Новото разбиране на връзката в живота

13.ДВЕ ПРАВИЛА

Ще прочета 13-а глава от Марка.

Който не разбира Писанието, той ще се уплаши. А стра­хът не е по Волята Божия, нито пък със страх хората се изпра­вят. Страхът не дава един вътрешен подтик на душата, той е само едно ограничение. Страхът не може да внесе мир в ду­шата. Христос казва: “Будни бъдете.” Има три неща, които при­спиват човека. Първо, неговите лични чувства: той мисли само за себе си, да се повдигне, да стане виден. Търговецът мис­ли да стане богат, ученият мисли да стане учен, силният мис­ли да стане силен, царете мислят да завладеят Земята и да управляват. Всеки мисли само за себе си и мисли, че като по­стигне това, което желае, това е благото. Верующите спо­рят кой е на правата страна. Някой хлебар е опекъл 400­500 хляба и всички, които купуват хляб, спорят от какво брашно е направен хлябът. Целият ден спорят и казват: “Да вземем този хляб, или да не го вземем, хубав ли е или не?” Чо­вечест­вото се намира пред фурната и спори за Истината, за хляба. И спорят да го вземат или да не го вземат.

Има един пример из живота на англичаните. Някой си ан­глийски лорд искал да опита до каква степен хората могат да вярват, доколко са верующи и лековерни. Верующият човек е решителен. Лековерният възприема, но после е ко­леб­лив. Хората, които се колебаят, са лековерни. Казват му: “Да отидем на гости.” Той казва: “Да отидем.” Казваш му: “Да не отидем на гости”, той казва: “Да не отидем.” Казва още: “Аз във всичко вярвам, аз обичам всички хора.” Той е ле­ко­верен човек. Той не знае какво нещо е обич. Верующият чо­век има особени качества Той е делови човек. Работи. Този ан­глийски лорд има мнозина длъжници. Дал в английските вестници обявление, че в този и този ден, час и минута всички не­гови длъжници да дойдат ­ ще им прости дълговете. Съби­рат се 400­500 души и коментират помежду си. “Да не мисли този да ни опитва, да не е това някой капан?” И така комен­тират, съмняват се, приказват. Само един беден човек, също длъжник, отвън пита: “Тук ли е лордът или не?” Той влиза вътре и затваря вратата, а колебаещите се ще чакат отвън. Като англичанин, лордът е точен, изважда си часовника и казва: “Има още 3 минути, има още 2 минути, още една мину­та.” И след това казва на бедния: “Твоите дългове са просте­ни. Няма какво да даваш.” А на слугата си казва: “Дайте му отгоре още 100 английски лири.” Всички вън се тюхкат и каз­ват: “Будали сме били.” Но минал вече срокът.

Сега, ние всякога сме умни след като мине времето. Каз­ваме: “Така трябва да направим.” Стоим пред някоя лордова къ­ща. Някой казва: “Да бях хванал търговия на времето, щеше да бъде така и така.” Друг казва: “Даваха ми една служ­ба, да бях я приел.” Навсякъде се колебал. Да вярваме [или] да не вярваме. Дали това е право или не. И докато се нау­чиш дали е право или не, ти изгубиш условията. Въпросът дали хлябът е добър или не, това е въпрос само за 4­5 минути. Щом сдъвчеш хляба, ще видиш. Една вода, за да познаеш дали е хубава или не, стига само една минута. Още като ми­нава през гърлото, ако е чиста, усещаш приятност. Инак стис­ка гърлото, има една стипчивост във водата.

В човека бушуват няколко вида чувства и тези чувства са от различни категории. И следствие на това човек се нами­ра в едно особено състояние, у някои хора преждевременно се пробуждат висшите, Божествените чувства. Те трябва да дой­дат като едно посято семе ­ по един определен път, не могат да се прескачат нещата. Най-първо трябва да се пре­мине естественият живот и като дойдем до Божествения жи­вот, той е най-високото стъпало, той е плодът на живота ­ ти не можеш да дойдеш до него, без да си минал другите стъ­пала.

Та, онези, които са дошли до Божествения живот, без да са опитали човешкия, те се връщат назад. Аз виждам бра­тя и сестри, които се връщат назад. Аз виждам някои на 60, 70, 80 години, които се връщат назад. И казваш: “Изгубих един случай. Много голяма погрешка съм направил. Щях да бъда богат.” Той сега се повръща назад. Ако беше богат, пак щеше да бъде същото.

Човек, за да разбере Истината, трябва да се освободи от всички посторонни* желания. Те са прах в един дом. Мели се ­ има прах. Или някакъв мирис има вкъщи. Такива са не­чистите мисли и желания. Те са отживели мисли и жела­ния. Може за някого да са потребни, но за мене в дадения случай са непотребни. Някой стар човек, когато наближава да умира, е лековерен. Крайно лековерни са старите хора. И вие ще бъдете такива. Като стане на 60, 70, 80 години, като на­ближи време да умира, човек казва: “Едно време ядох пиле и имах сила. Ако похапна сега от него, ще ми се върне силата. Едно време ядох баница, с прясно брашно и сиренце, ядох ко­кошка. Като похапна от тях, ще ми се възвърне силата.” По­хапне си и после заминава. Три дена я има, само докато умреш. И ти трябва да се приготвиш, а пък ти си напълваш стомаха с какво ли не. Да не те завари онзи час в ядене и пиене!

Мнозина казват: “Не са уредени нашите работи.” Но кои ра­боти? Същественото не е уредено още във вас. Кое е съ­щественото в живота? Същественото е любовта към Бога. Ако ти имаш любов към Бога, твоите работи са уредени.

* посторонен ­ книж. остар. страничен, външен.

Лю­бовта не е въпрос на знание. Човек може да знае и да ня­­ма любов. Човек може да знае, а може нищо да не знае и да има любов. Любовта предшествува всяко знание, всяко чув­ство, всяка постъпка. В нас трябва да се пробуди съзна­нието и ние да възприемем Божията Любов, която се е изя­вила към нас. Аз съзнавам, че любовта се е отправила вече към мене. Това е спасителният момент. Не че тогава любов­та се е изменила. Може би с векове тая любов е хлопала на мо­ите врати. Това трябва да бъде един акт само заради мене. И никой не трябва да казва: “Аз вече се осигурих.” Тогава то­ва не е вече Божествена Любов. Щом ти вярваш, че си се оси­гурил, ти не си осигурен. Ти трябва да държиш дълбоко в себе си идеята, че си осигурен. Когато влизам в чистия въз­дух, какво има да му мисля? Ще си отворя устата и ще кажа така: (Учителят вдишва въздух.) Каква философия има в това? Лесна работа е. Остана ли аз да му мисля в какво ко­ли­чество да го приема, да го приема или не, не бих дишал както трябва. Така е и със Закона на Любовта. Най-първо при Любовта ти ще се осигуриш.

Първият закон е: Да обичаме Бога. Щом обичаш Бога, ще обичаш и ближния. Нали когато имаш една посадена ябъл­ка, по-напред не си є обръщал внимание, но като цъфне и върже плод и почнат ябълките да пожълтяват и да се зачер­вяват, ти почваш да обикаляш около дървото. Това е вече любов. Да обикаляш, пазиш я, заградиш я и казваш: “Много хубава ябълка, хваща ми окото.” И късаш плод. Така, щом ти имаш любов към Бога, тогава на Земята твоите ближни ще те обичат. Щом ти обичаш Бога, ближните ще те обичат. Та­ка действува законът. Тогава сто и едно на сто е вярно и дру­гото отношение: За да познаеш дали Бог те обича, то е мно­го лесно ­ пробният камък е този: виж дали обичаш ближ­ния си. Ако ти обичаш ближния си, Бог те обича. Ако не обичаш ближните си, Бог не те обича. Ти казваш: “Аз не мога да обичам ближните си.” Тогава Бог не те обича. Има обра­тен закон: Искаш да знаеш дали ти обичаш Бога. Ако ближните те обичат, ти обичаш Бога.

Това са вътрешни, мистически схващания на вътрешната шко­ла. Сега вие мислите, че това го знаете. Не го знаете. Ва­шето знание е много повърхностно. Аз говоря за Любовта, която прилича на зазоряване от слабото към силното, докато дой­де слънцето на зенита. Това е цял един период на чо­вешкия живот. Човек върви тогава от сила към сила.

Някой казва: “Аз търся Бога.” Може да Го търси. Хубаво е. Но ако Бог ви е намерил и вие сте Го намерили, ако сте наме­рили вашите ближни и те са ви намерили, тогава въп­росът е уреден. В това е пробният камък. За мистическия жи­вот хората по възможност по-малко трябва да говорят, за да не би да кажат някога неща, които не са верни. Понеже в духовния живот не се позволява никаква самоизмама и ни­каква лъжлива мисъл, чувство и постъпка. Не говори за това, което не е постоянно. Като казвам да не говорите, аз не разбирам съвсем да не говорите. Но не говоря за това, ко­ето не е постоянно.

Аз ви давам две основни правила, по които да познавате как действува Великият Закон. Има много други правила. Два велики Закона има, които са мярката. С тази мярка тряб­ва постоянно да се наблюдавате, всеки ден да държите пра­вил­­ната посока. Вие сте в един процес на развитие и не зна­ете каква е крайната цел, какво е намерението на Бога. И мал­­ко­то дете не знае намеренията на баща си, но бащата има намерения за сина си. Той иска да го направи музикант или лекар, или архитект. А детето нищо не знае по това. Не че бащата го прави, но бащата мисли какви условия да съз­даде за детето, за да се развива то. И Бог е предвидил за вас нещо. Той иска да стане нещо от вас. Дойдат страданията и из­питанията, от които вие много пъти страдате, негодувате, а не знаете, че те си имат причини. Ти не си ходил на училище и майката ще те вземе и ще те заведе на училище, и там ня­кой път ще ти теглят ушите, загдето не си слушал или си из­бягал от училище. Това става и в духовния свят. Ти мислиш, че си княжески син, вземеш аристократическа поза, а пък там не е важна кръвта, която носиш, а дарбата, която имаш. Кръвта, която не носи дарба, не е кръв. Кръвта, която носи дарба, която носи добродетели, това е ценна кръв. Кръвта, която не носи Божествена сила вътре в себе си, е чо­веш­ка залъгалка. Младите от вас казват: “Ние, като оста­реем...” Те мислят, че са млади и чакат остаряването и мис­лят, че като остареят, ще намерят пътя. А старите казват: “На млади години да беше, щеше да бъде хубаво, но сега вече остаряхме.” Младите казват, че не са стари и затова не могат да намерят пътя, а пък старите казват, че не са млади и затова не могат да намерят пътя. Това е едно криво схва­щане.

Във всяко едно чувство, даже и най-низшето чувство, ко­ето може да се появи в човека, в най-долното чувство има една страна, Божествена, която вие не може да схванете. Вие схващате само опакото на това чувство. Тогава повта­ряте само опакото. Може да дойде във вас едно Божествено чув­ство и вие да схванете само опакото. Например, като дой­де във вас Божествената Любов, вие ще искате да прегърнете някого. Хубаво е, прегръщането не е лошо. То е един метод на природата. Майките прегръщат, паразитните растения пре­гръщат, котката, като хване нещо, прегръща го, като хва­неш хляба, прегърнеш го, обаче Божествената Любов из­ключ­ва всички прегръдки. Божественото като дойде, трябва да се освободиш от всички стари навици и прегръщания. Ня­кой може да те обича и може да иска да те прегърне, но след като те е прегърнал, той ще остави по тебе всички ле­кета от своята любов. Ти после не можеш да се освободиш от лекетата на неговата любов, не че любовта е лоша. Какво подразбирате вие под думите: “прегръдки”, “прегръщания”? По Божественому позволява се да прегърнеш само мъртвия и като го прегърнеш, той трябва да оживее. Живия няма да пре­гръщаш, а мъртвия ще го прегърнеш, ще го стиснеш и той да оживее. И като оживее, ще го пуснеш. И ти ще се радваш, че си дал нещо от себе си, живот си дал. Прегръ­щането трябва да носи живот. Когато Бог ни прегърне, Той ни дава нещо от Себе Си. А пък ние искаме да прегръщаме, без да даваме нещо от себе си. Да не се заблуждавате. Как вие го разбирате този въпрос или как аз го разбирам, не е важно, но важно е действително как е. Прегръдката, от Бо­жествено гледище, трябва да внесе живот. Внесе ли, тя е Бо­жест­вена. Не внесе ли живот, тя е една обикновена пре­гръдка. Могат да си я имат хората, но на нея не може да се разчита.

Аз ви казвам това, но не бива да става спънка за вас. По ня­кой път, колкото пъти съм ви говорил, виждам, че вие не разбирате това, което ви говоря. Ще дойде някой и ще ви раз­правя наизуст това, което аз съм разправял. Той го е за­помнил, но не го е опитал още. У него има едно желание да из­­каже това, което аз съм казвал. Това е една грамофонна пло­ча. След като съм говорил на магнетофона и го пусна пос­ле, лентата се завърти и почва отначало докрай да повта­ря. Грамофонната плоча същото прави.

Някои ще ти говорят разумно, ще ти доказват логически това и онова и най-после ще ти дадат един образ, който и мал­ките деца могат да разберат. Този пример, този образ има отношение към живота, към природата, към Божестве­ното. Но ако този пример не може да стане плът и кръв във вас, да ви даде една светлина, тогава той е едно забавление, една залъгалка за вас. Хубаво е, ако вие можете да изкарате от примера скритото богатство. Ще ви дам един пример и да видим вие как ще го тълкувате. Бащата на заминаване каз­ва на сина си: “Нямам голямо богатство, имам само една тояга, която е останала от дядо ти. Тази тояга ти завещавам. Тази тояга ще ти бъде за късмет, навсякъде я носи и гдето и да отидеш, служи си с нея ­ ще успееш.” Така казал и дядото на сина си. Но синът схванал думите на баща си по буква и 15 години ходил с тоягата, но не му вървяло. Той си казал: “Ка­къв будала бях да вярвам в тази тояга. Не ми върви. И да я продам, много пари няма да взема.” Един ден му дошло на ума да я изгори. Но насреща му иде един бик, той викнал по­дир бика, ударил го с тоягата, счупила се тоягата и потекли пари от нея. Бикът избягал. Тогава той си казал: “Защо този бик не дойде по-рано?” А всъщност тази тояга била пробита, всичкото богатство било турено вътре и отгоре тоягата била хубаво завинтена.

И вие опитайте тази тояга и извадете съкровището, ко­ето е скрито вътре в нея ­ тогава и човек ще станеш, и учен ще станеш. Щом имате една тояга, не я носете само, но вижте какво е скрито в нея. Тоягата е емблема на човешката воля. Се­гашните хора носят бастуни, всички носят и аз нося. Моят бастун има един пентограм и един пръстен. Но когато аз нося бастуна си, нося го по няколко начина. Гледам, че някой само го върти или го туря на земята. Този човек е с три кра­ка. Човек, който носи бастун, или много нещо ще свърши, или нищо няма да свърши. Всички маги в древността са но­сили тояги, направени от леска, в ръката си, а пък сега всички но­сят бастуни, но не са маги. Магът носи тази пръчка в ръка­та си и в известни случаи само я употребява.

Да допуснем, че имате един приятел, в когото се съмня­вате. Един ден той ви пише: “Аз Ви обичам, за Вас съм готов да направя всичко. Искайте от мен.” Като пише той тези думи, че всичко може да направи за вас, вашето мнение се из­меня. Ето, този човек употребява своята магическа тояжка ­ своето самопишещо перо. А пък ако пише той, че иска да те утрепе, тогава съвсем друго действие ще има неговото пис­мо. Когато някой маг прави известни движения, той е свър­зан с природата. В природата всичко е разумно. Напри­мер известен облак е разумен. Аз напиша едно писмо на онзи, който ръководи течението на този облак. Пиша му: “Мо­ля Ви се, бъдете така добър, ще съм много благодарен, ако малко отклоните това течение.” И ако напиша едно пис­мо до този, който ръководи дъжда, то ще спре дъждът. А мо­же да се направи и обратният опит: да вали дъжд. Или пък духа силен вятър. Вие имате магическа тояжка ­ може да го спрете. Сиромах сте. Сиромашията, това са облаци. Има велики духове, които ръководят сиромашията. Ще им на­пишеш едно писмо и ще им кажеш: “Не ми пращайте тези слу­ги. Аз имам намерение сам да си слугувам.” Сиромашията е един слуга, който иска да ти слугува. Ти ще кажеш, че сам ис­каш да си слугуваш. А защо идва сиромашията? Всеки, който е писал на Господа да му прати някого, който да му слу­гува, тогава идва сиромашията. Ще дойде някой си просяк или някой разбойник ­ те са все слуги. Онзи, който ще трябва да ни слугува, той не трябва да е по-долен, по-невежа. Той трябва да бъде по-умен. Учителят служи, а учениците изпъл­ня­ват. Майката слугува и детето изпълнява волята на май­ката. А пък ние сега искаме служителство от слабите, хила­вите и невежите. Какви слуги могат да бъдат те! Христос каз­ва: “Пазете се от всички тези заблуждения, иначе ще се ли­шите от едно голямо благо.” И после казва: “За оня ден нито ангелите знаят, нито Синът знае, а само Отец знае.” Всичките тайни са вътре в ума на Бога. Някой казва: “Не мо­гат ли да се кажат?” Има 3 неща, които не могат да се кажат.

(Една сестра се изкашля.) Тази сестра пее по новия на­чин. Не мислете, че тя ме безпокои. Тя не ме безпокои. Тя е един пример доколко е силно вашето внимание. Тя не иска да млъкне. Аз виждам, че всеки се безпокои. Дали е приятно, че сестрата пее. Вие мислите, че много сте ме слушали и че зна­ете. Съсредоточете ума си върху нея и ще престане каш­лицата є. Защо не съсредоточите ума си върху нея? Изисква се една минута, половин минута, за да престане нейната каш­лица. Но вие ще кажете: “Защо не го направите Вие?” Поне­же мене ми е приятно да слушам това. Но ме безпокои ваше­то безпокойство. Това са души, които я безпокоят. Това са ней­ни праотци, повече от 30 души са в нея, които са изоста­нали, и те кашлят сега. Тя е направила погрешка, че е взела билет и за тях и те са дошли.

Зад всички болести седят все нисши същества. С плач тази работа не се поправя, работа се изисква. Като дойдем при Бога, работа се изисква, и да ви е приятна тази работа. Ед­но хубаво чувство, една хубава мисъл, това са неоценими бо­гатства. Сега у вас, у всинца ви има ред стари навици ­ на­вик да се покажете благочестиви. Не е важно само отвън как човек постъпва, а е важно как мисли и чувствува в себе си. Не мислите, че добрият живот е във външността. Не, дъл­боко в неговата мисъл е важно как живее човек. В даден слу­чай каквото прави, да участвува със своето съзнание.

Да улесним малко сестрата, да престане кашлицата є. (Каш­лицата престана.) Аз взех част от кашлицата є. Има не­що съществено в живота. Без него всички други придо­бивки са без съдържание. Ако нямате това, същественото, вие ще приличате на една пробита стомна, в която, каквато и течност да налеете, ще се излее. Безполезно ще бъде да но­сите тази стомна. Божествените блага могат да се разберат само когато човек има един установен характер. Една сестра ми казва: “Всичко знаеш, каква нужда имаш да четеш?” Това е едно погрешно схващане. Онзи, който всичко знае, той чете по­вече от всички. И онзи, който всичко вижда, той вижда по­вече, отколкото всички други. Но от четене до четене има разлика. Ако аз река да чета, аз възстановявам нещата. За ме­не едно четене представлява един кинематограф. Като че­та, аз си възстановявам един филм, възстановявам нещата. За мене едно четене представлява един кинематограф. Като чета, аз си възстановявам един филм, възстановявам минало­то, станало преди няколко хиляди години. И аз проверявам не­щата ­ кое е вярно и кое не. Проверявам как действително са станали нещата, а другите предполагат. Когато чета Еван­гелието, аз възстановявам филма, миналото, станало преди 2000 години. Това, което е писано в Евангелието, това са от­къс­леци. Не е нещо цялостно. Христос е говорил много ра­боти, които са пропуснати. Ти като четеш, ще ги възста­новиш.

Например виждаш един човек. Но да кажем, виждаш не­говото ухо. Но неговото ухо не е отделено от тялото ­ ще ви­диш какво е отношението на ухото към лицето. Онзи, който знае да чете, чрез четенето ще влезе във връзка със са­мата реалност. И всички вие така трябва да се научите да че­тете. А пък вие сега се спъвате в запетаите и в точките. В че­тенето трябва да знаете, че там няма една равнина, една гладка повърхност, но има една плоскост огъната, с планини, езера долини и пр., с много голямо разнообразие.

Вие сте били млади, тогава сте писали любовни писма. С едно писмо свършва ли се работата? Не, пишеш едно пис­мо, две, три, четири, пет и пр. Напишеш цял куп писма. Кога­то ние се обръщаме към Бога, ако нашето молитвено писмо не стига до Него и [молитвата] я връщат назад, значи писмо­то ни не е пристигнало. Защото, за да пристигне молитвата, тя ще мине през всички категории същества, за да бъде цен­зу­ри­рана. И това писмо, като отиде при Бога, ще е описател­но вече. Някой мисли, че е казал молитва, когато се моли като онзи фарисей: “Благодаря Ти, Господи, че аз не съм като онзи човек грешен.” Такава молитва не е отишла. Всяка една молитва, като не е чиста, като не е съставена добре, тя като мине през онези същества, които цензурират, те ще на­правят поправки и тогава тя добива красота. И като отиде така при Бога, ние добиваме тогава голяма радост, разби­раме, че всичките поправки са на място, които те са направи­ли. А ти казваш: “Аз се молих.” Но твоята молитва е приела всички поправки от тези двете категории ангели и ти си до­волен. Най-първо вие трябва да се научите да се молите. То­ва е метод за добиване на благороден характер. Вие не мо­же да имате благороден характер, ако не се молите. За обла­городяване на човешкия характер, на човека, освен лю­бовта, друго средство е молитвата. От молитвата трябва да има един резултат: да станем силни, мощни и способни за работа. И нашите приятели от Невидимия свят да са доволни от нас, и ние да сме доволни от тях.

Казано е: “Будни бъдете!” Само онзи, който е буден за Лю­бовта, за Мъдростта, за Истината, нему може да се по­веряват в бъдеще тайните неща, от които ще зависи неговият растеж.

Тепърва имате нужда от Любовта. Досега майка ви [ви] е носила на ръце. Сега ще ви турят на краката ви. Сега имате по­вече нужда от Божията Любов, отколкото в миналото. Кое беше първото правило, по което се познава дали Бог ви оби­ча? Като обичаш ближния си, това показва, че Бог те оби­ча. Кое беше второто правило? Като обичаш Бога, ближ­ните, всички те обичат. Ами вие, като не се обичате, тогава какъв е законът? Ако вие се обичате, значи Бог ви обича. Ти обичаш, значи Бог те обича. Не обичаш ­ Бог няма да те оби­ча. От това правило няма изключение. Ти казваш: “Този чо­век аз не мога да го обичам.” Както напредналите същест­ва помагат на тебе, така и ти помагай на другите. Този, ко­гото не обичаш ­ твоя ближен, ­ и в него има нещо добро. Да обичаме ближните си, е едно нещо, а пък да обичаме вра­го­вете си е друго нещо, а пък да обичаме хората е съвсем дру­го нещо. Не смесвайте тези 3 неща. Те са разни категории от Любовта. Ближните си ще любиш като себе си, а пък вра­га си ще любиш, но не казва като себе си. За Бога казва: ще Го любиш с всичкия си ум, душа, сърце и дух ­ те са 4 поло­жения. Без тях ти любов към Бога не можеш да имаш. Ако твоята душа, твоята сила, твоето сърце и твоят ум не участ­вуват, ти не можеш да обичаш Бога. А пък при любовта си към ближния ще участва твоето Божествено естество. Ти трябва да обичаш ближния си така, както Божественото оби­ча. Или, с други думи: Бог, Който живее в тебе, дай Му мяс­то да се прояви и заедно с Него и ти вземи участие в тази лю­бов. И ако това правило се прилага, много малко мъчно­тии ще има. Това правило могат да го приложат учители, уче­ници, слуги, господари, всички. В семействата мъжът и же­ната могат да приложат това правило. Тогава други пра­вила няма. Другите неща са лотарийни билети ­ я излязат, я не. Но този е единственият билет, който всякога печели. Като го вземеш, ще спечелиш от него.

Сега да останат тези неща във вас: Будно да бъде съзна­нието ви в любовта ви към Бога и към ближните. Будно да бъде съзнанието ви към мъдростта и към Божията светлина. Буд­но да бъде съзнанието ви към светлината ни, към свет­лината на нашите ближни. И светлината на нашите ближни да бъде будна към нас. Будно да бъде съзнанието ни към исти­ната и силата на истината да обгръща вас и всички, които обичаме.
“Отче наш”


13-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 17.XII.1933 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.