Новото разбиране на връзката в живота

4.РАЗБИРАНЕТО НА СЛОВОТО

Има една голяма мъчнотия в разбирането на Словото, ко­ято произтича чисто от външни причини. Това не е изви­нение за човека, че причините са външни или вътрешни. Вън­шни и вътрешни причини, каквито и да са те, не трябва да спъват човека. И външното е за полза, и вътрешното е за пол­за; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира. Някой път казваме, че Духът говори от­вътре, но Духът говори и отвънка. Има хора, които Го раз­бират отвънка, а онези, които не Го разбират отвънка, едва Го разбират и отвътре. Та, някои сега мислят, че от­вътре като говори Духът, те са по-напреднали. Не, те са даже по-изостанали. Всякога за нещо, което ни липсва, се оправ­даваме с някое друго качество.

Ще обясня външното с една мисъл. У човека има жела­ние да се облече хубаво. Туй е едно свойствено желание на ця­лата природа ­ и в най-дребните същества, даже и в цве­тята, има едно желание да се облекат хубаво с шарени дрехи, да излязат да се покажат на ближния си. И с човека е същото. Но питам: След като се облече човек с една хубава дреха, тя как­во е допринесла за него? Нещо съществено допринесе ли? Ти си гладен и ако те облекат с една хубава копринена рок­ля, но не ти дадат да ядеш, какво те ползува дрехата? Хо­диш навсякъде, показваш се, всички казват: “Отлична е дре­хата!” Гледат я, опипват є плата, питат откъде си го взел. Очи­те на хората остават на дрехата. Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго. Усещаш, че си гладен.

Ние носим един живот външен, който е живот на една ху­бава дреха. Всички казват: “Ти си много добър човек, като тебе няма подобен! Ти си светлина, ти си благословение, ти си светия, ти си такъв, онакъв.” Но ти седиш и нещо ти казва: “Такъв си, онакъв си, но липсва ти нещо.” Туй е разбирането на Словото! Не да кажеш: “Това не ми трябва.” Трябва. Не да хвърлиш дрехата. Това е една крайност. Когато Иоан Кръс­тител бил в пустинята Юдейска, той бил облечен в дреха от камилска вълна, препасан с кожен ремък, но усещал пак, че му липсва нещо. Туряш новите дрехи, но липсва нещо съ­ществено.

Същественото е Словото! Разбирането на туй слово! Ко­гато се разбере туй Слово, човек почва да работи. Казва ня­кой: “Когато му дойде времето, ще работя.” Та кога не е дош­­ло времето? Сега не е ли дошло времето? “Ама, когато из­грее Слънцето.” Та кога Слънцето не изгрява? “Когато дой­­де Духът.” Та било ли е време, когато Духът не е идвал? Той постоянно идва. Изпуснали сте и Духа, и Слънцето. Из­пус­нали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух да не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са. Не изпускайте нещата. Щом съзнаеш, че си изпуснал не­що съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни при­чини. Никакви причини не те извиняват! Когато си из­пуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди да наме­риш всички хора, които са го посрещнали, да ти разправят как е изгряло първото Слънце. Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч, да ти разкажат нещо за него. А не да казваш: “И без него може.” Защото всеки един човек в све­та е един прозорец отворен, през който Божествената свет­лина в даден случай може да мине. Следователно, щом на­ме­риш един ближен, на когото съзнанието е пробудено, през прозореца на този ближен погледни и ще видиш Божест­вения свят. И нека всеки човек ви бъде като Божествен про­зорец, за да видите това, което е утаено дълбоко в човека.

Всички работи, които са утаени от нас, Бог иска те да ста­нат изявени точно навремето си! Защото, ако не [бяха ута­ени], нямаше да станат на време. А утаени неща са всички, ко­ито стават точно на времето. И ти не се безпокой, че са ута­ени, те ще се проявят точно навреме. Ти се безпокоиш и каз­ваш: “Може би след милиони години.” Никакви милиони го­дини. Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога. Ти гледай всеки миг да разбереш този ми­лион. Като дойде този момент, да разбереш тази истина, която може да дойде в душата ти. Словото, което ще дойде, да го разбереш, а не онова, което отвънка можеш да придо­биеш.

Един ден, гледам, отдалече се запътил един брат, иде към мене. Аз чета мисълта му. Той сега очаква аз да го поз­дра­вя, да му се усмихна. Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все си казвам: Трябва да ходиш по пътя на Божията Любов! Трябва да ходиш по пътя на Бо­жията Мъдрост! Трябва да ходиш по пътя на Божията Ис­тина! А той си мисли аз да го поздравя. Да си поклатим гла­вите и да си отминем. Питам: Разбрал ли е той думите, ко­ито му казах? Той може да каже: “Учителят ме поздрави.” Ни най-малко. Аз съм го поздравил, но той ни най-малко не е разбрал какво съм му казал. Поздравления ще има, ако ти хо­диш по пътя на Божията Любов, ако ти ходиш по пътя на Бо­жията Мъдрост, поздравления ще има, ако ти ходиш по пъ­тя на Божията Истина. Тогава ти ще имаш поздравление, има здраве, има всичко. Но не ходиш ли по този път, и всич­ките учители да се съберат, нищо не могат да ти помогнат.

Защото, какво разбирате вие под думата “Учител”? Учи­тел е всеки, който учи хората да не пъплят по земята, а да се из­правят и да гледат Слънцето как изгрява. Учителят е онзи, който те изправя да станеш на краката си. Дяволът те е вър­зал. Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка сне­ма тия превръзки от очите ти, за да прогледнеш. Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той хо­ди, обикаля и може да са залепени очите ви. И като станете сут­ринта, може да не сте разположени. Има нещо сложено в тебе. Ти не си в духа си, не си разположен. И почваш да тър­сиш причините. Това няма, онова няма, този е виновен, онзи е виновен. После вземеш книгата да четеш, казваш: “Не­довиждам, трябва да потърся някой лекар.” Лекарят ти каз­ва, че перде имаш. Казваш: “Остарял съм.” Не, не е това при­чината. Нито перде имаш, нито си остарял, но дяволът е до­шъл и ти казва, че си вече стар, че твоята работа е свър­шена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че си оста­рял и че перде имаш, и то така и става. Че си остарял, много добре, че перде имаш, много добре. Нали в стаите си хората все пердета имат, да не избелеят килимите. Нали в света се продават пердета. Можеш да имаш и пердета, стига да са ко­принени. Но по-добре е без пердета.

Сега може да запитате на кого говоря: на вас ли или на вън­шните? На вас говоря, които имате пердета, и на онези го­воря, които [нямат] пердета. И на тях говоря. На онези, ко­ито имат пердета, казвам: Да си вдигнете вашите пердета, не да ги спускате съвсем. А на които нямат пердета, казвам: Вни­мавайте да не би пердетата да дойдат при вас! Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което чо­век може да разбере и приложи в живота си. Радостта, ко­ято той може да придобие в даден случай, тя е важното. Ти седиш и казваш: “Едно време каква радост имах, как Ду­хът говореше в мене!” Едно време може, но сега е важно, се­гашният момент е важен.

Тогава вие ще се намерите в положението на онзи бълга­рин, покачил се на една круша и седи там. Минава един негов при­ятел и го вижда: “Какво си се покачил там горе?” Този му казал: “Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши.” ­ “Какво има да те плаши една мечка?” ­ “Е, ед­но време как ги биех мечките, а като остарях, едва спо­лучих да се покача на крушата отгоре!” След като си се качил на крушата, след като си се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила да се качиш на крушата? Ти казваш: “Уплаши ме тази мечка, но Слава Богу, че се намери тази круша, щеше да ме съсипе иначе меч­ката.”

Аз да ви дам тълкувание на това дърво. Мечката пита то­зи страхливец: “Ти от дървото на живота храниш ли се, по­знаваш ли това дърво?” Кое дърво познава човека? Тази меч­ка показва на човека, че това е дървото, което го е спа­сило. Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб. То е Словото. Всяка една опитност, това е една мечка. Ти се ка­чиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не си разбрал същественото, което трябва да дойде в душа­та ти. И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на кру­шата отгоре. Един ми разправя за едно страдание, за една меч­ка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта меч­ка. В България все за мечки ми разправят, за вълци, за змии. “Каква голяма беше тази мечка!” Казвам: Беше ли го­ляма колкото един вол? “А, по-голяма от един вол!” Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол. Мечката е голяма, но во­лът е по-голям от мечката. Страхът е, който преувеличава не­щата. Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и стра­дания.

Страданието има едно вътрешно предназначение. Кога­то разтриват един болен крак, не е в разтривката силата. Раз­тривката е причина кръвта да приижда, силите на живота да минават през болното място, за да оздравее кракът. Ако чрез това разтриване кръвта е дошла и животът е дошъл на бол­ното място и болката се е махнала, тогава всяка разтрив­ка е на място. Но ако животът не е дошъл, ако не се е проме­нило страданието, тази разтривка може да е направена, но тя не е на място. Този, който те разтрива, трябва да има вяра. Вяра има, а болката не се е махнала. Тогава не се заб­луж­давайте, няма вяра! Тъй, ако седя пред един чувал с жито от 100 килограма и казвам, че имам сила да вдигна този чу­вал, а не мога да го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.

Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала мо­ята сила? Казвате: “Едно време аз бях търпелив.” Е, колко си бил търпелив? Десет кила си вдигал, то не е търпение. “Ама, 20 килограма съм вдигал.” То не е търпение. 30, 40, 50, 70, 80, 1000 килограма, това още не е търпение. Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо. Една баба е разправяла на внучетата си ­ десетина внуци ­ приказки. И казва: “Слу­шайте баба!” ­ “Ще те слушаме, но да стане попарката, първо да хапнем, че после пак ще те слушаме. След като ни дадат по­парката, приказките могат да се слушат.” Попарата трябва най-първо ­ разбиране на Словото!

В този вътрешен процес на живота във вас има едно вът­решно недоволство. Ще се освободите от него. Туй недо­волство е една празнина, която трябва да се запълни с онова, съ­щественото. Вие ще чакате Божият Дух да дойде и Слън­цето да изгрее. Всичко туй е отлично, хубаво. Това, празното про­странство, трябва да се запълни на всяка цена! И туй за­пълване не е един механически процес. На вас да ви обясня она­зи мисъл, която е скрита и която трябва да разберете. Ми­нават 10 души покрай един, който е разтревожен, казва еди­ният: “Какво има?” ­ “Е, остави се.” ­ “Е, няма нищо, ще мине.” ­ “Как ще мине?” Той си заминава, минава втори, и той го пита: “Какво си разтревожен?” ­ “Е, какво...” ­ “Ще тър­пиш.” ­ “Е, ще търпя.” И той заминава. Всичките 10 души все минават и казват. Дали му един урок, но никой не му по­казал как да разреши задачата си. Този човек е бил един млад момък и неговата възлюблена му казала така: “Слу­шай, аз искам от теб една хубава рокля. Ако ти не можеш да спе­челиш пари за една рокля, не искам да те видя! Да се не явяваш вече пред мене!” И мисли си той какво да направи. Ако не є занесе роклята, не може да я види. Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: “Ще се оправи.” Да­ва му пари за роклята и двамата тръгват и си говорят. “Се­га ще се оправи работата.” И той взема роклята. Аз съм за новите рокли. Аз съм за новите дрехи. С нови дрехи трябва да се явим пред лицето на Бога облечени.

Сега, като ви говоря, недейте да мислите, че има нещо не­постижимо. Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща по­стижими, даже за най-малките деца. Когато човек не раз­бира, нещата са непостижими. Няма нищо непостижимо. Но никога не се стремете вие по вашему да разбирате неща­та. Има един особен начин за разбирането на Божественото Сло­во. И този начин аз ще ви го кажа: Болният да яде, когато е гладен. Щом не е гладен, хляб да не туря в устата си. Болест­та е за предпочитане. А когато вече дойде гладът, не слушай­те болестта. Яж тогава, но малко яж. Малкото ядене действу­ва лечебно. Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта да действува както тя знае. Нека те тъпче болестта. Не питай бо­лестта, която тъпче човека, какво иска да му каже. Има ли нещо лошо в болестта? То е харман, конете ще обикалят нао­ко­ло, ще тъпчат, какво лошо има в това тъпкане? Тъпче се житото отгоре, но зърната излизат. При всяка една болест е същото. И ако вие четете историята на всички светии, ще забе­лежите, че всякога след едно голямо нещастие, след една го­ляма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо бла­гословение. И считайте всичко онова, даже една малка не­прият­ност, която иде в живота, че носи нещо хубаво. Това ще дойде! Следователно трябва. Та, това трябва да знаете.

Сега, в душата на всички ви има една идея залегнала. Вие искате да имате знание. Тази мисъл е отлична! Искате да бъдете силен. И тя е отлична идея. Искате да бъдете здрав. От­лично. Но ако имате знание, за кого ще го употребите? За себе си. Ако имате сила, и нея ще употребите за себе си. Ако имате здраве, също за себе си. Е, какво ще допринесе чо­век, ако използува качествата си само за себе си? Във вис­шето общество ходят почти всяка седмица да си лакират нок­ти­те. Така по особен начин изглеждат ноктите, че отда­лече лъщят. И човек, като върви по пътя, все си показва пръс­ти­те. То е личността. Личността на човека е една пре­красна хубава дреха, но хляб не дава. При нея ти можеш да имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш. Това е то човешката личност. Казвам: Тя е потребна за дреха от­вън­ка. Дрехата трябва да стане като едно средство само за вън­шна обвивка на душата, [за] да дойде Словото отвътре.

Като говорим за Любовта, разбираме онова отношение, ко­ето съществува между хората. Като се обичат хората едни дру­ги, с това дават най-същественото от себе си. Чрез Любов­та иде хлябът на живота. Чрез Мъдростта иде светлината, знанието. Това е същественото в света. Чрез Истината иде хля­бът. Този хляб, който дава свобода на човека. Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: как­во представлява тогава една хубава дреха, която носиш от­вън­ка? Тази външна дреха има цена само при хляба на Лю­бов­та. Тази външна дреха има цена само при хляба на Зна­нието, на Мъдростта. Свободата има смисъл само тогава, ко­гато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека. То­гава това, което Христос е казал едно време и което сега говори, е пак същото. Вие чакате да дойде Духът. Чакате да дой­де новата епоха. И чакате, като онази, младата мома, ко­ято поглежда постоянно през прозореца и все чака. Види едного и каже: “Този е.” Но той си заминава. Види втори, тре­ти и всички заминават. Тези момци са занякъде, не са за нея. И тя казва: “Ще дойде!” Тя още не е готова. Тя не се е нау­чила хляб да меси; тя го очаква той да донесе. Но тя не знае хляб да меси и да пече.

Няма по-хубаво състояние от това, да дойде във вас Бо­жественият Дух. След като дойде Духът, тогава ще дойде ра­бо­тата. Ще трябва да се работи! Ти трябва да си на работа. Тво­ят възлюблен като дойде, ще ти каже: “Да идем на раз­ход­ка в градината.” Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в гра­дината на бедните, на страждущите, в градината на бол­ните, на нещастията. Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп, да се разхождат там. Питам: Ако не раз­бе­реш тази тайна веднага, ще изчезне любовта ти. Ще влез­нете вътре. Трябва да се помага тогава! И той ще се оп­ретне и ще почне да помага. И ти ще кажеш: “Тази работа не е за мене.” И колко пъти ние напущаме тези хубави гради­ни и се връщаме. И пак през прозореца чакаме, пак го няма. Не, аз не искам да ви туря всичкия товар на гърба. Да ви ка­жа, че вие сте виновни. Аз говоря на един приятел, но той казва: “Защо ми се караш?” Не е каране това, така си говоря. Но той иска да му говоря меко, внимателно. Казва: “Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.” Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира. Молим се и каз­ваме: “Не ни чува Господ, толкова години се молим и Гос­под не ни е чул, не ни е дал това, което искаме.” Не е пра­во. Господ ни е дал много повече отколкото даже заслу­жаваме.

Сега, последната мисъл за днешния ден: Да се храните с хля­ба на Любовта, да се храните с хляба на Мъдростта, с хля­ба на Истината. Един хубав обяд да направите с хляба на Ис­тината. То е Великото в живота! Това, което Христос днес но­си в света! Има ли такова едно разбиране, тогава ще дойде туй, което хората търсят, само тогава ще дойде!
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на Живота!

4-то утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 15.X.1933 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.