В КАКВО СЕДИ ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ

19.В КАКВО СЕДИ ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ

Ще прочета 3-та глава от Евангелието на Лука.

От какво произтича вашето недоволство? Всеки един от вас е недоволен. И всеки един от вас иска да постигне нещо, което не знае как да го постигне. И всеки един от вас иска да влезе в Небето, но не знае как. И всеки един си въоб­разява, че Небето е между ангелите. Някои имат опит­ности, а някои нямат. Някои, които искат да влязат в Небето, може би имат представа, че то е нещо като Земята. Даже вън­ш­ната страна на Земята и вътрешната са две неща раз­лични.

Когато кажем, че животът е лош, то ние разбираме отно­ше­нията, които имаме един към друг. Срещнеш един човек, който говори за Бога, за Любовта, но зад всички тези парава­ни седи нещо лично ­ той говори за Бога, за Любовта, но си има една особена любов. Има едно предание, което говори, че когато крокодилът намирал умрял човек, плачел отгоре му и след това почвал да го яде. Крокодилът плачел отгоре му, от жал ли? Не, за да влезе по-гладко вътре в него.

Това са сравнения. Колко пъти някои казват: “Хората не живеят добре, ние не живеем добре.” Че как трябва да се живее? Ако ти дойде на гости някой богат, ще му дадеш голямо угощение. Иначе ще му дадеш корица хляб. Защо? Ти си погледнал живота отвън. Представи си, че този просяк е един цар, един адепт и ти го погледнеш и му дадеш парче хляб. Той вече е преценил докъде си достигнал, какво поня­тие имаш за Бога. И вие всеки ден играете две роли: посре­щате княза много добре, видните изпращате много добре. Някой път постъпвате много добре. Някой път се молите, а ня­кой път се бунтувате.

Аз често съм забелязвал, че някои искат да проникнат, да разберат какво аз мисля. Казвам му: Точно така мисля, както ти мислиш, нищо повече! И след това, като не може да разкрие нещо, казва: “Той е по майстор, показва се така бла­гочестив, но кой знае, той някъде е скрил нещо, което не мога да позная.” И почва друга тактика. Ако аз открия в един човек един скъпоценен камък, това си е скъпоценен ка­мък. Ако намеря просто камъче, това си е просто камъче. Прос­тите мисли, желания и постъпки нищо не допринасят. Вре­мето ще събори къщата, ако е направена от кал. Човек уми­ра, понеже къщата му е направена от кал. Съблазнява се, понеже мислите му са направени от кал. Неразположен е духом, понеже всичко е от кал. Господ е направил човека от кал, понеже нямал по-добър материал. И ако ти пригот­виш по-добър материал, Господ ще те направи от него. Казва се, че в последно време Бог ще ни роди. Значи трябва да при­гот­вим нещо.

По някой път става спор кои хора са на правата страна. На правата страна в света е само Бог, а всички други са на кри­вата страна. Един е Той! Правото е само в Бога. А къде е Бог? Там, дето не си ти. Ами къде съм аз? Там, където не е Бог. Сега ще дойдат някои да разправят философии. Аз казвам категорично: Къде е Бог? Там, където не е човекът, там е Бог. Понеже човек е отражение, сянка на Бога, то там, дето не е сянката, там е Бог; а пък там, дето не е Бог, там е сянката, там е човекът. Питам тогава: Как ти ще раз­береш какво нещо е Бог, как сянката ще разбере какво нещо е реалността? Сянката никак не може да разбере какво нещо е дървото.

Ако вие искате да разрешите при такова състояние един въп­рос за реалността, ще заспите. Някой път, ако вие съзер­цавате върху това какво нещо сте вие, то няма да се минат 10­15 минути, и ще заспите. Ти не можеш да мислиш какво нещо е Бог. Щом речеш да мислиш какво нещо е Бог, ще заспиш. На Изток препоръчват медитацията, размишле­нието. Но в какво седи размишлението? Ти не можеш да раз­мишляваш, да медитираш без любов. Ако в тебе има един ма­лък оттенък на недоволство, то има принуждение вътре в тебе и ти не можеш да медитираш.

Имаше една сестра, която дойде от Латвия. Тук седя дос­та време и като се върна в Латвия, разправяла, че тук братята и сестрите не се развиват правилно. Аз щях да є кажа още кога­то заминаваше: Ти си недоволна, защото ти търсиш само сво­ето щастие в света и в това е злото. Защо тя е недоволна? За­що са такива впечатленията є? По две съображения, които аз зная. Понеже тя не може да се ожени за един млад брат. Този брат видя, че тя не е за него и затова тя е недоволна. От друга страна, тя отиде да живее в едно село, беше взиска­телна много и не можеше да є се угоди с нищо. Тя право мисли, но криви заключения прави. Те няма да я ползуват.

Когато човек влезе в една лоша среда, той трябва да по­вдигне средата. Бог, като дойде в света, няма какво да ви­ди само, че светът е лош, но ще го повдигне. Че са я приели ня­къде зле, право е, но че не са я приели никак добре, това не е право. Човек трябва да оценява и най-малкото добро, кол­кото и да е малко. Ако вие отидете в Латвия или в друга ня­коя страна, като се върнете, какво ще донесете? Като оти­дат някои в Америка, ще видят, че и там, както и тук, има и светли, и тъмни страни. Ние не живеем в един свят, дето жи­вее Божията Правда само, а и грехът царува. Добрите хора са още едно изключение в света.

Докато човек се занимава само със себе си, той не може да намери истината, той не може да бъде свободен. Защото же­ланието на един човек е и желание на всички хора. Защото няма човек, който да не желае да бъде уважаван, да бъде бо­гат, да има всички средства, всички удобства, да няма мъч­но­тии и пр. Когато дойде някой странник, вие най-първо ис­ка­те да се покажете добър, но наполовина. Има една вън­шна, дипломатическа страна. Най-първо ще му дадете най-доброто угощение, навсякъде така е между братя и сестри.

Аз ви приведох това за сестрата от Латвия, за да видите, че не сте толкова напреднали. Тя минава за поетеса, пише мно­го добре. Когато бяхме на планината, тя чете някои свои рабо­ти. Има хубави заложби, но дълго време се изисква, за да се събуди в нея Божественото. У нея има едно недовол­ство. В природата има две противоположности.

В природата има едно състояние, което наричаме “доб­ро”. Когато влезеш в това състояние, ти се чувствуваш добър, но тази добрина не е твоя. А пък има едно друго състояние и като влезеш в него, ти се чувствуваш лош. Второто състоя­ние: като че ли вземаш един нож в ръката си и мушкаш този или онзи. Той не мисли сам да прави зло, а чрез него е на­правено злото. А пък другото състояние, на доброто, при­лича на бистра вода и някой взема от водата в чаша и дава на този, онзи. Тя, водата, мисли, че прави много добро. У вас има една опасност ­ че изпадате в това или онова състо­яние. Това не сте самите вие още. Може да изпаднете в заб­луж­дение. Доброто, което водата прави, не е добър живот. И злото, което ножът прави, не е лош живот. Може би не съм бил разумен, защото не е трябвало да дам нож в ръцете на друг. Когато хората вършат престъпления, те не са техни, но те не трябва да се поддават на друга сила.

На човека трябваше да дойдат изпитания, за да види до­къде е достигнал той в своето развитие. Изпитанието е един вътрешен опит. Разумното в природата е, което ви опит­ва. Изпитват ви, за да видят докъде сте достигнали във вашето развитие и дали може да издържите или не. Някой път Невидимият свят ще ви даде сиромашия, за да ви изпита. Някой път ще ви даде богатство, за да ви изпита. Някой път ще ви даде невежество, за да ви изпита. Някой път ще ви даде знание, за да ви изпита. Някой път ще ви даде сила, за да ви изпита. Някой път ще ви даде вътрешни добродетели, за да ви изпита. Защото истината седи в това. Ако искате да зна­ете най-малката истина, [тя] е следната: Докато вие не ста­нете пълен проводник на Божествената Любов или на Бо­жествената Добродетел, вие не може да имате никакво по­нятие за реалността на нещата. Ако през вашето съзнание не може да мине Божественото, вие нямате понятие за реал­ността.

Аз зная само една реалност. Само едно Аз има в света, ко­ето знае всичко, а другите са едно отражение. Това е, за ко­ето Христос казва: “Благ е само един Бог.” И трябва да зна­еш, че благото в тебе е Бог, а не ти. Тогава лошото в чо­века, това е низшето в него. В природата съществува едно низ­ше битие, което придружава Божествения свят. Злото в света е една сянка. Сянката никога не забуля реалността, нито я опетнява. Една сянка не може да опетни реалността.

Например представете си, че един човек иска да открад­не нещо. В какво седи престъплението? Да допуснем, че той из­важда от една каса една торба злато и го скрива в друга каса. Той е пренесъл един предмет от едно място на друго. То­зи предмет не е изнесен извън Земята. Но престъплението е направено в умствения свят. В неговата мисъл, в умствения свят престъплението е влязло като една лъжлива монета. Хва­щат го и му казват: “На какво основание си създал тази лъж­лива мисъл?” Да кажем, че откраднеш. Какво ще ти до­­при­­несе една торба злато? Няма да ти придаде нищо. Това са само въображаеми условия. Ако този човек, чиято торба искаш да задигнеш, ако го обикнеш от все сърце, той щеше да ти даде две торби. Питам тогава: Защо не го обикна? Ти не взе двете торби, а взе само едната. Виноват си, че си взел само една торба. А който вземе две торби, той е добър човек. Зна­чи, ако вземеш две торби от някого с любов, ти си добър човек, а пък ако вземеш една торба без любов, ти си престъп­ник. Вие сте все сиромаси ­ по една торба сте взели. Не сте тол­кова добър ­ по една торба сте взели. Вие казвате: “Какво тряб­ва да правим?” Вземете си по две торби.

Това е една наука. Направете опит. Казвам ви една исти­на, която, ако я приложите, ще се отворят тъкмо 12 врати на Небето за вас. А пък, както мислите, виждам, че всички врати на Небето са затворени за вас.

Христос сега е една врата. Тази врата е отворена. Но има толкова голяма бутаница, че не зная за колко милиони годи­ни ще влезете. Там има ред [и се влиза по степента] на съзнание[то]. Някой мисли, че като умре, ще влезе. Така се го­вори много лесно: “Ще влезе.” Да отидеш до Слънцето със светлината е лесна ра­бота, но да тръгнеш с волска кола е много тежка работа. И пос­ле, като тръгнеш, откъде ще вземеш прехрана горе, в про­странството? Това е нещо невъзможно. Сега, аз не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите.

Когато една мома се облича с хубави, копринени дрехи, тя се лъже. След като се ожени, мъжът є няма да накара дре­хата є да му наготви, но тя самата ще готви. Тя има щра­усово перо, но перото не може да готви. Тя има чепичета, но чепичетата не могат да готвят. Не са хубавите дрехи, които ще говорят, не са хубавите чепичета, които ще говорят, не е и хубавата шапка, която ще говори. Има друго нещо в човека, което трябва да говори.

Та казвам: Онези от вас, които се готвите за Божестве­ния свят, за великия свят, трябва да имате една представа съв­сем друга за света. Съвсем друга от представата, която има­те сега. Дадени са много методи, но тези методи са много трудни. Вие ходите, ходите и казвате: “Защо не ме обичат?” Там е работата сега. Прави сте! Аз турям: Трябва да ви оби­чат, за какво? Пък ти казват: “Аз съм чадо Божие.” Добре, дай ми препоръчителните си писма. Покажи ми Божестве­ното в тебе! Един скъпоценен камък не мога да не го обичам. Той може да е обвит отвън с някаква обвивка, която не е цен­на, може да има кал, но онзи, вещият, който търси скъ­поценни камъни, той ще го почисти, ще го полира и ще оцени това, което е вътре. Ние ценим човека не за онова, което е от­вън, но за онова, което е вложено вътре в него.

Тогава прегрешението е вътре в нас, когато ние не оце­няваме Божественото в човека. Ти трябва да оцениш една ду­ша, понеже тя е скъпоценна. Ти трябва да оцениш човеш­кия ум ­ не онзи, външния ум, който лъже и заблуждава, но онзи ум, който е проводник на Божествената светлина. Ти тряб­ва да оцениш човешкото сърце ­ но не онова сърце, което е пълно с кал, но онова сърце, което представлява съкро­вища, събрани през вековете. Това сърце ще го оцениш!

Сега някои от вас ще кажете: “Ние сме слаби.” Слабите хора, ние не ги туряме на работа. Който е слаб, той е друга ра­бо­та. Сега хората са слаби в доброто, а силни в злото. Ня­кой казва: “Аз съм слаб човек. Невежа.” Невежа си в добро­то, а пък си много учен в злото. Да направиш добро не ти иде на ум, а да направиш зло си майстор! Тогава ти не гово­риш истината ­ ти не си от слабите хора.

Сега какво ви остава? Тогава ще бъдете поне еднакви в доб­рото и в злото, поне да има равновесие. Това е свързано с вашия земен живот. На Земята вие не може да имате как­вато и да е положителна придобивка, ако нямате една пра­вил­на връзка с Божественото начало, едно правилно разби­ра­не на Божественото начало. Ако вие не разбирате Божест­ве­ното начало, което работи във вас, как ще ви благослови Гос­под? Той не е като човек, който може да се лъже. Ако вие всеки ден Го занимавате с това, какво са казали хората, с речено-казано. Бог не се нуждае от това. Бог даже не се нуж­дае от нашите мисли. Той само иска да види дали ние ще разберем света и дали ще бъдем проводници на Неговите мис­ли. А иначе с нашите мисли какво ще се занимава? Взе­мете, например, мисълта на Питагор за създаването на света, мисълта на Моисея за създаването на света и сегашните тео­рии за създаването на света. Има хиляди теории, след хиляди години може би нищо няма да остане от тези теории. Или да допуснем, че един човек е силен. Всички български вест­ници писаха за Дан Колов, че победил най-силния човек в све­та. Питам сега: Какво се постига с това? Постигнато е не­що, но какво е постигнато? Знаете ли какво е постигнато с победата на Дан Колов с Регуло? Постигнато е нещо. “Ре­гуло има сила на мускулите ­ казал Дан Колов, ­ но аз имам и сила на дишането.”

Има една сила в света, по-висока от всяка друга сила. То­ва е Любовта. Не може да бъде силен човек, ако не знае да обича. Когато аз говоря за дишането, аз подразбирам Бо­жест­вената Любов. Ако не знаете да дишате, не може да постигнете нищо. Любовта е едно дишане в Божествения свят. И ако знаете да дишате, вие ще бъдете един Дан Колов в Божествения свят. Ако не знаете да дишате, ще ви тър­калят. Това е една наука за силата, която седи по-горе от как­вато и да е друга сила. Ти казваш: “Аз имам Божествена Лю­бов.” Имаш Божествена Любов, но те търкалят на земята. Ти казваш: “Имам знание.” Имаш знание, но не можеш да раз­решиш най-обикновените въпроси на Земята, на живота. Он­зи, който има знание, той може преспокойно да се пренесе от Земята до Луната и до Слънцето. След 20 минути може да се пренесе на Слънцето. Няма да му вземе повече от половин час. След половин час той ще отиде до Слънцето и ще се върне. И като отиде на Слънцето, пулсът му почти ще пре­стане. Няма да се забелязва никакво биене на сърцето.

Сърцето има 3 пулса. Само първия пулс на сърцето знаят хо­рата. Втория и третия пулс не знаят. Има 3 вида дишане: обик­новено, което е свързано с първия пулс, после има второ и трето дишане. Първото дишане е чисто физическо дишане, а пък при второто дишане ние имаме постижение. Вие казва­те: “Кажете ни го!” Как да ви го кажа? Ако аз съм водата и говоря на съзнанието на рибите и им казвам: Има един свят из­вън водата, там има същества, които живеят много свобод­но и хвъркат из въздуха, те ми казват: “Изведете ни!” Но ако ги изведа, с тези хриле те ще умрат. Най-първо трябва да се преобразят хрилете, за да влязат в новата област и да зна­ят как да дишат с дробовете. Рибата не се е научила да ди­ша с дробовете. И всичката разлика между човека и рибата е там, че рибата не знае как да диша с дробове. И всичкото е въпрос на дишането. И Дан Колов, като говори за диша­нето, и той не знае, не разбира същинското дишане. Той до­някъде е стигнал.

Има една сила, която зависи от дишането, но тя е свър­зана с любовта. Ти можеш да се лекуваш, ако дишаш и имаш любов. Така ти можеш да се лекуваш от всяка болест. Но ако дишаш без любов, ще те гази болестта. Защо? Защото ди­шаш по първия начин. Онази риба, която не си е направила дро­бове, да си стои във водата, а пък тази риба, която си е на­правила дробове, да излезе вън от водата. Положението є във водата е хиляди пъти по-добро, отколкото [вън от] во­дата.

Сега, с това аз не искам да ви отрека сенките, но сенките имат смисъл само когато знаете и реалността. Много хора има, които искат да се освободят от сенките на живота. Вие не се освобождавайте от сенките на живота, но се освободете най-първо от вашите лъжливи разсъждения и понятия, които има­те. Например вие чувствувате някой път, че сте лош, че нещо тъмно, мрачно има във вас, че лош човек има във вас. Ня­кой път чувствувате, че друг човек, че някое друго същест­во е лошо, а пък ти си прав. Но как ще се оправите с това ло­шо същество? Вие сега имате един Регуло. Знаете ли каква е била първата борба? Регуло премята Дан Колов на земята. Дан Колов иска да го заболи, та Регуло до помисли, че не е тол­кова слаб. При първата обиколка го заблуждава. При вто­рото място Регуло хваща да му извие врата, но всичката сила на Дан Колов седи в неговия врат. И казват, че приличал на бик. Не, дебелият врат показва, че дишането му е силно. И Регуло прави гримаса при този опит. И оттам насетне на Ре­гуло не му върви. И Дан Колов побеждава. Дан Колов ляга на земята.

Това е една стратегия пред злото, но трябва да се покаже, че вратът ви е дебел. Вратът ти трябва да е дебел. На вълка му бил дебел вратът, понеже сам си уреждал работата. И дейст­вително, силата на вълка седи във врата. Вълкът хваща ов­цата и тя бяга с него. Не искам да се свързвам сега с вълка, по­неже ще се свържем с низшето в човека, защото така не се постига целта. Дан Колов не бил невежа, той бил в Аме­рика, бил възпитан. Носът му показва, че в него има една чувствителност много силна.

Аз не искам да бъдете Дан Коловци, но има една наука за дишането, на която борците не обръщат никакво внима­ние. Има една наука, на която духовните хора трябва да обър­нат внимание. Инак ще бъдете търговци, които могат да фали­рат. И Писанието казва: “Онзи, който стои, да гледа да не падне.” Да не мислите, че придобитото богатство не може да се изгуби? Може да се изгуби. Но изгубеното богатство мо­же да се спечели. Не мислете, че само това е богатството, ко­ето знаете сега. Като дойдете до Божествения свят или ста­нете граждани на Божествената държава, ще имате на раз­положение други богатства. Във времето на Римската импе­рия беше на почит човек да бъде гражданин на Римска­та държава, да бъде римлянин. Римлянинът тогава имаше всич­ки права. А вие трябва да станете граждани на Божест­веното Царство. Ако вие не станете граждани на Божието Цар­ство, вие не може да имате никакви придобивки. Христос каз­ва: “Ако не станете като малките деца, не можете да вле­зете в Царството Божие.” Няма по-силни същества от децата. Де­тето, като прегърне някого, като го стисне с ръцете си от­тук-оттам, то те завладява със силата си и ти си разпо­ложен да направиш това, което детето иска. И ако децата ня­маха тази сила, те гладни щяха да умрат. И гласът на детето е такъв, че то като каже, всички се завтичат ­ майката и другите.

Ако вашето верую не ви дава една вътрешна сила, тогава на какво се надявате вие? Засега мнозина мислите, че вярвате в Бога, но и вярата ви е много повърхностна. Вие вярвате в Бога, но вие вярвате и в къщата, която давате под наем. Свър­­шили сте училище и имате вяра в дипломата, но това е вто­ро­степенно. Има нещо, на което човек трябва да разчита и което не се мени. Не казвам да не уповавате на това или оно­ва, но трябва да уповавате преди всичко на това, което не се мени.

Има нещо непобедимо в живота, в тебе. Който е дошъл до непобедимото в себе си, той се е домогнал до истинския жи­вот, чрез който може да работи в света. Дотогаз ще има мно­го големи мъчнотии. Всички трябва да се домогнете до този, истинския живот. Вие сте близо до него. Христос казва: “Още малко ви трябва, за да дойдете в Царството Божие.” Така каза на онзи богатия момък. Каза му още: “Иди, продай всич­кия си имот, раздай го на сиромасите и ела, та Ме по­след­вай, и Аз ще те науча какво да правиш.” Този, богатият, ня­маше достатъчно вяра и смелост. Той си казва: “Този чо­век не ми дава гаранции. Той ми казва да продам всичко, да го раздам и после да го последвам. Аз не съм от глупавите, да се излагам на тези мъчнотии.” Този младеж къде е сега, как мислите? Влязъл ли е в Пътя или не? Може да предпо­лагате. Този въпрос остава неразрешен и за всички Христови по­следователи. Те са все на мястото на богатия. Този младеж още не е влязъл в Царството Божие. Той досега седи и убеж­дава и другите хора и те да не вярват. Защото с какъвто се съ­береш, такъв ще станеш. Събираш ли се с учени хора, учен ще станеш. От тях не може да се освободиш. Ако се събираш със силни хора, силен ще станеш, но от тях не може да се осво­бодиш, не можеш да станеш самостоятелен. В света има само колективна дейност. Някой път искаш да работиш, по­не­же другите работят. Някой път искаш да не работиш, поне­же другите не работят. Някой път искаш да учиш, понеже другите учат, а някой път не искаш да учиш, понеже другите не учат.

Третата глава от Евангелието на Иоана е много разбра­на. Родословието накрая е неразбрано. Всеки един човек, това са пътища, методи, чрез които може да се справим. Ня­кой път, ако знаете тази дълбока наука, ще може да се пол­зувате и ще излезете от мъчнотиите, в които се намирате. А пък сега не ви съветвам да търсите, понеже няма да го наме­рите. Сега само ви загатвам. Всяко едно от тези имена има своето значение. Онези кабалисти са имали всякога три на­чина за писане: едно обикновено писмо, второ ­ духовно, и трето ­ Божествено. Всяка дума е символ. Всяко име е сим­вол за онзи, който го разбира. Трябва да дойдете до пър­воначалния език ­ езика на природата. Трябва да знаете къде седи вашето добро. В лявата ти ръка или в дясната? Доброто не е всякога в дясната ръка. Някой път е в дясната ръка, а пък някой път е в лявата. Някой път доброто на човека не е в ръката му, а е в окото му или в носа му, или във върха на ези­ка му. Тогава всичкото ти щастие зависи от езика ти. На някои хора всичкото нещастие произтича от езика им.

Отива един млад момък в един княжески дом. Там били раз­по­ложени да го приемат добре. Той казал на младата мома, която живеела там: “Вие не сте много красива.” След поло­вин час казали да го турят в един кабриолет и да го пра­тят там, откъдето е дошъл. Той казал, че тя не е красива от­вън, но той отгде да знае, че тя не е красива отвътре? Ако аз си облека една обикновена дреха и вие си направите зак­лю­чение за мене по нея, вие се заблуждавате. Или ако аз туря най-хубавата дреха на гърба си и вие вадите заключение по нея за мене, вие сте пак в заблуждение.

Не си давайте мнението! Дръжте тази философия: Най-пър­во дайте си мнението за себе си, преценете сам себе си. И ако вашата преценка за вас е добра, тогава дайте преценка и за другите хора. Това е едно правило. Който не го научи сега, ще го научи после. Щом преценката за самите вас не е пра­вилна, то вашата преценка и за другите няма да бъде пра­вилна и това ще ви допринесе много неприятности и нещастия. Христос казва: “Не съдете.” Това значи: Не пре­ценявайте другите хора, преди да сте преценили себе си. И тази преценка да е вътрешен стимул за самите вас. Преце­нете това, което Бог е вложил в другите.

Някой ще каже: “Това е дълбока работа, за друго пре­раж­дане може да е това.” Аз за прераждания не говоря. Аз ви казвам: Ако сега изгубите едно условие, едва след 100 пре­раждания то ще се върне. А пък 100 прераждания правят най-малко 2500 години. Всяко прераждане е едно условие. Се­гашният живот ви дава известни условия. Използувайте ги, защото бъдещите ви условия, бъдещото ви превъплъ­щение ще зависи от сегашното състояние на вашия живот. За живота ви, за мислите ви, за постъпките ви, за чувствува­нията ви в Невидимия свят държат сметка. Там има една кни­га, в която всичко се записва. Каквото мислите, каквото чув­­ствувате, всичко онова, което е важно, се записва и се знае. И по това ще определят какъв ще бъде вашият бъдещ жи­вот. Те отсега определят, предсказват. Още не са го пред­сказали, но като свършите последната битка, като издъхнете последната издишка, вие сте победени. Последната издишка показва, че не сте издържали борбата.

Сега питате как да разберете това. Във вас има едно ес­тество на тъмнина или естествено, материално естество, ко­ето е свързано с този свят. В човека има и друго естество ­ духовно, свързано с възвишеното и благородното. Значи чо­век има едно двояко естество. И двата свята са ви полезни. Не мислете, че като сте на физическия свят, че той не е ценен. Тук има много ценни работи, които трябва да пазите. Земята е една рудница, от която трябва да извадим богатство, без което не можем да се върнем в Невидимия свят. Има нещо, ко­ето е необходимо за нас от земния живот. Трябва да минете през известни страдания, през известни изпитания, през из­вестно боледуване. Не считайте, че болестите са наказание. Бо­лестите са до известна степен наказание, но те дават зна­ние и с тях ви се продължава животът. Ако не бяхте боледу­вали, мнозина щяхте да заминете за другия свят. Всяко боле­ду­ване е едно пречистване на човека. В човека се натрупва една психична кал, от която произтичат болестите, та човек тряб­ва да боледува по 1­2 пъти в годината от хрема, кашлица и пр. Ако изгубим 20 килограма от тежестта си, няма нищо. Каз­ват за някого: хлътнали му бузите. Няма нищо! Другото е натрупване на материя.

Силата ви в умствено и духовно отношение зависи от лю­бов­та и от дишането ви, което може да проявите чрез лю­бовта. Инак силата ще стои като условие във вас. От вът­решното дишане зависи всичко. Някои от вас имате каш­лица. Вие, като заболеете, викате лекар. Винаги плащате за леку­ването. За лекуването ако платиш, болестта си отива. Вие сте много скържави*. Казваш: “Без пари!” Ако платиш, бо­лестта по-скоро си отива. Ако не платиш, по-мъчно си оти­ва. Плащането е една благодарност, че са ти направили една услуга. Да допуснем, че един човек ви лекува. Отплатете му се по един начин! Може с пари или с каквото и да е. Аз не съм само за звонковите. Ти ще благодариш на Бога и за онзи, който е станал проводник на Божественото благо. Уче­те се да благодарите! После, аз съм дал известни правила. Ня­кой път туриш един млечен компрес и се свърши рабо­тата. Някой път мислите, че като пиете топла вода, работата е свършена. Има три начина за вземане на вода. Аз съм раз­правял само за първия начин на вземане на вода, но за втория и третия начин не съм разправял. Аз съм за млечния ком­прес. Но има три начина за правене на млечен компрес. Но вие от тщеславие ще искате да помогнете на целия свят. Не, какво ще помогнете на целия свят, който нищо не плаща? Че, утре ако аз дам тази рецепта, вие няма да видите мляко. Те­зи неща ще ги учите за в бъдеще. Обръщайте внимание на любовта и на дишането в себе си и не се спирайте някой път да мислите какво аз зная.

Аз ще ви кажа сега едно нещо: Аз зная всичко онова, ко­ето хората не знаят. Което хората не знаят, аз зная. Две не­ща зная: има същества, които знаят това. Това, което хо­-

* скържав ­ диал. стиснат, скъпер­ник.

рата не могат да направят на Земята, има същества, които мо­гат да направят. А пък има неща, които напредналите съ­щества не могат да направят, а други същества, и от тях по-напреднали, могат да направят. Има една редица от въз­можности и Писанието казва: “Невъзможното за човека е въз­можно за Бога.”

Някой път вие носите едно тайно презрение. Казвате за някого: “На онзи не му стига умът.” Не мислете така, защото

той може да е простак по отношение на тебе, прав си; но по отно­шение на тези, които знаят повече от тебе, и ти си про­стак. Каквото заключение теглиш за някого, ще го теглят и за тебе. Защото и ти не си от много учените в сравнение с по-напредналите. Ще съзнаваш това нещо, ще си казваш: “Този човек е невежа, но и аз приличам на него по отношение на другите, по-умните. И благодаря, че го срещнах, за да ви­дя себе си.” Така като разсъждаваш, ще се отвори една нова реалност за тебе. Ще кажеш за някого: “Този брат може да прогресира, следователно и аз мога да прогресирам.” Кажи си: “В него има добри заложби; и в мене има също доб­ри заложби.” Духът Божи чрез този брат ти показва какво ти не достига. Ще учиш!

Сега, аз като четох последната част от прочетената гла­ва, някои казваха: “Дано да се свършат тези имена!” Мнозина са ме питали не може ли без тези имена. Евангелистът нами­ра за уместно да пише тези имена. Всички тези имена са на мястото си, както и звездите са на мястото си, както всички реки са на мястото си, както всички ветрове, които духат, са на мястото си, в дадения случай, в който ние се намираме.

За да бъдете силни като Дан Колов, когато се борите с Ре­гуло, дишайте през любовта. И когато дойдат мъчнотии, ще дишаш, ще се бориш с мъчнотията в себе си. Много живо е страданието. Вие мислите, че страданието е нещо нереално. Не, страданието е нещо много реално. Яков нали цяла нощ се е борил с някого, когото не познавал. Борил се с Господа. Гос­под му казвал: “Слушай, ти излъга брата си.” Яков каз­вал: “Господи, ще поправя всичко, ще дам десятък, ще се по­миря с брата си.” И Господ, като му показал добрите и ло­шите страни, бутнал го по хълбока и той окуцял малко. И Яков казал: “Няма да те пусна, щом като не ме благо­словиш.” И Бог тогава му казал: “Отсега нататък няма да се казваш Яков.”

Като се борите вие вътре в себе си, решете да поправите вашите минали погрешки и да внесете доброто. Това е начинът, методът за усилването на дишането.