Новото разбиране на връзката в живота

11.МОЛИТВАТА

Ще прочета 11-а глава от Марка.

Човек трябва да ви остави, да не ви говори нищо, да ви остави да пророкувате, както Духът ви каже. Ако Духът гово­реше на всинца ви, какво щеше да ви каже? У вас трябва да стане това, което става в малките тревички, когато дойде во­дата и всичката почва омекне и стане кал. За онези, които хо­дят, калта е неприятна, а за тревичките калта е едно благо­сло­вение. За нас калта е нещо, което се полепва по нас. Ние имаме за калта едно мнение, а тревата има друго. Значи за нас калта е това, което се полепва по обущата ни, а пък за тре­вата тя е това, което размеква почвата и допуща влагата да слезе надолу.

Когато бащата и майката са отхранили сина си и той е ста­нал на 20 години и са му давали да яде всеки ден, какво са спечелили? По този въпрос може да мислите. Човек има две очи, пък има и насекоми, които имат по няколко хиляди очи. Някой път хиляди очи. Защо на тия малки насекоми им са толкова много очи? И по този въпрос може да мислите.

Ще ви попитам и друго нещо: Защо ви се дават толкова мно­го страдания? Не едно, не две, а всеки ден ­ толкова мно­го страдания. Отде идват те? Защо страданията толкова мно­го ви обичат? Те много ви обичат. Всеки един от вас има всеки ден по 15 толкова обичащи го, те идват вкъщи, пишат ви писма и какви ли не писма? И цели скандали стават за тия писма. Всяко едно страдание е цял един скандал. Ти си тъжен, наскърбен си, влизаш вкъщи, вдигнеш скандал с децата си. Казваш: “Аз имам едно любовно писмо, не знаеш ли, че гори душата ми?” За да скриете вашата любов, казвате: “Ние имаме страдания, тъжни сме.” Вие сте недоволни. Защо ви са толкова писма? По 10­15 писма получавате и мислите на кое как да отговорите.

И един друг въпрос: Аз не зная какво нещо е любовното писмо. Хляб ли е, дреха ли е, инструмент ли е, какво нещо е това любовно писмо? Аз бих искал да ми разправите, много ме интересува. Кой беше праотецът, който е направил пър­вото любовно писмо? Каква е историята на тези любовни пис­ма? Аз зная едно нещо: Преди първата жена да [беше] дошла в рая, никакви писма не се пишеха, но след това, като дойде жената, почнаха да се пишат писма, особено след като излязоха от рая навън. След това много писма се пишеха вече.

Кажете ми: Какво нещо е болестта? Какво нещо са болес­тите? Вие някой път си представяте болестта като нещо живо. Вярвате ли, че в света има болест? Вие казвате: “Тази бо­лест е много силна.” Схванала ви краката, схванала ви ръ­цете, схванала ви езика и вие казвате: като че е дошло нещо живо, като че ви обсебило. Това нещо дали е така?

Питам сега: Първите хора, когато бяха в рая, имаха ли болести? Тогава нямаше никакви болести, но така, както вие си представяте болестта, не съществува. Сега представете си, че вие си носите една раница. Тръгнали сте на път, рани­цата ви тежи 50 килограма. Казвате: “Охлузи ми гърба.” Питам: Тази раница сама ли се качи на вашия гръб? И тя от добра воля ли направи това охлузване? Тази раница охлузила гърба ви. Приписвате є качества, които тя няма ­ нито сама се е качила, нито пък е охлузила гърба по своя воля. Какъв е законът, за да не ви тежи тя? Понеже имате 50 килограма товар, то на всеки, който мине покрай вас, дайте му по един килограм: на 49 души ­ 49 килограма, и на вас да остане един килограм. А пък вие казвате, че ви трябват 50 килогра­ма. Сега кажете: защо направихте тази раница 50 килограма, а не я направихте 10 килограма?

Когато учителят зададе някой въпрос на ученика, то тогава ученикът може също да запита учителя и това са пра­вила. Ученикът задава някоя трудна задача на учителя, за да види дали той знае. Много пъти в математиката някои зада­чи са забъркани и ги изоставят. Но щом не можеш да ре­шиш една задача, ти си вече на мястото на един ученик. Щом я решаваш, ти си вече учител за себе си. Щом решаваш задачата, ти знаеш, щом не я решаваш, не знаеш.

Пазете се от болести. Това, от което най-много се пазите, най-често идва на главата ви. Например вие се пазите от хрема, понеже [тя] може да се превърне в други болести, опас­на е, но идва хремата у вас. Пазите се от треската, но и тя идва. Пазите се от ревматизма, но и той идва. Всяко нещо, от което човек се пази, все му идва до главата. Пазите се от сиро­машията, защото казвате, че е лошо нещо. Не съм сре­щал обявление у вас, че се пазите от богатството. За някои све­тии се казва това. Но във вашия дом никъде няма обявле­ние: “Пазете се от богатството.” Много обявления съм наме­рил, например обявлението: “Пазете се от сиромашията.” Поне­же аз съм кореспондент на вестника, искам да зная как­во провинение е направила сиромашията, за да пиша и аз против нея една статия ­ какво право има тя да отива да из­мъч­ва хората?

Вие какво бихте пророкували сега? Види се, вратите на пророчеството са затворени навсякъде. Понеже не знаете да пророкувате, ще ви дам един анекдот: Една булка, която оби­чала много мъжа си, като умрял той, заровила го в гроба, а пък гробищата били близо до гората. Отива тя, за да плаче и за да видят хората, че тя го обича, тя плаче високо. Иначе хо­рата ще кажат, че тя е гледала само той да умре и така да се освободи от него. Името му било Иван. Почнала тя да на­реж­да: “Иване, Иване, колко те обичам.” Така нареждала около 25 минути. Една мечка от гората идва до нея и тогава тя казала: “Иване, повече не мога да плача, защото мечката иде.”

Страданието в света, това е умрелият човек. Вие плачете на гроба на страданието, понеже това е умрелият Иван. И като се зададе радостта, тя е мечката. Вие казвате: “Иване, не мога да плача вече.” Значи, зарадвате се, освобождавате се от страданията.

Човек мъчно може да понесе една голяма радост. Радост­та е много опасна. От голяма радост става разрив на човеш­кото сърце, пуква се човешкото сърце. Казват, че Волтер умрял от радост, като се върнал във Франция и му направили голяма овация.

Ако запитат какво нещо е животът, мъчно може да се определи той. Дават много определения, но животът има известни външни изявления. Най-първо, животът е проява на нашето тяло, а пък тялото е съставено от много удове*. А всеки уд си има малки удчета, части, елементи. Следова­телно, за да живеем, най-първо трябва да държим своето тя­ло в най-изправно положение.

Вие може да считате тяло­то си за една дреха, може да го уподобите на най-хубавата дреха, която ви е потребна в студено време, и като отивате на гости, да имате една хубава дреха. И от тази дреха зависи по­читанието, което хората ще ви дадат. Вярно е, че без дреха не може. Един оратор се оценява според речта, която ще дър­жи. Щом не може да говори, не е добър оратор. Ако идеш в странство, почитание­то и уважението ще зависи от това дали знаеш техния език. В Англия почитанието ще зависи от това дали знаеш отлично ан­глийски. Във Франция ­ ако знаеш да говориш отлично френ­ски, и пр. Тогава можеш да спреш всеки французин и да говориш с него, щом разбираш езика му. Иначе никой няма да те познава и хората няма да се интересуват от тебе, т.е. няма да имаш връзка с живите същества. Една друга ми­съл: Вие никога не може да успявате в света или да имате достъп в света ­ аз не говоря само за този, а за духовния и Божествения свят, ­ ако не знаете езика му. Трябва да знаете Божествения език. Или трябва да разбирате езика, на който говорят хората.

Например, за да обичате един човек, непременно вие трябва да намерите една хубава Божествена черта в него. Не можете да обичате когото и да е, ако не намерите една Бо­жествена черта в него. Във всяка една обич в света седи нещо видимо и материално. Ние казваме: да няма обект в лю­бовта. Под думите “да няма обект” ние разбираме да няма в любовта користолюбие. Но онзи, когото обичате, той трябва да има в себе си известно богатство. Вие бихте ли могли да обичате един камък, както обичате един човек? Не. Защото в камъка няма тази отзивчивост, както има в чо­века. Но в някои случаи един камък може да ви принесе мно­го по-голяма полза, отколкото един човек. Нали ако намерите един скъпоценен камък от високо качество и с голям размер, вие ще имате цяло едно състояние; не само

* уд ­ остар. телесен член, част на тялото.

вие, но и ред поколения ще се ползуват от него. То е едно гра­­мад­но богатство. Този камък, като го продадете, ще имате добри условия. Този скъпоценен камък може да се жер­т­вува заради* вас. Но ако имате един приятел, когото обик­нете, може ли да го продадете? Защо тогава камъка може да го продадете, а вашия приятел не може да го прода­дете?

Друг един въпрос ще ви дам: Може ли един готвач да готви, без да опита яденето? Не само без да го опита, но и без да го мирише? Без да мирише парата, която излиза от съда? После, може ли един готвач да сготви нещо, че да не го пипа с ръцете си?

Мислете върху въпросите, които ви задавам. Изпратил Гос­под два крака на човека и тръгнали те от Небето на гости на господаря си. И господарят, като ги видял, турил ги на служ­ба. Тогавашните хора, първите хора когато живеели, всяка година, краката се връщали в другия свят. И като се вър­нали двата крака в другия свят, попитал ги Господ: “Как е господарят ви? Вие как сте?” Те казали: “Много ни охлузи­ха, цял ден трябваше да носим господаря и така цяла година.” Господ казал: “Такъв му е характерът.” Краката мислили, че като отидат на гости, ще им се радват, ще ги окичат, а пък те целия ден ходили с тях. Господ казал на краката: “Вие ще отидете пак. Идущата година Аз ще ви пратя други два помощника.” Пратил Господ ръцете. И те дошли. Човек ту­рил ръцете на рамената си. На другата година тръгнали краката и ръцете при Господа. Краката казали: “Цял ден сме на Земята , не ни обува господарят, боси сме, охлузихме се.” А пък ръцете казали: “Цял ден работим, копаем, госпо­дарят е много работлив, цял ден копае, каквото намери, ра­боти чрез нас.” Господ казал: “Такъв му е характерът.”

Та, някой ми се хвали: “Виж го, работлив човек е, приш­ки има, не слинове” ­ казвам: те са ръцете, не си ти. Той се хвали: “Виж колко съм работил.” Работили са ръцете, той още не е работил. Един човек, който не знае как да постъпва добре със своите крака и ръце, той още не е добър господар. И ако ти не знаеш как да постъпваш с тях, още не си добър

* заради ­ диал. за.

уче­ник. Ако не знаеш предназначението им, ти не можеш да бъдеш добър човек. Не може да имаш щастие в света, ако твоите ръце и крака не са здрави, а пък здравето на кра­ката зависи винаги от една добродетел. Като напуснете този свят, няма да имате нужда в оня свят от крака, но в онзи свят ще имате добродетели. Краката ви ще бъдат направени само от добродетели. И краката тогава ще ви говорят, няма да мълчат, както сега. Там ще ви държат много лекции. Ти в другия свят не можеш да тръгнеш с краката, ако си решил да правиш нещо лошо, понеже те ще ти кажат: “Там, гдето оти­ваш, там не можем да отидем ние.” Ти ще бъдеш генерал без войска. Войската ще ти каже: “Ние не можем да се бием.” Генералът може да върви с ножа напред, гдето иска.

Някои ме питат: “Какво ще правят хората на Небето?” Ред съществувания си ял кокошки, агнета, круши и пр., за ко­ето Господ ще каже: “Да се издължите на тези същества.” И ти, като заминеш за онзи свят, по цял ден ще им плащаш. След това там ще седиш още една година и после ще те изпратят тук, на Земята, ще се преродиш наново ­ това е фигуративната страна. Човек, като замине оттука, 45 години ще прекара горе, на онзи свят, ще разглежда всичките си съ­щест­вувания, всичките си опитности, где е постъпил добре, где не е постъпил добре, где е направил една добра постъпка и пр. И като преглежда всичкия си живот, от това, което е пре­гледал, онези господари на живота ще му създадат ново тяло, нови условия, ново положение. И ще го пратят пак на Зе­мята, да видят в новия живот какво може да направи. Така ще продължава, докато дойде време, че като отиде на Не­бето, да няма да се занимава с грешките си. И последната греш­ка, която ще направи, това ще бъде последното прераж­дане, но докато има една погрешка, той все ще трябва да идва на Земята.

В прочетената глава се споменава, че Христос влязъл в хра­ма и изхвърлил всички. Ще вземе един проповедник този стих и ще държи цяла проповед, че Христос изпъдил от храма тези и тези. Като ги изпъди от храма, оправи ли се светът, опра­ви ли се еврейският народ? Не. Значи, не трябва да се раз­бира това по буквата на нещата. Значи, влизането на Хрис­тос в храма вие трябва да го преведете: вие, като влезете в себе си, ще вземете един камшик във вашия храм и всички ва­ши търговци, които имате в храма, ще ги изпъдите. Ще влезете в себе си и ще турите ред и порядък в своите мисли, в своите чувства, в своята воля. Това значи да изпъдиш тези тър­говци от храма. Отвън не може да направиш това, а от­вът­ре ще го направиш.

Хубаво е човек да не вижда погрешките на хората. Човек би трябвало да бъде щастлив, като дойде сиромашията, да я по­кани на гости, да се поразговори с нея. Дойде ти някое не­приязнено чувство ­ покани го, поразговори се с него, не си изменяй лицето.

Често в света има една голяма опасност. Знаете ли какво не­що е, когато човек не знае как да постъпи, когато не е пред­вид­лив? В едно от варненските села един воденичар турил една дъска да запуши водата, която пада на келевото* є, и се качил на келевото да оправи работата, а пък едно де­те минава и вижда дъската, вдига дъската и водата идва и почва да се върти келевото. Каква опасност може да се при­чини от това. Трябва да пуснеш водата там, където трябва. Трябваше това дете да отиде да пита да пусне ли водата или не.

Някой казва: “Аз искам да направя някое добро.” Но вие искате да направите добро като това дете. Воденичарят щеше да се удави, ако не беше дошъл друг човек на помощ. Во­деничарят не може да слезе. Трябваше друг до дойде и да зат­вори водата. Спряната, отбитата вода не я туряй в улука, до­като не е направено келевото или, другояче казано: Не за­поч­вайте да вършите една работа, докато добре не я раз­берете.

Сполуката на човека зависи от това (Учителят държи дяс­ната си ръка в юмрук.) Колко тълкувания може да се даде на това свиване? Ако ти не знаеш как да свиеш ръката си, тогава няма да успееш. От свиването на ръката зависи тво­ето щастие. Много естествено. Представи си, че някой чо­век ти дава един скъпоценен камък и ако ти не знаеш да сви­ваш ръката си, няма да можеш да го вземеш. Някой може да ви каже: “Свийте си ръката и от това зависи вашето щас­-

* килево (от тур.) ­ диал. водно колело на воденица или тепавица.

тие.” Но трябва да знаеш как да свиеш. Да свиеш така, че да хванеш нещо, да вземеш нещо. Сегашните ученици трябва най-първо да се учат. Гледам, мнозина имат трактори, които се развалят и не знаят как да ги поправят. Или някой има пи­шуща машина, тя се развали и той ще търси някого да я по­прави. Онзи, който има пишуща машина, той сам трябва да може да я поправи. Имаш една автоматична писалка ­ трябва да знаеш как да я отваряш, как да я пълниш с мастило. Иначе ще ходиш да търсиш някой да я пълни. И това не е лошо. Трябва да знаеш как да свиеш ръката си, трябва да зна­еш и какво да кажеш, кратко, ясно, сдържано да го ка­жеш. Можете ли да ми кажете на латински онова най-кратко изречение на Юлий Цезар: “Veni, Vidi, Vici” ­ в три думи е казал той. Вие можете ли да кажете като Юлий Цезар: “Дой­дох, видях, победих”? Ако в живота вие сте на мястото на Юлий Цезар, може ли да кажете така, само с три думи да изра­зите нещо? Той пише на Римския сенат: “Дойдох, видях и победих!” Вие на кого ще пишете: “Дойдох, видях, побе­дих”? Ако вие ми декламирате думите: “Дойдох, видях, побе­дих” от къщата си, без да сте сторили нещо, без да си се по­мръд­нал, каква полза от това? Отваряте ръката си, но няма нищо в нея. Значи празна. Ако бъркаш в кесията и има нещо в ръката ти, тогава бъркането има смисъл.

Всяка една мисъл, всяко едно чувство и всяка една по­стъпка са прави, докато внасят нещо в човека. Това, което вна­сят, то е добро. Светлината, като влезе в тебе, внася нещо. Въз­духът, като влезе в тебе, внася нещо, ти възприемаш. Вся­ко разумно нещо, което влиза в човека и прибавя нещо, то е добро. Какъв е нашият надпис? В къщата какъв надпис имате вие? Какъв е надписът на вашия горен праг? Аз не виж­дам никакъв надпис. Аз гледам, минавам из София, по ба­кал­ниците и другите магазини какви ли не всевъзможни име­на има: “Порт Артур”, “Лондон”, “Ню Йорк”, “Добрият са­марянин” и пр. Все надписи отгоре. Казвам: Чудна работа. Порт Артур, а пък кръчмар. Добрият самарянин, а пък кръч­мар. Нерде Шам, нерде Багдад.* Какво значи “порт”? При-

* Нерде Шам, нерде Багдад. ­ турска поговорка; изразява съмне­ние, недоверие ­ “хайде де!?”.

станище. А какво значи Артур? Отгде произлиза думата “Артур”?

Не е лесна работа да се пророкува. Един разправя своята опитност за една църква в Англия, дето всички пророкували. Там имало пророкувания от всички членове. И той, като влязъл в нея, всички говорят, всички пророкуват и това при­ли­чало на сбор от смахнати. Онзи, който не разбира закона на пророчеството, той се чуди. Това е приготовляване. Кога­то 20­30 ручея вдигат шум и слизат от планината, какво лошо има в това? Те образуват голяма струя. Вдига се голям шум. бу-у-у... Онзи воденичар, като види, че водата вдига голям шум, той ще направи приспособление и по този начин келе­вото ще се завърти, воденичният камък ще проработи. Вода­та казва: “Аз по Бога ще върша работите”, а пък камъкът каз­ва: “Ти по Божественому ще ги вършиш, а пък аз по чо­вешки ще го върша.”

Влизам в някой дом. Вие ще ме извините, ще ми прости­те, че засягам мъжете и жените. Влизам в дома и мъжът и жената ми казват: “Не се разбираме.” А пък аз виждам: Же­на­та е келевото, което се върти, а пък мъжът е камъкът. Каз­­­вам: Остави жена си, нека тя се върти така: , а пък ти се вър­ти така . Тя, като се върти така, да мина­ва повече во­да през нея. А пък ти, като се въртиш така, по­вече брашно да изкараш. Като се спре воденицата, като престанат келе­вото и камъкът да се въртят, вие тогава ще разберете.

Важен е резултатът, добитото от една работа. Във всич­ки­те противоречиви работи в живота има едно съотно­ше­ние, но за да разбере човек тези съотношения, тези проти­во­­ре­чия трябва да престанат. Единственото правило, което е необходимо, е следното: Да кажем, че имате някои несгоди в живота, някоя болка и не знаете как да се справите с нея. Допус­нете, че се молите на Бога да направите нещо и се чудите защо работите не стават. Вие се молите и същевре­менно заповядвате на Господа да направи това и това и се чу­дите защо не го прави. Господ не е ваш слуга. Вие в дадения слу­чай се държите вън от Господа. Влез вътре! Представи си, че си вземаш железопътен билет и отиваш на гарата. И се­диш на гарата, не влизаш във вагона. Ако не влезеш във вагона, какво те ползува билетът? Тогава ще останеш. Не е важно само да се молиш. Молитвата е само вземане на билет. С този билет ще вземеш място и ще седнеш ­ първокласно място или второкласно и т.н., във влака. А ти седиш вън от влака, а той тръгне и ти пропуснеш, оставаш вън. Този трен пропуснеш, онзи трен пропуснеш и се чудиш защо някой не дойде и не те въведе вътре във влака. Но представете си и дру­го: че вие слезнете на първата гара, слезете долу и се раз­хож­дате, а не знаете, че този трен ви чака. И тръгне тре­нът, и пак пропуснете. На всяка гара има една възможност да пропуснеш.

Казано е: “Всичко, каквото попросите, ще ви бъде, като вяр­вате.” Най-първо вие трябва да вземете билет, за да вле­зете във вагона. И с този трен няма да пътувате само веднъж. Колкото пъти да пътувате, законът е все един и същи: Ще вземете билет, ще влезете във вагона и като отидете в града, закъ­дето сте се запътили, ще си свършите работата. Да ка­жем, че имате нужда от пари и отивате при един ваш приятел да искате назаем. Господ ви казва: “Ще похлопате на 100 вра­ти”, а пък вие отивате и хлопате само на 10. На 100 врати ще похлопаш, няма изключение. Ти не знаеш Божиите пъ­тища. Баща ти е заминал. Имаш чичо, но и той е заминал, имаш брат, и той е заминал. В Божествения свят всички съ­щества могат да изпълнят Волята Божия ­ в дадения слу­чай ти не туряй баща си, майка си, чичо си и пр. на първо мяс­то. Ти не знаеш в даден случай кой ще ти помогне. И ни­кога не определяй в случая как да ти се помогне. Може да ти кажа да копаеш на 100 места в планината. Това може да ти вземе цяла година, но като намериш съкровището, ще бъ­деш осигурен 20 години.

Не е важно само богатството. Ти можеш да имаш богат­ство, а пък да си лишен от здраве. Много неща трябват, а не само богатство. Преди всичко на човека му трябва един отли­чен ум, едно отлично сърце. Той трябва да е приятел с всички хора. Не трябва да се отнася грубо с когото и да е. Нито със себе си да е груб. Някой път се сърдиш на себе си, недоволен си. Мнозина от напредналите, не само тук, но и в странство, са груби, недоволни, проповядват посвещение, обаче като дой­де някоя голяма неприятност до главата им, стават нераз­положени.

Ние не сме пратени на Земята да бъдем щастливи. То е вто­ростепенен въпрос. И единственото нещо, за което човек е пратен на Земята, то е да учи. Ти трябва да учиш. Трябва да изследваш законите на всичко това, което става в тебе. Ще започнеш от себе си, отвътре. Като почнеш от вътрешния жи­вот, тогава външните прояви на живота ще почнат да ти ста­ват по-ясни. То е един сложен механизъм, той е един сложен свят. Не е така лесно.

Сега ще ви приведа един пример. Един американец върви с една млада, много красива мома. Млад българин отива в стран­ство да се учи. Той се приближава към американеца Последният бил на около 45 години, момата била 15­16 годиш­на. Тази млада мома пошепва нещо на баща си. Баща є се усмихва и казва на момъка: “Заповядай на гости у дома.” Ти, като се обърнеш към Духа, Духът ще пошепне на Господа и тогава Господ ще те покани. Не огорчавайте младите мо­ми­чета, които вървят с бащите си. Научете се на техния език. Бащата не се интересува момъкът какъв е, що е. Той казва: “Ако знаеш добре да се обхождаш с дъщеря ми, тогава добре си дошъл. А пък ако не знаеш, тогава добър ти път.”

Сега, искате ли да направим едно хубаво упражнение на сне­га? Човек трябва да изучава царството на Невидимия свят, където ще влезе един ден да живее. Да приемем Любов­та като основа на живота си, а пък външната страна на неща­та е второстепенна. А сега всеки, като тури своето собствено верую като главно, то се явява разединение. Един ден хората ще станат ясновидци, ще влязат в другия свят и ще знаят това, което става в Невидимия свят.