Новото разбиране на връзката в живота

41.ВЪРХОВНИЯТ АВТОРИТЕТ

Ще прочета Деяния на апостолите, 2-ра глава.

Можем да кажем, че и сегашният човек е създаден, но не е оформен още и Духът работи сам, за да се повдигне чо­век. Някой път онези, които изучават Писанието, мислят, че, като е казано, че Бог е създал човека по Свой образ и по­до­бие, че човек е завършен образ. Не, Духът работи, за да се завърши, да се оформи този образ. Работата не е един за­вър­шен акт, дълго време трябва да се работи, за да се за­върши, както един художник или скулптор дълго време рабо­ти върху своето произведение. Че не е завършен човешкият образ, всеки един от вас може да го провери. Даже при най-доб­рото разположение на духа, когато мислите, че Божестве­ната Любов е във вас и че с тази Любов може да обгърнете целия свят, след малко се изменя вашето състояние, ставате недо­волен, мрачен, кисел. Това се случва и със Слънцето ­ на всеки 11 години се появяват петна върху него. А пък при чове­ка се явяват някой път толкова петна, че едва се виждат ня­кои места. Затова човек трябва да гори отвътре. Мъчно­тиите в света, това са материали, които трябва да се турят да горят на този огън. Ако нямате този материал, няма да има­те и огън. Всичко това трябва да се превърне в огън, в светлина.

Сега, не трябва да се спирате върху въпроса защо е така. Ня­кой може да пита: “Защо хората се раждат по този начин?” Има разни начини за раждане. Кокошката снася яйца и после пак чрез него ражда малките си. Дървото отгоре си образува пло­довете, на някое клонче има увиснали плодове; някоя мал­ка микроба се раздвои на две. Има много начини, с които при­родата работи. Този начин, по който сега хората се раж­дат, той не е вечен начин. Един ден хората ще се раждат по друг начин. Раждане може да има само когато Духът влезе в човека. Сегашните хора казват: “Добила жената дете.” Пи­са­ни­ето казва: “Създаде Бог човека”, а пък за напредналия човек Писанието казва: “Роден е от Бога.” Не “създаден”. Не само трябва да бъде създаден човек. Това е един механи­чески процес. Родените от Бога, те са Синове Божи. За създа­де­ните още не може да се каже, че са синове Божи. За тях се казва, че са образ и подобие Божие. Сега, онова, което е не­об­хо­димо за вас, е присъствието на Духа, Който може да ви изпълни с онова познание, нужно да разберете какво е пред­назначението ви. Да може да си спомните какво трябва да правите.

Страданията на човека произтичат от неговото животин­ско естество ­ иска да се удоволствува. То не обича страдани­ето, то обича само да яде и да пие. Най-високото развитие на животното е да яде и да пие. Това е царството му. Обаче чо­век е минал през това състояние, ял е и пил е. Но понеже като животното е ял и пил много, не е ял както трябва, то са оста­нали неща, които не са се смлели. Та сега, като станал чо­век, набрали се много страдания. Вие някой път се чудите защо човек страда. Представете си, че човек е живял 10 000 го­дини като вълк, 20 000 години като тигър, 50 000 години като мечка. Като вълк той е изял 10­20 000 овци. Всяка го­дина изяждал по една овца. Всичките тези престъпления, ко­ито е направил, сега, като е станал човек, всички тези същества започват да идват при човека и му казват: “Върни ни това, което си взел.” И ти трябва да плащаш. Да плащаш за старите привички и задължения. Ти казваш: “Аз живея по Бога.” Но ще ти кажат тези същества: “Едно време беше стра­шен разбойник, ограби ни, изяде ни, сега ще платиш.” Ня­кой път ти дойде някое страдание: “Толкова много се моля, по три пъти се моля на ден, защо ми дойде това страда­ние, отгде дойде?” Господ не те слуша, само казва: “Ще по­пра­виш живота си.” Ти си ял, ял, колко агнета само си изял. Това агънце мъчно се смила. И сега агънцето трябва да го родиш, да му дадеш свобода, да му платиш, да му дадеш живота, който някога си му взел. Човек е много скържав*. /* скържав ­ диал. стиснат, скъперник./ Да взема може, но ако дава, страда. Така че страданието не е нищо друго освен ликвидиране с животинското, със старите сметки. За онзи, който разбира, така е.

Сегашният живот ни е даден, за да се запознаем с Бога, да дойдем в съгласие с Него, да вършим Волята Му. В какво седи прегрешението на човека? Прегрешението на човека седи в яденето. Ти не си ял навреме, ти си ял, когато не си бил гладен. Например някое дете минава покрай някоя гра­дина, отива при едно плодно дърво и изяжда една ябълка. Пре­гре­ше­нието не е в това, че е изяло ябълката, а че не е пи­та­ло господаря на градината. Хората съгрешиха, понеже при­стъпиха Божиите заповеди, тъй като Бог им каза да не бутат дървото на познанието доброто и злото. Прегреше­нието седи в непослушанието.

Често ние грешим, понеже не изпълняваме Волята на Бо­га и желаем някои работи да станат преждевременно, то­га­ва, когато ние искаме и както ние искаме, и по този начин си създаваме ненужни страдания. Да допуснем, че ти имаш 10 000 лева на разположение. Минаваш един ден покрай една вит­рина и виждаш хубави дрехи, искаш да се облечеш. Мина­ваш покрай обущаря, искаш да се обуеш. После искаш някоя хубава шапка, някой часовник и всички други удоволствия. Не спираш там, но почваш да вземаш и назаем. После идват кре­дитори. Какво ще бъде твоето положение? Ти ще се наме­риш натясно и ще започнеш да казваш бели лъжи, ще се из­ви­­ня­ваш и ще им казваш: “Елате утре, елате вдругиден.”

Евангелистите имат един метод. Те, като хванат един чо­век, искат да го обърнат на всяка цена към Бога и му каз­ват: “Ти си грешен, ти трябва да се поправиш.” Те му повта­рят: “грешен, грешен”, докато го убедят, че е грешен и че тряб­ва да се поправи. Един евангелист пита: “Ти защо като нас не ги учиш да се покаят?” Един наш брат му казал: “Ние ви­дях­ме, че чрез вашия метод както обръщате човека, не мо­же да го обърнете, понеже после той пак се връща там, от­където е дошъл. А пък ние употребяваме следния метод. Каз­ваме му: “Ти си добър, ти си добър, ти си добър” и най-пос­ле той повярва, че е добър и става добър. Нали вие искате да го направите добър?” Евангелистът казва: “Вие сте по-голе­ми майстори, а ние искаме по-рано да го окаляме хубаво и после да го обърнем.”

Казвам сега: Как е по-хубаво да се започне: с Моисеевия за­кон или с Любовта? Писанието казва: “Моисеевият закон е до Христа, а пък Христовият закон на Любовта е вечен за­кон за възпитание.”

По някой път вие искате животът да бъде красив, хубав, да ви обичат, да ви погалят, да ви кажат една сладка дума, да ви приемат вкъщи като свои. Но това е Христовият закон. В Моисеевия закон няма такива неща. При Моисеевия закон ти си един слуга ­ каквото направиш, плащат ти и като напра­виш нещо, ще ти намерят кусур, ще кажат: “Проста работа.” Ще унижат работата ти, за да откъснат нещо от заплатата ти. Ще ти кажат: “Не си го нарисувал както трябва, не си ушил дрехата както трябва”, за да ти отбият нещо. И онзи човек ще каже: “Хайде, ще взема по-малко.”

Хубавите работи зависят от Любовта. Само онзи, който е заквасен от Любовта, законът не го лови. Някой казва: “Она­зи сестра се отнесе грубо.” Няма нищо, тя по закона ходи, тя си носи камшик и като си извади камшика, удря. Ня­кой казва: “Онази сестра е станала много добра.” Тя е хвър­лила камшика, няма никакъв бастун. Много хора днес нали носят бастуни. Бастунът е Моисеевият закон. Даже и же­ни­те носят сега по някой път бастун. Това е модно. Под­пира се на бастуна.

Има една страна в живота, която е красива. Ние искаме из­вестни постижения. Постиженията по закона, те са външни пос­тижения. Законът може само да те облече, да ти построи къща, да ти направи ограда. Но законът не може да ти даде щас­тие. Законът не може да ти даде разумност. Законът не може да ти даде сила. При закона всичко е външно. Най-пър­во ние сме работили външно ­ по закона. Сега любовта ра­боти отвътре. То е животът. Силата на човека е в любовта. Тряб­ва да се употребява любовта, защото ако не я употре­бявате, вие ще останете парализирани или недоизраснали.

Не се самозаблуждавайте. Има една привидна любов. Това, което се губи, не е любов; това, което се изменя, това, кое­то изгасва, не е любов. Писанието казва: “Любовта нико­га не отпада.” Това, което отпада, трябва да знаете, че не е любов. Ти казваш: “Едно време имах любов, а сега я нямам.” Не се заблуждавай. Любовта никога не отпада. Любовта вся­кога си остава, при всички условия, една и съща. Това трябва да залегне дълбоко във вас. Когато човек не знае как да из­пол­зува любовта, тя се отдалечава. Ако вие си затворите кепен­ците на стаята, и топлината, и светлината не могат да вля­зат. Тогава питам: Светлината и топлината ли са преста­нали? Не. Вие сте затворили условията, при които любовта може да влезе във вас.

Та, често, със своите погрешки, ние затваряме ония пъти­ща, по които любовта може да работи в нас. Ние мислим, че сме изоставени, че никой не ни обича. Вие се считате ня­кой път и за сиромаси. С какво може да подкрепите това? Аз виждам небето, звездите, въздух, вода, изобилно блага. Цяла­та природа е дадена на човека и той казва, че е сиромах. И най-големият милиардер не би могъл да купи това, което един човек има. Това, което можеш да учиш, да видиш, да поми­ришеш, да чуеш, да вкусиш, да пипаш, това е голямо богат­ство. Защо ти са богатства, знания, ако обонянието ти е повредено? Защо ти са цветята, ако зрението ти и обоня­нието ти е покварено? Ако Бог ти е дал чувства, вярвай в Бога, че Той ще ти даде това, което искаш. Той ще ти даде богат­ства, но не искай веднага. Той ще ти даде всичко навре­ме. Но Той не казва кога. Ти искай знание от Бога, искай ус­ло­вия да се учиш и пр., но не Му поставяй време. Ти иди при един професор да се учиш, но не му туряй програма, кога, в кой ден и какво да ти преподава. Ти ще се подчиниш на програмата му. А пък сега искат да кажат на Бога: защо про­фесорът не е дошъл? Ако дойде професорът, добре; ако не дойде, пак добре. Тогава ти иди там. Ако си разбрал, добре е, но ако не си разбрал, пак е добре.

Всички може да говорите за Любовта, но кои са отли­чителните черти на Божията Любов? Една отличителна чер­та на Божията Любов е, че Бог е многомилостив, дълготър­пелив и благоутробен*. Ако видите, че някое малко същест­во, например малка пеперудка кацнала някъде, или оплетена в паяжината на паяка, трябва да ви се трогне сърцето, да ка­жете на този паяк да я пусне. Също така, да кажете на пая­ка да пусне мухата. Ти ще кажеш: “Какво? Да се занима­вам с мухата ли? Нека паякът да си я изяде.” Паякът за тебе е едно предметно учение. Ако ти не освободиш мухата, ти си съдружник на паяка и тогава наполовина с паяка ще отго­ва­ряш за престъплението. Ще се заведе дело, ще се запише в делото, че престъплението е извършено в твоята къща. Ти казваш: “Аз не съм видял.” А пък ти си видял.

Когато вие изгубите една хубава ваша мисъл, къде е отиш­ла тя? Кажете ми. Ако едно хубаво ваше чувство се е изгу­било някъде, къде е отишло то? Мислите ли, че няма да отго­варяте за това? Живо чувство беше то. Може би вие да сте причината или пък поради вашето невнимание това чув­ство е станало жертва на някой вълк, на някой паяк и пр.

Та, сега, вашите хубави мисли, вашите хубави желания, това са вашите овци, които трябва да пазите. Христос казва: “Мо­ите овци, Отче, на Мене ги даде и Аз ще ги пазя. Полагам ду­шата Си за тях, да не изгубя нито една от тях.” Онова, ко­ето Бог ви е дал, ако го изгубите, тогава къде е вашето дос­тойнство? Всичко това, което Бог ви е дал, вашите хубави мис­ли и хубави чувства, тях не трябва да губите по никакъв на­чин. Някой може да казва: “Аз съм много добър.” Отивам в кошарата му да му видя овцете. Той ми казва, че е много до­бър човек. Отивам в градината му да видя плодните дърве­та, да видя зелето му, доматите му какви са. Виждам още лука, чесъна, сливите, крушите, ябълките. Това са все методи за възпитание на хората и като обикалям дърветата, аз гле­дам кои методи успяват. Някой път тиквите не вървят. Тик­ви­те са много идейни. Някой път сливите или ябълките не вървят. А пък някоя година всичко върви. Значи на добро е. Рас­тителното царство ми казва: “По нашия живот съди за господаря ни.”

Всеки един човек трябва да има една градина, за да гледа как растат растенията. И какъвто е той, такива ще бъдат и

* благоутробен ­ книж. остар. с добро сърце, благодушен.

расте­нията, такива ще бъдат и неговите домашни животни. Сега онова, което Бог ни е дал, трябва да го пазим. Хубавото, което Бог ни е дал, тези овци, които Бог ни е дал, трябва да ги пазим както пастирят пази овцете на господаря си, та ни­то една овца да не се изгуби. И тогава Бог ще каже: “Добри ра­бе, много добре си ги гледал, ще ги оставя на тебе.”

Вие сега мислите другояче. Вие мислите, че като отидете на онзи свят без овци, без нищо, ще ви посрещнат с някое так­си, тържествено. В онзи свят няма никакви таксита. Там има превозни средства, но не мога да ви ги кажа какви са. Пи­са­нието казва, че всички онези хора, които вие може да обър­нете към Бога, ще бъдат с вас. Те ще ви бъдат ваш капи­тал. Ако отидете в Невидимия свят сами, ще кажат: “Този ов­чар е изгубил овцете.” И тогава, след като ви гощават 3­4 деня, ще ви пратят пак на Земята, да работите. Човек, който няма овци, не го държат на онзи свят.

Даже и в този свят може да направите опит. Една жена, ко­ято обича някой мъж, която даже казва, че умира за него, ако тя го вземе, а пък той седи, не работи и се излежава, тя ще му каже: “Защо седиш така тук, защо не излезеш да рабо­тиш?” И тя ще почне да съжалява. Ще каже: “Не трябваше да се свързвам с него.”

На онзи свят има работа, велика работа има, придружена с радост и веселие. При работата ще ви се даде най-хубавото. Тук не можем да работим. Тук се трудим и мъчим, а пък в Не­бето ще работим. Следующият живот, който иде, ще бъде жи­вот на работа, затова трябва да се приготовляваме.

Всеки ден, когато ви дойдат страданията, да знаете, че ва­шите овци страдат. Когато децата страдат, и майката стра­да. Когато в една държава поданиците страдат, и царят, и управляващите страдат. Щом имаме страдания, то има нещо в нас, което трябва да поправим. Това можем да го направим само по един начин: нещата без Любовта не могат да се по­правят. Затова Любовта за вас трябва да бъде върховният авто­ритет. От този авторитет излиза животът. Ние трябва да обичаме живота ­ онова, което Бог ни дава. И Любовта тряб­ва да бъде за нас авторитет. Само по този начин може да се поправи миналото, може да се изправи настоящето и само по този начин може да се постигне бъдещето. Никога не казвай: “Не си струва да обичаш!” Обичай!

Любовта всякога се отличава със следното: тя най-първо дава, а после взема. А безлюбието по какво се отличава? То най-първо взема, а после малко ще даде. Онзи, който първо взе­ма, а после дава, той е в безлюбието. А пък онзи, който пър­во дава, а после взема, той е в любовта. Това е закон. Зато­ва на всички ви пожелавам да живеете в Любовта. Да­вайте и после вземайте. Това е закон.

* На 1.VII.1934 г., в каталога на Елена Андреева няма отбелязана утринна беседа в неделя, 5 ч сутринта, както и неделна беседа в 10 ч. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)