Новите реалности в икономиката и техните прредизвикателства към развитието на управленската теория и практика
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- “новия основен принцип на организация”
- По-добрите печалби са важни, но не по-малко важен е и страничният ефект на съвместяването на доходността с по-голямата полза за обществото
- Повечето хора смятаха, че екологичната система на Земята някак ще съумее да се справи с всичкия боклук, който струпваме отгоре й и да ни спаси от самите нас
- Най-голямата опасност за световната природа може би не е в самите стратегически заплахи
- Разбирането, че важните неща не се променят и не се движат, стои в основата на съпротивата срещу революционните нови идеи”
Зад пределите на фирмата управляващите от индустриалната епоха са били принудени постоянно да водят битка за дял от пазара. Те са били длъжни да предвиждат максимално точно изискванията на клиентите, били са длъжни да спазват точните срокове на доставка, да определят цени съобразно конкурентните условия. Управляващите са били длъжни да се грижат постоянно и всячески да поддържат репутацията на фирмата в нейните клиенти, потребители и инвеститори. Както се вижда, проблемите, с които е бил длъжен да се справя управляващият бизнеса в индустриалната епоха, не са били никак прости, елементарни. Но, колкото и сложни и тежки да са били сами по себе си, на фона на проблемите на бизнеса от постиндустриалната епоха те изглеждат като значително по-малко сложни. Именно по тази причина управляващите бизнеса, възприели сигналите на постиндустриалната епоха, със същата неохота, с каквато са посрещали периодичните спадове в икономическата конюнктура. Те установили с неохота, че към традиционната сложност на проблемите от индустриалната епоха се прибавя нова вълна от сложност, предизвикана от постиндустриалната епоха. Управляващите бизнеса от индустриалната епоха не са били обезпокоявани и застрашавани от такива проблеми като: растящите ограничения от страна на държавата; политическите мерки, предприемани от правителствени органи с цел закриване на достъпа до определени пазари; митническите ограничения (тарифни и нетарифни); интервенцията на чуждестранните конкуренти; технологичните пробиви; измененията в трудовия морал; нарастващата капризност, претенциозност и недоволство на потребителите и купувачите; културните различия; инфлацията и разликата в темповете на инфлацията на местната и чуждестранната валута; валутните курсове и курсовете на ценни книжа.
Всичко това, което не е притеснявало управляващите бизнеса от индустриалната епоха, се явява ежедневие за управляващите от постиндустриалната епоха. Историческата справка показва, че точно така, както при прехода от производствения към пазарния стереотип много фирми са се противопоставяли на този преход, така и при прехода от пазарния стереотип на индустриалната епоха към пазарния стереотип на постиндустриалната епоха, много често се посреща от фирмите с неохота и даже “на щик”. И отношението към този преход е такъв, защото постиндустриалната епоха силно и рязко увеличава неопределеността на бизнес-средата, силно застрашава стабилното положение на управляващите, защото изисква нов мироглед върху бизнес-делата, нов поглед върху участието на фирмата в бизнеса, изисква нов (творчески) начин на работа и към промените. Тази “съпротива” на много фирми срещу необходимите промени в бизнес поведението, налагани от динамизма на бизнес-средата, много често създавала разрив между поведението на фирмата и онова поведение, което й се е налагало и й се налага от твърдите изисквания на обкръжението (бизнес-средата). Болшинството фирми продължавали да съсредоточават своето внимание и сили върху маркетинга, без да забелязват съществените изменения в технологиите, в политическите условия и останалите елементи, формиращи бизнес-средата. Те продължавали и продължават да се осланят на аналогията с миналото. Но практиката показва все по-категорично, че опитът от миналото вече не е в състояние да служи като ръководство за бъдещето. Ако вниманието на управляващия бизнеса от индустриалната епоха е било фокусирано върху работите на бизнеса, върху грижата за собственото стопанство, то новата вълна от проблеми, дошла с настъпването на постиндустриалната епоха принуди тези управляващи да се занимават и с неща, които на пръв поглед ги отклоняват от интересите на тяхното собствено дело. А всъщност занимаването с решаването на новата вълна от проблеми не се явява никакво отклонение от съдържанието на бизнес делата. То само им придава ново съдържание. И така, реалностите в постиндустриалната епоха са съществено различни спрямо реалностите от индустриалната епоха. Много са факторите, обусловили тези реалности, но два от тях имат водеща роля. Първият фактор е свързан с достигнатото равнище на благосъстояние, а вторият фактор е научно-техническият прогрес. Задоволяването на базисните потребности и ръста на дохода в постиндустриалната епоха изменят съществено характера и границите на потребителското търсене. Ако в индустриалната епоха задачата на бизнеса е била да нахрани гладния, да облече голия, да обуе босия, то в постиндустриалната епоха бизнесът трябва да реши неизмеримо по-сложната задача – да бъде нахранен сития, да бъде облечен облечения, да бъде обут обутия. Изрично трябва да се посочи, че постиндустриалната епоха поставя под въпрос (т.е. ревизира) основни характеристики на индустриалната епоха. На първо място, постиндустриалната епоха поставя под съмнение въпроса за високите темпове на икономическия растеж като главен двигател на социалния прогрес. Практиката показва, че обществото се нуждае вече не толкова от количествените, колкото от качествените характеристики на живота. Не случайно в постиндустриалната епоха се появиха нови схващания за икономическия растеж, в т.ч. концепцията за нулев растеж12. В индустриалната епоха все по-често и все по-категорично обществото се обръща с лице към съпътствуващите (страничните) негативни ефекти от развитието на бизнеса в индустриалната епоха. Става дума за замърсяването на околната среда, нарушаването на екологическото равновесие, за изострянето на социалното неравенство и манипулацията в поведението на потребителите с наглата реклама. Прекалено прясна е оценката на Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц за “бума” на икономическия растеж през 90-те години на XX век, дал основание на журналисти и експерти да нарекат този растеж “новата икономика”, за да бъде подмината с безразличие тази оценка. “Но в края на миналото десетилетие – пише Дж. Стиглиц – това, което ни се струваше зората на новата ера, изведнъж започна да изглежда съвсем иначе – като един от кратките взривове на икономическа свръх активност .... Но американците трябва да осъзнаят факта, че именно този бум пося семената на разрушението – семена, които ще произведат отровните си плодове след броени години. Какви бяха тези семена? Първото бе самият икономически бум – класически балон, цени без връзка с реалните стойности. Тези балони винаги са били базирани на някакво ирационално изобилие ... ... Краткосрочните и специализираните интереси надделяха над общите и дългосрочните. ... ... Колкото повече разсъждаваме върху икономиката на 90-те години, толкова по-очевиден става изводът: хвърлихме се с главата напред в един неумел опит да постигнем ръст по най-евтиния начин. Направихме няколко добри дългосрочни инвестиции – и в частния, и в обществения сектор. Но като цяло парите ни отидоха в безумни начинания ... ... Още е трудно да се прецени какъв дял от т.нар. инвестиране през 90-те си е било чисто прахосничество, но в най-добрия случай става дума за стотици милиарди долари. За сметка на това твърде малко средства бяха заделени за наистина важните обществени нужди – образование, здравеопазване, инфраструктура. ... ... Колкото и иронично да звучи, докато тръбяхме за новата икономика, изобщо не се замислихме да инвестираме в изследванията, върху които би трябвало да лежи тя. Разчитахме само на чуждестранните студенти – да дойдат със своите научни знания и идеи, докато нашият млад елит е потънал във финансови сделки. От всички грешки, допуснати през 90-те, най-сериозната бе тази – липсата на принципи и ясна концепция.”13 А тази липса, според Дж. Стиглиц, обуслови плодовете на безразсъдството – през 90-те години инвестиционният бум в САЩ вкара твърде много пари в калпави технологии и твърде малко пари в обществените служби. В постиндустриалната епоха обществото извършва преразпределение на социалните си приоритети. Обществото все по-често се обръща към решаването на такива социални проблеми, които са оставали нерешени в епохата, когато в центъра на вниманието е бил поставен икономическият растеж. Става дума за вниманието на обществото към промените на социалната справедливост и бедността; жилищното стопанство; образованието; здравеопазването; обществения транспорт; опазването, рехабилитацията, възпроизводството и облагородяването на природната среда. В постиндустриалната епоха хората и обществото започват да губят вяра и да поставят под съмнение мъдростта на управляващите относно тяхната представа за това кое е добро и кое е лошо за страната. И така, отношенията на фирмата с компонентите на бизнес-средата (социално-икономически, политически, научно-технически), които в индустриалната епоха даже не са могли да се разкрият и да бъдат усетени, в индустриалната епоха стават за фирмата жизненоважни, превръщат се в източник на жизнеспособност, но в същата степен и в източник на угроза, на заплаха. Особеното е в това, че значението на тези отношения за фирмата във времето нараства. Изучаването на тези отношения е източник за фирмата относно изясняването на ориентирите за търсене на нови видове стопанска дейност, за изясняване на новите социални изисквания към фирмата, както и за откриване сигналите за опасните ограничения пред предприемаческата дейност. Една от най-големите последици от нарастването и усложняването на връзките на фирмата с компонентите на обкръжението се състои в това, че институцията (фирмата), която създаде базата на благосъстоянието, започна да губи своето водещо положение в обществото, да губи своя статус на “свещена крава”, на неприкосновеност. В постиндустриалната епоха от фирмата се очаква да изпълнява двояка роля: самоограничаване и въздържание от такива дейности, които пораждат негативни последици и проблеми (например замърсяване на околната среда); отговорност за позитивни крачки по пътя на обществения прогрес. Тези изменения във взаимоотношението на фирмата с компонентите на обкръжението доведоха до съществени промени вътре във фирмата. Една такава промяна е свързана с разпадането на традиционната солидарност в средите на управляващите. Средното звено все по-малко е склонно да работи изключително за благото на акционерите. А новото поколение не споделя традиционната надежда на всеки някога да стане президент на фирмата. Това ново поколение иска от фирмата (като социален институт) повече отзивчивост и чака от фирмата да осигури на индивида възможност да се реализира в своята работа. На пръв поглед динамичността и изменчивостта в условията на постиндустриалната епоха изглеждат като едно връщане към времената на промишлената революция. Работата е там, че динамизмът и изменчивостта в постиндустриалната епоха са значително по-сложни от тези, характерни за ерата на промишлената революция. В индустриалната епоха главната грижа на предприемачите е била в това да се произведе продукция за пазара, както и създаването на самите пазари. Пред предприемачите са стояли много идеи, но те са имали нужните талант и сили, за да ги претворят в живота. Те действали, поставяйки пред себе си чисто предприемачески, организаторски задачи. На мястото на предходното поколение предприемачи е идвало следващото, не по-малко надарено от предходното, което е развивало и усъвършенствало производствения механизъм, за да се осигури желаната печалба. Сериозен импулс върху предприемаческата дейност дава маркетинга. Изрично трябва да се посочи, че до 50-те години на XX век условията в бизнеса са се изменяли по стадии. Изменяли са се ключовите параметри на успеха и вниманието на управляващите последователно е преминавало от предишни приоритети към нови. Особеното в 70-те години се заключава в това, че новите приоритети не заменят предходните, а ги допълват. В този период проблемите на производството и реализацията на продукцията нарастват и се усложняват, а над тях се надстрояват други сложни проблеми: технологичните пробиви; измененията в структурата на икономиката и пазара; бързото остаряване на продукция и технологии; отношенията между фирма и държава; отношенията между фирма и общество. В този период чисто предприемаческите грижи не заменят постоянните грижи за конкуренцията и производството, а се надстрояват над тях. И така, в постиндустриалната епоха е налице значително нарастване изменчивостта на условията, в които протича предприемаческата дейност. Тази висока и ускоряваща се изменчивост прави проблематично съществуването на фирмата, защото тя (изменчивостта) “заменя” привичния свят на маркетинга и производството с непривичния свят на непознатите технологии, неочакваните конкуренти, новите желания и претенции на потребителите, новите рамки на социален контрол.
В течение на първите сто години на съществуване на фирмата развитието на нейните ключови проблеми е преминало през няколко последователни стадия: създаване на съвременна фирма със силите на предприемачите; усъвършенстване на организационните принципи на масовото производство; развитие прийомите на масовите продажби. През цялото това време фирмата не е била подлагана на вмешателство от страна на обществото, а интересите на работата са изисквали фирмата да се занимава с работата си. Казано иначе, работата на бизнеса е била да се занимава с бизнес, да осъществява бизнес. От 50-те години на XX век възникват нови проблеми: потребност от възраждане на предприемачеството; все по-голяма интензивност на конкуренцията; международен размах на конкуренцията; широка заинтересованост на обществените сили от определяне принципите на управление и ролята на фирмата в постиндустриалното общество. 23.11.2004 г. Автор: София /проф. д.ик.н. Васил Манов/ 1 “Последните петдесет години - пише Питър Дракър – и особено годините след Втората световна война бяха години на особена продуктивност в областта на икономическата наука. По много конкретни въпроси сега разполагаме със значителни и солидни знания. Знаем доста много по такива въпроси като производителността на труда, докато само преди шестдесет години самият термин беше практически непознат... Но не разполагаме с един нов синтез, с нищо, което поне отдалеч да напомня за извършеното от Джевънс, Менгер и Валрас преди сто години или от Кейнс – преди шестдесет. Подобен синтез във вид на една синтетична теория може въобще да не е възможен, колкото и силно да ни е нужен... Затова, за да получим една истинска икономическа теория, ще ни бъде необходим един нов интеграционен принцип, с помощта на който да може да се предвижда и направлява икономическото поведение и на четирите икономически равнища – микроикономиката на личностите и фирмите; макроикономиката в рамките на националната държава, икономиката на транснационалния бизнес, световното стопанство. Докато такъв интегриращ принцип не бъде намерен, икономическата теория ще ни дава само теоретически обяснения на конкретните явления и ще отговаря само на конкретни въпроси. Тя няма да може да ни даде една теория за стопанството като цяло.”, Дракър, П., Новите реалности, изд. “Хр. Ботев”, С., 1992 г., с. 168-169. 2 Оценките на Жорж Форастие са, че в края на ХХ век за три години в обществото стават такива промени, каквито са ставали за тридесет години в началото на века, за триста години до Нютон, за три хиляди години до каменната ера. 3 Кейнс, Дж. М., Обща теория на заетостта, лихвата и парите, С., ИК “Хр. Ботев”, 1993, с. 11л 4 Кейнс, Дж. М., Обща тория на заетостта, лихвата и парите, С., ИК “Хр. Ботев”, 1993, с. 27. 5 Дракър, П., Новите реалности, изд. “Хр. Ботев”, С., 1992 , с. 3. 6 Лошо удовлетворяване потребностите на клиенти и потребители (монополни цени, натрапване на неизгодни за купувача стоки, фалшификация на стоки); конкуренцията работи по-лошо, отколкото се рекламира (много ниска – незначителна - максимизация на дохода, концентрация от олигополен тип, растеж заради растежа, стремеж към “консервация” на статуквото, съпротива на нововъведенията); нарушаване нормите на социално поведение (сговор относно цени, отстраняване на конкуренцията, подкупи, политическо влияние, нечестност); вредни странични социални явления (нечовешки условия на труд, несправедливо разпределение на богатствата, замърсяване на околната среда, нарушаване на икономическия баланс, изтощаване на природните ресурси); вмешателство в националната политика (пренасяне интересите на частния бизнес в политиката, в т.ч. във външната политика на една страна, генериране на противоречия вместо единство на нацията, надмощие на интересите на военнопромишления комплекс, в т.ч. във военната и външна политика); слаб отклик на първостепенните нужди на обществото (скъпи жилища, обществен транспорт, здравеопазване, упадък на градовете); изменения в йерархията на ценностната система на обществото (икономическият растеж загуби статута на най-важна национална цел, преориентация от количествените към качествените характеристики на равнището на живот, загуба на трудова етика, подозрително и неодобрително отношение към предприемачеството, насочване на вниманието към социалната инфраструктура с цел социално осигуряване, насищане на потребителското търсене). 7 Форд, Х., Моят живот и моите успехи, изд. “Буларт” 2000, С., 1991, с. 58. 8 Вж. Ал Гор, Застрашената земя, УИ “Св. Климент Охридски”, С., 1995, “Светът направи значима крачка напред в разбирането си за обвързаността на бъдещото икономическо развитие с разумна политика, която да поощрява защитата на околната среда и мъдро да управлява естествените ресурси ... (стр. 11). ... Срещата за Земята бе първият основен форум и отбеляза началото на процес, който в третата част на книгата наричам “новия основен принцип на организация” на света след студената война, а именно задачата да се опазва световната природа и същевременно да се насърчава икономическия прогрес (стр. 16). ... ... По-добрите печалби са важни, но не по-малко важен е и страничният ефект на съвместяването на доходността с по-голямата полза за обществото ... ... Творческото търсене на по-добри начини на съгласуване на закрилата на природата в световен мащаб с императивите на икономическия прогрес изправи делегатите пред огромно предизвикателство, достойно за всеотдайна работа (става дума за делегатите – добавката е на автора на доклада - на световната среща за Земята в Рио де Жанейро през 1992 г.), стр. 20, 21 .... Ако не осъзнаем, че човекът оказва все по-силно влияние на цялата природа, че всъщност сме естествена сила също като вятъра, приливите и отливите, няма да можем да осъзнаем каква сериозна заплаха за равновесието на Земята представляваме. Нашата перспектива е силно ограничена и по друга причина. Много често не желаем да погледнем към онова, което идва след нас, да видим как днешните ни действия ще се отразят на децата и внуците ни. Убеден съм, че много хора са загубили вяра в бъдещето, тъй като при абсолютно всяка проява на цивилизацията се държим, като че ли бъдещето е толкова несигурно, че има повече смисъл да се съсредоточаваме върху настоящите си проблеми и нужди (стр. 24) .... .... Повечето хора смятаха, че екологичната система на Земята някак ще съумее да се справи с всичкия боклук, който струпваме отгоре й и да ни спаси от самите нас. Изследванията на проф. Ревел обаче ми показаха, че природата не е имунизирана срещу присъствието ни и че ние всъщност сме способни да променим състава на цялата земна атмосфера из основи (стр. 28, 29) .... .... Вече имах и по-ясна представа за най-ужасяващия факт в живота на всички ни – днес цивилизацията е способна да се самоунищожи. .... Замислих се какво бих могъл да направя, за да променя в по-широк мащаб курса, поет от нацията и цивилизацията ни (стр. 31) ... .... Убедих се, че световното екологично равновесие зависи не само от способността ни да възстановим баланса между неутолимия глад на цивилизацията за ресурси и крехкото равновесие на околната среда; то е нещо повече и от способността ни да възстановим баланса между нас самите като индивиди и цивилизацията, която се стремим да създадем и съхраним. И накрая – трябва да възстановим баланса вътре в нас, баланса между нашата същност и действията ни. Всеки от нас трябва да поеме лична отговорност за влошаващото се състояние на световната природа; всеки от нас трябва хубаво да се вгледа в обичайния си начин на мислене и действия, които всъщност са ни довели до тази сериозна криза. Колкото по-дълбоко търся корените на екологическата криза в световен мащаб, толкова повече се убеждавам, че тя е външна проява на вътрешна криза, която по липса на по-точна дума ще нарека духовна (стр. 36, 37). ... Тази промяна ме направи непримирим към статуквото, към традиционното мислене, към пасивността и безотговорността, залегнали в схващането, че някак си ще се измъкнем. Това самодоволство е почва за избуяване на много проблеми, но днес, когато световната природа буквално загива, то ни заплашва с пълно унищожение. Вече никой не може да си позволи да се надява, че светът някак ще разреши проблемите си. Всички трябва да се обединим и решително и из основи да променим нашата цивилизация. Аз съм дълбоко убеден, че истинската промяна е възможна, само когато започне вътре в човека, който призовава към нея (стр. 39) ... ... Единственият начин да осъзнаем новата си роля като съархитекти на природата е да се възприемем като част от сложна система, действаща не според простите правила на причина и следствие, с които сме свикнали. Проблемът не е толкова във въздействието ни върху околната среда, колкото при взаимодействието ни с нея. Следователно, за да го разрешим, трябва внимателно да обмислим тези, както и сложните вътрешни взаимоотношения между елементите на цивилизацията и естествените елементи на екологичната система на Земята (стр. 59, 60) ... ... Най-голямата опасност за световната природа може би не е в самите стратегически заплахи, а по-скоро в начина, по който ги възприемаме, понеже повечето хора все още не вярват, че кризата е изключително сериозна” (стр. 63) ... ... Прекалено често ние просто не си разрешаваме да забележим модела, понеже се боим от онова, което можем да открием зад него. И наистина понякога то предполага основни промени в начина на живот. А тези, които са инвестирали в статуквото – икономическо, политическо, интелектуално или емоционално, - често ожесточено се съпротивляват на новия модел независимо от доказателствата (стр. 68) ... ... Разбирането, че важните неща не се променят и не се движат, стои в основата на съпротивата срещу революционните нови идеи” (стр. 69). 9 Barton A Weitz and Robin Wensley and authors, Strategic marketing, p. 1 10 J Roger Marrison, James G Lee, The anatomy of strategic thinking - in Barton A Weitz and Robin Wensley and authors, Strategic marketing, p. 488-496 11 Виж свойството инерционност на икономическата система в “Прогнозиране и планиране развитието и функционирането на икономическите системи”, Васил Манов, изд. “Стопанство”, С., 2001 г., стр. 148 12 Виж Meadows, J., Аnd oth., The Limits to Growth,N.Y., 1972. 13 Стиглиц Дж., “Плодовете на безрасъдството”, в-к Банкеръ, брой 39 (538), 27.09. – 3.10.2003 г., стр. 19 Каталог: alternativi -> br1 br1 -> Управление при кризи – проблеми и перспективи br1 -> Конструиране на неутрални портфейли от ценни книжа акад. Иван Попчев ч br1 -> Рискът при изпълнение на фирмени иновационни проекти доц д-р Цветан Г. Цветков, унсс, катедра „Национална и регионална сигурност” br1 -> Корпоративното управление: от правна норма към управленска практика относно етапите в еволюцията br1 -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост br1 -> Практико-приложна конференция br1 -> Хазартната дейност: разочарования и прозрения георги В. Георгиев br1 -> Ванина Ванева Миланова – Джанони Редовен докторант към катедра „Управление на социално-културната сфера” br1 -> Ванина Ванева Миланова – Джанони унсс, докторант в катедра „Управление на социално-културната сфера” br1 -> Икономически аспекти на въоръжените конфликти в Персийския залив след студената война Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|