КРАСИВАТА СТРАНА НА ЖИВОТА

10.КРАСИВАТА СТРАНА НА ЖИВОТА

Когато се говори за Бога, [за] Любовта, хората разбират само външната страна на живота. Във външната страна хора­та са успели много повече, отколкото във вътрешната страна. Когато дойде да мислим за вътрешната страна, ние мъчно мо­жем да съгласуваме външната с вътрешната страна. Поне­же не са един или двама, които живеят на Земята, а са хиляди и милиони хора, с които трябва да съгласуваме своите мисли и желания.

На пръв поглед може да се разглежда животът на Земя­та като училище, като практическо училище, в което човек е дошъл да се учи, но той не може да се учи, докато не живее. Ня­кой път ние смесваме живота с човека. Можете ли да мис­лите за онова, същественото, което съставя човека? Чо­век не е водата, която възприема, не е храната, която въз­прие­ма, не е въздухът, който възприема, не е светлината, ко­ято приема: “Аз Съм Пътят, Истината и Животът.” Бог е Път, Истина и Живот. Но туй е външната страна на живота. Има една вътрешна страна и в този път трябва да ходите. Кой­то ходи в пътя, той все ще се умори. Кой е онзи, който, като ходил на дълъг път, да не са излезли пришки на краката му? Кой е онзи, който, като е ходил на дълъг път, да не е стра­дал? Като излезеш вън, все ще има и дъжд, и вятър, и бури, лошо време и несгоди. Всеки мисли, като излезе на то­зи път, за който се говори, ще бъде като сегашните дами обле­чен, нагизден, ще се разходи малко и като се върне, ще каже: “Ходих на разходка!” Това не е никакъв път. Път е, като излезеш на планината, да отидеш на най-високия връх. Този път не е направен тъй хубав, добре изгладен, но той е ка­менист път. Той сам по себе си не е лек, не е лесен.

Аз говоря по този начин, за да се обясни външният жи­вот. Най-напред, ти имаш нужда от къща. Може да ти се про­по­вядва да не желаеш къща, но и най-малката животинка гледа да си намери дупчица. Даже и една муха, и тя си има едно кюшенце в някоя стая. Все ще си намери една малка дуп­чица. Вземете рибите в морето, и те ще си направят една малка дупчица. Ще кажете, Христос проповядва, че с къщи, с богатство не може да се влезе в Царството Божие. Богат­ството е условие да си направиш къща, да си поставиш храна. Всич­ки, които проповядват какво е казал Христос, те сами друго вършат. Друг пък проповядва, че не трябва да се яде, а сам проповедникът яде. И светията може да проповядва да не ядете, но и светията се храни. Той очаква да му донесат нещо за ядене. Досега поне аз не съм срещал нито един све­тия, който да не се храни. Може да седи 5, 10, 15 дни гладен, но в него ще се създаде такъв апетит, че след това много слад­ко ще яде. Дали на ден ще ядеш един, два или повече пъти, злото не е в яденето. Ако този светия иска да покаже, че може да гладува, това е тщеславие. Ако пък яде по 4­5 пъ­ти на ден, да покаже, че е силен, и това е тщеславие. И в еди­ния случай показва тщеславие, и в другия случай. Тогава има­ме два вида хора: болните са светии, те не ядат, а здравите са обикновени хора, грешници, които ядат. В живота, който яде много, е здрав, а който яде малко, е болен. В духовния живот пък онзи, който яде малко, той минава за светия, туй е външната страна. Онова, което отличава обикновения чо­век от светията, седи в друго едно качество. Светията не се без­покои, той е спокоен, той е благодарен. Светия е онзи, кой­то е благодарен и на най-малкото. Той казва: “Господи, и в 10 дни веднъж да ям, аз съм благодарен. За толкова съм дос­тоен. Аз не работя много, но цял ден седя тук и си мисля как да помогна на хората. Досега нищо не съм направил за света.” Светията счита за добри хора ония, които показват как трябва да се работи, а лошите хора са според него будали, ко­ито трябва да се изчистят. Светията казва: “Господи, много малко съм работил, никакъв плод не е дала нивата ми.” И той знае, че е отговорен за това нещо.

Сегашното човечество, този път, в който се движи, е път на големи противоречия ­ и външно, и вътрешно. Аз взе­мам външния обществен живот и вътрешния, духовния, рели­гиозния живот само като символи за изяснение на тази идея. И в религиозно отношение човек се намира в едно вът­решно противоречие. И в обществено отношение се намира в едно вътрешно противоречие. Нито външно човек е дошъл до положение да се примири, нито вътрешно; също и народи­те, нито външно, нито вътрешно са дошли до едно истинско управление. Щом се образува едно общество, колкото и малко да е, пак се нуждае от едно вътрешно управление.

Ето, аз забелязвам, когато искам да изнеса някои работи, кол­ко е мъчно да се говори. Да се говори истината не е мъч­но, но мъчно е да се разбере, да се приложи тази истина. В човека има едно хубаво чувство. Всеки човек иска да мислят добре за него, да го обичат. Туй е смисълът на живота, прав е той. Но казвам: Човек трябва да има духовни условия, при които да живее. Да ви обичат, туй подразбира външните условия на живота, т.е. и хората да имат добро мнение за вас. Туй е външната страна на живота, тя е потребна. Защото, ако Слънцето не те обича, ако въздухът не те обича, ако водата не те обича, ако хлябът не те обича, тогава ти ще се намериш в едно трудно положение. Че, ако въздухът не те обича и не иска да влезе в тебе и каже: “Аз на гости навсякъде ще вляза, но у тебе не бих дошъл”, какво ще правиш тогава? Той ще каже: “Може и без въздух.” Не, ти ще почнеш да се задушаваш, ще почнеш да страдаш. Ако водата каже, че не иска да влезе в тебе, жаждата ще дойде. Ако хлябът каже, че не иска да дойде в тебе, гладът ще дойде. Ако светлината каже, че не иска да дойде при тебе, слепотата ще дойде.

Това са изяснения, върху които човек трябва да мисли. След като разреши тези въпроси, тези мъчнотии, които са елементарни за външния живот, човек ще дойде до друга една вътрешна мъчнотия: кого да обича и кого да не обича? Ти в себе си не можеш да разрешиш кого да обичаш и кого да не обичаш, кого да избереш за свой приятел и кого да не избереш. Казвате: “Казано е да обичаме всички хора.” Може ли всички хора да се обичат? Питам: Всички хора в началото колко бяха? Вие се смущавате как да обичате всички хора? Нали сте учили в училище как се привеждат дробите в еднакъв знаменател. Привеждате тогава. Колко души имаше в училището? Двама. Та, когато се казва: “Обичай всички!”, подразбирай: “Обичайте двамата, от които всички хора са произлезли.” Хилядите листа не представят още хилядите дър­вета. Това са части от цялото. Цялото човечество пред­став­лява две единици. Значи двама души представляват цялото човечество. Или, може да кажем, че цялото човечест­во е един дом от баща, майка и син, а някой път е от баща, майка, син и дъщеря. Те са емблеми на човешкия живот.

И когато някой иска да встъпи в брак, да стане баща, това е идеята, която той иска да застъпи ­ идеята на целокуп­ното човечество! Щом се ожениш, човечеството вече е в тебе. Ти представяш всички бащи, всички майки, всички синове и дъщери, които ти се родят. И тогава казваме на бащата: “Обичай дома си!” На сина казваме: “Обичай баща си и майка си, братята си и сестрите си.” До това разбиране трябва да дойдете. Няма друго обяснение, което може да ви даде по-светла идея как може да обичате всички хора. Пра­вил­но е, че всички хора трябва да бъдат близки, като братя и като сестри, като бащи или майки. Понятията “баща” или “майка”, “брат” или “сестра”, това са правила, по които може да се обича. Не можеш да обичаш баща си както майка си и бра­тята си. Ти не можеш да обичаш майка си, тъй както оби­чаш баща си, братята си и сестрите си. Ти не можеш да оби­чаш братята си както баща си. Това са 4 различни страни на Любовта, които се отнасят за онзи, който иска да проучва съ­щината на Любовта. Той трябва да я проучва от любовта на бащата, от любовта на майка си и от любовта на сестрите си. И когато Моисей е казал: “Да възлюбиш Господа Бога тво­его [с всичкото си сърце], с всичкия си ум, с всичката си ду­ша и всичката си сила”, той е подразбирал именно тия 4 неща: да обичаш Бога като баща, като майка, като брат и като сестра с всичкото си сърце.

И когато ние говорим за любовта към Бога, ние разби­раме единствения закон, който съществува в света. Да лю­биш Бога, туй е великият закон на битието! Не се стремете да разберете какво нещо е този закон. Той всякога ще остане не­разбран, той не може да се разбере, но може да се приложи. Защо трябва да обичаме Бога? Ако ти не обичаш Бога, ти ще изчезнеш; ако ти не обичаш Бога, ти не можеш да се про­явиш. И ако речеш да се проявиш другояче, без Бога, ти ще бъдеш най-нещастният човек на света. Може ли да пи­тате: “Защо трябва да ходя, защо трябва да гледам, защо тряб­ва да дишам?” Казвате: “Не може ли човек без да ходи?” Не може. “Не може ли човек без да диша?” Не може. “Не може ли човек без да се храни?” Не може. Тези са същест­вените неща, които изясняват друго едно противоречие в живота.

В цялата тази глава е изнесено едно противоречие. Това про­тиворечие, това разбиране е съществувало преди 2000 го­дини, но гледам, че и днес съществува. Идва при Христа един млад момък, който иска да наследи вечния живот. Той казва, че е изпълнил целия закон, Христос му казва: “Още една точка има на закона, която трябва да изпълниш. Ти се дър­жиш за външния свят. Справи се с него първо ­ каквото имаш, иди го продай и не го туряй в някоя банка, нито го раз­давай на свои роднини, но го раздай на сиромасите, на сво­ите братя, които си онеправдал и ела тогава и Ме по­следвай. Всичките братя и сестри, които са онеправдани, на тях раздай богатството си.” Този млад човек имаше много го­лямо богатство. Него го считаха за богат човек, ходеше доб­ре облечен, с модерни дрехи. Той казваше: “Да продам всич­ко, да раздам всичко и да тръгна бос и гологлав, без никаква почит? Хората да ми се присмиват, да казват: “Този не е с ума си. Раздаде си имането.” И какво ще придобия?” За някакъв си вятър, един живот, който никога не е виждал. И който и да го направи днес, все ще се намерят някои хора да му съчувствуват. Най-последното ­ ще му кажат, че му лип­сва нещо, ще му кажат: “Можеш да живееш и като си богат. Може и като богат да си с Бога.” Той трябва да бъде гений, трябва да бъде светия и трябва да бъде някой учител, който може да живее и да бъде богат, понеже тогава всичкото богатство на Земята е на негово разположение, всичките хора са негови касиери. Този човек, който е свободен, той меж­ду хората, дето и да иде, всички ще го приемат като добре дошъл. Защо ще го приемат? Той ще им се наложи. Той е гладен, но той ще иде ­ на един богат човек дъщеря му умира, той ще я излекува и ще получи един обяд. “Ако вие ми дадете един обяд, аз ще възкреся дъщеря ви. Ако обя­дът не е готов, дъщеря ви няма да стане.” Как ще има тогава и уважение, и почитание ще има! Питам тогава: Ако вие имате тази сила, мислите ли, че ще бъдете гладен човек? Храна ще имате и дрехи ще имате. Ама нямаш тази сила! Тогава гладен ще ходиш. Ще си сложиш парите в банката и ще кажеш: “Гений не съм, светия не съм, аз съм обикновен чо­век, ще си сложа парите в банката. Там парите ще ме по­знават.”

Сега аз привеждам този пример на света, [на тези], които живеят извън тази велика истина. Някои хора са забравили Бога. Човек може да забрави Бога, тъй както един син може да забрави баща си, майка си. И кога може да забрави? Той се влюбил в една мома и тя му казва: “За баща си и за майка си не искам да мислиш. Ще отидем далеч от тях. Нали знаеш, баща ти е такъв...” Някои снахи не искат ни при свекър, ни при свекърва да живеят. И синът със своята възлюблена не пра­ви спор за нищо, той си е намерил една другарка ­ Ева.

Първият човек имаше също една Ева, тя му даде следния съвет: “Какво си тръгнал по ума на Баща си, какво ще Го слу­ша­ме? Да пристъпим този закон, и из рая може да изле­зем навън!” Какво ще слушаме, можем да се отдалечим от Бога и после се питаме защо идват страданията. Защото хора­та не обичат Бога. Един човек, който не обича баща си, той и тебе не може да обича. Един човек, който не обича майка си, той и тебе не може да обича. Един човек, който не обича и брата, и сестра си, и тебе не може да обича. Ти гледай чо­века ­ ако той обича баща си, майка си, брата и сестра си, той може да ти бъде приятел. Под думата “приятел” аз раз­бирам човек, който има правилно отношение към баща си, майка си, брата и сестра си. Това е приятелство. И всеки, кой­то няма тези отношения, той не може да ти бъде приятел. За­щото приятелството е основано на предшествуващи при­чини. Питам: Ако баща ти, ако майка ти, ако брат ти и сестра ти не бяха вложили тази любов в тебе, щеше ли да съществу­ва любов на Земята ?

Изисква се едно по-дълбоко разбиране за тези неща. Като проповядвам за някои хора идеята да обичат Бога, те каз­ват: “Аз обичам Бога и никого другиго. Аз изпълнявам Неговата Воля.” И гледам, тия хора започват да се отнасят с презрение към другите. Но аз им казвам, че хората около тях представят външната страна на Бога. Да обичаш Бога, то­ва значи да виждаш всеки човек в лицето Божие. Само то­гава ти ще бъдеш най-щастливият човек! Щастието седи в любовта. И вие казвате, че любовта причинява страдания. Вяр­но е, но неразбраната любов причинява страдания, а раз­браната любов носи в себе си щастие.

Ние трябва да разглеждаме живота тъй, както го раз­глеж­да един пътник, който пътува дълъг път. Всеки ден той ми­нава през известни нови места, които разглежда и казва: “Тия места не мязат на ония, които съм минал.” Някои каз­ват: “Аз съм преживял много неща.” Туй, което, си преживял, не мяза на ония места, през които си минал. Местата, през ко­ито си минал, не мязат на ония, които ти предстои да минеш. Ти знаеш само онова, през което си минал, но не и онова, през което не си минал. Някой мисли, че като стане на 80 години, много знае. Той ще знае толкова, колкото знае едно дете. Колкото детето знае, толкова и старият човек знае какво го очаква след смъртта. Затова той нищо не знае. Това знание, което сега има, не може да го ползува в бъдеще. Пъ­­тят, който остава, изисква едно качество, което е необхо­димо за него. Той изисква здрави крака и сила, защото пеш трябва да ходиш. Храна трябва да носиш. За вода трябва да по­мислиш. Въздух трябва. Та, като ставаш сутрин, всичко това ти е потребно! При това, в този път на най-далечните про­странства ще има една странноприемница. В този път ще има много прах, много големи препятствия. Много бурно, ще има сняг, вятър, дъжд. На кого ще се сърдиш? На Господа ли ще се сърдиш? Ще кажеш: как е възможно Господ, Който е предвидил този път, да е позволил на вятъра да духа или на снега да вали? Път, по който има много прах, знаете ли как ще го тълкуваме? Много грешни хора са минали по него. Всич­кият прах в света се образува все от грешните хора. Път, в който има много малко прах, праведни хора са мина­ли; път, в който има много кал, много грешни и неразумни хора са минали. Законът е същият. И страданията в този път, в кой­то се намираме, пак означават същото.

Ако хората не могат да живеят помежду си, това са греш­ни хора, всеки човек живее само за себе си. Аз може да имам всичкото най-добро желание към хората, мога да ги обичам, но какво мога да направя с това? Като човек аз нищо не мога да допринеса на тези хора: хляб не мога да им дам, во­да не мога да им дам, въздух не мога да им дам, светлина не мога да им дам. Тези неща не са мои. Тези неща Бог им е дал. Най-голямото престъпление, което хората сега правят, е, че продават Божия хляб, Божията вода, Божието Слово. Те не могат да продават само въздуха и светлината, но сега и светлината почнаха да продават. Понеже и светлината про­дават, затова сме я закъсали. За предпочитане е, като нямаш пари, да седиш в тъмнина. За да не се охарчвате вечер, трябва да седите в тъмнина. Има един живот, един свят, дето хлябът е свободен, водата е свободна, въздухът е свободен, светли­ната е свободна. Къде е този свят, не питайте. Във всяко едно отношение хората искат да имат хляб без пари, и водата да бъде без пари, и въздухът, и светлината да бъдат без пари. Всич­ко искат да е без пари. Но не знаят как да го постигнат. Чуд­на работа, че те имат същия закон в дома си. Да направят един свят като един дом. Тогава аз си задавам въпроса: Кол­ко пари трябва да плащаш на баща си, на майка си? Нали вкъщи всичко се върши без пари. Отвънка с пари се върши и отвътре с пари се върши. Синът, като дойде от работа, той не казва на баща си: “Татко, пари искам.” Цели 20­30 години рабо­ти с баща си и преди да замине, бащата казва: “Синко, аз ще ти оставя всичко.” Но тъй се случва, че нищо не му ос­та­вя. По какво се отличава слугата от сина? Като се свър­ши месецът, слугата казва: “Господарю, ще платиш, без пари не се работи.” Синът казва: “Татко, не съм свършил работа­та, която ми даде, сега ще си почина, а утре, каквото ми ка­­жеш, ще гледам да изпълня волята ти.” Така се живее! Тряб­­ва да има разбирателство между бащата и сина. Бащата обича сина и синът обича бащата, има споразумение между тях. А слугата не обича господаря си. Това е по отношение на физическия свят.

Сега всичките противоречия произтичат от слугите и гос­подарите. Нито господарите плащат както трябва, нито слу­гите работят както трябва. А бащата плаща. Той е дал на сина си половината от това, което има. Бащата трябва да даде един образец как трябва да живеем. Ще постъпваме тъй, както Бог постъпва. Бог е дал хляба даром, водата да­ром, въздуха даром, светлината даром и живота даром. Един­стве­ното нещо, което Бог изисква от нас, то е да живеем доб­ре. Това се изисква навсякъде. И добрият живот не може да се постигне по никой начин, освен с любов към Бога! То­гава направете един малък опит да живеете поне един ден по тези правила: хлябът ви да бъде без пари, водата без пари, въздухът без пари, светлината без пари. И при това поло­жение да няма никакъв спор. И тогава турете господа­рите и слугите вън от къщи. Нека има господари и слуги, но не вкъщи. Според мене, слугата като влезе в дома, да остави дре­хата си извън къщата и да не влезе в къщата като слуга, но да влезе като син. Слугата отвътре е син, а бащата отвътре е господар, а отвънка е слуга.

На физическия свят във всеки случай можеш да бъдеш и господар, и слуга. Като влезеш във вътрешния живот, тряб­ва да станеш баща. В този смисъл бащата жертвува всичко. Ние трябва да играем ролята на бащи и майки, на братя и сестри, само че бащата прави това по един начин, майката по друг начин, сестрата по трети начин, братът по четвърти начин. Значи има 4 начина на самопожертвуване. Казва се в Пи­санието: “Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Сво­его единороднаго в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него.” И тогава, щом животът се уреди вътрешно, отвън той лесно може да се уреди. Защото ако един човек има Божията Любов в себе си и би отишъл в света да работи, най-малко 10 души биха отишли да работят с него заедно. Ако отидеш на нивата да работиш от любов, най-малко 20 души ще дойдат с тебе да работят на нивата. Ако пък не ви оби­чат и вие нямате тази любов, всеки ще дойде, ще ви по­глед­не и ще си замине.

Често вас ви е тежка работата вкъщи и казвате: “Дотегна ми тази работа.” Искате да имате слуги­ня вкъщи. Дом, в който има слугини, той не може да бъде щастлив дом. Дом, в който има вътрешни слуги, не може да бъде щастлив. Живот, в който е застъпена идеята, че трябва да има господа­ри, не е прав. Ти не можеш да бъдеш господар, ако нямаш слу­ги ­ на кого ще господаруваш? Ако ти направиш един дом и повикаш слуги в дома си, не създаваш ли нещастие, [не] създаваш ли злото? Ако в себе си допуснеш идеята за гос­по­даруване, ти си създал злото вече. За да избегнеш злото, тряб­ва да държиш слугата вън от себе си. Можеш да бъдеш господар само на физическия свят, но господар в духовния, в Божествения свят не можеш да бъдеш. Когато Писанието каз­ва, че един господар трябва да имате, това подразбира един­ството в живота, да се премахнат всичките противоречия в живота. Щом има много господари, ще има много проти­воречия. Щом има много слуги, ще има много противоречия.

Искам да ви предам онова широко схващане на живота, което при сегашните условия на живота може да приложите. Опи­тайте, не е лесна работа да се живее без разбиране. Някой от вас е принуден да работи като най-прост работник с 50 лева заплата, а 50 лева при сегашните условия какво са? Да идеш в един хотел, с 25 лева едва можеш да минеш. Ами сут­рин, на обяд и вечер нали трябва да ядеш? Не зная докъде ще стигнат, тъй като хората са отвикнали да живеят.

Целият живот се намира в едно голямо мъчение, като же­на, на която предстои да ражда. И цялата епоха сега се намира в една епоха на раждане. Иска да роди нещо, но дали ще се роди или не, не се знае. Въпрос е, защото както една же­на може да пометне, може да роди мъртво, а може да роди дете здраво. Така сега всички добри хора на човечест­вото бабуват, все очакват нещо. Нещо трябва да се роди, но не се е родило нищо, няма го това дете още. Всички усещат това, но какво ще се роди, мъжко или женско? Не се знае. За­щото господарите вървят по линията на мъжете ­ аз ги опре­делям тъй, ­ а слугите вървят пък по линията на жените. Мъжко или женско, човек трябва да се роди! Ние не искаме ни мъжко, ни женско. Мъжкото и женското се родиха, ние ги знаем. То е хубаво, ние се радваме. Сега туй, което трябва да се роди, човек трябва да бъде. Двете в едно трябва да бъ­дат. Не е въпрос за мъж или за жена. Мъж или жена, то е физи­ческият живот, външната страна на живота. А човекът е единството на живота. Така трябва да се разбира великата идея, ние не трябва да отричаме сегашния живот. Ама какво трябва да правим? Ще живеем тъй, както животът върви. Но онзи, новият живот, в който влизаме, той изисква друго раз­биране. Тъй както човек трябва да се откаже от своите детински идеи, като стане възрастен. Тъй, както човек трябва да се откаже от своя възрастен живот и както старият трябва да се откаже, като му дойде времето, те са стъпала. Детето не трябва да се отклонява преждевременно от живота. Но като му дойде времето, да се откаже. Трябва да престанете да живеете като дете, в зрялата възраст.

Първото нещо, което ви трябва и което ще ви даде един вът­ре­шен мир и една почивка, то е Любовта в нейните нови раз­бирания. И аз ще ви представя само в една картина: Пред­ставете си, че вие сте един затворник, седели сте 4­5 години в затвора, но не сте видели нито лъч от Слънцето, нито чист въздух сте имали, нито чиста вода. Но ако се отвори един малък прозорец и видите Слънцето, знаете ли каква радост може да принесе тази светлина? Още нямате тази опитност. Раз­правят за едно американско магаре, което живяло 5 го­дини в един рудник долу, в земята, и носело каручките, а там било тъмно, че като го изнесли след 5 години отгоре, от­вънка, че като викнало магарето, зарадвало се, скачало, тър­каляло се това магаре. Този рев, това търкаляне е голяма радост.

Така и ние трябва да се зарадваме от тази светлина на жи­вота. Трябва да излезем от лошите условия на живота. Там, в рудника, щастлив живот не може да има!

Единственото нещо, което може да ни изведе от тъмния руд­ник, то е Божията Любов. Без любов не може да се по­стиг­не нищо. Тя ще надделее над всички мъчнотии. Божията Любов трябва да влезе като една мощна сила, да обнови жи­вота ви, да преодолее всички мъчнотии; тя е спасението, ко­ето трябва да стане. Свободата, която човек трябва да има, свет­лината, която човек трябва да има, животът, който тряб­ва да има. Човек трябва да разбере чрез тях новата любов.

Не се смущавайте за живите и за мъртвите; не се смуща­вай­те, че едни са будни, други спят! Които спят, си почиват, а които са будни, работят. И едните, и другите нека си свър­шат работата. Не е лошо човек да спи и не е лошо човек да ра­боти. Нека си работи, като се умори, да иде да спи. Умре­лите, като си починат, ще дойдат на Земята, а живите ще идат на техните места. Няма нищо. Говоря ви за една истина неот­влечена. За слепия човек светлината е далече. Но далече ли е светлината? Тя е до него. Да се отворят очите му, той вед­нага ще стъпи до светлината. Глухият до звука е далеч, но щом се отворят ушите, чува. Любовта е близо до сърцето на човека, стига човек да отвори, да възприеме тази любов. Хо­ра, на които слухът е отслабнал, трябва да им се вика мно­го силно, да чуят.

При новата любов се изисква най-тихото говорене, да мо­жеш да схванеш веднага, да разбереш какво иска да каже тя. Само като си помръдне човек устата, да чуеш. Дотолкова чув­ствително трябва да бъде сърцето на човека на Любовта. Не да напуснем сегашния живот, не да напуснем сегашните условия. От сегашния живот, като от училище, трябва да нау­чим нещо. Човек не трябва да бяга от живота! След като е свършил училището, ще го напусне. Той има право, но пре­ди да е напуснал училището, той трябва да научи всичките пред­мети, които има в училището, всичкото знание, което е по­требно за неговия живот, трябва да го придобие.

При всички условия човек да бъде весел, да бъде доволен, е мъчна работа. Не е лесна работа и да бъде човек слуга, да му заповядват. Господарят заповядва, господарката заповяд­ва и господарчето, и то заповядва. Та, четирима души госпо­да­ри се събират. На един господар да слугуваш, е лесно, но като имаш двама господари, и двамата господари се различа­ват; единият господар обича да пие топла вода ­ ако не си му стоплил водата, ще те нахока; другият господар обича сту­дена вода да пие, третият господар пък обича, освен вода­та, и малко сладко. И ти не знаеш какво да правиш. При тия условия ти се намериш в чудо, при тия господари ти всякога ще бъдеш гълчан. Че водата не е била топла. Втория път ще бъдеш гълчан, че водата не е студена. Третия път ще бъдеш гъл­чан, че във водата няма сладко. Таман научиш това, еди­ният господар реши да пие обратно ­ не топла, а студена вода. И другият господар се обърне, казва: “Аз напуснах студе­ната вода, сега искам топла вода.” И най-после всички се убедят, че във водата трябва да има нещо сладко, сладчина тряб­ва да има. После пък казват: “Ние напуснахме правилата на студената и на топлата вода и искаме водата да бъде слад­ка.” Таман си научил това, и те пак се връщат към старото пра­вило. И ти трябва да учиш всеки ден кой ден са за топла вода и кой ден са за студената вода и кога ­ за сладката вода. И ти ще се намериш в чудо, но все ще бъдеш гълчан.

Това е голямото противоречие, което ние сега опитваме ­ учим как да се живее. Учим, учим и все оставаме ненаучени. Един ми казва: “Да ти кажа, Учителю, мене ме е страх да ид­вам на твоите беседи. Почнах да се боя. Колкото пъти съм дошъл, все за мене говориш. Нарочил си ме, все към мене гледаш. Не смея, пък и щом се скрия някъде, ти и там току се покажеш.” Казвам: Извини ме, че съм ти причинил тр­евога без да искам. Но ни най-малко не съм имал тебе предвид. Изнасям известни принципи как трябва да се живее. Всич­ки хора трябва да живеят добър живот. Откъдето и да вземеш, все ще засегнеш някого.

Не се сърдете, ако нещо ви упрекват. Помислете си, че не човек ви упреква, а вятърът е виновен, вятърът е, той носи думите. Някой път говори тихо, а някой път силно, та като излезе вятърът от устата му, слушай го. Ако има нещо разумно, приеми го, ако не, остави го да си върви по света. Дума дупка не прави. Хвалят някого ­ пак същото. Дали те укоряват или хвалят, все едно е. Казват: “Хвърленият камък във водата не се връща нагоре.” И хвърлената дума, и тя не се връща назад. Ако не се връща, какво трябва да правиш тогава? Не хвърляйте камъни, които потъват във водата. Не изпращайте думи в света, които не се връщат!