Новото разбиране на връзката в живота

44.ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО

Във всяко общество ще намерите от тия, учените, които по­стоянно спорят. Спорят все за първенство. Спорят все за убеж­дение. Спорят все кой е прав. Спорят все кому Господ гово­рил повече. И може да се похвалят с това. Възрастните сега минават този изпит. Този изпит е, през който всички ми­нават. Който не разбира, тогава може да направи много па­кости, с които да напакости на себе си и на другите. Това е фазата на апостол Павел. Възрастен е той. Учен човек е. В нача­лото преследваше учениците на Христос, но после се коригира. После стана “съсъд на Господа”.

Сега сме в едно състояние, когато човек не може да тър­пи другите хора за техните убеждения. Ако един човек има отно­шение към Бога, не се меси в неговите убеждения, в него­вото отношение към Бога! Когато човек има едно верую към Бога, не ходи да го наставляваш. Ако ти се каже, може да му дадеш нещо повече, но ако ти искаш да наложиш сво­ето верую, ти може да спънеш този човек. И апостол Павел ис­каше да върне тези, които са повярвали в Христа, към Мои­сея, да вярват, както Моисей учеше. Ако Моисеевото уче­ние беше съвършено разбиране, нямаше нужда да идва Хрис­тос на Земята и да проповядва друго учение. Имаше не­що, което не достигаше на Моисеевото учение, затова дой­де Христос. Христос не отрече съвършено Моисеевото уче­ние, но дойде да изправи Моисеевото учение. То беше съвър­ше­но в закона, във външните форми. Отлично е в своята фор­ма. Като форма е съвършено. Но по дух нямаше онова, ко­ето Христос донесе. По Моисеевия закон, който работи в съ­ботен ден, с камъни го убиваха. Шест деня като работиш, сед­мия непременно трябва да почиваш, по закон. Учението на Христа изключва убийството.

Понякога се заражда едно противоречие: някой път Мои­сей живее в тебе, някой път Христос живее. Един ден живееш в учението на Моисея, втория ден живееш в учението на Хрис­та. Постоянно има противоречие. Казвате: “На Моисея говори Бог.” На Моисея говори Бог отвън, при къпината, а на Христа говореше отвътре. Христос казва: “Отец е в Мене. Аз и Отец Ми едно сме.” Разликата е и в просветата, която има­ха. Моисей, когато пасеше овцете, видя, че къпината гори. Значи, отнася се до неговия ум. Има едно по-дълбоко по­знание от Моисеевото. Бог може да ви говори чрез бо­гатството, Бог може да ви говори чрез добродетелите, чрез всич­ко може да ви говори. То е външната страна. Онова, кое­то трябва да разбира човек и което му е потребно, е едно мяс­то в света, дето едновременно работят Любовта, Мъд­ростта и Истината. Това място човек трябва да го намери. Той трябва да живее в Любовта, без да има слабостите на детин­ството. Той трябва да живее в Мъдростта на възраст­ния, на възмъжалия, без да има грубостта на възмъжалия, без да има неговите слабости. И може да живее в областта на стария човек, без да има слабостите на стария. Старият чо­век има слабост, някой път да отстъпи от своите убежде­ния. Много пъти се случва, че хората при остаряването от­слабват. Щом отслабнеш във вярата, ти си остарял. Щом отслабнеш в любовта, ти си остарял. То е външната страна. Ста­ростта е едно състояние. Човек остарява по единствената при­чина, че се е пресилвал. От много грижи да си уредиш работите, ти си остарял.

Сега, това са състояния. Младостта трябва да я имате, за да бъдете във връзка с Любовта. Пълната възраст, възмъ­жа­лост, трябва да имате, за да бъдете в съзнанието на Мъд­рост­та. Стари трябва да бъдете, за да бъдете във връзка с Исти­ната. Всеки от вас трябва да мине тези три състояния. Ня­кой път хората минават детството, без да са влезли във връз­ка с Любовта. Изгубвате Любовта, влизате във връзка с Мъдростта. Изгубвате я. Защото в старини старите хора поч­ти се вдетиняват, изгубват онова, което са имали. Ако едно богатство, което човек е спечелил, може да го изгуби, защо му е тогава?

Тия 3 състояния съставляват отношенията, които човек тряб­ва да има. В детинството си ще научиш онази велика исти­на, кой е онзи, който те е родил. Ти ще намериш в детин­ството Майка си ­ Любовта. Любовта е истинската Майка, отдето си излязъл. Щом възмъжееш, ще намериш Баща си ­ Онзи, Който те е въвел в света и ти е дал всичко. А в ста­рини ти ще намериш всички ония, които са твои Братя и Сес­три. Старостта е запознанство. Следователно вие сте в един Божествен дом. Първо, детинството е запознаване с Май­ка ви, при зрялата възраст ще познаеш Баща си, а пък в ста­рините ще намериш всички твои Братя. Това като раз­береш, имаш вече една истина. Ако така не разбирате, вие ще се намерите в едно противоречие. Вие казвате: “Деца бях­ме, какво научихме? Нищо. Остаряхме.” Във всяко едно ве­рую има едно начало. Човек трябва да изучава Любовта. В Любовта ще гледаш да не огорчаваш Майка си, да не огор­чаваш Любовта. Всичките страдания в детинството произти­чат от нарушението на Любовта. Любовта изисква да бъдеш вни­мателен към Майка си както към себе си. Аз забелязвам, има хора, които са крайно невнимателни към другите, а към себе си са крайно внимателни.

Запример къде е слабостта на детето? Има деца, които посто­янно плачат, хленчат. Тези деца не са умни. Те разбират сво­ите интереси, но никога не мислят, не им е влизало в ума, че те безпокоят майка си, че майка им трябва да си почи­не. По 4­5 пъти ще плачат на вечер, ще събуждат майка си, ще искат навреме и без време да ядат. Има религиозни хора, които мязат на такива своенравни деца, които посто­янно ходят да хленчат. Религиозно хленчене има, оплакване, че никой не ги обича. Че никой не им обръща внимание.

Говоря на онези от вас, които искате да разберете дълбо­чи­ните на едно учение. Вие влизате в нова епоха. Може да вле­зете с разбиранията на Моисея или пък с характера на апос­тол Павел. Има общества, които вътре воюват. Има чле­нове в един дом, които воюват. Какво показва това? Че Савел е там. Постоянна караница има там. И тогава питате защо Гос­под е направил света така. Не е Господ направил така све­та, но ние не разбираме Божественото, Любовта. Говоря ви за Любовта. Любовта, която има отношение към човека. Аз не се занимавам с Любовта на другите хора, но се зани­мавам с Любовта, която е в мене. Бог, Който е в мене. Каква е любовта на другите хора, това е тяхно схващане, техен въп­рос. Дали те ще имат повече любов или по-малко любов, това не е нещо важно. Ако Бог е в тях както в мен, ние ще има­ме еднакви разбирания. Щом Бог в нас не живее еднакво, и разбиранията ни няма да бъдат еднакви. Двама души не се разбират. Единият казва, че Господ живее в него и другият каз­ва, че Господ живее в него. Тия хора са в заблуждение. Заб­луждението е в единия или в другия, или в двамата. За­щото как е възможно двама души, в които Бог живее, да не може да се споразумеят? Какво ще делят, какво ще спорят? Ня­маме трима богове, Господ е Един в света. И всичко е на Бога. Ако всичко е на Бога, имаме ли право да делим, да ка­жем: “Туй ще бъде за мене”? Щом дойдем да живеем по Бога, а ти искаш да имаш само, ти си в пътя на греха. Щом ка­жеш на баща си: “Я ми отдели това, което ми се пада”, ти си в хлъзгавия път на греха. Какво направи онзи млад син, кой­то каза на баща си: “Я ми дай моя дял!” Кой съгреши? Мла­дият син, който отиде и изпояде всичко, после призна по­грешката си, върна се при баща си, баща му му прости. Дой­де големият син, и той направи същата погрешка. Той се повлия от младия син и каза: “Този син, който изпояде всич­кото имане, ти за него закла охраненото теле, тури му пръс­тен на ръката, направи му угощение, а досега на мен не си ми дал нито едно теле и аз да се повеселя с приятелите си.” Ето един баща, който има двама сина, които вървят по кри­вия път.

Ние минаваме за праведни. Едни имаме грехове, които се виждат, както на младия син, а някои имаме грехове, ко­ито не се виждат, както на големия син. Но и единият, и другият са грешни. Като вземем всичко, което бащата има, тогава какво ще има за бащата? Де е бащата? Сега в света ис­кате всичките ви работи да са уредени, без да имате предвид, че трябва да се уредят и работите на баща ви. Вие искате да се уреждат вашите работи, после да се уреждат рабо­тите на Господа. Когато Господ създаде човека, за кого го създаде? Да се уреждат работите на човека или да се уреж­дат Божиите работи? Христос казва: “Не дойдох да изпълня Своята Си воля, но Волята на Онзи, Който Ме е пратил.” И Той дойде да поправи една голяма погрешка. Той дойде в го­лямо богатство, но не отиде да яде и да пие, да търси удо­волствия в света. Онзи, младият син, беше богат. Яде и пи и след това той се върна в Небето. Христос дойде на Земята да покаже как трябва да се живее. За да бъде човек щастлив, той трябва да изпълни Волята Божия.

Сега вие ще кажете: “Трябва да имаме вдъхновение.” Вдъх­новението е всеки ден, постоянно иде в човека. Ти всеки ден, като приемеш Духа, ти се вдъхновяваш. Ако разбираш зако­на, вдъхновението веднага идва. С въздуха влиза вдъхно­вението. Ако ти не разбираш този закон, тогава вдъхнове­нието ще влиза и ще излиза и ти ще очакваш някакъв възход на духа. Туй е съзнанието: да разбираш, че Бог е създал света и Той е навсякъде. Ако твоето съзнание се просветли от­вътре, ти ще почувствуваш Божието присъствие. Щом почув­ству­ваш нещо, не можеш да излъжеш. В Любовта ти имаш всич­ко, какво ще лъжеш. Помнете: Като дойде изкушението, вед­нага повикайте Любовта на помощ. Щом дойдете до едно изку­шение, дето може да паднете, повикайте трима души. Пови­кайте Господа на помощ, повикайте ближния си и себе си, и лъжата ще избяга. Там, дето е Бог, дето е ближният, дето е Любовта, там лъжата не може да влезе. Ние, които сме родени от Любовта, лъжа не допускаме до себе си.

По този начин като мисли човек, всичко може да постиг­не в света. Всички Божествени блага са постижими само по този път. Хубавото наследство, благата, туй, което човек очак­ва, силата, зависи от Любовта. Само любовта може да даде това, което чакаш. Без любов никакво щастие не може да добиеш, никакво знание, никаква сила човек не може да развие. Христос е емблема на любовта. Виждаме как понесе най-големите противоречия на живота. Знаеше, че всичко е за добро, че Бог няма да Му измени и чашата, която Му даде Неговият Отец, докрай я изпи. Христос не пита: “Аз ли съм най-големият грешник, та трябва да понеса всичко?” Но каза: “Твоята Воля да бъде, заради благото на другите ще я изпия.”

Вие не искате да страдате, не искате да пиете чашата, която ви се дава, но искате да сте герои. Повечето от съвре­менните християни са изгубили своето геройство. Или, дру­гояче казано: изгубили са любовта на Бога, изгубили са любовта към ближния, изгубили са любовта към себе си. Каз­вате: “Времето е сега такова, всеки човек трябва да живее за себе си, да уреди работите си.” Ти ще увърташ оттук, от­там, защото не ти изнася да бъде другояче. Ти държиш онова правило на турците: “Нито връзвай, нито развързвай.” Не ги връзвай, не се спъвай.

Едно правило: Не се опитвай да спъваш себе си, не се опит­вай да спънеш и ближния си. Лъжата е най-голямата спънка. Дяволът спъна хората, като каза: “Вие като ядете от този плод, всичко ще добиете.” Първото престъпление е лъ­жата. Лакомията е второто. Когато дойде Господ, Адам се скри, първата лъжа дойде. Той не каза истината, а казва: “Тази жена ми създаде всичката беля!” Искаше да прехвърли ви­ната на другите. Хората от няколко хиляди години насам посто­янно същите Адамови думи повтарят. Всеки ден мъжът казва: “Ако не беше тази жена, какво не бих направил.” Жена­та казва: “Ако не беше мъжът, какво не бих направила. Моя­та глава страда от него.” Всички ние страдаме от непо­слу­шание и от безлюбие. Аз го виждам така. Всички ние стра­даме от безлюбие. Там е истината. И за това първият закон е да възлюбиш Господа. То е бъдещето на човечест­вото.
Само проявената Любов на Духа, само проявената Ис­ти­на на Духа, само проявената Мъдрост на Духа носят пъл­ния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.


44-то утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 29.VII.1934 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.