ЗАКОНЪТ НА ПОДМЛАДЯВАНЕТО

46.ЗАКОНЪТ НА ПОДМЛАДЯВАНЕТО

“Духът Божи”

Туй, което успокоява, туй е Духът. Има трояко разбиране в живота. Трояко успокоение има в живота. Когато човек успо­коява от материални работи, той се приготовлява за ново обез­покояване. Щом се успокои, че е дошло богатството, то се отнема, после пак идва богатството. Щом ученият човек се успокои, че придобива знание, той го изгубва. Щом изгуби зна­ние­то, той се безпокои. Това е материална, външна, про­менчива страна. Спокойствието е като дима на една къща, в която горят въглища. Щом изгорят въглищата, димът изчез­ва, изгуби се спокойствието на тези хора, които до из­вест­но време бяха разположени, а сега всички са се сгушили и казват: “Нямаме въглища.”

При туй положение се задават ред въпроси защо е така. Мо­же да питате колкото искате, но на някои въпроси приро­дата никакъв отговор не дава. На въпроса, че някой е жаден, при­родата може да му посочи мястото, където има вода, но защо е жаден, не се отговаря. Най-първо жадният човек тряб­ва да намери онази подходяща вода, която трябва да утоли неговата жажда. Гладният трябва да намери хляба, да яде, да утоли своя глад. Ако яденето е било много солено, човек след това пие много вода и с това той си създава неприятност. Ця­ло бакърче не му стига вечерта и като стане на другия ден, има разстройство. Казва: “Малко соленичко беше яде­нето, повечко вода пих.”

Казвам ви това за разяснение. В духовния живот трябва мно­го тънко разбиране, за да разбере човек отношенията в жи­во­та. Животът не е нещо, което може да го разясниш на хо­рата. Какво нещо е животът? Това е един жив вътрешен опит. Онзи, който има този вътрешен опит, невъзможно е на него да изясняваш какво нещо е животът. Невъзможно е да изясниш какво нещо е състоянието на духа. Може да го упо­добиш на вятъра. Може да го уподобиш на някое движе­ние, но само онзи, който го е опитал, може да разбере. Някога хо­рата искат да знаят дали ангелите се явяват в човешка фор­ма. Те може да се явят в човешка форма и да изчезват и пос­ле ще се заражда в ума дали това, което виждаш, е реално или е нещо въображаемо.

Засега считаме за реални неща само тези, които ние пипа­ме. Действително пипането е най-старият усет в човека. Само неща, които можем да пипнем или да видим, да чуем, са реални. Туй произтича от едно заблуждение. Мислим, че има­ме всичките сетива. Всичките сетива в човека не са събу­дени. Има други сетива. Има една област, която човек не разбира, понеже няма нужните сетива. Те не са още събудени. И на този човек, колкото и да му говорите, той не може да ви разбере. На слепия, колкото и да му говорите, той не може да ви разбере. На слепия, колкото и да му говориш за свет­лината, това е за него неизвестна област. На глухия, колкото и да му говорите за слушането, това е за него неизвестна об­ласт. Най-първо човек трябва да се събуди. Павел казва: “Око не е видяло и ухо не е чуло, и насън не е дохождало на чо­века това, което той е видял на Небето.” Богатият насън не е богат. Ученият насън не е учен, а случва се обратното ­ не­ве­жият в действителност насън да е учен. Сънувал един учен човек, че е едно дете, което пъпли и се чуди как той, уче­ният човек, да бъде дете и да пъпли и да не може да говори. Той говори, но като малко дете. Събужда се, знанието му е на място, а в съня е друго.

Много хора на Земята са много учени сега, но ако се събу­дят в другия свят, ще бъдат невежи и дали ще се събудят в другия свят, е въпрос, защото, ако слепият човек се събуди в действителния свят, той ще бъде сляп, а насън може да виж­да. Слепите хора насън виждат, а в действителния свят са слепи.

Сега, да дойдем до онова, което е съществено за нас. В ана­логията има една опасност. Някой път някои искат да обяс­нят една аналогия. Но една аналогия може да я поставиш не на място и да извадиш неверни заключения. Ти казваш: “Какво нещо е човекът?” Едно същество на два крака. Ако по тези два крака заключавате, че те са същественото качест­во на човека, ще извадите заключение, че всяко същество, което има два крака, е човек и вие ще дойдете до криво зак­лю­че­ние. Човек е едно същество, което има понятие за един особен ход, за права стойка. На всички животни им липсва това понятие за правата стойка. Животните не знаят какво нещо е права стойка. За тях това нещо е непонятно. За вас пра­вата стойка е нещо естествено. Като се изправят, казват: “Това не е за нас, това е неестествено. Пълзящата или хори­зон­талната стойка е за нас, само човекът е запознат с правата стой­ка.” Само човек е запознат с духовния свят. Животните абсо­лютно никаква представа нямат от духовния свят. Те виждат някои работи от другия свят и се плашат. Те считат, че всички тези неща, които виждат, че са от този свят. Има жи­вотни, които виждат умрели хора и се плашат от тях. Ку­чето вижда умрелите хора. Седи в някой ъгъл, гледа някое виде­ние и лае. Човек казва: “Това куче лае въздуха.” Това куче вижда човека и го гони. Кучето не може да предположи, че има свят на духове, за кучето това видение е разбойник, нека­нен гост, и лае.

Сега, другата страна: Има някои хора верующи, които могат да се обезверят. Обезверяване в хората може да стане. Обез­веряването може да стане по единствената причина, че се суспендират* онези чувства, в които вярата се проявява. И тогава тази чувствителност, с която човек познава духов­ния свят, се притъпява и като се притъпи вкусът на човека, той никаква сладчина не може да усеща. Някои може да тури една бучка захар в устата си и усеща сладко, а пък на ня­кого може да турите 10­15 бучки и не усеща нищо.

Та, съзнанието е причина, дето някои хора не може да вяр­ват, понеже в тях е недоразвит или притъпен този усет. Вя­рата, ясновидството, виждането в онзи свят зависят от осо­бен център, който хората имат на главата си горе. Тези хора се отличават. На другите хора не са им направили про­-

зор­ците. Някои хора нямат прозорци. Някои хора можем да упо­­добим, че над тях едва сега са заръчани прозорците ­ да дой­дат майстори, да направят прозорците, ще влезе слънче­-

* суспендирам (от лат.) ­ прекратявам.

вата светлина. На някои хора къщата им е много светла, а на някои ­ съвсем тъмна. Някои мислят, че това е една дарба. Тази дарба всички хора имат, но всички не се занимават с чув­ството на вярата. Някой път те считат, че вярата е пре­ходно чувство. Че е една илюзия да вярва човек. Това зависи от неговия ум. Човек, който има вяра, той има един отлично въз­питан ум, за да може да направи едно различие в онези не­ща, които вижда.

В прочетената глава се явява ангел Господен на Кор­нелия и му разправя: “Ще повикаш апостол Петър и той ще ти разкаже за всичко, което те интересува.” Сега някои иска да направят съобщение с Бога. Някой ангел да дойде, но и ан­гелът, който дойде тук, на вас ще ви каже същото. Ангели­те не се занимават с това да разправят много. Те са заети. Ако отидете при някой виден професор, той си има свои асис­тен­ти и няма да ви обърне никакво внимание, а ще каже: “Идете при асистента.” Той ще ви опита. Тези, видните про­фесори, се явяват в редки случаи. Големите музиканти не мо­же да ги намериш навсякъде. Обикновените музиканти хо­дят навсякъде, но даровитите, гениални музиканти много ряд­ко се явяват. Един техен концерт, то е епоха. А пък обик­новените музиканти дават много обявления, за да идат хора­та при тях.

Вън от това, онези, които се занимават с околния свят, тряб­ва да притежават известни качества. Сега, да обясня: Онзи, който иска да бъде певец, той трябва да има качества вън от разбиранията на музиката. Той трябва да има глас и то един отличен глас. Няма ли този глас, той певец не може да бъде. И само при един отличен глас този певец може да по­каже на хората какво нещо е пеенето, изразено в човешкия език, защото и самият говор на хората, и той е музикален.

Някой път хората сравняват музиката и поезията. Му­зиката и поезията вървят заедно. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. И музикантът не може да бъде му­зи­кант, ако не е поет. Едновременно те вървят. Поетът, за да изрази своя опит, той трябва да има музика вътре в себе си. Ако няма музика, той не може да бъде поет. Онова, което прави впечатление на хората, е не само изказването на думите, но и гласът, с който се изказват думите. Много пъ­ти ти може да изнесеш думата любовно, но ако тази дума не произнесеш музикално, ще направи друго впечатление. Кол­кото един човек е по-музикален, толкова е по-благоро­ден. Един човек, като го чуеш да пее, ще знаеш какъв е харак­терът му. Запример аз вчера свиря на пианото. И там разпра­вям: “Ще ви кажа една тайна. Няма да я казвате другиму. В пиа­ното кой е най-мекият тон. Ще пазите тайната и може да я съобщите само на този, който ви даде 10 000 лева.” Пиа­но­то има само един тон, който е най-мек. Като го знае човек, мо­же да стане музикант. И в човека има един тон, който чо­век трябва да знае.

Та, хубаво е по някой път да слушаме някой човек да пее. За да слушаш, трябва да имаш едно ухо, което да разбира пе­енето, да разбира думите, които се пеят. Защото, ако един глух човек слуша, той ще види, че певецът само си отваря и зат­варя устата и ще каже: “Какво този човек само се прозява на сцената? Стига толкова прозяване.” После си маха ръката. Глу­хият ще каже: “Тези работи ги знаем.” За глухия ще има само махане на ръката на певеца. А пък онзи, който има чув­ство и слух, ще изпита едно услаждане в душата си.

Вие говорите за ясновидение, за яснослушане. Това, ко­ето ти слушаш, може да иде отдалече. Някой пее в Америка, ти можеш да слушаш гласа му тука. Досега това беше непоз­нато, но сега, като се пее по радиото, по един механичен на­чин се предава гласът. В Лондон пеят в една опера, а пък ту­ка, в София, слушат. Един човек, у когото има развито това чувство, той си има едно отлично вътрешно радио. Слу­ша музика. Някой път по това радио се чува голям крясък и със­кане. Под музика разбирам следното: онзи крадец, който е тръгнал да краде, като чуе някой да пее, да се откаже от на­ме­рението да краде.

Един апаш отишъл да слуша една опера, в която пеела една видна певица и апашът си взел билет, та когато хората се захласнат в пеенето, когато богатите се захласнат, той да ги обере. Но като слушал апашът тази певица, и той се за­хласнал. Отива веднъж, два пъти, 5­6 пъти отива с цел обира­не и все се захласва. Казал си: “Ще си загубя занаята.”

Ако няма захласване в една идея, ти не си на правия път. Захласване трябва да има. Някой път хората се опасяват от захласването. Или, другояче казано: Мисълта на човека мо­же да бъде погълната от онова великото, хубавото в чо­века. Допуснете, че вие имате една голяма болка, която ви измъч­ва и не може да се обърнете. Идва един човек и ви отне­ма тази болка. Няма ли да се захласнете? Настава успо­коение и вие се захласвате в спокойствието, което този човек ви дава, а не мислите вече как да се обърнете. Захласнете се в едно ново положение, в онова успокоително състояние. Сегашният живот наподобява това болезнено състояние. Ако вие се намирате в захласнато състояние, може да ви кажа, че сте болен. Казвам: Ще дойде време и ти ще се захласнеш. Най-първо си се забързал, докато дойдеш до морето, ще се спреш. До морето бързаш, а при морето ще се спреш. Да хо­диш по водата не можеш.

В този смисъл духовният живот е разрешаване на велика зада­ча на земното съществуване. Това, което угнетява хора­та, това, което донася всички страдания, това е загубването на онова великото, хубавото. Щом човек се свърже с духов­ния свят, той вече влиза във Вечната реалност. Що е духов­ният свят? Това е живот на вечното подмладяване.

Някой ще каже: “Има ли онзи свят?” Чел съм разни фило­софи и ясновидци какво говорят за духовния свят и по ня­кой път и аз се поусмихвам, поусмихвам се на някои, които опис­ват духовния свят така, както трима американци са се ус­михвали в Лондон. Те били най-високите американци. Най-ви­сокият от тях бил Джон Холт ­ 2 метра. Другият след него имал 1 метър и 95 см, а пък третият бил висок 1,90. Ка­то отишли в Лондон, видели едно обявление, че някой ще го­вори сказка за американците. Полюбопитствували да оти­дат да видят какво ще каже този сказчик. Сказчикът казва: “Американците са дребни” и почва да ги описва. Говорил дълго, публиката се смаяла малко. Става най-ниският от тримата и казва: “Господа, сказчикът казва, че американ­ците са ниски хора. Аз съм американец с 1,90 м височина. Ако има друг американец, нека каже.” Става вторият, който бил 1,95 м и най-сетне, като става Джон Холт, висок 2 метра, пуб­ликата започва да се смее, а пък ораторът изчезнал от сце­ната.

Другият свят, според мен, това е свят на вечното подмла­дяване. Вечното подмладяване, това е смисълът на живота. Тук хората остаряват и умират, а пък там се подмладяват посто­янно. Които отиват в другия свят, все се подмладяват. Какво нещо е другият свят? Свят на вечно подмладяване. А пък това вечно подмладяване става по закона на Божията Лю­бов, която възвръща на хората това, което те са изгубили. Ка­то изгуби човек любовта, на Земята той е вечно недоволен, ки­сел, съмнява се, сърди се. Гневи се, критикува навсякъде. А пък онзи, който се подмладява, той е всякога доволен. Чо­­век, който е доволен, той е в процеса на подмладяването. А който е недоволен, той е в процеса на остаряването. Довол­ството е процес на подмладяването. Това се дължи на другия свят.

Всеки човек, който дойде на Земята, ще остарее. Живо­тът на Земята е на остаряване. Щом остарееш напълно, тряб­ва да вярваш, че си в този свят, а пък щом умреш, пак трябва да вярваш, че си в този свят. Щом ти говорят, че ще се под­мла­диш, трябва да знаеш, че си в другия свят. И там не се прави разлика вече между един народ и друг народ. Между де­цата няма никога различие. Децата не правят разлика, а пък възрастните хора, старите хора правят всички различия. Чо­век, който прави различия между един човек и друг човек, той е от този свят. той ще види един човек колко му е тялото ви­соко, колко е богат. А в духовния свят казва: “Това не е важ­но.”

Когато ние говорим за сърцето на човека, ние под думите “доб­ро сърце” на човека разбираме другия свят. Щом имаш доб­ро сърце, ти си от другия свят. Щом имаш добър ум, ти си от друг свят. Щом имаш добра воля, ти си от друг свят. Щом имаш изкълчено сърце, ти си от този свят. Щом имаш из­кълчен ум, ти си от този свят. Щом имаш изкълчена воля, ти си от този свят. Хората от този свят са с изкълчени сърца, с изкълчени умове, с изкълчена воля. Хората на бъдещето са хора на духовния свят, на които Бог говори.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.
46-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 2.IX.1934 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.