Конкретни въпроси и отговори към темата

Конкретни въпроси и отговори към темата

Всяко вещество по принцип има определено отношение към човека, както бесничето (дигиталис) към сърцето, лайката към корема. Отровите, съответно дрогите са само определен вид „мумифициран дух“, това ще рече, че те разрушават органите на човека и по един неправомерен начин освобождават нещо, което също е духовно. Дали това е наречено „невронен екстаз“ или „старо лунно съзнание“ (халюцинативно картинно съзнание) е все едно. Важно е да се знае ­ особено при халюциногенните дроги ­ че се прогонва навън не само душевно­духовното, каквото е обикновеното състояние при нормалния сън, съответно при сънното съзнание, но и допълнително се изсмукват жизнени сили от органите, които се използват, за да подтикнат организма към видения и халюцинации. Това екстрено заангажиране и употреба на витални сили всеки път съответства на един малък смъртен процес. Приемането на наркотици става „умиране на порции“. Смъртта на наркомана например е само интеграл на всички малки умирания, неговото изживяване винаги е вид изживяване на съзнанието на прага на смъртта, съответно на прага на духовния свят (за правомерното и съзнателно изживяване на прага на духовния свят виж книгата на Р. Щайнер „Как се постигат познания за висшите светове“ издателство „Димо Даскалов“ Стара Загора б.пр.)

Това се отнася до един определен стадий в развитието на човека. Под думите „лунно съзнание“ или „лунни сили“ трябва да се разбира всичко това, което издига човека над земята, което иска да го освободи от физическото му тяло. Нека си припомним в обикновен смисъл въздействието на пълнолунието. Също и всички магии от древността, всички видения, илюзии, фантазии, ненормалности на хора, (наречени в английския език „лунатик“, от латинската дума „луна“), попадат в това определение. Това са старите остатъци, (космическият „отпадък“ от миналото), които могат да се направляват чрез определени методи и отново да се активират, вместо да се апелира към ясното дневно съзнание, Слънцето в нас. Същественото при дрогите е, че земното съзнание, ясното мисловно съзнание, което имаме благодарение на нашия Аз и което може да се определи като известна кулминация в човешкото развитие, се загасява. Получава се една пропаст в необходимото съответствие между вън и вътре, получава се психическо „откачване“ на душата от света. Човек търси засилването на вътрешните усещания, той се наслаждава, както например при хашиша на афектите, като същевременно интересът му към света се парализира и с това също и неговата воля. Той встъпва, както веднъж формулира френският поет Бодлер, „в една ужасна сватба със смия себе си“. Докато това раздвоение и без това е налице по време на пубертета и всъщност трябва да бъде преодоляно, хашишът „разчопля тази рана“ още повече и довежда до болестно фиксиране върху себе си и в последствие до отслабване на Аза.

Това съвсем сигурно се отнася до класическите халюциногени като LSD, хашиш и марихуана. При тяхното приемане от обмяната на веществата се извличат жизнените сили и се поставят на разположение на съзнанието. Тогава човек живее в една необвързана с тялото сфера. При така наречените нервни дроги Crack, кокаин, Ice и синтетичните дроги, положително също и при хероина е точно обратно. Там по­силно се ограбва мозъкът, съответно нервната система, човек става свръхактивен, „cool“, привидно сигурен, получава идейни сили, но се втвърдява в себе си, и като последствие получава мания за преследване. Това би могло да се нарече болестна „свръхбудност“.

Принципно може да се каже, че при класическите дроги, които са се употребявали при религиозните ритуали, е съществувала една по­скоро несъзнателна, несвободна, идваща от органическите процеси форма на изживяване на духа, както това става и днес при халюцинациите, виденията, при психози и висока температура, и под въздействието на дроги. Но има и друга възможност, чрез определени упражнения като медитации, чрез собствените сили на съзнанието да се постигнат духовни изживявания, които са свободни от органичната дейност. Тези свръхсетивни картинни изживявания се наричат „имагинации“. Предизвиканите изкуствено халюцинации всъщност са „маймунско подражание“ на едно свободно, имагинативно духовно изживяване. Те са един сурогат, един материален заместител.

Няма никаква отрова, която по някакъв начин да не е вредна за човека. Също и относително безвредните средства за наслада като кафе, тютюн и чай при висока доза могат да навредят. Вредното въздействие на хашиша е прикрито и се промъква постепенно, а не разрушава така открито както това на хероина например. Освен това зависи от вътрешните сили на съответната личност, възрастта и продължителността на употребата. Хашишът действа особено катастрофално през пубертета и преди това, защото засилва характерната за това време „нормална“ лабилност и едностранчивост. Погледът на подрастващия все повече се фиксира навътре. Собствената душевна наслада се налага над здравословния интерес към външния свят. Волята постепенно се парализира, цялото същество получава детинско, хлапашко държание, настъпва апатия, а в края също и промяна на личността. Тук се достига до една повече душевна зависимост. Особено се засягат полярните области на мозъка и на системата за размножение. Отровата се складира в мастната тъкан и много бавно се разгражда. Препредаването на нервните импулси при така наречените синапси се затруднява. Общо взето пушачът на хашиш придобива една черта на характера, която съответства на смолата: Той, така да се каже, става лепкав.

При хероина на преден план е действието на веществото. Липсва ли то, настъпват бурни болезнени физически реакции, които се успокояват или с нова инжекция хероин или с вещество­заместител, като метадон и други подобни. При хашиша или при кокаина на преден план стои душевното пристрастяване. Липсата на веществото се изразява повече в депресии и вътрешна пасивност, което води до нова консумация.

Да и не. Понякога се смята, че хашишът или таблетките непременно трябва да доведат до силните дроги, понякога не. От друга страна всяко „невинно“ средство за наслада може да доведе до пристрастяване, цигарата през хашиша до хероина, също и алкохолът. Това зависи от отделния човек. Много младежи пробват, остават при хашиша или изобщо престават от само себе си. Но от друга страна трябва да се каже, че всички „слаби“ дроги са подготовка за „силните“, тъй като те отслабват волята. Поради това нуждата от по­силен стимулатор постепенно става по­голяма. „Хероинът изпълнява това, което хашишът обещава.

Тук лежат както индивидуални, така и обществени причини. Към това сигурно принадлежи увеличаването на натиска за все по­големи постижения, както и широко разпространеният възглед, че истинска радост от живота може да се получи само като се консумира; към това принадлежи също и „изчезването на детството“ със същевременния страх от порастването, все по­засиленото свръхинтелектуализиране и още много други неща.

При отделния индивид на преден план често се намира страх, отчаяние, депресии, пресищане, скука и досада от живота. В пубертета се прибавя и влиянието на групата при същевременно вътрешно усамотяване. Младежът се оттегля навътре, макар че всъщност копнее за контакт. Често той се приобщава към клики на особняци, с които се чувства сроден. Нелегалността дава чувство за опозиция срещу господстващите структури. В тази възраст истински интересно е само забраненото. Дрогите тогава помагат, човек да се издигне над нещата и създават „високомерие“, но също и безразличие. В такива случаи хашишът се чувства като лекарство, също както при възрастните успокоителните таблетки ­ „слънчевите очила на душата“.
Как всъщност изглежда навлизането в наркотичната зависимост?

Най­напред трябва да се вземе под внимание следното: Зависимост не се поражда от днес за утре. Обикновено преминава половин година в изпробване. Степените почти винаги са едни и същи: Училищен стрес или семейни проблеми, любовна мъка, кризи в търсенето на собствената идентичност, масивни контакт­проблеми, недоволство от околния свят, чисто и просто съвсем „нормални“ явления през времето на пубертета. И изведнъж налице е пропастта. Човек е „узрял“, за да попадне в ръцете на дилърите, които се появяват в училищния двор или при младежки събирания и най­често безплатно предлагат „помощ“ за излизане от заплетеното положение. Младежът преодолява чрез това вътрешните задръжки и първоначално получава на изгодни цени хашиш, Crack, хероин, докато свикне с тях. След като е постигната безнадеждната зависимост, във всяко отношение се изисква заплащането на пълната цена. Какви са последиците вече е познато ­ криминалността, свързана с тотална социална изолация и проституцията.

Само да се информира, разясни, или да се морализира често може да има точно обратен ефект, може да предизвика опозиция или любопитство, както можахме да видим това в известната книга и също във филма „Кристиане Ф. ­ Ние децата от гарата зоологическа градина“. Субкултурата притежава нещо магически привличащо за младежите.

Първите предупредителни сигнали или зов за помощ са често засилена нужда от разговор, неспокойно въртене наоколо, агресивност, но също и мълчание или депресивни фази и заключване в стаята си. Понякога подрастващият чрез кражба търси да обърне вниманието върху себе си. Възрастният реагира тогава от безпомощност често с наказания или с отвръщане от младежа. Внимавайте за изпуснати изрази от така наречената „наркотична сцена“, които децата преди това не са употребявали (виж речника на наркотиците стр. 349).
Има ли известни критерии, за предотвратяване на евентуално по­късно настъпваща зависимост?

Зависимостта е вид поробване от дадено вещество или дейност, които служат за душевен заместител, но в една чисто пасивна форма. Също и страстта за купуване принадлежи към това. Получи ли се желаното, иска се нещо друго, по­скъпо. Пристрастяването, зависимостта има нещо общо с постоянното търсене, но и с бягството. Всеки човек търси своята собствена ценност, търси приютеност, смисъл и цел на живота си, признание, топлина. Липсва ли този вид душевна храна, посяга се към някакъв подходящ наркотик като заместително задоволяване, например при любовна мъка често се посяга към сладкиши, понеже мъката прави човека „кисел“, това означава, че човекът душевно се свива както при вкусването на лимон. Веществото­заместител в началото винаги действа успокояващо, повдигащо настроението и помагащо да се засилят постиженията. Едно краткотрайно щастие, последвано от дълготрайно страдание. Истинската профилактика трябва да започне още от раждането. Детето трябва да се радва още от началото на закрила. Родителите винаги съвсем съзнателно трябва да са наясно, че нуждата от обич не може да се компенсира с биберон или с бонбони; нежност и близост не бива да се заместят от телевизора или от касетите. Извършва ли се обаче това непрекъснато, то детето от една страна става самотно, а от друга страна свиква да получава наслада пасивно, вместо да черпи от своите собствени сили на фантазията, и търси да замести липсващата душевност чрез някаква форма на материята. Това е една от най­съществените причини за предразположението към пристрастяване.

Родителите, като най­близкостоящите партньори на младежите непременно трябва да вземат участие в процеса на диагностициране и терапия, без да бъдат винени по какъвто и да е начин. Но те трябва да са готови, в присъствие на детето си честно и открито да се опитат да видят собствените си грешки и едностранчивости, и да работят върху тях. Така например преуспяващият „свръхбаща“, който никога няма време, или никога не проявяващата нежност „свръхмайка“ или обратното подтискащата майка с нейните прекалени грижи, при които детето с помощта на дрогите иска да скъса „пъпната връв“; освен това прекалено високите изисквания в семейството; собствената зависимост от алкохола или от таблетки, задушаващи семейни норми и забрани. Да се разнищят всички тези проблеми е задача на терапевта.

Понякога една нормална дреболия предизвиква чудеса: Би трябвало да се попита детето веднъж с истински интерес, макар и може би отначало да звучи конфузно, какво го притеснява, от какво страда, накъде са насочени стремежите му. Истинският интерес вече е едно лечебно средство! Човек се чувства утвърден в своята вътрешна същност, той се чувства приобщен. На дневна светлина трябва да се появят също и подтиснати неща. „Всичко, което идва в сферата на съзнанието, е добро“ казва Ницше. Добре би било да се привлече човек от роднинството, към който детето има доверие. Пристрастяването води до постепенно изпадане от околната човешка среда.
Каква роля играят индивидуални, съответно наследени предпоставки?

Има неизброимо много телесни слабости, които водят до душевна лабилност, като при това дрогите първоначално могат да се почувстват като лечебно средство. В болничната история на отделните хора често се срещат тежки раждания чрез издърпване с клещи, възпаление на мозъчната обвивка в ранно детство, удряне на главата, тежки хранителни непоносимости, повръщане в ранното детство, нарушения на съня, нощен страх и неспокойствие, латентни психози. Това е „гнилата“ основа за душата. В семейната история могат да се срещнат поредица самоубийства или тежък алкохолизъм, който през поколенията довежда до предпоставка към пристрастяване и е извънредно увреждащ наследствен фактор. Потомците, редом с възможните телесни увреждания, често вътрешно са слаби или мекушави.

Колкото по­рано се вземат мерки, толкова по­добре. Най­идеалното време е през третото седемлетие, това ще рече между четиринадесетата и 21­та година, тогава все още могат да се наваксат известни пропуски. В началото най­често се намира любопитството или изкушенето от страна на средата, по­късно се свиква и се достига до зависимостта и до пълната изолация. Колкото по­дълго се употребяват наркотиците, толкова повече се разрушава личността и с това чувството за отговорност и съвестта. Тъй като дрогите действат силно привличащо, при откриване на склонност към тях най­добре е за кратко или за по­дълго време да се смени средата, за да се предотврати по­нататъшното „заразяване“. Затова би трябвало веднага да се влезе във връзка с лекар или дрогов терапевт и да се види дали е възможна смяната на населеното място, докато детето отново се стабилизира.

Понеже въпросният младеж не се чувства добре в семейния дом или в даденото училище и би искал с помощта на дрогите да „излезе“ от дадената ситуация, като освен това в съответната среда на другите отцепници още повече бива мотивиран за приемане на дроги, то трябва да се намери такова място, което по възможност е свободно от конфликти и абсолютно свободно от дроги, където младежът не се налага да се отдръпва навътре в себе си, място където може би чрез физическа работа той ще може да се активира. С помощта на терапевта трябва да се потърси подходящото обкръжение. Понякога това са приятели или роднини в страната или в чужбина, други приятелски семейства, едно селско стопанство, възможност за продължително пътуване, пребиваване в кибуц или ферма. Това трябва да се обсъди с детето и с родителите.Не се страхувайте да изпуснете детето веднъж от ръцете си, или да прекъснете училището. Понякога радикалните мерки са най­добрите, като това в никакъв случай не означава да се отблъсне детето, а да му се помогне.

Зависимият е болен човек, жертва, на която с всички средства трябва да се помогне да излезе от дяволския кръг. Понякога е възможно конфликтът със закона да допринесе така да се изостри натискът на страданието, че човекът сам да поиска да се измъкне от блатото. Аз давам предимство на терапията. Само с наказание никой човек не става по­добър. Но в индивидуални случаи, може да бъде мотив, да се потърси един разумен път.

Днес почти няма място където да е абсолютно сигурно, че не се употребяват дроги. Също и затворите днес са места, където се разменят дроги, една „сцена“ зад решетките. Дрогите контрабандно се вкарват в затвора от самите затворници, от посетителите, пазачите и дори от зависими от дрогите адвокати. Колкото по­дълго един наркотичен пациент лежи в затвора, толкова повече пропада и става апатичен. Една наложена от вън терапия обаче също е безполезна, понеже пациентът би трябвало доброволно, по собствен импулс да се откъсне от дрогите, а не за да избегне наказанието.

В началния стадий това съвсем не е така просто. Има известни знаци, които обаче могат да са признак на други неща. Изрично искам да подчертая: родителите не са полицаи или детективи, а са доверени хора, които не са длъжни да доказват консумирането на дрогите. Налице ли е една душевна връзка и липсва ли страхът от репресии, лесно могат да бъдат забелязани предразположения и промени на държанието в позитивна насока ­ освен това при подозрение би трябвало да се говори за това. Децата често са по­открити отколкото човек предполага.

Искам да назова някои често срещани критерии: внезапна свръхчувствителност, подплашен поглед, честа промяна на настроението, засилваща се апатия и липса на интерес, понижаване на успеха, особено в училище, кражба на пари или ценности, силно безпокойство и честа смяна на приятелства, не прибиране в къщи през нощта, затваряне в стаята си или навътре в себе си.

Тези симптоми могат да бъдат също и „нормални“ пубертетни явления, но във всички случаи трябва да им се обърне сериозно внимание. Колкото по­дълго се приемат дроги, толкова по­голяма е промяната на човешката същност. Душата става като проядена от молци. Но винаги мислете за златното правило: Да не се реагира с паника! Да се разгледа проблемът спокойно и смислено, без натиск, изнудване и плашене. Доверието е предпоставка за честността. Затова и веднага да се потърсят доверени лица. Дрогите са по­силни от всички форми на четене на морал.

Да! Например лула за хашиш. Кутии с подозрително малки таблетки, тръбички за смъркане на кокаин или хероин, пакетчета от станиол за опаковане на наркотика, използвани лъжици, в които е бил разтопяван хероин на огъня на свещ, спринцовки, парчета памук или откъснат филтър от цигара, през който със спринцовка се издърпва хероинът, за да бъде „почистен“. Понякога се открива по обърнатия навътре поглед на младежа, а по цялото му държание се забелязва, че нещо не е наред. След известно време хашишът довежда до зачервени очи и хронична хрема. Това обаче може да бъде обикновено възпаление. Ако въпреки лечението то не изчезне, трябва да се помисли за това. Внимавайте за все по­често появяващи се думи от наркотичната сцена, които вашето дете преди не е употребявало.

При хашиша понякога се появява немотивиран смях. Разбира се и това може да бъде без значение. Но при употреба на хашиш често се наблюдават периодични пристъпи на смях. При „Trips“ чрез LSD консуматорът изцяло не е на себе си, погледът му е фиксиран в предмети и продължително време говори объркани неща. Но същото може да се появи и при силно влюбване.

Кокаинът прави човека припрян, неспокоен и води до непрекъснато приказване или неуморни действия. Непозната досега „промяна на темперамента“ би трябвало да предизвика подозрение.

Хероинът води до впечатлително тесни зеници и преди всичко се виждат следи от инжектирането във вените. При отказването му се появява настръхнала кожа, силно потене, треперене, разстройство, повръщане, безапетитие, безсъние, внезапни страхове и евентуално температура.

Всеки наркотик води до изживявания, които не могат да се споделят ­ човек живее в своята действителност, в която първоначално се чувства добре. Младежът се изолира от света и от близкостоящите му хора. Една основна грешка на родителите често е тази, че те го награждават с обич и симпатия вечер, когато младежът се намира под влиянието на наркотика, с него може да се говори и той се държи разумно. Сутрин обаче, когато действието на наркотика отслабне и той най­често е агресивен и с лошо настроение, го наказват с упреци, антипатия и отдръпване на обичта. Но точно тогава той се нуждае от внимание и разбиране! Родителите трябва да сменят държанието си към него.

Важни са някои основни правила:53

­ Не се оставяйте да бъдете привлечен от смога на дрогите! Познавам родители, които продадоха цялото си състояние и дори станаха дилъри. С това не само че се нарушава законът, но и се увлича детето още по­дълбоко в нещастието. Поставете живота си самоуверено и крепко на страна на детето, за да могат добрият пример и правилните мисли бавно да преобразят негативните сили.

­ Имайте търпение и време и въпреки лошите събития никога не прекъсвайте разговорите с детето си.

­ И в най­страшните моменти в нас трябва винаги да се намира следната представа: Колкото и много сили да се надигат от дълбочините и да искат да повлекат надолу зависимия от дрогите, нашата ръка винаги трябва да е там, за да спаси давещия се, без ние самите да се предаваме. В никакъв случай не се оставяйте да бъдете изнудвани. Наркотикът е като един демон, който често се обръща срещу цялата среда и иска всички да унищожи. Зад привидната омраза на зависимите често стои неудовлетворената обич. Известна доза непоколебимост при това винаги е необходима, за да може да се опази собственото същество.

­ Обичта често е строгост. Не успокоявайте съвестта си, като давате всичко на детето си. От обич на зависимия трябва да се отнемат някои неща, също и пари, за да може чрез известен аскетизъм отново да оздравее. Защото този, който стои пред вас, поради консумирането на дрогите е един друг човек.

­ Не отнемайте на детето си усилията, с които то само трябва да преодолее някои неща. Неудобствата подтикват волевите сили, които от своя страна са необходими, за да се откъсне от наркотиците. Непоклатимата вяра в същността на нашите деца и благопожеланието са най­важната помощ по време на пътуването през блатото, ако и първоначално да не се вижда никакъв успех. По­късно той ще се появи.

­ Опитайте се да активирате закърнелите способности на детето, като хобита, музика театър, четене и др..
Може ли изобщо да бъде победена наркоманията?

Външната борба е много трудна, понеже зависимият е невероятно рафиниран. Тази форма на съзнание вече определих като „коремно ясновидство“. Приемането на дроги е само външен симптом за лежащи надълбоко конституционни, душевни и социални проблеми, които трябва да се разгледат най­напред.

При зависимостта трябва да се различават различни стадии. Фазата на опитване, съответно експериментиране е различна от фазата на пълното пропадане и обсебване от наркотика. В самото начало не би трябвало да се работи с полицията и чрез натиск, понеже тогава съпротивата и с това изолацията ще се засилят още повече.