Нови пътища на терапия

Латентни душевни болести, които още не са се проявили, могат да излязат наяве само с няколко LSD­сеанса. Някои пациенти внезапно получават страхови състояния и дезориентация или виждат цветни обръчи около предметите, които попаднат в полето на зрението им. Причина за това е, че след три до четири седмици след наркотичната консумация изведнъж отново може да се появи наркотичното състояние, без да е желано точно в този момент (така наречения „Flash-backs“). Тази дрога днес почти не се използва за вътрешни „разузнавателни изживявания“ ­ възторгът е утихнал. Тя най­често е само превозно средство за „Dropping out“ напускането на неакцептираното съществуване и изпадането в едно опиянение, което прави живота и любовта по­хубави, подобно на „Soma-Pille“ в романа на А.Хъкслей „Хубав, нов свят“. Що се отнася до цветовете, интересното е, че при чувство на щастие се появяват червен, жълт и светлозелен цвят, а при депресии син и тъмнозелен.

Откривателят на LSD А.Хофман, в своя протокол върху първите опити над себе си пише: „Но по­лоши от превръщащия се в гротеска външен свят бяха промените с моята вътрешна същност, които усещах в мен. Всички усилия на волята ми да спра разпадането на външния свят и на моя Аз, изглеждаха напразни. Един демон беше се наместил в мен и беше завладял отвътре тялото ми, сетивата и душата. Аз скочих и изкрещях, за да се освободя от него, но отново паднах без сили върху софата. Субстанцията, с която исках да експериментирам, ме победи. Тя беше демонът, който, гаврейки се, триумфираше над моята воля. Обзе ме ужасяващ страх, да не съм полудял. Бях попаднал в един друг свят, в друго пространство с друго време. Тялото ми беше безчувствено, безжизнено, чуждо. Дали не умирах?...

…Сега започнах постепенно да се наслаждавам на невероятната игра от цветове и форми, която се разиграваше зад моите затворени очи. Променяйки се като в калейдоскоп, към мен нахлуваха цветни фантастични образи, разтварящи се и отново свиващи се в кръгове и спирали, разпръсквайки се в цветни фонтани, кръстосващи се и подреждащи се по нов начин в непрекъснато движение. Особено забележително беше, че всички акустични възприятия, както шумът от дръжката на вратата или от префучаващите вън коли, се превръщаше в оптически (курсивът е от издателя) усещания. Всеки звук произвеждаше съответната жива картина от форми и цветове...“37

В тези описания могат да се видят вече споменатите „лунни въздействия“, което означава превръщане на външните впечатления в съвсем други вътрешни усещания, например цветни картини.

Всичко това обаче може правилно да се разбере, само ако се знае нещо за същността на гъбите.

Всички видове гъби предпочитат тъмна, влажна и топла плесенясала среда. Те са паразити, които предпочитат да се развиват върху полужива почва и с това се подреждат между мъртвото и живото, съответно минералното и растителното. Техният мицел, при когото липсват създадените чрез слънчевата светлина зелени листа, образува цветоподобни „глави“, един вид „коренов цвят“, без листа, това ще рече без среда, в противовес на растенията, които имат цветове, да, които са „слънчеви деца“. Свойствата на гъбите освен паразитност, са ферментиране, мухлясване, плесенясване.

Поради факта, че гъбите са „кореново цвете“, те имат особено отношение към нервно­сетивната система. В тази област намират и своето приложение, особено в хомеопатичната медицина, при нервна слабост , грип със симптоми от централната нервна система и парализи. Всичко клонящо към умиране, към което в организма принадлежи особено „мъртвата“ мозъчно­нервна тъкан ( взета във веществен смисъл) им е близко. В природата гъбите са нещо като „смукачи на отпадъци“ и често са отровни.

Мескалин
Тази субстанция, която като водоразтворима безцветна маслена течност се извлича от срещащия се в Мексико кактус Пейоте или се произвежда синтетично редом с хашиша и LSD, е най­известният халюциноген. Тя е била сакрална дрога при индианците и днес все още се използва от една религиозна група в тези области при култови церемонии.

Наркотичното действие на мескалина, (което често е съпроводено с главоболие, виене на свят, а понякога с повдигане и повръщане) е подобно на действието на LSD и хашиша. Според изходното състояние, то се изявява в променено усещане за времето, оживени цветни привидения, силно изразена пластичност на картинните впечатления, в чувство за безтегловност, отчуждение, промяна на слуховите възприятия и миризмите.

Класическите наркотици. Опиятите

Класически наркотици
Кокаин Сънотворен мак

Опиум за пушене Суров опиум Морфин

О­Тинке Морфинова основа М­Тинке

(Хероин 1)

(Хероин 2)

Хонконг­Рокс Хероин от южна Азия или от близкия и

(Хероин 3) далечния изток (Хероин 4)

М­Тинке = разтворена морфинова основа; подходяща за инжектиране

Морфин
Опиатите са вещества от едно произхождащо от предния Ориент, познато от хилядолетия лечебно растение, сънния мак (Papaver somniferum), който по­рано се е употребявал почти във всяко домакинство под различни форми като „териак“ или „лауданови капки“. Дълги години опиумът се считаше за универсално лечебно средство срещу всички болки, при безсъние, разстройство и други оплаквания, докато се опозна опасността от него. За получаването на опиума се порязват още незрелите капсули на растението, които са изпълнени с млечен сок. Изтичащият навън сок изсъхва на въздуха, и получената пластична маса се остъргва и умесва. Така под формата на суров опиум се доставя за лекарствени цели. От една капсула се получава около 0,05 грама суров опиум, така че за получаването на един килограм, са необходими 20 000 капсули, които могат да се засадят на 400 кв.м. площ.

Главните доставчици на опиум днес са близкият, средният и далечният изток, както и Мексико и Колумбия.

В суровия опиум се съдържат 25 различни вещества (така наречените алкалоиди), поради което с право се говори за „аптеката мак“. В най­голямо количество 10­12% и с най­силно въздействие е морфинът, който в чистата си форма е наречен „Morphium“ (по името на Морфей, гръцкият бог на съня). Други отровни вещества са наркотин, кодеин, (съдържащ се в лекарства, които блокират кашлицата), папаверин (премахващо спазмите средство) и нарцеин (силно болкоуспокояващо средство, но със силни странични действия). Наркотичното действие на опиума се предизвиква главно от морфина. Другите субстанции или засилват въздействието, или го отслабват. Но колкото една субстанция е по­изолирана, толкова тя е по опасна. Поради многото съставни вещества, които правят субстанцията „нечиста“ опиумът не се инжектира, с изключение на така наречената „О­Тинке“, а се яде или пуши.

Следният разказ на един наркоман за опита му с пушенето на опиум, характеризира неговото действие:

„Аз исках да се концентрирам и само финия пушек на опиума можеше да събере мислите ми и да ми даде спокойствие. Изпуших това, което беше ми останало от опиума, за да може чудодейната билка да премахне всички пречки, да свали завесата пред очите ми и разгони всички натрупали се далечни и черни спомени. Състоянието, което очаквах, дойде в още по­силна степен отколкото се надявах: Мислите ми бавно получиха силна яснота и една нежна чистота. Изпаднах в едно състояние, което беше наполовина сън, наполовина безсилие.

Тогава, като че ли товар падна от плещите ми. Струваше ми се, че законът на земното притегляне не важи повече за мен и полетях свободен след мислите ми, които бяха богати, широки и пределно ясни. Изпълни ме дълбока, неизказана наслада. Бях освободен от товара на моето тяло. Моето цяло съществуване се усещаше принадлежащо към спокойно вълнуващия се в себе си свят на растенията, едно спокойно състояние и въпреки това пълно с вълшебни приказни форми и цветове.

Връзките между мислите ми се разкъсаха и те се смесиха с тези цветове и образи. Бях обгърнат с вълни от блага нежност. Можех да чувам ударите на сърцето си и биенето на пулса ми. Всичко това беше пълно с дълбока значимост и същевременно ме изпълваше с безкрайно възхищение.

Изцяло и напълно ми се искаше да се отдам на този сън на забравата. Би ли била възможна тази пълна забрава, би ли тя останала трайно, ако очите ми, затваряйки се, потънат още по­дълбоко в съня, в абсолютното нищо, за да не усещам повече съзнанието за собственото ми съществуване; ако моето цяло битие се разтвори в едно мастилено петно, в едно музикално стенание, или в един цветен букет от светлинни лъчи, а тези вълни, тези форми да изпълнят безкрайната далечина, за да избледнеят кротко до неузнаваемост ­ тогава, да тогава бих пристигнал до целта на моите желания.

Постепенно ме обзе умора и вцепененост. Беше приятна умора, като че ли нежни вълни излизаха от тялото ми. Тогава ми се стори, че животът ми започва да протича отзад напред. Едно след друго видях случки, които отдавна бяха отминали, състояния и събития от някога, изтрити спомени, забравени, от моето детство. Не само че ги виждах, но чувствайки и действайки взимах участие в тях. От секунда на секунда ставах все по­млад и по­детински. Изведнъж всичко стана неясно и тъмно, стори ми се, че цялото ми битие виси на тънка кука на дъното на един тъмен дълбок кладенец. Откъснах се от куката и падах, и падах, и никаква съпротива не срещна моето падане ­ беше безкрайна пропаст във вътрешността на една вечна нощ.

Постепенно изплуваха дълги поредици от неясни и размазани картини пред очите ми. След това изпаднах в пълна забрава..“38

Никоя друга дрога не притежава такива еуфорични, довеждащи до чудни сънища компоненти. Душата в известна степен е доведена до една духовна ситуация на прага между будност и сън. Животът се изживява като „сън“ и след като престане действието, изглежда още по­прозаичен, така че цялата мизерия отново ясно застава пред очите. Сънят за „загубеният рай“ се изкупва със силни душевни, или както при морфина и хероина, също и със силни телесни болки. От тук е ясно: Колкото повече човек се изтръгва от тялото, толкова по дълбоко „плясва“ отново вътре, това ще рече, след това душата още по­интензивно се свързва с тялото и това води до душевни и телесни болки. Понеже работата върху собственото себе не може да се извърши отвътре или липсва желание за това, то „духът“ на веществото трябва да свърши тази работа отвън ­ човек става зависим. „Разтваряне на съзнанието в огъня на опиятите“, така го нарече веднъж един зависим. Човек в известна степен се намира извън тялото и въпреки това е свързан с него. Поради това той изпитва цялата „сладост“ на сънищното изживяване, тялото се изживява, като че ли е „проникнато със захар“ (Р. Щайнер). Чрез излизането на душата навън, най­напред се повишава жизнения тонус, а с разширяването на етерното тяло, наречено ще времевото­, жизненото­, или паметовото тяло изплуват прастари спомени както с индивидуален, така и с колективен характер. Това състояние извънредно много се е ценяло от азиатското население и може да се допусне, че склонността към опиума при тази човешка раса има основание в историческото развитие на съзнанието.

Хероин
През 1803 година немският аптекар Ф. В. Сертюрнер открива прочутия морфин, „опиума на запада“ като изолационен продукт от опиума. Той предизвиква еуфорични състояния, успокоява болки и създава чувството, че човек се намира в облаците. Също както при опиума, пациентът се чувства буквално „от­пуснат“, и ако е взета нормална доза ­ без да е приспан, и без да има халюцинации или сънища. Morphium-ът, съответно морфинът особено силно подтиска дишането, така че при надхвърляне на дозата се стига до спиране на дишането.

От момента на своето откриване, морфинът е играл една трагична роля във всички кръгове на населението. Така много от ранените след по­дълго пребиваване в болничните лазарети се завръщат от войната в къщи като морфинисти. За да се спестят физическите болки на хората без да се стигне до зависимост, са продължавали да търсят различни субстанции в опиума и в 1898 година чрез химически промени на морфина е било създадено вещество, което притежава „хероик“ (геройски) въздействия ­ хероинът. Вярвало се е, че с него е била открита субстанцията, която премахва болките и не прави хората зависими! Първоначално хероинът се е препоръчвал за блокиране на кашлицата при малки деца. С това започва един период в историята на дрогите пълен със значителни последици.

Хероинът, най­мъртвият продукт, „солта“ от майката опиум, образуващ бели ромбоидни кристални плочки, днес се инжектира предимно във вените, в редки случаи се смърка. Поради аплицирането на субстанцията директно в кръвта и поради нейния минерален характер, тя получава особено отношение към човешкия Аз. Цялото телесно, душевно и социално разрушение, това „като че ли човек е подменен“ след инжектирането на веществото и „разпадането на кръвта, когато Азовите сили повече не са активни“ (Р. Щайнер), което означава, когато се изместят навън ­ което със сигурност довежда до имунната слабост СПИН ­ позволява да се допусне изводът, че чрез хероина може да бъде създадено един вид „старо его“.

Още повече от опиума и морфина, той засилва „чувството на Нирвана“, Нищото, което превъзхожда всичко. Инжектиран във вените, той веднага достига до мозъка и създава първоначално спасяващата „Flash“ (светкавица), едно чувство на закрила и топлина и с това моменталното изчезване на всички грижи и болки. В действителност обаче настъпва едно притъпяване и стерилизиране, съответно склерозиране на телесните и душевните сили. Всичко се разбива, срещайки вътрешната и външната черупка: В обществото човек става по­сигурен, изживява се като „цар“, когато е приел веществото; вече не се появяват придружените с температура изстинки ­ от страна на организма настъпва липса на реакции, което с право може да се определи като „непропускливост“ (обграждане и изолиране). Възбуждащи и без последици са само първите няколко инжекции с хероин, тогава ­ според предразположението на човека ­ настъпва физическата зависимост от веществото, проклятието и наркоманията, страхът от спиране на въздействието. Достигне ли се до там, човек става раздразнителен, депресивен, с лошо настроение. Нека чуем едно изказване от един зависим от хероина, което доказва казаното по­горе:

„Всички опиати, дали опиум или морфин, хероин или Fentanyl, всичко това е един блъф, познавам ги всички, аз практически им пожертвах моя живот, моето време, моите цели, цялото мое съществуване и трябва да кажа: един грамаден блъф, един подъл трик. Първият път е мечта, нещо райско, невероятно, една среща с боговете. Първите няколко пъти ­ са чудно хубави, те те примиряват с живота! Можеш да простиш, най­после отново дълбоко да въздъхнеш! След това идва време, когато вземаш твоя хероин, но нищо не чувстваш. Тогава взимаш повече, и няколко дни ти е достатъчно. Но идва денят, когато нищо не чувстваш и след вземането на тройна доза, съвсем нищо. Дори и да си нахакаш две инжекции една след друга, не чувстваш нещо повече. Сега всичко се обръща: сега чувстваш нещо, само когато нищо не си взел и то чувстваш болки и всички отвратителни неща, които този свят може да предложи. Сега всеки божи ден трябва да плащаш твоята ужасно висока цена за това, да можеш да се почувстваш само нормално; кървиш, само за да не страдаш: Отиваш да крадеш, осребряваш, купуваш ­ гонен от ченгетата и постоянно мамен от дилърите ­ купуваш дрогата, вкарваш си мръсотията в кръвта...и се чувстваш горе долу нормално, колкото отново да отидеш да крадеш. И така нататък, и така нататък!

Всички опиати и преди всичко синтетичните са страшен блъф!“ (Хартмут, 29, от 6 години зависим от опиати във висока доза.)39

Редом с психическото и социалното пропадане, скоро следва и телесното разпадане, което се наблюдава особено при зъбите, които са знак за жизнеността на тялото. Да ти е лошо става постоянно усещане и единственото „спасение“ от мъките се казва: хероин.

Липсата на веществото е ад за тялото „ 36 часа след последната доза зависимият е напълно на края на силите си. В отчаяните си опити да намали студените пристъпи на треска, които измъчват тялото му, той се покрива с всички възможни одеяла и покривки, които може да намери. Цялото тяло се разтърсва от спазми, краката му правят неволни ритащи движения...

За сън и спокойствие по време на лишаването от дрогата изобщо не може да се мисли. Болезнените спазми на цялата мускулатура карат смъртно болния да се гърчи. В последния стадий не рядко се случва, той да се търкаля в собственото си повърнато съдържание на стомаха и в собствените си изпражнения, изглеждащ напълно като животно.

Затова не е за чудене, когато даже и лекари с опит, (а да не говорим за приятели или дори родители, които в къщи се опитват да помогнат на зависимия да отвикне от наркотика), не рядко не могат да издържат или ­ с право ­ се страхуват за живота на пациента. Дори и най­малката доза морфин или хероин прекъсва ужасните симптоми. „Това е едно драматично изживяване“, пише американският специалист по дрогите Харис Бел „да се види, как един достоен за съжаление, мизерен човек, щом му се инжектира малко морфин или хероин, половин час по­късно избръснат, чист, засмян и шегувайки се, стои пред теб.“ Един голям проблем днес са родените вече зависими деца, чиито майки през бременността са инжектирали хероин. Те могат да дойдат на този свят не само с тежки нарушения на поведението, но също и вече да са заразени с имунната болест СПИН. В САЩ вече около 10000 психиатри лекуват деца, на възраст от три месеца до три години, със сериозни психически увреждания като депресии и аутизъм. Детски лекари съобщават, че 10 до 15% от децата показват симптоми, които сочат в посока на тези две болестни състояния: непрекъснато крещене, спазматично разтърсване на главата, дърпане назад при докосване, летаргия. Много от тези малки деца са родени от зависими от дрогите майки, които сами са още полудеца.41

Отрезвяващи картини от мъртви наркомани в обществени тоалетни, задни дворове и занемарени жилища разтърсиха обществеността и от тогава започнаха безкрайни и отчасти уморителни дискусии за свободна продажба на дрогите или забрана, терапия или наказание. Вече не е рядкост да бъдат открити и конфискувани тонове хероин или кокаин. Редом с цялата тази културна дилема и всъщност вече зависимото само по себе си общество, съществува и човешката душа, на която хероинът очевидно нещо й дава, което тя напразно търси в този свят. Един някогашен наркоман веднъж ми писа писмо за неговото наркотично време:

„...През 1981 започнах да пуша хашиш и от време на време да вземам LSD. Това продължи до 17­тата ми година, когато се запознах с хора, които употребяваха хероин. Аз също го изпробвах, без предварително да го смъркам, направо го инжектирах във вените си. Чувството на щастие, доволство и топлина, което ме изпълни, ме подтикваше отново и отново да го вземам...“

В някои случаи, променяйки едно старо наркоманско изказване, би могло да се допълни: „Хероинът изпълнява това, което животът обещава.“ Сигурно е, че той е в състояние за известно време да „загипсира“ дупките, които страхът е пробил. Само че с риска, човек да се превърне в един „жив“ труп.

Тъй като чрез химическа манипулация хероинът се произвежда като чисто веществено въздействие, то зависимият трябва предпазливо да се откъсне от веществото. Днес има на разположение различни дроги­заместители или синтетични опиати, с които се прилагат цели терапевтични програми, които обаче не са съвсем без противоречия от страна на медицината и на пациентите. Те предлагат само един преход, но не и разрешение на проблема (виж стр. 237, 272). Днес се смята, че броят на зависимите от хероина във бившата Западна Германия е около 150 000, но точният брой е трудно да се определи, а броят на умрелите от хероина е около 500­600 на година. Индивидуалната трагедия на зависимите е резултат от факта, че никое общество ­ каквото и да е то ­ не може постоянно да толерира или дори да санкционира дрогите. Последиците за засегнатите са социално пропадане, а за обществото ­ една етаблирана криминална прослойка. Тази констелация се уголемява до взаимна дилема, защото само чрез забрани в никакъв случай не може да се премахне наркоманията ­ напротив!

Да погледнем още веднъж същността на майката­растение, сънотворния мак, за да можем да разберем нещо повече относно нейните изолирани ,,дъщери“ хероина и морфина: При маковите растения на първа линия прави впечатление светещата сила на цветовете, но и тяхната мимолетност ­ те още не са прецъфтели, а вече се показват плодовете. Едва развили се, листата на цветовете вече опадат. Този жест се проявява също и в човешката душа. Семената на мака не са отровни и се използват в хранителната индустрия за пълнеж на сладкиши, и се поръсват върху хлебчета. Млечният сок, който се среща и при други растения, но най­вече в животинското царство, е изцяло проникнат от отрова, той вече не дарява живот, а действа разграждащо. Поради приемането на отровата, физиката на човека или изцяло се изтощава (и поради това изсъхва) или както при хероина се довежда до втвърдяване. Жизнените процеси първоначално се възбуждат и душевността заедно със своите желания, стремежи инстинкти и страсти се активира. При това жизнеността заедно с душевността се изтиква навън от органите. Човек се чувства откъснат и отвързан от земното.

Маковото растение принадлежи към нощната страна на живота: То предизвиква заспиване, сън, смърт, но и издигната над земята безгрижност и забрава. Млякото му ни припомня една стара степен от развитието на земята, когато човекът със своята душа е бил свързан с космоса, така да се каже „висял е на гърдите на природата“. Маковото растение напомня за едно предрайско състояние. Чак по­късно човекът става земно „зрял“ и с това започват работа, болка, грижи, мъка, но също узряване и развитие, които са в зависимост от човешката воля. Макът и неговите „дъщери“ връщат хората, по един неотговарящ на времето начин, обратно в това преминало време. „Настоящето е всичко, бъдещето не съществува“ е същинското „изказване“ на това растение. „Пристрастеността към настоящия момент“ впрочем е съществен мотив при наркоманите. „Главата ми е като отрязана от останалото тяло, аз изцяло съм в настоящето“, ми каза веднъж един зависим от хероина пациент.

Минералните средства, които човек приема или инжектира, въздействат непосредствено върху физическото тяло. Минералните субстанции така се разпределят в организма, че се създава, така да се каже, “второ” физическо тяло, което наподобява индивидуалния образ на човека и се състои от въпросната минерална субстанция. Създава се една физическа имитация, която във духовната наука се означава като „фантом“, което не е нищо друго освен физически­минерален „двойник“. Как минералното веднага въздейства върху физиката на човека, можем точно да наблюдаваме при инжекции с гроздова захар, калций или други минерали: Човек изведнъж става друг ­ събуден и присъствуващ духом.

Този веществен „двойник“ също като броня отблъсква от тялото отрицателните, но естествено и положителните душевни свойства и проблеми, запълва дупките, душевността няма повече власт над телесно-органичното. Така трябва да си представяме и действието на психо­фармацевтичните лекарства, които се произвеждат от мъртвите остатъци на петролната химия: Душевността се задържа настрана от тялото, в известна степен се изгонва навън, затова психо­соматичните оплаквания изчезват, човек спи по­добре, но през целия ден след това седи в един „стъклен ковчег“.

Ако душата е като вятъра, а физическото тяло като виещо се растение, то минералната субстанция е твърдият стълб, за който тялото може да се хване, за да не бъде отвято във всяка посока на вятъра (душевните люшкания). С това човекът става независим и неповлияем от своите душевни и духовни сили ­ той изкуствено бива изолиран от взаимовръзката си със своите висши душевни сили. Физическото тяло става „едно затворено в себе си, втвърдено и действащо самостоятелно същество, което следва само своите собствени закони“42 Тялото още при обикновените минерални лекарствени средства ­ и естествено особено при хероина ­ бива „забетонирано“ в здрави стени. Засегнатият мъкне със себе си своето физическо тяло също като товар и става все по­неспособен да му въздейства от страната на своите жизнени и душевни сили. При внимателно наблюдение на стойката и вървежа на зависимия от хероина, може добре да се види феноменът на „мъкнене“ на тялото с неговата цяла тежест. Също и психотерапията трябва да има предвид, че тя не може лесно да достигне до „забетонираните“ чувства. Точно в началото на терапията от голямо значение е телесното лечение при зависимите от хероина, за да може физическото тяло, което като че ли плува в едно средство за консервиране, отново да стане достъпно за силите на душата и на индивидуалността. Хероинът може да се приеме като „съдбовна дрога“, която тика човека при пълно съзнание във вътрешна и външна изолация. Затова при терапията са особено необходими безкористните сили на обичта, които да загърнат с една психично­социална топла дреха „мръзнещите“ души.

Кокаин ­ снегът на Андите
Кокаинът, един от най­опасните наркотици, се произвежда от листата на храста кока (Erythroxylon coca, erythros - червено, xylon - дърво), който някога е бил свещен за инките. Неговите листа са били достъпни само за най­висшите свещеници, за благородниците и за бързоходците, които с тяхна помощ са можели да изминават големите разстояния в страната при надморска височина от 4000 метра. Тъй като той активира не само физическите, но и душевните сили, бил е означаван също и като „борбена билка“. Някога свещен за хората, днес е станал предмет на най­страшни, подобни на война разногласия между „кокаиновите барони“ и правителствата на южноамериканските държави.

Храстът кока достига няколко метра височина и расте най­добре между 600­800 метра надморска височина във влажно топлите области на Южна Америка или югоизточна Азия. Лопатоподобните листа са изключително нежни, цветовете са леко жълти, плодовете и корите червени като цвета на месото. Местните хора навлажняват листата със слюнка, навиват ги на ролка, потопяват ги във варовиков прах и от около два часа ги дъвчат. Тази процедура се повтаря четири пъти на ден. Противно на чистия изолиран кокаин, тези листа нямат катастрофалния ефект върху здравето. По време на дъвченето, кокаинът постепенно се разгражда до относително безвредна субстанция ( Ekgonin), която общо активира тонуса и силно подтиска чувството на глад.

Листата на коката по един „идеален“ начин обединяват три действия. Те могат

- да стимулират и извънредно да повишават физическите постижения

- да еуфоризират подобно на опиатите

- да опияняват подобно на мескалина

Според поверията на инките растението кока е било подарено директно от небето, от „сина на слънцето“, за да „развесели тъжните, да донесе нови сили на уморените и изчерпаните, и да засити гладните“. Индианците са могли до 36 часа непрекъснато да работят в мините, след завладяването им от испанците, без да се уморят и огладнеят.

През 1980 броят на дъвчещите кока в Перу се оценява на около три милиона. Тази южно американска страна на година произвежда около 30 000 тона кока­листа, от които над 10% се дъвчат от собственото население (подобно на пиенето на кафе за освежаване в други области). Около 1000 тона се изкупуват от концерна Кока Кола за да се извлекат от листата ароматните вещества, ­ не кокаин ­ за едноименната лимонада, а около 60 тона се употребяват за медицински цели и от останалото количество се извлича кокаинът, който нелегално се изнася от страната. Числата са още по­високи в кокаиновата страна Колумбия, където по­голямата част от населението живее от кокаина и няколко фамилии контролират цялата милиардна търговия. Това е и една от катастрофалните причини за обедняването на третия свят.

Също и тук през 19­то столетие (1860) на химика Ниман се удало да изолира кокаина от листата на коката. Това, което изглежда така безобидно в лабораториите, лакомо, но с катастрофални последици, се грабва от населението. „Учените на 19­то столетие пренесоха в 20­ти век голямо знание за дрогите, за зависимите и техните дроги алкохол, морфин, кокаин и хероин.“43

Кокаинът се появил на пазара като бял кристален прах ­ наречен white Stuff или Snow ­ и предимно се е смъркал, частично също се е инжектирал във вените. Той е бил модерната дрога през двадесетте години и се е употребявал предимно от учени, интелектуалци и артисти против умора и за повишаване на креативността. По време на войната се е приемал особено от войниците и летците, за по­голяма издръжливост и по­слабо да чувстват страха, като по­късно е бил заменен от амфетамина. Най­адската смес, която е била открита по­късно, е така наречената „Speed Ball“, смесица от кокаин и хероин. Едва 20 години след откриването на кокаина вече са го нарекли „третия бич на човечеството“ ­ след алкохола и морфина. Поради невероятно силното въздействие върху съзнанието, съвсем скоро се получават увреждания, които като „молци“ прояждат цялата личност. Поетът Готфрид Бен, който сам е смъркал кокаин, е овековечил тази проблематика в един стих:

Den Ich-Zerfall, den süssen, tiefersehnten,

den gibst du mir: schon ist die Kehle rauh,

schon ist der fremde Klang an unerwähnten

Gebilden meines Ichs am Unterbau...“
Кокаин.

Разпада на Аза, сладкия, дълбоко копнения,

него ми дай: и вече гърлото е прегракнало,

чуждото звучене вече вгражда

невъобразими създания в основата на моя Аз.
Най­силна възбуда, а след по­дълга употреба неговите признаци са парализа и страх. Това е нервната дрога, която задоволява жаждата за все по­силни изживявания във всички области. Понеже дава илюзията, че човек започва да мисли кристално ясно и става способен дадостига до правилни идеи, които ще го доведат до най­голям успех, тя е наречена „мениджърска дрога“, защото привидно предлага това, което се изисква в света на бизнеса. Тъй като дрогата първоначално не прави човека физически зависим, силната психическа зависимост може известно време да се уравновеси и подтисне с други фармацевтични продукти.

Един опитен кокаин­консуматор ми разказа веднъж за чувството на „свръхчовешка сила“ и превъзходство над всички останали хора, което се изпитва в началото: „Когато другите са пристигнали до целта напълно изчерпани, ти усещаш, че можеш като на шега да пробягаш още 20 километра .­ и това предварително го знаеш!“

Човек може да си представи, как чрез кокаина от органите се ограбват жизнените сили и първоначално като душевна сила стоят на разположение на човека, докато резервоарът се изчерпи. След това идва бързият упадък: страховете, манията за преследване, депресиите, разпадането на личността до раздвояване на съзнанието. Физически това води до типичните признаци при кокаин­консуматорите ­ от язвите в носа и проядената носна лигавица, чак до директното разрушаване на субстанцията на мозъка. От аутопсиите при съдебната медицина е известно, че се появяват истински дупки в мозъчната тъкан.

За разлика от хероина, при кокаина няма вещество, с което да може да се замести. Чисто телесните явления при отказването обикновено не са така страшни, както при хероина, затова обаче опасността от връщането назад е извънредно голяма. При непрекъсната употреба се стига до масивни увреждания на нервната система и до опасността от „кокаинова лудост“, която може да продължи повече дни. Според последните изследвания в САЩ най­малко 8 милиона американци поне веднъж са смръкнали кокаин. В бъдеще се очаква още по­голям наплив, понеже в момента високата цена е известна пречка (един грам струва около 100 долара). В Германия преди 20 години (1980) се смяташе, че броят на зависимите от кокаин е над 12 000. Често кокаиновите психози са придружени с насилие, което също е знак за разпадането на личността. Една поговорка гласи: „Кокаинът е снегът, по който всички се плъзгаме към пропастта“. Често накрая се намира самоубийството. Дрогата на бохемите, които виждаха в кокаина символ на освобождението от декадентския живот, с чиято помощ те се освобождаваха от „ужасното иго на времето“ (Бодлер), прави от някогашните блестящи личности все повече „крещящи, балсамирани птици“.

Пътят на дрогите започна от степите и от девствените гори, премина през планините и достигна до химически чистите и хладни реторти на химичните лаборатории ­ от обмяната на веществата, през чувството, до ледено студената пещера на главата: от хашиша, през LSD, хероина (опиума), кокаина до синтетичните дроги.

Това, което някога се смяташе за подарък („gift“) от боговете ­ животът в природата, в тялото и в душата ­ все повече изпада в желязната десница на „новите богове“, към които принадлежат манипулиращи гените специалисти и онези химици, които на „новия“, в реторта произведен човек предлагат „новите“ вещества за неговото „душевното задоволство“. Прекрасен нов свят?!

Дроги заместители

Векамини (Амфетамин ­ „Спийд)

Естественото усещане на умората, което опазва здравето на организма, чрез това средство просто се заобикаля и надхитрява. След лечение и отказване от наркотика организмът си отмъщава с извънредно силна потребност за сън, която често трае няколко месеца. Денем пациентът бързо се уморява и става депресивен. Поради това опасността от рецидив е извънредно висока.

По време на терапията трябва да се опита с психо­терапевтични средства да се разкрие лежащата в основата липса на вътрешни импулси, която е един душевно­социален проблем. С подходящи средства може да се постигне преминаване от изкуственото „динамо“ на възбудителните средства към естественото „динамо“ на вътрешна душевна активност. Един грам амфетамин може да се купи от 50 до 100 немски марки и стига за десетина порции. Прахът има за задача да направи човека бодър и да му осигури „Power“ (енергия). Той е средство за Ego-Trip, което е като скроено по мярка за нашето стремящо се към все по­високи постижения общество. Днес амфетаминът вече на много места се произвежда нелегално.

Подтискащи апетита средства

Много от подтискащите апетита средства са производни от амфетамина. Едно от най­известните и най­съмнителните средства е така нареченото Х 112. Неговата главна съставна част „Norpseudoephedrin“ създава добро настроение, събужда и активира напора да се говори. То е станало заместител на хероина при наркоманите, които под формата на капки го инжектират във вените. Продължителната употреба на подтискащите апетита средства води до силно увреждане на сърцето, черния дроб и нервите. Познати са също и страхови психози.

Разтворители
През последните години между младежите все повече се разпространява така нареченото „вдъхване“. През 1988 година в Германия се брояха над 30 000 редовни „вдъхвачи“ и се оплакваха десетки смъртни случаи. Вдъхват се лепилни субстанции, бензин, разтворители или ацетон, като най­често главата се покрива с една найлонова торба, за да се задържат разпръскващите се изпарения. Ефектите са упоеност и еуфория, които се постигат чрез този начин на инхалация. При това се преминава през различни стадии:

1. 
   Повдигане и натиск в главата
   
2. 
   Свръхчувствителност към различни дразнения и състояние на възнасяне
   
3. 
   Повърхностен сън
   
4. 
   Безсъзнание
   

Разтворителите са определено опасни вещества. Те довеждат до тежки нервни възпаления, увреждат мозъка, сърцето, белите дробове, кръвообращението и черния дроб. Настъпва генерално отравяне понякога с тежки състояния на побъркване. Смъртта поради задушаване под найлоновите торби не е рядкост.

Медикаменти и сънотворни средства
Днес особено голям медицински и икономически проблем е зависимостта на много хора от медикаменти от най­различен вид (политоксикомания), при отчасти същевременната употреба на алкохол. Според новите пресмятания в Германия има 700 000 зависими от медикаменти.

65 милиона опаковки на сънотворни средства и около 25 милиона опаковки с успокоителни средства напускат годишно полиците на аптеките. Днес 15 до 20% от автомобилните катастрофи са повлияни от медикаменти. Стрес в училището, в работата и пътното движение, страхове, накратко казано всичко, което донася със себе си модерният живот, днес намира в разнообразните медикаменти химическия сурогат, „слънчевите очила за душата“. През седемдесетте години книгата „Психофармака ­ предписаното нагаждане“ от Й. Щьосел беше един разтърсващ апел към пациенти и лекари, които като „дилъри в бяло“ помагаха да се задоволява нуждата на населението от опияняващи средства. Преди десет години два пъти повече хора умираха от отравяния със сънотворни средства отколкото с хероин. Едно от най­известните успокоителни средства, съответно транквилати е валиумът. Днес има много производни на химическата му основна субстанция. Свръхдозиран той има парадоксално действие: Вместо да успокоява, възбужда. Това води до нарушения на координацията на мускулатурата, треперене и потене. Засяга се също и черния дроб. Много нещастни случай, не само в пътното движение, но също и на работното място днес се случват за сметка на медикаментите.

Съдържащи барбитурати сънотворни средства например се изнасят от организма много бавно, затова човек сутрин е уморен и всъщност неспособен да се движи. Тогава се налага да се вземе възбудително средство, поради което вечер не може да се заспи и отново е необходимо сънотворно средство, така започва дяволският кръг.

Днешното общество е заразено с медикаменти: Широко разпространени са таблетки против главоболие, успокояващи таблетки, сънотворни, против запек. Не на последно място към тази тема принадлежи и допингът при спортистите.

Една от познатите реклами за успокоителни средства гласи; „Не привидно разрешение на проблеми, а разрешение на привидни проблеми!“ Много лекари предписват душевни „подплати“, като с това предотвратяват истинското разрешение произхождащо от волята за познание при отделния човек. Депресията често е опит за самолечение на душата. Тя е временната „тъмна нощ на душата“, за да се разгради живяния с години фалшив Аз и чрез болки и разочарования да се намери истинския Аз.

Поламидон (метадон)

Синтезираният в Германия медикамент в никакъв случай не е някакво чудо. Той предизвиква зависимост в голяма степен и има масивни странични действия. Между наркоманите е разпространено мнението, че лишаването от поламидон е още по­тежко от лишаването от хероин. В САЩ се смята, че понастоящем има над 80 000 зависими от поламидона жертви на неуспели опити за терапия с тази субстанция. Освен това пазарът на черно цъфти. Много често поламидонът се приема заедно с други опиати или медикаменти. Повечето наркомани, с които разговарях, бяха много критично настроени спрямо предписания от държавата поламидон. Те смятаха, че той само заменя дявола със сатаната. Наркоманията сега би могла да се ръководи държавно чрез здравните организации. Вместо нормалните дилъри сега ще има лекари като „дилъри в бяло“.

Въпреки това в много случаи раздаването на поламидон може да бъде субстанциален преход, поне да се запазят наркоманите от криминалните действия за снабдяване с наркотика. Но това, от което всъщност на първа линия се нуждае зависимият, не е наркотикът, а човешка помощ, подкрепа и перспективи за бъдещето. Синтетичните опиати са едно изместване на проблема, в най­добрия случай едно краткотрайно разрешение. Американският терапевт Дайслер веднъж открито изрази мнението си относно този проблем: „Метадонът задоволява само един копнеж ­ копнежа на политиците, да предложат на своите избиратели нещо конкретно, нещо политически лесно продаваемо за подтискане на наркотичната вълна.“44

Дизайнер­дроги

Дизайнер­дрогите са новости в развитието, които са производни дроги от естествените, като известният „Crack“, който поради това е полусинтетичен, или са нови композиции от легални химикали, конструирани върху хартия (дизайн = чертожен проект). Засега те са проблем номер едно в САЩ. Чрез различни химически манипулации веществата се довеждат до много интензивно и в повечето случаи бързо настъпващо действие. Така Crack се превръща в „суперкокаин“, а Fentanyl ­ в „суперхероин“.

Правният проблем лежи в това, че химическите изгодни субстанции в повечето случаи не стоят под забраната на закона, с това също и крайната субстанция, докато ­ и това може да трае много дълго ­ се анализира и се докаже, че е опасна. Друг проблем е фактът, че много често не може да се докаже присъствието на този вид дроги в организма, че те могат да се произведат във всяка химическа лаборатория и че е необходимо съвсем малко количество вещество, за да предизвика силни въздействия. Така например кутията на един средно голям часовник може да поеме до 80 000 порции Fentanyl, който е няколко стотици пъти по­силен от морфина. Днес вече на всички е ясно, че в дизайнер­дрогите лежи „бъдещето“.

Crack
Crack в повечето случай се пуши и предизвиква при това пукащ шум („to crackle“ означава пукам, пращя). Той е основната форма на кокаина, която случайно беше открита при смесване, и идва на пазара като жълто­бели твърди късове. Поради чувствителността му спрямо въздуха той се напълва в два сантиметра дълги стъклени или пластмасови ампули и се съхранява затворен и обезвъздушен. Пуши се в специални лули. Инхалираният Crack­пушек след няколко секунди въздейства върху нервните клетки на мозъка. Така той принадлежи към бързо въздействащите дроги, има кратковременно действие (около половин час) и води много бързо до зависимост. В САЩ се говори за една нова зараза „по­опасна от тези през средновековието“. Това ново поколение наркотици има чисто и много интензивно нервно въздействие. Човек се чувства необикновено способен за действие, концентриран и свръх буден. Смята се, че чрез Crack числото на консумиращите кокаин в САЩ се е покачил над 22 милиона. Едно късче голямо колкото главата на топлийка струва само пет долара и в много случаи то може да е първата стъпка към наркоманията. Скоро след първоначалната възбуда, след като изведнъж в мозъка са се отделили три нервни хормона (така наречените Neurotransmitter) се показват катастрофалните последици: Тежки белодробни заболявания с черни, лепкави наслоявания, високо кръвно налягане, кожни болести, шизофренни състояния, мания за преследване, сърдечни реакции и реакции на кръвообращението до смъртоносен колапс.

През май 1986 САЩ обявиха Crack за национален проблем. „Първоначално мислех, че Crack е съвсем чист. Някой ми беше разказал, че най­късно след 24 часа той се разгражда от организма без никакви останки. Но това са били детски приказки: Моите дробове са тотално слепени от някаква черна мръсотия, нещо кристализиращо, което ми залепва дихателните пътища: Не мога да въздъхна дълбоко, без да получа пристъп на кашлица ­ и това след като вече седем месеца не съм пушил. Но и иначе съм като стар човек: Паметта ми изневерява както при дядо ми и концентрацията ми е катастрофална: Често не мога да завърша изреченията, понеже в средата на изречението забравям как беше началото и какво исках да кажа. Също и физически: Ужасно! Като изкача три етажа сърцето ми ще изхвръкне, при това по­рано бях спортист! А за чувствителността да не говорим, всяка дреболия ме кара да плача. Право да си кажа от както вземах Crack не ми се е удало да изпитам каквато и да е радост. Насилвам се просто да мога по­нататък да живея с надеждата, че някога отново ще стана какъвто бях преди. Но много надежда вече не ми е останала!“45

Ако бременните пушат Crack по време на бременността, настъпват катастрофални последици: Имунна слабост, израждания, парализи, дефекти на хромозомите, сърдечни и мозъчни увреждания. Смъртността е изключително висока и въпреки това в САЩ живеят вече няколко хиляди Crack­бебета. Смята се, че има опасност от създадени диспозиции за проявяваща се по­късно шизофрения.

РСР (ПЦП) („Ангелски прах“ / „Angel-Dust“)
PCP (Phencycledin) е един напълно синтетичен наркотик, който през петдесетте години беше развит като болкоуспокояващо средство в САЩ. Взема се през устата. Скоро се откри, че едно от страничните въздействия са настъпващи халюцинации. РСР има някои „предимства“ пред другите наркотици:

1. 
   Много е евтин (два сеанса струват около 20 долара)
   
2. 
   Действа също така бързо както хероина и по­бързо от LSD
   
3. 
   Въздействието му продължава до 48 часа
   
4. 
   Въздейства по­интензивно от хашиша или алкохола
   
5. 
   Доставя хорор­изживявания и саморазрушение, което отчасти е желано.
   

Fentanyl
Fentanyl е първоначално едно болкоуспокояващо средство употребявано при наркози, вид синтетичен опиат, който чрез химически промени се произвежда в различни варианти и се приема орално. Действието му трае до един час. Макар че химически има различна от морфина или хероина структура, неговото действие е почти идентично с опиатите, но отчасти, както при Carphentanil, до 700 пъти по­силно. Затова Fentanyl е обичан на наркотичната сцена, макар че почти не може да се дозира. Има и по­слаби варианти. Проблемът тук е факта, че чистият хероин се примесва с него и консумиращите отчасти умират поради спиране на дишането или отказ на сърдечната дейност и на кръвообращението. Сравнен с естествените опиати зависимостта от Fentanyl е далеч по­висока. Въздействието е отчасти толкова силно, че състоянието на опиянение, което при опиатите се изживява полусъзнателно, тук буквално се проспива.

МРТР ­ „Предвестникът на смъртта лично“
Това вещество, също вземано орално, се обозначава като „новият хероин“ и е отровният страничен продукт на едно първоначално болкоуспокояващо средство с името Demerol (Meperidin). То е една от най­силните мозъчни отрови, която причинява отчасти непоправими увреждания на нервната система и може да доведе до болестта Паркинсон (треперене на крайниците и главата). „Млади хора за една нощ остаряват с десетилетия и изпадат в един вид вътрешна студена вцепененост, която буквално ги парализира ­ за винаги. Всички симптоми са идентични с паркинсоновия синдром, включително и неизлечимостта.“47

Течната му форма се изпарява дори при стайна температура. Тази дрога е най­разрушителната и също както ухапването на отровен паяк довежда своята жертва в една подобна на смъртта вцепененост и студенина. Центърът на съзнанието на човека, мозъкът, короната на неговата същност, с това е предоставена на разрушителните сили.

Ice
Експерти по дрогите пророкуват, че една нова разновидност на наркотичната проблематика ще изостри световната ситуация: Ice. Става въпрос за кристали от стимулиращото средство амфетамин, което действа върху централната нервна система. Дрогата се нарича „Ice“, понеже кристалите са безцветни и без миризма.

Ice се слага в лула или в цигара и се пуши. За разлика от евтиния наркотик Crack , който действа само двадесет минути, Ice предизвиква силно интензивна еуфория, която трае 24 часа.

Субстанцията идва от Хонконг, Япония, Южна Корея и от Филипинските острови и през последните две години бързо се разпространи в САЩ. Докато последвалите депресии след спиране на действието при Crack и Speed в известна степен са още поносими, то Ice потенциира действието на тези два наркотика: еуфорията и депресиите се изживяват в най­висока степен. След 24 часова­височина консумиращите Ice падат в 48 часова депресия със тежки странични явления: мания за преследване, халюцинации, лудост. Много от тях не са в състояние да говорят свързано и показват признаци на параноидна шизофрения. Физичните последици са неравномерен пулс, спазми, загуба на тегло, безсъние, висока температура и увреждане функцията на бъбреците.48

Проследи ли се пътят на дрогите през това столетие, ще се забележи едно изместване на действието им от долната област на обмяната на веществата нагоре в мозъка: Развитието преминава от сладкото опиянение при хашиша и опиума все повече в свръх възбудимост, свръх реактивност и силни нервни изживявания, докато вълната на дразненията толкова се покачва, че накрая остава само едно вкочанено, изпразнено от кръв тяло, от което наркотиковият паяк е изсмукал и последната капка живот. За в бъдеще е вероятно, на пазара да се появят евтини субстанции за дизайнер­дроги, които навсякъде биха могли да се произведат и разпространят и над които ще е невъзможно да се упражни какъвто и да е контрол. С това би се стигнало до кулминация на най­високата деструктивност: един „токсичен рай” на земята.

Актуалната ситуация

Забрана или либерализиране?
„Студент:

За правните науки не мога се насиля.
Мефистофел:

Не бих могъл дълбоко да ви обвиня,

Сам знам, как трудно днес е с таз наука.

Закон и право днес се наследяват

и вечна неотменна болест е това;

Те мъкнат се от род на род

и място не пропускат.

Разумност става глупост, добра постъпка ­ напаст;

Тежко ти, че потомък си!

За правото ти, с теб родено,

за него никога въпрос не се отваря.“

(Гьоте, Фауст първа част, Студентска стая)

Безплатното раздаване на стерилни спринцовки, според проучванията49 не е спомогнало за увеличаване числото на зависимите от дрогите.

Иначе „властите“ досега наблюдаваха и решаваха само на зелената маса. Те едновременно изпращат както полицаи, така и социално ангажирани служащи. Поради това е особено трудно да се изгради база на доверие. Поради нелегалността намирането на дрогите се превръща в единствената „професия“, която все повече непрекъснато създава страх и натиск. Работещите в социалните служби открито изразяват своето недоволство поради тези абсурдни обстоятелства: „Ако се отстрани страхът и стресът, бихме могли спокойно да работим с хората и да търсим пътища, да възвърнем човешкото достойнство на живота им. Ние бихме могли да работим върху едно смислено предотвратяване. Само ако хората се освободят от работата си по снабдяването с дрогите, можем да ги мотивираме, да се включат в един работен проект и с това да им покажем нови възможности. Ние се застъпваме за либерализиране на дрогите...“50

От днешната проблематика с наркотиците става ясна цялата трагично заплетена ситуация на обществения живот. От една страна наркотиците ­ редом с търговията на оръжие ­ са стопански фактор от огромно значение, от който живеят цели държави и в различни промишлени отрасли, както и в дипломацията са замесени политици, чиновници и бизнесмени. Последната брънка на веригата, консуматорът на наркотиците обаче е болен човек, който се намира в полето на напрежение между закона и медицинско­социалното обслужване и отчасти бива смлян между тях. Тъй като производителите не могат да бъдат спрени, то всичко се стоварва върху „бедните“ консуматори, всъщност невинните, които заплащат за коварните разрушителни потенциали със здравето си, с парите си, със социалното си положение и с живота си.

Също и на лекаря, който би искал по не конвенционален път да помогне на зависимите, често са завързани ръцете чрез някои закони за упойващите средства, или ако той не се съобрази с тях, сам става криминален. Така държавата, със своята насочена против болните правна власт, с която би трябвало да защитава принципа на равностойност на всичките наркотични средства, се намесва неправомерно в свободната дейност на медицината. Неправомерно, понеже се прави разлика между легални и нелегални дроги, като отдавна е доказано, че повече хора умират вследствие на употребата на алкохол, тютюн и сънотворни средства от колкото вследствие на наркотици. С това по­никакъв начин не се защитават наркотиците ­ точно обратното! Но правната сфера е различна от духовната или медицинско­психологичната.

Историята на наркотиците показва, че употребата им даже се засилва, когато се правят опити да се преборят с нея чрез преследване и забрани. Наркоманията е един медицински, а не правен проблем! Държавата с никакви средства не може да попречи на хората, когато искат да се упоят. Тя може само да се опита да унищожи възможностите за производството им и преди всичко да проведе такава профилактика, че хората сами да загубят апетита за това. Всъщност в сферата на свободата на всеки възрастен човек лежи правото да живее живота си с или без „дроги“, което днес по милионни начини става с „легалните“ пороци. Затова трябва да се направят не конвенционални опити за разрешение на проблемите, за да се направи възможно завръщането на един наркоман отново в една човешка общност, а не още повече да се изолира и криминализира. Също и затворът в края на краищата не е едно „подобрително“ заведение, а по скоро едно „влошително“.

„В случай на един свободен пазар на дроги разходите, които обществото ще трябва да носи са следните:

­ болнични разходи, които не могат да се носят от наркотично болните

­ изпадане от социалния продукт на вноските от наркотично болните

­ различни, предизвикани от наркоманията разходи (например при нещастни случаи вследствие на наркотичния транс)

­ материална подкрепа, когато болният наркоман изпадне в бедност.

Тогава зависимият от наркотиците би бил отхвърлен от обществото „само“ поради своята наркомания и би станал един медицинско­социален проблем. Разбира се, че в случай на свободен пазар на дрогите не бива да има реклама и същевременно трябва да бъде проведена максимална профилактика и просвета, за да може да бъде овладяна тази „социална епидемия“. Неразумни начини на поведение не могат да се променят чрез наказания, а само чрез разум.

В преследването на наркотичната консумация са поставени реални граници на държавата. Тя трябва да помисли за хуманитарни мерки, които да осигурят на зависимите болни едно достойно човешко съществуване ­ или дори достойна смърт. Либерализирането не може да премахне пазара, но поне може да го обезсили. Затова решително се касае за това, дали ще се успее да се постави въпросът за наркотиците като една обществена задача, понеже без участието и отговорността на отделния човек в борбата срещу упоритостта на наркоманията и срещу пазара няма да бъде постигната победа. На този сектор трябва правителствата да работят заедно. Не само специалистите, но и всеки би трябвало да вземе участие, защото се касае за една болест на обществото.

На всички равнища е необходима солидарност. Не може да се защитава открито един обществен ред основан върху пристрастяване в която и да е посока, а след това да се наказват жертвите на тази система. Колкото повече узнаваме за същността на веществата, на последиците, болния човек и средата му, и помогнем на отделния човек още от малък да стане съзнателен, толкова по­голям е шансът да се преодолее наркоманията и да се провежда въздействаща профилактика. Тъй като правните закони поради липса на компетентност не са достигнали до разрешение на проблема, то необходимостта ще ни научи много по­активно да се обърнем към духовното и се поставим под ръководството на разума, което означава на Духа.

Наркотична консултация