Нови пътища на терапия

Имайте предвид основното правило: Когато отделният човек е болен ­ а това винаги означава изолиране от общността ­ тогава здравословните сили от заобикалящата среда трябва да се активират. Забрани ли се нещо, или се прекъсне достъпът до него, при останала непроменена ситуацията на даден човек, от това няма да има никаква полза.
Как стои въпросът с местата, където човек може да се обърне за съвет?

Днес във всеки град има места, където човек може да потърси съвет и помощ относно наркотичната проблематика. Има и определени родителски кръгове, които успешно се включват в проблема (адреси в приложението на стр. 363). Най­често в началото родителите са шокирани и безпомощни и се опитват да подтиснат проблемите, като често клонят към преувеличени реакции. В такива случаи консултацията относно дрогите е особено подходяща, понеже засегнатите могат първо да получат обяснителна информация и след това да обмислят и изработят подходящата стратегия, евентуално амбулантна терапия или една продължителна терапия. В никакъв случай не прекъсвайте контакта с вашето дете! Внимавайте да не се повлияете от дневния, съответно нощния ритъм на зависимия от дрогите. Разговаряйте за всичко открито, защото наркотикът обича затъмнението. Привлечете възможно повече добронамерени хора в терапевтичния процес. Ако е необходимо или възможно, погрижете се за смяна на околната среда, за да се прекъсне настоящата опасност.

Този вид прегрешения са симптоми. Една голяма част от нашите младежи вече има опитности с хашиша. Страшни са дилърите, които днес се навъртат около училищата и училищните дворове.

Изключването от училище вкарва младежите само още по­дълбоко навътре в мизерията. Родители, учители и ученици едновременно трябва да окажат помощ. Засегнатите родители трябва да бъдат подкрепени. Обсъждайте всичко открито и не оставяйте детето да пропадне! Идеалното е, да има доверени учители или „специалисти“ отвън, които добре да са запознати с проблемите. Също и тук важи: нека за известно време детето се отлъчи от училището, но след периода на въздържание отново да се интегрира.
Често се чува, че семейството е виновно за всичко. Какво отношение имате вие към това?

С този вид обвинения за вина не можем нищо да постигнем. Това твърдение би могло да се разгледа също и от позитивната му страна: В семейството лежи шансът, човек отново да оздравее. Защото един зависим човек преди всичко е душевно болен. Семейството, а също и терапията трябва да създаде вид социална обвивка изпълнена с топлина, за да помогне на този, който постепенно се изолира, самозалъгва се и живее в един създаден от него собствен свят, отново да вземе участие в живота. Затова семейството трябва да държи заедно, не бива нито да се разкъса, нито да се остави да бъде въвлечено в процеса. То трябва да защитава живота си. Осъществете контакт с групи за взаимопомощ в града, в който живеете, както и с групи от родители на заплашени или зависими от дрогите младежи!

Добродетели, които създават едно друго отношение към проблемите и когато човек ги последва често се увенчават с успех, са следните:

1. 
   Търпение и спокойствие.
   
2. 
   Да не се вижда в лицето на младежа само един наркотично зависим пациент, а винаги да се има доверие в него и да му се оставя надеждата, че е способен на много други неща, дори и в момента около него да изглежда така безперспективно.
   
3. 
   Да се води борба за детето, но в никакъв случай поради собствената лоша съвест да не се изпълняват постоянно и безпрекословено всички негови желания. Да се заема ясна и категорична позиция без излишна твърдост.
   
4. 
   „Всичко за консуматорите на дрогите, всичко против самата дрога.“
   
5. 
   Да се премахне анонимността и да се търси разговор с другите.
   
6. 
   Да се търси доверено лице за детето, което често се оказва „роднина по душа“ и може да се открие в кръга на приятелите или познатите.
   
7. 
   Интензивно запознаване с всичко засягащо дрогите и проблемите свързани с тях.
   
8. 
   Колкото по­здравословен стане животът в семейството, толкова по­силно е оздравяващото влияние върху зависимото от дрогите дете. Затова всички трябва да се ангажират.
   
9. 
   Да се има предвид, че човек не говори със собственото си дете, когато то е под въздействието на дрогите. Винаги си казвайте: Неговата истинска същност не иска да краде, да измамва или да мрази. Това е само една чужда сила в него. Тази форма на неегоистична обич има силно оздравяващо въздействие.
   
10. 
    Самите вие опитайте да премислите вашите досегашни идеали за постижения, чистота, щастие и пари, както и вашите страхове и пристрастности. Опитайте се да проведете диалог относно тези неща във вашето семейство и се учете да преосмисляте закостенели убеждения.
    
11. 
    Зад всеки наркотик стои някаква форма на копнеж по закрила и обич. Работете в тази насока.
    
12. 
    Не спестявайте всички трудности на детето си. Преодоляването на различни пречки засилва волята, ако и в някои случай това да са полицията или затворът.
    
13. 
    Поставете насреща на влечението към отрицателното, причинено от дрогите, позитивни неща, които отново да събудят интерес към живота.
    
14. 
    Дрогите винаги създават изкуствени, това ще рече нереални преживявания (Scheinerlebnisse - по същност не това, което изглеждат на пръв поглед бел. пр.). Активирайте преживявания в семейството и при зависимото от дрогите дете, свързани с изкуството, културата, познанието, природата и туризма.
    

Колкото на един човек е позволено да бъде самия себе си, толкова той е предпазен от външните изкушения. Така се изграждат тези сили, които по­късно можем да определим като Азови сили. Днес децата прекалено рано се конфронтират от външния живот, като поради това стават по­самостоятелни и „лесни за отглеждане“, но по­лабилни. Човек трябва да се занимае с цялото развитие на детето и с неговите закономерности (виж стр. 60). То започва още в майчиното тяло. Ние твърде малко познаваме развитието на човека. Нека си припомним думи като подкрепа, закрила, топлина още от първия месец. Освен това ­ здравословно хранене, което предотвратява ранното пристрастяване към захарта. Да се остави на детето „правото“ да прекарва различни болести ­ преди всичко детските болести, с което могат да се укрепят защитните му сили. Това преди всичко означава въздържане от имунизиране. Да се поощряват повече активните отколкото пасивните дейности. Телесното движение активизира собствената воля. С това се побеждава пристрастяването към удобството. Във времето на пубертета, когато се събужда груповото съзнание, би трябвало да се помогне на детето да се включи в някакво положително сдружение, което да му даде здравословно чувство за принадлежност към дадена група. Има спортни дружества, религиозни групи и други сдружения с положителни творчески стремежи (литературни кръжоци, занимания с изкуство, театрални любителски трупи и др. бел. пр.)

Би трябвало да се има предвид, че още преди вземането на дроги е съществувала известна лабилност или болест в органически или душевен смисъл, които чрез дрогите се засилват, а определени органи като мозъка или черния дроб се засягат и с това се поощряват депресиите. Целият човек бива изместен от дрогата. Колкото по­често той приема дрогите, толкова повече това изместване се засилва и става хронично. Дори след години на въздържание могат да се открият тези дефекти, които са останали като душевни белези. Конкретно казано това означава: Едно латентно предразположение остава винаги и някогашният зависим от дрогите трябва да е наясно с това. Прави ли нещо срещу това, той би могъл да води относително нормален живот. Помислете за „сухите алкохолици“. Те се въздържат да пият, но предразположението към пристрастяване е останало. Колкото по­рано се започне с наркоманията, толкова по­силни са и нарушенията в развитието, понеже силите на личността не могат правилно да се разгърнат. Често такива хора се нуждаят от един външен корсет за поведението, изграден чрез терапията.

Ние знаем, че това е един много комплексен проблем, за който няма патентно разрешение. От една страна имаме зависимите, които могат да финансират огромната си нужда от веществата само ако станат дилъри или криминални. От друга страна имаме криминалната клика, която действа по целия свят и печели милиарди. Но в края на краищата наркоманът всъщност е болен и когато се нуждае от веществото, той е също както един ревматично болен, който има нужда от своите болкоуспокояващи таблетки. Да се предприеме нещо срещу дроговата мафия е извънредно трудно. Трябва да се подходи диферинцирано, а не винаги да се гледа само към веществото.

1. 
   Едно декриминализиране е възможно само ако на наркомана най­напред се предложи заместител на наркотика.
   
2. 
   Заедно с контролираното от държавата раздаване на веществата трябва същевременно да е на лице социален и душевен ангажимент.
   
3. 
   Сгъстената наркотична сцена с нейните отровни ритуали трябва да бъде разтурена, но не чрез полицията, а чрез ангажимент от страна на гражданите.
   
4. 
   Човек би могъл да си представи такова либерализиране, при което са изградени специални места, където наркоманите могат да се регистрират и където да бъдат подкрепяни и се полагат грижи за тях. Вещества­заместители като метадона не са гаранти за отказването от хероина, но първоначално премахват ужасното страдание и намаляват криминалността и проституцията.
   
5. 
   Колкото повече обществото интегрира зависимите и с това ги пази, толкова повече ще бъде отслабена наркотичната мафия.
   
6. 
   Колкото по­рано се започне с истинско разясняване в училището и в семейната среда, с всички консеквенции, толкова по­лесно ще бъде и по­късното лечение.
   
7. 
   Би трябвало да се даде правото на лекарите, да решават самостоятелно в отделния случай ­ в полза на зависимите.
   

Споменатата субстанция е един изкуствен опият, който се дава като заместител на хероина. В противоположност на хероина той изолира и затваря, но пък няма топлинните качества на хероина. Също и телесните реакции при отказването му често са по­лоши от тези на хероина. Ако пациентът активно се лекува душевно и средата около него се преобрази, тогава метадонът може да улесни оздравяването, но не е някаква чудна дрога. Някои я приемат дълги години или дори до смъртта си като една патерица. Голямата опасност при това е, да не се изтикат настрана зависимите ­ сега те стават легални наркомани. С това обаче се забравя един от централните компоненти на наркотичната консумация: съзнанието за разболяващите сили в нашето общество. В такъв случай страданията на зависимите като тяхна жертва са били напразни. В единичните случаи една терапия с метадон сигурно би могла да помогне.

В никакъв случай. Лишаването от веществото е само очистване от отровата. Ако след това не се направи нищо повече, човек отново изпада под игото на дрогите. Важна е душевно­социалната стабилност. Ако зависимият се постави в една приятелски настроена човешка среда, ще успее да преодолее лишаването от дрогата и без помощта на силни средства­заместители.

Уговаряне и натиск не помагат, дори и когато човек трябва да вижда, как един младеж се разрушава до смърт. Пациентът трябва доброволно да иска да започне дадена терапия. Тогава с помощта на лекаря той може да се реши за една дълготрайна терапия. Основанията за влизане в клиника са следните: човек не успява да се откаже от дрогите сам или с помощта на заобикалящите го хора. Тогава трябва да се привлекат специалисти. Обикновено болничните каси и социалните служби плащат разноските в признатите клиники за лечение от наркоманията. В Германия има различни лечебни заведения, трябва само да се премисли на кое от тях пациентът най­добре ще отговаря. Не съществува патентна наркотична терапия за всички. При дълговременната терапия трябва да се смята с време най­малко от една до две години. Грижите след това са дори още по­важни от клиничната терапия.

Сигурно както всичко, което ние вършим и мислим тук на земята. Не би трябвало да се говори за вина. При всеки човешката съдба се разгръща индивидуално. Чрез дрогата тялото се ограбва като че ли от някакъв вампир, чрез което прекалено рано се изчерпват жизнените сили. По този начин човек остарява по­бързо, но същевременно не се развива правилно. Развитието на Аза стагнира, поощрява се душевният егоизъм. Създава се един вид „вживотяване“, живот в постоянно търсене на „храна“. Какво става след смъртта, не зная, но сведения от хора преживяли клинична смърт показват, че има индивидуален живот след смъртта. Може да се предположи, че би трябвало да е мъчение, да се желае нещо, което поради липсата на тялото и на веществото не може да се удовлетвори.

Само ако отношенията от детето към родителите и от децата към учителите, съответно обратното станат по­интензивни. Днес децата израстват със страх от и за света, страхуват се да пораснат. Нравоучения не помагат, те трябва да виждат положителни събития и да могат да участват в тях, да имат: съзнателно отношение към природата и околната среда, смислено ритмично протичане на деня, съзнателно изживяване на смяната на годишните времена и свързаните с това празници. Аз познавам цели класове, които заедно с учителя си извършват съзнателни действия за опазване на природната среда, като например прочистват гори или разчистват коритото на някой поток. Това създава приоритети и дава душевна стабилност. Едно дете е изпълнено с ангажимент, понеже още вярва в доброто. Днес наистина липсват положителни образци.

По принцип всичко, което отвлича от собствената активност и отслабва волевите сили, може да се превърне в наркотик. Разликата между легалност и нелегалност е произволна. Човек може така да попадне под влиянието на комара, на пазаруването и дори на работенето, че да може да се говори за мания, понеже това поробва човека. Проблемът с телевизията би трябвало да се разгледа по­изчерпателно. Засега само толкова: Колкото повече картини се поемат, толкова повече се засилва гладът за следващи картини. Появява се едно „картино­затлъстяване“, което се натрупва в подсъзнанието на душевността. На всеки седем години нашето тяло се регенерира, в известен смисъл клетките се подновяват, но картините остават и определят нашето основно настроение. Картини с разрушително съдържание са като бактериите; те постепенно разрушават душевността, а след това и тялото. Срещу това могат да се поставят здравословни картини от света и примери за подражание, които се намират например в приказките и в истинското изкуство. Извънредно важно за децата е, да се запазят силите на фантазията им. Гледането на телевизия всъщност е като вид хипноза, то поощрява изравняването на съзнанието и прави душевните сили механични.

По този начин, също и по отношение на самите дроги, ранното консумиране и широкото им разпространение, положително да. Но още в края на средновековието, с разпадането на социалния ред, се появява връзката между епидемиите и пристрастяването (Seuche + Sucht). Това тогава бяха алкохолизъм и чумата. Днес на дневен ред са наркотиците и СПИН­ът. В очите се набива известна паралелност.

Човекът не е изолирано същество във времето и пространството. От предците се наследяват добри и лоши качества, които често могат да изплуват на преден план чак след няколко поколения. Душевно­духовно­социалното отравяне на много хора през световните войни и по времето на националсоциализма сигурно няма да остане без последствия за по­късните поколения и особено когато то съзнателно не е осмислено, а просто само е подтиснато. Осъзнаят ли се тези отровни сили, тогава ще бъдат обезсилени. Ако и тези неща от 1945 външно да са изчезнали, то този разрушителен процес прониква и действа по­нататък в колективното съзнание на хората. Душата и светът днес не си съответстват повече и трябва да бъдат лекувани със съвсем други сили.

Човекът не е само земно телесно­материално същество, а е едно същество с душа и дух. Днес във всички области господства материализмът, който основно разглежда само физическия аспект на човека. Но ние още от малки се нуждаем от душевна и духовна храна, а това са изкуството и религията. Чрез религията човек се чувства отговорен не само пред самия себе си, но и пред света, понеже вярва в по­висши закони. Истинската религия е една съществена помощ и закрила пред това, което напира отвън.

В атеизма и нихилизма трябва да се търсят корените на саморазрушението.
Днес при разглеждането на хероиновата проблематика често се говори за „обърнатата опиумна война“. Какво да се разбира под това?

През 18 и 19 век Европа ­ особено Англия ­ в известен смисъл натрапи на китайците опиума и чрез това стана много богата. Наркоманията и парите са тясно свързани. През 20 век китайците в чужбина и техните синдикати обърнаха нещата. Но има още една трагична взаимовръзка: оръжието и гешефтът с дрогите, като представители на техниката и опиянението. И двата са разрушителни потенциали, едниният разрушава тялото, другият ­ душата.

Това, което беше открито през 19 век (морфина, кокаина, хероина, инжекциите и др.) през 20 век, всъщност „отровеното столетие“ доведе до интензивен разцвет. Още преди и по време на световните войни се консумираха наркотици и от известни хора на науката и изкуството. Последните преди всичко направиха дрогите популярни. През последната третина на 20 век, през шестдесетте години, започна същинската наркотична епидемия. Паролата беше: Разширение на съзнанието. Това преди всичко се отнася до хипи­движението. От Америка се достави необходимата идеология. Това беше времето на вътрешното преобразувание, което се обхвана от дрогите, като подражание на прогресивния дух. Днес повикът за разширяване на съзнанието е заглъхнал и е останало само голото самообграждане и изолиране от външния свят и „надрусването“.

Безброй хора не се дирижират повече отвътре, а вече само отвън подобно на марионетка. Генерално би могло да се каже: Мисленето се обсебва, чувстването загубва равновесието, а волята се разрушава. Тук се намира и терапевтичната задача: как мисленето, чувстването и волята могат да бъдат хармонизирани и отново свързани със света?

Най­опасното време е пубертетът, около четиринадесетата ­ петнадесетата година, понякога и по­рано, който най­често е възрастта, през която се започва с дрогите. Пубертетът и без това е едно лабилно време, през което душата за първи път търси индивидуалната връзка със земните условия. Има вътрешни или външни ситуации, когато младежите се опитват да направят една обратна маневра: тогава се появява анорексия, затлъстяване, страст към комарджийство, дроги и други проблеми, които могат да доведат и до самоубийство. Тогава дрогата е като един „утешител“ и запълва вътрешната празнина. През това време лесно се подражава, понеже в тази фаза на душевно развитие съществува силен стремеж към групова принадлежност. Чрез дрогата, например хашиша, вместо едно здравословно отдаване на света, се създава твърде ранно самофиксиране. Душата обаче точно в този период се стреми към високи идеали. Днес младежът чрез прекалени Sex, Drugs, Rock`n`Roll твърде рано и едностранно се приковава към процесите на веществообменния, двигателния и сексуалния полюс, така да се каже към долния човек. Дрогите се консумират главно във възрастта между 14 и 28 години, времето на същинското душевно узряване на човека. През това време нормалната душа всъщност иска да се изживее безгранично и се бори срещу всякакъв вид ограничения. Стремежът към познание и любов, което ще рече отдаване, са неограничени, а моралните принципи и законите се чувстват като затвор за душата. Младежът с нелегални действия се опитва да взриви тези форми на обвързаност.

Всяка терапия трябва да може да бъде индивидуална. Наркоманията като понятие е едно обобщаване, но въпреки това има известни терапевтични общи моменти:

1. 
   Душата трябва отново да се отвори за събитията на света и трябва да могат да се активират индивидуалните Азови сили. Отново трябва да се открие цената на вътрешния и външния живот и фаталния разрив между вътре и вън да се излекува.
   
2. 
   Без ценности и цели, което означава идеали, човек не може да живее. Чрез тях той е способен и на социална принадлежност. Наркоманите са егоисти. Обкръжението по време на терапията трябва да се отличава чрез безкористност.
   
3. 
   Дрогата води, както подчертах по­горе:
   

б) до изолация и фиксиране в себе си и

в) до застой в душевното развитие. Така имаме една пубертираща душа в едно тяло, което може би е тридесетгодишно или дори по­старо.

4. 
   Последиците от споменатото са специфични душевни разстройства като хистерия, неврози, хипохондрия или объркване на мислене с чувстване, които трябва целенасочено да се лекуват чрез:
   

б) смислена дейност срещу скуката, която е една от главните причини за консумирането на дрогите,

в) събуждане на чувството за реалност, например чрез упражнения за наблюдение, реминисцентно спомняне на изтеклото време през деня и т.н..

С това могат да се победят илюзионизмът и нереалното душевно поведение.

С това сигурно имате предвид известния „Flash“. Това наистина често може да се случва, дори и след доста години. Редом с индивидуалната терапия на органите, например черния дроб и топлинния организъм, има възможности да се помогне на тялото, да отвикне от отровата, ­ но пациентът трябва активно да участва. Може да се приложи ушна акупунктура, отровонеутрализиращи средства като сяра или брезов въглен, определени съединения на желязо срещу маниакални състояния, също и метеоритно желязо, особено обаче хомеопатизираните оловни съединения срещу изостаналите сили на развитието (оловото поощрява нормалното остаряване) и за подтискане на душевния глад за веществото, т.е. подтискане на вегетатизма. Оловото освобождава от чисто вегетативните сили и поощрява духовното развитие. То е един сатурнов метал. Освен това има особено отношение към топлината (изброените средства са медикаменти на официално признатата антропософска медицина, предписвани от лекари, дипломирани като специалисти в международно признатите медицинските университети и с допълнително обучение по антропософска медицина в съответните образователните центрове, клиники и болници; същите се произвеждат и предлагат на пазара от немските фирми ВАЛА и ВЕЛЕДА с филиали във всички западноевропейски страни, Канада и САЩ, а напоследък и в Русия, Чехия, Полша и др. бел. пр.).

Кой е обществото? Ние всички! Аз изобщо не обръщам внимание на обвинения. Развитието на естествените науки от 15 век насам все повече отдели света от човека. Днес се говори за „отчуждение“. Поради това човекът сам си е станал чужд, загубил е своята идентичност. От­чуждение означава: Душата на света се е отдръпнала от душата на човека и обратното. Затова във всички области на живота е необходима една културо­терапия. Семейството и педагогиката имат задачата да излекуват този разрив, което например се опитва от Валдорфската педагогика. Ние трябва отново да започнем да учим децата, че животът не е само забавление, а е преодоляване на болка и страдание, чрез което човек може да узрява. С консумирането на наркотиците същевременно се търси безболезност, като израз на това, че земята не се акцептира.

Под любов днес често се разбира само сексуалност, т.е. чисто телесно­егоистичната страна на любовта. Децата днес, особено поради сегашния начин на разясняване на сексуалността и рекламите, твърде рано се насочват към собственото си тяло и освен това са вечно под натиска на стремежа за успехи. Към нормалната сексуалност принадлежи известна душевна зрялост, иначе и тя се превръща в наркотик и прави човека зависим. По времето на пубертета млади хора често се чувстват оставени сами със своите копнежи и мечти. Тялото със започващата сексуалност се изживява като чуждо, в известен смисъл като забранена зона. Срам и безпомощност обаче са нормални чувства, които трябва да се разберат и акцептират. Момчетата често трябва да подтискат чувствата си, понеже трябва да бъдат твърди. Чрез това се създават душевни спешни случаи. Момчетата вътрешно често са по­раними от момичетата. Събуждащата се сексуалност често се усеща като неудобство, понеже момчето телесно реагира например с ерекция или нощно семеизпразване, докато спрямо менструацията на момичето се изпитва съчувствие. С това момчето става повече жертва на сексуалността, отколкото неин владетел.

Но и едно момче има чувства! Те не се ли уважат, появява се вътрешно­душевен вакуум. Момчетата за разлика от момичетата се включват тогава в групи и там намират подкрепа и сигурност. Кликите обаче не рядко са развъдници на агресивност. Подтиснати чувства могат да се превърнат във властолюбиви стремежи. Ако при момчето не се апелира към душевността, то лесно се фиксира само към тялото и по­късно става един „мъж за леглото“.
Какво мислите по въпроса за легализиране на хашиша?

Хашишът днес толкова широко се разпространи, че практически вече е легализиран. Почти няма събирания по случай някакъв празник, където той да не се предлага. В средите на артистите господства повече кокаинът. Да се победи наркоманията с полицейски методи винаги е било погрешен метод. Борбата срещу дрогите, официално погледнато, вече е загубена. Забраните затрудняват наистина, но пък поощряват криминалността.

Легализирането от една страна премахва криминалността, но от друга улеснява достъпа до тях, това е дилемата. Наркотичният проблем би трябвало да се разглежда не само от гледната точка на веществото, но повече от социалната, психичната и медицинската страна. Закони като този за закрила на малолетните би трябвало да важат до настъпването на зрелостната възраст, тогава човек би трябвало да е станал така разумен, че сам да поеме собствения живот в ръцете си. Тогава държавата не би трябвало повече да се намесва. Чак когато се опознаят взаимовръзките в телесността, душевността и социалните отношения и хората наистина знаят, какво си причиняват с дрогите, може би нещо ще се промени. Може би едно частично легализиране при същевременно изостряне на вниманието и разясняване, би могло да бъде един компромис при проблема за хашиша. Легализирането тогава ще бъде едно временно разрешение, но не би трябвало да се хвали дрогата и да се представя за безобидна.
Има ли връзка между консумирането на дрогите и СПИН­а?

Днес знаем, че повечето дроги, както хашиша, така също и хероина и особено кокаина, сериозно увреждат имунната система. Болестта се разпространява от един наркоман на друг особено чрез инжекциите, които се правят със същата игла. Всички отрови увреждат жизнените сили и особено тези, които се инжектират направо в кръвта, която е носителят на живота.

Хашишът се пуши и чрез дишането по заобиколния път на въздуха също достига до кръвта. Въздухът обаче е физическият носител на душевните сили. Душевният живот с това се манипулира, „слепва се“, както познаваме това по свойствения му начин и при тютюна.

Хероинът и често също и кокаинът се инжектират директно в кръвта. Кръвта обаче и кръвната топлина са носител и на нашата индивидуалност. Чрез хероина се създава един вид „заместител на Аза“, с което тялото като че ли се изстудява и отцепва от същинската индивидуалност. Всичко това обаче, което отслабва нашия Аз, така че нашата духовност да не може повече да „възприема“ тялото ни (тъй като имунната система е една възприемателна система, която може да познава и да „припомня“), отслабва нашите отбранителни сили. Тогава надделява външното, разрушителното. Кръвта се разболява, когато липсват правилните грижи за Аза; тя става „една четвърт труп“, както веднъж в тази връзка се изрази Рудолф Щайнер.

От друга страна чрез прекалената сексуалност също се изчерпват жизнените сили на тялото. Защото сексуалната възпроизводителна сила е витална сила. Чрез една бездушевна сексуална дейност също и тук тялото се отцепва от душевните сили, така че заразяването се улеснява. Но навсякъде, където нещо собствено не се намира вътре на мястото си, може да навлезе нещо чуждо, паразитно. При лекуването от СПИН най­важното е веднага да могат да бъдат активирани душевните и духовните сили. В това отношение вече има положителни резултати в САЩ.

Болестите често са затова, да предпазят човека от неправилно душевно­духовно развитие, за да не може той да увреди своята истинска същност.

При СПИН­а човек може да почувства, как в кръвта се появява един вакуум, Т­лимфоцитните клетки изчезват. Нашата закриляща обвивка, нашият Аз е разкъсан, навлизат разрушителни зародиши.
Какви са главните проблеми по време на терапията или след нея?

Един от главните проблеми в една наркотична клиника е насъбирането на еднакви болестни картини. Аз считам, че това е крайно нездравословно. Този метод е една болест на нашата здравна система. Какво се забелязва, когато на едно място се съберат само старци, само туберкулозни, само раково болни, само наркомани. Би трябвало различните болести да се размесят, за да могат да се уравновесят. В това отношение постигнахме добри резултати при събиране на наркомани с телесно увредени пациенти. Така по естествен начин се активират силите на съчувствие. Болният не бива винаги да се намира всред подобни болни, защото тогава отново и отново се заразява и става хипохондрик. Също и слабите болнични служители се изкарват от равновесие. Това често съм наблюдавал. Една обективна наркотична същност се „въплътява“ на такива места и се създава отровена атмосфера.

Голям проблем е с грижите след лечението, понеже самото общество не винаги е здраво, то дори многостранно е „легално“ пристрастено. Къде се срещат хора, които могат да подкрепят и се грижат за един още лабилен, някогашен наркоман? За тях все още липсва разбиране. При това тези хора често са извънредно чувствителни. Кой работодател ще приеме на работа някогашен наркоман? Кой днес има толкова силен Аз, за да може за известно време да постави на разположение на един слаб човек своята собствена азова сила? След терапията повечето зависими често се нуждаят години наред от придружаване. Невероятно много зависи от правилните грижи след лечението, за да успее пациентът отново правилно да се интегрира в жизнените условия.
Как терапевтите биха могли да засилят своите сили, за да не бъдат изсмукани от отровните въздействия, произлизащи от пациентите, понеже работата е крайно изчерпваща?

Съзнанието и дълбокото познание за взаимовръзките, винаги има лечебна и противоотровна функция. Колкото повече се разбира едно нещо, толкова повече то може да се обективира, това значи да се постави настрана. Помислете за лекарите, които ежедневно са застрашени от възможността да бъдат заразени.

Терапевтите трябва да знаят повече за надсетивните действия на дрогите. Това са напълно обективни, духовни негативни сили, които подобно на вампири действат изсмукващо и всъщност обсебват човека. Това човек може да почувства върху себе си. В лекарската колегия трябва да се развият напълно безкористни сили на обич и интерес, понеже те липсват при наркомана. Колегите не би трябвало да се държат некоректно зад гърба на някого, защото с това се отслабва душевността на самата колегия. Много важно е да се развие съзнание за смяната на годишните времена и свързаните с това религиозни празници, понеже религиозните действия са силно действаща сила.

Следният стих от Рудолф Щайнер може да се изработи като общ извор на вътрешна сила или да се медитира от всеки сам.54

„Die ihr dies Haupt durchstrahlt mit Tatenstärke,

Erweist euch bald in rechtem Weltenwerke.

Ertötet kühn des Widersinns Bedrängnis,

Veredelt der Begierdegluten finstre Wucht,

Entführt sein Wesen geistigem Verhängnis.

Vier sind die Wege menschlicher Sucht,

Entreißet die der kränklichen Umfängnis.

Besiegt des Sinnenfeuers Stöhnen,

Erleuchtet, was in Lust erstirbt.

Beseelt wird euch entgegentönen,

Was Kraft für Ewigkeiten wirbt.

Versucht des Weltenwirkens Streben,

Erwecket ihn zu gnadenvollem Leben.“
Вие, които просветлявате тази глава с действена сила,

докажете се в истински световни дела.

Умъртвете смело игото на неразумността,

облагородете тъмната сила на жарта на страстите,

отклонете неговото същество от духовната гибел.

Четири са пътищата на човешките страсти,

изтръгнете ги от болестната прегръдка.

Победете воплите на сетивния огън,

просветлете това, което в наслада умира.

Задушевно ще прокънти насреща ви това,

което се домогва до сила за вечността.

Поощрете стремежа към дейност за света,

събудете го за пълен с милост живот.
Всъщност това е вид „стих срещу пристрастеността“, който има общо с волевите сили, моралността и светлината, която прогонва затъмнението. При това се насочва вниманието към нещо много важно; към безкористната, надличностна дейност за света и стремеж към действие и сила, към работа в света, която усилва Аза. Всяко морално волево действие на земята е засилване на Аза. Срещу негативния дух на дрогата би трябвало да се развие лечебният дух, който произлиза от безкористността, иначе наркотичната клиника ще стане развъдник на негативни сили. Ако терапевтът вътрешно е силен, това има въздействие върху пациента, който в известен смисъл също е и „ясночувстващ“. Така се изпълнява един лечебно­педагогичен закон.
Не е ли и алкохолът един опасен наркотик? Кога всъщност тук започва пристрастеността?

Разбира се, че алкохолът е един наркотик, народният наркотик номер едно, който разрушава тялото и може да промени съзнанието, макар че общо взето това не се вижда така, понеже всичко, което много хора или всички вършат и с което човек вече е свикнал, се трактува като безобидно. В Западна Германия имаме 2 милиона силни алкохолици от всички професии. Увреждането, което се наследява е изключително високо. Изживяването на егото, което хората днес обикновено могат да усетят само в тяхната нисша натура, се усилва. Пристрастеността започва там, където човекът става зависим от една субстанция. Той се нуждае от нея за известни изживявания, които сам не може да създаде. Границите се смесват, всичко зависи и от силата на характера.

Бавното разпадане на Аза при хроничния алкохолизъм може добре да се наблюдава: Нелоялност, дупки в паметта, разпадане на морала и надвишена самооценка. Младежът не бива да започне да пие алкохол твърде рано, защото няма да може правилно да развие своите азови сили. Въздържанието на възрастните е най­добрият пример, който може да възпита децата, да не станат алкохолици.
Интересува ме отношението между наркотиците и бременността. Какви са по­късните последици?

Всички отрови, също и никотинът като пример, действат увреждащо на неродения живот. Нероденото дете е особено застрашено през първите три месеца, понеже тогава се поставят основите на органите. Но и по­късно трябва да се държи сметка, че може да има увреждания. Трябва да бъдете наясно, колко е лошо, когато едно дете се зачене в пияно състояние.

Хероин и особено Crack въздействат катастрофално по време на бременността. Новородените се раждат вече наркомани, това значи със симптоми на отказване от дрогата и трябва да им се дават ерзац­дроги, за да могат да отвикнат. Вие сигурно сте чули за родените в САЩ „Crack-Babies“. Те имат също и различни органни деформации.

Макар и действието на някои дроги да не се показва непосредствено, би трябвало да се държи сметка за дълговременни въздействия, които ще се проявят в по­късни поколения. Също и за хашиша се знае, че уврежда сперматозоидите.

Освен казаното вече, мисля, че би трябвало днес особено да се наблегне на укрепването на душевността, на характера, на уюта, защото консумирането на дрогите е резултат на една душевна бедност. Центърът на душата е отслабен. С това се има предвид волята. Човекът обаче се чувства добре на земята и е здрав само ако има известно съответствие между него и неговото обкръжение: Тогава му е уютно. Децата днес масивно се заливат с най­динамични впечатления, картини, звуци, информации и проблеми, които те нито могат да подредят в себе си, нито да разберат. Това ги подтиска, пренатоварва и създава страх. Ние като възрастни трябва много да разговаряме с тях, дори сами да търсим разговора, за да могат те да споделят грижите си, да се чувстват признати и така заедно с тях, като ни се изяснят вътрешните и външните взаимовръзки, да можем да открием разрешението на проблема. Това освобождава и активира волевите сили. Нещата трябва да се доведат до ясното съзнание и с това да се поставят на равнището на общо­човешкото. Често децата външно изглеждат много зрели, но вътрешно още не са. Ние твърде рано ги оставяме сами със себе си и прекалено много душевно изискваме от тях. Не душевно, а физически би трябвало повече да ги натоварваме. Това засилва волята, понеже човек трябва да преодолее физическата си слабост. Децата се нуждаят от възрастните, също и от учителите като приятели и доверени лица. Това няма нищо общо с интимничене.

Не! Наркотикът не притежава обективно, важащо за всички въздействие. Той се комбинира с индивидуалното душевно състояние. Някои хора не изпитват нищо, като вземат хашиш или кокаин, други реагират с отвращение. Вие познавате също и различното действие на алкохола. Би ли трябвало един лекар да се разболее от рак, за да може да разбере и лекува рака? Дрогата е ключът, който пасва на вътрешната ключалка, т.е. на душевния дефект. Трябва него да се учим да разбираме.

Наркотичната сцена е мястото, където зависимите се събират и където се търгува с дрогите. Тя е техният „дом“, където те изграждат известни контакти и се чувстват принадлежни. Някои от тези места изглеждат като колония от прокажени. Трудно е да се откъсне наркоманът от там и да му се предложи равностоен приют. Защото „навън“ обикновено го очаква съдия изпълнител, съдии, неплатени сметки или полицията. Разбира се, пред това той ще предпочете да остане приютен от наркотичната сцена.

Да! Всяка по­голяма лаборатория днес разполага с нужните за това методи. Някои терапевтични институти редовно правят проби според мотото: Доверието е добро, контролът е още по­добър. Аз предпочитам наблюдението и изграждането на доверие. Има ли човек някогашни пациенти за сътрудници, те имат един фин усет с който всичко забелязват. Консумацията на дроги е болест, а не лошотия, която трябва да се накаже. Ако пациентът отново е взел дроги, трябва да се разпита за душевните причини и да се лекува.

Взето средно е много ниска. Има значение какво се разбира под успех. Има случай на повторно вземане на дроги по време на терапията или след нея, които обаче могат да бъдат и знак за подобрение. И този, който е отказал пушенето може отново да запали и да установи, че това вече не е за него. Проблем днес са психично болни младежи, при които дрогите са само вторичен фактор. Те се местят от психиатрията в наркотичната клиника. За тях трябва да се създадат отделни места. Познавам пациенти, които от години живеят в такива заведения. Също и тук грижите след лечението са извънредно важни. Как може един човек да оздравее, когато обкръжението му остава болно и без обич? Но има и здравни заведения с висока квота на успех, защото за пациентите се полагат грижи и след клиничното лечение.

Да има някои терапевтични заведения за зависими от дрогите (адреси виж приложението), но доколкото знам не и специално за алкохолици.

Разводите днес са също като една епидемия и са характеристика на нашето време. Разбира се, едно чувствително дете загубва голяма част от устойчивостта си, когато родителите се разделят. Но децата реагират много индивидуално. Има ситуации, когато децата при развод се разкъсват от родителите. Тогава мисля, че това би могло да бъде един мозаичен камък на наркоманията. Ако родителите въпреки развода успеят да спестят това на детето и ако по­нататък положително се развиват, това би било една помощ за децата. Изследвания в Америка са показали, че деца на разведени родители често по­добре израстват, когато партньорите могат свободно сами да се развиват и тогава могат повече да се грижат за децата си, понеже вече не се изчерпват в ежедневието на съпружеската война. Непрекъснатото нещастие в един брак често е по­лошо за детето от изяснената ситуация след развода. Но всичко това естествено зависи от това, как възрастните се справят с тази ситуация и по какъв начин детето взима участие в процеса.

Бъдещето ­ дали с легализиране или без легализиране ­ не изглежда розово. Евтините синтетични дроги, които всеки химик­лаборант може да произведе, намират все повече разпространение. С това се става независим от интернационалния пазар. Днес вече има изкуствено създадени вещества като Speed, Crack и Ice, които въздействат по­силно и по­бързо от хероина. Аз мисля, че бъдещето е на така наречените нервни дроги, които правят човека свръхактивен, свръхбуден и „свръхчовешки“. Те стоят под мотото: „Live fast, die young“ (живей бързо, умри рано).

Вярвам. Ние живеем в една известна преходна ситуация, така да се каже на прага. Някои хора приписват това на започването на така нареченото „време на Водолея“, където се разрушават стари форми и ценности, човек остава без опора и трябва да си създаде собствена такава от самия себе си. Такава опора обаче той може да намери само ако се изживее като едно духовно­надсетивно същество. Това познание днес трябва да навлезе във всички области на живота и културата. Науката за духа е лечебно средство. Настоящата ситуация чак до болестните симптоми може да се означи като борба за човешкия Аз. Дрогите са един симптом на това, че човекът всъщност търси духовност в съвременната цивилизация, но не я намира. Всичко това може да е съвсем несъзнателно. Той упоява болката и копнежа си с всички възможни средства, между тях и със страстта си към пътешествия. Аз мисля, че истинското спасение е едно правилно християнизиране на нашето същество и на културата ни. Това няма да стане без опознаване на свръхсетивното и без неговото практическо приложение. В този смисъл в антропософски ориентираната духовна наука и нейните постижения в селското стопанство, педагогиката, социалните науки и нейната езотерика, която навлиза до ежедневието и не прави човека чужд на живота, виждам едно от най­съществените лечебни средства срещу наркотиците. Накратко може да се каже: Наркоманията е болест в развитието на отделния човек и в крайност на цялото човечество през 20 столетие и е една от станалите вече видими последици на материалистическите мисловни навици. Тя ще може да се преодолее, когато човечеството види в себе си световния Всемир и в световната цялост отново открие Човечеството. Когато то преодолее душевната болест на атеизма, душевното нещастие на отричането на Христос и ужасната душевна заблуда на отричането на духа (която постепенно води до епидемични психични болести), тогава чрез собствените си сили ще е успяло да удържи победа над изключителното си поробване на тяло, душа и дух от веществото (материята) и с това да избегне душевната си смърт. Защото: „Обричане на веществото, означава смазване на душите. Намиране в духа, значи свързване на хората. Себеоткриване в хората, значи построяване на светове“ (Рудолф Щайнер).

Първото е тъмнина за душата. Второто са сили на светлината. При последното душата развива любов, което е нещо лекуващо, бъдещо и изграждащо.

Oбобщение

(Гьоте, Фауст 2. Част 4. Акт, Висока планина)

Въпреки многообразието на душевни и социални извънредни ситуации преди, по време и след консумирането на дроги, които или за късо време само са били опитани, или бавно са довели до зависимост, повечето експерти по дрогите са на едно мнение относно известни основни душевни картини. Последните могат да излезат на преден план по единично или комбинирани.

Консумирането на дроги до появилата се зависимост сочи към една душевна болест на развитието, чиято остра фаза трябва да се търси във времето на душевното узряване между 15 и 27 години.

Чрез продължителни наблюдения през по­дълги периоди от време вниманието се спря на определени групи от застрашени от дрогите хора, които ги консумират или само за кратко или продължително време и чрез това стават зависими или истински наркомани. Това още веднъж искам да подчертая: Консумирането на дроги не е задължително да доведе до наркомания!

1. 
   тези, които приемат дроги от любопитство, протест, изкушение или поради модата. Те рядко изпадат в сериозна зависимост;
   
2. 
   хора, които живеят с психични болести, които още истински не са се проявили. Те взимат дрогите като „самотерапия“:
   
3. 
   хора с невротични душевни слабости, които са затворени във вътрешния „стъклен ковчег“ и искат да уравновесят своите напрежения, страхове и афекти;
   
4. 
   тези, с дълговременни фамилни, училищни или сексуални проблеми;
   
5. 
   в частност такива хора, които изпитват глад за извънредни изживявания, например хора на изкуството, но също и търсещи, които чрез дрогите се надяват да хвърлят „поглед“ в други измерения на живота;
   
6. 
   нормално лабилните по времето на пубертета, които, подведени от своето обкръжение чрез дрогите изпадат в едно неправилно душевно развитие, което без отровите не би се случило. В тази връзка е интересно да се знае, че тези застрашени хора вече отрано по някакъв начин са се чувствали отблъснати, изолирани и поради особеното си поведение са били третирани от околните като особняци. Някои от тях са като „безотечествени души“, които очевидно не могат да заситят своите копнежи. Дрогата тогава става комуникационно средство в кликата, на „псевдообщността“.
   

В повечето случаи при истинската наркомания могат да се отличат три фази, които по друг начин вече са споменати в предишните глави:

1. 
   подготвителната фаза поради душевните увреждания през детството въз основа на различни негативни влияния отвън, които не са могли да бъдат преработени;
   
2. 
   последвалата от това встъпителна фаза с въвличането в група наркомани и първите позитивни наркотични опитности (душевно оплътняване, изолиране, отслабване на напрежението и страха, безразличие срещу натиск отвън, чувство на приютеност, щастие, топлина), привидното усещане на вътрешна сила, откъсването от родителите (много важно!);
   
3. 
   така наречената фаза на отчаянието с всички консеквенции на изолирането, на все по­силните обратни маневри; криминалността свързана с доставянето, бавното самоунищожаване ­ модерният „прокажен“ е налице.
   

Ако зад консумирането на дроги в миналото може би все още е имало„благородни“ мотиви ­ да помислим за хипитата или опозиционните групи, при които консумирането на веществото най­често беше ограничено само до една субстанция ­ то днес срещаме все по­често „политоксикоманите“, които без избор приемат всякакви сортове наркотици с единственото желание, да се „надрусат“ или да станат непукисти. И без това вече болната душевна основа все повече се уврежда, душевните сили на мисленето, чувстването и волята по­нататък се хаотизират.

От това резултират:

­ едно все по­силно увеличаващо се вътрешно „затваряне в себе си“, както и разпадане на чувството за реалност. Наркоманното съзнание става ежедневно състояние на съзнанието;

­ противоположността между Аза и света става все по­силна. Азът се акцептира такъв, какъвто е, светът обаче се отрича и се подценява. От това се получават подчертани азови слабости, които се проявяват особено във волевата дейност. Вътрешните изживявания сега са мечтателството, халюцинациите или душевното ограждане;

­ душевният поглед все повече се насочва към изминалото. Настоящото и бъдещото се изживяват като товар или страхово очакване;

­ душевната кожа става все по­тънка. Психични конфликти с обкръжението веднага се компенсират с дроги;

­ страхът от живота извънредно се усилва. Собствени разпитвания всред сцената потвърждават това. Там човек е охранен. В къщи бива очакван от финансовата служба, може би от полицията, съдия изпълнител или от неприятни съседи. По­добре е да се остане в старото обкръжение...

­ душевното узряване въз основа на живота с неговите конфликти бива затруднено от обръщането само навътре или дори съвсем осуетено. По отношение на света се създава едно по­скоро „ориенталско“ съзнание;

­ изживяваното с помощта на „меките“ дроги като хашиша един ден става недостатъчно. Отваря се достъп до „твърдите“ дроги. Досегашната повече психическа зависимост все повече се превръща в чисто телесна и чрез необходимото количество вещество води до поява на криминалността, свързана с доставянето му.

Душевното и органичното отравяне се засилват. Редом с търсенето на други измерения, през 20 век се появяват индивидуалните и социалните проблеми, породили се от широко разпространилия се упадък на ценностите, от скука, самотност и резигнация. Не е ли наркотичната вълна само „опит за колективно самолечение с неподходящи средства“? Как да направим достоверно за консуматорите на дроги това „замърсяване на Аза“, когато почвата на душата ни и на цялото наше съществуване ­ нашето тялото и земята, ежедневно биват заразявани? Един 35годишен зависим от кокаина младеж веднъж каза на един психолог: „Знаете ли, че със съвсем обикновените отрови, които всеки човек мъкне в себе си, могат да се отровят трима човекоядци?“ Не би ли трябвало това изказване да ни подтикне към нови форми на съзнанието? Не влиза ли наркотичният проблем в ролята на изкупителната овца за проблемите на цялото общество?

Аспекти на една рационална

наркотична терапия