вас? не с истия ли дух ходихме? не в истите ли стъпки? 19. Пак ли мислите че се оправдаваме пред вас? Пред Бога говорим в Христа. Всичко това, възлюблени мои, е за ваше назидание. 20. Защото се боя да не би като дойда да ви не намеря каквито ви желая, и аз да се не намеря за вас не какъвто ме желаете; да не би да има между вас разпри, завиждания, гневове, дразнения, одумвания, шептания, големеяния, бъркотии; 21. да не би кога дойда пак че ме смири Бог мой при вас, и оплача мнозина които са от напред съгрешили, и не са се покаяли зарад нечистотата, блудството и похотливостта които са сторили.

ГЛАВА 13.


1. Ето, трети път ида при вас. «От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всека реч.» 2. И преди рекох, и пак като че съм втори път при вас предказвам, и нине като не съм при вас пиша на тези които са изнапред съгрешили, и на всички други, че, ако дойда пак, нема да пощадя; 3. понеже търсите да опитате Христа който говори в мене, който към вас не е немощен, но е силен между вас. 4. Защото ако и да бе разпет в немощ, живее обаче със сила Божия; понеже и ние в него сме немощни, но със сила Божия ще живеем с него между вас. 5. Себе си изпитвайте да ли сте във верата; себе си опитвайте. Или не познавате вие себе си че Христос е във вас, освен ако че вие сте неудобрени. 6. И надея се че ще познаете че ние не сме неудобрени. 7. Моля Бога да не сторите нищо зло; не за да се покажем ние удобрени, но за да струвате вие доброто, а ние нека бъдем неудобрени; 8. защото не можем нищо против истината, но за истината можем. 9. Понеже се радваме когато ние сме немощни а вие сте силни; най-паче това и желаем, вашето усъвършенствуване. 10. За това, и като не съм при вас пиша това, щото кога дойда при вас да се не докарам строго по властта която ми е дал Господ за назидание, а не за разорение. 11. И тъй, братие, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, мир имайте; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас. 12. Поздравете се един друг с целуване свето. 13. Поздравяват ви всичките светии. 14. Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта Божия, и общението на Светаго Духа да бъде със всички вас. Амин.


КЪ ГАЛАТЯНОМ ПОСЛАНИЕ НА СВЕТАГО АПОСТОЛА ПАВЛА

ГЛАВА 1.


1. Павел, апостол не от человеци, нито чрез человека, но чрез Исуса Христа и Бога Отца който го е възкръсил от мъртвите, 2. и всичките братя които са с мене, към църквите Галатийски: 3. Благодат да бъде вам и мир от Бога Отца и Господа нашего Исуса Христа, 4. който даде себе си за греховете наши, за да ни избави от настоещия лукав век по волята на Бога и Отца нашего, 5. комуто славата да бъде във веки веков. Амин. 6. Чудя се как вие от оногова който ви призова чрез благодатта Христова така скоро преминвате в друго благовествуване; 7. което не е друго; но има некои които ви смущават и искат да превърнат евангелието Христово. 8. Но ако би и сами ние или ангел от небето да ви проповеда друго евангелие освен онова което ви проповедахме, да бъде анатема. 9. Както по-горе рекохме, и сега пак казвам: Ако некой ви проповедва друго евангелие освен онова което приехте, да бъде анатема. 10. Защото человеци ли искам да склоня сега, или Бога? или искам да угодявам на человеци? Защото ако угодявах още на человеци, не щех да съм Христов раб. 11. Известявам ви, братие, че проповеданото от мене евангелие не е человеческо; 12. защото нито аз от человек съм го приел, нито съм го научил освен с откровение Исус Христово. 13. Защото сте чули некогашното мое в Юдейството повеление, как гонех твърде много църквата Божия и разорявах я. 14. И преуспевах в Юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бех по-голем ревнител за отеческите мои предания. 15. А когато Бог, който бе ме определил от утробата на майка ми, и призвал чрез своята благодат, благоволи 16. да открие Сина своего в мене, за да го проповедвам между езичниците, от този час не се допитах до плът и кръв, 17. нито възлезох в Ерусалим при апостолите които беха преди мене, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18. После, след три години възлезох в Ерусалим, за да се видя с Петра, и останах при него петнадесет дена; 19. и другиго от апостолите не видех освен Якова брата Господня. 20. А това което ви пиша, ето, пред Бога изповедвам че не лъжа. 21. После дойдох в Сирийските и Киликийските страни; 22. и лично не бех познат на Юдейските в Христа църкви; 23. а слушаха само че той който некога ни гонеше сега проповедва верата която некога разоряваше. 24. И славеха Бога за мене.
ГЛАВА 2.

1. После, след четиринадесет години пак възлезох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита. 2. И то възлезох по откровение та им предложих евангелието което проповедвам между езичниците, особно пред знаменитите, да не би напраздно да тичам или да съм тичал. 3. Но нито Тит, който бе с мене, ако и да беше Елин, не бе принуден да се обреже; 4. а тези лъжебратя които са се вкраднали и примъкнали да съгледателствуват нашата свобода която имаме в Христа Исуса за да ни поработят, 5. на тех ни на час не отстъпихме да им се покорим, и то за да пребъде във вас евангелската истина. 6. А за тези които се мислят че са нещо, каквито и да са били некога, мене ми е все едно; (Бог не гледа на лицето на человека;) защото знаменитите не ми приложиха нищо повече; 7. но напротив, щом видеха че бех поверен да проповедвам евангелието на необрезаните, както Петър на обрезаните, 8. (защото който подействува в Петра за апостолство между обрезаните подействува и в мене за в езичниците,) 9. и като познаха дадената мене благодат, Яков и Кифа и Иоан, които се виждаха че са стълпове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава за да идем ние в езичниците, а те в обрезаните. 10. Искаха само да помним сиромасите; за което и се потрудих с усърдие това истото да сторя. 11. А когато дойде Петър в Антиохия възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение. 12. Понеже преди да дойдат некои от Якова ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха свенеше се и странеше от тех, защото се убоя от обрезаните. 13. И с него заедно лицемерствуваха и другите Юдеи; така щото и Варнава се увлече в това техно лицемерство. 14. Но аз, като видех че не постъпват право по истината евангелска, рекох на Петра пред всичките: Ако ти който си Юдеин, живееш езически, а не Юдейски, защо принуждаваш езичниците да юдействуват? 15. Ние които сме природно Юдеи, а не грешници от езичниците, 16. като знаем че не се оправдава человек от делата на закона, тъкмо с верата в Исуса Христа, и ние повервахме в Христа Исуса за да се оправдаем от верата Христова, и не от делата на закона; защото от делата на закона нема да се оправдае никоя плът. 17. Но като искаме да се оправдаем чрез Христа ако сме се намерили и ние грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде! 18. Защото, ако възсъздавам пак онова което съм развалил, показвам себе си престъпник. 19. Защото аз чрез закона закону умрех, да живея Богу. 20. Сраспех се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във верата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене. 21. Не отвъргам Божията благодат; защото ако оправданието бива чрез закона, то напраздно е Христос умрел.


ГЛАВА 3.

1. О несмислени Галатяни, кой ви омая да се не покорявате на истината, вие пред очите на които Исус Христос се предначерта разпнат между вас? 2. Това само искам да науча от вас: От делата на закона ли приехте Духа, или от слушането на верата? 3. Толкоз ли сте несмислени че като започнахте с Дух, сега свършвате с плът? 4. Напусто ли толкоз пострадахте? ако наистина да е напусто! 5. Този който ви дава Духа и действува чудеса между вас, от делата на закона ли или от слушането на верата прави това? 6. както Авраам поверва в Бога, и вмени му се за правда. 7. И тъй, познайте че тези които верват, те са синове Авраамови. 8. И писанието, като предвиде че Бог чрез вера оправдава езичниците, предвъзвести Аврааму: «В тебе ще се благославят всите народи.» 9. Така щото тези които верват благославят се наедно с вернаго Авраама. 10. Защото които са от делата на закона под клетва са, понеже е писано: «Проклет всеки който не пребъде във всичко което е писано в книгата на законът за да го прави.» 11. А то, че никой не се оправдава чрез закона пред Бога, явно е по това че «праведният чрез вера ще живее.» 12. И законът не е от вера; но «человекът който прави това което заповедва законът, ще живее чрез него.» 13. Христос ни изкупи от клетвата на закона, понеже той стана клетва за нас; защото е писано: «Проклет всеки който виси на дърво;» 14. за да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на езичниците, така щото да приемем обещанието на Духа чрез верата. 15. Братие, по человечески говоря; но и человеческо завещание, като е потвърдено, никой го не разваля нито прилага в него нещо. 16. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговото семе; не казва: «И на семената,» като за много, но като за едного: «И на семето твое,» което е Христос. 17. И това казвам, че завет предутвърден от Бога в Христа не може да го развали закон станал след четиристотин и тридесет години така щото да унищожи обещанието. 18. Защото ако е наследието от закона не е вече от обещание; но Аврааму с обещание го подари Бог. 19. И тъй, защо се даде законът? Приложи се по причина на престъпленията докле дойде семето към което стана обещанието; още, този закон вчинен бе чрез ангелите с ръката на един ходатай. 20. Но ходатаят не е на едного; а Бог е един. 21. И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото ако би се дал закон който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да е от закона. 22. Но писанието затвори всичко под грех, за да се даде обещанието от верата в Исуса Христа на тези които верват. 23. А преди да дойде верата бехме под стражата на закона, затворени до времето на верата която имаше да се открие; 24. така щото законът стана нам детеводител към Христа да се оправдаем чрез верата; 25. но след идването на верата не сме вече под детеводител. 26. Защото всички сте синове Божии чрез верата в Христа Исуса; 27. понеже всинца които сте се в Христа кръстили, в Христа сте се обрекли. 28. Нема вече Юдеин, нито Елин, нема раб, нито свободен, нема мъжки пол ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса. 29. Ако ли сте вие Христови, то сте семе Авраамово, и по обещание наследници.
ГЛАВА 4.

1. Казвам още: До колкото време наследникът е младенец не различа в нищо от раб, ако и да е господар на всичко; 2. но е под настоятели и домостроители до назначения от бащата срок. 3. Така и ние когато бехме младенци бехме порабощени под стихиите на света; 4. а когато дойде изпълнението на времето, проводи Бог Сина си, който се роди от жена и стана под закона, 5. за да изкупи онези които беха под закона, за да възприемем усиновението. 6. И понеже сте синове, проводи Бог Духа на Сина си в сърцата ваши, който вика: Ава, Отче, 7. За това не си вече раб, но син; ако ли си син, то си и наследник Божий чрез Христа. 8. Но тогаз като не познавахте Бога служихте на тези които не са по естество богове; 9. а сега като познахте Бога, или да речем по-добре като бидохте познати от Бога, как се връщате към слабите и скъдните стихии на които пак изново искате да служите? 10. Дните сматряте, и месеците и времената и годините. 11. Боя се за вас да не би напусто да съм се трудил помежду ви. 12. Бъдете каквото аз, защото и аз съм както вие, братие, моля ви се: не сте ми сторили никаква неправда, 13. И знаете че най-напред ви проповедах евангелието като бех немощен по плът. 14. И вие не унищожихте, нито се погнусихте от моето в плътта ми изкушение, но приехте ме като ангела Божия, като Христа Исуса. 15. И тъй, кое беше вашето блаженство? понеже свидетелствувам за вас че, ако би било възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали. 16. И тъй, аз неприятел ли ви станах защото ви казвам истината? 17. Показват към вас ревност не добра, но искат да ви отлъчат, за да имате вие ревност към тех. 18. Добре е да сте ревнители на доброто винаги, а не само кога се намервам между вас. 19. Чадца мои, за които съм пак в мъки на раждане докле се образи Христос във вас, 20. искал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас. 21. Кажете ми, вие които искате да сте под закон, не слушате ли закона? 22. Защото е писано че Авраам имаше двама синове, едного от рабинята и едного от свободната; 23. но този който бе от рабинята роди се по плът; а този който бе от свободната, по обещание. 24. И това е иносказаемо; защото те са двата завета, единий от Синайската гора, който ражда в рабство, и той е Агар; 25. защото Агар е гората Синай в Арабия; и спосреща се с днешния Ерусалим, и в рабство и с чадата си. 26. А горний Ерусалим е свободен, който е майка на всинца ни; 27. защото е писано: «Възвесели се неплодна която не раждаш: възгласи и извикай ти която не си била в мъки на раждане, защото чадата на запустелата са повече от чадата на тази която има мъж.» 28. А ние, братие, чада на обещанието сме, както Исаак. 29. Но както тогоз роденият по плът гонеше роденаго по дух, така и сега. 30. Но що казва писанието? «Изпъди рабинята и сина й; защото синът на рабинята нема да бъде наследник наедно със сина на свободната.» 31. И тъй, братие, не сме чада на рабинята, но на свободната.


ГЛАВА 5.

1. Стойте прочее постоянни в свободата с която ни Христос освободи, и не се подлагайте пак под иго на робство. 2. Ето, аз Павел ви казвам че ако се обрезвате Христос нема да ви ползува нищо; 3. А пак свидетелствувам на всекиго человека който се обрезва че е длъжен да изпълни всичкият закон. 4. Вие които се оправдавате чрез закона отстранихте се от Христа: отпаднахте от благодатта. 5. Защото ние чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вера. 6. Защото в Христа Исуса нито обрезването има некаква сила нито необрезването, но вера която действува с любов. 7. Вие вървехте добре: кой ви възбрани да се не покорявате на истината? 8. Това предумване не е от оногоз който ви е призовал. 9. Малко квас всето тесто заквасва. 10. Аз съм уверен за вас в Господа че нема да помислите нищо друго; а който ви смущава, той ще подпадне под наказание, кой бил да бил. 11. И аз, братие, ако още проповедвам обрезване, защо още да ме гонят? тогаз би се махнала съблазънта на кръста. 12. Дано се отсечеха тези които ви развращават. 13. Защото вие, братие, на свобода бехте призвани, само не употребявайте свободата за причина на плътта, но с любов един друг си слугувайте. 14. Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч, в тази: «Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си.» 15. Ако ли се хапете един друг и се ядете, пазете се да не би един друг да се изтребите. 16. Прочее казвам: Ходете по Духу, и нема да извършвате похотите на плътта. 17. Защото плътта похотствува противното на Духа, а Духът противното на плътта; а те се противят едно на друго, така щото да не правите това което искате. 18. Но ако се водите от Духа не сте под закон. 19. И делата на плътта са явни: те са прелюбодеяние, блуд, нечистота, похотливост, 20. идолослужение, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, 21. зависти, убийства, пиянства, кощунства, и подобните на тех; за които ви предказвам, както и предрекох, че които правят таквиз работи нема да наследят царството Божие. 22. А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вера, 23. кротост, въздържание: против таквиз нема закон. 24. А които са Христови разпели са плътта наедно със страстите и похотите й. 25. Ако Духом живеем, Духом и да ходим. 26. Да не биваме тщеславни, за да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждаме.


ГЛАВА 6.

1. Братие, ако и впадне человек в некое прегрешение, вие духовни поправяйте таковаго с дух на кротост; но пази и себе си да не би и ти изкушен да бъдеш. 2. Един другиму теготите носете, и така ще изпълните закона Христов. 3. Защото ако мисли некой себе си че е нещо, като не е нищо, лъже се с ума си. 4. Но всеки да изпитва своето дело, и тогаз ще има похвала само в себе си, а не в другиго; 5. защото всеки своето бреме ще понесе. 6. А този който се учи на словото Божие нека направя участник във всите си добрини тогоз който го учи. 7. Недейте се лъга: Бог поругаем не бива; понеже каквото посее человек това ще и да пожъне; 8. защото който сее в плътта си от плътта си ще тление да пожъне; а който сее в Духа от Духа ще живот вечен да пожъне. 9. Да не ни се додева да правим добро; защото ако се не уморяваме, на време ще пожънем. 10. И тъй, докле имаме време, да струваме добро на всички, а най-вече на своите по верата. 11. Вижте с колко едри букви ви писах с ръката си. 12. Които искат да покажат добър вид по плът, те ви нудят да се обрезвате, само да не бъдат гонени за кръста Христов. 13. Защото нито те които се обрезват пазят закона, но искат да се обрезвате вие за да се похвалят във вашата плът. 14. А аз да не бъде да се хваля освен с кръста на Господа нашего Исуса Христа, чрез когото е светът за мене разпет, и аз за света. 15. Защото в Христа Исуса нито обрезването има некоя сила, нито необрезването, но ново създание. 16. И на всички които живеят по това правило, мир на тех и милост и на Божия Израил. 17. От нине никой да ми не досажда; защото аз нося на телото си белезите на Господа Исуса. 18. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде, братие, с вашият дух. Амин.





Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
1   ...   81   82   83   84   85   86   87   88   ...   105




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница