Новото разбиране на връзката в живота

39.КОЕТО СТАВА

Има една странност вътре в живота, в човешкия живот. Чо­век представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в жи­вота му. Аз говоря за целокупното човечество. И туй про­тиворечие се среща и общо, и частно. Всеки един от вас се на­мира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват, как ще се разрешат.

В дадения случай Христос, във времето, в което живее ка­то човек, не можеше да разреши един въпрос. Малцина вяр­ваха в това, което Той учеше. И беше поставен на един вът­решен изпит, на едно голямо противоречие, изоставен от хората, изоставен повидимому от Бога. Един велик човек, подло­жен на една страшна и позорна смърт, която съществу­ваше в Римската империя тогава ­ разпъване на кръст.

Сега, онзи, който не разбира живота, може да вземе само вре­менните страдания, това, което може човек да изгуби, без да обърне внимание на същественото. Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира. Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въп­росът е оставал необясним: защо човек е подложен на страда­ния? Защо са тези страдания в света? Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории. Как­то и да му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени. Няма нито един човек, който да обича страданията. И даже такъв харак­тер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да Го замине. Казва: “Отче, ако е въз­мож­но, тия страдания да Ме отминат.” И когато се убеди в онзи неизменен факт, че туй, което хората наричат “съдба” [е неизбежно], примирява се с факта и казва: “Да бъде Твоята Воля.”

Волята Божия, като взема предвид бъдещето, също раз­ре­ша­ва всичко. Защото въпросът за страданията няма да се раз­реши днес. Той е въпрос на Великото бъдеще, когато не­щата ще станат ясни и ще се разрешат, когато хората достиг­нат до онази най-висша степен на развитие. Те ще видят при­чините за страданията и с радост ще ги приемат.

Човек прегреши против законите на райския живот, след­ствие на това дойдоха страданията. Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много стра­дания. Ако вземем постъпката, на вид беше много мал­ка, а последствията бяха много осезателни. И ние чувствува­ме още тия последствия. Те си водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, ко­ято много мъчно се лекува.

Най-мъчната болест, която някога са се опитвали да ле­куват великите Учители в света, в името на Бога, то е смърт­та, грехът. Грях и смърт вървят заедно. И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всич­ките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват. И ако човек би имал едно ухо чутко*, което да по­слу­ша Земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл да издържи. И как ста­ва това, никой не може да си обясни и да си даде отчет. Но стават нещата. Много малко от тях донякъде може да се обяс­нят. Ако нечистата риза би попитала защо я турят във вря­лата вода, понеже тя не може да си обясни това, какво ще кажете? Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кир­лива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: “Да се очисти тя.” И

* чутък (от рус.) ­ книж. остар. усетлив, остър (за слух).

ризата претърпява това. Човек прави престъпление, че опет­нява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре. Питам ви: Защо страда ризата? За да се изчисти.

Значи в човека има нещо, което страда. Би трябвало човекът да не страда, а да страда неговата риза, която е туре­на в котела, за да се изчисти. Ако не се изчисти, тя ще донесе една зараза, проказа на самия човек. Следователно необхо­димо е ризата да се изчисти, за да може човек да се облече добре, да бъде чист. От друга страна, и човекът ни най-малко няма желание да опетни ризата си, да я направи кирлива. Но естеството, което има той, потта, която излиза, после, онази външна прах и други елементи, които се напояват в ри­зата, дават є един лош дъх, който е нехигиеничен.

По някой път хората питат: “Има ли онзи свят или няма он­зи свят? Има ли Господ или няма Господ?” Това са въпро­си много повърхностни. Има ли човек къща? Човекът има къща, но ако няма кой да живее вътре, какво ви ползува не­го­ва­та къща? Аз бих желал по-добре да срещна човека, от­кол­кото неговата къща; къщата има смисъл за човека, кой­то живее там. Онзи свят има смисъл за съществата, които жи­веят там. Не е онзи свят, който прави човека. Човекът пра­ви онзи свят. Не е къщата, която създава човека. Човекът е създал къщата. Не казвайте, че човек е създал един Бог. Гос­под е създал човека.

По някой път питат хората: “Ти вярваш ли в църквата?” Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е ва­жен? Кой създаде църквата? Църквата се създаде по при­чина на Името Божие. Църквата съществува по единстве­ната причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църк­вата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християн­ска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос? Уче­нието, което Христос е учил. А кое е важното учение? Она­зи непреодолима любов, онова съзнание, което Той има­ше за Бога. “Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.” Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя. Има­ше страдания, които Христос можеше да избегне, защо­то разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да из­бегне страданието. Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага.

Запример, при сегашните условия никой не може да из­бег­не смъртта. Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-пос­ле смъртта ще те хване; искаш­не искаш, ще напуснеш то­зи свят. Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще ка­жат: “Този човек трябва да умре!” И при това всички, ко­ито те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш. И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този чо­век, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съ­вър­ше­но. И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка. Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръс­тена от едно време. Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи.

А от мое гледище костите на човека представляват доб­рото, това, което единствено остава да преживее човека. И са Божествени. Всичко друго ще се схуми, а единственото не­що, което остава, това са черепът и костите. Остава няка­къв живот в костите.

Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко дру­го изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш. И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш. И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, ко­ято ти си поддържал, живеят и след смъртта. Тя ще вземе всич­ките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го взе­ме, а ще остави само костите. Тя няма право над тях. И за­това се проповядва: “Гледай онова, което ще остане!” Един­ственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства, доб­рите [мисли].

Ние не можем да си обясним какво нещо е гладът, но усе­щаме нещо в нас, което ни заставя да ядем. Много пъти каз­ваш: “Не ми се яде”, а друг път туй желание за ядене е тол­кова голямо, че ти обходиш цялата околност, да намериш мал­ко парче хляб. Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе? Какво нещо е гладът? Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доб­рото! Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл. Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Но има нещо, което няма да остане. Даже вашата младина, вашето детство не ос­тава във вас. И някой път, като се погледнете в огледалото, виж­дате, че не сте онези, малките дечица на 4­5 години, с хуба­вите личица. Как са се изменили лицата ви? Едно време онова малкото детенце, майка му го помилвала като едно ангел­че, а сега то станало възрастно. И като си погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета. Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: “Ангелче!” А сега вижда, че всичко това се е променило.

Онова, което е про­менило човешкото лице, това са лоши­те условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните про­мени, страдания, страдания, и най-после набръчква се чо­вешкото лице. Всеки един от вас трябва да се бори с една вътрешна непреодолима борба, за да може малко от малко да се запази. И нито един от вас не може да си даде отчет за­що е така. Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вът­реш­но помрачение, не ти се иска да живееш, не искаш да срещнеш човека. И пак дойде една светлина, проблесне от­вътре. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни зако­ни, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия жи­вот. Подобряването е външно. И единственото нещо, ко­ето може да осмисли живота, то е любовта. Любовта към Бо­га. Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бо­га, тъй както живее във въздуха.

Това, което възприемеш и което даваш навън, това тряб­ва да бъде отношението, да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите усло­вия, да усещаш Неговото присъствие. Да чувствуваш едно вътрешно успокояване. Христос имаше една непоко­лебима вяра в Бога. И казваше: “Каквото и да е, аз вярвам в Он­зи, Който може да Ме изведе, да Ме избави и от най-го­лямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще Ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всич­ко. Да бъде Волята Твоя. На Теб оставям духа Си, Гос­поди!”

И виждаме, след 2000 години, тази непреодолима вяра и туй, което Христос имаше към Бога, донякъде се реали­зира. За в бъдеще още повече ще се реализира.

Същият закон е и за вас ­ ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят. На първо място седи лю­бов­та, на второ място седи вярата, а на трето място седи човеш­ката надежда. След това идва ред на други доброде­тели, с които човек трябва да се окичи. Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете. Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е поз­­во­лено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е поз­волено да остане. След 120 години трябва да се върнете. И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си? Нали, като се връща някой от странство, носи пода­ръци? Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Аме­рика, във Франция или в Англия, една обща черта е това ­ след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци. И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе не­що подарък от Земята. Какво ще занесете сега? Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете. Има голе­ми скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дъл­баят от дълбоко, за да извадят един голям скъпоценен ка­мък, да го продадат.

Когато човек обърне едного към Бога, някоя страждуща душа, окаляна, и є покаже пътя към Истината, Любовта към Бога, то е големият подарък, който може да занесе! Като иде­те, да не идете сами, а да бъдете придружавани с вашите скъ­поценни камъни. И ако Христос отиде в Небето, Той оти­де с подаръците, с ония хора, които обърна и които и днес се обръ­щат към Неговото учение. То са големите подаръци.

Но това съзнание хората още го нямат. Сега хората още жи­веят със съвсем ограничени понятия за Бога и в бъдещия свят, и за отношенията един към друг. Но все пак ние имаме много по-добри условия сега, отколкото когато Христос е бил на Земята. И може би след 1000 години още светът ще бъде още по-добър. И след други 1000 години ще бъде още по-добре.

Онова, което Бог е определил за човека, то ще бъде! Един ден Царството Божие ще дойде в сърцата на хората. И тогава само ще престанат страданията. Понеже Царството Божие не е в сърцата на хората, затова има още страдания.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на Живота!
(Всички на поляната си направихме евритмичните си гимнастически упражнения.)


39-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 17.VI.1934 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.