Нови пътища на терапия

Нека обобщим: Интелектуализмът е същинският потисник на душевни сили и способности, които не произлизат от този земен живот. Не бъдат ли развити тези предрожденни сили, то лесно се преминава към използване на един вид „ерзац­дух“, за да бъдат активирани душевни сили. Това постигнато по пасивен начин „одухотворяване“ обаче разрушава вътрешния човек и не му позволява да узрее за земните си задачи. В последна сметка то е едно первертирано връщане във времето преди раждането, или в детинския начин на живот.

Как обаче се възпрепятстват душевни развития, какво става с недоразвитите сили и как могат да се наваксат пропуските? Въз основа на две приказки искам да опитам да покажа първообразите на човешките душевни недоразвитости.

„Приказките са ключа за скритите дълбочини на

нашето подсъзнание...“

Когато се преместих на Бодензее и складирах в избата моите 30 сандъка с лични вещи и материал от лекарския ми кабинет, като при това някои от пациентите „безкористно“ ми помогнаха, след два дни ми стана ясно, че всички болкоуспокояващи и упойващи средства от един сандък, които външно не можеха да се познаят, бяха изчезнали. Какъв е този точен инстинкт! Когато по­късно узнах повече за действията на отровите, нарекох този феномен „коремно ясновидство“. На този въпрос отново ще се върнем. Тогава бях разколебан: Що за хора са това, как правилно да се отнеса с тях, как да разбера това изградено чрез дрогите „инстинктивно ясновидство“, какви духовни сили да му противопоставя? Откъде идваха всички тези лоши привички, като повечето от пациентите ми се виждаха, така надарени, интересни и даже невинни и мили, макар че са били в затвора или са проституирали. Един ден срещнах една млада пациентка, при която през потиснатите и затрупани душевни качества и занемарен външен вид възприех нещо съвсем светло и грандиозно. Тя ми напомни за „омагьосаната жаба“, която трябваше да се избави от магията. Изтощен от ежедневната работа, предприех едно пътешествие по стъпките на Гьоте в Италия и направих и едно отклонение към бреговете на Югославия. При това пътуване, което започнах с много въпроси и вътрешни съмнения, от ден на ден в душата ми се появяваха все повече вътрешни картини, които като фрагменти на лежащ на морското дъно на подсъзнанието кораб, постепенно се издигаха до повърхността на морето на съзнанието и се групираха в един отговор, който ми даде ключа, за да си отговоря на моите въпроси. Тези картини кръжаха винаги около двете приказки за „Снежанка“ и „Спящата красавица“.

Чрез тях получих едно задълбочено разбиране за произхода на пристрастеностите, за същността на отровите и преди всичко за възможностите за лечение. Те ми станаха пътеводители към едно „одушевено познание“, като допълнение към моите студентски годините на учение и странствуване за изграждането на моето собствено светоусещане; към опознаване проблемите на душевното развитие и тяхното лечение, които осветени по този конкретен и разбираем начин, досега не бях срещнал в никой от абстрактните психологични учебници. Така да се каже, в известна степен аз израствах заедно с тях и те ми помагаха при всички срещи с различните наркомани. Въз основа на тях развих моята собствена психология на „интелектуалното отравяне“, на „душевния стъклен ковчег“, на „теорията за ранимостта“, съответно „вътрешната рана“, и полярността на душевното неврастенично вцепенявяне (Снежанка) и хистерично­вегетативната незрялост с душевния дълбок сън (Спящата красавица).

Понеже двете приказки общо взето са познати, или лесно могат да се намерят и да се прочетат, искам да се огранича само до някои ръководни принципи във връзка с нашата тема и по­специално да поставя въпроса за развитието, което води до болестта, както и неговите терапевтични консеквенции. Аз съм наясно, че в приказките лежат още много съвсем различни възможности за интерпретиране. Интересното при това е, че картините се съгласуват и до най­малкия детайл, независимо от коя гледна точка се подхожда към тях. На това място избирам повече душевния аспект на развитието.

Преследвана от студения интелектуален свят, Снежанка ­ детската душа избягва в царството на онези сили, които по седмообразен начин движат човешката душа и й осигуряват закрила: Това са така наречените седем „планетни сили“, от които всяка нощ, когато спим, си донасяме регенериращите сили за нашето тяло. В приказката те са изобразени в картинна форма, като всяко джудже поставя въпроса, кой е ползвал неговата собственост.

1. 
   Столчето ­ Сатурн, солидното, твърдото
   
2. 
   Чинийката ­ Луната, кръглата форма, свързана с течното
   
3. 
   Хлебчето ­ Слънцето, хранещото. По­раншните хлябове като символ на слънцето бяха кръгли. Златното жито е слънчево зърно.
   
4. 
   Зеленчука ­ Венера, картина на раззеленяващия се живот. Символ на младостта.
   
5. 
   Виличката ­ Юпитер, който с „лъжици“ сърба мъдростта и чийто астрологичен знак е подобен на вилица.
   
6. 
   Ножчето ­ Марс, агресивният и раняващият.
   
7. 
   Чашката ­ Меркурий, който веществено, чрез водата е изобразен като посредник между небето и земята.14
   

В приказката обаче от дълбоката народна мъдрост се предлага едно лечебно средство срещу такова душевно нещастие. Разтърсващото събитие отвън успява да събуди привидно мъртвата. Един от носачите на ковчега се спъва и предизвиква събуждането на Снежанка и нейното освобождение. Царският син, Азът, може да се свърже с освободените душевни сили.

Интелектът, мащехата танцува до смърт сама и самотна с изгарящите обувки ­ показателно е, че тя се върти сама около себе си...

Да обобщим: В това вътрешно „минерализиране“, склеротизиране, в това затваряне в стъкления ковчег, в това завързване, голямо участие взима модерната педагогика. Колко чудесно и освобождаващо е за младите хора, да премахнат чрез хашиш, алкохол или други халюциногени това, което ги угнетява и да изтрият всякакви контури! Това е една самопомощ за душата, която може да се разбере само ако се вникне в проблема за вътрешния стъклен ковчег.

Първите консуматори на наркотици (не пристрастените), които съм срещал през шестдесетте години по време на моето следване, осъзнаваха тази вътрешна вцепененост и душевна бедност и с помощта на мескалина и LSD искаха „веднъж да погледнат отвъд оградата“. Те търсеха възбуди, огъня, емоционалните картини, които не можеха да си сътворят със собствени сили.

При наркотичната терапия трябва да се използват външните „разтърсващи събития“ или те изкуствено трябва да бъдат предизвикани, за да може човек да бъде освободен от „отровната ябълка“, от антипатията и вътрешното пленничество. Това е възможно само чрез конкретни събития, а не чрез абстрактни психологични теории. Напълно възможно би могло това да са катастрофи, любовна мъка или разтърсваща среща с друг човек. Спазмата се освобождава, човекът се отваря, нуждата от алкохол и наркотици изчезва. Безсмислено е и е извънредно неефективно, както показва историята на наркотиците, да се забраняват нещата ­ вместо да се оздравят душите.

Да пристъпим към приказката, която картинно ни показва заплахата през времето на пубертета.
Спящата красавица (Трънливата розичка^*) или „Покажи ми раните си“
До времето на пубертета, „грехопадението“, земната зрялост, душата е бяла и чиста. Тогава се раждат страстите, душата се свързва по­дълбоко с тялото ­ видимо при мутирането на гласа ­ егоизмът се раздвижва, сексуалността се събужда. Червената кръв се домогва до правата си, детето се превръща в трънлива розичка, ухаеща и същевременно бодлива, пълна с противоречия.

Трънливата розичка не е невинното агънце както Снежанка. Тя вече е петнадесетгодишна, когато „без вина виновна“ й се случва нещастието. Нейната зла участ от една страна е предизвикана от характерното за възрастта й любопитство към „забранените неща“ ­ в това отношение тя е преждевременно узряла и от друга страна от една „наследена вина“ от страна на родителите, които въпреки големите грижи и надежди не се съобразяват в живота с „Тринадесетото“ ­ съдбата. Тя се проявява чрез образа на тринадесетата фея като катастрофа, която обаче се обръща в добро, чрез Азовата сила ­ дванадесетата фея. „Ти няма да умреш, а ще заспиш дотогава, докато станеш достатъчно зряла, сама да се събудиш чрез силата на Аза и да разбереш света в неговата истинска същност!“ В началото трънливата розичка върши правилното и разрешеното: Тя разгръща душата си и приема безгрижно света, без да се изкачи в „главата си (в кулата)“. Щом това се случва, светът й причинява такава болка, че тя потъва в безсъзнание. Навън душата показва само своята бодлива страна ­ страст към сухи оценки и критика, като при това сама се наранява душевно, подобно на многото принцове в приказката.

Същинският свят на подрастващите е вътрешната поезия, а не „голите факти“. Без разбиране за самия себе си, човек безпомощно е предаден на света. Който твърде рано започва да живее само с преценките на главата си, ще доведе до застой вътрешното царство на душата си. Омагьосаният сън на душата може да бъде предизвикан по два начина: веднъж, когато първите срещи със света така уплашат душата, че тя се дръпне назад и се загърне с мечти и илюзии, или когато като реакция на болезнената среща със света човек сам си вкарва субстанции в кръвта, които предизвикват продължителен душевен сън. И двата фактора могат да са заложени още в ранното детство и чак във времето на пубертета да се проявят. Нека чуем как един зависим от дрогите разказва за своя наркотичен „омагьосан“ сън:

„Усещанията за пространство и време бяха мощно засилени. Пространството се разду и достигна до невероятно разширение. Това обаче не ме обезпокои така, както чудовищното разтягане на времето. Изведнъж ми се струваше, че през една единствена нощ бях изживял седемдесет или сто години. Да, понякога имах чувството, че са преминали хиляда години или изобщо много дълго време, което далеч надхвърляше границите на човешките представи.“

Ако душата не се събуди и свърже по правилния начин със света според законите на развитието, трябва да чака, докато узрее собствената царска сила ­ нашият Аз (принцът в приказките). Трънливият плет се отваря, входът се разкрива, сега трябва смело да се пристъпи. Да се получи помощ само от вън, през този период е възможно само отчасти! Както е и в приказката, където всичко трябва да започне още веднъж, там където е прекъснало, така и в живота на подрастващите, както и в наркотичната терапия, всичко пропуснато трябва да се навакса чрез интензивна съзнателна работа. Не отмъстяване на злата фея: Вината ­ наследена или самопредизвикана - трябва да се заличи.

„Не прекалено рано!“, това е предупреждението на приказката за трънливата розичка, която всъщност е красотата и наранимостта под образа на розата, като израз на душата по време на пубертета.

От една страна „стъклен ковчег“ (неврастения) ­ като израз на много силно изолиране от света, от друга страна нараняващо „вретено“ (хистерия),^* ­ израз на много голяма чувствителност - до наранимост на душата, и спасение чрез съня. Дрогите предизвикват едно привидно равновесие между външен­ и вътрешен свят, като често са единственият “дяволски благонадежден” помощник.

Терапевтични изводи за наркотичната профилактика

през третото седемлетие изведени от приказките „Снежанка“

и „Спящата принцеса“

Ако вътрешната Азова­същност е достатъчно силна и притегателната връзка между външната и вътрешната съдба здрава, човек излиза по­силен от една опасна ситуация. По отношение на дрогите, които пренасят душата в един дълбок сън и с това възпрепятстват вътрешното развитие, това означава: Вътрешното ядро трябва здраво да се изкове и да стане достатъчно устойчиво, тогава младежът може да преодолее почти без вреди плъзгането в зависимостта. Във всеки случай не са малко младежите, които опитват дрогите и не след дълго сами ги отказват. От собствен опит през ученическите години мога да кажа, че дори упоен от алкохол, вътре в тебе нещо се брани, появява се една вътрешна съпротива. Азът? Това е най­добрият свидетел, че субстанцията не може да надделее над целия човек. Този фундамент се полага през първите две седемлетия, или силната индивидуалност го донася на земята със себе си. За съжаление при първите съприкосновения с дрогите не може да се каже със сигурност, колко силен е един човек и колко лесно отново може да се откаже от тях. Затова правилната профилактика е особено важна!

Да погледнем още веднъж приказките но от психологична страна:

Днес родителите прекалено рано оставят децата сами на себе си. Наистина децата изглеждат просветени и зрели, но опасностите така са нараснали, че вътрешната връзка между тях и родителите не бива да се прекъсва. От американски изследвания при действали с насилие младежи е познато, че една от главните причини за насилието между тинейджърите е липсата на родителски грижи. При разглеждане на отношението между дрогите и криминалността още веднъж ще се върнем на въпроса. Твърде ранното и вътрешно неподготвеното сблъскване със света и неговите опасности, може да доведе до вътрешно нараняване, до една душевна рана, която ако не бъде открита и лекувана, може да стане причина за консумиране на наркотици. Според моя опит, това „пробождане от живота“ е една от главните причини за пристрастеността. Често никой не му обръща достатъчно сериозно внимание. За нас може би е било без значение и дори не ни е докоснало, но за засегнатия човек е било от решаващо жизнено значение. Ако не се забележи зовът за помощ, който може да се покаже в началото на приемането на наркотиците или при играта с мисли за смъртта, то душата в края на краищата замлъква и упоява болката си. При лечението трябва да се работи с много търпение и инстинктивен усет, за да се разкрият скритите рани, иначе няма шанс пациентът да се спаси от отровата. Чак когато се изчака истинският момент на близост и се успее да се заговори вътрешния човек, и най­накрая се покаже необходимата обич и истински интерес към затрупаната душа, може да има постижения в терапията. Ранни шокови състояния, изживявания на раздяла, душевни лишения, тежки несправедливости, любовни разочарования, или лишаване от обич, всички те могат да бъдат избуяващи отрови, които да задълбочат тази рана. Широки области на душата остават недоразвити, заспали, душевно се остава заседнал в момента на нараняването. Външно животът продължава своя ход, но вътрешният часовник е спрял. Оттам идва и трудността ­ особено при наркотичната терапия ­ да се лекува един човек, който външно и интелектуално например е двадесет и тригодишен, но вътрешно е заседнал в четиринадесетата си година. Душевните сили са тотално неоформени, избуяващи, вегетативни, както виждаме това при трънливия плет от приказката „Спящата красавица“. Този душевен избуяващ процес, психологично се окачествява като хистеричен процес: Чувствата избуяват без насока, също като непроходим трънак. При този вид пациенти намираме споменатото вече ненасищане и вечно желание да се притежава някаква „потребителска стока“, която може да бъде също и един човек, за да се засити и успокои вътрешният чувствен свят с външни неща, защото Азът е твърде слаб и не може отвътре да запълни тази липса. При особено характерни случаи трябва отвън един „Аз-заместник“ ­ бащински настроеният терапевт, да поеме за известно време с любвеобилна строгост ръководството на човека.

Външно тези пациенти младеят ­ като противоположност на неврастеничните типове ­ те могат силно да подведат някого с техния душевен „аромат“, но също и когато човек не винаги насочва вътрешното си внимание към тях, могат силно да наранят,­ точно както една роза. Това чувство на ранимост и преливащите чувства, които не могат да се ръководят и сложат в ред от страна на Аза, събуждат нуждата от изолиране. „Винаги ходя като отворена рана наоколо“, ми каза веднъж един зависим от хероина пациент. Тук имаме противоположния мотив на Снежанка: Там е душевното вцепеняване и затваряне в стъклен ковчег, необходимостта от опиянение, екстаз; тук - вътрешната отвореност и душевно кървене с жажда за граници и закрила. Погледнем ли действието на хероина с неговата тенденция на втвърдяване, можем да разберем, че в тези случаи той действа като „лечебно средство“.

При тази полярност на неврастенията и хистерията виждаме противоположността на халюциногенните и „изолиращите“ дроги, макар че има много повече преходни степени, но това е първата помощ за ориентиране и разбиране на субстанциите и душевната проблематика.

Относно тези болестни картини, които разбира се често се появяват в смесени форми и съвсем не е така лесно да се диференцират, ще изложим два терапевтични мотива:

1. Процеси на събуждане чрез външни събития в един свят, където не се случва нищо, което да разтърси душата (нямаме предвид криминални събития и ужаси!) и където скуката се разпространява като хронична болест. Разбира се, такива събуждащи изживявания не са чести и при лечението често трябва да се предизвикат. Затова пътешествията и културата са много важни. И в ежедневието има възможности за такива изживявания, например всред природата (селското стопанство и др.).

2. 
   Любвеобилният интерес към други хора и достъп до затрупаните душевни способности. Един пациент чувства такава неуязвима вяра в хората. Аз сам съм имал случаи в живота, когато непрекъснато бях лъган, без да забележа или не исках да забележа. По­късно младите хора сами идваха при мен, понеже самите те не можеха да издържат повече това. Когато един силен Аз докосне душата, може да се задвижи един процес на събуждане. Затова за правилната наркотична терапия, терапевтът не бива да е много млад и неопитен. Добре е, той да има нещо здравословно майчинско, съответно бащинско и да притежава нужния хумор.
   

През третото седемлетие, когато се ражда индивидуалната душевна организация, още е възможно ­ преди раждането на Аза ­ да се помогне. Разруши ли се обаче предварително душевната обвивка и раждането на Аза дори се възпрепятства, настъпва хаотизиране в мисленето, чувстването и волята. Младежът тогава не може да се достигне, той действа противно на това, което казва, често говори много, но чувства нещо друго и не желае да направи нищо. Който има нещо общо със зависимите от дрогите, познава този изсмукващ околните хора хаос. Колкото по­дълго трае приемането на дрогите, толкова повече се корумпират тялото и душевността, а индивидуалните сили се парализират. В света обаче не съществува никъде празнота, където да не се намести нещо друго.

По образен начин тази ситуация на завземане на „къщата“ чрез разбойниците, съответно демоните имаме в приказката за „Бременските музиканти“. Там изгубените душевни части под образа на животни отново се събират, обединяват и им се удава заедно да изгонят разбойниците. В терапевтичния отдел на книгата ще се занимаем с тази приказка и ще обсъдим работата над частите на тялото и душата, които отново трябва да се приведат в хармония.

Род и поколения

Взаимовръзка между единична и народна съдба
Още при кърмачетата днес зачестено се появяват тежки нервни разстройства ­ породени често от влиянията на околната среда или от душевни наследствени причини, ­ които продължават да се проявяват и в училищната възраст. Те се проявяват като нарушения на концентрацията, агресивност, безсъние и др.. Често се лекуват с психофармацевтични медикаменти, за да се „усмирят“ децата. Тази „напаст от таблетки“ е извънредно съмнителен показател, за чието появяване лекарите не са съвсем невинни.