Новото разбиране на връзката в живота

45.ТРИТЕ ИЗПИТА

Има три състояния, през които човек минава в своето развитие на Земята. Това са елементарни състояния, трябва да ги знаете и да знаете на кое място се намират. Едно духов­но състояние не е подобно на детството. На детето други му слу­гуват. Туй дете не прави никаква пакост никому, само ня­кой път дотяга със своето плачене. Крайно взискателно е детето. Може да не е от зла воля, носи известна слабост, не­ка всички влязат в положението му. Детето иска да убеди майка си, че то има голяма нужда от нея. Че като расне и порас­не, ще є се отплати. Горе-долу е така. Друго положение е зрялата възраст на човека. Когато човек добива знание, мъд­рост, когато се ражда доброто и злото, тогава греши чо­век. Пътят, по който пропада. Той не греши като дете. Той гре­ши като възрастен. Тогава в неговата душа се заражда оно­ва пожелание да е господар, да заповядва; и първият слуга е жената. Жената трябва да извършва всичко, каквото мъжът иска.

Туй състояние съществува и в духовно отношение. Най-пър­во човек мяза на едно дете, което живее в Любовта. След това дойде една фаза, когато трябва да започне да изучава Мъд­ростта и тогава в него се заражда гордостта, иска да стане господар. Иска да заповядва на другите хора да мислят тъй, както той мисли. Има едно общо състояние на всички въз­растни хора. Те мислят, че от тях няма по-умен и затова се ражда един спор. Ако е един, двама, трима, 15, 20, 100, 200, [...?] лъжа и двамата умират. Всичко се свършва.

Лю­бовта изключва всяка лъжа, всяка лакомия. Те са извън нея. Сле­дователно немислимо е, по никой начин ти не можеш да вле­зеш в Любовта със своята лъжа и със своята ла­комия. Щом се опиташ, смъртта ще дойде. Ти казваш: “Бог нали е Лю­бов.” Значи Господ трябва да допусне пре­стъп­ление и тогава да е Любов. Ако Бог допусне престъп­ление, Той не е Любов. Щом не е Любов, той изключва Себе Си.

Сега, мнозина искат да ги приемат някъде да живеят с ня­кои хора. Те турят нещо в банката, казват: “Вярваме в Бога.” Те са се осигурили и вярват в Бога. Какво ще вярват в Господа, какво ще им прави Господ? Пари имат, дрехи имат, за ядене имат, в какво ще вярват? Аз съм забелязал и про­повядващи, и проповедници, и свещеници как изнасилват ис­тината. Проповедникът проповядва, но не е в негов ин­терес. Той иска да каже истината, но истината не е в негов инте­рес, затова той ще позамаже, ще позаглади, някакъв стих ще тури, да го закрие. Не, не, не върви. Друг път проп­оведникът може да иска да каже истината, но онзи, който го слуша, не му допада. Някои неща допадат, някои неща не допадат. Трябва да се доглаждат. Туй го каза тъй, но то не е тъй, друг един стих има. Не поставяйте в противоречие един стих на друг. Няма да лъжеш, нищо повече! За да лъжеш, вся­кога подразбира, че ти си един лаком човек. Ти си минал в лъжата в първа степен. Ти си живял в света на лакомията. Като духовен човек не си се освободил от лъжата. Колко па­ри имате в банката? ­ “Десетина хиляди лева.” Той няма 10 000 лева, но 100 000 лева. Защо не казваш колко имаш? ­ “Не мога да кажа, защото ще дойдат да ми искат назаем па­ри.” Ако ти си господар, никой не може да ти вземе твоите пари насила. Ще дойде някой човек да ти иска пари назаем, за­що ще те е страх? Кажи: “Не давам.” Нищо повече. Кажи: “Имам пари, но не съм разположен.” ­ “Ама, ще бъда груб.” По-добре да бъдеш груб, отколкото да говориш лъжата. Ка­жи: “Имам пари в банката, 100 000 лева, но тебе считам чо­век, който не плащаш, не мога да ти дам.” Казваш: “Аз не ис­кам тъй да го обидя.” Ами като му кажеш лъжа, не обиж­даш ли себе си? Значи ти ще опетниш себе си, за да не опет­ниш другите.

Сега, някои изпадат в друга крайност. Когато някой иска да води праведен живот, започват да гледат хората отвън как ще постъпва. За да познаваш хората, за да съдиш, трябва да знаеш какви са отвътре. Ти не можеш да имаш ясна пред­става за човека, ако отвътре не познаваш какви са подбуди­тел­ните причини. Един човек може да не ти даде пари назаем, може да не те приеме вкъщи ­ каква е подбудител­ната причина? Апостолите не приеха Анани. Казва апостол Петър: “Защо искаш да лъжеш?” Сега ти ще спестиш Бо­жест­ве­ната Правда върху себе си. Ако ти се опиташ да вле­зеш в Царството Божие и с най-малката лъжа, ти ще наме­риш смъртта. И жената, и децата ти, всеки, който се опита да излъже, ще намери смъртта. Децата ти, всеки, който се опи­та, ще намери смъртта. Какво ще трябва да правим? Ще ка­жеш за колко пари си продал нивата, без да задържиш нито една стотинка. Никой не те кара насила да дадеш. Ти си свободен да задържиш всичко, но не си свободен да лъ­жеш. В лъжата няма свобода. В лъжата всякога има смърт.

Знаете тази приказка за малкото дяволче, което отишло при големия дявол и му казва една лъжа. Той му казва: “Тази сто­ка е моя, на мене няма да я продаваш. Аз я направих за хо­ра­та. На мене ще ми казваш истината.” Туй, което носи жи­вот, туй, което носи щастие, е да говориш истината без лъ­жа. Който иска да бъде щастлив, да не допуска абсолютно ни­каква лъжа в себе си. Няма да се опитваш да лъжеш Бога. Ня­ма да се опитваш да лъжеш ближния. И трето, няма да се опит­ваш да лъжеш и себе си. Опиташ ли се да излъжеш, не­пременно ще опиташ смъртта. Законът е неизбежен. Ни­кой не може да го измени. Влезнеш ли в живота, ще бъдеш до­во­лен от онова, което Бог ти е дал. Не искай повече от оно­ва, което Господ ти е дал. Искай Бог да благослови онова, ко­ето Ти е дал, да го разработиш. Не искай от ближния по­вече отколкото може да ти даде. Не искай от себе си повече от­колкото можеш да направиш.

Питате: “Какво представлява Небето?” Някои имат смът­но понятие какво е Небето, искат да го опитат, както Зе­мя­та. Човек, за да разбере Небето, трябва да има съот­ветствуващи сетива (чувства). То не е нещо, което може да се опише. Да опишеш на една мравка какво нещо е човек, какво нещо е човешкият живот, е като да описваш Небето на човека. Най-първо, как ще разправиш на тази мравка, че чо­век е на два крака? Казва: “Как може на два крака? Ние с тол­кова крака едва се движим, ние [на] по 6 и по 8 крака едва се държим, той на два крака как се движи?” Не може да обясним. После, онова, което е направил човек за хората, ко­ито живеят в този разумен свят, мравката няма понятие. Мрав­ката няма това понятие за Слънцето. Мравката едва виж­да Слънцето. Те не виждат никаква звезда. За тях небето е тъмно. Ако на мравките им бяха разправяли, че има небе и на него звезди, те биха се смели и за корема биха се хванали.

Казва някой: “Защо е така?” Ако един човек със зрение раз­правя на слепите за Слънцето, те казват: “Ние не сме го ви­дели.”

Има известни чувства в човека, които трябва да се пробу­дят. Истинската любов човек може да познае. Сега ще ви ка­жа диагнозата, за да знаете дали вървите по пътя на една лю­бов, която е Божествена. Щом като се отучиш да лъжеш, Лю­бовта е в тебе. Функционира. Щом послъгваш, Любовта я няма. Може да имаш някаква любов, някакво чувство. “Всичко туй ­ ще ти кажат някои хора ­ остави настрана.” Щом Любовта дойде в човека, лъжата я няма в човека. То­гава ще ме попитате: “Без лъжа може ли?” Може, това е жи­во­тът. С лъжата хората умират, без лъжата хората въз­кръсват. Всеки, който иска да възкръсне, трябва да се освобо­ди от лъжата.

Една майка довежда сина си, който по естество е склонен да попийва. Тя иска да го прави светия, той направил една по­грешка, тя не иска да я признае, че синът є я направил. Тя се солидаризирала. Така не може да го поправи.

Кажете: “Кой научи хората да лъжат?” Докато не бяха яли от забраненото дърво, хората всякога говореха истината. От­както ядоха забранения плод, оттам насетне истината не може да кажат. Ти, докато нямаш пет пари в джоба си, не си спо­коен; но щом имаш 50 000 лева в касата, ти си още по-неспокоен ­ мислиш да не те оберат, броиш ги постоянно, мис­лиш за парите. Всичките наши нещастия в света произ­тичат от материални отношения.

Сега питам: Онзи, който не се е отучил да лъже, може ли да знае? Онзи, който не се е отучил да лъже, мисли, че всич­ки хора лъжат. Казва: “Без лъжа не може.” А онзи, който се е отучил да лъже, знае, че половината от хората лъжат. Каз­ва: “Едно време и аз си служех с лъжата.” Допуснете, че ви срещна след 30, 40, 50 години, някои след 50 години ще ви по­викат да дадете отчет. Какво ще кажете? Някои още сега мис­лите долапи* да направите. Няма го майстора, за долапи не мислете. Очистете всичко, наредете сметките чисто. Как­вато погрешка ще направите, ясно. Ще кажеш: “Господи, на­пра­вих тази погрешка, ще я поправя, дай ми време, не е би­ло тъй. Не съм живял както трябва.” Ще кажеш: “Услови­ята са такива, баща ми, майка ми.” Не туряй ни баща си, ни май­ка си, кажи: “Ще изправя.” Това е човешко, това е хрис­тиянско. “Погрешките, които съм ги направил, ще ги изпра­вя.” Всеки човек, който така се приближава при Бога, Господ ще му даде време и съдействие да изправи погрешките си. То­ва е новата философия в живота. Който иска, може да ви за­лъгва: “Ти сега си ги лъгал, но втори път, като се преродиш, ще изправиш погрешките си.” Сегашната лъжа в другия жи­вот не може да се изправи. В другия живот има страдания. Ти сега, в този живот, може да изправиш лъжата. В другия живот ще изправиш последствията. Ако в този живот си бил про­поведник, заблуждавал си хората, говорил си лъжа, втори път като дойдеш, ще бъдеш сляп, глух, ням. Какво ще правиш то­гава? “Ще се изправя.” Как ще се изправиш? Никому няма да може да говориш, ще ти затворят очите, ще ти затворят ус­тата, ушите ще ти затворят, да не лъжеш. Ще кажат: “Защо той е сляп и глух и ням?” Защото е говорил лъжи в миналия жи­вот. Нищо повече. То е по отношение на физическия жи­вот.

Човек не е създаден да носи нечистота. Той е създаден да носи чистотата в себе си. Аз предпочитам страдание без лъжа, отколкото щастие с лъжа. Аз предпочитам всичките не­сгоди в света без лъжа, отколкото всичките изгоди с лъжа в живота. Защото, ако ти имаш всичките несгоди в живота и имаш истината, ще дойде Божието благословение. Ако

имаш всичките благословения, които Бог ти е дал, а живееш в лъжата, всичко туй след време ще се превърне в твое нещас­тие. Законът е такъв. Свобода има там, дето няма лъжа.

Казва Писанието: “В любовта лъжата е безлюбие.” Вся­кога, когато лъжеш някого, ти не го обичаш. Не може да

* долап (от перс.-тур.) ­ диал. хитрина, интрига.

излъ­жеш един човек, когото обичаш. Като дойде до езика една лъжа, като че те припари Неговото присъствие, в тебе тряб­ва да се яви желанието да вършиш Волята Божия. Дото­гава, докато в човека не се яви желание да изпълнява Волята Божия, той не може да има просветление и вдъхновението не може да дойде.

Сега, аз ви говоря за едно положение. Има много хрис­тия­ни, които хиляди години са живели добър живот и след това у тях започва един упадък. Четете историята на хрис­тиян­ството. В първата фаза християните живееха много доб­ре. Като дойде възмъжаването, имаше избиване на христия­ни­те. Сега вече християнството е към епохата на старостта. Сега хората още не се познават, че са братя. Има религиозни сек­­ти, които признават за братя само тези, които са в тяхната сек­та. Православният признава за брат само този, който е в пра­во­славната църква, евангелистът признава само този, който е в евангелската църква, баптистът признава само този, който е в баптистката църква, окултистът признава само този, който е окултист. Но всеки познава само себе си. Хо­рата нито се познават, нито се разбират. Те са остарели, но са оглупели. Новата епоха повтаря историята. Пак трябва да се върне човек в своето детство.

Има много фази на детство. Вие сте били деца като риби, вие сте били деца като птици, вие сте били деца на крави, на жи­вотни сте били деца. А сега сте вече деца на Бялата раса. Две раси са минали. Вие сте били деца на Лемурийската раса, после на Атлантската раса, а сега сте деца на Бялата раса и още не сте поумнели. Сега остава да станете деца на Шес­тата раса. От една форма да влезете в нова форма. Сега тряб­ва да разбирате Любовта не както белите я разбират, но както я разбира Светящата раса ­ расата, в която вие ще се познавате и никога няма да нарушавате закона на Майка си, няма да нарушавате закона на Баща си, няма да наруша­вате закона на Божия Дух, нито на Брата си. Има един закон, който регулира отношенията. Братята и сестрите, и те си имат закон в духовния свят. Няма да нарушавате законите на съвършените Братя, които са завършили своето развитие. Вие сте малки деца, имате големи братя и техните закони ще почитате. Има 3 закона: законът на Майката, законът на Бащата и законът на вашите възрастни Братя. Не само закона на Майката ще зачиташ и на Баща си, но ще слушаш и почиташ и закона на свойте Братя и Сестри.

Говоря само на онези, които имат гръбнак. Аз не говоря на всички, защото зная някои от вас, още като излезете оттук, как ще постъпите. Ще постъпите по същия начин, както досега. Правил съм много опити да повярвам една проповед и още не съм излязъл, почват караници, и то я за някакъв стол, я че седнал някой на него или че седнал на първото мяс­то; това е човешко. От мое гледище щом речете да учите ня­кого, вие губите. Аз това го зная. Даже един учител, и той, като учи, губи голяма част от времето си за празни работи. Не учє никого, живей както трябва. Няма по-хубаво от това. Бъди сляп за погрешките на хората. Питат те: “Как ще се поправи светът?” Ти не мислє за света, мислє за себе си, да живееш така, както Бог изисква. Щом се занимаваш с по­грешките на хората, ти ще мязаш на една майка, която има кърмачета. Това направи нещо нечисто, тя му изчисти не­чистотията, онова дете направи същото, тя и него изчисти и таман свърши с едното, очисти го, другото направи нещо. Хайде, очисти и него. И като погледне третото, и то се оца­пало. Докога? До 10 години. На 10 години ще им кажеш: “Хайде да си вървите. Кой каквото е направил, сам да си го чис­ти!” И до 10 години е много. Според мене нека чисти до тре­тата година. На 3 години детето нека се цапа и тя да чисти, а после, сложє го да изчисти само.

Три години като живееш в едно общество духовно, ти тряб­ва да бъдеш в състояние да се чистиш сам. Ти имаш извест­на нужда. Помисли малко. Трябва ли с плач да пови­каш майка си или да чакаш сама да дойде? Чакай я малко. А ти бързаш сега, ама точно сега да е, и вдигаш шум. Нека ти стане малко мъчно, погладувай малко. Майка ти като дой­де, ще донесе хляб. Ти ще кряскаш 2­3 часа, да узнае цяла­та махала; след като те сполети някакъв изпит, нещас­тие, ти ще обикаляш цялата махала да разправяш колко си по­страдал. Щом разправяш всичко, ти си малодушен човек, който не може да носи страданията. Казваш: “На мене ли на­мери Господ да даде тия страдания? Аз ли съм най-го­лемият грешник? Я виж еди-кой си как живее. Аз по 5­6 пъ­ти на ден се моля, пък ме сполетяват толкова нещастия.” Ти търсиш правото си. Ти си от Лемурийската раса ­ човек, на когото желанията са все незадоволени. Всичките лемурий­ци отидоха в Червеното море и заради тях то още е затворено. И досега лемурийците не са освободени, и досега са затво­рени.

Да оставим този въпрос сега, защото мнозина, след като раз­правям тия неща, ще намерят сума ти противоречия в кого ли не. Всички питате: “Как да го разбираме, това? Как да обичам човека, как да го любя, как да постъпвам?” Няма как­во да постъпваш. Този човек като дойде, ти, да речем, си един фурнаджия, ще му дадеш един хляб, ще го изпратиш мило да си върви по пътя. Той си има ръце, уста, да иде да си намери една маса, да яде, където иска. Ако аз съм гради­нар, ще дойде при мене, ще му дам едно кило круши, да взе­ме крушите и да яде, където иска. Какво ще му казвам: “Брат­ко, ела тук.” То е лицеприятно. Каква маса имат пти­ците? Ще вземеш крушата с трите пръста, ще я туриш в уста­та и ще дъвчеш. Аз говоря за онези, които ще влязат в Шес­тата раса. В Шестата раса няма да има маси, няма да има тенджери, паници и лъжици. Такива работи няма да има. После, няма да става нужда да вземаш пари назаем, да има съдба, да плащаш, затвори. Не. Ти ще бъдеш сам на себе си съдия. Господар и слуга ще бъдеш на положението. Ако ти не си в състояние сам да се справиш със себе си, ще ти пратят друг и тогава ще имаш много неприятности. Ще дой­дат неблагоприятните условия.

От какво произтичат всичките нещастия в живота? От неиз­пълнение Волята Божия. Ако човек не е готов да изпъл­ни Волята Божия, той не може да бъде щастлив, той не може да влезе в Царството Божие. Някои от вас ставате християни, за да се оправят работите ви. Освен че няма да се оправят рабо­тите, но ще се забъркат повече. Вие може да сте христи­яни само, а да сте живели добре, ако сте зачитали майка си. Вие може да бъдете християни, ако зачитате баща си, ако го оби­чате. Вие може да бъдете християни, ако обичате вашите братя и сестри.

Учението Христово в нова форма го изнасям. Аз говоря не за вашите постъпки, а за строежа. Когато повикаме човек да ни строи къща, трябва да бъде майстор, да изпълни плана както е предвиден и за каквото е предназначен. Вие сте дош­ли в света и на всеки едного Бог е дал план. Ние сме зидари. Ако вие не градите според плана, вие ще бъдете отговорни. Аз ви казвам прозорците да бъдат два метра и половина широ­чина, вие си ги правите един метър и половина. “Ама аз мисля за икономия.” Никаква икономия! Аз съм казал две тухли, а той турил половин тухла ­ пак за икономия. За икономия турил най-калпавите и във всичко все икономии правите. Никакви икономии не искам. Искам работата да стане добре. Ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Любовта, който носи Живот, ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Мъдростта, който носи Зна­ние, ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Истината, която носи Свобода, питам тогава, каква къща ще съградиш? За да бъде човек благоприятен на Бога, за да мо­же да му повери Бог онова, което той иска, той трябва да има елемента на Любовта, трябва да има елемента на Мъд­рост­та и елемента на Истината. Тогава ще бъде благоприя­тен, тогава ще минава, както един цар минава. Цар, който е сво­боден, а не цар, който е роб.

Сега мнозина възразявате: “Ние сме синове на Бога.” Не. Ние сме роби на света. Целия ден те пердашат от единия край до другия, а казваш, че си син Божи. Какъв син Божи? Пишеш на баща си, но ни глас, ни вест. Баща ти казва: “Ни­как­ви средства не му пращам, той е разточителен.” Всинца имате опитността.

Апостол Павел имаше опитността. Трябваше първо да пад­не от своя кон, да изгуби своя ум, да ослепее. Слепотата е една преграда. Слепотата е най-старото учение. Той тряб­ваше да ослепее за старото, да му се отворят очите, да види но­вите условия на живота, при които трябва да живее. След ка­то му се отвориха очите, оттам насетне казва: “Считам всич­ко онова, което съм изживял досега, за измет.” Ако ние не ослепеем за миналото и ако не прогледнем за бъдещето, ние сме още един Савел, който се е качил на коня и отива за Да­маск, да оправя света.

Постарайте се през тази година да изпълните трите за­кона, защото ще предизвикате на изпит. Речеш да живееш по любов ­ дойде някой, предизвика те. Това е един изпит. Пи­тай вътре в себе си да говориш ли този път, или да мъл­чиш, и тогава, каквото кажеш някому, така да го кажеш, че никой да не те укорява. То ще помогне в облагородяване на не­говите чувства. Важното е да ти говори истината. Ако ти го­вори истината, колкото и да е горчива, тъй е. Той казва, че ти не си добър човек, което подразбира, че не постъпваш тъй, както Господ ни учи. Ти постъпваш тъй, както всичките хора постъпват. “Ти постъпвай като мен, но не постъпвай как­то хората изискват.” Веднага ти ще кажеш: “Ти не си ми учи­тел.” Не. Той не ти е учител, но казва: “Аз съм едно вън­шно лице и ще донеса това до твоя учител. Ще му кажа, че “един от твоите ученици не постъпва според твоето учение.” Аз не съм ти учител, но съм кореспондент.” Някои наричат та­кива хора “доносчици” и всеки човек, който види нашите по­стъпки, той ги занася пред Господа. Ти ще изнесеш една моя постъпка пред Господа, но друг път друг човек ще изнесе пък твоя неправилна постъпка. Трябва да знаеш, че както ти виждаш погрешките на хората, така и някой ще види тво­ите погрешки.

Сега, мнозина ме срещат и ми казват: “Аз обичам еди-кого си.” Пък аз зная защо го обича. Момата е красива, бо­гата и целия ден момъкът тича подир нея, защото е хубава и богата. Ни най-малко не я обича. Това са младежки долапи*. Мо­мата тича подир някой момък, защото е красив, здрав, свър­шил е два факултета, княжески син е. Много го обича и тича подире му. Онази мома, която тича подир момците, е глу­пава мома. И онзи момък, който тича подир момите, е глу­пав. Всичките, които тичат по света, са глупави хора. Ня­ма какво да тичаш подир тази мома. Тя си има баща, майка, има си братя, остави момата свободно. Не я безпокой. Радвай є се, че тя е свободна. Не искай да є се натрапваш, защото

един ден, след като дойде да живее с тебе, тя ще намери, че си много груб. Ако се направи една статистика, не зная колко мо­ми ще бъдат доволни от своите възлюблени. Не зная и кол­ко момци ще бъдат доволни от своите възлюблени. Кол­кото ще бъдат доволни от едната страна, толкова ще бъдат доволни и от другата страна.

И между християните има влюбени, и там се влюбват в един учител и казват: “Като него няма!” А малко по-късно

* долап (от перс.-тур.) ­ диал. хитрина, интрига.

каз­ват: “Той не бил такъв, какъвто мислехме.” Хората вся­кога търсят учител, който да мяза на тях. Всякога търсят един Господ и Той да мяза на тях. Търсят такъв Господ, че как­вото поискат от Него, да им го дава. Казват: “От Господа по-добър няма.” Молят се веднъж, дваж, 10 години, 20 го­дини. Господ ги прекара през едно изпитание, през второ, пре­кара ги през болест, както онзи, който е боледувал 38 го­дини. Казвате: “След 38 години, като уредя работите си, и аз ще стана християнин.” Ще дойде Христос и ще каже: “В Царството Божие вие не може да влезете, докато не укреп­нете в любовта.” Да имате онзи мир, да сте доволни от себе си. Вие не можете да сте доволни без правата мисъл, без мъд­ростта, ако нямате истината вътре в себе си. Това не е само разсъждение, но казвам: “Нямате ли любовта, мира, мъд­ростта и истината в себе си, винаги ще бъдете недоволни, все нещо ще ви е криво. А причината седи в самите вас, защо­то в света вие сте дошли до служите на Бога, Волята на Бога да изпълнявате, а не волята на някоя дама. Най-първо ще слу­жите на майка си, после на баща си, после на вашите бра­тя, на четвърто място ще дойдете да служите на себе си. Чо­­век, който не е служил на майка си, на баща си и на бра­тята и на сестрите си, който е чакал само да му служат, той не е човек. След туй ти ще знаеш как да служиш и на себе си. Ще служиш на себе си по същия начин, както си служил на майка си, както си служил на баща си, на братята и на сес­три­те си.

Сега вие ще кажете: “Тази работа е трудна.” Трудните рабо­ти са за Божиите хора. Старите хора е трудно да ги нака­раш да отидат на Витоша, но за здравите е лесно, за младите [е] удоволствие. За развитите хора знанието е хубаво, но за оне­зи, неразвитите, е трудно. Любовта в недоразвитите е стра­дание, жертва трябва да правят. А за добре развития лю­бовта е едно удоволствие ­ и най-хубавото удоволствие, ко­ето човек може да има. Какво повече от това ­ да раздаваш ония блага, които Любовта носи в себе си? Какво ще изгу­биш, ако даваш по една чаша вода? Какво ще изгубиш, ако може да отвориш прозорците и да влезе чист въздух? Какво ще изгубиш, ако запалиш свещта, да светнеш на човека? Едно удоволствие е да направиш една услуга. Не се изисква голя­ма работа. Трудните работи в света са непостижими за вас. Те са човешки работи. Божиите работи, ако ги разбирате, и децата могат да ги направят. Един християнин, ако има този дух на едно дете, по-лесно може да служи на Господа.

Сегашните хора не могат да кажат истината. Всички те обичат да преувеличават. И в статистиката има преувеличе­ние. Във всеки дом, като влезеш, нещата няма никога да ги наме­риш такива, каквито трябва да са. Действително има една оптическа измама. Ако едно тяло е далече, ще го видиш мал­ко. Ако е близо, ще го видиш голямо. Какъвто и да е пред­ме­тът, ще го туриш на мястото, където е най-приятно за очите. Един човек ако е много близо до тебе, не е добре. Мяс­тото, откъдето може да го видиш най-добре, то е нормал­ното. Не се приближавай близо до човека повече отколкото тряб­ва, защото ако ти се приближиш много, ще нарушиш него­вата свобода. И ако ти се приближиш много, ще дадеш въз­можност друг да наруши твоята свобода. Всеки да зачита свободата на другия. Ти се интересуваш от един човек какво вър­ши. Не се интересувай кой какво върши, но се интересу­вай ти какво вършиш.

Ако отидете на Небето, ще ви поставят на 3 изпита. Пър­во, вие отивате като един ученик на новото учение. Първият изпит ще бъде пред райската врата. Там ще има един умрял чо­век. Ако вие може да положите ръката си върху него и да го събудите, ще влезете в Царството Божие. Ако не може да го събудите, ще се върнете назад. Първият изпит ще бъде то­ва. Вие ще кажете, че сте живели добре. Христос ще каже: “Щом сте живели добре, положете сега ръката си умрелият да стане, че и той да влезе с вас.” Този изпит ще имате: да съжи­вите умрелия и той да влезе с вас. Не само ще се вър­нете, но ще турят умрелия на гърба ви, да го носите.

Сега може да кажете: “Дали ще е така?” Няма да се мине дълго време, някой след 20 години, някой след 5 години ще бъде подложен на този изпит и ще види една велика исти­на. Вие имате една представа за Бога, но нямате още онова све­щено понятие за Него, че Бог е едно същество и няма дру­го в света тъй свято и чисто като Бога. Като дойдете до Бо­га, трябва да имате една идея възвишена, да забравите в се­бе си образите. Образ на всичките добродетели е Бог, най-кра­сивият, и по-добър пример от Него нямаме. Вие мислите, че сте направени по образ и подобие на Бога. Плана го имате, но не сте направени още по образ и подобие, защото, ако бях­те направени, ако сте родени така, тогава ­ “роденият от Бога грях не прави.” Щом като правиш грях, значи не си ро­ден, но трябва да се родиш.

Питам: Какво трябва да бъде вашето бъдеще? Не сега как­ви сте и какво сте спечелили, аз за него не правя въпрос. Как­во сте придобили и какво знаете? Трябва да станете деца на Шестата раса. Трябва да изучавате какво нещо е Божест­ве­ната Истина. Аз толкова години съм изучавал хората така: аз влизам вътре в хората и ги изучавам какви са. Виждам пър­во, че са крайно нетърпеливи. Виждам къде са техните сла­бости. Като изляза от тях, те казват: “Мяза на нас.” Аз като изляза, те виждат моите слабости. А аз като вляза в тях, понякога в мен се заражда желание да лъжа. Каквито са те, и аз ставам такъв. Веднага си отбелязвам всичко. Имам теф­терче, в което отбелязвам промените в състоянията и каз­вам: Обичат да лъжат. Обичат да крадат. Добро не пра­вят. За всяко направено добро вземат стократно. Някъде дру­га­де като вляза, виждам, че в мен се заражда желание да на­пра­вя добро. Това значи, че и те са добри. Като в едно огле­дало. Каквито са те, такъв ставам и аз. Всичко се отразя­ва. Където и да вляза, дълго време не седя. Пет минути, дока­то направя тази проверка, са достатъчни. А после правя баня с вода, която нагорещявам до 4000 градуса и през този огън ми­навам. Скъпо ми коства, но само веднъж го правя. Не го пра­вя всеки ден.

Ще дойде време и вие да правите опити. Животът е опит на съзнанието. И може в някой от вас този процес да е про­дъл­жителен. Ако вие не сте осветлени, ще паднете от коня и тогава ще идете в Дамаск, там ще ви паднат люспи от очи­те. Това е естествен път. Апостол Павел от голяма рев­ност трябваше да ходи в Дамаск и той не можеше да се обър­не, преди да беше отишъл в Дамаск. Изпитът е крайното със­тоя­ние.

И сега, всички вие, които сте тръгнали за Дамаск, трябва да слезете от конете си. Всеки един човек, който е недоволен от живота, той отива за Дамаск. Ще паднете от коня, ще блес­не светлината, ще станете всички доволни. Или, друго­яче казано: Всички трябва да се заемете да изпълнявате Воля­та Божия, като оставите настрана какво е положението, то да не ви интересува. Каквото трябва, без да се интересу­вате, ще достигне до вашите уши. Съвършено трябва да ста­нете глухи за света. Апостол Павел казва: “Всичко считам за измет, освен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Хрис­та, Когото си изпратил.” Не външно да се откажем, но вът­решно. Че вънка има бури, че вятър духа ­ нека духа, нека гърми, нека има прах в света. Той има своето пред­наз­на­че­ние. Светът не е направен само за нас. Някои лоши рабо­ти в света има, но те са работи на личния живот. В Писанието се казва: “Бог толкова възлюби този свят, че даде в жертва Своя Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Да любим Сина, но не и света. Ние света с нашата любов не мо­жем да го поправим. Бог, Който е всесилен, Той ще поправи света. Но нашата любов да обърнем към себе си, да изправим своя живот. Мене са ме питали мнозина как да опра­вят живота си. Трябва да вляза първо в тебе, да узная из­пра­вил ли си се и колко. Макар че после ще ми трябват, ка­то изляза, 4000 градуса температура. В такава гореща вода тряб­ва да се потопя. И след като направя тази баня, мога да ви кажа изправили ли сте си живота, колко сте го изправили и какво ви остава да изправяте.

Искам сега да бъдете служители на Любовта, служители на Мъдростта и служители на Истината. Да имате любов към майка си, да имате любов към баща си, да имате любов към вашите братя и сестри и да изпълните напълно съвър­шената Воля Божия.

И тогава ще носите онова бъдещо благословение, за ко­ето никога няма да се разколебаете, ще благославяте този час, в който сте започнали новия живот. В това е смисълът на живота, това е основанието. Понеже смъртта един ден ще похлопа, ще дойде последният ден и каквото намерите и про­дадете, ще го вземе и ще останете така. Ако сте живели в Любовта, тя ще ви бъде наследство. Ако сте живели в Мъд­ростта, тя ще ви бъде наследство. Ако сте живели в Истината, тя ще ви бъде наследство. Другото всичко от този свят ще отиде и нищо няма да остане. Този живот, който сега имате, той ще бъде валиден за вас, тъй както когато сънуваш един сън, че живееш в голяма къща, цар станеш, приятно ти е в съня. А щом се събудиш, виждаш, че си овчар с тояга, дрехите ти скъсани, сам си, нямаш богатство, нищо нямаш. Един ден ние ще имаме разочарованието, ще се събудим от този сън, няма да се мине дълго време, ще ни събудят. Вие още спи­те, починете си сега. Щом ви събудят в духовния свят, вече ще ви проводят на работа. Не чакайте да ви събудят, за­щото този господар, на когото сега служите, той е много груб. Той, като дойде, няма да ви бутне нежно, както майка ви, а ще ви бутне с крак. Вие ще скочите, ще се уплашите. Зато­ва трябва да станете, преди той да е дошъл. И той дори ще каже: “Съжалявам, че не ги заварих да спят.”

Вие сега носите характера на апостол Павел, който каз­ва: “Какво искаш, Господи?” ­ “Ти иди в Дамаск и Аз ще ти кажа какво трябва да правиш.” След това Господ изпрати един човек, един ученик, Анания. Бог каза на Анания: “Иди, за­щото съсъд избран ми е той, да носи Моето име пред на­роди и царе. Аз ще му покажа що има да пострада за Името Ми.” Анания казал на Павел, че Господ го провожда да му по­могне да прогледа и да се изпълни с Дух Свят и той поло­жил ръцете си на очите на Павел и последният прогледнал и казал: “Ще извърша това, което Бог казва.”

Желая сега всички да извършите това, което Господ е казал.

* Беседите на 5.VIII.1934 г. и на 12.VIII.1934 г. са поместени в томчето “Великото в живота”. На 19.VIII.1934 г. е събор. Беседата е поместена в томчето “Часът на Любовта”. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)