Нови пътища на терапия

За разбирането на пушенето е важно да се знае, че средата в човека частично се измества: От една страна заглушаване и забавяне на дишането, а от друга страна активиране на кръвния ритъм и на напрежението в кръвоносните съдове, което възбужда самоусещането. При заклетите пушачи до цвета и структурата на кожата могат да се проследят дъбилните, втвърдяващи компоненти на тютюна. Тъй като изкуствено се поощрява също и сърцето, създава се органично обусловено леко чувство на страх, което в течение на времето корумпира сърцето.

Пушенето по време на бременността има тежки последици. Децата често се раждат преждевременно, имат ниско тегло, често сърдечни проблеми или проблеми на кръвообръщението и при тях по­често се срещат аномалии, отколкото при децата на непушачки.

На това място се излагат още няколко думи относно консумирането на тютюн в младежка възраст. Рекламната индустрия с нейните пароли за „свобода и приключения“ и „полъхът от големия далечен свят“ допринася за чувството при младежите, че пушенето в много отношения е символ на солидност. Така днес се започва да се пуши още по времето на пубертета. С това става едно приравняване със света на възрастните, което се изявява чак до физическия организъм.

Над половин милион младежи в Германия пушат редовно. От 16 години нагоре те са процентно толкова на брой, колкото пушещите възрастни, именно 60%! Четвърт от всички дванадесетгодишни поне веднъж са опитали да пушат ­ най­често като подражание на поведението на родителите. При анкета се установи, че 8% от родителите на дванадесетгодишните нямат нищо против, когато детето им посяга към цигарата. Ранните пушачи умират четири пъти по­често от рак на белите дробове отколкото другите, които са започнали да пушат едва като 25-годишни или още по­късно. Регенерационните процеси изглеждат зле. „Подозира се, че младежкият организъм реагира много по­чувствително от този на възрастните и то в смисъл, че клетките на тялото, трайно се разрушават от съставните вещества на цигарения пушек.“33

Към това се прибавя, че цигарите са предпоставка за пушенето на хашиш. На мен не ми са познати млади хора, които директно са започнали да пушат хашиш. Преди това всички са пушели цигари. Също и алкохолът, с неговото опияняващо въздействие би трябвало да се третира като встъпителен наркотик.

Халюциногени

Халюциногени

Канабис Редки видове LSD

Канабис­концентрати DOM, STP

Халюциногени = вещества предизвикващи нереални сетивни усещания картини ­ халюцинации

Канабис­концентрати = извлечени най­често от марихуана. Наркотичните

субстанции се намират в голямо количество в

канабиса и поради това имат много силно въздействие

LSD = диетиламид на лизергиновата киселина

Мескалин = наркотик извлечен от определен вид мексикански кактус

Псилоцибин = наркотик, извлечен от вид южноамерикански гъби

ДОМ и СТР = напълно синтетични наркотици, подобни на LSD, но с по­силно въздействие

Хашиш и Марихуана
Никоя друга дрога ­ чужда на западната цивилизация ­ не е така бурно обсъждана, както конопеното растение (Canabis indica) и неговите производни продукти хашиш и марихуана. „Напълно безобидна“ или „силно отровна“, „да се легализира“ или „абсолютно да се забрани“ „даваща възможност да се погледне в дълбочините на душата“ или „тотално затъпяване“ и с това „разрушаване на една легенда“, „доказано научно“ или „всичко са само твърдения“ ­ дискусиите все още не са прекратени. Изглежда, като че ли поради някакви дълбоки основания ориенталците, които от столетия са свикнали с хашиша, се противопоставят на народната дрога номер едно на запада ­ алкохола, докато западната цивилизация, която от няколко хиляди години употребява алкохол, изпитва вътрешен страх от продуктите на конопа. Когато човек се занимае с въздействията на дрогите и тяхната връзка с културно­историческото развитие, получава усещането, че Ориента отрича и забранява алкохола понеже, както вече видяхме, той откъсва човека от всякакво висше спиритуално изживяване, а противно на това западът отхвърля пушенето на коноповите дроги, понеже те активират в човека една стара форма на духовно чувстване и с това го пренасят в повече „ориенталско­сънищно­мечтателно“ състояние, което предизвиква безразличие спрямо външния свят. Да бъде изваден от пространството и времето, никога не е било идеал на западния повече рационално насочен мироглед. Впрочем едва ли може да се срещне „хашиш­скандалджия“, понеже противно на предизвикващия често агресивност алкохол, хашишът е по­скоро умиротворяваща дрога. Това бяха няколко основни забележки относно най­широко разпространените дроги на изток и на запад, като при това трябва да се каже, че продуктите на канабиса все повече завладяват младежта на запада.

Каква е същността на конопеното растение и какви „приятни“ въздействия предизвиква то у човека? Конопеното растение от семейството на черничевите растения идва от южните области на Русия и от западна Азия. В своята същност то носи едно интересно противоречие: От неговите нишки се правят здрави връзки и въжета, неговите отровни вещества (под формата на лепкава смола, която се отделя от цветовете, плодната кошничка и от всички листа) помагат на човека да може за малко да се откъсне от телесната си принадлежност. Колкото повече топлина получава растението, толкова повече смола образуват женските цветове и толкова по­слаба става влакнестата тъкан. Конопът като цяло е едно чудно хубаво растение; на височина може да достигне до човешки ръст, листата му имат дълги дръжки и са леко нарязани и разперени в 5 до 7 сиво­зелени фини листни ланцети. При изучаване на растителните жестове човек си спомня тънките пръсти на един пианист. Всички надземни растителни части, особено на женското растение, имат лек опияняващ аромат. Със своя хабитус растението въздейства лъчисто, бодливо и въздушно и поради съдържащата се в него силициева киселина има особено отношение към светлината. Смолата му може да се определи като „течна силициева киселина“.

Цялото растение изживява своята същност предимно в листата и с това има особено тясно отношение към средата на човека ­ неговата душевност. Хашишът се приготовлява чрез екстракция от смолата на конопеното растение, марихуаната от нарязаните на дребно стъбла и листа. И двете дроги се пушат, в редки случаи например хашиша се яде опечен или се пие смесен с кафе, чай или вино. Отделните сортове хашиш се различават по цвят поради различната слънчева интензивност и състава на почвата на страната от където произхождат . В тази връзка са получили и различни наименования: „зелен турчин“, „червен либиец“, „черен афганистанец“ и т.н.. Също и марихуаната има различни наименования, според произхода на листата.

Да се класифицира хашиша според спектъра на въздействията му, не е така просто. Той притежава както стимулиращи, халюциногенни свойства, така и успокоителни и наркотични, които са силно зависими от душевните особености на консумиращия и от дълготрайността на консумирането. Определени функции на мозъка се подтискат, а паралелно с това други се възбуждат. Засилва се чувството на глад, очите се зачервяват и се появява хрема, ръцете и краката изстиват. Чувството за време се нарушава, интензивността на усещанията силно се покачва: Цветове и тонове стават все по­интензивни, миризми и вкусови възприятия силно се изострят. Целият душевен живот може да бъде обхванат от една засилена лабилност ­ настъпва смяна на внезапен плач със смях ­ което при лабилни хора води до засилване на нарушения баланс между различните душевни състояния. Тъй като в това отношение пубертетът по начало се характеризира с променливост и несъответствие на вътрешните чувства и усещания с външните реакции, то хашишът още повече засилва това нестабилно крехко състояние и води до преждевременно самофиксиране. Привидната „прозорливост“, която се получава от хашиша, е силно разкривена от собствените желания и безкритичност; бариерите към несъзнателното се повдигат, задълбочава се погледът навътре, затова пък все повече се парализира интересът към външните неща. Това би могло да се нарече „отвързване“ на вътрешното от външното, възприятието от понятието, външното впечатление от душевната реакция. Точно съответствието между вътре и вън е от изключително голямо значение за здравето на нашия душевен живот. Та целият живот не се ли състои в упражняването да се съединят тези първоначално разделени светове. Колкото повече това ни се удава, толкова по­високо става нашето съзнание и толкова повече се чувстваме „местни жители“ в този свят.

Чрез хашиша външният свят се превръща в прост подтик за пътуването навътре, което довежда до силна самонаслада. Това можем също да определим като типично „лунно въздействие“, както вече беше изложено на друго място, което ще рече, че вътрешният свят се откъсва от външния, става самостоятелен, събуждат се силни симпатии или антипатии; външният свят получава по­скоро символичен характер. Това довежда до чувството, че се стои над света и същевременно до едно ориенталско безразличие, липса на определена гледна точка. Това ми потвърдиха всички запитани пациенти, независимо от индивидуалните различия. Човек е обхванат от чувство на безразличие, липса на интереси до апатия, това означава парализиране на волята, което консумиращият определя като „разпрягане“. Изчезват депресивни състояния, светът му става безразличен. Като реакция обаче могат да се появят нервни състояния, страх, неспокойствие и агресивна раздразнителност, които за да бъдат преодолени, отново се нуждаят от хашиша. Така се достига лесно предимно до физическа зависимост.

Днес от страна на науката безусловно е установено: „Хронична злоупотреба води до токсична промяна на същността с летаргия и изоставане в личностното развитие. Преди всичко тя води до обръщане към самия себе си... Кариера, дом и семейство заемат една второстепенна роля... Апатия, загуба на способността за постижения, волева слабост, липса на издръжливост и неспособност да се преживеят разочарования се придружават с мисловни увреждания, затруднения в намирането на думи при изразяване, разводненост на мисленето, неспособност за концентрация и увреждане на паметта. Засилената интровертност (поглед навътре) води до стесняване на сферата на изживяванията за сметка на бъдещите цели... Във всички случаи хашишът не е по­безобиден от алкохола.“34

На всеки е ясно, че не може да се взема каквато и да било отрова без физически или душевен риск; въпрос на гледна точка е, дали една дрога се определя за опасна или по­малко опасна. Разбира се хероинът първоначално физически, после и душевно е по­разрушителен, хашишът обаче е една бавна, действаща с години отрова. Той се наслоява в тялото, разрушава важни функции на мозъка и способността за преценка. Затова собственото истинско състояние не се забелязва повече. Един някогашен наркоман веднъж ми каза: „Разликата между хероина и хашиша е тази: Зависимият от хероина все още осъзнава своето състояние, пушещият хашиш скоро повече не го забелязва.“

Днес почти сигурно се знае, че чрез хашиша

1. 
   се засяга генетичния материал
   
2. 
   отровата се наслоява в тялото и остава в организма около един месец
   
3. 
   броят на сперматозоидите чувствително намалява
   
4. 
   не може да се изключи повреда на плода при пушещи бременни
   
5. 
   настъпват имунни увреждания
   
6. 
   увреждат се връзките между нервите (синапсите) и същевременно лимбичната система в мозъка, където лежи и центърът за късовременната памет
   
7. 
   при дълготрайно консумиране настъпва психическа разруха на някога душевно здравия човек
   
8. 
   настъпват по­късни масивни увреждания на белите дробове, като неколкократно се повишава рискът от ракови заболявания.
   

Хашишът и марихуаната определено се считат за дроги на преситеното общество или за протестни дроги. Много от консумиращите искат чрез тях да премахнат нервното напрежение или депресивните състояния, които често са резултат от силния психически натиск в нашето устремено към все по­големи постижения общество. Други от своя страна ги пушат за удоволствие и отпускане през почивните дни.

Тъй като при умерена употреба настъпилите увреждания трудно могат да се докажат и причиненото от хашиша „откритие на бавността“ харесва на много хора в нашия напрегнато забързан брутален свят, то тази дрога горещо се отрича или защитава от привърженици и врагове и в повечето страни се търпи и ­ отчасти с право ­ се защитава пред често далеч по­лошите алкохолни последствия.

Хашишът обаче още по силно от алкохола навлиза в подсъзнателните слоеве на душата и упражнява такова „засмукване навътре“, каквото от психо­хигиенична гледна точка, води до едно ­ в повечето случаи още прекалено ранно ­ самофиксиране, парализира интереса към света, но също и волевите сили.

„За кой свят става въпрос?“ бе запитал един от младежите. „Там изобщо не искаме да участваме.“ Едно такова отношение прави цялата наркотична проблематика така невероятно трудна. Тази апатия и безучастност към живота, както и циничното стоене над нещата се корени всъщност в едно неудовлетворително детство. Хашишът е и остава дрогата на отлъчените, както вътрешно така и външно. При дестабилизиране в душевността времето на пубертета се удължава, а при постоянна консумация се фиксира.

Един от най­интересните документи относно хашиша намираме в книгата: „Изкуственият рай“ от френския поет Бодлер, който през 19 век описва своите и на приятелите си изживявания с хашиша. Без детайлирано занимание с книгата, тук се излагат само няколко интересни забележки. Бодлер нарича хашиша един „безнравствен демон“, още по опасен от опиума. Хора, които изпробват дрогите, той определя като „гости на оградата на духовния свят“. „Веднъж да погледна през оградата с помощта на LSD и да избягам от интелекта и полетя във вътрешния космос“, така ми каза веднъж в края на шестдесетте години един студент в Хамбург. Душевното залепване към самия себе си Бодлер нарича „един ужасен брак със самия себе си“. Душата получава един повече „рапсодичен характер“. Особено „чувствителни и неразбрани(!) хора“ („оригиналите“) посягат по­често към дрогите, което съответства на днешните констатации. В тогавашните артистични кръгове е съществувало мнението, че чрез хашиша човек „става малко като бог ­ така знаещ и издигнат над нещата от баналния свят“. Интересно е, как известният френски романист Балзак, който се е движел в пушещите хашиш артистични среди в Париж, реагира на предложението, поне веднъж да опита: „Балзак несъмнено мислеше, че за човек няма друг по­голям позор и друга по­дълбока болка от предаването на волята. Това веднъж видях на едно събрание, където се разказваше за чудното въздействие на хашиша. Балзак слушаше и с развеселяваща внимателност и оживеност поставяше въпроси. Тези, които го познаваха, ще открият, че той се интересуваше от това. Но идеята, да мисли против собствената си воля, не му хареса. Предложиха му „давамеск“ (конфитюр примесен с хашиш). Той го погледна изпитателно, помириса го и го върна, без да го опита. Борбата между неговото почти детинско любопитство и съпротивата му срещу загубата на свободната му воля се изписа по забележителен начин върху изразителното му лице. Любовта към достойнството победи. Трудно е наистина да си представим теоретика на волята..., как се съгласява да предаде макар и едно късче от тази скъпоценна субстанция.“35 Допустимо ли е, пита Бодлер по­нататък, така просто чрез дроги да се отстранят човешката свобода и крайно необходимите болки от нашето земно съществуване, благодарение на които узряваме? Това е един от най­съществените основни въпроси на консумацията на наркотици!

Накрая накратко да засегнем взаимовръзката между хашиша, съответно марихуаната и музиката. При много младежи определен вид музика намира дълбок отзвук в душата им и те изпитват успокоение на вътрешното напрежение, което става още по­интензивно чрез хашиша. Музиката е този вид изкуство, което навлиза най­дълбоко в тялото от там във волята. Човек се движи, плаче и чак до обмяната на веществата усеща реакциите. Душата на музиката, като най­одушевеното изкуство и душата в хашиша, като интензивиране на собствените чувства, отговарят ­ така обединени ­ на нуждите на младежите. Пушачът на хашиш търси одухотвореността на вътрешния си свят, понеже не я намира във външния свят. Под картинен имагинативен начин „ръцете на пианиста“ при конопа насочват към този феномен, една мисъл, която се подкрепя от следният разговор относно конопа. „Наблюдавам ли безпристрастно растението, прави ми впечатление, колко фино са разчленени листата. Растението всъщност е един пианист, който в листата протяга пръстите и манифестира една вътрешна хармония, която иначе никъде не може да се намери.

­ Освен точно в музиката?

-Да, освен в музиката. Хашишът е една музикална дрога.

­ Би ли могло да се каже, че пушачите на хашиш търсят вид музика?

-Би могло да се предположи, че това са хора, които изпитват силен копнеж към хармония, към музика, тон и понеже не могат да намерят удовлетворение в училището, в социалната култура, в която сме напъхани, търсят под тази форма и начин да направят още по­интензивно изживяването на хармонията, точно чрез приемането на едно растение, което им отключва тези светове чрез собствения си дух.

­ Значи консумирането на дрогите не е просто едно явление на модата, една характерност на времето и не почива само върху един нов вид стопанска криминалност на тъмни елементи, а свидетелства за дълбок, стремящ се да изплува на повърхността стремеж към единодушие, който се опълчва срещу обездушевяването на света и музиката, присъщи по­рано на културата, само че ги търси в дрогите, като заместител.

-Така го чувствам. Но може и да се заблуждавам.

­ С това вие поставяте един вид диагноза на културата.

-Да. И от това ясно следва също и терапията. Училището трябва да положи усилия, да въведе учениците в една музика, която отговаря на вътрешните им душевни желания. С това употребата на хашиша по­скоро ще отпадне.

­ Вие се застъпвате за една особена училищна музика?

-Да, за изживявана, а не за упражнявана училищна музика.

­ Как да си представи човек тази музика?

-Известно е, че музиката сама по себе си може да въздейства също като дрога. При нас се учи десет години музика и тогава може би веднъж може да се отиде на концерт. На Юг както в Африка, на никой не му хрумва да учи музика, защото още от първия ден на своето раждане детето прави музика. То не учи, но винаги я изживява. Ние на север винаги се упражняваме и много малко я изживяваме.

­ Вие имате предвид, че в училище би трябвало да може да се активира спонтанната музика, чувството за спонтанна музика?

-Ако става въпрос само за чиста спонтанност, за чист живот, то би трябвало такава музика също да се превърне в дрога. Сигурно при нас е необходимо музиката много повече да се изживява. Разрешението се състои в това, да се обединят двата полюса, да се учи музика и да се изживява музика, така че музиката да стане извор на здраве.“36

Изведат ли се изводи от този разговор за една бъдеща терапия, съответно профилактика или дори за една култура, която повече няма да се нуждае от хашиш, би могло отново да се каже: Цялостната ни култура трябва отново да получи повече душа, възпитанието трябва да работи с все повече артистични елементи, за да може човешката душа без дроги да се простре навън и да зазвучи. Центърът на човека, неговата душевност ще се превърне в индивидуално и културно лечебно средство. Но как би могла да се оздрави душата, без да се разбира нищо от духовните факти?

LSD
“Психодрогата” LSD беше открита „случайно“ от базелския химик А. Хофман по време на втората световна война (1943). Тя се получава по химичен път от алкалоидите (преди всичко ерготамин) на гъбата Claviceps purpurea, която се среща като паразит по ръжените класове и има синьо­черен цвят. Напоследък LSD се произвежда изкуствено в нелегални лаборатории. Тaзи дрога е силен халюциноген, „звездата“ между психоделните „разширяващи съзнанието“ дроги и през шестдесетте години навсякъде се пропагандираше от американския психолог и „пророк на дрогите“ Т. Лери като културна дрога. LSD някога беше главната дрога на хипи­културата и сигурен „билет за астронавтското пътуване навътре“.

Тъй като минимални количества имат силно въздействие, най­често те се нанасят върху посредници в таблетна форма. Напоследък фабрично произведени медикаменти (капсули) се отварят, за да се примесят с LSD и отново се затварят. Освен това в определена концентрация веществото се разтваря в течност, която се нанася върху субстанция­носител: захар на бучки, попивателна хартия, парченца филц. Днес на пазара имаме предимно мини­ или макро-дози, това означава съвсем малки частички, които изглеждат като прашинки; малки желатинови пластинки от 2 кв. милиметра или например оцветени в синьо звездички за супа. LSD се приема предимно орално (през устата).

LSD е много опасна дрога, изобщо най­опасният и непредвидлив халюциноген, понеже употребата му преди всичко засилва актуалното настроение. Така вместо едно приятно вътрешно пътуване („Good Trip“), при първоначално депресивно настроение може да се стигне до „Horor Trip“ с ужасни картини и представи. Също и тук е много съмнително, че пътуването протича в един обективен духовен свят. Още поетът Бодлер в своя „наркотичен доклад“ „Изкуственият рай“ описва: „На човек му се иска да сънува, сънят обаче ще стане господар на човека, и този сън определено ще бъде син на своя баща“.

Да разгледаме по точно историята и въздействието на гъбата Claviceps purpurea:

Тъй като тя е паразит по житните класове, при влажно лято може да унищожи цели житни ниви. Попаднала в брашното и от там в ежедневния хляб, по­рано тя е довеждала до епидемии от натравяния, така нареченият „Антониев огън“, който се проявява със спазми, нарушение на кръвообръщението, гангренозни­гниещи крайници, спонтанни аборти и тежки психически увреждания. Прочутият изенхаймов олтар от художника Грюневалд, намиращ се сега в Колмар ­ Елзас, е бил нарисуван по този случай и е служел като лечебен олтар на ордена Св. Антоний. Една от картините му, „изкушението на свети Антоний“ може да послужи като представа за причинените от тази отрова преживявания „на прага“ и от това ужасно пътуване.

Интересното при тази гъба е, че тя уврежда както органи на „долния“ човек (матката) така също и силата на мисленето на „горния“човек⁴. Полярното действие между горе и долу може да се види също и в това, че тази отрова изсмуква силите на долния човек (затова и изгниването на долните крайници и отхвърлянето на плода), а от друга страна наводнява мозъка с картини. Преобладаващите витални сили, които всъщност трябва да работят в органите, се поставят на разположение на душевността: Появяват се халюцинациите, като маймунско подражание на истинското духовно картинно преживяване (наречено имагинация). Интересното е, че отровата почти не достига до мозъка, а предимно се транспортира до черния дроб и бъбреците, два органа, които играят важна роля за появата на халюцинациите. Цялото явление се възприема от „стария гръбначен мозък“, продълговатия мозък (виж стр. 346). Като при никоя друга дрога тук можем да изпитаме така нареченото „лунно действие“, откъсването от времето и пространството, цветовите изживявания, нахлуващите картини и „отвързването“ на вътрешния свят от външния. Външните, иначе трезви възприятия се превръщат във „вътрешни симфонии“. Стабилността на света е премахната, настъпва процес на „разграждане“, изживяват се мистични откровения, старите „душевни филтри“ се премахват и започва полетът в безкрайното на „вътрешния космос“. Не е за чудене, че възторжено се смяташе, че сега по прост начин е намерен пътя към просветлението, езотеричното виждане , което иначе може да се достигне, само по изпълнения с усилия път на самопознанието. Скептици като писателя А. Коестлер, означиха този път като „Ню Зен“, което би могло да се преведе като „инстант посвещение“. Пророкът на дрогите Лери, сам се вживя в ролята на „висш свещенослужещ“ и „инкарнация на Исус Христос“. Някои консуматори надценявайки собствените си физически сили смятат, че могат да полетят и скачат от прозореца. Един друг млад човек застава пред движещ се влак, понеже вярва, че може да го спре. За психически лабилни хора, опасността от приемането на LSD е извънредно голяма. Някои не се завръщат от своето „пътуване“ и остават „отвъд“.