Новото разбиране на връзката в живота

12.ЗАКОНЪТ НА МОЛИТВАТА

Ще прочета 12-а глава от Евангелието на Марка.

За да успявате в живота, трябва да имате едно качество, трябва да проявите едно качество, което досега не сте имали. Непременно трябва да измените вашия възглед за Бога. Без това никаква култура не може да имате. Във времето на Мои­сея хората са имали едно понятие за Бога, като дойде Хрис­тос, те имаха друго понятие за Бога. Сега трябва да имате едно коренно различно понятие за Бога. Ако вие изме­ните само по буква понятието си за Бога, това няма да ви подтикне напред. Защото реалността се изразява в 3 посоки засега.

Една реалност има праволинейна, всички хора говорят за праволинейност в характера. Тази праволинейна реалност, това е посока, това е праволинейно движение. Праволиней­ната реалност е излизане от Бога.

Второто е това, което наричат “придобивка” в света. Всеки един човек иска да придобие нещо. Какво значи “да при­добиеш”? За да придобиеш нещо, трябва да имаш място, къ­дето да сложиш придобитото. Ако един съвременен човек би носил главата на една муха, какво ще събере една такава гла­ва? Ако носи тялото на човек, а главата на муха, какво зна­ние може да има? Съответно на тялото трябва да се изме­ни и главата. Човек сега се различава по мозъка си от всички жи­вотни. Някои животни имат много по-голямо тяло, откол­кото човека. Ако претеглят тялото на животните и на човека, тяло­то, например, на вола е много по-тежко. Волът тежи някол­костотин килограма, а човек ­ много по-малко. Ако срав­ниш човека и животното по сила, много животни са мно­го по-силни от човека. Слонът е много по-силен от човека. Кое е онова, което отличава човека? Неговият ум. Човек е най-умното същество на Земята. Сега няма нужда да ви го доказвам.

Снощи дойде при мене един учител. Аз му казах: “Нари­сувай един куб.” Той го начерта. Казах му: “Кубът е от трето изме­рение.” И после прибавих: “Начертай ми куб от чет­въртото измерение.” Онзи каза: “Не мога. Моля, Вие начер­тайте.” Аз му начертах един куб от четвърто измерение. Той ми каза: “Както Вие го нарисувахте, така го рисуват децата в отделенията.” Ние искаме да избием от ума на децата с клин този навик. Децата рисуват и задните, и предните ли­нии, с цели линии, а пък учените рисуват задните линии с точ­ки. Пунктираната линия показва, че не я виждаш, че не я знаеш. Някой и в писмената реч някъде прекъсва и пише мно­готочие. С това иска да каже, че нещо не се знае.

Та, второто положение на реалността е това, което нари­чат придобивките на човека.

Третата черта на реалността е опитът. Всички правите опи­ти. Опитът е първата стъпка към истината. Ти като напра­виш един опит, истината е вече пред тебе, ти си на грани­цата на това, което наричат свобода, на границата на това, което наричат знание, на границата на това, което нари­чат любов. Хората говорят за любовта, но не знаят какво е тя. Много пъти вие говорите за любовта, но не зная колцина от вас имат това, новото на любовта. По едно нещо се отли­чава любовта, което някои знаят, а някои не знаят. Ти не мо­жеш по никой начин да скъсаш нишката на любовта. Не само че не можеш да я скъсаш, но колкото се мъчиш да я скъ­саш, толкова тази нишка става по-дебела. Можеш да упот­ре­биш простени и непростени средства против Любовта, но тази нишка, освен че няма да я скъсаш, но ще я направиш като гемиджийско въже. Някои казват: “Скъса се любовта.” Той не разбира какво нещо е любовта. Няма по-страшно нещо от въжето на любовта. Като речеш да го скъсаш, то ста­ва все по-дебело и по-дебело. И в ада да отидеш, и в Небе­то да отидеш, това въже расте. Какъвто и да станеш, от това въже не може да се освободиш. Единственото въже, което ни­кой не може да скъса, е въжето на любовта. Мнозина са се опитвали да го скъсат, но не са могли. И вие много пъти сте се опитвали да го скъсате, но не можете. Това въже не се къса.

Вие казвате: “Защо ние не живеем добре?” Защото въже­то на Любовта е станало дебело. На някои хора им трябва едно много тънко въже на Любовта. Вие вървите по пътя на стария живот. И тънкото въже ще държи толкова, колкото и дебелото, а пък вие, като не разбирате качествата на тън­кото въже, вие дърпате и то става дебело, да се изтъни не може и вие почвате да страдате. Ще ви кажа един цяр, един­стве­ния цяр, чрез който може да се освободите ­ не да скъсате въже­то, но да намерите някого да носи дебелото въже, а пък вие да носите едно тънко въже. Спасението е там ­ в тън­кото въже. А пък да речеш да се освободиш от въжето, по никой начин не може.

Това е новото разбиране. Може да не ви е ясно. Аз не искам да ви е ясно.

Всичките страдания произтичат от единствения факт, че някой път въжето на любовта става много дебело. Бих ви дал много примери. Има една страна опасна. За учените хора, за светиите това е едно благословение, но за невежите това е нещастие. Страданието произлиза от голямото гемиджийс­ко въже на Любовта. Ако ти речеш да изпъдиш скръбта, то­ва въже става по-голямо. Що е скръб? Неразбраната лю­бов. Що е завист? Неразбраната любов. Що е зло? Неразбра­на­та любов. Що е невежество? Неразбраната любов.

Всичко това не ви е ясно и няма защо да ви е ясно. Като ста­не ясно, гемиджийското въже ще стане още по-дебело. За­пример вие не знаете колко милиона има един човек в ка­сата си. В това отношение вие сте невежи. Но ако ви кажат, че той има 10 милиона златни в касата си, ще дойде изкуше­нието, ще искате да бръкнете в касата. Ето ви геми­джийско­то въже. Ти бръкнеш и извадиш тези пари из касата, но всич­ки тия пари са свързани с въжета и ти като вървиш, не знаеш накъде да вървиш, знаеш само, че това въже про­дъл­жава с тебе. И това гемиджийско въже на любовта ще те предаде.

Тънкото въже за сегашното състояние е за предпочита­не. Тънко като конец от макара. Ще го носиш в малкото джоб­че като украшение. Като го извадиш от джоба си, то нався­къде може да ти служи. Като вляза в някой дом, гледам, че този човек е богат, с коне и волове. И казвам: Богат и с геми­джийско въже. Има ниви, къщи, слуги, заповядва им. Каз­вам: Гемиджийското въже е много дебело. Това геми­джийс­ко въже няма да ви принесе щастие. Но това не идва на ума на човека. А пък тънкото въже прави човека щастлив. Страх ме е от дебелото въже. Като казвам “страх ме е”, зна­ете ли какво аз разбирам? Това е човешкото. Когато човек раз­бира по човешки нещата, той носи гемиджийско въже. Това е човешката любов. А пък Божественото е тънкият ко­нец на любовта. Писанието казва: “Привлякох ви с ниш­ката на любовта.” Бог не обича да товари хората с голям то­вар. Той е направил всичко с голяма разумност. Той дава мал­ко нещо, за да ви направи щастливи. А пък ние искаме голе­ми работи, за да бъдем щастливи.

За да бъдеш щастлив, колко голяма пита ти трябва? Ако ти дадат една пита от 100 килограма, ще бъдеш ли щастлив? За цяла седмица ще имаш хляб. Не, любовта действува в да­ден момент. Една голяма пита или сам трябва да я изядеш, или да повикаш всички съседи, за да не остане нищо от нея. Ко­гато Христос нахранил 5000 души, Той гледал да не би да остане някоя трошичка от любовта. Защото щом остане ня­коя трошичка на Земята, това не е хубаво. Вие може да сте правили един опит, но да има един завършен резултат. Без завършения резултат нещата нямат смисъл. Един завършен резул­тат прилича на едно житно зърно. Не ти трябват милио­ни килограми зърна. Ти в джоба си ще носиш само едно жит­но зърно. И като дойдеш някъде, ще го хвърлиш на земя­та и това житно зърно ще израсне и ще даде много зърна, и ти пак ще вземеш едно житно зърно в джоба си, а останалите зърна, една част от тях ще изядеш, а другата ще раздадеш.

Този свят е хубав, както е сега, но като дойдеш до реал­ността, ще носиш само едно житно зрънце. В това житно зрън­це са скрити всички условия на природата. Всичко, което има в природата, е скрито в него. Как ще го разберете това? Не само сега, но и след хиляди години това пак толкова ще го знаете, колкото и сега.

Има нещо, което, без да знае човек, пак може да се пол­зува от него. Например има един съвременен електрически ключ (бутон). Ще кажеш на детето: “Иванчо, завърти!” Свет­не в стаята и Иванчо се чуди, че е направил нещо чудесно. Но кажи му да обясни това явление, той няма да знае. Значи това е знание в изпълнението. А за същинския процес Иванчо може да е профан.

Някой казва: “Аз тези работи не ги зная.” Някой път не е необходимо да ги знаеш. Аз нося едно зрънце и какво има в него, не зная. Аз зная само едно: Като го туря в земята, то из­раст­ва и дава каквото трябва. Няма нужда да чакам 6 ме­сеца, ами трябва да чакам само 20 минути или половин час най-много; и като го посея в земята, след половин час ще имам всичко, каквото ми е потребно. Като получа много зър­на, ще ям, ще дам на другите това, което е останало, и ще взема пак в джоба си едно зрънце.

Вие ще кажете: “Какво иска да каже Учителят?” Искам да кажа, че имате едно житно зрънце в джоба си. Който има опит, всичко може да направи, който няма опит, и той може, но след 12 години с едно житно зрънце може да стане един поч­тен търговец. В първата година като посеете едно зрънце, да кажем, ще получите 100; във втората година ­ 10 000, в тре­тата година ­ един милион, в четвъртата година ­ 100 мили­она и т.н. Та, за 10 години ще имате един ценен резултат. Но ако аз имам опита, това богатство ще го получа за 20 ми­ну­ти. Разликата е само по време. Онзи, който знае, си съ­кра­щава времето. Онзи, който не знае, си удължава вре­мето. Когато губиш времето, ти си невежа. Когато печелиш времето, ти си учен човек, спестяваш. Когато прахосваш енер­гията си, ти не си учен човек. Когато прахосваш усло­вията, които Бог ти е дал, ти си невежа, а пък когато ти ги използу­ваш, ти си учен човек. Когато питаш защо Господ е така направил света, ти си невежа. Когато не питаш, ти си дваж невежа.

Нима мислите, че в един буквар на едно дете в първо отделение се съдържа всичката философия да станете щаст­ли­ви? Всички елементи на щастието се съдържат в букваря на първото отделение. Аз като взема този буквар на детето, а вие да имате най-учените книги на Земята, аз ще ви бия.

Има една външна страна, която ни привлича. Ние вся­кога се въодушевяваме от придобивките на хората. В придо­бив­ките на хората има една приятна, но опасна страна. Лес­ните придобивки на един човек могат да го увлекат в едно голя­мо заблуждение. Един религиозен човек може да се увле­че в някакво религиозно убеждение. Той казва: “Аз вече вяр­вам в Бога, моля се.” Но той няма успех и може да изпадне в голямо противоречие. Онзи, грешният, оре нивата и има голя­мо плодородие. А пък този човек вярва в Бога, слабо е изо­рал, засял нивата си и няма плодородие. Той е разчитал пре­ди всичко на Бога. Онзи, светският човек, е спазил един за­кон, а пък религиозният, като мисли, че нещо е разбрал, не е спазвал законите и няма успех.

Знаете ли колко е взискателна Любовта? Като влезете в Любовта, тя иска всяко нещо да се направи както трябва. Тя никога няма да ви направи един укор. Тя позволява всич­ко. Любовта от нищо не се възмущава. Тя оставя всякого да носи последствията на своите постъпки. В нея няма нищо лошо. Ако му дадете на детето малко твърда храна и то се на­гъл­та с тази храна, знаете ли какви болки ще има? Трябва пос­ле да спасявате това дете от смъртта. Някой път вие ис­кате любовта. Ако ти не знаеш да дъвчеш тази твърда храна какво ще се ползуваш? Работа се изисква при любовта! Рабо­та, работа! Но защо е така? И аз не знам защо е така. Ако река да ви обяснявам това, твоето въже на любовта ще стане геми­джийско, а пък аз не искам това.

Силата някой път не седи в многото говорене. Само една клеч­ка ви трябва, да се запали печката. Ако запалите всички клеч­ки от кутията, пак ще имате същия резултат. Тогава ня­кой може да каже: “Да, ама тогава няма много да се мо­лим.” Но ще приложите другото правило: Няма много да ядете, няма да сте лакоми и няма да спите. Някой казва: “Много е човек да се моли цял ден.” Съгласен съм, но ти се мо­лиш на Бога набързо, по няколко минути. А като отидеш при един човек, от когото има да вземаш пари, му дрънкаш половин час! Защо при Господа говориш само един миг, а при втория случай говориш много? Ето как гемиджийското въже почва да се обвива на гърба ти. Като излезеш от своето по­сещение при този човек, тебе ти е тежко, мъчно, голямо въже имаш ­ пари не си взел, и освен че не си взел пари, но усе­щаш неприятност. Казваш: “Що ми трябваше да ходя?” Не, като отидеш при него, кажи му: “Добър ден, братко, рад­вам се, че си добре.” За парите нито дума не споменавай. Ти ще му се усмихнеш и като му дойде на ум, че има да ти дава, той ще ти каже: “Ще извиняваш, аз имам да ти давам”, и ти ги дава. И ти доволен си излизаш с пари. Тогава въжето на любовта е тънко.

Вие не знаете едно правило: Когато отидеш да говориш при един човек, сложи дясната си ръка върху сърцето. Щом се измени пулсът ви, нищо не му говорете. Щом не се изменя пулсът на сърцето, говорете. Някой казва: “Като видях този човек, разтупа ми се сърцето.” Като ви се разтупа сърцето, вие знаете какво трябва да правите. Мнозина от вас, като ви се разтупа сърцето, търсите лекар. Тогава лекарят ви обясня­ва, че сърдечните ви клапи не са добре и не функционират доб­ре. Може да е прав. Но някой път ще туриш ръката си вър­ху сърцето си и ще се молиш. И щом се разтупка сърцето ти много, престани да се молиш. Господ ти казва: “Чух те.” Ние не мислим, че Господ има нужда постоянно да Му гово­рим. Ще Му кажем най-хубавото: “Татко, благодаря Ти, че ме прати на Земята, ще изпълня Твоята Воля”. “Днес искам да изпълня Твоята Воля.” “Има някоя работа, която трябва да свърша, ще я свърша.” И свършено! А пък ако Му кажеш кол­ко чифта чепици си скъсал, Бог няма нужда от такава мо­литва.

Разправя ми един наш млад приятел, който посетил кон­церта на един виртуоз италианец. Музикантът си извадил очи­лата, очистил ги, после ги турил и започнал да си чисти пръс­тите: първия пръст, втория пръст и пр. Това направил на едната ръка и после на другата ръка, това взело 10 минути. Пуб­ликата чакала и след това започнал да свири. Той казал на първия пръст: “Ще свирим сега, ще ми помогнеш.” Пър­вият пръст е на Юпитер, показалецът; вторият пръст е на Са­турн. И на него: “И ти ще вземеш участие в тази работа. Аз не мога да я свърша сам.” Същото казал на Слънчевия пръст, после на Меркуриевия пръст (малкия пръст). И после на Венериния пръст, Божествения пръст (палеца). Същото на­пра­вил и на другата ръка. Аз така си обяснявам поведе­нието му. А пък вие отивате изведнъж да свирите, но не ви върви в работата. Не само този музикант прави това. Велики­те музиканти имат този навик. Колко пъти съм гледал как си чистят пръстите. Всеки даровит музикант си вади кърпата и така си чисти пръстите. Нека ви покажа сега как става то­ва. Когато станете артисти, да знаете какво да правите. (Учи­телят извади кърпата си и очисти пръстите си с бяла­та кърпа от основата на пръста нагоре. Като почна от пока­залеца, после средния пръст, безименния, малкия пръст и най-после палеца. Отначало с дясната ръка очисти пръс­тите на лявата и после обратното.)

Някой път са потни пръстите и с такива изпотени пръсти като бутнете клавишите, пръстите може да се хлъзнат, а пък доб­рият музикант иска, като пипне клавиша, да изкара един чист тон. Цялото изкуство е в това да знаеш как да манипули­раш. Тогава ще ви дам един рядък опит. Да допуснем, че се на­ми­раш в едно затруднено положение. Имаш да даваш и за да платиш, трябва да дадеш един концерт. Ти си артист и онзи, комуто имаш да даваш, ще дойде на този концерт. Той ще дойде при теб, ти ще му говориш, но си извади кърпата и си изтрий пръстите. И като чистиш пръстите си, ще дойде една Божествена, една светла идея.

Сега, всеки един от вас може да приложи това правило вър­ху себе си и при разни други случаи. Например някой път си неразположен духом ­ вземате и си изчиствате пръс­тите, един по един, с кърпа. Като си чистите пръстите, кажете нещо на Господа през това време. Достойнство трябва да имате. Тези думи ще кажете при чистенето на показалеца: “Спра­ведлив трябва да бъдеш.” На средния пръст: “Трябва да бъдеш жизнерадостен, да благодариш на всичко.” На бези­мен­ния пръст: “Да си свършим добре работата, да не се про­та­каме.” На малкия пръст ще кажеш: “С всички ще се отна­сям добре. Ще говориш истината.” При чистене на палеца ще кажеш няколко думи и после ще повториш същото на дру­гата ръка. След това седни на пианото и свири и всички ще те слушат. И ти ще си кажеш: “Много ми стана приятно.” Вие искате да седнете на това пиано на живота и да свирите, да ви ръкопляскат, без да си чистите пръстите.

Ако вие изучавате живота на светиите, ще намерите, че те в своя живот са обръщали внимание на малките неща и то с цялата си последователност. Търговецът не трябва да се откаже от търговията. Той е турен там за някои неща. Той няма да бъде постоянно търговец. Всички занаяти, които изпъл­няваме, трябва да ги изпълняваме както трябва. Търго­вецът трябва да бъде виртуоз, също и лекарят, писателят, уче­ният и пр. Не си знаеш урока като ученик. Ако аз съм сту­дент, така ще направя тогава преди изпитването: ще си из­вадя кърпата и ще изчистя пръстите си. Един италиански ле­кар казва, че зад всеки пръст има по един орган и ти като очис­тиш пръстите си като студент, когато професорът ще те изпитва, ти ще възприемаш от професора неговата мисъл, ко­ято съответствува на този орган, и ще говориш. Той те из­питва и ти възприемаш неговата мисъл и ще отговаряш добре.

Някой път хората се почесват по врата, защото и там има един друг възприемател. Този италианец е изнамерил това. Някой път хората се пипат между глезена и пръстите на краката. И там има един такъв възприемател. Един ден ще знаете това, което искате да вършите, от какъв характер е, от материален или астрален характер, от характера на ума или на сърцето. И съответно ще пипате мястото, което тряб­ва, за да свършите работата.

Пипането е цяла наука. И като пипнеш дадено място на един пръст, това си има своето значение. Всяко побутване на ръцете или на разни места по тялото има своето значение, свой закон. Вие живеете в един свят на велика Божия Мъд­рост, носите едно тяло, един мозък, носите органи, които но­сят всичкото щастие, всички блага със себе си и ходите голи, боси и нещастни. При всичкото си богатство, вие сте бо­лен човек. Вие сте богат, хамбарът е пълен с жито, но имате язва в стомаха. Вие сте учен човек, свършили сте 4 фа­кул­тета, но дробовете ви са повредени. Вие сте човек с го­ле­ми постижения, но сте малко нервен и тогава тази свя­тост, това богатство, тази ученост ще ги изгубите. На вас ви трябва един здрав стомах, който да служи на Бога. Понеже въз­духът, който поемаш, хлябът, който приемаш, съдържат Бо­жественото. Христос казва: “Аз съм живият хляб.” Вие се молите и не успявате. Дойде един беден човек ­ приеми го. Той ти носи щастие в дома. Приеми го в дома си, дай му един чай и нека си върви. Кажи му една добра дума. Дойде друг беден ­ кажи му нещо. Ние не сме пратени в света да на­правим бедните хора щастливи.

Да се яви във вас едно желание, да имате това ново схва­щане за нещата, да имате едно приложение. Не да изхвърли­те съвсем сегашната ваша опитност, но сполуката на вашия живот зависи от този, сполучливия нов опит, който може да на­правите. Един опит ще направите в живота си, не повече. Но излезе ли той сполучлив, това ще бъде цяло богатство за вас. Вие можете да изберете веруюто, което искате, но опит трябва.

Вие искате да се запознаете, нали? Има няколко начина за запознанство. Ако вие се запознаете с един кон, какво ще на­правите? Ще се качите на гърба му. Аз казвам на един кон: Много се радвам, че се запознах с тебе, понеже ти си си­лен. Искам да се науча на нещо от тебе. Аз ще се кача на гър­ба ти и ти ще ме носиш. И след като сляза от гърба ти, аз ще направя нещо за тебе. И като се кача на този кон, да му е приятно, ще му туря един малък гем*, не гемиджийско въже, а само една малка връв. И като сляза от коня, ще вър­вим с него заедно, ще го потупвам по гърба и ще му кажа: Мо­жеш да отидеш в гората да се разхождаш и ако обичаш, утре пак ела. Това е запознанство с коня. Но като се запозна­еш с един човек, какво ще направиш? На гърба му няма да се качиш, нито пък той ще се качи на гърба ти. Какви трябва да бъдат отношенията помежду ви? Ами като се запознаеш с Бога, какво трябва да направиш? Като се запознаеш с един ан­гел, какво трябва да направиш? Като се запознаеш с един човек, трябва да знаеш какво да направиш.

* гем (тур.) ­ диал. дълъг ремък на юзда.

Тепърва трябва да се осмисли животът, който е най-се­риозен сега от ваше гледище. Някой ще каже: “Да вярваме в Бога.” Каква вяра? За мене всички религиозни вярвания в Бога са играчки, детски играчки, кукли са това.

Когато един човек се моли, аз искам да знам може ли не­го­вата молитва да достигне до моето сърце, може ли с не­говата молитва да ме трогне той. Когато един човек се мо­­ли на Бога, тази молитва едновременно принася полза на всич­ки души в света. Ако твоята молитва не може да трогне хо­рата, тя не е приета от Бога, тя се оставя настрани. Аз са­мо искам да ви покажа в какво седи молитвата. Има една ху­бава, красива страна на молитвата и тя не е в думите. Като оти­деш при Бога, какво положение трябва да вземеш? Гово­рили ли сте на Бога, както аз съм Му говорил? Нито един не се е приближил при Бога така, както аз съм се приближил. Аз не ви правя упрек. Ако се кача на един висок връх, казвам: И вие може да се качите на този връх. Не считам за грях, че не сте се качили. Но като се качите, ще имате такова разби­ра­не, каквото аз имам. Оттам има такъв чуден изглед! И като се върнете, ще ви слушам. Понеже и вие като се качите, ще имате специфично преживяване, което се различава от мо­ето. Казвам: Аз като се кача на този връх, научавам не­щата, които тук, на Земята, не могат да се научат. Тук имаме един наш приятел, който прави тази печка. Той реформира тази печка да гори с пълно горене. В нея той постави долини и планини. Въздухът отгоре отива надолу.

Поставям си ръката върху един човек, виждам, че е сту­де­на и казвам: Той е планина. Срещам друг човек, който е топъл ­ казвам: Той е долина. Казвам: Ти и онзи човек ще мо­же да живеете добре. ­“Защо?” ­ Водата от планината ще сле­зе в долината. А пък като събереш двама души, които са пла­нини, как ще живеят? Планина и планина не могат да жи­веят заедно. Една планина и една долина може да ги оже­ните. Но две планини не може да ги ожените.

Любовта трябва да я туриш на работа; всъщност не да я ту­риш на работа, но да научиш от нея как да работиш. Същ­ността седи в това. Има едно ново схващане за Бога. И това схва­щане е право. Като дойде във вас това ново схващане, ще се измени коренно животът ви, ще имате нова обста­новка. Тогава целият свят, целият строй във вас ще се изме­ни; външният свят, и той ще се измени. Всички хора пак ще бъдат около вас, но както един умен човек прави, вие ще кана­ли­зирате реките. Умният човек вижда, че къщата му не е добра, веднага взема мерки да я поправи. Къщата на глу­па­вия човек е повредена, неизмазана, прозорците счупени, ста­ите тук-таме изкъртени, вратата му скърца. А у умния чо­век къщата е добре измазана, прозорците са здрави, вра­тите не скърцат. Умният човек се отличава по дрехите си. Ня­кои религиозни хора ходят с петна, а искат да минават за све­тии, искат да кажат, че не ги интересува светът, обаче ги инте­ресува мнението на хората. Някой път ние приличаме на учениците на Сократа. Един ученик отишъл при него със съдрани гащи и Сократ му казал: “Твоята гордост се показва и през съдраните гащи.”

Ти някой път се хвалиш със злото си и казваш, че си мно­го лош човек. Тогава защо, като ти кажат, че си лош чо­век, ти става неприятно? Ти очакваш, като кажеш, че си лош човек, да ти кажат: “Ти не си лош човек, ти си много до­бър човек.” Ти сам не вярваш, че си толкова лош, колкото пред­полагаш. Ние нямаме право да казваме, че човек е лош, за­щото така ще хвърлим едно петно на Името Божие. Кажи си: “Аз съм добър човек, Бог ме е създал, няма нищо, което да ми липсва. Добро мога да направя, учен човек мога да стана, добър говорител мога да стана, красив мога да стана. Не съм развил още тези неща напълно, но се заемам да раз­вия тези неща, напълно се заемам да развия до съвършенство тези качества.” Не казвай: “От мене нищо няма да стане.” Не хвърляй петно върху Божието Име, но кажи: “Аз съм се лутал досега нагоре-надолу, не съм учил, но ще се запретна да уча.” Само по този начин животът ви ще се осмисли.

Забелязал съм в България някои сестри, които, като ста­нат на 40­50 години, казват: “То е загубено време, всичко е загу­бено вече” и престават да се интересуват от каквото и да било. В стария човек има много повече условия да при­добие каквото иска, отколкото на младини. Като си млад, имаш много условия и като си стар, имаш също много усло­вия. Ти като си млад, благодари, че си млад. И като си стар, благодари, че си стар. Като си сиромах, благодари на Бога, че си сиромах. Когато си богат, благодари на Бога, че си богат. Когато си невежа, благодари на Бога, че си невежа. Като си учен, благодари на Бога, че си учен. Това е истинско раз­биране на живота. Невежество и ученост, те са неща от­носителни в живота. Някой път аз искам да стана невежа, за да си почина. Турям настрана всичкото си знание. За мене уче­ните хора са една справочна книга. Ако аз искам да зная по­следните новини от Слънцето и от целия свят, имам един ключ, ще го натисна и ще знам последните новини. Имаш ра­дио, ще бутнеш един клавиш и ще чуеш концерт от Ню Йорк. А пък иначе трябва да извадиш паспорт, позволително и да отидеш там, да чуеш концерта или пък да разбереш по­следните новини от Лондон. Да отиваш там става дълго и ши­роко. Ако играя на борсата, ще кажа: Спадна доларът. А ако доларът се повдига, ще кажа: Доларът се повдига. Ако искам да проверя дали се отваря Кембриджският универ­ситет, по радиото научавам, а пък иначе трябва да отивам и да проверявам там.

Така светиите и напредналите хора си говорят с жители­те на Слънцето. Но не искам да ви говоря много за тези ра­боти, защото така ще направя въжето по-дебело; защото мо­жем да мислим това, което не е. Някой може да каже: “Такива детински работи! Да говорят, че имало същества на Слънцето. Никой учен човек не знае това. Там има 40 ми­лиона градуса топлина; даже и няколко милиона градуса топ­лина да има, как може да има същества?” Прави сте. Геми­джийското въже ще започне да надебелява. Когато Хрис­тос каза: “Преди да е бил Авраам, Аз съм”, то евреите Му казаха: “Ти още 45 години нямаш, а Авраам си видял. И с Авраам ли ще се мериш?” Христос им казал: “Никой не е бил горе, на Небето, освен Син Човешки, Който иде от горе.” Как ще разберете това? Тук виждаме едно същество, което казва: “Аз ида от горе.”

Ако Христос дойде днес, какво ще кажат хората? Ще ка­жат: “Той не говори право, говори за неща, които хората не разбират.” Мислите ли, че всяко нещо, което не разби­раме, не е вярно? Някои неща може да ги разбирате и да не са верни. Например има една теория за Слънцето днес. Вие я разбирате, но в бъдеще тя може да се измени. Засега тази те­ория я считат за вярна. Досега вашите разбирания за Бога са били верни, но светлината на новото разбиране за Бога друго говори. Като се внесе светлината, тъмнината се пре­мах­ва. Невежеството представлява възможности за в бъде­ще. Като кажат, че някой човек е невежа, аз разбирам, че е богат човек, има милиони, но не ги е използувал. А пък като ка­жат, че е богат, аз подразбирам, че той е използувал усло­вията, които му са дадени. При невежеството трябва повече свет­лина. Същото е, когато ми кажат, че някой човек е лош или добър. Аз имам съвсем друго понятие за лошия човек. Аз не искам да направя лошия човек да стане добър, нито пък добрия човек да направя лош, защото това не е моя рабо­та. Един човек, който прави зло, показва, че е свободен. И един човек, който прави добро, е свободен. Но се различават по резултатите. Значи и злото, и доброто показват свобода, а пък резултатите са различни. Някой прави една погрешка ­ свободен е. Прави добро ­ пак е свободен. Аз се радвам на сво­бодата, но не се радвам на погрешките си. Човек, като е лош, има възможност и да изправи погрешките си, свободен е. Следователно човек и като направи погрешка, е свободен, и като я изправя, е свободен.

Какво значи новият опит? Опит на постижението, което ще внесе свободата във вашия живот. Опитът, който ще на­пра­вите, ще ви даде пълна свобода, която ще ви даде възмож­ност да живеете така, както вие чувствувате в душата си. А пък сега вие чувствувате по един начин, а живеете по друг на­чин. Това не е от зла воля, но има външни и вътрешни спънки.

Сега, някой път вие мислите, че сте свободни. Аз не на­ми­рам, че съвременните хора са свободни. Той взел пари на­заем и казва: “Не мога да ги платя.” Един приятел отишъл при него и му казал: “Я ми дай назаем 1000 лева.” Той от често­любие, от тщеславие взема назаем от едно място и ги дава на друго. Да дадеш чужди пари, това не е свобода.

Да вярваш в това, в което другите хора вярват, това не е сво­бода. Да вярваш в това, [в] което другите хора не вярват, това е свобода. Където отидеш, ако станеш такъв, каквато е сре­дата, това не е свобода. Желязото, като влезе в огъня, е чер­вено, а пък като излезе, не е червено. Това не е свобода. Стра­данията и изпитанията са пробният камък, с който се опит­ва дали сте свободни или не сте свободни. Това е един про­бен камък. Това е наука вече. Аз не говоря за една вът­решна наука. По този начин може да познаете дали сте сво­бодни, или не. Когато сте свободни, всичко може да постиг­нете. Където не сте свободни, постижение не може да имате.

Писанието казва: “Гдето е Духът, там е свободата.” Где­то е свободата, там е знанието. Гдето е знанието, там е добри­ят живот. Гдето е добрият живот, там е щастието. Гдето е щас­тието, там е запознаването. Само ако се запознаеш с един щастлив човек, това е запознанство. Щом се срещнеш с един болен човек, това не е запознанство. Това, което има­те, е добро. Но вие още не сте придобили вашата свобода. Вие не сте свободни. Някой казва: “Искат да ми повлияят, ис­кат да ограничат моята свобода.” Чудни сте. Покажете ми един свободен човек. Как може да се ограничи един човек, кой­то е ограничен? Онзи, който е свободен, може да се огра­ничи. Как може да се обере един човек, който няма нито пет пари в джоба си? Онзи, който е с пълен джоб или с пълна рани­ца, може да се обере. Само свободният може да се огра­ничи, а онзи, който не е свободен, той не може да се ограничи.

Сега вие ще кажете: “Не разбираме това.” Свободни сте във вашите разбирания. И щастливи сте. Вие ще ме извините, че ви смутих малко, но то е, за да ви покажа, че не сте сво­бодни. Всъщност вие сте свободни, но не използувате вашата свобода. Богати сте, но не използувате богатството си. Имате зна­ния, но не използувате знанията си. А пък това за мене е равносилно на всички отрицателни черти. Според мене всеки учен човек, който не използува знанието, е невежа. Всеки чо­век, който не използува своята сила, е безсилен човек. И все­ки добър човек, който не използува своята доброта, е лош чо­век. Това правило прилагам и върху себе си. Щом човек не върши доброто, не е добър човек.

Любовта има най-красивия език. Там няма две значения. Там всяко нещо си има само едно значение. Има само едно име. И като знаеш това име, в това е силата.

Вие тук идвате и не ми плащате нищо. Вие сте станали толкова скържави*. Всеки човек казва: “Нямам.” Казвам: Гос­­под да е с тебе. Аз считам малкото и голямото за едно и съ­що нещо. При закона на Любовта малкото и голямото ги счи­там за едно, без никакво различие. А пък щом няма лю­бов, има различие вече. Един човек искам да го погледна, как­то Бог иска. Срещна някой вол, някое растение, някой чо­век, някоя река ­ искам да ги погледна както Бог иска. Ед­но дърво, една буболечка и пр. Във всичко работи Божест­веното. Във всички тези работи виждам Божественото, те са направени чрез Божественото. Иначе в душата си хвърлям едно петно върху творчеството на Бога. Трябва да различа­ваме във всичките неща Божественото от човешкото. При Божест­вените неща аз имам само една мисъл: Любовта. И за вас е същият закон. Без закона на Любовта не може да има­те никакви постижения. Любовта е необходима и за здра­вето ви, и при храненето, навсякъде е необходима. Тя е мех­лем ­ панацея. Сега мисля, че не ме разбрахте и мисля, че не ме разбрахте. Ако сте ме разбрали от любов, радвам се. И ако не сте ме разбрали от любов, пак се радвам.

* скържав ­ диал. стиснат, скъперник.