Новото разбиране на връзката в живота

43.ПЪТЯТ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Ще прочета 4-та глава от Деянията на апостолите.

Когато се казва, че чрез вярата човек ще бъде жив, под­раз­би­рат се условията, чрез които човек може да излезе от се­гашните ограничения, в които се намира. При сегашните огра­ничения всеки един човек ще остарее бързо, ще умре и ще се свърши с него. Могат да ви кажат, че ще бъдете в друг свят. То е друг въпрос дали ще бъде така, или не. Могат на едно кокоше яйце да кажат, че като го опекат, ще бъде в онзи свят, но дали ще има то това съществувание, както сега, то е въпрос. Положително знание имаме тогава, когато сме про­ве­рили нещата, в които вярваме. Писанието казва, че по-блажен е онзи, който не види, [а] вярва. Но защо да не е бла­жен и онзи, който види и вярва? В ума на Христа е съ­ществувала следната мисъл: Блажен е онзи, който не види и вяр­ва, понеже той, като вярва, ще му се дадат условия да види. Ние разбираме много статически това положение. Ня­кой казва: “Аз ще ти дам утре 1800 лева, но той днес не ти дава нищо.” От вас се изисква днес да вярвате и утре като ви даде, тогава ще видите, че е вярно. Ни най-малко не се под­раз­бира, че във всеки случай човек трябва да вярва, без да му се дава нищо. Иначе кога ще провери нещата? Всички сте дошли до едно място, дето трябва да вървите по пътя на опи­та. Едно пиано се опитва по чистота на тона, който изда­ва. Също така и всеки друг музикален инструмент ­ не само вън­шно да е красива една цигулка, не само красиво да е на­правена, но важен е тонът, който издава. Златото е злато. То има едно качество, че не се окислява. Скъпоценните камъ­ни са ценни, които са чисти, естествени. Диамантът е ценен по своята твърдост и по силата, с която той пречупва светли­ната.

Тогава, по какво трябва да се отличава човек? По какво тряб­ва да се отличава един верующ? Ти, ако си един прост ка­мък с твърдост, тогава твоята твърдост е много малко. Все­ки може да те стърже, да бъдеш така твърд, както диа­ман­тът, че с какъвто и да е друг диамант или камък да стър­жат, нито една резка отгоре ти да не направят. Ако дойде зло­то отгоре ти и направи известни резки върху тебе, тогава имаш ли вяра? Вярата е едно състояние, което превъзмогва всич­ки мъчнотии. Ако твоята вяра не може да превъзмогва всичките мъчнотии, това не е вяра. Ако ти имаш известна вяра и не можеш да я използуваш при нужда, тогава защо ти е тази вяра? Ако имаш известно знание и не можеш да го туриш в работа, тогава защо ти е това знание?

Сега, има едно положение, от което сегашните хора тряб­ва да се освободят. Яйцето, докато не се освободи от своята черупка и докато не седи 21 ден под кокошката отдолу, то пиле не става. Значи, в човека има известни заложби, които тряб­ва да се турят под известни условия. Трябва да се пре­махнат известни препятствия, за да излезе онова хубавото, кра­сивото, което е скрито в човешката душа.

Възкресението е за напредналите души. Някой казва: “Да поживеем на Земята.” Земният живот всякога ще ви до­несе страдания. В края на краищата това благуване, което мо­же да имате на Земята за 20 години, за 25, 50, 100 години, ще ви излезе два пъти през носа и не съм срещал нито един човек, на когото да не е излязло това през носа и да не е съжа­лявал, че е дошъл. Някой казва: “Има какво да се прави, като съм дошъл.” Не съм срещал нито един човек, който да не е съжалявал за големите разочарования, които е претър­пял. Ние, като искаме да живеем на Земята, подразбираме след­ното: зад този земен живот и зад условията на този земен жи­вот се крие нещо друго. Така оправдаваме страданията. Има нещо друго, което оправдава страданията. Ако не е живо­тът на възкресението, тогава всичкото ваше съществу­вание е безпредметно. Сега, вие сте запознати с това. Няма какво да ви се доказва. Аз не искам да ви доказвам нещата, но да ви наведа на една нова опитност, която трябва да имате. Този ученик, който иска да учи музика, той трябва да дойде в съприкосновение с най-добрия учител по музика. Онзи, който иска да стане певец или който иска да стане художник, тряб­ва да влезе в съприкосновение с един учител, който да го научи как да пее или да рисува. И този закон навсякъде се прилага. Житното зрънце трябва да влезе в съприкос­новение със слънчевите лъчи, с топлината, за да може Слънцето да даде ония качества, които са заложени в семето. Иначе то ще остане такова, каквото си е било.

Сега човек само трябва да вярва. Някой вярва и казва: “Аз вярвам в Господа Исуса Христа.” Ти може да вярваш в едно изрисувано слънце, [в] някоя книга. Това слънце е нари­сувано от някой велик художник. Тогава какво ще те ползу­ва? Ти даже може да четеш, че Христос е дошъл и пострадал. Какво ще се ползуваш от това? Човек трябва да влезе в съ­при­кос­новение с онази реалност, да я опита и да стане едно с реалността. Христос казва: “Аз и Отец едно сме.” Той по­зна­ваше Отца. Тогава и християнинът, и верующият трябва да кажат: “Аз съм едно с Христа.” Христос казваше: “Понеже Бог живее в Мене и Аз живея в Бога.” По същия път всеки един от вас трябва да каже: “Христос живее в мене и аз живея в Христа.” Христос казва: “Каквото прави Отец, и Аз го пра­вя.” А сега верующите казват: “Каквото прави Христос, аз не мога да го правя.” Каквото е правил Христос, трябва да го прави и всеки верующ. Това е пътят на възкресението.

Христос дойде по единствената причина, че Бог живееше в Него и не беше възможно на Христос да умре. Понеже Бог живее в Христа, то и всеки, който живее в Христа и Хрис­тос живее в него, то по същия закон този човек ще бъде жив. Сега, някой може да ви запита: “По какво заключавате, че Христос живее във вас?” Много лесно може да се докаже. Как може да се докаже, че една вода има 100 градуса топ­лина? Водата ще каже: “Турете едно яйце в мене и аз ще го сваря.” При колко градуса се сварява яйцето? При 100 граду­са. Така може да докаже водата, че топлината є е голяма. По какво се отличава огънят? Той се отличава с голямата си топлина. Има огън с голяма топлина, а има други огньове, с още по-силна топлина. Например 100 градуса, 300 градуса и пр. А има огньове с няколко хиляди градуса топлина. Щом топ­ли­ната е силна, какъвто и да е предмет може да се разто­пи в тази горещина. Силата на човешкия живот е в топлината на неговата любов. Ако твоята топлина е силна, твоите отри­цателни мисли, които те мъчат, ще изгорят и ще изчезнат. Защо те мъчат някои мисли? Защото е слаба твоята топлина. Топлината ти трябва да е толкова голяма, че всяка мисъл, която те мъчи, трябва да се разложи, да изгори, да се пре­махне.

Например вас ви мъчи сега мисълта за сиромашията, че нямате парици. Питам сега: Основателна ли е тази мисъл? Пред­ставете си едно дете, което има баща и майка, които го оби­чат. Трябва ли то да се безпокои, че ще умре гладно? Сега вие казвате: “Какво ще стане с нас?” Аз не говоря за про­дължителната вяра. Продължителната вяра е статическа вяра. Вярата всякога се опитва в даден момент. Тя се опитва във време на мъчнотии, а не когато си охолен, когато си здрав. Това е знание. Вярата се опитва при големите про­тиворечия в живота. Онзи, който умира, който изгубва живо­та си и вярва, че ще се повърне животът му, това е вяра.

Онази сила, която може да върне това, което ти си изгу­бил, това е вяра. Ти не може да имаш вяра, докато не достиг­неш онзи, крайния предел на твоята вяра. Крайният предел на твоята вяра е Любовта. Всеки, който не е достигнал до край­ния предел на вярата, той има слаба вяра.

Ти като влезеш в областта на Любовта, в нея вече се ре­а­ли­зира копнежът на вярата. Защото вярата е закон на жи­вота. Външната страна е вярата, а пък Любовта, това е вът­решната страна на живота. Това е Божественото, чрез което вярата се реализира.

Първото нещо е: Всеки от вас трябва да има тази опит­ност. Не само Христос трябва да възкръсне. И всички вие тряб­ва да възкръснете. Защото ако Христос е възкръснал, а вие не възкръснете, тогава нищо няма да се ползувате. Ако вяр­вате, че Христос е възкръснал, а вие не възкръснете, тогава празна е вашата вяра и всичко, каквото правите на Зе­мята, е безпредметно. Всички религии на Земята без въз­кресението нямат смисъл. Съвременната вяра има смисъл, до­колкото възкресението или новият Божествен живот на без­смъртието ще може да се реализира.

Слънцето е реално дотолкова, доколкото сега ни свети. За­дава се един въпрос: Това, в което вярваш, опитал ли си го? Всеки ден постоянно трябва да опитвате вярата и любов­та. Човек трябва да ги чисти така, както войниците чистят пуш­ките си. Така и вярата, и любовта всеки ден трябва да се чис­тят. Войникът ще изчисти пушката, ще я намаже. Щом се остави онази пушка ненамазана, ръждясва. И когато вяра­та и любовта са ръждясали, това показва, че войникът не е бил умен.